ЗАКОН НА ДОБРОТО
„Добрата молитва“
Пишете върху темата „Отношението на минералите към растенията“.
Какво се разбира под думата „самообладание“? Да обладаваш нещо, което може да хванеш. Аз разбирам – може да завладееш земята и да я управляваш. Но да обладаваш нещо, което не можеш да хванеш, по кой начин може да постигнете това? Вземете думата „свобода“. Искате да бъдете свободни. В какво седи свободата? Някой казва: „Аз искам да бъда свободен.“ Искате да бъдете свободен, когато ядете. Да няма някой да му стиска гушата. И иска да бъде свободен по пътя – да няма някой, който да му препятства.
Това е едната страна на човек – и при най-голямото ограничение, пак може да бъде свободен. Ограничението, което ледът има, не важи за водата. Ограничението, което водата има за себе си, това ограничение не важи за парата. Ако вие разредявате материята, ограниченията постепенно изчезват. Например вие се намирате при лоши условия. Измени състоянието. Твърдото вещество е ограничено, но във време и пространство. Има по-голяма свобода. Това са аналогични примери, от които могат да се извадят няколко правила, по които може да се ръководите.
Срещнете някой човек, от когото се плашите. Кое е, което ви плаши? Или срещате някой човек, когото обичаше. Кое е приятното в него? И при това приятното за един човек не е приятно за друг. Ти се плашиш от мечката, а малкото мече се радва на нея. Ти трепериш от нея, а малкото мече, като види мечката, светват му очите. Защо?
Свободата, която хората търсят, има ли я на земята? Няма я. Нито богатите са свободни, нито учените са свободни. Никой не е свободен. Ние предполагаме, че сме свободни. Аз не вземам думата до крайност, че никак не сме свободни. Свободни сте донякъде. Стражарят е свободен, като се разхожда из улицата, но като отиде при началника, е ограничен. Също така и началникът е ограничен от по-горните. Също така и царят не е свободен. Понеже може да има конспирация, той трепери. Умният човек, и той не е свободен. Той си има бележки. Вземи му бележките, и той ще се намери в чудо.
Две плюс три е равно на пет. Но изтрий знаците, изтрий знака плюс, какво ще имаш тогава? Няма да знаеш какво да правиш. Как можеш да събереш две числа? Например две плюс три на едно място как ще събереш? Можеш ли да събереш водата и маслото на едно място? Не може. Можеш ли да накараш маслото да седи на дъното, а водата да е отгоре? Не. Като туриш маслото, то казва: „Аз на дъното не засядам, а на повърхността отгоре.“ Защо? Ученият човек ще каже, че маслото е по-леко. Ти казваш, че трябва да бъдеш на повърхността. За някого казват: „Ти не бъди така лек. Тежест трябва да имаш.“ Хубаво, ако вие облажавате маслата, че не седи на дъното, а на повърхнината, тогава защо казвате, че човек не трябва да е лек?
Вие казвате, че човек трябва да бъде добър. В какво седи това, да бъде добър? Доброто е това, без което не можеш. Да говориш, е добро. Да ядеш, е добро. Да мислиш, е добро. Да ходиш, е добро. Храниш се. Това е добро. Като престанеш да се храниш, ще има страдание. Като престанеш да дишаш, ще има страдание. Като престанеш да мислиш, ще има страдание. Като престанеш да ходиш, ще има страдание. Във всяка мисъл ще има движение. Във всяко дишане ще има движение. Във всяко ядене ще има движение. Вие сте дошли до положението като млади и искате да израснете. Колко? Като планина ли? Не. Ще израсне 150-160 сантиметра, най-много 2 метра височина. Това височина ли е? От два метра плат една риза не можеш да направиш. Ако платът е 80 сантиметра широк, а дълъг 2 метра, става ли риза от него? За малко дете става. Но за един човек като вас не става.
