ЗАКОН НА СМЕНЯНЕТО. СЪПОСТАВЯНЕ НА НЕЩАТА (ВЪНШНИ УСЛОВИЯ И ВЪТРЕШНИ ВЪЗМОЖНОСТИ. ЗАГУБЕНАТА ДУМА)
Отче наш
Имаме музикална тема. Кой от вас е написал нещо музикално? Който е готов, да започне да пее. (П. изпя упражнението си „Работа свещена, хармония благословена, мисъл вдъхновена са тройка неразделна.“)
Не можете да накарате човек да яде, който е сит. Ситият човек никога не може да яде, гладният всякога е готов. Може ли онзи, който пише, да не си натопи перото в мастилницата? Мнозина от вас нямате мастило, но поне мислено можете да пеете. Друг някой образец има ли? („Само този.“) Изпейте го още веднъж. („Всички го изпяхме три пъти.“)
Пишете върху темата „Предназначението на съня в природата“.
Излезте трима души на дъската да напишете числото едно. 
Сега трима души излезте и напишете числото две. 
Сега по какво се отличават единиците? Нали едната единица е по-дълга, втората е най-дълга, а разликата между двете каква е? Коя е причината на това? Единиците вървят във възходяща степен. На какво може да се отдаде, че не са написани еднакви. Те може да са написани така 
.
Питам, трябва ли единицата да има дръжка? Първата единица, написана така, се намира при най-неблагоприятни условия, тя е пречупена. Условията са много трудни. Ако условията бяха благоприятни, тя щеше да бъде другояче написана, тъй 
. Добре. Де е пречупването най-голямо – в първата, втората или третата? В третата е най-голямо, във втората е най-малко. Сега по какво се отличават двойките? Разликата между първата и втората каква е? То е същият закон. Когато природата прави жилище на един човек, то е вашето тяло, нали. На някои устата са по-малки, на други са по-големи. Кои са причините? Защо някои са големи, а други са малки? После на някои веждите са тънки, на други дебели. Това не е мода. Защото под думата „мода“ се разбира, като се обръща внимание само на външната форма, но форма може да има само там, дето има съдържание. Някъде формата не може да има красота, но съдържание трябва да има. Природата счита малките уста икономия – няма повече материал. От икономическо гледище те са направени така. А големите уста показват, че повече материал има. Които имат по-големи уста, са по-щедро направени. Затова и хора с големи уста много говорят. Голямата чешма праща повече вода, а чешмата, на която устата са по-малки, по-малко вода пуща.
Да вземем сега очите. Някои очи са по-малки, някои – по-големи. Сега от какво зависят големите очи? Онзи, който има малки очи, е роден денем, който има големи очи, е роден вечерно време, посред нощ, имало е малко светлина. Следователно, очите трябва да бъдат по-големи, за да придобият и повече светлина, защото вечерно време има и по-малко светлина. На някои хора очите са много малки, понеже денем са родени. Как ще го докажете, че това е така? От наблюдение ред статистики показват, че ония хора, които са родени денем, имат малки очи, а които се раждат посред нощ, имат големи очи. И това се повтаря, значи светлината играе важна роля: при малкото количество на светлината очите са по-големи, и обратното. Да допуснем сега, че някой човек има силно желание за нещо. На това основание защо на някои хора желанието е по-силно, а на някои е по-слабо? Съществува един закон на съответствие в природата. Силното желание има своите причини. Когато човек има силно желание, какво трябва да направи? Разбира се, това е необходимо, тези желания са необходими за вас, вие искате да се самовъзпитавате. Как ще се самовъзпитавате, ако не знаете онези закони, с които да боравите със сили. Всяка една мисъл има своята сила. Като боравите с музиката, вие имате основни тонове на гамата. Може ли някой да бъде певец, ако не знае да пее? Ако се даде известен тон, да се определи следният. Можете ли да бъдете музиканти, ако не знаете да пеете или да вземате гамата? Може ли да мислите правилно, ако не разбирате тоновете на мисълта?
