ЗА ЧОВЕШКИЯ НОС
5 часа сутринта (Малко студено, слаб сняг навалява.)
Добрата молитва
Сега ние започнахме със слушането, с външните прояви на живота. Животът има външна и вътрешна страна. Ние започнахме с външната страна, с ухото. Повидимому ухото е един много малък уд и онзи, който не го разбира, за него остава непонятно. Ухото е един израз на външните прояви на живота. Вътрешната проява е Божествената проява, а външната проява е човешката проява. Всички недъзи, всички недостатъци, наследени, се дължат все на човешките прояви.
Сега аз имам една формула, която не е дадена никъде, няма да ви я обяснявам, но ще ви я дам да си я напишете. Не я бъркайте, не питайте защо и за какво, но ви казвам да пишете. Пишете следното: Туй, което в началото не е било, то, като се е проявило, образувало всичките невъзможности в света. А туй, което в началото е било, като се е проявило, образувало и всичките възможности. И тъй, външната страна е човешката страна, която наричат обективния свят. Вътрешната страна наричат Божествен или субективен свят. И духовният свят има своя вътрешна и външна страна, както и земният живот има своя вътрешна и външна страна. Като отидете на Небето и там има външна и вътрешна страна.
Някой от вас сега се възпитават на Земята, имат особено, бамбашка възпитание и като отидат на Небето, те ще се различават много от ония, които са се възпитавали там. Ако пък някой млад човек е заминал рано от Земята и отишъл на Небето, дето се е възпитавал, той коренно ще се различава от вас. Вие можете да бъдете възрастни, а той ще бъде млад като дете. Казвате: „Има ли на Небето, на онзи свят деца?“ – Има, само че там те растат по друг начин. Растене става само в добродетелите. Не мислете, че на земята е растене това, когато тялото на човека расте. В Божествения свят растенето седи в това, доколко човек е добър. Значи растенето е в доброто.
Следователно нашето тяло представя всички онези възможности, които се крият в него. Ти седиш и казваш: „На какво мязам аз?“ Ти искаш да станеш голям. Доброто не е в големината, нито лошото е в малкото. Че и слонът е голям, и мамонтът е бил голям. Доброто не седи и в обходата. Между малките и големите числа има известно отношение. Вземете например носа. От мое гледище носът мяза на един пергел. Той има и глава, която показва колко сте интелигентни […]214. Като дойдете до известен предел, до крайния предел, тази глава взима друго положение. След като вашият ум е достигнал до своите крайни размери, идват очите. Те се определят с това, което ти виждаш.
Това са аналогии. Казвате: „Защо да е така?“ Това са аналогии. Значи с носа се мери интелигентността на човека. Тъй се разсъждава физически. Носът е един пергел, с който се мерят нещата. Ако нямаше този пергел, нищо не можеш да направиш. Следователно той има своята външна (Фиг. 1)и своята вътрешна страна (Фиг. 2). И тогава, като турите пергела вътре, той описва всичките възможности. В всеки човек се върти един пергел. Като се върти твоят ум, ти имаш всичките възможности, в които ти можеш да се развиваш. Вижте пергелите на тези хора (носовете на рисунките по-долу) всички са изкривени. Те са чертали, но пергелите им са развалени. Та аз ви давам това уподобление, понеже в геометрията без пергел не може. Сега по някой път вие мерите с пергела себе си така: […]215, а като мерите другите хора, мерите ги така: […]216
Това са само аналогии и тогава ние казваме: основната мисъл с която се мерят нещата във всички древни науки, това е триъгълникът. Като туриш пергела, онази линия, която се върти, това е твоят радиус и като завъртиш около центъра, образува се един цял кръг. Това показва, че твоят пергел има всичките възможности. Сега зависи как е отворен този пергел. Дългият нос показва повече възможности, повече изходни пътища. Зависи как е поставен вашият пергел.
В първия модел нос (Фиг. 3) от втория ред217 – този човек само наблюдава. Туй е едно животинско състояние, но този нос минава за един от добрите носове. Той е един от добрите носове, но не е поставен на място. Сега, ако предавате физиогномия, като германците или като англичаните, те предават по своему. У тях може да изпъкне само модел втори.
Втори ред нос (Фиг. 3), той е интелектуален нос (втория нос). Ако малката линия в него се продължава надолу, тя определя стойността. Устата винаги определя отношението и възможностите на носа. Устата може да е по-близо до носа, а може да е и по-далеч, тя може да е по-голяма, а може да е и по-малка. Големината на устата има отношение към носа. Лакомият човек в яденето е лаком във всичко. Не е лошо човек да е лаком, то е желание да има много. Но за многото, което искаш, то трябва да имаш време да го обработваш. Ако ти оставиш нещо необработено в тебе, ти ще имаш неприятности, ще носиш непотребен материал, непотребен багаж, за който само ще плащаш. Ти влизаш в една стая, дето някой човек е събирал, събирал много неща и трябва да плаща за тях. Същото желание се пренася и в духовния свят. Някой иска да бъде светия, но той не знае какво нещо е да бъде светия. Човек сам по себе си светия не може да стане. В света има само един светия, и всички други, като дойдат до него, могат да станат светии. В света има само един учен и всички други, като дойдат до него, и те могат да станат учени.
