Словото

За патентите

І. Що е то патент?

Патентът (от лат – грамота; patens – открит, отворен) е форма на интелектуалната собственост. Тя се състои от набор от изключителни права, предоставени от суверенна държава на изобретател или упълномощено от него лице за ограничен период от време в замяна на публичното оповестяване на дадено изобретение. Когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.), притежателят на патента има право да забрани на трети лица да ползват или произвеждат продукта, както и да търгуват с него. Когато предмет на патента е метод, притежателят има право да забрани на трети лица да прилагат метода, както и да ползват или да търгуват с продукта, директно получен при използване на метода. (Уикипедия).

ІІ. Отношение на Бенджамин Франклин към патентите.

Бенджамин Франклин е американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател. Той е убеден вегетарианец и пацифист, един от 56-мата подписали Декларацията за независимост на САЩ. Известен още с просветителската си дейност и с множеството си популярни цитати, както и със своите експерименти, рационализации и нововъведения за бита. Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинския катетър, гръмоотвода, плавниците,  може би бифокалните очила и ред др. В своята „Автобиография“ той пише:

„По-рано трябваше да спомена, че през 1742 г. изобретих отворена печка за по-добро отопление, която в същото време разходваше по-малко гориво благодарение на загряването на преминаващия през нея въздух. Представих прототипа на приятеля ми Робърт Грейс, който имаше ковачница и сметна, че изработването на плочите за тези печки ще му бъде изгодни, защото търсенето се увеличаваше. За да стимулирам това търсене, написах и отпечатах брошура, озаглавена: „Новата пенсилванска печка: Пълно описание на конструкцията и начина на действие; предимствата им пред другите методи на отопление и отговор на всички критики към тях“. Брошурата се посрещна добре. Губернатор Томас толкова хареса печките ми, че предложи да ми издаде патент, даващ право да бъда единственият им разпространител за определен пе­риод от време. Отказах му заради принципа, че когато използва благата от чуждите изобретения, човек трябва да предоставя своите свободно и безплатно на другите хора.

Разбрах обаче, че някакъв ковач от Лондон взел моя модел, внесъл малки промени в него (които само влошават функционирането на печката), патентовал го в Англия и натрупал малко състояние от това. И това не е единственият случай на мое изобретение, патен­товано от други, срещу което никога не съм възразя­вал, защото нямам желание да се облагодетелствам от откритията си и мразя споровете. Въвеждането на упоменатите печки в масова употреба тук и в съседни­те колонии позволи на жителите им да пестят много дърва.“ (Из „Автобиография“, Жануа-98, 2007, С)

ІІІ. Патентът от гледна точка на Природата.

Един изобретател открие нещо, работи, мисли по един въпрос цели 20 години, но един ден той подшушне някому, че има някакво ново откритие и не забелязва, че дойдат някои и му го задигнат. Той остава без нищо, с празни ръце, на чист понеделник. Кой от двамата е на правата страна? Единият съжалява, че му откраднали идеята, а другият се радва, че идеята му прогресирала. Питам: Идея може ли да се краде? Не може да се краде. Идея може ли да се патентова? Не може да се патентова. Вие мислите, че идеите могат да се патентоват и ги патентовате на общо основание. Когато някой вземе идеята ви и я тури на работа, защо трябва да страдате? Радвайте се, че той я е патентовал. Какво лошо има в това, че я патентовал. Нека я патентова. Нали тази идея трябва да влезе в света, да помага на хората? [По време на Учителя има такива случаи, в които се издават негови текстове или песни от името на други хора. В свои беседи той споменава с добро отношение за това и никъде, никога не е говорил за авторски права или за нарушението им.]

В света, в природата няма собствени неща. Ако съвременните хора не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те задържат благата, които великата природа обилно раздава, и ги патентоват като собствени изобретения. Някой написал една научна книга, или открил някакъв закон, създал някаква теория и т.н. Каква собственост е тази? Законите са притежание на природата. Те съществуват в самата нея, а човек дохожда и патентова нейните закони. Ще кажете, че някой изработил една машина и я счита свое изобретение. Машината е негово изобретение, а законите, въз основа на които е построена тя, са природни. Чия е машината? На кого принадлежи тя: на човека или на природата?

Наистина, животът на сегашните хора, както и цялата съвременна култура, се заключава в купуване и продаване. Съберат се двама търговци: единият продава, другият купува. Съберат се двама учени: единият изнася научни факти, другият слуша. После те разменят ролите си – и двамата аргументират, докато дойдат до пълно съгласие. Един учен изнамерил нещо и го изнася пред света. Всички казват: Гениален човек е той, умна глава. Като приемат изобретението му, той бърза да го патентова. Колко ще му платят? Около десет милиона. Днес не са много пари, но не са и малко. Да спечелиш десет милиона лева, за това се иска гениална глава! Поет написал една поема и като я одобрят, започва да си мисли, в какъв тираж да я издаде, колко хиляди лева ще спечели и т. н. Ние не признаваме тези работи. – Защо? – Слушаш учения и поета да казват: Ние сме идеалисти, служим на една велика, свещена идея, работим за своя народ. Каквото и да говорят те, ние не ги признаваме. – Защо? – Всичко турят в своя джоб. Те приличат на онази булка, която, като напусне бащиния си дом, започва да плаче и нарежда, да покаже пред хората, че скърби за баща си и майка си. Такъв обичай имат селяните в северна България. Като напуща дома си, булката викне да плаче, цяло село да я чуе. От едната й страна върви деверът, от другата – младоженикът, а тя в средата – плаче. Деверът казва на младоженика: Братко, да я върнем назад. Защо ни е такава снаха, цял ден да плаче? Като чува това, булката се обръща към девера и казва: Не ми обръщайте внимание, аз ще плача, а вие ме водете напред. Аз плача идеално, да видят хората, че скърбя за бащиния си дом. Питам: Кое е идеалното тук?

