ЗДРАВА МИСЪЛ
5 часа сутринта
Добрата молитва
Пишете върху темата: „Произход на невежеството“.
Упражнение: Издигане ръцете настрани, после нагоре, над главата и допиране на пръстите. Снемане на ръцете пред гърдите, после надолу отстрани на тялото. Приклякване, загребване с ръцете и издигане на тялото. Ръцете встрани и поставяне пред гърдите. (6 пъти)
Трябва да разбираме думата „знание“. Хората имат различно схващане за знанието.
Фиг. 1
Каква е тази линия? АВ, това е една възможност. В какво седи възможността? Това е потенциална възможност. Второто измерение е ДС. Умен човек е онзи, който е работил. Който не е работил, той само пита тази линия защо е и не работи. Обръща я нагоре, надолу, наляво, надясно и най-после казва: „Това не ми трябва“, и търси друго. Вие говорите някой път за любовта. Любовта е права линия. Тя е една възможност. Какво разбирате вие под думата любов? Не само да чувствуваш какво нещо е любовта, но да може да проявиш тази любов и като я проявиш, ти сам да си доволен. Не да търсиш, другите хора да са доволни, но ти сам да си доволен.
Настрадин Ходжа казва: „Ако умре жена ми, половината свят ще умре, а пък ако умра аз, целият свят ще умре.“ Ти, като живееш, се готвиш да умреш. И като си умрял, се готвиш да живееш. Сега това са неразбрани работи. Някой казва: „Аз като умра, ще живея.“ Умирането е една възможност в света. Това е най-слабата възможност да живееш. Следователно ти трябва да бъдеш някой велик гений, за да можеш от тези неблагоприятни условия да създадеш един нов живот. Той при всичките условия – богатство, жена, деца, не може да живее, че като умре, тогава ще може да живее. Че как ще живееш тогаз? Нито жена ти, нито децата ти ще бъдат при тебе, как ще живееш? Той всред хората не може да живее, че там, като умре, ще може да живее. Няма смисъл. Това са неразумни положения. Това е една неразумна философия. Това е неразумно разбиране на битието, на волята Божия. Следователно цяла една каша, научна каша, богословска каша, цяла каша, от която е създаден сегашния нещастен живот.
Някой казва: „Кажи ми една от тайните.“ – От тази тояга аз може да направя един нож и да мушна някого. От тази тояга може да направя да изтича огън, че когото барна да не смее втори път да се приближи. От тази тояга мога да направя кръг и никой от духовете не може да проникне кръга и аз съм запазен. Някой казва: „Господ ще ме пази.“ Ще ви пази Господ. Каква идея имате тук? Бог е Любов. Щом имаш любов, Бог те пази, любовта те пази. Бог е живот, щом имаш живот, Бог те пази. Бог е Мъдрост, значи светлина. Щом светлината е в тебе, Бог те пази. Бог е истина. Щом в тебе има истина, Бог те пази. Какво подразбираш под думата „Бог ме пази“? Тя е една празна идея, празна кратуна без вода. Кратуна, която има вода в нея, е нещо, но като няма вода в нея, е смешно да уподобяваш. Смешно е да се надяваш, че ще излееш вода в кратуната.
Та, освободете вашето съзнание. Недоволен си от живота. Защо си недоволен? Недоволен си от някого. Аз не съм против недоволството. Когато някой е недоволен да каже защо е недоволен. Кои са основите на неговата любов, на неговото знание. Що е знание? Знание е това, с което в даден случай може да помогнеш на себе си. Ти си вързан. Знание е това, с което можеш да се развържеш в даден случай. Ти имаш някоя голяма мъчнотия, ако тази мъчнотия може да я развържеш, в дадения случай, имаш знание. Тази мисъл може да е в твоята мисъл, в твоите чувства, в твоята воля. Аз трябва да зная къде е тази мъчнотия.