І-ви модел: ІІ-ри модел:
Фиг. 3
Следователно ние виждаме едно противоречие в природата. Запример едно дете като се роди, ние виждаме, че не е даровито, но майка му го мисли, че е гениално. Че не е гениално, няма какво да се доказва, това и вие знаете. Това дете прави такива работи, които ни най-малко не са гениални и след това, като започне да расте, то се намира вече под влиянието на човешкия живот. Значи висшата, Божествената интелигентност не може да се прояви, както трябва. Човешкият живот взима надмощие и тогава се ражда едно противоречие. Например детето се сърди. Сърденето не е лошо нещо, но то се сърди, защото се възмущава от някои работи в света. Майката казва: „Защо се сърди моето дете?“ То се сърди на обстановката, че не е такава, каквато трябва, то се сърди на майка си, на баща си, на сестрите си, че не са такива, каквито трябва. Всеки, като се сърди на някого, той се сърди, че не е такъв, какъвто трябва. Пергелът ти не е на място или очите ти не са на място или устата и ушите ти не са на място. Или не гледаш както трябва, или не слушаш както трябва, или не възприемаш въздух както трябва, или не възприемаш храна както трябва.
Фиг. 4.
Та сега аз искам вие да имате наука, но вие, още преди да сте научили нещо, ще тръгнете да разправяте тази наука на другите, да мерите носовете на другите хора. Как е поставен носът спрямо ума, има една Божествена страна у човека. Има една плоскост, както аз я наричам (Фиг. 4). Тази плоскост може да ви се вижда хоризонтална или перпендикулярна, но тя определя стойността. Ако носът се отдалечава от плоскостта, той отива към животинското състояние. Ако носът се приближава към плоскостта, той е Божествен. И най-после дохождаме до идеалното, към разумното и се добива правилността на човешкото лице. Тогава челюстите на човека не са издадени навън. Тогава тази плоскост е перпендикулярна, отива от Слънцето към центъра на земята. Тя минава през гръбначния стълб и ние вървим по нея. Както и да вървим, тази плоскост винаги пази нашето равновесие. И тогава, като сме между тези два разумни света, между човешкия и Божествения, тази плоскост има две точки и затова ние вървим прави. Щом изгубим това равновесие, тогава се случава едно залитане на едната и на другата страна. Щом се отклоняваме мислено, тогава и носът се отклонява към една или към друга страна, а главно към върха.
Тук имаме нос на любопитен човек, който търси само новини (Фиг. 3). (Третият нос отляво, отдолу218.)Сега аз разглеждам нещата ембрионически. Вие се намирате още в едно зачатъчно състояние и ви предстои още да се развивате. Засега вие имате за себе си високо понятие, но се намирате още в зародиша си. Та какво знаете вие? Вие даже не знаете пътя, по който сте дошли и от де сте дошли. Вашето съзнание още не е пробудено. Вие знаете, че сте влезли в утробата на майка си, но как ще излезете и какво ще правите след това – не знаете. Как си влязъл в утробата на майка си и как ще излезеш – не знаеш. Природата знае това. Това влизане ние наричаме умиране. Понякога ние казваме, че умираме. Ще умреш, но и ще излезеш.
Сега този нос, който ви рисувам, представя вирнатия, като този на свинята [Първият на третия ред –Фиг. 3]. То е малко пресилено, но за този обърнат нагоре нос е виновна свинята. Намясто да тури ръцете и краката си на работа, тя е турила носа си на работа, като го е обърнала нагоре. Едва сега ние можем да се освободим от това свинско състояние. Не туряй носа си на физическа работа. Ти мислиш, че като се научиш за някоя човешка слабост, много нещо ще придобиеш. За късите и обърнатите нагоре носове свинята е виновна. За дългите и обърнатите нагоре носове копоите219 са виновни, дето ходят, да гонят зайците в гората.
Това са само уподобления. Вие не трябва да вземете тези уподобления и да кажете: „Аз те зная, какъв си. Нали виждам носа ти?“ Нищо не знаеш ти. Когато хвърлиш една бомба на земята, тя може да изкопае един ров, но зад тази бомба се крие една интелигентност, една разумност, която я направлява. Каква интелигентност седи зад свинята? Свинята толкова разбира. Тя е едно дете в зачатъчно състояние. Един ден и тя ще се измени и то толкова, че като я срещнеш, няма да я познаеш.
Рекох, за живота вие ще имате едно правилно понятие. Вие ще считате живота като азбука на Божествения живот. Ще считате, че свинята е на местото си, волът, слонът, всичко е на местото си. Не считайте тия неща за прости работи. Как е възможно, Господ, който се е занимавал с тях, мислил е за тях, и за Него не са прости, а за вас да са прости? Той работи с тях и тия същества дойдоха, за да се проявите вие. Ако те не бяха дошли, ако растенията не бяха дошли, ако водата, въздухът и вятърът не бяха дошли, какво щяхте да правите вие? Не разглеждайте нещата повърхностно. Водата е дошла, въздухът е дошъл, растенията са дошли, животните също са дошли, всички по реда си, докато най-после и човекът е дошъл. И след това казва Писанието, че Бог си починал.
Сега аз ви давам общи положения, върху които вие трябва да мислите. Ако ти наблюдаваш отделните факти, нищо не можеш да намериш. Този учен ги съпоставя и вижда в миналото, как се е работило. От тези счупени линии той вади цяла философия.
