(резюме на беседа държана от Учителя на 21.03.1926)
Закон на съпоставянето, това е зазоряването на съзнателния, на разумния живот. Това е проявление на великото съзнание не на самия живот, но на онези граници, откъдето започва проявата на разумния живот. По нямане на онези още точни думи, които да изразяват този вътрешен подтик на живота, той не може да се сложи на книга. Изразните думи, това са форми, в които всяка мисъл трябва да се излее, да се оформи, да се изяви. Значи, законът на съпоставянето, това е зазоряването на живота. И всеки от вас трябва да знае как да съпоставя своя живот. Например, бягането, това са скърбите на живота.
„Стани, вземи детето!“ (Мт, 2:20) Страхът кара човека да бяга. Сърцето ти трепери от страх дали ще се спасиш или не. „Стани, вземи детето и бягай в Израелевата земя!“ Това е връщане в Отечеството ти, където ще се видиш със свои приятели, със свои близки. Това вече е веселие, радост. Онези, които не са запознати със закона на съпоставянето, казват: не може ли да не бъде така? Когато разглеждаме проявите на самата природа по някой път ние критикуваме нейните постъпки и казваме: не може ли това нещо да стане по друг начин? Ако може по друг начин, ти направи своя живот по друг по-умен начин. Бъди ти по-умен от самата природа! Вие казвате: животът не може ли без скърби? Може, но кога? Когато ти си разумен, когато ти не правиш погрешки в живота си, когато спазваш всички закони. Тогава няма да имаш никакви скърби и радости. Природата ще върви винаги по твоите стъпки. Тя ще те признава. Но щом правиш много погрешки, скръбта ще върви по твоите стъпки.
Казват за някого: той е праведен човек. Да, той е праведен човек, но баща му не беше праведен човек. Ами и баща му беше праведен човек. Да, тогава дядо му не беше праведен човек, има си крушка опашка. Не е въпросът само краят на въжето да бъде здрав, но цялото въже трябва да бъде здраво. Ама половината въже е здраво. Не трябва само половината въже да е здраво, цялото въже трябва да бъде здраво. То трябва да бъде здраво и в началото, и в средата и в края. Между частиците на въжето трябва да има силно сцепление, за да бъде пригодно за работа. От това вие изваждайте своите изводи, защото духовните работи могат да се обяснят само чрез закона на съпоставянето.
Вие не трябва да разглеждате живота от ваше гледище, защото тъй както живеете сега, вие живеете със стари предразсъдъци на вашите деди и прадеди. Във вас още няма един широк жест да се откажете от себе си. Вие още треперите. Като ви хване някоя треска, цял се разтрепервате и казвате: опасно ли е положението ми? Казвате: температурата ми се увеличава. Какво от това? Колко градуса температура има? – "39-40 градуса." Че какво опасно има в повишаването на температурата до 39-40 градуса? Този страх се дължи на неразбиране на онзи велик закон на съпоставяне.
Сега аз правя едно съпоставяне. Когато човек има температура 39 градуса, разбирам, че този човек, както и неговите баща и деца цял живот са яли кокошки и агнета, пили са и са гуляли и сега в организма му поради натрупването на излишни утайки става едно горене, при което всичко това трябва да се пречисти. В този организъм настава един химически процес и затова казвам на този болен: ти ще пазиш строга диета: 1-2-3-4-5-6-7 дни няма да ядеш нищо. После прозорците ти на стаята ще бъдат отворени, за да влезе повече светлина. Няма да спиш много. Умът ти ще бъде всякога буден, ще се молиш, ще поправиш всичките си погрешки и ще видиш как температурата ти ще спадне.
Но да се повърна сега на закона на съпоставянето. Ангелът се яви втори път на Йосифа и му каза: „Стани, вземи детето и бягай в Израелевата земя!“ Какво са мислили баща ви и майка ви, какво е мислил и дядо ви, какви са вашите възгледи, това оставете за себе си. Какво мислите вие в този момент и това задръжте за себе си, но какво подразбира закона за съпоставяне на нещата, него учете сега. Дойдете ли до този закон в живота, намерите ли в себе си закона за съпоставяне на нещата, първото нещо, което ще почувствате в себе си то е: ще придобиете един вътрешен мир, едно вътрешно просветление на вашето съзнание, деятелност на вашия ум и ще забележите, че това, което досега ви е тревожило, беднотия, болести, лошите думи на хората, всичко това ни най-малко вече няма да ви смущава, ни най-малко няма да ви засяга. Преди това състояние обаче, всяка лоша дума казана за вас ще ви размъти, ще създаде една вътрешна енергия във вас, ще почувствате едно вътрешно преливане на тази енергия. Защо е така? Понеже в разумния живот колкото повече се увеличава злото, толкова повече се увеличават и положителните низходящите енергии към центъра на Земята. И в центъра на Земята има разумност. Така говори окултната наука. Тя казва, че центърът на нашата Земя е едно разумно място и този център привлича всичко. Това разумно начало сцеплява хората.
