ЗАЩО СТЕ ТЪЖНИ
И рече им: „Какви са тези думи, които си приказвате помежду си, като пътувате, и защо сте тъжни?“ (Лука 24:17)
Ще прочета част от 24 гл. от Евангелието на Лука, от 13-ти стих надолу.
(13) И ето двама от тях в същия ден отиваха в село което се каза Емус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. (14) И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило. (15) И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тях; (16) а очите им се удължаваха да го не познаят. (17) И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни? (18) И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни? (19) И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ; (20) и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно и разпеха го; (21) а ние се надеехме че той е който ще избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това. (22) Но и някои жени от нас смаяха ни, които отишли от зарана на гроба; (23) и, като не намерили тялото му, дойдоха и казваха че видяли и явление на ангели които казвали че той е жив. (24) И някои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както жените рекоха; а него не видяха. (25) И той им рече: О безумни и късни на сърце да вярвате все що е речено от пророците! (26) не трябваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си? (27) И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания. (28) И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч. (29) И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е привечер, и денят превали. И той влезе да остане с тях. (30) И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, и преломи и даваше им. (31) И тям се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим за тях. (32) И рекоха помежду си: Не говореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията? (33) И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте и тези които бяха с тях, (34) които и казваха че: Наистина възкръснал Господ, и явил се Симону. (35) Те пак приказваха това което стана в пътя, и как го познаха! когато разчупваше хляба.
(36) И когато говореха това сам си Исус предстана посред тях и казва им: Мир вам. (37)А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат. (38) И рече им: Защо сте смутени? И защо влязват в сърцата ви таквизи мисли? (39) Вижте ми ръцете и нозете че съм истий аз: попипайте ме и вижте, защото дух няма плът и кости както гледате мене че имам. (40) И това като рече, показа им ръцете и нозете си. (41) Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука? (42) И те му дадоха част от печена риба и меден сок. (43) И взе та яде пред тях. (44) И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бях още с вас, че трябва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите. (45) Тогава им отвори ума да разумеят писанията. (46) И рече им че: Така е писано, и така трябваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден, (47) и да се проповяда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим; (48) а вие сте свидетели на това. (49) И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе.
(50) И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови. (51) И когато ги благославяше, отстъпи се от тях и възносяше се на небето. (52) И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; (53) и бяха винаги в храма хвалеще и благославеще Бога. Амин.
Ще взема 17-ти стих. И рече им: „Какви са тези думи, които си приказвате помежду си, като пътувате, и защо сте тъжни?“
На всеки въпрос може да се отговори по три начина. Може да се отговори на един въпрос чрез едно материалистическо обяснение. Под думата „материя“ разбирам това, което е най-близо до нас, което ние пипаме и усещаме ежедневно. Можем да дадем на един въпрос идеалистически отговор, по отношение на нашите чувства, но не и по отношение на нашия ум. Идеалистите са хора на чувствата. Можем да дадем и един чисто философски отговор на чистия разум. Следователно, първият отговор всички може да го разберете, вторият – половината, а третият – само малцина го разбират, той е толкова далеч, че само онези, които имат далекогледи, само те може да разберат.
Сега, повдига се въпроса: Христос жив ли е или не? На земята ли е Христос или на небето? Къде е Христос? Ако питате всичките религиозни хора, те ще кажат с един глас: жив е. Но къде е, не го знаят. Ако попитате светските хора, то те ще кажат: „Той е умрял, както другите хора, няма Го никъде“. Рязко ще отговорят. Тогава, когато половината човечество твърди един факт, а другата половина Го отрича, кой е на правата страна? Ще кажете, че онези религиозните хора са на правата страна. Хубаво, но къде им са плодовете, ако са на правата страна? Ако Христос е жив, где са плодовете на Неговата любов? Не е само да отговорим, че Той е жив, или както другите, да кажем, че Той е умрял. Отгде знаете, докажете това, вие бяхте ли там преди 2,000 години? Как смеете да твърдите един факт или да отричате този факт. Той не се е случил във вашето време, този факт се е случил преди 2,000 години, а вие го отричате. Можете ли да отречете това, което не сте го видяли? Следователно, според тази философия най-силното доказателство за една истина е това, че тя може да се отрича. Само Истината може да се отрича, само любовта може да се отрича, само мъдростта може да се отрича. Следователно, отричането това е едно от най-силните доказателства, няма по-силно доказателство. А твърдението, то е най-слабото доказателство. Да твърдиш един факт, че е, то е най-слабото доказателство; а да го отричаш, това е най-силното доказателство; затова, вижте, онези, които отричат една истина, са по-силни, отколкото тези, които твърдят. Забележете, онези хора които твърдят, че Христос е жив, те не са готови да ги турят на (кръста) днес, а тези, които отричат, те са смели, готови са на всичко. Питам тогава: от какво произтича този психологически акт или този психологически феномен, защото религиозните хора днес са толкова малодушни? Всички казват: „Да запазим вярата, да запазим религията“. Ами, коя е основата на религията, аз искам да зная. Когато мене ме попитат, ще кажа: Ето, това е основата на тази религия. Хубаво, всяка къща има основа, има стени, греди, покриви, но тази основа кой я турил, и кой трябва да живее във вашата къща. На човека, за пример, неговата основа са костите. Основата на човека, това са костите, но що са костите, без човешкия ум, без да ги ремонтира той правилно, без да ги направлява правилно. Следователно, що е религия? – Тя е израз на човешкия дух. Кой създаде религията? – Тя е създадена от човека. Религията не е създадена от Бога. Религията е създадена от хората. Религията, това са ред правила, норми, които хората с векове са създали. Ако дойдем до религията, в нея има друго нещо, което е Божествено, това е Любовта, Мъдростта, и Истината. Следователно, религия без Любов, религия без Мъдрост, религия без Истина, това е една мъртва черупка. Това са само останки, които трябва да ги изучават учените хора, да изучават как са образувани тия черупки. И следователно, когато дойдем до религията, ние казваме: Ние разбираме религията в тази широка смисъл, както Христос я проповядвал – прави отношения между хората, прави отношения между хората и Бога. Всички до сега проповядват едно учение, вземете там Писанието, че Бог никой никога не е видял, и следователно, казват, че с Бога ние не трябва да се занимаваме. Не, изопачено е, обратното е вярно, най-реалното, най-същественото, най-видимото, което може да усещаме, да виждаме, това е Бог. Не са реални хората, реален е само Бог. А ние сме проявление само на Бога, на неговата Любов. Аз питам: кое е реалното в едно дърво, самото дърво или листата? Листата стоят ден, два, седмица, месец, пет месеца и най-после, на есен, окапват тия листа. Някой път даже и клонищата взимат да съхнат. Същественото кое е ? – Самото дърво. Следователно, у човека е важен само онзи вътрешен принцип, който е Божествен. Туй всеки трябва да го съзнава. Има у човека едно Божествено съзнание, което мисли, чувства и познава нещата, тъй, както с. Ще ми възразят, че ние в природата, в живота, не можем да познаваме хората. Защо не можем да ги познаваме? Има си причини. Хората, при сегашните условия, може да се познават само по един начин. Само в Любовта хората се познават.
