В песнарката пише: „Учителя дава идеята за песента „Той иде“ на 7 януари [тогава Рождество Христово]. Песента е започната на 7 януари и завършена на 5 февруари 1939 г.
Галилей Величков, „Изгревът“, ІV т.:
7 януари 1939 г., първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон – столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова – добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът ѝ бе на изискана висота.
Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.
Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика „Сила жива“. Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.
След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса:
– Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?
Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави:
– Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!
Без колебание отговорих на Учителя:
– Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.
– Изпълнете я, нека чуем какво сте написали!
Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.
Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да „хванем“ изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта. Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и той каза:
– А сега чуйте текста!
И започна, енергично с пълен глас да пее: „Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той“.
Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване. Учителят се обърна към всички в салона:
– Ще можете ли да научите новата песен?
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи – най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.
С няколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя – двете изключителни беседи за новата 1939 година: „Големият брат“, с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и „Малкият брат“, държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:
– Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.
По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста „Мощния, Силния, да помага Той…“.
Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
Димитър Грива, „Изгревът“, VІІІ т.:
Ако трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен. „Иде, иде, сам Той иде“. Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителя и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов. Той, Учителя, обичаше много да общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя…“
Из лекция, държана пред учениците на Специалния клас на 27 януари 1939 г.:
Или имаме „Мощния“ и „Силния“. В какво седи разликата между мощния и силния? Мощния …, силния … геометрически аз бих разрешил така. Защото в силата има паралелни движения, в силата има плоскост, а няма дебелина. В мощта има дебелина. Какво се разбира под думата „мощния“? Щом има дебелина, мощта е от три измерения, силата е от две измерения. Силата действа в плоскостта, мощта действа в огъването, в пространството. Ако искаш да огънеш себе си, трябва да имаш мощ, ако искаш да накараш да се движиш, сила ти трябва. В какво седи един неорганизиран живот и един организиран? Неорганизираните хора всички изведнъж крякат. А пък организираните – един по един говорят. Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението.
Казваш: „Да превърнем в музика силния и мощния.“ Как ще дадем едно музикално движение? Бързо ли да е темпото или да е бавно? Бързо темпо не може. То е една задача. Ти имаш да свършиш една работа. Искаш да приложиш мощта. Как ще приложиш мощта? Искаш да дадеш съдържание, да почувстват хората, де ще туриш мощните думи? Но то има начин.
Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния? Музиката вече представя нещо органическо. Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум. Слаби са техните трептения. Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано.
(Учителят взе цигулката и настройва.) Питам: Цигулката дали е организирана? (Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той“) Да помага Той, това е Негова работа. Но Той като помага, вие какво трябва да правите? Светлината грее, ами топлината какво прави? Каква работа върши във вас топлината? При топлината нещата зреят, а пък светлината грее. Казва: „Нищо не ме грее.“
(Учителят пее: „Мощният, Силният, да помага Той.“) Как ще дадете най-голям израз на движението, да дадете изражение? Мощният може да го вземете от „ре“ или от „сол“.
Песента „Мощният, Силният, да помага Той“. С тази песен ще изразите едно състояние. Човек никога не е оставен да стои на едно място. Той е в динамическо положение. Той ще мине по правите линии, по плоскост, по огъването и по растенето. Четири процеса стават. Той върви по права линия, да се изкриви по плоскост, да се огъне и после, като се огъне, започва да расте. Растенето е работа. Красивото в живота е да започне човек да мисли. С мисълта вече започва красивият живот. Ще минеш по права линия, ще минеш по плоскост, ще се изкривиш, плоско движение, после огънато движение и след туй ще дойде организираният живот – растенето. Онези са приготвителни процеси. Като започне растенето, то е работа.
Я изпейте „Мощният, Силният“. (Всички изпяхме песента няколко пъти.)
Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона. И тогава, като запееш: „Мощният, Силният иде да помага“, като запееш песента, Той мисли, че го викаш, Той в тебе помага, организира. Веднага ти се насърчиш. Ти седиш и философстваш, казваш: „То с мене ще се занимава.“ Щом мълчиш, и Той мълчи. Създайте си работа. Ти си един неорганизиран човек. Ти на Мощния ще дадеш условия Той да организира, работа ще Му дадеш. Той ще се радва, че има какво да работи. Още веднъж изпейте „Мощният, Силният“. (Учителят пее и даде края: „Мощният, Силният, да помага Той“.) Има вече завършена форма. Има тук съдържание – „фа“. Формата е „ми“. Има движение, то е „сол“. Всичко се съгласува. (Изпяхме песента.) Хубаво е Той да вземе да помага. Ние като пеем, ние подигаме целия музикален свят. Всички взеха участие. Дойдоха, заинтересуваха се, нагласиха. Ако не бяха дошли да вземат участие щяхме да си мънкаме. Те дойдоха, оттук бутнат, оттам бутнат, помагат.
Из лекция, държана пред учениците на Общия клас на 3 май 1939 г.:
Ако ви кажа сега да изпеете една песен, кой ще поиска да пее? Я ми изпейте сега, някой от вас, „Махар Бену“. „Махар Бену“ да я изпее така, че да се добие топлина и светлина, знаете ли какво е изкуство това вече? Може да пее някой, но какво се добива? Някой, като пее, аз виждам, един инструмент имам в себе си, чрез който констатирам, че освен дето не придобива сила, но губи сили. И освен, че не се увеличава топлината, но тя се намалява. И освен, че не се увеличава светлината, но и тя се намалява. И казвам: не пеят добре! Аз така оценявам. Песен, при която не се увеличава светлината, тя е слаба песен. Песен, при която не се увеличава топлината на чувствата, тя е слаба песен. Песен, при която не се увеличава силата, тя не е песен.
Та казвам: Искам следующия път от вас три песни. Да изпеете „Махар Бену“. Кой от вас, като я изпее, всички да почувстват силата, като един ток? Да мине през всинца ви. Един да изпее песента, че сила да мине. А пък като изпее песента, да чувствате, че вашата топлина се увеличава. И трети, като изпее, да почувствате, че идва светлина в ума ви. Да изпеят трима певци, най-гласовитите! Най-гласовитият на физическото поле; най-гласовитият в Духовния свят и най-гласовитият в Божествения свят. Трима души да дадат концерт. Аз съм слушал тук като пеете за любовта: „А любезна моя, как да начена да ти разправя всичко?“
Пристъпваме към опити. Има вече едно статическо положение. Вие казвате: „Това знам, онова знам.“ Нещата докато не се опитат в трите свята, те остават неразбрани. Ако ти не знаеш как да придобиеш своята сила, своята светлина и топлина, ти още си млад в този път, по който си тръгнал. В топлината трябва да знаете да сложите въглища, дърва. В светлината трябва да отвориш един по-голям прозорец, а пък за силата трябва да ядете повече. Вие ядете и не придобивате. Не ви хваща яденето за добиване на сила.
Три песни ще изпеете. Кои са те? – „Махар Бену“. Втората: „Давай, давай“. Третата? – („Иде, иде.“) „Иде, иде“, но мен ме е страх от това „Иде, иде“. Защото в български език думата „иде“ има две значения: иде и иди. Второто е повелително наклонение, изменява се ударението. Когато кажем: „Иди, иди!“ Подразбираме, не той да иде, но ние да идем. Ние тълкуваме той да иде, но ако тълкуваме – „иди“, има втория смисъл вече. Ти, който се мислиш мощния силния – иди! Да ви дам ново тълкувание на песента. Ти казваш: „Аз нищо не мога да направя.“ Щом нищо не можеш да направиш, от Този, Силният, Който иде, нищо не можеш да възприемеш. Та Силния ще дойде в тебе и чрез тебе ще направи нещо. Онзи, Който иде, ще дойде и чрез нас всичко каквото трябва, ще направи. Това е второто тълкувание [на] „иде и иди“. Е, хубаво, съгласен съм за тая песен. Тогава имате: „Махар Бену“, „Давай давай“ и „Иде“. Не „иде“, но „иди“! Мен ме е страх от „Иде“, но от „Иди“ ми е приятно. Вие казвате: „Иде!“ Че ако твоя възлюблен иде и ти каже: „Слушай, аз за тебе имах високо мнение, но не искам да имам повече работа с тебе. Я ми дай всички писма, които съм ти писал.“ Ако така иде, какво ще кажеш? Та по-добре е да не иде.
