ЗДРАВИ ВРЪЗКИ
VI година (1926-1927), Двадесет и втора лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя в София на 27.11.1927 г.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
Размишление
Прочетоха се някои бележки от миналата лекция.
Как се привързва човек? Интересно е вашето мнение. На какво се дължи привързването? Значи, ако може да се привърже, може и да се развърже, нали?
Нека вземем в музиката седемте основни тона. Защо между някои тонове не може да се образува хармония, не може да се образува акорд? На какво се дължи това? Музикалната теория как обяснява това? Между кои тонове има една добра хармония?
Отговор: Тези, които се намират в интервал терца, например do-mi-sol.
Значи при сегашните условия в Природата е несъвместима пълната хармония с устройството на Вселената. Необходимо е едно малко разногласие. Между кои тонове съществува този дисонанс? Във всяка една гама.
Отговор: Този интервал секунда do-re например. Повечето музиканти смятат увеличената кварта fa-si като дисонанс.
Нека се доближим до поетите, които вървят паралелно с музикантите. По какво се отличават например тези, гениалните поети? – Не само по своите идеи. То и простите хора изказват идеи, но гениалните поети имат и строеж.
Реплика: Имат жив, картинен, прост език и богат вътрешен живот.
Не сте изучавали как да превеждате звуковете – словесните звукове да ги преведете в музикални тонове. Например звука т да го направите музикален. Съгласните букви какво носят в себе си? Аз ги наричам спънатите звукове – п, д нямат простор, съгласната буква се мъчи, гласната като че ѝ дава простор да се разшири. Съгласните букви ги наричат още неми букви. Значи съгласните букви правят немите, гласните ги карат да проговорят, те добиват израз.
Аз искам да ви наведа на онази мисъл: всяко едно неразположение се дължи на такава малка причина, че ако вие бихте я знаели, на този философ или поет бихте се смели презглава. Тези, големите хора, са малки деца и те се обиждат. Или не го поздравил някой, или турил някое местоимение не на място, или някоя дума изпуснал – и за тази дума направи цял източен въпрос. Нали знаете онзи анекдот. Като се запознавали, германецът казал: „Я, фон“, българинът казал: „Аз съм Трифон.“ Като идете в Англия, те са за своята титла – ще кажат мис, господин или сър. Ако каже мис – госпожица е. Ако каже лейди – значи е от благородните. За онзи, който би се осмелил да тури думата не на място – прави се източен въпрос. Въпросът е сега какво е липсвало.
Разбира се, светът си върви по своите обикновени пътища. Това са наклонени плоскости, по които човешкият живот върви. Всеки един човек има една наклонена площ: ти не можеш да си помогнеш, да проявиш известен характер, плъзгаш се. На един събор на мисионерите в България двама души, видни мисионери, които проповядват Христовата любов, се скарват за нищо и никакво, че трябвало другите да ги примиряват 2-3 дена. Не е въпросът в скарването, но какво става вътре в човешкото съзнание. Сега ще извадите друг закон: че всеки един човек има вещества, които може да се възпламенят. Те са вън от вашата воля. Вашият противник – това е запасът на вашите енергии, и вашите неприятели може да се домогнат до вашия запас на тези запалителни вещества и да направят цяло избухване. Хвърлят някоя малка бомба и направят цяло запалване. Запаси са това за време на война. С известни думи или известни мимики лицето помръдне, може с помръдването на устата да се произведе цяла една вълна, която, като удари твоя противник, да го изкара из релсите. Или с мръдването на окото дадеш такова направление на мисълта му. Или със свиването на очите, или с отварянето на устата – вие всички наблюдавате това.