В съвременната еволюция има две течения, две еволюции, които вървят паралелно. В сегашната вселена, както е създадена тя, има две еволюции на човечеството: едната е еволюция не само на човечеството тук на земята, но и на човечеството на другите планети, вън от земята. И на другите планети има хора. И другата еволюция е напредналата еволюция на ангелите. Аз твърдя това, а сегашните хора може да го отричат. Нека го опровергаят това, че само на земята има хора. И в слънчевата система има хора. Да, има ги. Религиозните хора казват, че някои щели да се спасят, някои – не. Питам: Кой се спасява? Те казват, че имало рай, имало ад. Питам: вие в рая и в ада ходили ли сте? Хубаво, нямам нищо против. Когато ние твърдим нещо, този факт трябва да е доказан; всички факти изобщо трябва да са доказани; всички истини, с които боравим, трябва да са доказани. Има, действително, отвлечени истини, които за в бъдеще ще изучим, но какво нещо е рая или ада, трябва да се обясни разумно на съвременните хора. Там дето няма Любов, там е адът. Адът е място без Любов, адът е място без Мъдрост, адът е място без Истина. Там е най-ужасното, ада. И представете, си какви ще бъдат тия хора там, ад е това! А що е рай? Раят е място, дето се проявяват Любов, Мъдрост и Истина. Питам тогава: Имаме ли възможност да бъдем в свръзка с тази велика Истина в света? Имаме ли възможност ние, които чувстваме този живот, да бъдем в свръзка с него, който тече не само в жилите ни. Защото в света има един променчив живот. Както и да гледат хората – материалистически, идеалистически или философски, въпросът има само едно разрешение, а сега сме в един преходен период. Че има един такъв живот, лесно мога да ви го докажа. Вие сте изправен, снажен, млад, казвате: „Аз съм млад, като мене човек няма, от нищо не ме е страх” . Казвам: „Има нещо страшно, от което можеш да се плашиш. Как, ами на бойното поле. Казвам: Има нещо, от което може да се плашиш. От какво? – От хляба. Като ти вземат хляба, почват и гащите ти да треперят. И всички казват: А, глад!“ И действително, най-страшното нещо в света сега, това е гладът.
В индуската история има един разказ, той е следующият: един от главните богове се разбунтувал и не искал да признае Брама за абсолютен Бог и казва: „Колкото си силен ти, толкова съм силен и аз, равен съм на тебе, не те признавам. “ Брама за да го застави да го признае, турил го в огъня, хиляда години го държал там, и като излязъл, казал: „Равен съм на тебе“. Брама си казал: „Има друго средство, с което ще те заставя да ме признаеш” . Държал го гладен 1,000 години, и като излязъл, казал: „Господар си ми“. Затуй казва Христос: „Аз съм живият хляб” . В тази смисъл, защо Бог е най-силен? Понеже Той е живият хляб в света, и чрез Него, чрез Неговата сила, чрез Неговата енергия, която идва от слънцето, от небето, се образуват тези плодове. Това са сокове на този Божествен живот, който ние възприемаме и живеем. И ние съвременните хора, ние сме герои, отлични герои, но как? Аз бих желал туй геройство да мине в друго направление.
Приближава се Христос и казва: „Какви са тези пуми, които си приказвате помежду си, като пътувате, и защо сте тъжни?“
Ако днес Христос дойде, ще попита свещениците в църквите: Какво си приказвате помежду си и защо сте тъжни? Там някой свещеник се уплашил от владиката, сбъркал е някой канон, някое предложение на службата – не може прегрешил е. Пита го Христос: Какво се уплаши? – Там, нещо на службата. Някой проповедник се смутил. „Какво има“? – пита Христос. Еди-кой си пасаж, от моята проповед изгубих, смутих се, не можах да произведа нужния ефект, не можаха да познаят хората, че съм добър проповедник. Минава Христос покрай някоя къща, някоя жена казва: „Козунаците ми днес не можаха да станат, яйцата не можаха да се вапцат добре“. Минава покрай някой богаташ: Какво има? – Агънцата днес се сбъркаха. Разговарят се. Христос ги запитва всички. Минава покрай някой беден, казва му: „Какво има?“ – Нямам си парици. Всевъзможни въпроси се разговарят. И запитва ги: Защо сте тъжни? Всички казват: „Тъжни сме, липсва ни нещо“. На всички липсва нещо и го търсят. Някои го търсят в козунаците, друг – в парите, трети – в къщата, четвърти – в политиката, че тъй било, че онъй било, всички разрешават въпроса, казват: „Друго яче не може да бъде“. Не, казвам, едно нещо липсва на съвременните хора – любов съзнателна, не сегашната обикновена любов, не любовта на мъже и жени, не любовта между приятели, не любовта на свещениците, не любовта на държавниците, но Любовта Божествена, която изисква пожертване на човешкия живот, ще се жертва човек тъй, както Бог. Може да попитате: Възможно ли е? Който може да приеме това учение, да, защото, без жертва в света – не може. Самата еволюция иска жертви. Казвам: „Има две еволюции, които се развиват едновременно. Едната еволюция е еволюцията на всички въплътени души на земята в най-гъстата материя при най-голямо съпротивление, развива най-голяма енергия. Този е трудният път – на Мъдростта. И цялото човечество върви сега по най-трудните пътища. Най-трудната енергия е избрала най-мъчният път, той е пътят на Мъдростта. Цялото човечество, макар, че му се проповядва любов, върви по най-мъчния път. Другият път, другата еволюция, индусите я наричат еволюция на девите или на ангелите. Тя е еволюция с любов, най-лесния, с най-малки съпротивления. Всички тия духове развиват любов, а хората на земята – мъдрост. Тия две еволюции ще се срещнат сега наскоро. Там има един възел ще настане едно прекръстосване на човешката раса и културата на ангелите. Хората и ангелите ще се срещнат в един общ център ще се поздравят. Туй църквата го нарича възкресение: Мъдрост и Любов в една посока. Любовта не е качество на човека, тя е качество на ангелите. Ще се прекръстосат ангелите и хората. И всички хора, които от 8,000 години насам носят тия факти на мъдростта, на тия изпитания, ще се срещнат, и ще се поздравят” .
