ЗАТВОР И ОСВОБОЖДЕНИЕ
„Добрата молитва“
Кои са причините за неуспеха на човека на земята? Пишете върху темата: „Причини за всеки неуспех“.
Като говорите за неуспех, какво подразбирате под думата „успех“? Ако човек е успял да се наяде, успех ли е това? Повидимому е успех. Изобщо е така. Но всякога, когато човек яде, успех ли е? Някой път храната не съответства, не подхожда на организма, не е здравословна. Когато се каже, че е успял някой да яде, казва: „Едва успях да ям.“ Под това се разбира, че едвам се е вредил в гостилницата, взел някое място в гостилницата да яде. Това го наричат успех.
Сега успехът се употребява и за вътрешни качества. Какво трябва, за да има успех? Трябва да се е настанил човек, нали? Сега всички вие искате да бъдете все успешни хора. За пример едвам се вредите да вземете изпит, успявате да влезете в университет, но с успяването да влезете в университета, с това не се свършва работата. Успял си да влезеш в университета, но там се изисква учение. Сега някои от вас сте свършили университет, но още не знаете защо съществува твърда почва и защо течна, и защо въздухообразна. Вие може да кажете какво е твърдата почва, течната и въздухообразната, но за какво можете да впрегнете водата. Водата може да кара воденици, може да кара машини, може да кара и вятърни мелници. Един човек мисли – минал през една гъста материя, има едно влияние. Ако минал през течната среда, имал друго влияние. Ако минал през въздухообразната среда, пак имал друго влияние. В дадения случай зависи за какво мислите вие. Вие някой път мислите само за твърдата почва.
Запример искате да си построите къща. Искате да имате ниви, лозя, после искате да намерите някои скрити богатства в земята. Инженер сте, правите разкопки. Или някой път можете да мислите за моретата, за онези богатства, които са скрити там. Или някой път, като сте някой астроном, мислите за небето, наблюдавате небето. Някой път мислите за вятъра. Онези, които мислят за вятъра, как ги наричат? Вятърничави. Онзи, който мисли за водата, е воден. Онзи, който мисли много за земята, е земен. Онова, за което най-много мислиш, то оказва известно влияние върху тебе.
Вие казвате: „Какво нещо е човекът?“ Че човекът още живее в едно подземие. Той още не е излязъл изпод кората, изпод подземието. Той живее в пещерите. Че вътре в мозъка ти си затворен, затворен си в една много гъста материя. Отвън повидимому човек се показва, че се е освободил. Вие сте независими от твърдото вещество, от вашия мозък. С това се храни мозъкът ви. След това по кой начин прониква въздух в мозъка? Там прониква въздухът.
Та най-първо вас ви предстои една идея за освобождение. Кога се говори за освобождение в света? При сегашните условия вие още не може да мислите за освобождение в света. Може да мислите, но всъщност вие сте затворени в една черупка, в една малка кутия, в един малък череп. В този малък череп ти седиш и мислиш да завладееш целия свят. фантазираш какви ли не работи. Бутне те някой на главата и ти казваш: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ „Кой си?“ Ти си, който живееш в един череп. Който събира една вместимост от един до два и половина килограма вода – 1300 грама или 1400 грама, или 1800 грама. Последното е за гениалните хора. Значи, счита се, един гениален човек с тежест на мозъка 1800 грама. И ще учат всички, че еди-кой си е гениален човек, има мозък тежък 1800 грама. И този човек след това умира и мозъкът изчезва. Къде е учението? Значи на този човек не му трябвало много. С един килограм и половина мозък твърдо вещество той е прекарал целия живот.
Вие, които не сте се научили да разсъждавате, вие ще се обезсърчите, като чуете това. Колко трябва да бъде голяма главата на човека? Представете си една глава да имате от 50 килограма. Практично ли е това? На едно тяло от 60-70 килограма му трябват 2-3 килограма човешка глава, 2 и половина килограма. Тогаз при една глава от 50 килограма колко голямо трябва да бъде тялото? (Трябва да е 1000 килограма.) В сравнение с тялото на слона – мозъкът на слона е по-малко от мозъка на човека, макар неговият мозък да е килограма. Но взема се и гръбначният мозък в съотношение с големината на тялото. Но аз искам да ви наведа на една мисъл, която не функционира още в научния свят.
