Пред теб, читателю, стои една важна и мистична книга, която преди 15 века промени изцяло представата на човечеството за Небето и за Йерархията там. Всички следващи богослови, философи, мислители и Учители, както и трите клона на Църквата – Православна, Католическа и Протестантска, са се съобразявали с тази подредба, въведена за първи път от Св. Дионисий. Учителя също стъпва върху нея и доразработва някои елементи, като нарича ангелските чинове „Братя“:
1. Серафими – Братя на Любовта;
2. Херувими – Братя на хармонията;
3. Престоли – Братя на волята;
4. Господства – Братя на интелигентността и радостта;
5. Сили – Братя на движението и растенето;
6. Власти – Братя на външните форми и изкуствата;
7. Началства – Братя на времето, състоянието и такта;
8. Архангели – Братя на огъня и топлината;
9. Ангели – носители на Живота и растителността, които приготовляват живота.
10. Последният, десети, чин ще заемат напредналите човешки души.
За личността и живота на св. Дионисий Ареопагит се знае съвършено малко. Обърнат е към Христа от проповедта на св. ап. Павел в Атинския ареопаг (Деян. 17:34). Според св. Дионисий Коринтски и Евсевий Кесарийски бил пръв атински епископ. В Атина вероятно е претърпял мъченическа смърт.
С името на св. Дионисий Ареопагит са запазени следните съчинения;
1. „3а небесната йерархия“ (De coelesti hierarchia), в 15 глави. След като говори за природата и свойствата на небесните духове – ангелите, разделя деветте ангелски чинове на три степени: първа – серафими, херувими и престоли, втора – господства, сили и власти, и трета – началства, архангели и ангели.
2. „За църковната йерархия“ (De ecclesiastica hierarchia) в 7 глави описва земната Църква като от-образ на небесната йерархия. И в земната Църква има три степени: първа – три св. тайнства – кръщение, евхаристия и миропомазване, втора – три учещи свещенослужители – епископи, презвитери и дякони, и трета – три подчинени съсловия – монаси, вярващи-миряни и оглашени. В края е добавена една глава за обреда на погребенията на починалите.
3. „3а Божествените имена“ (De divinis nominibus) в 13 глави. Авторът обяснява имената, които се дават на Бога в Свещеното Писание и по този начин разкрива същността и свойствата Божии.
4. „Мистическо богословие“ (De mystica theologia) в 5 глави – разсъждения за неизреченостга и непознаваемостта на Божията същност и за мистическото съединение на душата с Бога чрез откъсване от земното и екстатично съзерцаване на Бога.
Четирите съчинения са посветени на“съпрезвитера Тимотей“.
5. Десет писма, отправени до различни лица, предимно на догматически теми: до лекаря Гай (1-4), до дякон Доротей (5), до презвитер Сосипатър (6), до йерарха (епископ) Поликарп (7), до лекаря Демофил (8), до йерарха (епископ) Тит (9) и до Иоан Богослов, „апостол и евангелист, в изгнание на остров Патмос“.
В продължение на повече от петнадесет столетия съчиненията „За небесната йерархия“ е важен извор за християнското богословие, философия и църковно изкуство. Традиционно свързвана с името на св. Дионисий Ареопагит, тя предлагат едно от най-ранните и авторитетни тълкувания на библейските и литургични символи, с помощта на които душата се възвежда към света на духовните същности и се посвещава в промислителните и творчески действия на Бога.