Пита ги Христос: Какво се разговаряте? И започва да им разправя за бъдещето. Защо се занимавате с тия въпроси? Тия въпроси не са важни, не се занимавайте са тях. Ако Христос дойде сега в България между софиянци, или в Англия – в Лондон, в Америка – в Ню-Йорк, или във франция, ще каже: „С толкова хиляди години се занимавате с такива въпроси, какво сте решили?“ Не е това важното в живота. На един умирающ човек не са важни парите. На един умирающ човек, може би, в дадения момент неговата кръв е покварена, и ако може от един здрав човек да се прекара малко кръвчица в неговите артерии, той ще получи нов подтик за живот. Кръвчица се изисква! Кръвта в този случай е символ на живота, и когато Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми“, Той подразбира – кръвта е животът.
Сега, казва Той: „Защо сте тъжни?“ Има причини да сме тъжни. Дом, в който няма любов, може ли човек да не бъде тъжен? Църква, в която няма любов, могат ли хората да не са тъжни? Сега, на съвременния християнски свят, които проповядват, че Христос е дошъл, възкръснал е, жив е, Христос им казва тъй: „Който иска да ме последва, да раздаде всичкото си имане, и да дойде да ме последва“. Сега, да оставим ние този въпрос. Но, да решим: Онези, които казваш, че има Господ, този Господ е Бог на любовта. Ето, има решение отгоре: Христос казва на всички съвременни християни: „Раздайте богатствата си на всички ваши бедни братя, и елате да ме последвате“.
Казвате: „Да запазим църквата“. Христос казва: Тъй се запазва. Идете, раздайте и живейте с почтен труд, живейте с туй, което изработите. Казваме: „Култура и наука!“ Ако нашата съвременна наука е изопачила умовете ни, наука ли е? Аз разбирам под „наука“ тази, която е облагородила умовете ни. Аз разбирам под „култура“ тази, която може да ни повдигне. Ако тази съвременна култура не може да ни повдигне, трябва да потърсим друга, която може да ни повдигне. Тъй е и в самата природа, в самия живот. Даваш на детето си една храна – боледува, даваш му друга – боледува. Ще дадеш най-после такава храна, която ще даде потребните елементи за детето. Дишаш един въздух, вреден е за тебе, поврежда те, дишаш втори въздух – също. Ще намериш най-потребните елементи, ще намериш живата енергия, която трябва да възприемеш.
По същия закон ние трябва да изнамерим всички онези мисли и желания, които ще внесат в нас живота. И сега, ако младото поколение, ако всички тия болни хора изискват чист въздух, чиста храна, какво лошо има в това? Трябва ли да им се даде? Какво да им се даде? Най-умните, най-учените хора в Европа и отвсякъде, каквито и да са те, под каквото верую и да са, от каквато религия да са, дали вярват или не – има една точка в света: Можем ли като мислещи същества, да си подадем ръка и да работим заедно? – Можем, няма никакво съпротивление в това. Имам ли някакви интереси? Не значи, че трябва всички да станем еднородни в нашите стремежи. Не, в природата има едно разнообразие. В туй разнообразие на природата седи живота.
Сега, има едно неразбиране. Когато казвам да дадем, как да дадем? Отвътре, от любов трябва да дадем, от любов, от съзнание. Един човек, който има 100 милиона лева, не е достатъчно само да ги раздаде, но да ги употреби разумно. Той най-малко три пъти ще се изпоти на леглото. То много лесно се казва – не е лесна работа. И ако той разреши своя въпрос вътрешно, в него ще дойде един вътрешен подем, друго едно просветление ще дойде вътре в живота му.
Сега Христос пита тия двамата: Какво се разговарят? – Те са очаквали в това време да се освободят евреите от римското иго, да им се даде едно царство, да им се даде това-онова. Всичко това не стана. Най-после го разпнаха. Казват „Не се сбъднаха нашите надежди“. И той им разправя, тълкува им, колко църкви, колко велики народи има, които не са успели, но има нещо по-велико от това – да познаваме Бога, да познаваме Любовта, да вървиш в този път на еволюция. Всичко това е по-славно – казва Христос.