Този нос, четвъртия на рисунката220, е наречен търговски нос. Вземете например птиците, които мислят повече за храната си, те цял ден мислят как да се прехранят, и те имат подобен нос. Това си има и други причини. Желанието у човека за повече определя и неговия нос. Човек може да изправи носи си. Като съзнаваш, че искаш повече, ще почнеш да си реагираш. За в бъдеще вие няма да отидете на Небето с тия си носове, които сега имате. Като отидете на Небето, трябва да носите други модели. Като отидете в Невидимия свят, там трябва да изправите всичко. За да изправите носа си например вие трябва да изправите предразположението на вашата мисъл. Не казвайте, че не желаете нищо. Не, желания трябва да имате, но те трябва да бъдат естествени, никога да не желаете повече, отколкото ви трябва. Казва Христос: „Доста е на деня неговото зло.“ Ние, като искаме повече, отвличаме се от същественото.
Същественото е, че носът съставя основа на разумния свят. Носът се явява като метод за възпитание на човешките чувства. В човешкия ум е вложено вече Божественото. Чрез носа човек е възприел новия живот. Казва Писанието: И вдъхна Бог чрез ноздрите разумна душа, да познава човек постъпките, коя е права и коя крива, да познава отношенията между Божественото и човешкото. Всички недъзи, които имаме, са все в човешкия живот. Като имаме главите на предпотопните животни, ние напълно бихме могли да ги опишем, какви са били те. Какъв е бил техният живот. И главите на сегашните хора ще бъдат история за бъдещото поколение, по тях ще се чете и миналото, докато най-после се съединят двата живота в Божествения човек. И тогава ще дойдем до безсмъртието. Значи, ще дойдем до последните форми.
Сега, като ме слушате да говоря така, някои може да хванат носа си и да се обезсърчат. Не се обезсърдчавайте. Ако носа не е на мястото си, но ушите са на място, те ще оправят носа. Или ако очите ти са добре, с очите си можеш да изправиш носа си. Някои с устата си може да си помогне. Само ако от четирите неща, носа, ушите, устата и очите не са на мястото си, тогава ще чакате изправяне в друг живот. Ако тук не можете да се изправите, ще почакате, докато отидете на онзи свят, на Небето. Там са много снизходителни фабриките, те ще ви разглобят част по част и ще ви ремонтират основно. Аз разглеждам ада като една голяма работилница, дето ремонтират човека. Онзи, който не разбира това, ще каже: „Големи страдания има в ада!“ Аз рекох, голям ремонт има в ада. Адът не е толкова страшен, както мнозина си го представят. Страшен е онзи ад вътре във вас, когато вие сте в дисхармония.
Вие нали се намирате много пъти в противоречие. Често мислите, че сте много добри, а някога мислите, че не сте толкова добри. Казвате: „Еди кой си ме раздразни.“ Питам: как могат да ви раздразнят, ако изобщо не се дразните? Как можете да се запалите, ако не се палите, ако няма у вас нещо, което да се запалва? Ако има в мене нещо, което гори, аз се намирам в голяма опасност. Някои от вас се намират в положението на малките деца. Малките деца са деца, които не мислят. Това е на мястото си, но ще дойде ден, когато трябва да мислят. Ти тук на Земята си дете, и имаш право да мислиш, но ако искаш да станеш възрастен и това е на мястото си, понеже човек постоянно и вечно дете не може да остане. Той трябва да стане възрастен.
Приликата между Божествения и човешкия живот седи в следното: в Божествения живот има детинство, и в човешкия живот има детинство. В Божествения живот има зряла възраст, и в човешкия живот има зряла възраст. Разликата обаче е в това, че в Божествения живот няма старческа възраст, когато в човешкия има и в човешкия живот има смърт, когато в Божествения живот няма смърт. Какво представят ангелите? Те са възрастните деца на Небето и то най-интелигентните. Ти не можеш да бъдеш ангел, ако не си крайно интелигентен. Ангелите са същества на крайната интелигентност. Те разбират законите, които Бог е създал. Те са носители на Божествената Мъдрост и работят. Онези пък, които са деца, те са образ на невинност и чистота. Значи ангелът освен, че има чистотата и невинността на детето, плюс и Мъдростта. Хората пък са горделиви, мислят, че имат много знания. Вярно е, че имат знания, но имат нужда и от другите хора. Имат знания, но имат нужда и да ги насърчават хората. Те мислят, че са самостоятелни, всъщност не са такива. Самостоятелни са само тогава, когато у тях е Божественото. Защото всички хора са създадени по едни и същи принципи. Всеки човек има желанието да бъде похвален. Ти можеш да хвалиш човека, но както трябва. Ако не можеш да го похвалиш както трябва, тази хвалба не е на мястото си.
Да допуснем, че ти си ученик в училището и искаш да ти поправят рисунката. Ако този, който иска да ти я поправи, е голям майстор, той ще я поправи както трябва, но ако и той не умее, даже и ако е по-прост от тебе, какво коригиране е това? Той не коригира както трябва.
Сега, да дойдем до научната страна. Вие не можете да бъдете добър човек, ако нямате хубаво ухо; вие не можете да бъдете умен човек, ако нямате хубав нос, вие не можете да бъдете любещ човек, ако нямате хубава уста; вие не можете да бъдете истинолюбив човек, ако нямате добри очи. Това са мои определения. Аз ще говоря и за устата, и за очите, но няма да говоря от чисто физиогномическо гледище. Аз ще ви дам по тези въпроси известни пособия, известна наука. Ако аз не мога да изуча моя нос, какво ме интересуват носовете на другите хора. Аз се интересувам от своя нос, от своята уста, от своите очи, от своите уши. Ако ми остане време, само тогава аз ще изучавам носовете, очите, ушите и устата на другите хора. И тогава ще видя, какво ще ми допринесе всичко това. Но зная, че само ще се опетня, нищо особено няма да ми допринесе. Какво ще ме интересува да зная, колко един човек е по-богат или по-беден от мене, дали той е сит или гладен? Какво ще ви допринесе това знание? Ако ти ходиш между бедните хора, да се покажеш, че си добродетелен, това нищо няма да ти допринесе, но ако ти ходиш между тях от любов, това е друг въпрос.
