ЗАПАЛКАТА НА СВЕЩЕНИЯ ОГЪН
(Времето тихо и меко. Небето прошарено с леки облаци тук-таме. 5.30 часа сутринта.)
Добрата молитва
Молитвата на Царството
91 псалом
„Бог е Любов“
Ще ви прочета първите 10 стиха от 12 глава от Евангелието на Лука.
Размишление
Има едно начало в света. Това начало го наричат Любов. Има едно изявление в света. Това хората наричат Мъдрост. Има едно освобождение в света, спасение. Това наричат Истина. Това са думи. Човек трябва дълго време да е учил, за да разбере техния вътрешен смисъл. Любовта без свещения огън не може да се разбере. В древните времена е имало училище, дето се е учило за свещения огън. Огън, който постоянно е горял. То е външната страна. И всички хора са искали да знаят какво нещо е свещения огън. Те са го търсили в светилището на храма – отвън. А пък свещения огън всякога го има във вашето сърце. И онези, които не са изучили закона на свещения огън, много страдания са преминали. А пък онези, които са изучили закона на свещения огън, на тях са дошли много радости. Ще ви прочета от книгата „Учителят говори“ за свещения огън.
(Прочете се от тая книга стр.138 от начало до новия ред: „И всички…“)
Този огън е бил от най-силните оръжия на тези, които идат от Бога.
(Продължи се четенето до последния нов ред на същата страница.)
Той изпълва цялото пространство. И то равномерно. Той е скрит. Не некъде да е по-силен, а некъде по-слаб.
(Учителят продължи четенето до края на тая глава.)
Човек може да знае всички теории, които днес съществуват в музиката. Може да знае, как са построени известни ноти, какви отношения има между тоновете. Това е само теория. Накарайте този, който говори тази теория да пее. Хубави са хипотезите, хубави са теориите, хубава е науката, хубаво е приложението, хубава е работата. Всички тези работи са хубави, но да знае човек да пее без погрешка, това е най-хубаво.
Сега мнозина сте отскачали от огъня, когато се приближите до него. Като се запали една свещ, детето най-първо иска да побутне този пламък. У българите майката ще му каже: „Гш!“ Детето не разбира тази, първата дума – „гш“. Тая дума е ватанска. Тя значи на ватански нещо, което не разбират. Това значи: Проучи нещата добре и тогаз ги пипай. Не ги пипай, за да се научиш. Защото ако ги пипнеш, ще се случи това, което никога не си усещал и не си чувал. Майката казва: „Гш“, а пък детето мисли, че му казват: „Дръж!“ Три пъти като бутне детето, често „Гш“, то почва да разбира и не бута. И на вас на ватански език ви казват често „Гш“. И ако вие не послушате този глас на „Гш“, веднага ще имате опитността, която всички имате като деца. Всяко страдание не е нищо друго освен, че сте бутнали една запалена свещ. Една свещ като гори, тя говори. Но мнозина не разбират езика на пламъка. няма по-добър език от езика на светлината. Когато идва светлината, това е една горяща свещ, свещен пламък е това. Това, което се излъчва от пламъка, идва във вашите очи. Вие Някой път искате да хванете пламъка, Някой път искате да хванете някоя дума. Тук е турен един микрофон и всичко каквото правите се филмува. Всичко се записва и с музиката и с движенията и с всичките му украшения на този апарат. Вие казвате: „Какво ли нещо е животът?“ Един ден ще отворят тази лента и колелото ще почне да се върти и ще видите, че всичко тайно, което е било във вас, ще се яви там. Някои неща ще се харесат на вас, а някои – не.