Да зная е едно, а да подозирам е друго. Какво нещо е подозрението? След като провериш, виждаш, че нещата не са верни. По пътя, по който вървите, сте дошли до едно място, където трябва да работите. Досега сте били с идеята, че сте царски синове, княжески синове. И досега другите са работили заради вас – майката, бащата. Дрехите опрани, облечете и така излизате. Ръцете вън от джобовете или в джобовете, оглеждате се в огледалото, махате си бастуня, показвате си перото на шапката. Една княжеска дъщеря имала, всички блага имала в света, липсвало ѝ едно кукувиче перо. Всичкото ѝ нещастие е било, че не знаяла какво нещо е кукувичето перо. Казала: „Аз съм готова да дам всичко за кукувиче перо.“ Донесли ѝ едно кукувиче перо и ѝ взели всичкото богатство, останала само с кукувичето перо. Ако ви попитам от де иде вашето нещастие – от вашето кукувиче перо. Какво е кукувичето перо? Вашето невежество. Да не знаеш какво нещо е една права линия, да не знаеш, че тя има пречупване. Всяка линия има пречупване, линиите се пречупват, сгъват се. Ако не се пречупи известен предмет, той не може да прояви своите линии. Ако в един кръг не прекараш известна енергия, никаква окръжност не може да се прояви отвън. Ако този микроскопически кръг, с който е затворено известно водно течение, ако този кръг не го пречупите, то тази вода не може да се прояви. Следователно всичките мъчнотии в живота, това са усилията на природата да пречупи този микроскопически кръг.
Да кажем, че съм вързан. Кой ме е вързал и как ме е вързал, не разправям. Аз го вземам само като факт.
Някой казва: „Как стана, че ме вързаха? Мене умният човек, защо ме вързаха?“ Това не искам да зная. Аз искам само да се освободя от това, което ме спъва. Някой ме пита защо е злото в света. Мен не ми трябва това. Но трябва да се освободя от злото, което е по моите ръце и крака. Трябва да се освободя от неговите последствия в моите ръце, които представят моята воля. Да се освободя от неговите последствия в моето сърце, което представя чувствата ми и трябва да се освободя от неговите последствия в мозъка, които представя ума ми. Трябва да освободя моя ум, ръцете, сърцето, от всички последствия на тази зловеща сила или от тази съдба на природата. Една задача е това. Природата ни е дала една задача. Тъмнината е спънка на ума, на волята ни, на сърцето ни, освободете се. Може да запитате сега: „Абсолютно това, вярно ли е?“ Фактите са верни.
Всъщност крайните подбуждения какви са? Първоначалните подбуждения, какви са? Това е един въпрос на бъдещето. Но и досега знаете това, което досега няма да ви ползува. Вие сте сиромах, имате талант, търсите служба и не може да намерите. Искате хляб от някой хлебар и не ви дава. Отивате при някой готвач и той не ви дава, навсякъде не ви дават и вие не разбирате закона. Имате изкуство да рисувате, а пък тези хора имат една слабост. Отивате при гостилничаря и ще седите отвън. Ще рисувате и давате на гостилничаря рисунката, подписвате се и той ви дава, отивате при хлебаря, рисувате и ви дава един самун. Отивате при един дрехар и той си има някаква възлюблена, тъкмо тя е там. Вие я рисувате и като му покажеш рисунката, веднага един костюм дрехи, всичко върви. Вие сега очаквате Господ да прати някой ангел, да внуши на богатия да даде пари. Вие сте цял един аристократ. Господ да промисли за вас, някой ангел да напусне своята служба, че да убеди богатия да ви даде дрехи. Че то е дълга и широка работа, но вие ще възразите: „Всеки художник ли е?“ – Всеки е художник. Вие може да бъдете художник, писател, поет, философ, в тази линия седят всичките изкуства на света. Аз, като кажа АВ, всичко мога да направя. Мога ли да напиша тази линия, всичко мога да направя.