Значи, не е до външната страна само. Да допуснем, че ти искаш да обърнеш един човек към Бога. Какво значи да обърнеш един човек към Бога? За да го обърнеш, ти непременно трябва да бъдеш един модел. Ти трябва да имаш любов в себе си. Ти никога не можеш да обърнеш един човек към Бога, ако нямаш любов в душата си. Защото Бог е Любов. Значи, да обърнеш един човек към Бога, подразбира да имаш желание и той да постъпва както Бога. Бог има желание всички хора да живеят в мир, да бъдат радостни и весели, да бъдат честни, да не насилват никого. Бог не обича никакви престъпления. Ти казваш: „Аз обичам Бога и искам да му служа.“ Щом искаш да служиш на Бога, ще постъпваш както Той обича, а не както ти обичаш. Ти цял ден си недоволен от дрехите си, от шапката си, от обущата си, от братята и сестрите си и най-после казваш: „Аз ще служа на Бога.“ При това положение ти си недоволен и от Бога.
Сега аз не казвам, че това е точно така, но у вас има потънкости в състоянията ви, които вие сами трябва да различавате. Вие трябва да различавате стария, културния дявол у вас, който често се промъква и ви нашепва: „Аз не съм като онези митари, грешници.“ И вие тогава заемате положението на фарисея и казвате: „Благодаря ти Господи, че не съм като онзи митар, грешен, давам редовно десятъка си, по три пъти на ден ходя на църква, славя те и сутрин, и на обяд, и вечер.“ Митарят пък не смее да дигне нагоре очите си. Той току изрежда греховете си. Да, това е състояние – до духа на човека. Ако човек има състоянието на фарисея, той спъва своята интелигентност.
Рекох, това са неща, които се отнасят до вътрешния живот на човека. Не е достатъчно само да се цитират нещата. Това е спънка и за самите вас. Вие трябва да имате такова знание, с което да дадете една правилна насока в живота си. Казвате: „Ние, от толкова години наред, все вярваме в Христа.“ Не е въпросът само да вярвате. Ако е само до вяра, това е детинско състояние. Аз бих желал да имате онази детинска вяра и невинност, да бъдете като децата. Сега в религиозния живот на човека, както и в неговия научен живот, има една опасност. Той мисли, че е свят човек и като него няма друг. И в научния живот има такава опасност: има физиогномисти, френолози, хиромантици, които имат високо мнение за себе си. Има много естественици, химици, които мислят, че са разрешили много въпроси в света. Това е едно лъжливо чувство в човека. Това е едно колективно чувство и мисъл. Когато ти мислиш, че всичко знаеш, помни, че тази мисъл не е твоя, тя е една колективна мисъл. Не си само ти, който мислиш, че всичко знаеш. Има много хора, които също като тебе мислят, че знаят много нещо.
Та, вие сте се събрали тук и мислите, че много знаете. Тази е една чужда мисъл, тя не е ваша мисъл. И ако вземете тия милиони хора, които мислят като вас и разделите с тях заедно богатството си, по колко ще се падне всекиму? В света има около сто милиарда злато, а два милиарда хора. Ако разделите това богатство по равно, питам: по колко ще се падне на всеки човек? По 50 лева. Значи, на всеки човек ще се падне по 50 лева наследство. Какво ще направи човек с тия 50 лева? Представете си, че баща ви сега умре и ви остави по 50 лева наследство. Какво ще направите с тези 50 лева? Следователно ако знанието, което съществува в света, се раздели между всички хора, по колко ще се падне на всеки човек? Истинско знание аз наричам това, с което мога да си помогна във всеки даден случай.
Ако ти не мислиш право, ти трябва да знаеш, де да бутнеш носа си, за да почне мисълта ти да действува правилно. Когато някой път си раздразнен, това дразнене се дължи на върха на носа. В такъв случай, бутни се внимателно на върха на носа, помилвай го леко отгоре, въздъхни си и всичко ще премине. По този начин ще се излекуваш. Иначе, ако не си помогнеш по този начин, ти ще търсиш някого, с когото да се скараш, а след това ще мине цяла седмица време да ходиш, да искаш извинение, да се помиряваш, да казваш, че не си искал да постъпиш така. Ако пък приложиш този метод, да погладиш малко носа си, ще се размине това състояние, без да те знае някой. Ако не си помогнеш сам, можеш и в затвора да влезеш, но това не е практично.
Вие трябва да изучавате тези прости методи, с които лесно можете да си въздействувате. По същия начин вие можете да лекувате и хремата си. Хремата се дължи понякога на такова събиране на енергия в носа и като се хващате леко, ще може това състояние да се премахне. Щом хремата се премахне, настава едно просветление в ума. Природата обича правилните обмени. И затова човек може да си послужи с енергията, която излиза от неговите пръсти. Ако ти оставиш носа си в пълно бездействие, той ще се атрофира. По същия начин ще се атрофират и очите, ушите, устата на човека, ако се оставят в пълно бездействие. Всяко побутване на носа трябва да бъде разумно. Когато бутате носа си, мислете за Господа, за Божественото, което Той е създал. Бутни носа си с благоговение и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за носа, който си ми дал.“ Кажи: „Колко е хубав моят нос!“ Не казвай, че е малък или пък, че има някакъв недостатък. Тези неща не трябва да ви спъват. С това аз не искам да ви утешавам, но казвам, как трябва да гледате на тях.