Та рекох, силата на човека седи в онова знание на онзи, свещения огън. Човешката мисъл е една форма, чрез която се познава свещения огън. Човешките чувства са друга форма, чрез която се познава свещения огън. Човешките постъпки, това е една форма, чрез която да знаеш как да употребиш свещения огън. Това, което вие наричате Любов, чувства в света, това се дължи на свещения огън. Ако вашите чувства нямат свещен огън, те са неустойчиви. Често казват: „Моят възлюблен няма сега ония чувства, които имаше към мене.“ – „Нема я оная първоначална топлина, която чувствувах в сърцето си.“ Чувствуваш, че от твоята възлюблена, която те е стопляла, лъха нещо студено, подобно на северния полюс. И всичко там е замръзнало. Всичко там е бяло. Отвън е бяло, а пък отвътре е черно. В тебе огънят е започнал да изгасва, а пък отвън остава това, което е било едно време. Сега белият цвят и черният цвят, те са две състояния. При свещения огън те са на място то си. При свещения огън черният цвят означава, че трябва хармонично да възприемаш нещата в живота. И да благодариш за онова, което си приел. А пък белият цвят показва, че хармонично трябва да предаваш това, което си приел и после отиваш да учиш. Някой път ти роптаеш и казваш: „Защо да ходя да уча, да си губя времето, когато моите другарчета играят, а пък аз да се ограничавам с един буквар, с една книга!“ И често децата, като излязат от дома за училище, отиват с два реда сълзи. И младата невеста си бърше очите Някой път. И няма нито един от вас, който да не си е бърсал очите. Какво означава бърсането? Свещеникът, който едно време е отивал при свещения огън, е намокрял лицето с вода. Той си е носил една кърпа, понеже водата, която е турял на лицето си, била свещена, да не капне нито една капка на земята. И вие всички сте свещеници, като се миете сутринта, вие се бършете с кърпа, но капки падат на земята. Значи водата не е свещена.
Вие всички сте били свещеници, жреци. няма нито един от вас, който да не е бил жрец. няма нито един от вас, който не е клал този свещения огън. Едно време сте туряли дървата, въглищата и те са изгаряли. Ти казваш: „Това е празна работа.“ Това е външната страна на живота. Вие обичате някого и след това го разлюбите. Това какво показва? Той е изгорял. Вие сте го изгорили. И изгореният казва: „Изгори ме.“ Младата мома, която е изгоряла, казва: „Изгори ме!“ И младият момък и той казва: „Изгори ме!“ И майката казва: „Изгори ме!“ И синът казва така. И бащата казва: „Изгори ме!“ Свещеникът, господарят, слугата, всички казват така. Всички се оплакват в света. няма нито един от вас, който да не е изгорял.
Сега аз говоря за вашата минала опитност. Изгореният човек в миналото трябва пак наново да влезе в огъня. Писанието казва: „Онези, които спят в гробовете.“ Те са изгорелите, тези, които са паднали. Свещеният огън иска пак наново да ги възкреси. Човек като е страдал дълго време, то е хубаво, защото в него идва съзнание. Защото той най-първо мисли, че животът няма смисъл. Той не знае какво нещо е основата на живота. Целият свят, това са възможности, които са създадени от свещения огън, за да се повдигнат човешкият дух, душа, ум и сърце и за да се изгради красотата на човешкото тяло, за да може човек да види хубостта на Божествения свят около него, който се изявява чрез ушите му, очите му, устата му, ръцете му, краката му, чрез всека клетка, която съществува, той се изявява.
Та рекох, та чрез свещения огън най-неприятните работи, които се случват във вашия свят, добиват дълбок смисъл. Някой път се чудите и казвате: „Защо ми дойде това на главата?“ Същият въпрос може да го зададе и закланата кокошка. Тя може да каже: „Защо ли трябваше да ме колят?“ Това е едно престъпление, от гледището [ѝ] е едно престъпление, а пък от гледището на онези, които я изяждат – една кокошка, за да живеят, това е едно благо. Следователно страданието, което изпитвате в живота си, то е същевремено едно благо за други същества, които се въздигат. И ако една кокошка е изядена, за да се повдигне един човек, тогава смъртта е на място то си.