Трябва да разбирате вътрешната психология и да прилагате тази психология във вашия ежедневен живот, за да може да се самовъзпитавате. Виждам, някой върви из пътя, удари се о камък, грабне камъка и го захвърли – той сега не се усеща да вземе камъка и да му каже: „Ще ме извиниш“, а го хвърля. Какво прилага той на своя характер? Удариш си крака – спри се, не бързай, има важна причина за това. Погледни камъка, вземи го, тури го на мястото. Туй е характер – на един поет, на един скулптор, на един учен човек, на един философ. Вие знаете тези анекдоти, че може би под този камък да се крие едно голямо съкровище за вас. И ако вие се помъчите този камък да го вдигнете, ще намерите съкровището отдолу. Мен ми разправя един мой познат как човек трябва да бъде внимателен: „Чета една философска книга аз и си турям бележка. Виждам един ден – един турил един плик вътре. Мен ме догневя – кой е бутал книгата?!“ При това той е турил вътре този плик. „Вземам този плик, смачквам го и го хвърлям в печката, но мина ми през ума: чакай да видя плика! Отварям, виждам една голяма банкнота.“ Изведнъж неговото мнение се изменя. „Не е турил 100, 200, 300, 900 – колко е турил?“ Тогава се замисля: „Виж каква глупава работа щях да направя!“ Този човек е искал да обърне вниманието му. Турил е там парите, казва: „Употребете тези пари, както обичате“, нищо повече. Не си турил и името. Ако у вас честолюбието е развито, ще търсите този човек да му върнете парите. Това са човешки понятия. На онзи – неговите схващания са такива. Но в другия се явява желание да разкъса плика, мисли, че някой си е играл. След това лицето му взема една поза весела. Най-първо стане сериозен, но след като види, че са 900, поусмихне се.
Вие трябва да свързвате малките факти. Клетките ако сами по себе си се изучават, в тях няма никаква наука. Клетките, докато те са носители на съзнателен живот, са проводници. Мен ме интересува една крушка, доколкото е носителка на светлината. Клетките – те са лампи, доколкото те са носители на съзнателен живот. Съзнателен живот имат и естественикът, и ученият човек, и физиката, и геометрията. Има известни ваши задачи, които може да разрешите само по известни прави линии. Неразположен сте например – вземете да разрешавате задачи с прави линии само. Например изчислявате с каква скорост се движи светлината, след колко милиона години един лъч, излязъл от Слънцето, ще се върне обратно пак в Слънцето. Пак ще се върне назад.
Въпрос: Бързината на връщането ще бъде ли равна на бързината на движението?
Да, с една малка придобивка. Следователно този закон ще го приложите. Туй, което е вярно за светлината, вярно е и за вашата мисъл. Вашите мисли, които сега изпращате в пространството, един ден – или в този живот, или в някой друг живот – те ще ви намерят. Защото вие сте една определена величина, един определен център, една малка вселена, която е записана. Има една малка хумореска от Волтер. Същества от Сириус дошли да посетят Земята. Като търсили Земята между другите планети, едва могли да я намерят. В туй време една френска експедиция правела своите изследвания. Туй същество от Сириус хванало с два пръста кораба, поставило го на дланта си… и останало учудено, че могло да разговаря с това микроскопическо същество, с учения французин, което било разумно. Експедицията отивала за Северния полюс.
Сега ще свеждате нещата като ученици. Целия живот вие не може да го сведете, но има известни явления, които могат да ви помогнат на вътрешните ваши състояния – затуй четенето на хубави книги, размишленията, науките, всички изобщо науки, които днес съществуват, като се изучават, те принасят известна полза. Систематически ако те се изучават, педагогически човек може да се възпитава. Например някой от вас може да се възпитава с поезия, друг – с музика, трети – с рисуване. Най-първо ще започнете с най-възвишеното изкуство, докато дойдете до физическия свят, дойдете до мотиката и ралото, и най-после с последното изкуство – почивката. Седнете под някоя круша, заспите там, и след като се събудите, усещате едно обновяване. Питам: по какво се отличават видните поети? Според вас кой е най-знаменитият съвременен поет в Европа? Тук, между вас, има доста поети. Или кой е най-видният философ сега в Европа? Кой е най-видният композитор? Кой е най-видният лекар? Най-ученият човек кой е днес?
Въпрос: В какво отношение?
В математиката например. Малките върхове имат цена в големите. Малките неща съществуват благодарение на големите. Благодарение на малките неща ние се забавляваме. Например някой седнал и цял ден пише. С какви малки работи той се занимава! Китайците пишат от горе на долу, евреите – обратно. Малките неща – това са приятни забавления. После, забелязали ли сте: при писането някои хора изяждат постоянно по някоя буква. Някой не дописва думата. Като дойде до ъ – той изчезва. Разбира се, в тази, писмената реч, философите имат думата, а не дописването. Какъв смисъл имат а, б, и? А – това значи, че умният човек, който расте, всякога намира истината. А стенографски? Виe сте накрая на една епоха, от която трябва да се ползвате. Трябва да намерите достатъчно енергия и опитност, за да можете да си служите с новите форми. Няма да се мине много време, за в бъдеще науката ще вземе друга посока. Онези, които не са готови за новите форми, те ще се върнат към старото. Такъв е законът. А който е готов за новото, той ще еволюира. Е, Методи, напиши нещо важно. Напиши едно изречение. Нали изучавате философията.