По какво можете да познаете, че една мисъл е добра? Ако аз кажа „обич“, тази дума добра ли е? Мислите ли, че обичта всякога върши добро? Когато вълкът обикне една овца, че иска да я изяде, в даден случай мисълта му добра ли е? Или когато паякът хване една муха, мисълта му добра ли е? В какво седи добрината на едно чувство или на една мисъл, или на едно желание? Когато вълкът изяде овцата, това обич ли е? („Обич към себе си.“) Имаме обич, която има минус, и обич, която е плюс. Коя обич е добра? Ако вълкът иска да изяде овцата, това към коя обич спада? Желанието да изяде овцата отрицателно ли е, или положително? Когато той иска да придобие нещо, какво е това желание? Желанието е положително, а резултатите са отрицателни. Той, след като се наяде с овцата, остава доволен, но тази овца принадлежи другиму – там той има минус. Когато твоята кесия се пълни, а другите се празнят, какъв знак имаме? Твоята кесия става положителна, а другата – отрицателна. Ако няма едно разбирателство между две неразумни величини, как ще се яви спор между онзи, на когото е овцата и вълкът, който я е изял? Да поставим вълка в положението на едно овчарско куче. Туй куче е турено да пази овците, но по стар навик вълкът като вълк изяжда овцата. Ако този овчар се усети, че неговото куче може да направи това, какво ще направи с него? Във вас ще се яви едно желание – не е лошо това, че се е явила обич към овцата, той има право да я обича. Вие ще пренесете закона на разсъждение. В дадения случай съпоставяне трябва. Във вас се яви едно желание, нали тъй. Не е лошо, че във вълка се е явила обич към овцата и най-малко – той има право да обича. Къде е сега красивото в обичта? Разсъждавайте не пообикновеному, ако разсъждавате пообикновеному, няма защо да разсъждаваме.
В какво седи кривото приложение на обичта? В неразумното прилагане на любовта седи кривото. Вълкът казва: „Ако господарят има право да яде овца, защо аз да не ям?“ А господарят казва: „Вълкът няма право.“ Но вълкът забелязва, че и господарят изважда от тези овце, за да удовлетвори едно желание. Трябва да знаете в дадения случай, желанията са като овцете, мислите са също като овцете. Ти, ако искаш да придобиеш едно желание, трябва най-първо да знаеш дали това желание е свободно, или не, защото то може да принадлежи другиму. Ако това желание принадлежи на друг господар, ти ще влезеш в стълкновение е него. И ако някой път се яви спор в света, то се дължи на единствената причина, че едното желание принадлежи на десет-петнадесет души едновременно, то не е ваше собствено желание. Има желания, които, ако се постигнат сега, в дадения случай, са едно зло. Как трябва да се разреши въпросът? Ако във вълка се зароди едно желание да изяде овцата, какво трябва да направи той, за да си въздейства?
Вие имате тук огнище. Огънят е запален, но казва се, че огнището ви е слабо, отдолу има дъски, но ако дълго време гори огънят, какво ще се произведе отдолу? Една неприятност, нали. Вие трябва да прибегнете до известен метод, трябва да изгасите огъня. Тогава, за да изгасите огъня, какво трябва да направите? Някой от вас ще каже: „Ако са дърва, трябва да се разхвърлят.“ Но допуснете, че хубаво гори огънят. Въобще тогава употребяват вода – ще налеете вода отгоре и ще изгасне огънят. Това е един метод. Или може да турите някоя похлюпка отгоре. Все ще вземете някои предохранителни мерки. Сега, когато се яви едно желание, което е тъй неестествено, както този горящ огън, какво трябва да правите? Ако вълкът иска да разреши въпроса, ако той иска да изяде овцата и иска да си въздейства на това свое желание, непременно той трябва да стане овца и трябва да измени своето естество. Но трябва да знае закона, как трябва да измени естеството си. В дадения случай, ако той стане овца, у него ще се прехвърли желанието да пасе трева. Ако вълкът не може да направи това, тогава овцата може да разреши въпроса. Какво трябва да направи тя? Трябва да стане вълк.