Разправя Буда един пример от своя живот. Учениците му намерили, че той не постъпва справедливо. При него идвали князе, брамини, високостоящи и той не ги приемал. Той не обръщал внимание, макар и да били богати. Но дошъл един голям бедняк при него и той обърнал голямо внимание на него като на един възлюблен ученик. Учениците му казали: „Защо сте така пристрастен? И онези хора търсят истината.“ Буда казал: „Те търсиха истината за себе си. Те никога добро не са правили. А пък този преди 400 прераждания ми направи едно добро. Преди толкоз прераждания аз бях един брамин и като си четях молитвите, бях изгладнял до такава степен, че не можах да си кажа молитвата. А пък този беден човек тогава беше един заек, той се хвърли в огъня, опече се и аз го изядох. И си свърших молитвата, която трябваше да кажа пред Бога. И затова сега се отплащам за голямата услуга, която ми направи. Аз съм се повдигнал и той се повдигна.
И вие като този заек, ако не можете да се хвърлите в този свещения огън, за да ви изядат другите, не можете да се повдигнете. Вие ще кажете: „Как да ме изяде?“ Вниманието, с което Буда посрещна този човек, се дължало на това, че той се жертвал в огъня. Аз съм представил един малък пример, някои високопоставени личности – князе, графове, барони и прочее намислили да направят зимно време една екскурзия. Те били млади мъже и жени. Те носили всичко: и за ядене, и за пиене, и дрехи, били хубаво облечени. Дрехите им били дебели, но забравили да си вземат запалка, кибрит. Станало голяма буря в планината и те се прибрали в един спасителен дом. На всички измръзнали ръцете. И винце имали за пиене, и хляб има и всичко има, но огън няма. Идва един господин, който нищо не носи. Те го виждат, че е беден човек. Те го питат: „От къде идеш?“ Той казва: „Идвам и аз в спасителния дом.“ Онез му казали: „Ние всичко имаме, но едно ни липсва – запалка.“ Той казал: „Аз нося запалка, кибритена кутия.“ Те му казали: „Дайте ни от вашия огън, а пък ние ще дадем другото – и храна и дрехи и всичко друго.“
В света всичко има, но съвременния свят едно нема: запалките на Свещения огън. И на вас ви препоръчвам това, нищо друго не ви трябва, носете вие само запалките на Свещения огън. Сега някои от вас може да попитат: „Къде са тия запалки? Огънят не обича ли всички работи? „Каквото и да туриш, той не го изхвърля. Едни неща ще стопи, а други ще изгори. Когато вие обичате някого, вие извършвате едно свещено дело. Не е ли хубаво да запалиш неговото сърце, да го запалиш без да изгаря? Не е ли хубаво да запалиш Свещения огън в него и той да свети без да изгори? Не е ли хубаво да запалиш човешката душа, но не да я опетниш, да стане тя чиста облечена с онзи, белия цвят.
Белият цвят е емблема. Всички Божии блага се събират в белия цвят. Когато разложите вие белия цвят, ще намерите в него всички други цветове, целият спектър на слънчевата светлина. Учените хора още не знаят какво е приложението на червения цвят. То е външната страна. Те не знаят какво е приложението на портокаления цвят, на жълтия, зеления, синия, тъмно синия и виолетовия. Те знаят от колко билиона трептения е съставен този или онзи цвят, но какво е употреблението не знаят. Само посветените, само истинските учени, само гениите знаят донякъде как да употребят свещения огън, а пък талантливите едвам сега са почнали да го изследват. А обикновените хора едвам сега го сънуват. Когато вие казвате, че тези неща са непонятни, вие сте обикновени хора. А пък когато сте заинтересувани, вие сте талантливи. Когато почнете да правите първите опити, вие сте гениални. Когато направите първия опит, вие сте вече светия. А пък когато манипулирате със свещения огън, вие може да бъдете Учител.