Един ученик, който е постъпил в едно училище, предполага се, че той има всички способности и възможности в себе си и следователно няма какво да се насърчава, но трябва да учи. Че не може да учи, че не може да помни, че не е пръв ученик в класа, то е друг въпрос, но щом е постъпил в училището, той трябва да помни. Ако е последен по успех и това нищо не значи. И с тройка да минава, все таки минава. Каква е разликата между шесторка и тройка? Мислите ли, че всички работи, които свършват с шесторка, са все сполучливи работи? Христос дойде в училището, но Го скъсаха, двойка, единица даже Му туриха. Ами какво е смъртта? Казват му там: „Ти другите спасяваш, а себе си не можеш да спасиш. Слез от кръста. Заповядай и слез.“ Ако ние мислим, че само в три години може да се поправи света, ние се лъжем. Христос каза: „Чакайте, след две хиляди години ще ме видите, тогава ще държа изпита си. Сега ме късате, но ще дойде време, когато няма да ме късате.“
Вие претърпявате един неуспех в живота си, какво от това? Скъсали ви – нищо. Сега ви късат, но след две хиляди години професорът ви няма да ви къса. Кога ще дойде това време? Две хиляди години е един голям период, но то зависи и от интенсивността на живота. То може да бъде след две години, след два месеца, след две седмици и след два деня. А може да бъде и след два часа. Не туряйте в ума си едно обезсърдчение, но кажете: „Понеже Бог ни е създал и ни е изпратил в училището, Той иска ние да успеем.“ Ако ти не успееш, както мислиш, това е един срам за Бога. Бог, който те е създал, не може да те остави да не успееш. Един ден, като съзнаеш Неговия план и невежеството ти ще изчезне. Може да мине година, две, три, пет или повече.
От това гледище вие ще кажете: „Да беше поне на млади години.“ Какво щяхте да направите, ако бяхте млади? Ако е за млади години, тогава пък по-малко щяхте да разбирате. На колко млади аз съм давал съвет но и младите правят глупости. И на много стари съм давал съвет, но и те вършат много глупости. Рекох, какъвто е старият, такъв и младият. Има един случай с един от нашите стари братя, който сега е заминал за онзи свят, и там е вече приет за студент, учи в тамошния университет. Той сам разправяше случая: Един ден той минава, върви по пътя си и на пътя си вижда един дълбок трап. Спира се пред трапа и си казва: „На младини колко такива трапове съм прескачал. И сега ще го прескоча.“ Засилва се, но хоп – в трапа. Пооглежда се, да види има ли около него хора и като мисли, че някои ще го чуят, той си казва: „Така ли беше на младини!“ След това, той пак се оглежда, да види има ли някой около него и казва: „Каквото беше на младини, такова е и на старини.“ Музикалният човек и на младини е музикант, и на старини е музикант. Който и в младини е бил музикален и в старини ще бъде музикален. Който е добър, той и на младини ще бъде добър и в старини ще бъде добър. Някой казва: „Едно време бях по-добър.“ Тези неща не можете да говорите на мене, но като старият ще кажеш: „Така ли беше в младини?“ Добрият всякога си е добър.
Помнете едно нещо: добротата не е наше достояние. Като казваш, че си добър, това е качество на Бога. Значи ти съзнаваш Божественото, което живее в тебе. Като говоря за Истината, това е Бог, Който живее в мене. Като говоря за интелигентността, аз разбирам Бога. Като говоря за истинския живот, аз разбирам пак Бога. Като говоря за наследените черти, за непостижимото, аз разбирам човешкия живот, който е в развиване. Който напълно не разбира Божествения живот, то при всички опущения, които той прави в човешкия живот, Бог не счита това за грях. Когато ти съзнаваш Божественото в себе си, а едновременно с това правиш погрешки и ги съзнаваш, ти си в права посока. Не съзнаваш ли погрешките си, ти си в крива посока.
Рекох, най-първо носът трябва да расте. Вашият нос не трябва да бъде тесен, той трябва да има отношение към стомаха ви, главно към дробовете. На дължина носът трябва да бъде шест сантиметра. Тогава трябва да има отношение между челото и носа ви, после между разумното у вас, вашата интелигентност и устата ви или турено в друг смисъл: между Любовта, Мъдростта и Истината. Челото на човека представя Истината. Любовта е долу в устата, а Мъдростта – в носа. Това са три деления. И тогава свободата на човека зависи от неговото чело, от Истината в него, от неговия нос – от светлината и Мъдростта в него и от неговата уста – от Любовта в него. Любовта, живата сила в живота на човека зависи от неговата уста. Та, когато изучаваме човека, ние взимаме пред вид неговата истина, която е изразена в челото му. Челото същевременно показва и неговата свобода, неговия простор. Носът пък хвърля светлина в този простор. И най-после трябва да се изучава човека по наслояванията, които са в устата, която се взима като вход на живота.
Вие трябва да облагородявате устата си, вкуса си, и да благодарите за всичко, което възприемате, защото чрез благодарността се усилват функциите на живота. Ти ядеш и не благодариш, казваш: „Това не е вкусно.“ еж и благодари на Бога, че е създал всичко това. Ти казваш: „Това не е добро, онова не е добро. Аз не мога да бъда такъв.“ Ти остави свинята, тя си знае по-добре работите от тебе. И най-неразумното животно живее по-добре от човека. Никого не обвинявайте. Искате да станете самостоятелни хора. От човешко гледище самостоятелният живот е един от най-опасните животи. Самостоятелният живот в Бога пък е един от най-добрите. В хората той е един от най-лошите. В Бога общият живот или братският живот е един от най-добрите животи. От човешко гледище общият живот е един от най-лошите животи. Имате няколко хиляди хора, събрани на едно място, но дето има много хора, там има голямо състезание. Нито яденето им е ядене, нито пиенето им е пиене. Цяла аномалия.