Следователно по този въпрос има два начина да си въздействаш – един положителен и един отрицателен начин, по който ти можеш да въздействаш на едно твое желание. Ако вълкът стане овца, овцата ще остане жива, ако овцата стане вълк, тя пак ще бъде жива. И в двата случая овцата остава жива. Каква е придобивката, ако вълкът въздейства на едно свое желание? Но той казва: „Аз не мога по никой начин да изменя своето естество, ще те изям.“ Тогава иде въпросът. Понеже той не може да разреши задачата си, овцата трябва да разреши въпроса. Тя се ухитрява и става вълк. Питам тогава, вълкът вълк може ли да яде? Какво ще счита тоя вълк? Че овцата изчезнала някъде и на мястото ѝ се явява друг вълк. Е, ако вълкът стане овца и овцата ще пита същото, че този вълк е изчезнал някъде и на мястото му иде друга овца, която я спасява. Има вълци, които могат да се превърнат на овце, и има овце, които могат да се превърнат на вълци. Тогава каква аналогия ще извадим? Какво се разбира под тази поговорка, дето се казва „вълци в овчи кожи“? Но има овци във вълчи кожи. Ако едното е вярно, защо да няма и овци във вълча кожа? Каква е разликата между „вълци в овча кожа“ и „овци във вълча кожа“? Тази поговорка показва, че известни характерни черти у човека не могат да се изменят. Искам да кажа, че лошият човек, в края на краищата каквито навици има, ако той няма съзнанието, навикът не може да се измени. Вълкът, макар че има привидно формата на една овца, всъщност в кръвта му има тия заложби на вълк и всякога на края вълкът пак ще се прояви.
Туй е необходимо при науката. И вие трябва да знаете сменянето на известни състояния, това е закон на сменянето. Трябва да знаете как може да сменяте едно ваше състояние в друго. Това е философия, туй всеки трябва да знае. Защото, ако не можете да смените едно ваше състояние, резултатите ще бъдат неблагоприятни. Какво разбирате вие под думата „смяна“? Изучавали ли сте психологията? Какво се разбира в съвременната психология под смяна на едно състояние в друго. За пример, да кажем, че имате едно разположение, искате да се облечете е хубави дрехи, казвате: „Поне веднъж в живота си да се облека на свят, както Господ дал.“ Към коя категория ще турите вие това желание? Друго желание имате. Казвате: „Поне в живота си да имам веднъж един богат обяд. Тъй, да се наям царски.“ И друго едно желание имате, да кажем. Казвате: „Барем да се наспя, да си отспя тъй хубаво.“ Значи да се наям хубаво, да се облека хубаво, да се наспя хубаво. Това са все желания. На първата категория какъв характер желания давате? („Към естествените желания.“) Но тук има една потънкост. Онзи, ако не му хареса този костюм, той ще го съблече пак. Но питам, ако ти дадат едно ядене, което ти не харесваш, след като го туриш в устата си, може ли да повърнеш яденето назад. Дрехите ще съблечеш. Казваш: „Не ми прилягат.“ Тогава той ти дава втори, трети костюм, но като вземеш нещо в паницата си за ядене, след като го вкусиш, може ли да го върнеш назад? Някой е майстор и без да го е вкусил, казва: „Това ядене не е за мене и го връща.“ И третото положение – след като заспиш, какво ще направиш? По какво се отличават тези три желания? Единият отива при дрехаря, задоволява се неговата мисъл, но той не само мисъл има, има и чувство, казва: „Трябва да се яде.“ А третият казва: „Трябва да се спи.“ Тогава при кого трябва да отидат тримата? Единият ще иде при дрехаря, вторият при гостилничаря, а третият при кого трябва да иде? На кое място трябва да иде? философията на нещата е да ги поставите на мястото им. В сегашния живот хората са станали много еднообразни. Те съпоставят нещата по един и същ начин. А природата никога не повтаря нещата. При повторението вече иде законът на разреждането. Ти едно и също желание не го повтаряй по същия начин. Вижте птиците, като се облекат веднъж, през целия живот остават с тези дрехи. А човек казва – всеки ден трябва да се вземе друг костюм. Това е по отношение на нас, понеже не сме придобили това изкуство като птиците, веднъж да се облекат и през целия си живот с него ходят. Птицата веднъж като се облече, не може да се съблече вече.