Успехът на човека не зависи от неговия мозък и от неговото тяло. Те са само условия в дадения случай. Слоновете например имат много голямо тяло. Имат 9 килограма мозък. Но човек, който има килограм и 500 грама мозък и много по-малко тяло от слона, го управлява. Има друго отношение. Човешкият мозък е важен, аз не казвам, че не е важен. Ако вие постоянно се безпокоите какво качество има вашият мозък, какво нещо е човек, който се безпокои за нищо и никакво? Това е първобитното състояние – вулкани има, сътресения, наводнения, потопи стават и т.н. Вие още не сте излезли от първия биологичен период, не сте излезли от дилувиалния период. Не сте излезли от тези вулканически изригвалия. Неразположени сте. Ти мислиш, че правиш нещо. Не. Ти нищо не правиш. Ти само мислиш, че правиш нещо, но ти се намиращ в един кипеж, който е общ. Докато не излезеш от общия кипеж – да излезеш от този общ кипеж, значи да разбираш защо е този кипеж, защо и за какво.
Запример ти се обезсърчаваш и казваш: „От мене човек няма да стане?“ Какво разбираш под това? Че ти си вече човек. Имаш два крака, две ръце, лице, мозък. Защо казваш, че човек няма да станеш? Като кажеш ти така, аз разбирам следното. Че няма да се научиш да мислиш по човешки. Значи искаш да кажеш: „Както живея, аз няма да се науча правилно да мисля.“ За пример вие имате добро желание да свършите университет. Но след като свършите университет, какво добивате? Той мисли, че е успял нещо. Той е успял дотолкова, че като умре, ще му турят надгробна плоча, че е свършен университет. Служил е на народа, бил е почтен човек. Вие казвате сега, че човек има бъдеще. Аз не отричам нещата, но казвам: ако смисълът на земния живот е да умрем, тогава какъв смисъл има в това?
Да не изгубим живота си, да не изгубим нишката. Обезсърчението, младостта и старостта, радостта и скръбта, силата и слабостта, тия противоположности са все от едно и също естество всичките. Остарееш, обезсърчиш се. Подмладиш се, насърчиш се. В един момент ти си се обезсърчил. Щом си се обезсърчил, в тебе всяка енергия се спира, изчезва. Кое е онова, което дава повод да се обезсърчиш. Ти казваш: „Аз съм остарял, не мога да мисля.“ Че старите хора не мислят ли? Кои дървета дават повече плод – младите или старите? Старите дървета са по-добре организирани. Вие казвате: „Аз трябва да израсна. Трябва да имам здраво тяло. После трябва да съм малко приличен човек. Огладен, да съм добре облечен. И след това да мога да си понаредя работите и да си поживея.“ Това са горе-долу мислите на повечето. И всички учени хора все така мислят. Професорът, след като се занимава дълго време, дойде до мисълта за супата. Има ли супа, после ще има ли печено и ако е някой американец, ще мисли дали ще има някой букет от цветя на масата, че да има малко ухание. И му дойде тази приятна идея, мисли си за супата. Интересува го дали супата е добре направена и печеното дали е добре опечено.
Представете си един човек, който трябва да се занимае с твърдата почва, с течните вещества, с въздухообразните. Простият човек казва: „Кокошката трябва да се изяде. Супата трябва да се изяде. И цветята трябва да се помиришат.“ Под твърда почва и твърда материя в света ние разбираме ония неща, които са постоянни. Течните вещества наричаме тези, които имат вътрешна връзка с растежа, с умножаването. А пък въздухообразните вещества са съединителна нишка от един по-висш живот.
Не е важно само какво хората мислят за мене. Те може да мислят, че съм много учен човек. За мене е безразлично какво мислят хората за мене. Важно е дали това, което мислят хората за мене, е вярно. Важно е дали силата, която ти приписват, съществува в мене. Съзнавам ли аз и мога ли да се ползвам от нея?