Казвам, вие сте висок човек. За тази височина има друга идея, която е скрита. В дадения случай 2 и 3, това са сили, това са динамични сили. Докато ти считаш 2 и 3 като числа и ги събираш, тогава имаш едно разбиране. Но като разбираш динамичността им, т.е. това, което можеш да направиш с числото 2 и с числото 3, тогава имаш по-ясно разбиране.
За пример имате 2 ябълчени семки и 3 крушови семки. Те правят 5 семенца. Може да ги съберете колкото искате, но вие не разбирате техните свойства. Но ако посадите двете ябълчени и трите крушови семки, вие веднага ще ги измените. Всяко число има свой ключ. Ако вие държите едно число в ума си, само така това число няма да ви принесе никаква полза. То ще ви бъде само товар. При вашето самовъзпитание вие трябва да имате една истина, която да ви освобождава.
Всички хора мислят, че са свободни. Има една свобода вътре в природата, тя не е на земята. И дали ще дойде дълго време, е още въпрос. Само по някой път вие се чувствате за няколко секунди свободни. Аз наричам свободен човек този, който за нищо не се безпокои. Да усеща в себе си човек една радост, и тогава мислиш, че всичко разбираш, но после пак влизаш в неволята на живота.
Някой път мислиш, че от тебе може нещо да стане. Свободен си значи. Но след кратко време., като се погледнеш, намериш се пак в същото положение. Или някой път ние прекарваме онези илюзии, които имаме на сън. Сънува той, че цар го правят. Добре е облечен и се събужда и вижда, че никакъв цар не е. Събужда се под юргана отдолу. Кой го е завивал в този сън? Ще каже някой: „Кажете ми в що се състои свободата?“ Има две свободи в света. Едната свобода заробва човека. Ти влизаш в една свобода, но влизаш едновременно в друго ограничение. Свободен аз наричам да те оставят свободен да извършиш каквото искаш, но същевременно със своята постъпка и със своята мисъл да не ограничиш никого. Да бъдеш и ти свободен, да бъдат и окръжаващите около тебе и те свободни.
Сега запример вие срещате някой човек, когото не обичате и казвате: „Не мога да го търпя.“ При тези положения можеш ли да бъдеш свободен? Не. Защо не може да го търпиш? Заблуждението ето къде е. Срещнеш една стара торба, бутнеш я с крака си, хвърлиш я. на земята, но ако аз в тази торба туря 10 килограма злато, тогаз торбата става ценна. Туриш я под мишницата и казваш: „Хубава е тази торбичка.“
Та казвам, във всяка една мисъл, която вие имате, някой път вие смесвате формата на мисълта с това, което мисълта съдържа. Това е ценното. Докато вие не научите ценността на човешката мисъл, вие нямате правилно разбиране. Допуснете, че сте неразположени духом, гневен сте. Гневът произтича от това, че силата среща голямо противодействие. Всяко чувство или мисъл, което има противодействие, винаги произвежда гняв. Гневът е едно условие да премахнеш препятствието, което срещаш на пътя си. Ако можеш да премахнеш препятствието, ще усетиш удоволствие. А пък, ако не можеш, в тебе се ражда не неразположение, но омраза. Когато мразиш някой човек, ти го мразиш по единствената причина, че той е спънка на живота ти, а пък когато считаш, че някой ти помага, тогава имаш към него разположение.
Допуснете, че вие сте се разсърдили и в себе си приличаш на една бомба, взривни вещества, и чакаш само един малък удар.
(В салона е влязла една котка.) Котката обича повече топлината, отколкото знанието. Тя идва за печката. Тя казва: „Много ви благодаря за печката.“ Тя мисли, че заради нея сме я запалили.
Значи, когато приличаш на една бомба, чакаш най-малкия удар. В бомбата има взривни вещества и силата на човека зависи от следното. Когато можеш да превръщаш взривните вещества, взривните сили, които имаш в себе си. За пример една мисъл или едно желание може да произведе един взрив, но ако ти можеш да превърнеш тази енергия, да я впрегнеш на работа, минаваш за един умен човек.