Уточнение: Написват се изреченията „Цялата Вселена почива на вярата. Силният човек не търси обект да вярва, а той сам е изтъкан от вяра.“
Как го разбирате вие? Сега какво разбирате вие: дали Методи говори за цялата Вселена на звездите, или говори за своята вселена?
Отговор: За своята вселена.
Вярно е, цялата Вселена… Как тълкувате вие думата Вселена? – Значи туй, което се вселява. Цялото, което се вселява, почива на вярата. Понеже туй, което се вселява в нас, има вяра, затова е влезнало. Всичките звезди, като са се вселили, образували са Вселената. Вселените от звезди влезнали да живеят, у кого? – У някого. Пространството, в което звездите живеят, е живо. Сега кой го е „изтъкал“? Той ли се е изтъкал? Изтъкан какво подразбира?
Отговор: Иска да каже, че той не е с предразсъдък, да търси обект вън от себе си, а е живо въплъщение на тази вяра.
Изтъкан е много материализирано. Ти като поет ако си бил мислил – тук изтъкан е много материалистично. Въплъщение е друго. Какво друго може да се тури? Сега превърнете тази формула в строго научна. Георги, я превърни туй в една научна форма – това е права мисъл. Това е съзнанието – вярата е закон на съзнанието. Значи съзнанието намира опорна точка във вярата. Всеки знае, че щом някой се въодушевява от вас, вие може да говорите, но щом не се въодушевява, сковавате се. Ако той вярва, че можете да говорите, говорете. Ако той вярва, че той може да пее, той пее. Няма поет, докато няма среда – известна среда. Условия трябва да има: това са съзнанията на живите хора. Един учен човек, след като е изнамерил известни теории, той няма вяра в себе си. Той ще намери други учени да потвърдят теориите му и като намери двама, окуражава се. Той сам като твърди, няма сила в себе си. И всеки един от вас, каквото напише, той ще намери един свой приятел, ще иде и ще му го прочете. И ако неговият приятел каже, че е хубаво, тури го в джоба и се върне с едно съзнание, че е хубаво. Но трябва да имаш един приятел, едно разумно същество, което мисли като теб, и той да ти даде една правилна преценка на твоите мисли. Затуй е хубаво и в науката да имаш един, на когото да разчиташ. Не да те хвали, а тъй – да направи една истинска преценка.
Въпрос: Може ли цялото изречение да се изрази с тези Ваши думи: „Съзнанието почива на вярата“?
Например ако преобърнем изречението така и кажем: „В целокупното съзнание Вселената почива“ – Вселената не може да почива. Почива в преносен смисъл. Почива човек, който е работил, но Вселената не е свършила своята работа – може ли да почива? Колко значения има думата почива? Двоен смисъл има: установен седи и положен. При какви условия се ражда вярата или вярването? Кога изпъква, кога се ражда? Кой е първият подтик, който извиква нашата вяра?
Отговори: Многократното повторение. Божията Любов спрямо някоя душа.
Вземете това: когато ние обичаме някой човек, някой път го преценяваме и след туй, не се мине дълго време, направим си второ заключение. И първите са преувеличени, и вторите са намалени – трябва да ги съберем и да вземем средното. Представете си един гениален човек, дипломат, който ви играе, или друг, който е обикновен човек. Питам: с кого трябва да имаш работа – с гениалния или с обикновения? Един обикновен човек гениален може да стане, но гениалният човек обикновен може ли да стане? В Природата съществува един закон: същества, които са завършили своето развитие, не може да паднат. Защо? Много естествено: те са имали своите падения и са излезли от тях – значи преодолели са ги. Значи те не могат да паднат, защото са минали по своя път. Човек, който е завършил своето развитие, той не може да падне, а само онзи, който не го е завършил. Пък има същества, които не са слизали тука: съвършени са те, чисти. За тях при слизането падането е възможно. Който е завършил своето развитие – за него падането е изключено. Но за онзи, който не го е завършил, падането е възможно. Тогава, като казвам: „Възможно е всеки да падне“, разбирам: за всички онези същества, които слизат по закона на инволюцията, не е изключена възможността за падане. Но всички онези същества, които възлизат нагоре по закона на еволюцията и завършват своето развитие – за тях падането е изключено.