Тогава същият закон. Ти щом веднъж се облечеш с едно желание, няма нужда много пъти да го опитваш. Щом много пъти опитваш едно и също желание, ти си простак. Вследствие на това ти си губиш времето. Пък ако някой се облича сутрин с едни дрехи, на обяд с други и вечер c трети u всеки ден си облича по три-четири костюма, питам, какво придобива той, като се облича сутрин с бели дрехи, на обяд с пъстри, а вечер с черни? Питам, ако той се облича по три пъти на ден, какво придобива от гледището на сегашния живот? Събличането и обличането става с цел да се пази чистота. Или казват, обличаш се за света. Но същевременно губи се известна енергия. Три пъти като се събличаш, ти ще изхарчиш повече енергия, отколкото дрехите струват.
Сега заблуждението къде е? Мнозина казват – необходимо е човек да се храни. Но с какво? Това е друг въпрос. Представете си сегашната човешка кухня. На всички човешки раси кухнята е била неестествена. Когато природата е създала първоначално човека, тя е определила точно каква храна му трябва. И всякога храната трябва да бъде прясна, а не в едно състояние на разлагане. Като кажете „Аз съм гладен“, с какво трябва да се нахраниш? Ако си пчела, с какво трябва да се нахраниш? С мед, нали. Ако си вълк, с какво трябва да се нахраниш? С месо. Ако си овца? С трева. Ако си човек, е какво трябва да се нахраниш? („С всичко.“) С плодове.
Сега съществува едно вътрешно несъответствие между нещата. Ако вие отидете в един ресторант и не поискате нищо, ще ви дадат ли за ядене? Най-първо ще вземете листа и ще видите кои от яденетата ще изберете. Ще кажете „Моля“ и ще кажете името на това ядене, което си избрахте. И за хляб ще кажете бял или чер искате. Сега, ако вие идете в природата и искате да ядете, и седнете на нейната трапеза, нали трябва да кажете какво искате? Вие казвате: „Гладен съм.“ Най-първо ще си имате една определена идея, ще кажете какво искате и каквото искате, природата ще ви даде. Ако искате месце, месце ще ви даде, ако искате трева, трева ще ви даде, ако плодове – плодове. Природата е щедра, понеже, като умират някой вълк или някоя овца, тя ги коли. Дойде един вълк, иска месо да яде – тя му дава. Дойде една овца, иска трева да яде – тя ѝ дава окосената трева и тя яде. Дойде един човек, иска консервирани плодове. Това е за обикновените хора. Тя обикновените хора ги храни все с консерви. А безгрешните тя все ги храни с пресни плодове, прясна храна. Вълкът ще вземе една жива овца, ще я изяде. Овцата ще пее и той ще я яде. Той като откъсва от месото ѝ, тя ще пее и на овцата ще ѝ бъде много приятно. Той като откъсне едно парче от месото ѝ и овцата пее, веднага това парче се наместя пак. Той яде, яде, и овцата е пак здрава. Ще кажете, как може да бъде това така? Тъй както, когато вие издоите една крава, тя пак има мляко. В един съвременен свят ти не можеш да издоиш една крава и тя да остане суха. Щом като види вълка тази овца – тя има две тела, тя се облече с едното тяло, с което вълкът може да се храни. Тя трябва да му даде нещо от своята плът. Та законът е такъв: който иска, дай. Но трябва да знаеш как да дадеш. Ако не знаеш как да дадеш, онзи, който е при тебе, той не си върши добре работите. А щом има насилие, има престъпление. Закон има, за да се избегнат престъпленията, непременно трябва да има свободно даване.
Та казвам, трябва да става смяна на състоянията. И човек трябва да разбира законите. Една овца може да измени състоянието на един вълк. Оставете в гората болна овца, тя изменя състоянието на вълка. Вълкът, като дойде при болната овца, побутне я по корема и я остави. Казват, че у вълка няма човещина. Има. Той, като дойде при нея, побутне я и каже: „Болна си, гледай да оздравееш.“ Защо? Интерес има. Когато един човек дойде при тебе и каже: „Гледай да оздравееш“, какво подразбира това? Той вълкът дошъл. Аналогия на думите „гледай да оздравееш“. Това е тактиката на вълка. Той е заинтересован, казва: „Гледай да оздравееш.“ Той ще намери корени да яде, но ще остави болната овца да оздравее. Болна овца той не яде, но ако е някоя от тези тлъстите, мазните, неговата тактика е друга. И вълкът по някой път е много сериозен. Той всякога е замислен, тъжен е той вътре, песимист е той. Че е песимист, опашката му показва. Тя върви все надолу, когато на кучето опашката е подигната. Но щом вълкът намери една овца, тогава той се позасмее и има едно малко подигане на неговата опашка. Сега, като пренесете това състояние, вие можете да се спрете на вълка. Някои от тези вълчи желания могат да бъдат и у вас. Да не мислите, вие не сте свободни от желанията на вълка, на овцата, от желанията на всички животни. Някой път ще ги минете, те са в неговото естество вътре.