Опасността от откритията, които съвременната наука би могла да направи, седи в това, че всяко откритие ще се патентова и ще се използва само за богатите хора. За пример, открие се серум против някаква опасна и мъчно лечима болест, но струва скъпо. Богатите ще могат да си доставят и да се лекуват, а сиромасите, по нямане на пари, ще умират. Тогава животът ще се продава. А Христос казва: „Блажени кротките, защото ще наследят земята”. Наистина, кротките ще разполагат с новото знание, което носи светлина и живот.

Тъй щото, светлината и животът не се продават, но се придобиват. А вие каквото имате сега, искате да го патентовате. Аз не искам да засягам вашата собственост, но гледам някой път, като намерите някой косъм от мене, туряте го в джоба си. Нямам нищо против това. Но най-първо попитайте косъма: „Позволявате ли да ви взема?“ А пък вие го вземате и го туряте в джоба си. Сега да дойдем и до музиката. Има някои работи, които трябва да учите. Вие ще учите тази музика, а пък онова, което ще ви уча аз, не искам да го патентовате.

ІV. Живот без сенки, вечно течащи извори и чешми без кранове.

Любовта е Живот без сенки. Самата Любов е закон за себе си. Когато обичаш някой човек, най-първо му дай Свобода. Някои, като обичат, държат под контрол лицето, което обичат, затварят го. Хората не спазват законите на Любовта. Всеки иска да вземе патент, че това и това е негово, а Природата не дава патент. Всеки човек в света е свободен и ако хората са станали роби, те сами са станали такива. Ако са станали нещастни, то е защото са загубили своята Любов. Който само иска, той не може да разбере любовта. За да я разбереш, трябва да даваш. Първо ще възприемеш любовта, а после ще даваш. И колкото възприемеш, толкова ще даваш. Чешмата, изворът подържат принципа на вечното даване. Чешмата, колкото приема, толкова дава. Ако не разбирате този закон, вие ще поставите кран на чешмата и ще спрете любовта. На място ли е този кран? Няма човек на земята, който да не е сложил кран на чешмата си. Жената се опитва по няколко пъти на ден да завърти крана на своя мъж – да не изтича водата навън. Ако изтече малко повече вода, отколкото трябва, тя вдига шум, сърди се и казва: Изтече светата вода! Жената мисли, че само тя има право да отваря и затваря крана на мъжа си. Ако някой си позволи да пие от таза чешма, тя повдига „източен въпрос“. И мъжът по няколко пъти на ден проверява крана на жена си, да не изтича водата. Така постъпва и братът със сестра си, господарят със слугата – постоянно проверяват крановете. Такъв е животът на сегашните хора. И по отношение към мене, всеки ден се изреждат хора, да проверяват, дали моят кран е затворен. Те затварят, аз отварям. Ако намерят крана отворен, питат: Кой отвори крана? – Сестра или брат, който отваря крана, и други, които го затварят, са от една и съща категория. Дойде някой при мене, отвори крана. Като си отива, затваря го. Значи, само той да се ползва. Дойде друг, и той прави същото. Не е ваша работа, да отваряте и затваряте човешките кранове. Не е позволено, да поставяте кран на човешката душа. По-добре да има кал пред чешмата, отколкото прах. Най-лошият живот, с отворен кран, е за предпочитане пред най-добрия живот, но със затворен кран. Сега, чешмите на всички християни са със затворени кранове.