Ти искаш да се молиш на Бога, казваш: „Дали ще ме послуша Господ, намерих се в зло.“ И казваш: „Дали ще ме послуша Господ!“ Не си играй така. Тебе те е срам. Какво нещо е срамът? Срамът се проявява само при слабостта. Като видиш, че не знаеш, срам те е. Най-първо ти отиваш да се молиш на Бога, не знаеш какво да кажеш. Ако знаеш езика на Бога, една дума като му кажеш, Той ще ти даде всичко. Смешен си ти. Да отидеш при Баща си и да не знаеш да говориш на Неговия език, не е ли смешно това? Това е срамота. Ти езика на баща си и на майка си трябва да знаеш, а пък езикът това е знанието. А пък някой от вас сега мислят, че сте научили една тайна. Научили сте го, но да я направите е важно. Изкуството е сега да го направите. Да кажем, че ви дават една трудна задача. Ти си гладувал три деня, слагат яденето, но някой по-гладен от вас, идва, вие да се откажете от порцията си. Този, който ще дойде след вас, е богаташ, а вие сте един сиромах. Вие имате само една паница, ще изядете едно ядене и ще се намерите пак в същата мъчнотия. Вие ще се откажете от вашето ядене, богатият да се наяде, и той като яде, ще го рисувате, той ще ви осигури за през целия живот. Той ще види, че сте благороден човек и сте даровити, а вие ядете, а и той не знае, че рисувате. И той знае другото изкуство – да ви създава мъчнотии.
Този, големият богаташ е дявола, той дойде – ти остави порцията си, да я изяде, че ти стани, че го рисувай. Да ви обясня яденето. На тази маса някой ще остави една торба със злато за вас. Отвън идват 10 души разбойници и ви питат: „Тези пари ваши ли са?“ Ти ще кажеш: не, ако си умен. Щом кажеш, че са твои, те ще те вържат, ще вземат парите, ще те измъчват, като мислят, че имаш още пари. Ти ще кажеш: „Оставил е някой тези пари, те са за вас, може да ги вземете.“ Това е една възможност да се откажете в дадения случай. И когато в Християнството изучавате закона на самоотричането, то е цяла наука. Отричането в едно отношение, от едни богатства, е същевременно придобиване други богатства в света. Не да се отречем в живота, да пожертвуваме живота си. Пожертвуването на един живот е за придобиване на друг живот. Една мисъл, чувство и постъпка не може да се пожертвуват, но възможността за придобиване на известни мисли, чувства и постъпки може да се пожертвуват, за да се отвори друг път пред тебе. Вие учите сега музика. Аз съм говорил много пъти за музиката, но онази магическа сила, която е скрита в музиката, вие никога не сте я опитали. Нито един от вас не е направил опит с музиката. Имате едно лошо състояние. Нито един от вас не е направил опит, да премахне това лошо състояние.
В България са ми разправили само един случай. На един български кавалджия му се случило голямо нещастие. Цяла нощ той свирил с кавала си. Някой му казал: „Защо свириш? Придоби ли нещо, от дядо си наследство ли имаш? Сватба ли имаше?“ Онзи казал: „Голяма беля ми дойде на главата и цяла нощ свирих. Слава Богу премахнах тази беля.“ Защото страданията в света са фиктивни. Има страдания, които можем да премахнем само с музика. Те са за упражнения.
А пък има известни страдания, които ще минат и ще оставят нещо. Те се направляват от други същества. Ако искате едно обяснение: един скулптор със своя чук постоянно чука върху някой камък. Този камък не може да се избави от тези страдания, които му нанася този скулптор. Скулпторът си има известни идеи и този камък ще се избави от тези страдания, само когато скулпторът постигне тази идея. Когато престанат твоите страдания, показва, че онова същество е постигнало идеята си, която иска да постигне. Ако не са престанали страданията, значи не е постигнал идеята си. Това е само един предговор, който всичко обяснява. Имаш известни страдания, които не престават.
Ти ще имаш идеята, че едно по-висше съзнание работи върху тебе. Ако ти не си съгласен, ще си създадеш цяло нещастие на себе си, защото със своето недоволство ти ще развалиш материала, чрез който работи това същество и ще станеш негоден за статуя и най-сетне това същество ще те хвърли и ще те изхвърлят на пътя, ще се търкаляш по пътя на страданията и те ще се увеличат. Издръж страданията, докато това същество работи в тебе и в тебе ще проникне нова идея. Тази иде – това име, с което това същество ще кръсти тази статуя.