Сега, когато вие имате гняв, как се лекувате? Вие се наговорите и след това казвате: „Пусни водата да изтече.“ Трябва да изтече мътната вода. Не е лошо да изтече. То е така, но има едно правило, че ако тази вода се е набрала, на следующето място пак се е набрала и няма къде да изтече. Ако има къде да изтече, пусни мътната вода, но ако умивалникът е запушен, къде трябва да пуснете мътната вода? Къде я пущате вие? Ако вие може да впрегнете гнева на работа, вие ще подобрите вашата памет. Ако не може да я впрегнете на работа, вие ще повредите паметта си. Отслабването на паметта се дължи на постоянни безпокойства. Ще знаете, че когато започвате да губите вашата памет, това се дължи на безпокойство. Отвън някой човек изглежда, че е спокоен, но вътре има нещо, което го безпокои. За да подобрите вашата памет, трябва да имате вътрешен мир, вътрешно спокойствие. Станало някъде землетресение, да бъдеш ти спокоен при землетресението. Ти казваш: „Може да дойде землетресение тука.“ Землетресението тук не може да дойде, а може да дойде само по известни причини. Само като го поканиш, то ще дойде.
Една чаша сама по себе си не може да се строши. Ако я удариш силно, ще се строши. Ако я удариш слабо, не може да се строши. „Ние считаме, че землетресението ще дойде.“ То е само един начин на природата. Бурите са други начини. Вълнението на океаните е друг начин. От известно гледище вълнението на океана си има добра страна. Така и землетресението. Ако хората живеят добре, то за в бъдеще землетресенията ще стават много хармонично. Но засега става пречупване на пластовете. Затова идат тези дисхармонични състояния. Всичко това, което става в природата, трябва да го приложите в себе си, за да станете силни.
Вие трябва да разбирате законите на природата. За пример младият човек остарее, погледнете се в огледалото, и главата ви е побеляла. Вашите глави са черни и след 10-15 години ще ви побелее главата, без да усетите ще ви побелее главата. Сега учите окултни науки. Толкоз лекции сте слушали, а не може да приложите нещо, някое окултно правило. Прилагате някой път, но прилагате все старите методи.
За пример каже ти някой нещо, ти по окултен начин няма да се справиш, но ще употребиш стария начин. Например някой ти говори нещо, ти кажеш: „Какъв простак си, какъв невежа си.“ Това е старият начин. Ако един простак те предизвика да говориш, можеш ли ти да бъдеш учен човек. Тогаз ти приличаш на един тъпан, който едно дете го бие. Не се предизвиква. Дойде някой прост човек, нито дума не обелвай. Може да дойде простият и да ти каже: „Ти си голям простак.“ Ти се поусмихни малко, кажи си: „Имам чест да видя един прост човек насреща си. Ако някой те срещне и ти каже: „Ти си голям простак“, какъв отговор трябва да дадеш. Какво се подразбира под думата „простак“? Двоен е смисълът.
Един човек, който може да те предизвика, да те разгневи, прост човек ли е? Той е учен човек. Прост е по отношение на тебе, че не разбира твоя характер, да знае как да се отнесе. По отношение на тебе е голям простак, но по отношение на своите интереси той е учен човек.
Върви едно куче и носи къс топло месо. Един човек хвърля камък, но кучето не дава месото, но друго куче го среща, хване го за опашката и кучето пусне месото. Кой е по-умен? Първият или вторият? Второто вземе месото и казва: „Това месо не е за тебе.“ Аз имам едно куче вкъщи. Та голямото куче в света е самообладанието. Можем да направим един опит. Сегашните психолози правят опит, като бодат с игла човека. Но може да убодете един човек с нещо и да му кажете една дума. Тук са събрани 50-60 души и всички да му кажат по една обидна дума. И след това той да има разположение и като излезе от тука, да бъде весел, като че ли е бил между ангели.
Вие казвате: „Еди-кой си не е търпелив.“ Всеки един да ми прикачи по една дума и той като излезе, какво ще бъде състоянието му? До една седмица той на себе си не може да дойде. Има една обида, която може да се каже на човека. Но като обидиш другия, да не обидиш себе си. Защото всеки един човек, който иска да те обиди, той опитва характера ти – доколко можеш да издържиш. И всяко едно ново учение, което е дошло в света, е предизвиквало гонение против себе си.