Та рекох, братският живот е Божествен живот, както в един организъм всяко нещо е поставено на своето място. В Божествения свят ти трябва да бъдеш един специфичен екземпляр, като тебе да няма втори. Само на противоположния полюс ще има още един, който ще мяза малко на него. Иначе, втори като него няма да има. Ако има н гори подобен, той ще изгуби цената си. Ако пък има много подобни, те няма да струват нищо. Сега вие сте дошли на Земята да се учите. Защо сте дошли, не знаете; какво ще свършите, и него не знаете. Отивате в Небето, но какво е там и това не знаете. Като отидете там, ще го научите. Рекох, вие най-първо трябва да знаете сегашния си живот. Има приготовления за другия живот. И небесният живот ще бъде едно начинание за земния живот. Това, което ме сте постигнали на Земята, на Небето ще изучавате начините за постигането. Там ви очаква велика наука. Там ще изучавате нещата от Божествено гледище.
Та, когато вие виждате някой свой недостатък, това е човешката страна, това е наследената страна във вашия живот. Ти мислиш, че нищо не можеш да направиш. Да кажем, че ти искаш да станеш някой художник или музикант, но това е външната страна на живота. Ако станеш музикант, какво ще придобиеш? Музиката е само едно условие; художеството е само едно условие; да станеш поет и това е само едно условие. Ако станете поет и напишете едно от най-хубавите стихотворения, какво сте придобили? Кажете ми, кое е най-хубавото стихотворение на най-видния поет? Ботев е казал: „Не Ти, Боже, който си на Небесата, но Ти, който си в душата.“ Той искал да каже, че това, което е в моята душа, това е Бог. Това е едно просташко изречение. Преди всичко Ботев няма никаква философия. Той трябваше да пише: Ти Боже, Който си и на Небесата, и долу между хората, навсякъде и вътре, и вън от мене. „Не Ти, Който си на Небесата, а Ти, Който си в мене, в душата“ – значи, онзи Бог, който убива всички хора. Този, който убива хората, той не е Бог. Ботев се надигна с една чета от няколко души да освобождават България. Освободи ли я? Не я освободи. Трябваше да дойде Русия да я освободи. И тя дори беше загазила, а Ботев с една малка дружина мина Дунава и искаше да съсипе цяла турска империя. Казва[т], че Ботев бил причина да [се] освободи България. Това са човешки заблуждения. Никой народ не може да освободи друг. Освобождението е Божествен процес. Бог освобождава народите, а всички други хора и народи са проводници на Божественото.
Сега въпросът е до възпитанието на хората. Вие трябва да правите опити. Аз не ви казвам, че трябва да станете физиогномисти. Вие трябва да направите в себе си едно подобрение. За да можете да реагирате върху мозъка си. Като ставате сутрин, леко допирайте пръстите си до ушите, защото от пръстите ви изтича магнетична сила, която ще ви въздействува. Така ще въздействувате върху ума си. После прекарайте пръстите си върху средната част на ухото, да въздействувате на чувствата си и най-после прекарайте ръката си върху долната част на ухото си, да въздействувате върху тялото си. Това са три допирни точки, от докосването на които, вие ще изживеете едно хубаво състояние, почти на светия. Това не трябва да го правите по буквата на нещата, но като имате свободно време, правете това упражнение, за да избегнете много от болезнените състояния, на които можете да се натъкнете.
Вие трябва често да измивате ушите си, вътре гънките им, поне веднъж в седмицата трябва да ги миете. По никой начин не ги разтърсвайте. Някой пъхне пръста си вътре и започва да движи силно ухото си. Това не правете по никой начин. Ако искате да повлияете на ухото си, можете да го натиснете малко отзад, там има една площ, която определя устойчивостта на човека, неговата издържливост в живота. Когато сте болни, развивайте тази част именно на ухото, тя дава стабилност, устойчивост на организма. Носът ви пък трябва да бъде отпред широк. Това показва, че умствено вие давате една добра насока. Всякога наблюдавайте хубавите носове. Желайте да имате един хубав нос, изберете си един хубав модел на носа и за него мислете. Засега вашият нос е в процес на развитие. Може би след 10-20 години или след цял живот да имате някакви придобивки, но каквито придобивки имате, те остават за вечни времена.
Та, не е въпросът само да си създадете едно верую. Вие казвате: Окултният ученик. В какво седи окултният ученик? Или: в какво седи един християнин? Или: един учен човек? Християнството е наука за живота. Не, че чрез насилие светът може да се подобри. Не е въпросът да жертвуваш другите, но ако ти не жертвуваш себе си, ти не можеш да служиш на Бога. В стария живот са жертвували живота на гълъби, на агънца, на едри животни, но християнството не се нуждае от такива външни жертви, вследствие на което тези жертви ще престанат. Те не ползуват с нищо. Вътрешна жертва трябва да се даде. Според старото учение човек трябва да бъде силен, да има знания, да се налага на другите. Да се налагаш на другите, това не е знание. Истината е, която може да бъде обща за всички. Ако ти наложиш своето знание върху други, после ще дойдат някои да наложат знанието си върху тебе, трети пък върху тях и т.н. Не се стремете да налагате знанието си на другите. Наложете знанието си върху себе си. Кажете си: „Аз ще наложа знанието си върху своята сиромашия, върху своето болезнено състояние, върху неразположението си, върху своето непостоянство и т.н.“ Ето де би трябвало да приложите своето знание.
