Словото

За ораторското изкуство

Аз говоря на научен език, а не по форма.(1) Това учение е за висш интелект и за светещи умове.(2)

При говорене всички трябва да имаме един свещен страх. По време на беседите си аз внимавам да не би да кажа нещо, което не е вярно и което не е в съгласие с Божията Любов, с Божията Мъдрост, с Божията Истина. Само пред Бога имам страх, затова претеглям своите думи.(3)

Аз мога да говоря на два езика – за някои използвам прост език, а за някои –  научен.(4) Ако използвам научен език, не би имало голяма полза. По-добре е да говоря разбрано, като на малки деца.(5) Мога да обясня много неща философски – например защо е създаден човекът, защо жената е жена, а мъжът мъж и защо хората се женят. Всичко това може да се докаже и практически. Но след тези философски обяснения каква ще бъде ползата. За да се докажат нещата е нужна разумност, добродетелност и човек да е изпълнен с Любов. Ако един виртуоз свири въодушевено, но публиката е глуха или сляпа, дали ще го разбере?! Хората ще се мъчат да доловят нещо, ще мърдат по местата си и ще си представят, че се въодушевяват заедно с музиканта, но няма да са чули, нито видяли каквото и да било. Т.е. ако се доказва защо човекът е станал човек, а не ангел, защо слугата е станал слуга, а не господар, трябва да се доказва чрез Закона на Любовта.(6)

Някои казват, че беседите ми не отговарят на ораторските изисквания – липсвало въведение, първа и втора част изложение, и заключение. Хиляди години хората държат беседи по всички правила, но светът още не се е оправил. Някой намислил да обере един богат човек – ето въведение. Потърсил съучастници и ги намерил – първа част на изложението. Уговорил се с тях, колко да им плати – втора част на изложението. Обирът е извършен и виновниците са в затвора – заключение.  Всички познават тези беседи, но никой нищо не е придобил от тях. Такива беседи нито съм държал, нито ще държа. Когато някой иска да чуе една беседа от мене, аз ще го поканя в градината си да види моите плодове – въведение в беседата. После ще му предложа да опита тези плодове – първа част на изложението. След това ще разговаряме върху начина на посаждането им и техните качества – втора част на изложението. Най-накрая слушащия ще поиска да си посади същите плодове и аз ще му пожелая Бог да бъде с него – заключение. Това е новият начин на проповядване.(7)

Други като ме слушат, казват: “Този език не е религиозен.” Аз отдавна съм се отказал да говоря на религиозен език. Сега пиша един нов речник, където казвам: Всеки разумен човек трябва да се научи да говори  Божествено и трябва да изучи Божествената Граматика.(8) Тогава той ще знае с каква част на речта да започне да говори: глагол, съюз, прилагателно, местоимение, съществително или причастие. Това е цяло изкуство. Ораторът е добре осведомен за своята реч и взема предвид тези неща. Друг пък започва по вдъхновение. Някои хора не вземат под внимание вдъхновението, но то е най-разумното изискване за правилната реч.(9)

Силата на думите не зависи от високото им изговаряне – те са силни дотолкова, доколкото са в съгласие с Божественото в човека.(10) Естественият говор е за предпочитане пред повишаването на гласа, тъй като тогава отсъства забиване (налагане) на мисли върху слушателите.(11) При повишаване на гласа се нарушава Законът на Любовта. Колкото и да е внимателен човек обаче, понякога си служи с горчиви думи. Това е неизбежно. Важно е всяка дума и постъпка да се претегля на везни, за да не се почувства някой обиден.(12)

В бъдеще, когато хората се научат да говорят хубаво, речта им ще бъде музикална и ще им бъде приятно. Тази реч ще внася живот и здраве и насърчаване от Божественото. За целта трябва да се отвори ума на човека и да се разшири неговото сърце.(13)

Използвана литература:

1. Учителят,  Вехтото премина, НБ, София, 1931г., с.136)

2. Л. Кръстева, Учителят за себе си, София, 1997г., с. 278)

3. Учителят,  Сила и живот, НБ, V111с, 1. Заведоха Исуса, НБ, Русе, 1926г., с.25

4. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, Протоколи на Синархическата Верига – 1912г., Алфиола, Варна, 1995г.

5. Учителят, Сила и живот, НБ, 1Vс., София, 1922г., с.158

6. Учителят,  НБ, V1с., София, 1924г., с. 377)

7. Учителят,  Да възлюбиш Господа, НБ, София, 1946г., с.184)

8. Учителят,  Сила и живот, 1Vс, София, 1922г., с.162)

9. Учителят,  Божественият импулс, ООК, Жануа, София, 1999г., с.  550)

10. Учителят, Изново, НБ, Сила и живот, Бургас, 1992г., с.108

11. Учителят, Сила и живот, Vс., НБ, София, 1922г., с. 180

12. Учителят, Живият Господ, НБ, 1948г., с. 277

13. Учителят, Настанало е Царството Божие, НБ, Русе, 1925г., 23-24с.

Категории