Сега, всички съвременни течения са един копнеж на човешката душа. Онзи, който е свързан с въжета, иска да се освободи от тия въжета, но има един правилен начин за освобождение. Аз определям тия неща по следующия начин: На земята се иска здраве, на духовния свят се иска чистота. Ако вие сте паднали в един кладенец, и ви пущат 10 въжета: 5 нови, но слаби, 5 нечисти, оцапани, но здрави. Питам тогава: за кои въжета ще се хванеш ти? – За здравите, макар и нечисти. Да, предпочтително е да се хванеш за здравите и нечистите, отколкото за чистите. Ако влезем в духовния свят, законът е обратен. Там, понеже материята е в друго състояние, там се изисква чистота, а не здравина. Следователно, от водата ние не искаме тя да бъде здрава, а да бъде чиста, Следователно, телата ни трябва да бъдат здрави, а сърцата ни трябва да бъдат чисти. И тогава ние ще живеем, няма да изискваме чистота на земята. При сегашните условия, при които живеем, да искаме да бъдем чисти отвънка, това е абсолютно невъзможно. И по 10 пъти на ден да се миете, ще излезете вънка, и пак ще бъдете нечисти. И по 10 пъти на ден да метете стаите си, пак да бъдат нечисти, но вашите стаи могат да бъдат хигиенични, да има в тях порядъчен, чист живот.
Сега, да дойдем до същественото в живота. Христос, това е идеалът на човечеството. Той е една колективна единица. Той е онзи Божествен елемент, онова проявление за всички онези съзнателни същества в развитието си, които са минали своето детинство, и търсят нещо по-високо. Христос е едно проявление на Бога, да покаже, че в света има и друг един живот. Той е показал начина, пътя, по който можем да намерим този живот и да го живеем. Ако питаме сегашните християни, в сегашната църква, знаят ли този живот? Те са го търсили, но не го знаят, не са го живели. Например, много постници са живели в горите по 50–60 години, но после, на старини се върнали между хората. Кога? Когато любовта заговори у тях, Господ им казва: „Ще се върнете при вашите братя и ще им кажете, че спасението на света може да се даде само чрез Любовта“. Как може да спаси, да отгледа Майката детето си? – Като го отгледва с млякото си. Как възпитава Учителя ученика си? – С търпение и с любов. Обича туй дете, и ще го възпита. Навсякъде се изисква любов, но разумна любов. Ние говорим за разумната любов. Аз намирам, че в сегашния живот най-мъчното е да възприемат някои хора тази любов. Всеки иска да го обичат, но това не подразбира любов. Любовта всякога подразбира да дадем. И то е Божественото. Любовта, за която говорим е като един извор, който постоянно тече. Преди 2–3 седмици идва при мене някой и ми казва: „Аз те много обичам” . Радвам се, че тъй много обичаш. Тогава трябва да бъдеш най-щастлив човек. „А, не съм щастлив” . Щом ме обичаш, Бог е Любов, Той с вътре в тебе, и ти трябва да бъдеш щастлив. Не, не съм щастлив!). Ти трябва да имаш всичко. Нямам всичко. Тогава ти си прегрешил в своите схващания. Значи, има друго нещо. Някой казва: „Аз те обичам” . Ти си щастлив, Бог е в тебе, и аз ще те последвам. Ти, който можеш да обичаш, Бог е в тебе, и аз ще дойда в дома ти да се уча. Ти, жена ти, децата ти, живеете ли по тази любов? – Не, караме се по някой път. Там гдето Бог живее, от изобилието на тази любов идват всичките благословения на земята. Това е, когато тия разумни същества живеят горе на небето. От тяхната любов се ползват всички, и те не гледат, че този е лош, онзи е лош, а те казват: „Много добри са нашите братя“. Дойде някой човек от земята и им казва: „Много войни има долу, много лоши са хората“. Те казват: „Няма нищо, тази работа ще се оправи, те не са тъй лоши, вие привидно гледате на тази работа.“ Тогава, те извадят своите телескопи, лупи, имат си такива, и през тях погледнат, какви ще бъдат хората за в бъдеще. И казват: „А, какви са те!“ Има начини, по които ние можем да поправим живота си. Но, когато Христос се приближи при тях, те, не Го познаха. Е, питам: Ако сега ви срещне Христос по пътя, сега, когато излизате от тук, ви срещне и ви попита: За какво ви говори вашият проповедник? – За Христа. „Е, разбрахте ли нещо?“ – Те са отвлечени неща тия, нещо по материално трябва. Сега, с 1,500 лв. месечно живее ли се? Шапка струва 300 лв., обуща скъпи, палто, рокля скъпи, един козунак да направиш сега, това е най-малко 50 лева, тъй че това не е за сега, а за после, когато хората станат добри. Тъй ли било? – Тъй. Ти не мислиш като него. Почваш да спориш със своя събеседник, той ще почне да ти обяснява. Той ще ти каже: „Ти разбираш ли какво е окултизъм? “ Е, какво е? – Една дълбока Божествена наука, която обяснява какви са причините и последствията от нещата, и че нещата, които стават сега, не стават тъй изведнъж, сега, а са от преди милиони години определени. Че как може това? И почва да ти цитира той теории от миналото, всичко туй, и най-после казваш: „Много учен човек е той, много начетен, не може ли да ми препоръча някой автор” ? Е, препоръчва ти еди-кой си немски, английски, френски, или американски автор. Сбогом. Някои познават Христа, а други не Го познават. Които Го познават, ще кажат: „Господи, остани Ти с нас” . А които не Го познават, ще Му поискат да им препоръча някои книги за четене.
„Защо сте тъжни?“
Сега ще се срещнете, и ще си кажете: „Христос възкръсна!“ Радостни ли сте, че Христос възкръсна? Аз бих желал да тръгнете сега по София и да попитате, колко християни има, които са видели Христа. Ще бъде чудно, че тия християни от толкова години, от 2,000 години, които според окултизма са все живели и са си заминавали, до сега, в тяхното съществувание да не са видели Христа! „Е, туй е спънка“, казвате, „туй прераждане да го няма, всичко друго да говори“. Там е злото, прераждането. Ами що е прераждане? Ние живеем и се движим вътре в Бога, това значи прераждане, живеем и се движим в Бога. Когато сме на физическото поле, и съзнаваме физическия живот, тук се раждаме. Щом се оттеглим, и навлизаме в Божествения живот, при Бога, напущаме земята, значи човек умира. Всякога когато човек напусне своето тяло, той умира. После, пак излезем от Бога, дойдем на земята, постоянно променение на живота става. Промени стават, само промени стават! Онези, които не разбират закона, казват: „Ама дух може ли да се преражда?“ Духът не може да се преражда. Духът може да влиза в разни положения, разни обстановки. Духът всеки Божествен ден се явява, в разни епохи, за да използва великия закон в света, и да съзнаем, че цялата вселена, в която сега живеем, това е едно обективно училище, през което всички човешки души ще минат. Тъй учи тази велика наука, че след като минете тук учението на земята, ще отидете в друга някоя планета от слънчевата система, после ще напуснете това място и ще отидете в други планети.