Законът на сцеплението не е физически, но духовен закон. Кой е вързал онзи вол, някъде в обора с въже? Някое разумно същество го е вързало. Капанът, в която е уловена една мишка, пак е поставен от някое разумно същество. Следователно, всички ограничения в света, в един или друг смисъл, се дължат на разни видове енергии и то разумни енергии. Значи, тия енергии, които ограничават аз наричам положителни енергии в низходяща степен. Има обаче и положителни енергии във възходяща степен, които отиват към Слънцето. В тези два вида енергии именно, законите са обратно пропорционални. Тогава, ако искате да знаете къде е вашия център, трябва да знаете, че вашият център на Земята, това е вашият стомах. Помнете, че аз съпоставям нещата. Центърът на Земята съответства на вашия стомах. Там се намира нашата симпатична нервна система, нашият стомашен мозък. И докато всичката ваша енергия е съсредоточена към вашия стомах, вие имате една положителна енергия в низходяща степен и следователно вие ще се ограничавате. Щом всичко е съсредоточено към вашия стомах, вие няма да имате никаква наука.
Следователно, и рибите и месоядните и тревопасните животни и птиците, както и всички хора, майки и бащи и свещеници, дори и всички хора с най-възвишени пориви, ще имат един и същ общ център. Не е лошо, че този център съществува, обаче според закона на съпоставянето трябва да има известна хармония. Колкото енергии слизат към стомаха, толкова енергии трябва да възлизат и към мозъка. Казвам: вземете за пример туй малко дете, което майка му взе и избяга с него в Египет. Казвам: след като си боледувал дълго време, ще пиеш всяка сутрин половин литър прясно мляко от някоя здрава крава или някоя здрава биволица или някоя коза. Добре ще гледаш твоето малко детенце. Защо? Защото твоят стомах е твоето малко детенце. И ти ще го храниш с хубаво прясно мляко. Млякото може да е от каквото и да е животно, но трябва да е здраво.
Сега всички ония от вас, които са вегетарианци нека ме разберат добре, да не стават фанатици. Майката как отхранва своето малко дете? С мляко. Птичките как отхранват своите малки? С мушички. Някои от вас мислят, че и мляко не трябва да ядем. Не, можем да ядем и мляко. Казвате: храната ни трябва да бъде чиста. Да, вярно е, че ние трябва да намерим онази съответна за нашия организъм храна. Ние трябва да определим коя храна се нарича вегетарианска. Под вегетаринаска храна аз не разбирам непременно чисто растителна или строго плодоядната храна, но под вегетарианска храна бих нарекъл храната на съпоставянето, храната на разумния живот. Вегегарианска храна наричам онази, чиито трептения напълно съответстват с трептенията на нашите мускули т.е. на органическата материя. Значи, между клетките на храната и клетките на нашия организъм трябва да има пълно съответствие или пълно изтичане на енергиите към Слънцето. Тази храна именно е вегетарианска. Тя и плодна, тя е и храната, която прави хората светии. Има такива храни обаче, на които трептенията на клетките отиват към центъра на Земята. Такива храни носят отрова в себе си. Такива храни могат да бъдат и растителни и вегетариански. Най-голямата отрова, която съдържа месото и за която учените хора даже и не подозират, седи в това, че се посяга върху живота на онези млекопитаещи, каквито са например овцете, козите и други, у които има силно желание за живот. Съзнанието в тия животни е будно. Те искат да живеят, вследствие на което всичката им енергия е съсредоточена в центъра на Земята. Те мислят само за живот т.е. само върху това, как да се размножават повече и да се нахранят, а не мислят нищо за рая, нито за спасението на душите си.