Та, казвам, при сегашното разбиране трябва едно вътрешно разбиране на нещата. Казвам, ние трябва да разбираме външните условия на живота и вътрешните възможности, за да можем да се справим с действащите сили в природата. Защото на желанията, ти на едно желание не можеш да противодействаш. То е една сила, независеща от тебе. Това е едно желание на хиляди и милиони същества. Ти трябва да излезеш вънка от него. Ти на него не можеш да заповядваш. То не е тъй лесен въпросът. Казва някой: „Няма да ям месо.“ Ти трябва да излезеш вън от това течение и да станеш вегетарианец. При тези течения ти ще бъдеш отвлечен. И мнозина, които са влезли там, те ще почнат да ядат растителна храна, понеже са в тези течения вътре. И когато излезеш вънка от тези течения на желанията на месоядството, тогава растителната храна ще е благоприятна на тебе. Но щом в твоя ум се яви мисълта за малко месце, веднага се явява това течение пак. Та не можете да се освободите от едно ваше желание, докато вие мислите, че то е необходимо за вас.
Допуснете сега, един човек, който е излязъл, минал е от физическия свят в духовния, в него се зароди едно желание да яде. Желание има, но уста няма, зъби няма. Да допуснем, че той вижда плодовете. Какво ще каже? Ще има едно мъчение. Когато нашите желания са непостижими, значи няма съответстващи условия, веднага се заражда мъчението и ще дойдем до положението, когато нашите желания ще бъдат осъществими. Да допуснем, че у вас има желанието да бъдете гений. Желанието е хубаво, но как ще го постигнете? Може да имате перото и мастилото, но да напишете тези гениални мисли, откъде ще ги вземете? Вие, поне като мислите за гения, можете ли да ми дадете едно гениално изречение? Може да ми дадете едно мъдро изречение. Това е друго. Но едно гениално изречение можете ли да ми дадете? Да допуснем, че имате едно отрицателно чувство, страхът например. Вие вървите в гората и ви е страх. Представете си, че сте в Африка и ви срещне една голяма змия – боа, тигър, лъв или един леопард и т.н. Всяко едно зашепване из гората у вас ще роди страх. Какво ще кажете в дадения случай? Един англичанин е ходил в Индия да упражнява волята си и се е поставил на един камък и наоколо му се разхождат най-опасните животни, но той седи на камъка концентриран, всичките животни минават и заминават, но нито едно от тях не го атакува. Той казва: „Постоянно мисълта ми трябва да е концентрирана.“ И най-малкото отклонение на ума му или да почне да фантазира, да мисли как да уреди живота си, ще хвръкне от камъка. Но понеже е концентриран в една мисъл – да намери същинската мисъл, никое от животните не го закача. Дотогава, докогато вие мислите за същността на живота, да реализирате това, което трябва в света, вие сте в безопасно положение. Но щом се отклони умът ви някъде, може да хвръкнете от камъка.