Сега, затова можем да говорим, можем и да не говорим, но има хора, които вече са напреднали, на които трябва да се говори, и трябва да знаят смисъла на живота. Туй е още външната страна на въпроса, но има друга една духовна, вътрешна страна на въпроса. Човек може да развие своите духовни очи, та да види, че има една отлична култура, с всичко красиво в себе си, толкова висока, съществата и са с такава висока култура, те стоят на един уровен много по-висок от нашия, и ако влезем между тях и видим, как живеят те, как се учат, как построяват своите градове, как възпитават своите деца, ние ще въздъхнем, и ще кажем: „Да, това е култура, това е животът. “
И Христос е казал: „В дома на Отца Моего много жилища има, и те са жилища на тая култура“. И сега Христос казва: „Аз ще ви заведа в тия жилища, там да се поучите, и пак ще ви върна на земята, като дойдете на земята, да я разберете, да им я предадете“.
Сега казвате: „Христос възкръсна“. Е, как възкръсна Христос? Аз казвам: „Христос възкръсна чрез Божествената Любов, чрез Божествената Мъдрост, чрез Божествената Истина“.
И ако ние искаме да видим Христа, всеки може да Го види, но Любов се изисква! И казвам: „Ако ние всадим тази любов в нашите работи, ще имаме резултат” . Ние днес работим повече, отколкото едно време. Едно време, когато човек беше в рая, тъй както е дадено в стария завет, той работеше много малко, а имаше повече време да се занимава с учение, но един ден жената отиде на забавление, видя там един високоучен философ, там го уподобяват на змия, но аз го помня, аз оспорвам това, не беше змия, а с крака. Едно време змиите бяха с крака, а после, като сгреши, Господ я прокле, и тя стана без крака. Седи този господин, дошъл на дървото, и си похапва от неговите плодове. Пита жената защо не яде от това дърво? Какво трябваше да каже тази жена там, тази другарка на Адама? Тя трябваше да му каже: „Господине, как си позволяваш без наше позволение? Че тук има закони!“ А тя започва разговор с него. Той казва: „От това дърво ако ядете…“. Ето глупавата жена. След туй, ето и глупавия мъж. Дойде един философ… „Нов философ” , казва, „дойде в нашата градина и той казва, как така ние да не знаем, че в това дърво има такива сили, и казва, че като ядем от него, ще добием толкова знания – сила и знания, и ще ни се отворят очите“. Като си похапнаха и двамата, не само че не придобиха, но изгубиха и оголяха. Той казваше: „Жено, сега я втасахме, досега бяхме радостни, весели“. От тогава те потъмняха, изгубиха всичкото си величие, те се усъмниха в Бога, изгубиха своята любов, и във всички съвременни християнски църкви трябва да си зададем въпроса: Любим ли ние Христа? Те трябва да си зададат този въпрос, а не аз. За мене въпроса другояче седи. Те трябва да се запитат: Ние любим ли Христа? Казват, че аз съм говорил против тях. Та, Христос ви пита: Вие моето учение от 2,000 години приложихте ли го в света? Дадохте ли образец на Любовта? Признават ли вашите страдущи братя, че моето учение е на Любовта. Днес църквата може да направи повече. Служителите Божии могат да направят повече, те не са си дали усилия. Сега, да оставим тях, но казвам, онова младо поколение, вие, които слушате, как мислите да живеете? Е, да допуснем сега, казвате, че искате един нов строй. Е, хубаво, този строй. е лош. Добре, да го разрушим. Хубаво, ами ако ние не изменим нашия характер, и дойде бъдещият строй, а ние турим пак своите недъзи, тогава какво направихме? Аз като разваля една къща, и не мога да съградя друга, какво ще спечеля? Трябва ли да я разрушавам? Природата не търпи разрушения, тя едновременно руши и гради. И Христос обяснява на своите ученици и казва: „Аз оставям благословението на моето учение във вас, идете да проповядвате това учение, учение на Любовта“. И сега човек не може да проповядва Любовта, докато не е свързан с Христа. Той е свързан с Любовта. Аз казвам: „Любовта трябва да бъде с нас” . Не, Любовта в туй тяло не може да се събере. В туй сърце, с което човек живее, Любовта не може да бъде. Човек живее на друго място. След като умре човек и излезе от тялото си, той живее вече с неговото духовно тяло. Тялото му, това е една колибка, в която той временно живее, и ние се заблуждаваме, че живеем в нея. Следователно, ние трябва да дойдем сега до това опитно учение на екзалтиране, не, има основни начини в природата, които ние можем да посочим на хората, да знаят как трябва да живеят. Вземете едно ябълчно семе, вземете едно житно зърно, щом го посеете в земята, туй зърно мисли и то казва: „Най-първо мене ми трябва почва, да пусна корени, за да мога да се храня“. И тогава то почва да гради, да се развива. Туй ябълчно семе или туй житно зърно с хиляди години седи в това си положение, защото в природата има епохи или промеждутъци, когато едно растение може да се превърне в животно, т.е. тази душа, поставена в туй дърво или в туй растение, заключена при тия условия, трябва да чака, да работи, да набере опитност, и дойде един промеждутък, когато се отвори тази Божествена врата, и казват: „Понеже ти си бил верен на своята служба, сега ще станеш едно животно“. То се превръща в една клетка, която постепенно се разраства, става едно малко животно, което може свободно да се движи във водата. После туй същото животно постепенно се превръща в човек, и казва: „Разбрах смисъла на живота, едно време главата ми беше заровена в земята, а сега е нагоре към слънцето“. Когато казват на такъв човек да сгреши, той казва: „Твоята глава беше ли заровена в земята? Моята беше, аз помня, и не искам втори път главата ми да бъде заровена“. Следователно, тази религия, туй учение, което проповядваме, трябва да ни даде един живот. Вътре в нас, трябва да премахне всички болести. Трябва да се премахнат поне 75% от всички тия болести, които застрашават цялото човечество, трябва да се уравновесят нашите умове.