Та, когато Писанието казва: Всичко онова, което ти се случи, е за добро, вие се чудите защо. Всичко може да се случи, но едното нещо, което може да се случи, то е свързано с тази работа, която това същество работи върху тебе. То е най-възвишеното, най-хубавото. Душата ви всякога работи. Един ангел, той е възвишено божествено същество. В вас Божественото същество работи, Бог работи – поправя; работи – поправя. Едно висше същество е турено във вас да работи, за да ви спаси и освен, че ще ви спаси, това същество работи върху вас, за да ви по дигне. Постижението зависи от духа на човека, а пък Духът, това сте вие. Онзи, който страда и онзи, който работи, те са двама. Ти, който страдаш, трябва да чакаш, докато се завърши работата върху тебе. Онзи си има други мъчнотии, но той вижда, че ти не се поддаваш, той те изучава и тъкмо той се загледа на едно място, ти направиш една пакост, после пак така. Целият живот работи, ти работиш. Той работи едно, ти друго. Той работи и гради, а ти разваляш. Най-после казваш: „Какво е това?“ Ти развалиш работата и после се чудиш. Не се меси в работата на скулптора. Наблюдавай какво прави. Наблюдавай и парченцата, но никога не се опитвай да вземеш едно парченце и да го залепиш на мястото, дето е отчупено.
Аз не искам тази мисъл да влезе във вас като противоречие. Това, за което ви говоря, няма да развали вашия живот. Аз ви обяснявам онези мъчнотии, в които се намирате. И без да ви го обясняваш», пак ще минете по този път. Вие сте взели един крив път, по който вървите, и аз зная, че на 100 километра ще се задъните в планината и трябва да се върнете назад. Мога да ви кажа: „Нека си вървят по този път.“ А пък мога да ви кажа: „Извинете, по този път, по който вървите, не ще излезете, друг път има.“
Вие питате: „Няма ли нататък изход? Вие уверени ли сте?“
Рекох, ако не вярвате, може да отидете до края на този път и пак ще трябва да се върнете назад. Сега по пътя, по който вървите, трябва да направите една малка поправка.
Всеки от вас мисли, че служи на Бога, имате ли тази самоувереност, че като се молите, като говорите на Господа, че Той ви слуша. Някой път много ангели, даже като са говорили на Господа, с часове са седели да говорят, говорят и няма отговор. Ангелът говори, но никой не отговаря.
Какво ще кажете? Един час търпение на един ангел, знаете ли на какво се равнява? Някой път и вие се молите, няма за вас отговор. Защо няма отговор? Това не е една наука, да знаеш само, че не са ви послушали. Защо не са ви послушали? Дали не са ви послушали или не му е дошло времето. Може би искате нещо, за което не му е дошло времето. Или, може би имате едно желание, за което не е сега времето. Вие мислите, че сега трябва. Ако стане сега, какво ще придобиете?
Представете си, че искате една копринена рокля за Великден. Двама души искат копринена рокля за Великден.
Две категории същества може да има. Едни същества може да искат копринена рокля, а други – копринени гащи. И тогава едните същества аз ги наричам X, а другите същества – У. Те са две X и две У. Представете си, че на единият X му дават копринена рокля и на единия У му дават копринени гащи. На другия X и У не му дават копринени риза или гащи. С онзи, на който дават копринена риза или гащи, какво ще стане? Те ще се облекат с тях. Какво ще излезе сега от копринената рокля и гащи. Онзи военен, който се е облякъл със своята униформа, взел пушката и ножа и отиде на бойното поле и победата е на негова страна, тогаз добре, но след като се облече със своята копринена рокля и гащи и удари на бяг, неприятелят му ги вземе, тогава какво става с копринената риза или гащи на X и У?
Аз цитирам сега онези състояния, които постоянно стават с вас. Вие сте се молили на Бога за копринена рокля и сте я получили. Имате едно приятно чувство, че сте разрешили всички въпроси. Целият ден махате ножа си навсякъде. Казвате: „Знаете ли какво добих?“ Но след обяд, в 2 часа, от всичкото това състояние не остана нищо. Сменява се състоянието ви и вие се чувствувате нещастен. Питам сега: къде отиде вашата копринена рокля? Неприятелят ви я задигнал. Един човек, който е изгубил своето щастие, герой ли е? Един човек, който загубил своето знание и своето спокойствие, герой ли е? Един човек, който не може да изпълни своята длъжност, както трябва, герой ли е той? Един човек, който не може да учи, не е герой.