Този закон може да го приложите и частично. Една ваша опитност не може втори път да се преповтори. Вие няма какво да се плашите от миналото. Ако веднъж ви е плюла мечката, няма какво да се плашите втори път да ви плюе. Веднъж като ви плюе мечка, всички други мечки няма да ви плюят. Да те плюе мечка – това е нещо изключително. Колко души има в България, които мечка ги е плюла? Той най-малко ще боледува три месеца от страх. Ако искате да знаете психологически, на мечката очите са много близо до носа. После, в сравнение с носа са малки. Следователно тя възприема малко впечатления, но много ги задържа дълбоко. Тя интензивно обича, но и много мрази. Когато те обикне мечка – да се радваш, но когато те мрази – да се пазиш. Когато мечка е плюла някого, тя се отдава един вид на съзерцание. Всякога, когато се нарушат чувствата, тогава се заражда туй желание да плюеш, да си покажеш негодуванието, че някой е попречил на хубавото ти разположение. Защо ще се плашиш? Мечката е страхлива. Как бяга тя, от кон повече бяга. Всички животни изобщо от човека се страхуват. Страхът е за тях закон. Някои от тях изразяват страха си, някои от тях чувстват страха, но у повече изпъкват и други чувства – показват се смели и решителни. Но изобщо, като закон, всички животни и птици са страхливи и ако човек срещне мечка или вълк, или тигър, или бик, ако държи очите си съсредоточени, няма да посмеят да го нападнат. Страхът у тях действа като един закон.
Сега този закон ще го прилагате. Някой път вие се уплашвате. Туй, което се плаши у вас е – има такъв един център, който ви туря във връзка с животните. Щом се уплашите, вие сте във връзка с животните. Гневите се – вие сте във връзка пак с тях. Под думата животни разбирам специфично тях, не разбирам общия живот, който минава през животните – тази мощна сила, която се проявява.
Какъв резултат имате от опита с клетките? Може ли някой да си каже опитността? За 20 дена направихте ли го тъй, както трябва?
Отговор: Една малка опитност имам: два пъти се случи, бях много разсеян, не можех да работя. Тогава усилено се концентрирах с тази мисъл, извиках тези клетки на помощ, клетките на разсъдливостта, и забелязах едно силно повишение. Имах резултат.
Колективно същество е човекът. И той има много помощници, за да му вървят работите. Орачът оре, но милиони червеи орат земята по-рано от него. Милиони мушици спомагат за оплождането на дърветата и цветята. Слънцето, ветровете също помагат. Те казват: „Той е изорал, но трудът, който той е положил, е микроскопически.“ Хиляди и милиони същества, разумни същества, са работили. Каквато и да е философска мисъл – преди вас хиляди същества са мислили по нея. Като дойдат от Невидимия свят, те работят заедно с вас, помагат ви. Съберат се около вас: един ви каже своята мисъл, друг ще ви я докара до известно място. Някой проблем разисквате – голямо количество разумни същества ви помага, за да го разрешите. За някой камък трябват няколко души, за да го вдигнат. Една мъчна задача с една глава не може да се разреши. Например от времето на Платон и Аристотел въпросът за душата разрешен ли е? – Не е. Това е един важен въпрос. После, въпросът за човешкия ум – и той не е разрешен. В туй отношение индусите имат по-правилни схващания за ума. Но те имат схващания само за облеклото на ума – за органите, чрез които умът функционира. Има спор дали умът е сила, или принцип. Някои приемат, че е сила, други – че е принцип. В някои отношения философията им е права. Ако се пренесем още по-напред – има други теории, които дават чисто инволюционно гледище, по-правилно схващане за ума. Според тях умът е облечен в свое тяло. Само когато се развие умственото тяло, органите на ума, тогава той може да функционира.
Сега, ако се даде една тема… Каква тема можем да изберем за следващия път? Една любима тема, върху която всички бихте могли да пишете. Можете ли вие да си припомните първата играчка във вашето детинство, която са ви донесли, първата играчка, която ви е оставила най-дълбоко впечатление.