От вашите идеи – на вас, младите, какво ще стане след 30-40 години? Съвсем друго ще мислите. Тогава питам, имате ли вие знание? Вие ще кажете, че това е един закон в природата. Но това е едно глупаво състояние, нищо повече. То е така глупаво, както, когато ви турят в затвора с халат и пояс. Може ли да мислите? Ти трябва да мислиш, ти трябва да носиш халат и пояс. Това не е мисъл, но това е нещо наложено механически отвън. В съвременния културен свят има нещо наложено от ред поколения. Те не са естествени. В новата култура, в новия живот трябва да се освободим от всичко онова, което е непотребно. Какво трябва да се направи от един халат?
Не може да се освободиш от него, докато не се освободиш от затвора. Онзи главният директор пита де си е турил той халата.
Вземете едно религиозно кюре. Той си има малка шапка и като влезе в дома, той си има една затворническа дреха. Има затворници в света, които минават за големци. Дават благословения. Има ли съобщения с Господа, но утре с дрехите си се е прострял и го носят в тарга. Онзи, който е лежал в затвора, ще го заровят двама души, а пък онзи, който е затворник, но външно в съвета, той е почетен затворник. Хиляди ще вървят подире му и ще му турят голям паметник. Ще турят така един духовник – затворен, свършил четири факултета. Ти казваш: „Аз не искам да бъда общ затворник. Искам фелон.“ Някой свършил американски университет и му турят една четириъгълна шапка на главата. Ще се облича с особена форма. Ще му дадат приятели. Не са лоши тези работи. Но представете си, че с хиляди години сме се обличали така. Туряме шапки и хиляди години се повтаря това нещо. Туря се житото на воденицата, мели се брашното. Вие казвате: „Това е култура.“ Това е култура на брашното.
Та казвам, ние казваме вавилонска култура, европейска култура, египетска култура, индуска култура – все култури. А в какво седяха тези култури? И сега ги разкопават тия величия на Египет, разглеждат мумиите, изучават какви са. Изучават какви съдове са имали и след хиляди години и нас ще изучават, и ние ще бъдем в някой музей. Казваме, че светът така трябва да бъде. Не. Аз ви навеждам примери не да се обезсърчите. За мене това не е обезсърчение, но едно криво разбиране на нещата. Когато видя една пъпка и мисля, че пъпката и всичко това не е вярно. Пъпката е една фаза потребна. И след това виждам, че пъпката се изгубва и се образува чашка. И мислите, че всичко е чашката. Но утре пак виждам, че се образувала друга чашка, но не прилича на предишната чашка. А е обърната с главата надолу. И този плод капне, изгуби се. И трябва да се види вътрешната връзка между пъпката и цвета, и узрелия плод какво отношение има между тях? Казвате: „Отишъл плода на крушата и на ябълката.“ Той е отишъл в стомаха на други същества, които седят малко по-високо от растенията. Един плод все ще бъде изяден или от някое насекомо, или като капне на земята, ще бъде изядено от някое живо същество.
Казвам, вас ви трябва една наука или едно верую, не такова, както сегашното, защото всички вие вярвате в едно учение с едно малко изменение. В това, в което вашите деди са вярвали преди хиляди години, вие вярвате в него. Сега с едно малко изменение в живота и формата, и вие вярвате в традициите и законите. И вие вярвате във всички противоречия. Хората си правят къщи, и вие правите така. Те се обличат и се хранят по един начин, и вие правите както хората. Тогава каква разлика има между вас и един затворник? На затворника му удрят звънец да яде. До половин час го държат в двора и казват: „Такъв е законът.“ Питам, такива ли са законите в природата? Както вие живеете сега, мислите ли, че това е естествено положение? Не сте ли затворници? Тогава, ако сте затворници, де ви е директорът. Кой ви е директорът?