За пример, вземете идеята, някой път казвате: „Да съм богат.“ Тази идея в ума ви права ли е? К, на тебе ти давам 25 милиона злато. Какво ще направиш? Нали човек казва: „Да съм богат.“ Какво ще ти предаде външното богатство? Вие имате само идеята, да бъда богат, а при това ние сме богати. Човек с това устройство, което го има, да кажем най-бедният, той е по-богат от всички животни и този богат човек мисли, че е сиромах. Казва: „Да имам 25 милиона.“ Какво иде прави той с тези 25 милиона? Ха сега на К. давам 25 милиона. На Г. Р. давам, че е свършил четири факултета по всичките отрасли на науката. И още един ми трябва сега. Хайде, на К. К. давам, че е най-силният човек на света. Сега в какво ще употребите тези сили, които имате? Представете си този, който има 25 милиона, няма никакви слуги и ти сам трябва да носиш всичкото злато на гърба си. Втория случай – представете си, че всичките томове на тези науки са написани и вие сами трябва да ги носите на гърба си. И онзи силният, и той трябва да носи всичките оръжия, чукове и всичко, което му трябва, на гърба си. Питам, тогава можете ли да бъдете свободни? Ако ти си силният човек, ти ще имаш най-голяма ръка. Силен човек аз наричам – ти ще имаш 10 метра височина. Та природата, след като е правила хиляди и милиони свои опити, тя не ги е завършила още, дошла е до едно положение, до една фаза, която минаваме сега и ние сме недоволни от живота. Но природата е правила грамадни разноски и още продължава, докато дойде до това, което индусите наричат реалността на живота. Сега в какво седи тази реалност? Мъчно може да се даде определение в какво седи истинският реален живот. Като го придобиеш, да бъдеш доволен.
Сега да ви кажа нещо. Поискайте от мене нещо, което да произведе у вас доволство. Не го знаете. Най-първо вие не знаете кое ви трябва. Поискайте това, което може да ви направи щастливи. Ще кажете „любов“. Любов имате. Обич. Обич имате. Знание имате. Нещо, което липсва на човека, това му трябва. Това е туй изгубеното, никой не му знае името. В окултната наука досега търсят загубената дума. И никой не я е намерил. Има нещо, което човек търси, и това е загубеното. Коя е тази дума, не я знаете. И затова чакат да дойде учителят, да каже коя е тази изгубената дума. Учителят носи изгубената дума. И който я носи, той е учителят. Който не я носи, той е като другите обикновени учители. Та в живота някой ще каже: „Ние познаваме Бога.“ Действително ние го познаваме. Но в познанството ние разбираме една непреривност. Сега ние го разбираме, един ден го разбираш, друг ден не го разбираш, един ден му служиш, втори ден не му служиш. Остава на Господа да се служи. Че то е криво разбиране. Щом ти съпоставиш Бога с каквото и да е друго същество, ти нямаш никаква идея за Бога. Бог е едно същество, което не можеш да го съпоставиш. Той е идеалът на нещата.
Та казвам тъй, изгубеният ключ, към него трябва да се стремите. Кое е онова, което ви липсва? Аз ще ви представя в проста форма. Двама хора, които са болни. Да допуснем, че тук имате цял един извор и двамата са жадни. Истинската вода, която съществува в живота, тя напълно ще задоволи жаждата им. И те няма да са жадни. Преди в тях е имало една реакция, пият вода и след това пак ожаднеят. Това е едно неестествено състояние. Неестествените състояния, те са механическите, а онова желание, което не е механическо, в него има естествен процес на развитие, всичко в него е свързано, разумно е то. Когато желанията вървят по този път, разумните желания се допълват едно друго. Ако вие докарате един предмет близо до вашето око и не можете да гледате, питам, съпоставили ли сте вие този предмет намясто? Питам, защо трябва да донесете един предмет близо до вашето око? Каква е целта, ако вие носите един предмет близо до вашето око? Да кажем, че вие четете една книга, искате да я разгледате, но след като разгледате предмета, има ли нужда да държите този предмет постоянно близо до очите си? Има някои хора, носят пръстени на ръката си и постоянно сочат с пръстите, да се видят пръстените им. Неестествеността седи в това, че всяко едно желание, което човек има, той трябва да го отдели от себе си и да го постави на мястото, дето природата го е турила. Щом ти отклоняваш едно желание от неговия път, ти го оставяш на друго място, и там е погрешката. Постави го на своя си път. И ако ти си умен човек, тръгнеш да се разхождаш с него, и после ще го оставиш. Имаш една мисъл, ще ходиш с нея малко, и ще я оставиш, няма да я отделяш от нейния път. Щом отделяш мислите от техния път, ти ще имаш противоречие. Щом се даде една мисъл или една идея, мисълта не може да бъде създадена, ако тя няма определен път.