Ние сме толкова взривни, че един човек мъчно може да те разбере, обикновено криво се разбираме. Всеки човек е тъй натегнат, че пай малкото побутване, може да създаде един инцидент. Защо? – На всинца ни липсва нещо, най-същественото. Когато дойде Любовта вътре, усещаш се благороден, на всички прощаваш, а когато я няма, когато тя те напусне, търсиш най-малкия случай, туряш пояса си, и казваш: „Трябва да знаеш” . Щом имаш Любов, казваш: „Няма нищо“ – готов си да плащаш, да помогнеш. Нямаш Любов – ставаш кисел.
Приближи се Христос към двамата ученици, и те Го поканиха на трапезата.
Аз казвам сега: Съвременният християнски свят готови ли сте да поканите Христа? Поне българските свещеници и владици готови ли съ? Ако са готови, аз ще Му пратя една покана. Ами знаете ли какво ще кажат? – Нека си седи Той там, нека почака. Ако ида в Англия, аз ще кажа: Вие англичаните, които сте толкова умни, готови ли сте да поканите Христа на трапезата? Не, чакай, още не е време, като уредим работите, тогава ще Го повикаме, ще Му дадем един царски прием и ще му кажем: „Да живее Христос!“ Навсякъде тъй ще бъде. А сега всички седят, и спор има. За какво? – Къде е Христос, на земята или на небето? Някои казва: „В мене е Христос” . Как, у тебе ли е Христос? Ти, най-големият грешник, у тебе да е Христос! Сега, всички мълчат, и не искат да кажат, че Христос е жив. Сега е време, когато хората трябва да кажат, че ние сме хора грешници, ние сме със слабости, а то след време, когато дойдат други условия, когато се подобрят материалните условия, когато дойде новата култура, хората ще станат по-умни, по-добри. И ние отлагаме, казваме: „Когато дойде това време“. Нима когато хората ядат по-хубава храна, ще бъдат по-добри, по-културни? Когато един вълк се храни много добре, по-добър ли ще стане? В яденето човек трябва да има една наука, да знае как да трансформира онази Божествена енергия, защото в хляба, който вие разумно ядете, има една Божествена енергия. И ако вие разбирате тази енергия, трябва да я трансформирате, вътрешният живот ще влезе, и веднага ще се разтвори нещо ново. Вие ядете и казвате: „Сега в яденето няма смисъл, наядохме се, по не сме доволни“. Ние сме хора неблагодарни. Ние трябва да разрешим този въпрос за яденето, главния въпрос. Влезете в една къща, жената недоволна, мъжът недоволен. Защо? – Яденето не било добре сготвено. А същественият закон е: когато вземем хляб, онзи живият хляб, трябва да се спрем с едно особено съзнание, с едно велико благоговение, че в този хляб има едно велико самопожертване, и като се вглъбим дълбоко в себе си, да кажем: „Ние ще живеем тъй, както този хляб” . И ако аз кажа на хората: „Отречете се от себе си“, ще ми кажете: чакайте, още не сме възпитали децата си, с жените си не сме се разбрали, какво ще правим? Ами какво значи самоотричане? Самоотричане значи, всички онези отрицателни черти, които са внесли отрова в човешкия организъм, всичко онова да го напуснем, да възприемем Божественото в себе си, и да живеем по нов начин.
Аз по някой път вляза в някой дом и съм много спокоен, но по едно време почна да усещам едно безпокойство, и се заинтересувам откъде иде това безпокойство. Виждам тогава аз, че у домакинята, в ума ѝ има едно безпокойствие. Чакай да видя какво ще стане. Тя се безпокои за мъжа си, безпокои се, мисли, тревожи се и казва: „Моят мъж е непорядъчен, не живее чист живот” . Като дойде той, тя мълчи, но в душата си казва: „Той не живее чист живот” . И следи го, постоянно го следи, стражар му е тя. Казвам: Жено, слушай, ти страдаш, понеже любовта нямаш още. Ти мъжа си още не си го опознала, не го познаваш, ти го държиш като едно бебенце отвънка, носиш го, радваш му се, целуваш го, милваш го, но то не те познава и те одращи като някоя котка, и като порасне и стане един млад момък, търси друга мома, и казва: „Майка ми, друг ще се грижи за нея“. Ние трябва да се свържем с Божественото. Аз не казвам за всички, някои от вас вече са свързани, имат връзки, а вие които сте свързани, казвам ви: Едно нещо е потребно за вас, на всички българи е потребно точност. Знаеш ли какво значи точност? Обещаеш нещо, и точно на време да го изпълниш. Точни на времето! Ни секунда, ни минута да не мине. Точни трябва да бъдем в своите вярвания, точни в своето изпълнение, във всичко трябва да бъдем точни. И цялата природа се отличава с математическа точност. Някой път нашите астрономи казват, че слънцето закъснява. Не, не, слънцето не закъснява, но по някой път нашата земя в своето движение тя закъснява, а изгрева на слънцето, всичко в природата върви с една математическа точност. Ние трябва да бъдем точни. Ако нашите сърца са огорчени, то всичко ще дойде на място. Ако има нещо, с което се отличават англичаните то е тяхната точност. Българинът като обещае, ще дойде половин час по-късно, защото неговият часовник е друго-яче нагласен. Даже и за тези, които сега вървят по новото учение, изисква се абсолютна точност, точни на време. Второто положение: Веднъж дадена дума, изисква се на тази дадена дума да се устоява. Англичаните са точни в това. Ще мислиш преди да дадеш дума, но дадеш ли веднъж едно обещание, ти ще стоиш отгоре на тази дума, като разумен човек. Няма нужда от полици. Ще казваш: „Господине, след три месеца ще ви върна парите, на 20-ти март, точно в 5 ч. вечерта ще донеса парите“. И тъй, на 20-ти март, в 5 ч. вечерта дойда и донеса парите. А сега, каква е точността на хората? Сега трябва да го съди съдебен пристав. И казваме: „Светът е такъв” . Но, ако Любовта е влязла вътре в света, трябва да урегулираш всички тези отношения в живота. Ако ние придобием Божествената любов, ние ще бъдем точни. Когато обичаш някого, как си точен! Точен си на времето, и колко пъти изваждаш часовника си! Щом не го обичаш, казваш: „Е, може…“ Любовта е точна, Божествената Мъдрост е точна, и Истината е точна. Точност се изисква!