Аз разбирам окултната наука от друго гледище, физиогномията, астрологията и пр. Има една физиогномика, която разглежда хората като затворници. Но мене ме интересува два типа – затворници и свободни хора. И като срещна човека, аз искам да проверя затворник ли е той. Ако е затворник, ще го разгледам в друга светлина. Ако той е от свободните, другояче ще го разгледам. Едни разглеждат хората както Ламброзо. Това са затворнически типове. Ламброзо не е разглеждал всичките затворнически типове. Той е разглеждал само първата категория. Защото в затвора има три категории: В дъното на затвора, средата на затвора и в предварителния затвор. Той разгледа само тези, които са в дъното на затвора – най-тежките типове. А пък тези в средата и в предварителния затвор ги е оставил. А свободните никак не ги е разглеждал. И сега казвате „Ламброзовата теория“. В медицината изучават тялото на човека в болезнено състояние. Трябва да се гледат телата на свободните хора. Един човек не умира – нищо повече. Това е наука сега. За свободните хора аз изключвам смъртта. Смъртта е затвор. Живееш в ограничителни условия, мъчно ти е, не вярваш, имаш някоя болка, но не знаеш коя е, причините не знаеш.
Да се освободи вашата мисъл от онези ограничителните условия. Това няма да стане изведнъж. Ние сме сега в затвора и ние вярваме, че сме в затвора. Но в коя част на затвора? В дъното на затвора няма нито един, но в предварителния затвор сте почти всички. Има опасност, че ако не водите един редовен живот, ще влезете в средата на затвора и в дъното на затвора. А пък за предпочитане е от този предварителен затвор да излезете навън, да няма нужда да изследвате. Средата и дълбочините на този затвор какви са? Вие нямате самообладание. Досега много малко хора съм срещал да имат самообладание. Англичаните имат външно самообладание. Но китайците имат много по-голямо самообладание, отколкото англичаните.
В китайците не можеш да забележиш нито един оттенък в лицето, в движението на мускулите. Стои като един истукан. При всичките си наблюдения аз съм наблюдавал само един път един китаец да се усмихне и разбрах защо се усмихна. Той влизаше в една електрическа кола със своите дебели прости налъми и с едно чулче. Косата му отзад пусната дълга. Гледа там, дама с пера, хора с бомбета, с цилиндри – всички го поглеждат, и той наблюдава спокойно. Той се смее на тях, той казва: „Вие се смеете на мене, и аз на вас. Само, че аз съм с перчем, а бие сте без перчем. Вие сте с бомбета, а пък аз съм без бомбе.“ Той се чуди, като се усмихва, как е попаднал между тях, какво стечение на условията. Той казва: „Дълбоко научен въпрос е това. Що ми трябва да си блъскам китайската глава.“ Той не разрешава въпроса, гледа надолу и мисли, мисли, като се върне, какво ще яде. И като се върне, казва: „Дайте ми едно твърдо ядене и супа.“ Този човек го счита за безчестие да му отрежеш перчема. Ако пък на един европеец туриш голям перчем, той го счита за голямо безчестие. Това са външни страни, а пък такива перчеми и бомбета има вътре.
За пример ти имаш едно песимистично чувство или пък по модата си безверник и казваш, че нищо не съществува. Но кое е онова, което определя човека като човек? Вие искате да бъдете свободни, най-хубава е свободата. Най-хубава е свободата на човека – да бъде свободен от затвора. Всички възгледи, които увеличават човешкия прогрес, са все на място, на мястото си. Само като една съпротивителна сила, както някое твърдо вещество, с което да направиш един опит. За пример искате да впрегнете парата на работа, но ако нямате котел, твърдо вещество, тази пара не може да я впрегнете. Също така, за да впрегнете електрическите вълни, трябва да имате твърдо вещество, което да го възприема.
И вие имате възприемателна станция от твърдо вещество. Вие имате много станции, предавателни и възприемателни: носът, ушите, очите, веждите, устата. Вие още не знаете защо ви служат петте пръсти. Има някои теории. Ти се ползваш от ръката си само при обикновен случай, но има адепти, които са запознати със законите и като махнеш с дясната ръка във въздуха, бурята спира. (Учителят направи едно движение с дясната ръка от лявото рамо надясно, малко нагоре.) Този човек знае как да подвижи ръката си. И вие може да я подвижите. Може да ви приведа работата между прост човек и един цар. Царят е поставен при условия, че е във връзка със съзнанието на окръжаващата среда. Той каквото подпише, става, понеже той е във връзка със съзнанието на известни разумни същества. Ако вие сте цар на говедата и ако всички говеда ви познават и нито едно говедо не изпълнява вашата воля, тогава цар ли сте? Вие сте говедар.
