І. За изповедта.
1. Същност на изповедта.
В какво се състои изповедта? Много неразбрана е тя. Направил си някакво прегрешение, трябва да го изповядаш, това е изповед. Сега хората съвсем друго значение са сложили на думата изповед. Трябва да бъдем смели и решителни пред Бога, да изповядваме всеки грях, всяка нечистота. Трябва да отворим сърцата си и да изхвърлим всички тези нечистотии. За да избегнете някоя лоша мисъл, трябва да я съобщете на някой добър ваш приятел. Затуй е установено изповядването. Ако това не ви помогне, съобщете я на двама, трима и ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл, непременно трябва да намерите човек, който стои високо, ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър.
2. Защо ни е нужна изповедта.
Човек трябва да бъде искрен пред себе си, да се изповяда, да признае погрешката си. По този начин той ще освободи съзнанието си от излишен товар. Това значи: не подпушвайте съзнанието си! Някой казва: „Защо трябва да се разкайвам?” Или: „Защо трябва да се изповядвам?” Според мен истинска изповед не е онази, която нищо не придава на хората. При такава изповед и 20 пъти на ден да се изповяда човек, нищо няма да придобие. Истинска изповед е онази, при която, като се изповяда той, окото му да се върне на място, ръката му да се върне на място, всичко изгубено да се върне на мястото си. Това значи да се изповяда човек истински. Следователно всяка изповед, която не възвръща на човека онова, което той е изгубил, е една самоизмама, едно замаскиране, което нищо не допринася, нищо не ползва човека. Друг някой казва: „Аз не се изповядвам.” Лъже се. Какви видни хора, какви попове, владици се изповядват. Като ги заболи нещо, тичат при доктора: „Г-н докторе, коремът ме боли.” „От какво стана това? Какво яде? Ще ми кажеш право!” „Е, по време на пости ядох кокошка, пиле, супа.” Сега, ако енориашите знаят това, той ще изпадне в неловко положение, затова на тях не може да се изповядва. „Слушай – казва му лекарят – няма да ядеш кокошка” и като му предпише какво трябва да яде, владиката изпълнява неговите предписания. Е, мислите ли, че има нещо скрито-покрито? Природата е толкова умна, ще ви застави когато и да е да се изповядате, и то по всичките правила на проповедта. Има такива болести запример, че като заболее някой от тях, той ще изкаже, дето се казва, и майчиното си мляко. Като те заболи, всичко ще изкажеш и като се изкажеш, ще ти олекне. Има болести, които може да се излекуват само с изказване. Тия мисли, тия желания са наслоявания, които изменят състава на нашето тяло, изменят вибрациите на космическите течения и тогава се образува неправилност в нашия живот. И тогава има потъмняване на чувствата. Трябва да се премахнат всички тия прегради! Музиката служи като едно средство за премахването им. Ние трябва да знаем всички причини, които ни въздействат външно, механически, за да може да се справим с по-дълбоките причини, които не зависят от нашето физическо тяло, а от другите тела, които човек има. Природата всякога ни заставя да я слушаме. Например ти не искаш да правиш упражнения, бездействаш, но се явява сърбеж по тялото ти. Засърбят те краката и започваш да се чешиш. Мислиш ли, че туй е произволно? Природата иска да те застави да правиш упражнения. След туй сърбежът понамалее, но на втория ден пак се яви този сърбеж. Ще ви обясня причината. Този сърбеж произлиза от това, че в тялото се е набрало излишно електричество, което трябва да го пренесете от едно тяло в друго, да го изпратите навън. След туй, ако не искате да дадете ход на чувствата си, а ги задържате, ще ви дойде някоя болест. Ще ви заболи коремът, ще почнете да плачете и да викате: „Олеле, олеле!” и на кой как дойде ще разправяте за болката си. Изповед ще правите. Ще си изкажете чувствата. Ако вие мислите, че няма да се изповядвате, лъжете се.
3. Три начина за поправяне на погрешка.
Направиш каквато и да погрешка, три начина има, по които човек трябва да се извини. Единият начин е по човешки, другият начин е по ангелски, третият начин е по Божественому. По човешки ще идеш да се изповядаш, по човешки си търсиш някой млад човек да те изповядва. В човешкия свят младите се изповядват, старите не се изповядват. В ангелския свят старите се изповядват, младите не се изповядват. В Божествения свят няма никакви изповеди. Всичко е ясно, намираме, че младият добре се изповядвал и старият добре се изповядвал. Наместо изповядване приложи онова, което днес по човешки в живота го знаеш. Приложи каквото по ангелски знаеш и приложи каквото по Божественому знаеш. Те са три свята, методите са различни. По човешки по един начин, по ангелски по друг начин, по Божественому по друг начин. Сега казвам да не мислите, че само по Божественому ще започнем. По човешки, по ангелски и по Бога. Засега сърцето е по човешки, умът е по ангелски, а пък душата е по Бога. Аз вземам душата в най-висшето състояние, свръхсъзнанието. Ти се радваш, че като млад си се изповядвал, ти се радваш, че и като стар си се изповядвал. И на двете изповеди се радваш. Не казваш: „Колко глупаво е било.” Радваш се, че като млад си поправил погрешките и че като стар си поправил погрешката.
4. Съвършената изповед.