Онези старите хора казват: „Чакай.“ Ти носиш нещо ново в себе си. Старите започват да гонят новото. И те казват: „Това е лошо учение.“ Онези казват: „Много е хубаво.“ Онези ги гонят, за да покажат практически кое е новото. И щом почнат да се защитават, онези казват: „Вие нямате нищо ново.“ Когато езичниците гонеха християните, последните бяха усмихнати. Това беше нещо ново. Те ги нарязват на парчета, а той все пее, не отвръща със зло. Това е нещо ново. Представи си, че дойде един човек, който носи новото учение в света. Ти искаш да го опиташ и му отрязваш с ножа пръста. Той си взема пръста и го залепва. Отрежеш му ръката, той я залепва. Изтеглиш някой косъм, и той пак го постави на мястото. Каквото правиш, той го поправя. Ти какво ще кажеш? Ще му кажеш: „Искам да тръгна по вашето учение.“ Та всяко едно учение, което носи свобода по отношение на условията, при които се намираш, то е възприемливо.
За вас, които ме слушате, аз зная едно възражение, което може да се роди във вашите умове. Аз не говоря за абсолютната свобода – да прави човек каквото иска в свободата. Това не значи още свобода. Един цар може да прави много неща – да отваря войни, да беси хората, но това не е свобода. В понятието „свобода“ се включва нещо повече от желанието на човека. Да допуснем, че вие разрешавате известна математическа задача. Всички богати в света все си имат известни материални задачи, които трябва да разрешат. Някой път животните, които считаме, че седят на по-ниска степен на развитие, си имат свои изчисления. Правени са статистически наблюдения. Дивата котка, и тя се изсилва и от 20 метра как да скочи и да падне отгоре на жертвата си.
Питам, с чий инструмент изчислява, че като направи изчисление, че скочи да падне точно на гърба на своя противник. Един материалист ще каже, че това е инстинкт. Инстинктът, това е нещо разумно в света. И светът може да се обясни само при една голяма разумност. Да кажем, че вие седите и мислите, че вашата ръка е неразумна. Но тя е резултат на разумни сили, които действат в природата. И дотогава – има връзка между ръката ви и тези разумни сили – дотогава вашата ръка е добра. Иначе се появява болка в ръката, в лакътя, пръстите и прочие. Същото нещо става и с вашия мозък. Никога не туряйте в ума си механически сили. Мислете, че светът е разумен. После не се интересувайте какво нещо е лошият човек, а изучавайте какво нещо е добрият човек. Не изучавайте какво нещо е лошото, а изучавайте какво нещо е доброто.
Първо човек започва с доброто. Той беше в рая. Злото отпосле дойде в света. Щом знаете доброто, вие ще можете да си обясните какво нещо е злото. При сегашните условия злото е изникнало 6 света като една необходимост. То е една преграда между хората. Например вие не може да направите всичките хора в една армия от офицери. Ако всичките хора в армията бяха офицери в един чин, тогава какво щяха да направят те. При сегашните условия простият войник е ограничен от ефрейтора, ефрейторът от взводния, взводният от фелдфебела, фелдфебелът от подпоручика, подпоручикът, капитанът и т.н. Този ред произтича отнякъде. В новия порядък какъв ще бъде редът?
Ние казваме, че искаме свобода. Добре. Но кога ще турим в краката на човека – тези клетки в краката са живи. Ти целия ден ходиш и казваш: „Краката да му мислят.“ Ти най-първо не си дал свобода на краката си. Ти целия ден копаеш с мотиката и имаш мехури на ръцете си. Толстоистите казват, че който няма мехури, да не яде. Тогава колко души заслужават да ядат в света? Мехурите са миналото. Повечето хора са без мехури.