Питам: светът място за инвалиди ли е или за герои? Светът е място за здрави. А пък инвалидността е случайно проявление. Всички хора искат удобства. Когато у мене се зароди идеята за удобства, аз считам тази идея за инвалид. Когато в мене се зароди желание да ми служат хората, аз считам, че съм инвалид. Когато у хората се зароди желание да ми служат, то е друг въпрос. Но и когато в мене се зароди желание да служа на другите хора, то е друг въпрос. А когато в мене се зароди желание да ми служат, и това желание, да ми служат, не съществува у другите хора, тогава това желание в мене ще ми създаде едно нещастие. Напредналите същества са ни служили в нашата немощ. Когато душата се намирала в своето развитие, много същества са ѝ служили. Трябва да отделяте вашите болезнени състояния, от онези слабости, които са в реда на нещата във вашата еволюция.
Та искам сега да ви хвърля светлина върху възможностите, които трябва да развивате. Вие някой път седите и се занимавате със слабостите на хората. Казвате: този не е християнин, онзи не е православен и пр. Всички тези неща може да са верни, ако аз през целия си живот се занимавам с това, тогава аз ще се оцапам с психологическа кал, която ще ме спъне. Онзи човек, който не може да впрегне калта на работа, той е невежа. Ученият грънчар е впрегнал калта и е направил грънци, а пък вие, като не разбирате това изкуство, ще полепите калта за обущата си и ще я внесете в някоя къща.
Аз съм говорил, че трябва да държите чистота. Мнозина влизате в салона с кални обуща. Толкоз години аз ви уча, но вие внасяте кал тук, в салона. Защо аз да ви уча и да плащам за вашата кал? Ако вие не плащате, аз ще впрегна вашата кал и тази кал ще я продам пак на вас, по-скъпо ще ви я продам, по 1000 лева ще платите за едно гърне. Това ще ползува мен, но няма да ползува вас.
Рекох сега, вие не знаете защо аз ви събирам, защо ви говоря, вие казвате: „Господ го е пратил.“ Това не е никаква философия. Аз искам да научите едно изкуство, не да гледате как аз правя грънците, но ще се опретнете, ще месите калта с ръцете си, ще мачкате. Ще научите как се замесва калта, как се изпича, и как се продава. По колко трябва да се плати по продажбата. Това е цяло изкуство. Някой може да ви представи живота в друга форма, но тези представи на миналото са ни направили нещастни. Една майка представя на дъщеря си брачния живот, какъвто не е. Тя казва: „Ще се ожениш, ще имаш мъж, жена, деца.“ Хубаво, ще имаш мъж и деца, но знае ли как да избере този мъж? Че това не е наука да ожениш човека за когото и да е, тя трябва да намери този мъж, който ѝ е определен от природата и трябва да има деца, които ѝ са определени. Не да ѝ дадат деца, които са турени вкъщи подметнати. Не подметнати деца. Един българин ходил в Рим и там се влюбил в някоя си актриса ли, певица ли и тя била много интелигентна. Ражда му се едно дете. Той идвал тук, в България, оженва се за друга и пак имал деца, но те умрели. Идва онова дете от Италия и те узаконяват незаконороденото дете. Това дете проявява особени качества. Чудят се, нито майката, нито бащата е такъв и другите казват: „Майката съвсем друга, а пък такова дете, но то е от друга майка.“
Сега аз привеждам този пример. Не мислете жененето е едновремешен процес, както става сега. Аз считам, че да говоря за женитбата, това е губене на време, защото като говоря, никой не ме е разбрал. Аз влизам напълно в положението ви, защото каквото и да кажеш, нито на мъжа ще угодиш, нито на жената. Ако похвалиш много мъжа, лошо, ако похвалиш много жената, лошо. Ако ги похулиш. Някой път са ме питали: „Какво мислиш за този човек?“ – Нищо не мисля. Пита: „Какъв човек е той?“ Рекох, нищо не зная. В моята наука не съм намерил още той каква светлина има. Когато в един човек намеря известна светлина, тогава казвам, че съм намерил нещо, а когато виждам само погрешките, тогава казвам, че нищо не съм намерил в него още. Човек, това е добродетелите му.
