Словото

За частната собственост

І. Трябва ли да има частна собственост.

Трябва ли да съществува частна собственост? Отговарям: Частна собственост не може да съществува. Да владееш нещо, можеш, но да му туриш табела, че това е твоя собственост, нямаш право. Можеш да владееш тялото си, можеш да владееш къщата си, но владението е временно нещо. Как ще наречеш частна собственост закланото агне, кокошка, прасенце? Нямаш право да строиш грамадни къщи. Това самата природа ти доказва. – Как? – Чрез земетресенията. Земята се оплаква, че носи по-голям товар, отколкото трябва, и Бог изпраща едно земетресение да я освободи. Земята не е длъжна да носи такива тежки товари. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако не разбирате земните работи, как ще разберете небесните?”  

Казвате: Значи, и Христос е бил против частната собственост. Какво ще правим, ако се откажем от нея? Приложете владението. Колко време трае цвета на едно растение? Всеки цвят е временен. Както цветът и плодът не са вечни, така и частната собственост, и владението са временни неща. Като говоря против частната собственост, нямам пред вид вашите къщи [тела]. Аз говоря за оная частна собственост, срещу която и вие сами протестирате. Например, мъжът счита жена си своя частна собственост; жената счита мъжа си частна собственост. Те трябва да се жертват един за друг, без да се владеят, без да се считат частна собственост. Това не значи, мъжът да напусне жена си, или жената да напусне мъжа си. Връзката между жената и мъжа трябва да бъде вътрешна, да почива на закона на любовта, в която няма измяна.

Казвам: Човек може да излиза от тялото си, т. е. от своята къща по желание, без да става нужда други същества да го обсебват и пъдят навън. Има закони, чрез които човек може да пази своето владение. Казвате, че баща ви, например, умрял и отишъл при Бога. Всъщност, баща ви е изпъден, други са взели неговата частна собственост, и той остава в положение на бездомник. Вазов нарича бездомниците „немили-недраги.” Те са героите на човечеството. Най-големите злини и беззакония в света стават все за частната собственост. И парите, и яденето, всичко е частна собственост. Ако искате да живеете добре и в хармония с великата разумност, откажете се от частната собственост. Само така ще разберете дълбокия смисъл на Божествения живот.  

Пак повтарям: Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен е идея на частната собственост. Тая идея ще ви заведе в гроба. Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърдцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно. Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава.  

Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята. Той освобождава човека от идеята за частната собственост. Не говоря против вашите тела, като частна собственост, като лично владение. Казвам: Пазете телата си, че като дойде господарят ви, да дадете сметка за това, което сте получили от него. Ще кажете: Господарю, много добре прекарах в твоя дом. Връщам го с направените подобрения. Ако имаш намерение да ме пратиш пак на земята, дай ми по-добър дом, да придобия нещо повече от това, което сега придобих.  

ІІ. Премахване на частната собственост.

Христос казва: „Ако махнете частната собственост между братя и сестри, вашият ум и дух ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора.“ Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4-5 хиляди години напред. Аз говоря принципно, а не за хатъра на този или онзи и разглеждам въпроса в широк смисъл.

Нима съвременните хора работят? Това не е работа, то е мъчение, труд. Работата се върши винаги с любов, трудът служи на дълга, а мъчението става чрез насилие. Причина за всичко това е тази собственост. Жената, която е внесла този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате, искайте от мъжете си всичко, каквото ви трябва, не им казвайте всичко, дръжте си в резерв и т.н..“ Затова жената почва да иска това, онова от мъжа си, без да се интересува от неговото положение, а той се вижда в чудо и не знае, как да я задоволи.

Следователно, вие, като християни, трябва да премахнете частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки окултист мистик специално, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не подразбирам държавния строй, но който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим.

Земята е наша и ние можем да разполагаме с нея. Ако обичаме братята и сестрите си, ние може да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичаме, явява се законът за частната собственост. Частната собственост е дошла, когато любовта е престанала да действа. Във време на раздори, жената казва: „Ще се разведа с него, но ще го накарам да ми плаща.“ Хора, които не изискват от живота нищо особено, може да живеят с тази идея за частната собственост; но тези, които искат да разрешат тайните на природата, да проучат своето съществуване и смисъла на живота, за тях частната собственост е голяма спънка, голямо зло. Трябва да престанете да се осигурявате, а да работите. Човек може да си създаде някаква работа, която да го задоволява. Но вие ще ми възразите: “Господ дава, но в кошара не вкарва.” Тази поговорка е създадена след съгрешаването на Ева. Частната собственост, това е кошарата. Ева е скрила тази поговорка. Тази поговорка се подразбира така, че ако искате да имате частна собственост, трябва сами да си вкарате овците в кошарата. Господ всякога дава богатство, но в частната собственост не вярва. Днес хората се възхищават от тази поговорка. Аз намирам, че тя е човешко изобретение.

Христос казва: „Извади тази греда“, т.е. частната собственост, от окото си, никаква кошара не ти трябва. Христос те извежда от кошарата и ще те заведе на паша. Това показва, че той не вярва в частната собственост. И всички християни, които вярват в частната собственост, имат църкви, секти и пр. В религиозно отношение те считат, че трябва да се делят на будисти, брамини и др., което показва, че вярват в частната собственост. Аз вярвам само в един велик Божествен принцип, но в никакви форми не вярвам. Господ е създал принципите, а формите ние създаваме. Сам си правя моето гърне, но не вярвам в никакви гърнета.

Днес хората се молят на гърнетата си. Като си направят къща, започват да стават смели и да вярват, като си казват: „Вярвам вече в Бога и мога да се кръстя. Да пази Господ къщата ми, друг да не ми я вземе“, за това се кръсти той. Такъв човек не вярва в Бога, а в къщата си. Аз не се кръстя по този начин и казвам на Господа: „Господи, няма защо да пазиш моята частна собственост, аз не я признавам, не вярвам в нея, прости ме, че толкова пъти съм се кръстил и съм Те задължавал. Аз искам, заедно с Тебе, да ходя свободно по онези бистри, пенливи потоци, по зелените и росни ливади, по кичестите и гъсти гори, да разсъждавам и да бъда свободен гражданин на цялата земя.“ – Само така ще разберете Христос, само така ще бъдете близо до Него.

 Като ви гледам днес, не ми се харесват очите на всинца ви, извадете от тях гредата! И щом извадите гредата от очите си, ще дойде Христос, вашият пастир и ще ви изведе из вашата частна собственост. Ще ви се дадат най-благоприятни условия за живот, ще ви създаде нови тела, братя, сестри, общества и народи, за да може да живеете и работите между тях. Достатъчно сте служили на стария си господар. Някой изгубил къщата си, умряло му детето, отчайва се и се самоубива. Защо постъпва така? – Защото вярва в частната собственост. Господ е взел сина или дъщеря ти, защото вижда, че не ще може да живеят в тази къща.

Днес ние сме излезли в частната собственост, за да завладеем света, а с това сме изгубили висшето. И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си, а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си.“ Който е напуснал учението на частната собственост, той се приближава към Бога и към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. И вие ще вървите по този път; смело ще вървите, юнашки ще разрешавате този въпрос. Когато Господ види, че вие поставяте налице книгата, в която ще започнете да бележите всички пунктове, по които ще се отказвате, Той ще каже: “Аз ще помогна със своите помощници на тази българка, която се заеме с изваждането на гредата.” Да видим, коя е първата българка, която ще се заеме с тази работа. Аз зная много, които вярват в Новото учение и са готови да се откажат от частната собственост, но в същото време са осигурени в много банки. Ние трябва да сме верни на един принцип не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл.

Категории