Следователно, да създадете една мисъл, трябва значи да я турите на нейния път. Да родите едно желание, значи да го облагородите, да го турите да върви по естествения си път. Да направите една постъпка правилна, то значи да турите тази постъпка на нейния правилен път. Който така не разбира нещата, той не може да постъпва естествено. Да поставяш нещата на мястото, това е една вътрешна психологическа задача. Казват, да възпитат човека. „Пита.“ Нали във възпитанието човек трябва да се превърне най-първо на плод, да започне от „п“-то, и той трябва да има начало. И в него да дойдат силите на един разумен свят, „т“ в дадения случай подразбира, че той, понеже трябва да преодолява всичките мъчнотии, съпротивление да има. И най-после онзи, който се храни, той трябва да бъде бременен с някоя идея. А бременността не значи само да заченеш, но да знаеш как да отхраниш нещата.
Та казвам, сегашното самовъзпитание е една отлична наука, който я знае. И по-хубаво нещо от самовъзпитанието няма. Тя е най-хубавата музика, която някой може да свири. Но и по-лошо положение от това няма, когато не знаеш как да се самовъзпитаваш. Най-голямата дисхармония съществува там. Сега, каквото и да ви се говори, някой ще каже: „Обуща нямам, шапка нямам, палто нямам.“ Слушам, някой казва: „Пари нямам.“ Всичко това зависи
от съпоставянето. Поставете другояче нещата. Ти можеш да бъдеш цар, и при това като цар да умреш. Ти можеш да бъдеш най-ученият човек, и при това млад да умреш. Можеш да бъдеш най-силен. Питам, какво те ползва, че ти си най-ученият или най-силният, и все умираш? Не е ли по-добре да бъдеш беден и да бъдеш жив? Ако бих ви казал тъй, ако ви дадат за една година да бъдете цар, после за една година да бъдете най-ученият човек и за една година да бъдете най-силният човек в света, а на другата страна да ви оставят сиромах, гладен, но да ви оставят само живота, кое бихте избрали? („Последното.“) Ама досега защо не сте го пожелали? И даже в избора колко е мъчно да избереш това, а то е най-лесното. Защо да не кажеш: „Аз ще избера живота.“ Но колко е мъчно човек да избере онзи истинския път. Едно вътрешно разбиране трябва да има. Защото най-малкото недоволство, което можеш да проявиш, ти си в положението или на царя, или на учения човек, или на силния човек. После при най-малкото желание ти си пак в положението на тия тримата. А щом имаш онова потребното състояние на живота, ти си в положението на бедния човек.
Нали е казано: „Блажени нищите духом.“ Че щастливите хора са те. Тези, които нищо нямат, а всичко притежават. Блажени са те. А нещастни са кои? Тези, които всичко имат, а нищо не притежават. Едните не притежават нищо, а всичко имат, а другите всичко имат, а нищо не притежават. Тази е разликата в света, която съществува.
Сега искате ли вие да направим един опит? Опитът ще бъде много сериозен и ще ви изненада в много неща. Опитът ще бъде много сериозен и много добър. Колко от вас бихте се решили да сте кандидати, да стане опитът с вас? Сега, ако направим един опит, какво може да се постигне? Какво си мислите вие, че може да се постигне? Защото, ако се направи един опит, постижение ще има, но това постижение ни най-малко няма да съответства на това, което вие искате или което вие мислите. Ще ви приведа един пример.