Престанете всички да се тревожите за работи, които не ви влизат в работа. Ще дойде някой ученик и ще каже: „Кажи на жена ми да не ме смущава.“ Тогаз рекох: „Изпроводете жена си при мене.“ Колко души са изпращали, не зная. Много мъже не са изпращали жените си. Някой път трябва да напиша някой роман. Рекох ѝ: „Твоят възлюблен малко се смущава от тебе, той е малко нервен, почни да му пееш. Като му готвиш, като заспива, като се зададе отвън, пей му и му играй насреща.“ На колкото души съм препоръчал това, нито един мъж не е бил жена си, когато жена му е пяла и играла. Мъжът казва: „Много съм доволен, пее, пее, играе насреща ми, целува ме, прегръща ме.“
Аз вземам процесите в природата. Когато вятърът [м]е духа, във вятъра има някое същество, което ме прегръща и ме целува. И водата, която влиза в някой извор, и тя ме прегръща. Само когато играта е много силна, рекох: „Много е силно, по-слабо.“ Прави това, което вятърът прави. Прави това, което светлината прави. Прави това, което водата прави. Ако правиш това, ти ще бъдеш един човек, който върви по Божествения път. Ти имаш една възвишена идея. Ако имаш любов към Бога, една възвишена идея, тези мъчнотии лесно ще прекараш. Трябва да имаш една идея, чрез която лесно ще прекарате. Искаш нещо да постигнеш, даже, ако искаш да се повдигнеш, за самия себе си да се повдигнеш. Аз искам да направя добро. Този, който е в мене, ми казва: „Много добре, направи го.“ И мене ми е приятно, че има едно същество в мене, което ми казва: „Много добре го направи.“ И като ми каже това, целият ден имам разположение. Като не го направя, това същество ми казва: „Тази работа не свърши добре.“ Това същество аз го наричам Божественото, това е ангел. Ако ти го слушаш, то ще те изведе на правия път.
Ти седиш и мислиш само за ядене и пиене. Това е само едната страна. Аз ям сладко заради Онзи, който ми е донесъл яденето. В яденето за мене се разкрива Бог. В изгрева на Слънцето ми се открива Бог. В веенето на вятъра ми се открива Бога. Когато живея в една криза, Бог се открива на мене. Когато се запозная с един приятел, това считам като благоволение на Бога. Когато кажете: „Тези братя нищо не струват“, с това вие престъпвате едно свещено правило. Щом кажеш така, ще ти кажат: „И ти нищо не струваш.“ Те имат свои погрешки, свои слабости, но тези погрешки са външни, посторонни. Върху този човек Бог работи и Той гледа благосклонно на всичките му слабости. Ти казваш: „Аз се моля, Бог нищо не ми дава, а пък той е лош, Бог всичко му дава.“ Бог намира нещо добро в него и му дава. В тебе има завист за него. Бог е намислил да направи за тебе нещо много по-добро, отколкото за него, но чакай.
Един казва: „Аз ще се откажа от Братството.“ Ако може да намериш едно общество по-добро от това, едно училище по-добро от това, ела и ми кажи. Аз ще се запиша в това училище и ще ти бъда благодарен. Аз ще бъда първия, който ще се запиша. Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, мислите, че това не е така. Има повече нещо, отколкото момъкът предполага. Но има нещо, за което на момъка не му е дошло времето. Той не може да предизвика в момата тези думи. Той е съвсем на физическо поле. Той иска от нея нещо друго. Той не разбира музиката, а тя пее. Той казва: „Не ми трябва пеене, а работа, работа.“ Да се молиш, да пееш, това не е занаят, това е най-високото положение, което човек може да има в света. Ние всякога считаме, че да се молиш на един човек, то е само когато имаш нужда. Тук има един велик цигулар, виртуоз, а пък тебе ти трепери сърцето да го чуеш. Само го погледнеш мило и той разбира, че искаш да го чуеш. Това е една молитва. Но това не е една нужда на тебе. Ти искаш да чуеш хубавото и този човек взема цигулката и свири. Какво лошо има в такава една молитва. Животът седи именно в това да знаеш, в даден случай да по-искаш. Да поискаш и как да го поискаш от Господа. Някой казва: „Онзи колко е даровит, а пък на мене Господ нищо не ми е дал.“ Така не се говори. Казва някой: „Понеже не съм богат, Бог е несправедлив. Понеже не съм справедлив, Бог е несправедлив.“ Когато някой е недоразвит, но има желание, то другарите му отиват при него, помагат му, но ако у него няма желание да учи, никой не му помага.