Та казвам: вие трябва да знаете как да постъпвате с всяка ваша мисъл и с всяко ваше желание. Вие трябва да знаете как да съпоставяте вашите желания, как да съпоставяте вашите мисли. Между вашите мисли и желания непременно трябва да има едно съпоставяне. Между мозъка и стомаха ви трябва да има едно пълно определение, едно пълно съответстие. Мозъкът и стомахът са двата полюса на живота ви. Ако ви боли главата, трябва да знаете, че и стомахът ви е в безпорядък. Ако ви боли стомахът, трябва да знаете, че и главата ви не е в порядък. За да бъде човек здрав в пълния смисъл на думата, той не трябва да има нито главоболие, нито стомах да го боли. Боли ли го нещо, той не е напълно здрав. Ако имате главоболие, има начин за лекуването му. Ако имате разстроен стомах, пак има начин за лекуването му. Методите за лекуване са тъй прости, че всеки от вас може да ги приложи. Имайте предвид, че след като сте живели 20 години безпорядъчен живот, не ще можете за 1 седмица или за 1 месец да се изправите, да подобрите вашия организъм. Поне в това не вярвам. За да изправиш животът си, трябва ти поне 20 години още, да започнеш оттам където си направил погрешка. Ти ще се намираш под действието на един кръгообразен закон на движение. Ще станеш, ще се подемеш отново и като се върнеш на същото място, ще започнеш с голяма бързина.
Някои хора казват: щом мислим за Бога, нашият живот се свършва. Не, щом намериш Бога или както аз го наричам, щом намериш закона на съпоставянето или закона на любовта, в тебе ще се вложи тази божествена енергия и всички дарби и способности ще се развиват правилно. Тогава каквото и да пипнеш, всичко ще ти се отдава, защото никой в света не работи сам.
Всеки, който иска да се спаси никога не трябва да счита като причина на своето падение, на своето нещастие другите хора. Има причини отвънка, но има причини и отвътре, в самия тебе. Главната причина си ти. И щом ти си главната причина, щом ти можеш да се обуздаеш, всякога можеш да измениш своето лошо положение. Тогава всички сили, които действат отвън могат да се премахнат. За да се роди едно съгласие, една хармония в самия ви живот, аз ви проповядвам закона на щастието. Аз искам да бъдете щастливи! За страданията аз съм ви говорил много пъти. Как трябва да ги понасяте също съм ви говорил, но трябва да знаете, че закона на щастието започва със закона за съпоставянето на нещата.
Вечерно време като се върнат лошите хора, те си казват: „Не вършим ние добро, не живеем както трябва, но такива са условията на живота!“ Има едно малко разкаяние в тях, а в религиозните хора има едно по-голямо разкаяние. Обаче не е само в разкаянието, но трябва искрено да пожелаем да подобрим живота си. Туй разкаяние не е само в раздаване на имота си. Онзи, който не разбира закона на съпоставянето и раздаде имота си по-рано отколкото е готов за това, той ще се спъне сам.
И ако вие разбирате закона на съпоставянето, можете като отивате на Витоша например, да не носите никаква храна със себе си. Необходимата храна за вас сама ще си дойде. Как? Като разгънете кърпата си, тази храна ще напада отгоре върху кърпата ви като мана и вие ще имате един прекрасен обяд.
Казвам: ако вие имате онова дълбоко разбиране, за великото Битие, за великата интелигентност в света, за онази велика душа, подразбирам Бога, която трепти с такава нежност, с такава любов за всички и в която душа се заражда дълбокото желание да притече на помощ на всяка форма, колкото малка и да е, за да дойде един ден и тя в съзнание, да се развие, вие ще разберете и великия закон на съпоставянето.
Откъде идват кривите схващания в света? Аз още не съм се изказал. Още много има да ви говоря. Сега ще ви преведа 1-2 примера за обяснение на кривите съпоставяния в живота. Граф Амен, това е псевдонимът му се влюбва в една млада мома, но от много бедно произхождение и бил готов да се пожертва, да даде всичко за нея само и само да я издигне. Граф Амен имал сестра, която заминала в странство няколко години преди той да се влюби в бедната мома. Тя решила да навести брата си инкогнито, без да му се обади. И пристига един ден, но тъй преоблечена и изменена, че той не могъл да я познае. Тя дохожда при него и той веднага бърза да й представи своята годеница и казва: тази е моята годеница, моята бъдеща другарка в живота. Сестра му отговорила: много добре, тази мома е отлична, добра мома си избрал. Обаче неговата годеница като вижда тази приятелка, аристократка го запитва: коя е тази госпожица? Та е една моя приятелка. А, ти имаш нещо с нея! Не знам, не ми харесва тази мома, тя има нещо отвратително в себе си. Ето как действа законът на съпоставянето. Сестрата препоръчва годеницата, а годеницата казва: не искам да дружиш с тази мома, има нещо отвратително в нея. Това сме ние хората. Тези, които искат нашето щастие, ние им казваме: надалеч да сте от нас.