Необходимо ли е всички да работят на земята? Необходимо ли е светлината да копае? Необходимо ли е човешката мисъл да оре, също и човешките чувства, и човешката любов? Не. Само при дадени условия човек може да извърши известна работа. Сега физическият труд е повече, отколкото ние се нуждаем от него. Казва: „Осем часа трябва да се работи във фабриките.“ В кой кодекс пише това? Колко време взема храната да се смели? Четири часа. Хубавата здравословна храна
Взема един час и двайсет минути да се смели. Всяка храна, която взема повече време, тя е вредна. Например биволската пастърма за четири часа ще се смели.
Та ние сега както изучаваме живота, намираме се в едно неестествено положение. Интересите на хората са противоречиви. Те са така противоречиви, че аз ги уподобявам на следното. Ако вие вземете ситен пясък и го турите в едно шише, всичките частици се местят. Но ако вземете шишето и го преобърнете, може ли да изчислите всяка частица пясък къде ще отиде. Ако тези зрънца в пясъка бяха умни и искаха свобода, обърни шишето няколко пъти – и утихнат. После пак дигнат крясък. Пак го обърни. При такива условия не може да има никаква свобода. Това е крайният механически начин. И ако вие влезете в такова едно шише, при сегашните ваши разбирания вие сте почти в такова едно шише.
Вие нямате правилно разбиране на живота. Вие искате да бъдете свободни, но срещате някой богат човек и работите при него. След като работиш известно време при него, той не ви дава пари. Не че няма пари, но той си има известни съображения и най-после ти го намериш, пукнеш му главата, и той те даде под съд. Че имаш да вземаш, право е, но за пукването на главата ти си виноват. Лежиш в затвора, лежиш няколко седмици и излизаш. Ти казваш: „Аз му дадох да разбере.“ Това е губене на време. Можеш да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш. Нашата мисъл е така положителна всякога, че казваме: „Трябва да го набиеш.“ Ние сме войнствени. Ние сме готови да разрушим всичко.
Преди няколко време ме среща един от учениците тука и ми казва: „Аз мисля, че ти си причината за всичките тия работи.“ Аз казвам: „Ако аз съм причината за всичко това, тогава, ако искаш да се оправят твоите работи, тогава дръж приятелство с мене. Ако ти считаш, че аз всичко мога да направя, тогава дръж приятелство с мене. Какво ти коства това?“ Той трябва да разбере мисълта. Онази чашка всичко може да направи, но ти ще отидеш при нея и сам ще си вземеш своята вода.
Та казвам сега, аз седя и размишлявам. Ти всичко можеш да направиш. Той не разбира думата „ти“. Думата „ти“, това не е човекът. Има един, който всичко прави. Това е Бог. Това е само Бог, който прави всичко. Аз всичко мога да направя, но боли ме кракът. Три деня не съм ял. Мога да гладувам. Това не е разрешение на въпроса. Известно време някои хора искам да гладуват, понеже това е за тяхно добро, а някои хора трябва да ядат. Ако аз гледам към първата категория хора, и аз ще гладувам с тях. Яденето е благо, което е на своето време. Но когато го вземеш, когато не е време, то не носи никаква свобода.
Сега аз се пренасям в умствения свят. Хората, които са на земята, са резултат. Хората на земята са пробни лекции на съществата извън земния живот. Вие седите тук, но всеки един от вас е пробна лекция на някого другиго. Още не сте свободни. Вие ще бъдете свободни. Конят е свободен, когато пренесе стоката на господаря на известно място и после го пусне за известно време. После пак го впрегне. Дойде време да спиш. Дойде време да се облечеш. Дойде време, че трябва да ядеш. Не си свободен. Да не кажеш: „Всичко зависи отвън, а от нас нищо не зависи.“ Но когато коня го пуснат, той е свободен да прави нещо.