Един човек, който не е бил обикновен, не може да бъде талантлив и един, който не е бил талантлив, не може да бъде гениален; и който не е бил гениален, не може да бъде светия. И който не е бил светия, не може да бъде Учител. Не е само да учителствува човек, това е външната страна. За да бъдеш брат, какво ти трябва? За да бъдеш сестра, какво ти трябва? За да бъдеш слуга, какво ти трябва? За да бъдеш баща, какво ти трябва? Всички сегашни хора имат голямо желание да бъдат бащи, то е една почетна длъжност да бъдеш баща или майка. Но, за да бъдеш баща, трябва да носиш образа на Бога и в Духа си, и в душата си, и в ума си, и в сърцето си. И за да бъдеш майка трябва също да носиш образа на Бога. И ако ти не носиш образа на Бога в душата си, ти ще си създадеш голямо нещастие: ще родиш един грешник. Какво нещо е грешник? Грешен е човек, в когото свещеният огън е загасен, а пък има той обикновен огън, в който всичко гори и изгаря. А пък праведен е онзи, в когото гори свещения огън и всичко ти е приятно. Без Любовта всичко ти е противно в живота, всичко виждаш мрачно, тъмно, нечисто и когато изгасне свещеният огън, тогава настават всички катаклизми в света, в живота.
Та, свещеният огън не да го палите, но трябва да го поддържате. Вие Някой път оставяте вашите слуги да отиват да поддържат свещения огън. Това е погрешно. Никого не пращай при свещения огън. Ти си жрец, ти си свещеник, ти си ангел, ти си серафим, ако служиш при този Свещения огън. Но ако пък занемариш и се отдалечиш сам от него, ти си последен. Вие сте чудни Някой път. Казвате: „Не ме обичат хората.“ Аз съзнавам, че е хубаво да те обичат. Ти казваш: „Никой не ме обича.“ Не е вярно, че никой не те обича. Най-първо тебе, който мислиш, че никой не те обича, Бог те обича. Защото ако Той не те обича, ти не би се явил на света. И като казваш: „Никой не ме обича“, ти говориш първата лъжа. Та и ти си първият, който никого не обичаш, защото ако ти си обичал като този заек и ако беше се хвърлил в огъня, както този заек се хвърли, за да може Буда да си свърши молитвата, Бог щеше да ти даде почтено място . Ти си живял и хората са живели през хиляди години само за себе си. Добродетелите на всички хора са наши добродетели. И престъпленията на всички хора са наши престъпления. И добрините на всички хора са и наши добрини. И техните лоши дела са наши. Та, като видите някого, че върши престъпление, кажете на себе си: „Трябваше да го завзема аз, да изправя тая моя погрешка. В погрешката на брата си трябва да видиш, че трябва да се поправиш. Като видиш една ябълка, да кажеш: „Колко е благородно това ябълково дърво, че е създало този плод и го дава без пари!“ И някоя свиня да дойде и някоя гарга да дойде и някоя сврака или мечка, тя се радва на всички. Не прави никакво различие. Разбира се, ако един човек я изяде, ще бъде по-добре. Ти отиваш при един извор. Ако не извираше извора, ти щеше да умреш от жажда. Той ти казва: „Ела, братко, Господ ме създаде, понеже знае, че ти си жаден. Аз се много радвам, че си дошъл. Пийни от тази водица, която нося, и която съм взел отгоре, от невидимия свят.“
Та, сърцата ви да бъдат места на добрите извори. Умовете ви да бъдат прекрасни градини с всички плодове. А пък душите ви да бъдат едно хубаво училище, дето всичко добре се учи. А пък духовете ви да бъдат места дето всичко се прилага за слава на Бога, за доброто на ближния и за благото на нас, които живеем.
Сега ви пожелавам на вас да поддържате вашия Свещен огън. Само по този начин може да поддържате Любовта. Трудна наука е това, аз съзнавам. Аз съм минал по този път. Докато не знаеш, е мъчна работа. Че я вижте онази младата мома най-първо. Аз намирам следующето противоречие в нейния живот. Тя, най-първо като вземе иглата, веднага вдява конеца през ухото ѝ. Като Някой стрелец удря точно на целта. Но като стане на 85 години старица, баба, приближава конеца при иглата, обаче конецът все настрани отива. Българската дума „баба“ на стария свещен език значи „голям“ – „ба“. Бабата казва: „Каква е тази игла. Дайте друга игла, с по-голямо ухо.“ И с нея не може. Тя казва: „Дайте една губерка!“ Пак не може. Аз да ви кажа коя е причината. Тази баба много се е занимавала с младите момци. И затова са отслабнали очите ѝ. И не може да вдене конеца в иглата. А ако е дядо, той се е занимавал с момите.