Говедар знаете ли какво значи? Който само дава, но още не го почитат говедата. Следователно говедарят има цар. Ти не може да бъдеш цар, докато не си говедар. Защо овчарят седи на по-почетно място от говедаря. Защото овцата е малко по-умна и по-благородна. Един вол все таки може да те мушне, но една овца – не. Овцата между млекопитающите минава за една от най-благородните. И затова овчарят, който пасе овците, той има почтеност. Една овца по-лесно може да се възпита, отколкото говедото. Говедото по-мъчно се възпитава.
Казвам сега, ще дойдете до положението да проучвате в дадения случай какво можете да направите. Нещата не стават произволно. Има известни разумни закони 6 света, чрез които, като работите, вие може да постигнете нещо. Сега вземете простия случай. Вие имате една малка вода. Ако вие направите колело и пуснете водата отдолу, то няма да се движи. Но ако пуснете водата отгоре, може да направите колелото да се движи. Ако водата иде отстрани, то колелото ще се движи или наляво, или надясно.
Вие се намирате, да кажем, в трудно положение в университета и не може да си издържите изпита. Вие казвате: „Не съм толкова паметлив и затова не мога да си издържа изпита.“ Кои са причините, че не сте толкова паметлив? Причините могат да са сегашни или отпреди едно поколение, отпреди две или три поколения. И ако вие не разбирате закона, вие може да оправите това. Има един закон за изправяне. Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най-първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това – глаголите и най-после – съюзите. Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход. По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите. Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им.
За пример ти веднага се обезсърчиш в пътя на живота си. Ти не знаеш причината на обезсърчението. Че трябва да дойде обезсърчението, трябва да дойде. Обезсърчението представя една мъчнотия, от която трябва да добиеш опитност. И ако ти разбираш, щом се обезсърчиш, има едно място, ще бутнеш носа на едно място, дето се е изкривил, и ще мине обезсърчението.
Един американски милионер имал изкуствен нос. Отишъл при художник да го рисува. Художникът правилно го нарисувал. Като дошъл втория път да продължи рисуването, милионерът бутнал малко по-наляво носа. Първия път художникът нарисувал носа прав. Третия път милионерът бутнал само носа по-намясто. Чуди се художникът, казва: „Такава погрешка никога не съм правил.“ А онзи милионер се поусмихва. Художникът казва: „За пръв път срещам такъв нос, който не може да нарисувам. Три пъти го рисувам, не се поддава. Или зрението ми трябва да има нещо.“ Милионерът казва: „Ти много добре рисуваш, но моят нос е изкуствен.“
Та има неща, които са изкуствени в природата, те се менят. Променчивите работи в света не са реални. Ти казваш: „Промени има в света.“ Те са изкуствени носове. Както и да го рисуваш, няма да го намериш в същото положение както по-рано. Тогава има и изкуствени мисли и изкуствени идеи. Не ги рисувайте. Една изкуствена идея ти може да я измениш, когато искаш. Основната идея е да дойдете до онова положение, дето нещата не се менят. Кое нещо е реално? Ти като дойдеш до реалността в себе си, прилича на следното. Аз ще ви дам едно обяснение. Представете си, че вие имате една затворена каса и се намирате в трудно положение – ти си без средства, без пари. Ходите при един приятел, втори, трети приятел, но никой не ви дава. Ако не разрешите този въпрос, очаква ви цяла катастрофа. Идва ви на ум, че дядо ви е оставил един ключ. Намирате този ключ и отваряте касата. Виждате, че е пълна със злато. И вашето състояние ще се измени.
Ние всякога се обезсърчаваме, когато видим, че не разполагаме с нищо. А знанието е, когато ние със законите на природата намираме това, което ни трябва. Когато ти имаш една истина, въпросът се разрешава. Блесва нещо в тебе. Това е истината. Ще дойдеш до едно състояние, дето всякога ще може да се тонирате и по този начин трябва да се образува една школа. С едно слушане не стават тези работи. Човешката памет може да се поправи по този начин. Три месеца като се занимаваш, ти може да усилиш паметта си най-малко 10 пъти. Най-първо ще се научиш да не те безпокои външният свят, ще се концентрираш.