Сега, Христос проповядва на своите ученици. Вашите вярвания точни ли са? Ще кажете: „Този въпрос друг път ще го разрешим” . Не, днес. Жив ли е Христос или не? Ако е жив Христос, вие се намирате в едно много критическо положение. И следователно, Единственият, Който може да ви упъти, да ви помогне, Той е. Той е казал: „Повикайте ме за тази работа, аз ще ви улесня“. Сега, вие седите и казвате: „Има нещо да ни смущава“. Всичко онова, което ви смущава, всички тия неща, оставете ги на страна. Важен е новият живот. В природата прониква онзи Божествен живот, ние сме сега в един нов цикъл. Аз да ви кажа, ние сме сега в един нов цикъл, нови врата се отварят, нови условия, и който от вас излезе, за него се отваря една велика перспектива. Всеки от вас трябва да бъде готов. Който не е готов, той ще закъснее. Знаете ли тогава на какво ще мязате, знаете ли какво ще се случи с вас? С вас ще се случи туй, което се е случило в Англия. Един богат английски лорд имал 500–600 длъжници, и искал да види, защо хората не вярват в Христа. Дава едно обявление във вестниците: На 5-ти април, в 5 ч. вечерта, всички ония мои длъжници, който вярват в Бога, ако дойдат по това време в дома ми, ще им простя дълга. Всички длъжници почнаха да размишляват, не е ли това един изпит, той иска да си играе с нас, това е шашарма. По едно време, идва до дома му един беден англичанин и казва: Тази ли е къщата на лорда? Четох във вестниците, почитаеми, Господине! Тъй ли? – Заповядайте вътре. Лордът изважда часовника си, поглежда, 10 минути по-рано дошъл. Ще почака. В 5 ч. вратата се затваря, и от 600 длъжници само един влязъл вътре.
Сега ви казвам: В света се отваря нова една врата, за нова култура. Туй ви го казвам. Значи Божественото идва. Ще кажете: „Де е туй Божественото?“ Туй Божественото ще ви го докажа на опит, не на теория. Туй се проповядвало толкова хиляди години. Сега са времената, всички трябва сега да се приготвите, за да го приемете, да живеете с това Божественото. То е еднакво за всички. И бедни и богати, всички имат еднакво право да използват новия живот. Няма никаква привилегия. И най-бедните и най-сиромасите имат еднакви права да влязат в този новия живот.
И в Писанието се казва: „В последните дни изля Духа си“. Под „Духа“ се разбира Любовта, а Тя носи живота. И следователно, туй, което се казва за възкресението, то е един шанс, то е една привилегия. За всички онези събудени души се отваря една врата за новия живот. Той е толкова реален! Всички ще опитат неговите хубости, красоти, добрини, ще го възприемат, ще го живеят. Те ще минат в новия живот тъй, както са минали рибите в птици, тъй както са минали гъсениците в пеперуди. Те ще минат по същия закон. Тяхното съзнание ще се разшири. Ще обхванем тия новите условия, и тогава нашите корени няма да бъдат насадени нито долу в земята, нито в нас, а ще бъдат нагоре, и ние ще бъдем претеглени към новия живот, към тази Божествена Любов. И в нашите души ще дойде едно ново просветление, и ще кажем: „Разбираме живота, всичко можем да пожертваме за Христа.“ И този Господ, Когото ние проповядваме, Той не е Господ на един народ. Не, Той е велик, постепенно се разкрива. Този Господ е Господ на Любовта. Целият свят Той го е събудил, цялата култура Той е събудил, всичките европейски народи е събудил, на всички учители, свещеници, майки, бащи, на всички философи, на младите, на всички говори и казва: „Слушайте ме, вие искате да бъдете щастливи, слушайте това, което искате, ще ви го дам” . Ще кажете: „Где е?“ – Ще ви кажа где е. Този Господ, Когото аз проповядвам, знам где е. И онези, който ме слушате, аз ще ви кажа къде е. Слушайте, но едно условие, ще раздадете всичкото си имане, бързо. Ще хвърлите обущата от краката си, ще извадите шапките от главите си, ще бъдете хубаво облечени, но боси, гологлави, и всеки от вас ще има по една нова, малка мотичка, по един сърп, всеки от вас ще има в торбата си походна нова книга, и тогава, елате, аз ще ви кажа къде е Господ. И за мъже, и за жени – същия закон. Тогава синът ще дойде при майка си и ще каже: „Майко, аз ти благодаря, много ти благодаря, но отивам сега при моя Господ, и ако ти не искаш да дойдеш с мене, всичко ще оставя на тебе“. Жената има голямо наследство, един милион, да каже на сина си: „Аз отивам при моя Господ, ела и ти, ако искаш” . След туй, бащата ще каже на децата си: „Деца, ето толкова милиона на вас ги оставям, аз отивам при моя Господ“. Големият син казва: „Аз отивам при баща си, без него не мога“. Голямата дъщеря казва: „Аз без майка си не мога да остана“. Тръгват всички. Къде? Всеки на работа. Да не мислим за банките, как сме осигурени там. Нали ние сме осигурени? Не, този нашият Баща, Който ни е пратил отгоре от толкова хиляди години, Който е създал този свят все заради нас; на Когото тази Любов се излива; ние, синовете на този век няма ли да бъдем признателни, благодарни на Него? И още ли ще се обръщаме да казваме: Няма Господ. Сега, трябва да затрептят нашите сърца. Аз отправям погледа си нагоре, но Той не е нагоре. Това е едно заблуждение. Вие се заблуждавате, Той не е нагоре. Аз няма да ви кажа, защо всички гледат нагоре. Нагоре не е, това е таван. Велико чувство е да съзнае човек своя Баща! Каква близост ще има между нашите души! Каква близост трябва да има!