Ще ви представя друг пример за закона на съпоставянето. Вземам го от една евангелска църква. Връща се един благочестив евангелист от църква и казва на жена си: много ми е мъчно, че днес не можах да се помоля както трябваше. Жена му го пита: защо не можа да се молиш? Не зная дали да ти кажа или не, но видях едно нещо, че има много хора, които могат да се молят по-хубаво от мене. Като гледах как се молеха днес пред мене двама млади, отиде ми сърцето! Кажи да видим! Двама млади, мома и момък, около 21 годишни, стояха пред мене и се молиха. Той й казваше: миличка, ти си моето божество, аз без тебе не мога да живея. И тя слуша. Слушам ги и аз и си казвам: ето на, този момък познава божеството си, казва, че не може без него да живее, а аз никога не съм се молил така на Бога, нико га не съм признал в себе си, че без него не мога. Аз не познавам Бога така, както този момък познава своето божество, което седи до него. Казвам: закон на съпоставяне е това.
Втори пример. Връща се един стар евангелист от духовно събрание и казва на жена си: знаеш ли, аз сега съм много доволен. Никога в живота си не съм се молил на Бога тъй, както днес. Благодаря на Бога, че ми даде възможност днес да го позная, да излея душата си към него! Какво има?- запитва жена му. И той попаднал при тия двама млади и разправя на жена си: научиха му тия млади, как да се моля на Бога. Как? Младият момък разправя на своята възлюбена: ние тъй ще живеем, иначе ще живеем, ще се разбираме добре, ще се обичаме и т.н. Аз като ги слушах, обърнах очите си нагоре към Бога и казах: Господи, благослови тия двамата! И аз се присъедининявам към тяхната радост. Каква е разликата между двамата евангелисти? Първият се върнал дома си обезсърчен, че не може да се моли като тия млади. Той си казвал: Боже, благослови ги, но и на мене липсва нещо. А вторият разбрал смисъла на молитвата. Тяхната радост и тяхното веселие било и негова радост и негово веселие. Той си казал: Господи, и аз прибавям своя живот към техния. Благослови ги! Значи, тук се вижда закона на съпоставянето.
И тъй, законът за съпоставянето е един преходен етап в развитието на човека. Щом се разбере и научи този закон, тогава знанието и мъдростта ще се увеличат.
Следователно, по този закон на съпоставяне, ще ядем сладко, ще спим сладко, ще мислим сладко, ще чувстваме сладко, ще пеем сладко. И когато светът навсякъде се изпълни само със сладчина, ще дойде и красотата в живота. Да бъдеш красив човек, това е истинският човек. Това е човекът у когото чувствата, мислите и делата му са тъй хармонично съпоставени, че като видиш този човек, неговият образ представлява божествен образ.
Та казвам: изисква се разумно прилагане на закона на съпоставянето. Изобщо, разумност се изисква!
Сега трябва да научите закона на съпоставянето и да живеете съобразно него. Щом разбирате нещата чисто материално, вие казвате: ние си съградихме къща. Защо я съградихте? Да я давате под наем ли? Най-първо ти съгради къщата за себе си и ако тя е благоприятна за тебе, след като ти живееш първо в нея, тогава я давай под наем на другите! Вие сега минавате за благородни хора и казвате: аз направих къща, за да се ползват от нея другите хора. Не, най-първо ще градиш къща за себе си. Туй е законът на съпоставяне на нещата. Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си. Да съгради най-възвишени мисли чувства в себе си. Да стъпи на краката си, да стане морален човек. Само тогава всички хора, които живеят в закона на съпоставянето, ще могат да се хванат за ръка и да си помагат. Само така ще можете да развивате всичко възвишено и благородно, което се крие във всеки от вас. И тогава няма да постъпвате като онзи евангелист, който като чул ония млади в църквата, върнал се в дома си обезсърчен, отчаян, че изгубил всичко. Не, ще отвориш душата, сърцето и ума си за тях и ще се молиш Бог да ги благослови.
И тъй, започвам с този велик закон за съпоставяне на нещата. Съпоставяйте нещата на мястото! Вярвайте в своя вътрешен глас, който ви говори. Вярвайте на божественото в себе си! Вярвайте на това, което не се колебае във вас, което никога не ви излъгва! Колко пъти сте казвали: ако бях послушал този вътрешен глас, който ми говореше, нямаше да сгреша. Бъдете верни на божественото в себе си! Вземете детето и мислете върху него. За в бъдеще аз пак ще се спра и ще говоря върху тази беседа, върху закона на щастието, как да се съгради този велик живот, за да бъдете всички богати, щастливи и здрави. Всички да имате сестри и братя и нито един от вас да не бъде болен или нещастен, та да мисли кому да остави завещанието си.