Мнозина искате да бъдете началници в Министерството на просветата или ако сте военни, желаете да бъдете някой полковник или генерал. Хубави работи са те. Аз наричам виртуоз този, който може хубаво да свири. Аз ще свиря на себе си. Един човек, който иска да бъде генерал, трябва да бъде генерал на себе си, да заповядва на себе си, че сам да е доволен от своето положение. Сега за пример, ако ви държа няколко часа тук, колко души ще останат тук? Ако направя проба да ви държа 8 часа, колко души от вас биха издържали? Колко души от вас ще останат? Едва ли ще остане един, и той ще си навежда главата от умора. Аз питам философски защо трябва да говоря 8 часа? Какво ще научите вие, като ви говоря 8 часа? Ако очаквате след 8 часа да получите наследство от 2 милиона, нали ще бъдете будни тогаз? Ако кажа – всеки, който заспи, няма да получи наследство, тогава ще има разтривки, обръщане наляво-надясно. Ако пък говоря 8 часа за празни работи, тогава защо ще идете да си губите времето. Когато се говори, ние придобиваме нещо. Едно нещо, което ще се придобие, и то не 2 милиона, а повече.
Вие сте учени хора, колко клетки се изискват, за да се направи едно пробно тяло като човешкото. Един германски учен изчислил, че 20 билиона клетки трябват, за да се направи едно пробно тяло като човешкото. Една клетка ако струва един лев, тогава се изискват 20 билиона. Каква грамадна сума е това, да се направи едно тяло. Вие гледате на себе си и казвате: „Какво ли има в мене?“ Пукнеш си главата и казваш: „Какво ли може да излезе от мене?“ Това е неразбиране на онези велики процеси, с които си служи природата. У всеки един човек има възможност, трябва да му се дадат съответните условия. Той трябва да чака своето време. Като му дойде времето, той ще види своята гениалност. Гений е онзи, който се е проявил на времето си, а пък онзи, който не се е проявил на времето си, е прост човек. Гениалните хора са дошли на времето си, а пък талантливите са по средата между гениалните и простите. По-добре е да бъдеш гений, отколкото простак. Под думата „простак“ разбирам един човек, който не е дошъл на своето време.
Пренесат ти една свещ, когато отвън има голяма буря. Цъкнеш една клечка, и тя изгасне. Цъкнеш друга клечка, и пак изгасне. Този човек е простак. Разбирам да цъкнеш. когато времето е тихо. Не си хабете енергията напразно в бурно време. Ти ще кажеш: „Какво трябва да правя?“ Ако си вкъщи при една буря, работи вътре вкъщи, докато бурята мине. Ако си развълнуван, стой, докато морето утихне. Ако си скръбен, стой, докато скръбта ти мине. Тя ще мине. А когато човек трябва да излезе вън? Когато природата е радостна, излизай. Когато е гневна, не ходи при нея. Ние от нея научихме тоя занаят, дето се гневим ние. Тя, като се гневи, хвърля това-онова навсякъде. Тя взима хиляди прашинки, хиляди листа ги събаря от дърветата, хиляди хора ги потопява във водата и пет пари не дава. И като се оплачеш на нея, казва: „Колко души изби?“ „Хиляда души.“ И казва: „Колко души изгубиха?“ „Ще платим.“ И след време пак причинява загуба. После като се оплачеш, пак ги поправя. Прави погрешки и ги изправя. Но ние, които не разполагаме със средства като природата, ние не трябва да правим така. Ако една погрешка можеш да я направиш, поправи я. Ако не можещ да я поправиш, не я прави. И ако можеш да я поправиш и не я поправиш погрешката, тогава не е добре.