И казва Христос: „Какво се разговаряте?“ О, трябваше ли Христос да пострада, да дойде в своята си слава? В коя слава? – Славата, която имах пред тебе, пред тази велика Любов – славата на любовта, славата на мъдростта, славата на истината. Това е нещо велико, и когато човек влезе в този свят, неговото лице ще светне. Казват: „Ние проповядваме – Христа разпнат” .
Аз казвам: „Не ви проповядвам Христа разпнат; “ не, аз ви проповядвам един Христос на Любовта, на великата Любов, която обзема всички сърца. Аз ви проповядвам един Христос на Мъдростта, Който обхваща всички умове. Аз ви проповядвам един Христос на Истината, Който движи света, и работи тук и казва: вие слушайте най-големия си брат, който ви казва, че никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече. И Той всички привлича, и казва: „Тук е“. И знаете ли какво ще видите? – Една прекрасна светлина, един прекрасен свят, рекички, дървета с всички плодове. Всички крави, свини в другия света ще ви говорят. Като отидете при кравите в другия свят, знаете ли какво казват те? Те казват: „Ти си уморен от дългия път, идваш с твоята мотика, ще ми направиш голямо удоволствие, смукни си от моето мляко“. Пчелиците като те срещнат, ще кажат: „Братко, ела, вземи си малко медец” . Ще ви поканят на гости. А сега, без да ги канят, вземат меда им. Ще кажете: „Това е от приказките на 1001 нощ“. Не, всичко туй сега е разумно в света. И ние сме призовани в тази нова култура. Този живият Христос трябва да се приеме навсякъде. Той ще се наложи най-после. Божиите обещания не търпят обратни решения. Бог, Който е направил света, Който е наредил своя план вътре, така ще измени хората, че планът ще се изпълни. Най-после, ако вие не го слушате, Той ще мръдне своята пръчица, и един ден всички ще се намерите събудени, и ще кажете: „Колко сме били глупави!“ Няма нищо невъзможно заради Него. По-добре да съзнаем това, и да възприемем тази велика истина. Сега се изисква всеки от . нас да помогне на нашите страдущи братя. Разрешение на един важен въпрос е това – да помогнем на нашите братя. Главният въпрос е: сестри и братя, който са паднали, трябва да им помагаме. Как ще помагаме? Знаете ли колко милиона същества се мъчат? Да изпратите душите си да видите, какви страдания, какви въздишки има! Някой път седяли ли сте в къщи, и да чувате тия вопли? Знаете ли какво става в София? Били ли сте в един град като в Лондон, да чуете тия страдания и вопли? Не трябва само да състрадаваме и окайваме, но и да помагаме. Има начини на помагане. Ние можем в един ден да спасим това човечество. Сега всички трябва да се свържем, а не да отричаме. Сега е векът на безверие, на отричане, а идва векът на една жива реална вяра на този жив Господ. Всички трябва да бъдем служители на туй ново учение, и всички да кажем: Господи, ние ще изпълним твоят план, както си го наредил, ще приложим всички Божествени закони. Всички европейски народи на земята, като приложат тия Божествени закони между тях, вече ще има разбирателство, взаимно почитание, взаимно уважение, и в религията, Любовта ще примири нещата. По-напредналите ще вървят напред, ще помагат на по-изостаналите, а и тия изостаналите трябва да ги подигнем.
Казва Христос: „Защо сте тъжни?“
И аз казвам: „Тъжни сме Господи, защото ти не си между нас. Тъжни сме, защото те разпнаха, и не те видяхме“. И после Той казва: „Жив съм аз” . И тогава всички, като го видяха, изпитаха голяма радост, и още до вечерта се върнаха в Ерусалим. Що е Иерусалим? – Този материалният свят. Трябва да отидем при страдущите и да кажем: „Братко, в този свят има надежда за тебе, този свят има смисъл“. Ето Христос отвънка хлопа. – Влез!
Ще каже: Стани! Там, друг някой се готви да се самоубие. Някой млад се влюбил в някоя мома, иска да се самоубие, но дойде Христос, казва: „Чакай, простри ръката си. Всичко в света ще се нареди“. Любов се изисква, велика Божествена Любов, която всички ние трябва да дадем. Всичко трябва да дадем. Защо да не го дадем? След 20–30 години всичко ще дадете. Сега е време, доброволно ние трябва да дадем всичко за Христа. Някой казва: „Защо да не дадем? “ Аз ви казвам: Тогава на сила ще ви вземат всичко, а сега – доброволно, по закона на любовта ще дадете. Ние ще срещнем Христа, ще приказваме с Него, и ще кажем: „Господи, остани с нас!“ И след като ни разясни истината, нашето сърце се зарадва, и Той изчезне, влезе в нас. Ние ще идем в Иерусалим, и Той пак ще дойде с нас. По пътя Го нямаше, после пак дойде Христос и казва: „Мир вам, аз съм жив, ето ръцете ми тук, не бойте се сега, елате!“ И те, като Го видяха, зарадваха се.
Не бойте се, за в бъдеще ще се образува една велика култура, и всичко ще се преобърне на добро. Всички тия мъртви, гробища, всички тия кости, всички тия нещастия, всичко слиза, ще се измени, всичко ще се превърне в любовта, и хората ще се радват, че има един в света, в Когото няма измяна и промяна, Той е Бог на Любовта, Бог на Мъдростта, Бог на Истината. И Той призовава всички българи на тази велика култура, Той призовава всички свещеници и владици да слушат гласа Му.
И аз ви поздравявам с Христа по пътя на Иерусалим!
За какво говорят те?
„Защо сте тъжни?“
Беседа, държана на 8 април, 1923 г., Велик ден, неделя, 10.30 ч. с.