Има една жица. Само като дойдеш в съприкосновение с тази жица, тази енергия ще те засегне. Но ако държа пръста си на известна дистанция от тази жица, ти няма да се безпокоиш. И на всяко място не бива да се бара, не трябва да се пипа. Ти тръгваш по пътя – невсякога по един и същи път да вървиш. Умният човек по един и същ начин, по една и съща форма никога не разрешава въпросите. Вие ще минете по земната повърхност. Някой път минавате по земната повърхност и сте разположени, а някога минавате по земната повърхност и сте неразположени. Защото някой път минават по земната повърхност сили, които са противоположни на вашия организъм. Вие сте влезли във връзка с едно дисхармонично течение, което тече в природата.
Най-напред трябва да разбирате хората, защото хората са носители на това течение. Не се срещайте с хора, които не са хармонични с тебе, не се свързвай в дадения случай. Професор има, който скъсва студента. Не че иска нарочно да го скъсва, но защото мозъкът на студента и мозъкът на професора е другояче нагласен. В този ден студентът не трябва да отива при професора да го изпитва, ако той разбира закона. Между два мозъка има дисхармония. Ако аз съм на вашето място, ето как щях да постъпя.
В този човек преобладава мъжкият принцип. Той е толкова груб, че всякога всеки, който може да му предаде повече грубост, той го отблъсква. Аз съм студент, ще намеря една красива студентка и ще ѝ кажа да влезе преди мене да я изпита. Като влезе тя и погледне професора, той ще се промени. Между нея и професора има хармония и след това той е готов заради тази студентка да прекара и мене. Вие имате един пример с един наш приятел – по медицина е студент и очаква да държи изпит. Влиза нашият приятел, но професорът казва: „Да влезе студентката.“ Той не я скъсва, самата студентка се чуди как е станало това. Има нещо в характера на нашия приятел (Кирил Паскалев), който допринесе за благото на тази студентка. Той трябваше да влезе и да излезе, за да я спаси – и себе си да спаси, и нея да спаси.
Вие разглеждате нещата повърхностно и казвате следното: „Това не е наука.“ Неразбраните неща са както техниката. Ако знаете закона, можете да го приложите. Може да направиш колелото да се движи, да пуснеш тока, да произведе светлина.
Наука е да можеш да използваш своята мисъл, своите чувства и своята воля. А пък при това говорим за воля, за чувства, за мисли, и не може да си помогнем. Вие не може да търпите например някои неща. На вас ви поверяват една по-интересна тайна и ви казват: „Една година никому нищо няма да казвате.“ Вие седите в особено нервно състояние и казваш на другите: „Имам нещо.“ Ти да бъдеш цялата година спокоен да търпиш. Ти казваш на някого: „Аз ще ти кажа тази тайна, но само на тебе.“ Всички казват така и в края на краищата всички я знаят, и всички тайна държат. Така не се постигат нещата. Пази тайната. Ако ти я пуснеш преждевременно от себе си, ти губиш. У някои хора чрезмерно е развито чувството за тайна – и това е лошо, а пък у някои не е развито – и това е лошо. Ти ще пазиш тази идея да узрее в тебе. И като узрее, тогава я пусни в света. Йоан за това, което е видял в невидимия свят, му е казано: „Няма да го казваш.“ Има неща, за които и сега не е позволено да се казва.
Фиг. 1
Имате отвесната права АВ. При В е центърът на земята, а при А е центърът на слънцето. Зависи сега какво е отклонението на вашия нос от гръбначния стълб. Колкото повече ъгълът се увеличава, толкова чувствата се увеличават и интелектът не взема участие. Доде трябва да спре тази линия на носа? Трябва да остане до петия градус.
Трябва да знаете и челото ви колко да е отклонено от този перпендикуляр. После трябва да знаете и брадата ви колко да бъде отклонена от този перпендикуляр. Както човек е устроен сега, онези, които са го устроили, не са го устройвали произволно. Човек не е устроен произволно. Той е най-разумното същество.