И ако вие не можете да направите едно добро, много сте се занимавали със света и този свят ви е отвлякъл вниманието. Не е лошо, да се занимава човек със света. Не е лошо човек да се занимава с младите моми. Те са професори. И толкоз чувствителни, че ако не направиш това, което професорът казва, веднага се обижда. Младата мома е толкоз чувствителна, че ако момъкът не знае да я погледне геометрически, по диагонал, тя казва: „Ти защо ме погледна?“ И ако той не разбира математика, тя веднага ще му забележи. И ако той не знае да си тури връзките както трябва, тази младата мома ще види. Тя ще види, че не е свързан чорапът както трябва, че палтото му не е ушито както трябва, но грубо. И аз уважам тази млада мома.
Когато някой възвишен дух дойде до вас, ще ви погледне от главата до петите и ще каже: „Обичайте хората!“ Той ще ви говори деликатно. Той е най-деликатен. Щом Някой ми каже: „Обичайте хората“, това е вече един малък упрек. Значи хора […]. Някой може да ви каже: „Вие постъпвате много добре, но некъде сте пропуснали. Това е един малък упрек пак. Някой може да ви каже: „Много добре сте облечени, но има нещо в дрехите ви.“ Това е пак един упрек. Някой казва: „Много добре се наядохме.“ Това е пак един упрек. Човек, който добре се е наял, трябва да направи едно угощение на бедните. Ученият да събере и той да даде едно угощение. Но угощавайте хора, които се нуждаят.
Някой път мнозина са ме питали: „Какво да правя?“ Как да обръщат хората? Най-първо научи се да обръщаш кесията си. Ако искаш да обръщаш хората, научи се да обръщаш кесията си. Ако искаш да отвориш сърцата на хората, научи се да отвориш сърцето на кесията си. И като бръкнеш в кесията си, каквото хванеш, не го връщай, но го дай. А пък ти, като бръкнеш и извадиш, пак го туриш обратно. И в кесията ти има три отделения: За десетачета, за левчета и за петолевки. Някой път имаш и златни монети, но колцина биха бръкнали и дали от четвъртото подразделение на златните монети. Като дойде просяк, започват с първото подразделение на кесията, на левчетата или на половин левчетата. А пък златните монети ги изваждат при особени случаи. Когато отиват да купуват дрехи за себе си. Тогава отварят четвъртото подразделение на кесията. И другите имат за тях високо мнение. В Божествения свят започват с обратния път: Като срещнеш един грешник, ще бръкнеш в четвъртото подразделение на кесията си. А пък като срещнеш праведния, ще бръкнеш в първото. Като срещнеш праведния, малко ще му дадеш. Праведния, който иска много, той не е праведник.
Хубостта на живота седи само в онази, първата клечка. Всички клечки в една кибритена кутия не са за тебе. Едната клечка – от нея може да се ползува целият свят. И ако вие в целия си живот направите само едно добро, вложете всичката си Любов, вложете всичкото си знание и всичката си свобода. Само една клечка запалете. И тя ще ви придружава през цялата вечност. Та рекох, всичко каквото вършите, трябва да бъде ценно. В него трябва да присъствуват сърцето ви, умът ви, душата ви и Духът ви. И когато правите едно добро дело и ангели, и серафими, и херувими да надникнат и да присъствуват. И Бог да види и да присъствува. Този подвиг аз го наричам възкресение на човека! И когато човек направи този подвиг, той възкръсва и Бог тогава Го приема в дома си. Като добре дошъл, че е направил едно добро дело в името на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Че е внесъл живот, светлина и знание и свобода в света за Славата на Бога, за славата на ближните си, за своя слава.
Отче наш
Когато обичате, да привлечете погледа на Бога. Когато учите, да привлечете погледа Му. И когато обичате Истината, да привлечете погледа Му!
5:30 ч.
Беседа, държана от Учителя на 27 август 1939г., 6:32 ч., неделя, София – Изгрев.