Погрешката е един опит. Някой път погрешките от гледището на природата са една необходимост. Ти трябва да направиш една погрешка, за да почнеш да мислиш. Преди да направиш погрешката, ти най-малко мислиш, а след като я направиш, в тебе ще дойде истинската мисъл, в тебе ще дойде едно по-хубаво състояние, отколкото по-рано. Някои адвокати казват: „Докато не направим някои погрешки, не можем да станем добри адвокати – като изгубим няколко дела. А пък като изгубим няколко дела, почваме да мислим. Като все печелим, не мислим.“
Вие се спирате върху погрешките. Погрешките в сегашния живот са едно благо за гениалния човек. Гениалните в света са се родили, за да поправят всичките погрешки на миналото. Понеже някой в миналото е бил простак и е правил погрешки, той е посочвал на другите пътя на постижение. Гениалният не живее за себе си. Той иска да покаже пътя, по който с по-малко мъчнотии, с по-малко жертви да се постигне. Когато геният се намира в мъчнотия и когато един прост човек се намери в мъчнотия, как си държат ръцете? Той ще си движи ръцете насам-натам, ще се вълнува простият човек. Геният ще си тури лявата ръка на кръста, а пък дясната на челото, и е спокоен. Когато ти си спокоен, в такъв случай туряш показалеца на дясната ръка върху челото, тогава си гений. А пък, ако постоянно си огъваш ръцете навсякъде и не можеш да намериш място за тях, тогава нямаш основа в живота. Или да кажа по-ясно, трябва да имаш една основна идея. Мисъл, която никога в живота ти да не се мени. Ако нямаш основа, къде ще работиш? За птицата базата е въздухът. За хората – почвата. За рибата – водата.
Трябва основна мисъл за нас. Основната мисъл за човека е доброто. Това е земята, това е почвата, върху която ще работим. Всичко това, с което разполагаме в дадения случай, то е добро. Доброто, вън от тези условия като нещо абстрактно, то може да съществува като някаква мисъл, но то не може да не принесе никаква полза. Следователно считайте вашите ръце – това е доброто. Вашата уста – това е доброто. Вашите крака – това е доброто. Вашите уши – това е доброто. Вашият нос, вашата мисъл, това е доброто. Всички ваши добродетели, които имате, това е доброто. Те са Все условия, които ще ви помагат, за да може да постигнете великата цел, която имате. Хранете към всички, които работят с вас такива чувства, както спрямо себе си. Тъй както човек желае да се повдигне, да има мир и спокойствие, да е свободен от тягостите на живота, това същото той трябва да желае за всички свои разумни приятели, за всичко, което е разумно в света.
В света има едно същество. Вие сега живеете в него, във връзка с него. Това са всички разумни хора в света. Когато вие имате едно затруднение, те ви помагат. Всякога, когато се намирате в едно затруднено положение, те ще ти помогнат с една мисъл, с един поглед, с една сладка дума. Погледът е силен, погледът на слънцето е силен. Погледът на един добър човек е една сила. Сега коя мисъл остава във вас? Какво разбрахте? На човека беше забранено да бута дървото на забранения плод. А само с доброто да се занимава. А понеже той искаше другото знание, не издържа изпита. И ние сега бутаме това дърво и вследствие на това се отклоняваме от правилната еволюция и никога не постигаме това, което желаем. Това е злото. Злото е всякога онази сила в природата, която препятства на това, което искаш да постигнеш. Само доброто е, с което ние разполагаме в света. Злото никой не може да го впрегне на работа.
Само едно същество има, което може да впрегне злото на работа в света. Това е Бог. Друго същество няма. Нито ангелите могат да впрегнат злото. Ангелите само отблъскват злото от себе си. Единственото същество, което може да се разправи със злото и да го впрегне на работа, е само Бог. Затова и вие не се разправяйте със злото. Всеки, който се е разправял със злото, е бил тъпкан. Злото е една такава стихия! Представете си, че имате един бент, пред който има много вода. Представете си, че аз пусна бента. Как ще се разправяте с тази вода. Не. Остави тази хала. Можеш да я използваш, да туриш една малка воденица, но ако искаш да се разправяш с цялото течение, не ще можеш. Ти, за да можеш да укротиш тази вода. трябва да имаш широка площ като земята. И тази вода да бъде десетина сантиметра дебела.
Злото в света е една центрирана сила. Ако човек иска да се разправя с нея, няма човек, който е могъл да се разправи с нея, нито в бъдеще може да се разправи.
Та престанете да се борите със злото, но носете доброто в себе си. Оставете доброто, то да се разправя със злото.
„Отче наш“
Двадесет и седма лекция на Младежкия окултен клас 31 март 1933 г., петък, 5 часа София – Изгрев