Сега искам да имате желание да учите. Вие имате достатъчно дърва, вода и достатъчно кал. Аз ще ви уча изкуството само как да мачкате калта и как да продавате. Не схващайте сега материално. То е великото, духовното, като научите грънчарството, вие ще добиете свобода и ще влезете във връзка с хората. Щом станеш грънчар, ще започнат хората да се нижат при вас, да искат грънци. Ще се запознаете с едного, с двама, с трима, ще имате хиляди приятели. Първото нещо, ще се спрете сега върху изкуството, грънчарството. Вие ще мислите: „Какво иска да ми каже?“ Какво искам, какво разбирам под думата грънчарство? То е първото изкуство, което трябва да научите в новия живот. Ще донесете сами вода, ще месите, след това тези гърнета, ще почнат да се правят, не по фабричен начин, но ръцете ще играят. Виждали ли сте как се правят грънци? Върти с едната ръка, а другият крак натиска, колелото се върти, а пък с другата ръка извива и дава форма.
Трябва да работиш върху една своя мисъл и чувство като един грънчар. Ще въртиш, ще гледаш, докато докараш една хубава форма. Всяка една мисъл, всяко чувство и постъпка трябва да ги изработим. Като отидем в невидимият свят, да носим с нас всичките тези мисли, чувства и постъпки. Ако ти сега не ги създадеш, няма да имаш елементи, материал, за да живееш щастлив живот, като заминеш. Христос казва: „Събирайте си богатства на земята.“ Сега ще ви покажа във вашите места, къде има пръст за грънци. Преди да започнеш изучаването, грънчарството, най-първо се дава един банкет на всички онези, които стават грънчари. След това грънчарските ученици внасят известна вноска за курса. Не мислете, че без пари ще влезете. Не. Тук няма даром. Една сума ще се определи, доста крупна. Ще кажете, че сте бедни хора. Ние с бедни хора не се занимаваме. Един човек, когото Бог е пратил в живота да се учи, той не е беден. За мене парите не са една максима или една мярка, то е само един резултат. Казано е, елате и си купете живот. С какво трябва да пратиш тогава. Ще кажеш: „Прегърни този или онзи брат“ – и с това не се плаща. Вие ще приличате на онзи руски, беден княз, който се оженил за една мома, която мислила, че той е богат и те целували се, но тя била гладна, хляб трябва, казва: „Нещо по-съществено трябва, отколкото целувката. С целувка работа не става.“ След като донесеш хляба, целуни жена си, но ако не си донесъл, няма да я целуваш. Ако нищо не си донесъл и тя няма да те целуне. „Аз не обичам да го целувам, защото идва при мене и нищо не носи.“ Аз съм реалист, аз не фантазирам, нито обещавам, че ще бъда верен до гроба. Аз съм верен в даден случай. Аз съм верен в даден момент. Гладен си, ще те нахраня. Ами за утре? Утрешния ден сам ще се погрижи за себе си. Утре ще мисля. От мене, от изгрева на Слънцето до залеза на Слънцето, това е мярката. Като залезе Слънцето, аз приключвам всичките сметки. Утрешният ден започвам работа. Като изгрее Слънцето, Бог е с мене. Този, целия ден свърши си работата и благодари, че си могъл да свършиш това, колкото и да е малко. С благодарност човек никога не губи нищо.