Някой искате да ви обичат. Казвате, че няма кой да ви обича. Когато искате някой да ви обича, вие трябва да си дадете отчет, за какво да ви обича. Или пък аз трябва да обичам някого. Също трябва да си дам отчет, за какво трябва да го обичам. Какво обяснение можем да си дадем в дадения случай, от което да се задоволим? За да те обича някой, ти непременно трябва да имаш нужда от нещо. Ако някой човек може да стане условие за тебе, да добиеш това, от което се нуждаеш, този човек те обича. Или пък, ако ти станеш условие да добиеш това, което някой желае, и ти го обичаш. За да обичаш сития, трябва да си му дал условия да се нахрани. Гладния, за да те обича, трябва да го нахраниш. Бедният, за да те обича, трябва да му дадеш условия да живее. Това не значи, че трябва да го направиш богат. Нека си носи сиромашията. Това е до наследството. И богатството, и сиромашията са наследство. Нужда имат и богатите, и сиромасите.
Сега ние се отвличаме с богатство и със сиромашията. Те ни отвличат от самата наука. Някой казва: „Ти си сиромах човек.“ – „Защо?“ – „Защото носът ти не е на място, устата ти не е на място, очите ти не са на място, ушите ти не са на място.“ – „Какво да правя?“ – „Стани богат.“ – „Как?“ – „Като поставиш всичките си удове на място.“ Не само това, но бих ви казал, какво трябва да правите. Ако и най-сиромахът от вас следва моите правила, в една година би станал най-богат човек. За какво ще употреби той своето богатство? Запример ти решиш да издаваш един вестник. Даваш обявление по вестниците, че ще издаваш еди-какъв си вестник. В три месеца ти искаш да имаш около три хиляди абонати, а имаш едва 500 души. Ти можеш да имаш три хиляди абонати, но какво ще им дадеш в своето списание или в своя вестник? – Трици. Най-първо ти трябва да имаш материал за списанието. Тогава е лесна. А тъй, да взимаш пари от абонатите си, а да им даваш трици, това не върви. Ако имаш добър материал, ще имаш и абонати. Има един закон, който определя успеха на едно списание. Ако имаш добър материал, не три хиляди, но и десет хиляди можеш да имаш. Като се издава един вестник, по закона на вероятностите може да се определи колко абонати може да има той.
Като наблюдавам ухото на разните хора, виждам, че във всяко ухо има нещо специално, което съвременните физиогномисти не познават. Това, което те дават за ухото, в човешки смисъл те са прави, но в ухото има три специални точки: едната от тях определя ума на човека; средната външна част определя неговите чувства, а най-долната мека част определя проявите на органическия свят. Ако ти не си организиран, както трябва, ако баща ти и майка ти не са работили от ред години в това направление и ухото ти няма да бъде добре поставено. Като пипна ухото долу на някой човек, аз му казвам: „Иван Стоянов, ти си направил едно опущение в живота си, това пише в твоята книга.“ – „Тогава аз искам да оправя това опущение.“ Вие веднага взимате слушалката на телефона и казвате: „Ало, кой там? Тук е Иван Стоянов, искам да ми дадете книгата на моя живот, да направя една малка справка.“ – „Почакайте, ние ще направим сега справката.“ Взимат книгата, проверяват и казват: „На еди-кое си място в ухото има едно малко опущение, което трябва да се изправи.“ – „Благодаря, аз ще взема мерки за изправянето му.“
Рекох, всеки човек има какво да изправя в своя организъм. Знаете ли, колко е приятно човек да изправя живота си. Някой седи и казва: „Аз не съм учен човек, не съм богат човек.“ Той иска да стане и учен, и богат. Рекох, ако ти знаеш какво нещо представя носа, ти можеш да станеш и учен, и богат човек. Ако ти знаеш какво нещо са очите, устата, ушите, ти си богат човек. Очите представят цяла слънчева система, цял козмос. Ако ти знаеш, как е направена устата, ще знаеш физиологическите основи на цялата слънчева основа [система], как функционира тя.
Сега, това са примамки. Аз не ви говоря само за да се яви у вас желание да знаете това. Един ден вие ще знаете това. Кога? Може би след един ден, може би след една или повече години, а може и в друг някой живот, но все ще го знаете един ден. Следователно вие можете да си изберете, което положение искате. Та сега, ние имаме доста модели носове, дадени, от които можем да четем. Ако извадим една от младите или от възрастните сестри за модел и кажем нещо добро, тя ще се подигне, но ако изнесем една лоша черта, тя ще се докачи. И тогава ще кажете: „Опасна е тази наука.“ Та сега аз разглеждам какво са постигнали вашите деди и прадеди, а какво вие можете да постигнете, аз ще ви дам правила и методи за постижения. От всички се изисква едно малко ретуширане, само да бутнете някъде носа или ухото си. Но трябва да знаете как да бутнете. Има начин за бутане. Температура трябва. Вие знаете, че когато ковачът иска да стопи и да нажежи желязото, той трябва да го нагорещи. Ако е да го нажежи, трябва да го нагорещи около сто градуса, ако пък иска да го излее във вид на течност, изисква се много по-висока температура. На всички е необходима температура. Температурата, това са човешките чувства, любовта. При това, в дадения случай, ако при вашия ум и при вашите желания не функционира любовта, вие нищо не можете да направите. При това вие трябва да знаете колко да увеличите тази температура. Мнозина от вас страдате не от нямане. Вие сте много даровити хора. Много неща са вложени у вас, които вие даже и не подозирате.