V. Патентите на лявата и дясната страна на живота.

Сега вие искате да бъдете щастливи. Освободете умовете си от всички заблуждения и знайте, че всички вие сте щастливи. Вие можете да бъдете щастливи. Как? – Вземете дясната страна на живота, и всеки от вас ще бъде щастлив. Ако пък някой от вас се е наситил на щастие и на блаженство и иска за малко да се освободи от него, казвам му: лявата страна на живота! И сега, аз виждам, едни хора вървят в ляво, други вървят в дясно; едни хора отиват в ада, други – в рая. Едните казват на другите: какво ви трябва да проповядвате, елате тук, има ядене, пиене, блаженство. Значи те са на лявата страна, това е животът в ада. Другите им казват: що ви трябва ядене пиене, елате тук да проповядвате! Те са на дясно в живота: това е раят. Значи има два вида проповеди. И едните, и другите, обаче, имат кандилници и одежди. Едните, които проповядват за ада, имат кандилници и одежди; и другите, които проповядват за рая, и те също имат кандилници и одежди. Гледам, някой кади със своята кандилница, питам го: колко ти плащат за това кадене? Все трябва да му плащат нещо! Ами онзи кръчмар, който ти проповядва за своето винце, т. е. който кади с своята кандилница, колко ще му плащат за това кадене? Колко ще му плащат за това винце? Туй не е упрек, но казвам, че все трябва да се плати нещо за проповядването. Кръчмарят казва: аз съм проповедник. Който иска да слуша моето учение, да дойде при мен, а който не иска да го слуша, нека излезе вън от кръчмата. Защо? Че държавата е узаконила неговото право да продава, дала му е патент и седи човекът, продава на законно основание, с патент. Някой казват: това не е морално. Хубаво, ако не е морално, как тъй държавата му е дала патент? Значи, морално е. Държавата е узаконила неговите права, тя го е признала за морален проповедник, който кади в кръчмата си и праща хората в ада. Учение е това сега, няма какво да се прави. Някой ще кажат: това е заблуждение. Как да е заблуждение? Патент има човекът! Има, обаче, някои неща които не са патентовани. И онези, които вървят в дясно, и те имат църкви и те са патентовани. Тия църкви са държавни също. Такива църкви има навсякъде: и в Англия, и в Германия, и в Русия, и в Сърбия, в България – навсякъде ги има – отлични проповеди се държат там.

VІ. Какви изобретения да правим и как да ги патентоваме?

Та, казвам сега, вие сте в едно училище, изучавате условията на живота. Ние не ви казваме нито богати да бъдете, нито сиромаси. Но трябва да бъдете разумни. Разумността седи в силите, които имате. В даден случай вие разполагате с форми и сили в мозъка си. И трябва да знаете в какво можете да ги впрегнете на работа. И трябва да знаете каква работа могат да свършат. Вие имате механически способности на изобретения. Я сега един от вас да направи една лампа. И той може да подобри положението на всинца ви, да ви осигури. Но един от вас, който може да впрегне мозъка си в едно изобретение, да направи една лампа, че като запали тази лампа веднъж, да гори и да не изгасва. Един ваш патент ще бъде това. Който и да е от вас, ще купите само лампата и оттам насетне тя сама ще гори. Всеки няма да купи вашето изобретение. Всеки няма да знае тази ваша лампичка. Който би измислил тази лампа, може да добие един милион в 4-5 години и той ще има едно положение от сто милиона. Лампите му ще се продават. Сега, като не сте способни, казвате: „Трудна работа е тази, как ще се измисли?“ Ум се изисква. Може да се измисли, може да се направи. Даже някои от вас има способни, но не ви иде наум да измислите.

Сега вие седите и казвате тъй: „Тежък е животът, какво ще се прави на този „Изгрев“? Не е уреден животът.“ Какво ще правите? Ето, измислете лампата. Вие седите, целия ден се молите, молите. Е, Господ ви казва: „Измислете тази лампа.“ И най-после вие казвате: „Няма да се молим.“ Ти се молиш. Казвам, учи. Ти се молиш Господ да направи тази лампа. Всички хора имат нужда от нея и могат да станат милионери, но никому не иде наум да я измисли. Хубаво, най-после измисли един аероплан да хвърчи без пилот. Ти като седнеш отгоре, той сам да те разхожда навсякъде, без да държиш в ръцете си кормилото.

Питам, кой няма да се качи на такъв аероплан? Или измисли един автомобил, че като седнеш отгоре, без шофьор да кара. Измисли една дреха, която сама да се облича. Най-после измислете едни обуща, които сами да се обуват. Ти като седиш, като помислиш, те сами да се обуват. Ще кажете: „Как може това нещо?“ Може. Чрез привлекателната сила на частиците на обущата. Само като помислите, и обущата да се обуват. И вие ще кажете: „Много хубаво се обуха обущата.“ Сега да направите едни обуща сами да се обуват, е по-трудно, отколкото да измислите тази лампа. Да направите дрехите сами да се обличат, и тя е сложна работа. Всичките тези ще оставите настрана, но лампата е една от най-лесните задачи.

Сега на вас ви оставям да мислите върху лампата. Представете си този патент и аз ще го купя. (Учениците: „Помогнете и вие“.) Така не се разсъждава. Няма какво да ви помагам. Ние съвсем сме изолирали положителния живот, защото реално е това, което мислим.

Съвременната наука, и тя си има свой път. Аз харесвам само едно качество на света: всеки иска да изобрети нещо, да направи нещо. Това са опити, които те правят. Това е реалността. Как използват те опита, то е друг въпрос. Но желанието на всеки един човек е да измисли нещо. Това е една права посока. Гледаш, някой е работил 20-23 години върху нещо и след това отива да го патентова. Друг е работил върху музиката или върху някой инструмент. Мислят хората и работят. Та и производството на тази работа създава и културата. Та и вие ще развивате вашите таланти.

Категории