Вие седите някой ден и одумвате някого. Най-първо, като одумваш, научи едно изкуство. Научи се да рисуваш какви са лошите хора. Казваш: „Той е голям скъперник.“ Нарисувай формата на скъперниците. Казваш: „Той е много неблагодарен.“ Нарисувай формата на неблагодарните. Казваш: „Той е много добър, много гениален.“ Нарисувай един много добър човек, нарисувай гениалността. Окото на гения е другояче поставено. Също така и на талантливия човек. Ако може да нарисуваш, ще се ползуваш. Най-първо нарисувай себе си. Някой от вас носят формата на недоволството, други носят формата на разочарованата любов. Някой от вас носи формата, че очаква да вземе 5000 лева или копринена рокля, но не ги е взел. Рядко ще срещнете човек със светлина, с някоя идея, повечето с детински работи се занимават – че нямал лачени обуща. Той учи, следва университета за лачените обуща, това не е философия. И след като е проповядвал, той очаква, че ще го похвалят, пък нищо не са му казали.
Той се излага на следната опасност. Един американски [проповедник] след като проповядвал три месеца и след като не му [казали] нито една благодарна дума, проповядвал, проповядвал, казал: „За пръв път срещам хора, които не са благодарни“, и напуща черквата. Тръгва за парахода. Казва: „Няма ли да дойде някой да ми благодари?“ Ето идва клисарят и му носи един лист. Казва: „Да си платиш за осветлението на салона.“ Мнозина от вас не си плащате за осветлението, всички плащат за осветлението. Когато аз проповядвам за тази идея, аз искам да изнеса нещо съществено. Давам нещо, но дали ще бъдат хората признателни или не, това е второстепенен въпрос, аз да изпълня идеята си. Аз рисувам картина, дали хората ще бъдат доволни или не, то е тяхна работа. Те имат право да ме критикуват. Някой казва, че не е хубава тази картина, тогава рекох: „Дай ми един образец.“ Той казва: „Не мога.“
Искам у вас да събудя една здрава мисъл, да имате здрава мисъл. Някой път има някой противоречия. Кои са причините? Често се връщам и изследвам в миналите ви прераждания, изследвам защо нещата стават така. Защо е така, интересуват ме много пъти нещата. След това оставям много въпроси неразрешени. Хиляди въпроси сме оставили неразрешени. Може би след некое време ще се върна там. Турям си бележка, ще се върна към този въпрос по-нататъка. И на вас давам съвет: не се мъчете да решите всичките въпроси, бъдете благодарни за това, което сте разрешили, имате една възможност да дойдете до красивото.
Сега ще дойдем до едно морализиране. Има някой неща, които на друг не мога да ги кажа. Аз трябва да ви дам един образ, да ви проповядвам за доброто, за щедростта. Но трябва да ви дам един образец, и аз го уподобявам така: когато един човек съгради гостилница за всичките добри хора. Който влезе там, всички са добре дошли. Той харчи от себе си. Не взема нищо. 10 – 20 години харчи. Като отида при този човек, аз може да черпя вдъхновение. Като отида в един хотел и ми дадат бележка за плащане, това всички го правят. А пък, като седя известно време в този хотел, не ми искат нищо. Каква е идеята на този човек? Досега каквото сте правили, все са ви плащали. Сега остава да направите един хотел и да харчите от себе си. Когато дойде един човек, веднага няма да му заемете нищо. Ти ще очистиш стаята, в която живее. Това е само един образ, какво нещо е да служите в света безкористно. До време е. До кога? Докато всичко онова определено количество хора, които трябва да се срещнат с мене, ги срещна. Като дойде и последният в моя хотел, аз ще го затворя. Свършено е училището.
Та сега, научете се да чупите линията, да я огъвате, да използувате всичките най-благоприятни условия, които имате. Считайте, че при най-лошите условия, които имате, вие имате една велика възможност да изучите най-великото изкуство в света. Сега това е за онези, които разбират. Онези, които не разбират… Онези, които са разбрали, да разправят на онези, които не са разбрали. Аз ще разгледам този въпрос по-нататъка, но от друго становище.
Отче наш
9-та лекция на Общия Окултен клас, 16.Х1.1932 г., сряда, Изгрев, София.