Вие казвате: „Аз не съм като другите.“ По какво се отличава един човек от другите? При това аз виждам някои от вас са направили една погрешка във веждите си, не са турили веждите както трябва. После окото не са турили на място. Тази погрешка е много малка, но тя много пъти се повтаря в живота ви. Ако разглеждате ръцете си, пак има известно съотношение между частите им. Ако вземете вашия пергел и измерите разстоянието от големия пръст до малкия; после ще измерите разстоянието между големия пръст и показалеца. Имаш един приятел, ще го туриш от едната си страна, себе си от другата страна и ще почнеш да чертаеш с пергела.
И след това, като почнете да чертаете, ще повикате един от големите богове, Сатурн, един от боговете на вечността, средния пръст. По едно време този Бог загазил. Като не бил доволен, той решил да се ожени. Бог му определил една много хубава, млада мома, но тя се влюбила в друг, и той и до днес е останал невенчан. И досега още този венец седи на главата му. Като погледне към всички хора, той казва: „Не искам нищо от никого.“
Той е недоволен от всички. Като дойде някой при него за женене, той казва: „Няма какво да ти говоря, и аз сам не съм венчан.“ Той е Бог на справедливостта. Той вижда всички неправди в света и Божественото в него не може да гледа така хладнокръвно. Дето отиде, той съжалява този, който е онеправдан. Той не може да гледа неправдата. Той наказва всеки, който върши неправди и докато този човек се оправи, той постоянно ще роптае. Той чувствува неправдите на хората. Не може човек да изправя някого, и да не чувствува неговия живот и да не влезе в него. Ти не можеш да изправиш някого, ако не влезеш заедно с него и неговия живот. Ще страдаш заедно с този човек. В това отношение Божественият Дух, който ни изправя, взима част от нашите страдания. Тъй щото, като правим грешки в света, ние същевременно причиняваме страдания и на себе си и на окръжаващите.
Та сега вие ще знаете, че науката за ухото, както и гази за носа, е свещена наука. Ухото се отнася до външния живот на човека, а носът до неговия вътрешен живот. Той определя интелигентността, мъдростта на човека. Не може нашият Божествен живот да се развива правилно, ако носът ви не се развива правилно. Носът ви не трябва да бъде остър надолу, като човека, или пък ноздрите ви да бъдат сплеснати. Те трябва да бъдат долу широки, да дишате свободно, да поемате свободно чист въздух. После, не трябва да се оставяте на постоянна хрема, от която се развиват полипи в носа, които го запушват и пречат на дишането. Вие трябва да регулирате носа си, свободно да дишате, да работите върху него, та като дойде зимата, да не чувствувате, че сте поели студен въздух и да се простудявате.
Рекох, две неща искам от вас за следния път. Втория път, като дойдете в клас, искам всички да вземете такава естествена поза с ухото и носа си, да можете добре да слушате и възприемате. Ще видя под какъв ъгъл е вашият нос и вашето ухо. Когато човек загази нещо, той навежда носа си надолу. В друг случай той го вирне нагоре. С положението на носа може да се даде израз на лицемерие, гордост, лъжа, но същевременно с известни изрази може да се даде вид на искреност и т.н. Най-малките изменения и помръдвания в носа дават най-различни изрази. Носът трябва да има правилни линии. Той горе не трябва да бъде пречупен. По отношение на истината той не трябва да върви съвсем перпендикулярно, но да има само едно много малко прегърбване.
Следователно ако искаш да влияеш на носа си, ти трябва да имаш дълбоко разбиране за истината на онзи велик, красив свет, дето съществува пълна свобода. Тъй щото при най-хубавото разположение, което имаш на духа си, ти ще се спреш и ще кажеш: Всичко онова, което аз чувствувам, не може да се сравни с онова благо, което е в сърцата на хилядите и милиони същества, които живеят при Бога и се радват. Защо трябва да страдам аз? Ако съм лош, ще зная, че тази лошавина не е моя. Ако баба ми и дядо ми са оставили дългове, ще зная, че те не са мои, наследени са. Нема защо да ме държат мене отговорен. Че аз страдам, то е друг въпрос, но аз понасям последствията.
Някой казва: „Аз имам толкова грехове.“ Не мислете така. Това не са твои грехове. Никой няма да умре за греховете на другите хора. Някой път можете да имате недъзи, недостатъци и ще страдате, но за да се освободите от този тормоз и страдания, вие трябва да приложите новата философия, която сега ви давам. Тази област аз съм я минавал не веднъж, разхождал съм се из нея и съм изучавал разните видове неудоволствия. Изучавал съм недоволството на хората, моето недоволство, както и това на ред поколения преди мене. Но това е поляризиране. Да оставим поляризирането настрана.
Сега трябва да се развива доброто, което е Божественото в човека, вложено в неговата душа. Това е въпрос на дни. Какво е оставил дядо ми, това е за негова сметка, но какво е вложил Бог в мене, това е важното. Ако дядо ми и баба ми не са имали възможност да използуват Божественото, аз поне имам условия и възможност да го използувам. Та най-първо у всинца ви нека се роди онова желание да искате да се развива у вас Божественото, което Бог е вложил като Божествена Мъдрост, като Божествена разумност.
24 беседа на Общия клас, държана от Учителя на 1 март 1933 г., Изгрев, София.