Минава един земеделец – млад момък, но разсеян. На нивата захвърлил чувала, замислил се той и кара колата, пък чувалът останал отворен, по пътя всичкото жито се разсипва, събират се всичките мрави по пътя и събират житото. Връща се той да събира, но мравите изнесли житото. Питам, какво оправдание може да даде младият момък, че житото се е разсипало? Той се пита: „Какъв отчет ще дам на господаря?“ Той не може да каже, че е бил невнимателен. От друга страна, мравите пък се радват, защото това е едно благо зарад тях. Какво трябва той да каже сега? Те ще го питат кои са причините, защо остави чувала да се отвори и житото да изтече? Остава да кажеш: „Аз бях невнимателен.“ Щом влезеш в духовния свят, ще кажеш цялата истина. На какво се дължи твоето невнимание? Един пример. Имате прекрасно състояние на духа, но отивате на нивата ц гледате – всичкото жито изчезнало. Трябва да се върнете назад. Какъв отчет трябва да дадете на себе си? Вие не можете да дадете отчет как е станало това, че сте загубили това красивото състояние. И човек никога не може да възвърне това състояние, докато той не каже истината на себе си. И дотогава, докато ти се опитваш да се самоизмамваш, да се самоизлъгваш, ти всякога ще бъдеш нещастен. Това е един психологически закон. Докато вие не се научите да говорите истината на себе си, вие всякога ще бъдете нещастни. Не казвайте: „Ама еди-кой си стана причина.“ Той не е причината. Ама трябва да съм благ. Това не е причината. Ти не трябваше да се лъжеш. Ама той ме обиди. Той може да те обижда, това е негова работа. Ама той насила ме накара. Как ще те накара насила? Помнете, един закон съществува: насила никой не може да те накара. Това са само празни думи. Някой път казвате: „Той ме обиди.“ Никой не може да те обиди. То е едно желание, ти го желаеш,
нищо повече. Ти го желаеш, ши го мислиш това. И това става съобразно твоето желание. Обаче, като няма печалба, ти търсиш един изходен път, в който ще намериш истината, и в бъдеще възпитанието ще почива върху какво? Върху истината, истината освобождава. Щом ти си представиш нещата тъй, както си са, ти изведнъж се освобождаваш. В християнството покаянието не е нищо друго, освен да поставиш нещата тъй, както са си. Щом ги представиш, както са, ти си радостен и весел. А щом ги представиш както не са, ти си скръбен и разочарован. А като ги представиш, както са, веднага онова неразположение, което имаш в ума, всичко това изчезва.
Та, казвам, първо ще се научите да говорите истината на себе си. Може отвън да има всевъзможни причини, но единственото нещо, което трябва да знаете, е истината. Никой в света не може да те лиши от това, което ти имаш. Щом допуснете, че може някой да ви лиши, тогава няма разумност в света. Щом светът е разумен, щом Бог го е създал, следователно никой не може да те лиши от това, което ти имаш. А ти сам можеш да се лишиш. Щом ти си в закона на свободата, ти непременно трябва да приемеш това, че никой не може да те лиши. Той може да те излъже веднъж, но ти вече знаеш, че той те е излъгал и вземаш мерки, ставаш силен. И онзи, който те лъже, всякога губи. А излъганият всякога придобива повече сила от онзи, който лъже. Затова се казва – по-добре е да те лъжат, отколкото да лъжеш. По-добре е да те окрадат, отколкото ти да крадеш. По-добре е да те убият, отколкото да убиваш. По-добре е да страдаш, отколкото да създаваш страдания. Отрицателните сили и величини, които ние не разбираме, винаги принасят положителни резултати, а положителните – отрицателни. Онзи, който краде, всякога губи.
К., какво заключение можеш да направиш? Представи си, че ти си учител, какво ще кажеш на учениците? Ти се намираш в един голям клас. Какво трябва да им кажеш? („Те много неща се засегнаха, но да вземем трите дара – парите, знанието, факултетите и силата. Сами по себе си са много добри, но условието, че всеки сам трябва да носи богатството си, човек не може свободно да се ползва от него, богатството е хубаво, но да не го ограничават.“) Тъй.
Често привеждаме ние примери. Малкото житно зърно съдържа по-голяма възможност от 25 милиона, ако само знаеш как да развиеш неговата сила. Това житно зърно може да те направи едновременно и богат, и знание да имаш, и силен да бъдеш. И професор можеш да станеш. То ще ти даде хиляди начини и методи как да се развиваш. Житните зърна с хиляди години седят, садят го, хвърлят го, и то все е най-силното. То е най-слабото, а при това разполага със своята сила.
Та, казвам сега, превеждайте вие малките величини. Ако сте слаби, но имате една хубава мисъл, която издържа, тя ще ви подигне. Аналогията е следующата. Ако вие имате най-малката мисъл, преведено това е едно житно зърно, което дава повече, отколкото и най-голямото нещо. И всеки един от вас има поне една мисъл или едно чувство, което мяза на житното зърно. Щом той има това житено зърно, той има най-голямото богатство. Ако знае как да разполага с него, има най-голямото богатство.
Станете сега.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Четиридесет и втора лекция на Младежкия окултен клас 27 юни 1930 г., петък, 6-7.18 часа, София – Изгрев.