Изповед на всички трябва! Каква изповед? Съвършена изповед: ще застанете пред вашия Учител и ще кажете на Христа в душата си: Учителю, не съм спазил досега твоята любов, не съм пребъдвал в твоята чистота, но отсега нататък ще приложа любовта ти във всичката нейна пълнота! Тогава ще дойде дяволът и ще ти рече: „Чакай, не давай обещание, сигурен ли си, че ще го изпълниш?” Ти ще си кажеш: „Ще го изпълня! Ще ходя с всичката чистота!” Тогава ще дойде ново изкушение и ще се запиташ дали можеш да ходиш в тази чистота. Там, където има любов, има чистота. Накрая остава още едно изкушение: ще си помислите: „Този наш Учител иска да ни направи светии, да ни лиши от всички блага на света.” Ако аз любя света, какво от това, че се отказвам от него? Вие мислите, че ако се откажете от света, от това-онова, от вас нищо няма да остане. С тези разсъждения знаете ли на какво приличате? На жабата, която казва: Ако изляза вън от блатото, какъв ще бъде моят живот? Не се бойте – има и по-хубав живот.
ІІ. За изповедника.
1. Отговорността на изповедника.
Разправят история за един руски проповедник на 85 години. Отива един престъпник, който убил руския княз да се изповядва пред този стар отшелник, как е извършил престъплението. Тъй като полицията започнала да го издирва, при изповедта си той поставя ножа, с който е извършено убийството в джоба на изповедника. После казва на властта: „Да ви кажа кой го е убил. Идете при еди кой си проповедник и там ще намерите ножа.” Хващат изповедника, намират ножа и му казват: „Откъде е този нож?” Той казва: „Дойде един да се изповяда.” Но полицаите не му хващат вяра. Какво ще каже този отшелник? Осъждат го. Как ще се оправдае? Вие ако сте на мястото на проповедника и сте дали обещание, че нищо няма да кажете, ще трябва понесете престъплението на престъпника.
2. На кого изповедникът не е длъжен да помага.
Пазете се от Дявола, когато дойде да иска нещо от вас. От една страна той се усмихва като светия, а от друга си казва: „Да те хвана само аз!” Той като се усмихне на тебе, мед ти падне на сърцето. Но Дяволът много се докача. Няма същество, по-докачливо от него. Като дойде, най-първо започва да ти се изповядва, че е голям грешник. А като го попиташ: „Защо грешиш?”, той казва: „Не е твоя работа.” Изповядва ти се като пред изповедник, за да му вземеш греховете. А пък като го попиташ: „Защо правиш така?”, той казва: „Това не е твоя работа.” Казва: „Ти можеш ли да ми вземеш греховете? Аз ще ги правя, а ти ще ги носиш.” Казвам му: „Помоли се на Бога.” Той казва: „Ти се помоли, аз съм грешен. Бог не ми слуша молитвата, но ти се помоли за мен и така ми направи малко добро.” Та, трябва да се пазите. Често хората сами се лъжат, искат да затворят очите си пред мъчнотиите и противоречията, но и с това нищо не се постига. Никой човек не е излъгал себе си. Отвори очите си и разрешавай въпросите в светлина. Мнозина ще те залъгват отвън и отвътре, но ти слушай Божествения глас в себе си. Той всякога говори истината. Ще кажете, че някой дошъл пред вас да изповяда греховете си и вие сте длъжни да му помогнете. Помага се на добрия, честния и справедливия човек. – Как се познава такъв човек? – Щом дойде при вас да изповяда греховете си, питайте го защо греши. От отговора му ще познаете, добър човек ли е или лош. Ако ви каже, че не е ваша работа, как живее той, и какво прави, ще знаете, че не може да се разчита на него. Той е нечестен, неискрен човек. Той иска от вас да се молите за него, да се простят греховете му, а сам да прави, каквото желае. Това е дяволска работа. Не помогайте на Дявола, но оставете го да се пържи на собствения си огън. Пазете се от изкушенията на Дявола, за да не си счупите главата… Използвайте услугите най-малките случки да направите добро и да постъпите справедливо спрямо своята душа, която носи бремето на всички същества. Знайте, че не е лесна задача всеки от вас да участва във всички изпитания, които съществуват. Един ден състоянието на вълка ще мине през тебе и ти, добрият човек, ще почувстваш, че в тебе ще се зароди зло, омраза. Един ден вълкът ще влезе в тебе, ще каже: „Научи ме да живея, досега съм бил голям грешник.” Какво ще му кажеш? Дойде вълкът да се изповядва при тебе, ти ще му станеш изповедник. Щом станеш изповедник на вълка, ти ще му вземеш греховете. Как ще оправиш този вълк? Ще дойде змията, ще дойде тигърът. Интересни сме, когато искаме да знаем какво е състоянието на един вълк. Аз никога не искам да изповядвам един вълк. Или какво ще изповядвам една лисица? Ще ми разправя за една кокошка, за друга, за пиленца. Какво ще изповядваш един сокол? Ще ми разправя, че задигнал някое пиленце, ще ми разправя, че задигнал някоя пойна птичка – всичките си грехове ще разправя. Нарушил Божествения ред на нещата.
3. На кого изповедникът може да помага.
Идва някой закъсал при мен. Питам го: „Ако те излекувам, готов ли си да изправиш погрешките си?” „Какви погрешки?” – „Преди две години ти направи едно престъпление. Преди три години направи друго престъпление. Признаваш ли?” – „Признавам.” – „Ще отидеш да изправиш погрешките си. Иначе, колкото и да се молиш, молитвата ти няма да се чуе. Първо ще се изповядаш пред Бога, после ще изправиш погрешките си, ще платиш всичко заедно с лихвите.” Съвременните хора трябва да изправят погрешките си, ако искат да се освободят от страданията. Има неща, които сме забравили, но трябва да се пробуди съзнанието ни, за да ги разберем и изправим. Само така ще се намери причината за злото и страданията.