При устройването на човека са взели участие най-разумните същества. Мислите ли, че те, като са устройвали очите, устата, носа, ушите, не са ги турили на техните правилни места? Турили са ги. Вие трябва да се върнете към първоначалното. Хубавото, красивото, което имате във вашия ум, то е Божественото.
Вие искате да бъдете красиви. Трябва да се върнете към първоначалното. Вие, ако така мислите, ще станете човек. В един ден няма да стане това. Но ти ще туриш база на онзи план, който е заложен вътре във вас. Щом може да измените вашия организъм, вие може да бъдете успешни във външния свят. Защото успехът на човека зависи от неговата разумност. В природата, в Бога няма желание вие да страдате. Но Бог всякога съизволява да се радвате на онези блага, които има в природата. Защо човек да не може да използва благата, които му са дадени? Та именно трябва да се учите на това новото направление. Да дойдете до тази основната мисъл, при която могат да се тонират вашите сегашни състояния. И вследствие на човешките мисли много малко уши, уста и носове ще срещнете, които са оформени по Божественому.
Ако аз изучавам сегашните носове, уши, мнозина ще се обезсърчат и те ще кажат: „От мене нищо няма да стане.“ Но човек може да се промени. Човек за 10 години може да преобрази своята уста, своя нос и формата на организма и цялата обстановка на живота си. Но ако се оставите по течението, както сега правят мнозина, тогава нещата ще станат по един естествен ред, и тогава не съжалявайте. Има един естествен ред, по който нещата могат да станат. А има и един разумен ред. Трябва да влезеш в един разумен живот, и това се казва „Зидари, масон“. Този план не е свършен още. Господ го е свършил, но вие не сте свършили плана. Сега ще ви оставя следното за насърчение.
Има една основна идея, положена някъде в главата ви, в центъра на главата ви, в мозъка ви, – един голям скъпоценен камък. Като го намерите, можете да се ползвате. Той е изгубеният ключ – скритото богатство на човека е в неговия мозък. И ако ти можеш да се домогнеш до него, не да го извадиш, но да го предадеш някъде, да може да го използваш.
Когато дойдете до физиогномията, може да изучавате физиогномията, както изучавате днешните факти. Но ако искате да боравите с хиромантията, с астрологията, с физиогномията по нов начин, вие трябва да се учите да се концентрирате. Не концентрация в себе си, както факирите. Това не е концентрация на заспиване. Под концентриране аз разбирам хармонично да минеш от едно състояние в друго, без да нарушиш връзката. Концентриране разбирам, след като си направил една погрешка, да можеш да възстановиш общия ред и хармония между своя ум, чувства и воля. Под думата концентриране аз разбирам изправяне или влизане в естествения ред, хармоничния ред на нещата, в който се премахват всички онези непотребни дисонанси, които раждат всички онези работи, които ни спъват в живота.
За пример някой паднал да се самоубие, някой да се дави, да се трови. Някой изменя своите религиозни вярвания, своите научни вярвания. Това нищо не разрешава. Той може да измени религиозните си и научните си възгледи колкото иска. Това не спасява.
Отива един българин да се дави. Не му върви в живота, мислил, мислил и казва: „Тази работа няма да я бъде.“ И тръгва с тази идея. Но неговият приятел взема един котел вода, върви подире му. Тъкмо онзи се готви да се хвърли, той го полива. Онзи, който щял да се дави, му казва: „Ти ме измокри.“ Значи малко се изисква да го спасиш. Той не знае какво нещо е да умре. Той не мисли, че във водата ще се измокри. И като го измокри с котела, той мисли, че му се е развалил тертипа и се връща вкъщи. Казва: „Хубаво, че онзи ме поля, да ми дойде ума в главата.“
Ти отиваш да се давиш. Трябва ти едно кило вода на главата. Тонира се веднага с тази вода човек. При тази и ако някой път се разболеете от хрема, треска и други, това е котелът. Веднага след всяка хрема, след всяка треска, след всяко болезнено състояние все ще дойде едно красиво чувство в душата ви.
„Отче наш“
Двадесет и четвърта лекция на Младежкия окултен клас 10 март 1933 г., петък, 5 часа София – Изгрев