Тема: Първата играчка от детинството
Да видим кой какво ще напише. Да видим докъде се простира вашата памет. Припомнете си нещо, което ви е обърнало внимание, някой предмет или дрешка, или шапка, или чепиче, или конче, или ябълка, или круша, или каквото и да е, откъдето може да започвате: туй във вашето детинство, което отбелязва една епоха.
Предното упражнение какво беше, преди тези 20 дена? Да ви кажа упражнение за 10 дена – всеки ден да премествате по един камък. Не тук, из града, но някъде. Тъй, като вървите по пътя, ще намерите камъчето, което трябва да преместите. Не тъй – всяко камъче. Ще го преместите и първата мисъл, която ви мине, ще я отбележите с някакъв знак. Сега ще правите наблюдения: някой път ще се случи, че камъкът, който трябва да преместите, може да е от дясната ви страна, а може да се случи и от лявата. Някой от вас ще каже: „Какво от това, че съм преместил един камък?“ Но при един камък, преместен от вашата ръка, вие сте имали най-добрите мисли. И ако някой, който е отчаян и е искал да се самоубие, стъпи на вашия камък – той ще възприеме вашата мисъл, ще тури револвера в джоба и ще се върне вкъщи радостен. Този камък ще го спаси.
Въпрос: Един брат пита дали насред пътя да туря камъка.
Настрани. Тези, отчаяните хора, те посред пътя не вървят – все отстрани, все отляво или все отдясно. Те не вървят по общото течение. Отчаяните хора са крайно индивидуализирани, затова и страдат. Те се чувстват в дадения случай като изолирани, те са дошли до крайния предел на своята деятелност. На тях им трябва едно малко свиване, едно малко прибиране навътре. Всички органи са отишли на повърхността и следователно в този случай се губи по-голяма енергия. Недоимък на енергия има. След това този камък мен не ме интересува – камъните, които ще ги местите по пътищата. След това ще преместите във вашия живот по едно ваше твърдо желание вдясно или вляво, което спъва другите. И след туй една ваша твърда мисъл – и нея ще преместите, за да бъде задачата пълна. Сега, ако се случи сутрин да преместите камъчето, значи желанията ви са във възходяща степен. Ако се случи следобед, са в низходяща. Задачата е откато изгрее Слънцето, докато залезе. След като залезе, няма вече какво да местите камъните – тогава те не се местят. Със самата идея, с тези, малките идеи: да премести човек един камък, да го тури на правото място – той гради в себе си. Това е един малък импулс. То е както на платното: ти нарисуваш един малък лист, но хиляди такива желания имат сцепление. При сегашния живот младите разрушават най-хубавите идеали. Вие вървите по пътя, искате да преместите нещо. Има на пътя някоя пръчка турена – казвате: „Тази работа не е моя.“ От Невидимия свят казват: „Вземи тази пръчка, премести я! Ти си човекът, който трябва да я премести.“ Ако ти преместиш тази пръчка, ти в себе си преместваш един голям недъг. По същия закон това ти дава стимул. Затуй как човек мисли, как действа – в малките работи той трябва да бъде прецизен. Като при англичаните. Минава някой студент, вижда някоя малка книжка: той ще я вземе, ще я тури. И видите, по пътищата листа няма. Или плод няма да видите разхвърлян. Те го вземат и го оставят, те го вземат и го оставят. Тъй че пътят е чист. Това е възпитание. И студенти, и студентки тъй постъпват. Пък тук, ако тръгнете в България, ще намерите толкова книжки по пътя, че трябва да дойдат англичаните. Ако дойдат англичаните, 10 години да управляват – не можете да намерите книжка по пътя.
Казвам: тези упражнения трябва да ги правите, понеже вие ще дойдете в стълкновение с външния свят и трябва да имате една опорна точка. Това са идеи, това са методи за възпитание и може да ги приложите където и да е. Ще имате техните добри резултати. Ако сте един учител на малките деца, с тези малки премествания на камъчета, с чистене на извори, на листа, може да вдъхнете на тези малки деца най-хубавите идеи, да ги направите способни да мислят. Сега животът, както вие го живеете – това е вече старото възпитание. Някой път сте доволен, някой път не сте доволен. И прави сте. За в бъдеще трябва да се възпитавате по друг начин.
В моята стая има две стомни, и двете изпускат вода. Подложих им, обаче подливат на дъските. Дойде ми наум, че трябва да им купя две панички. Хубави са стомните, но трябва да туря панички. Какво ще ходя да критикувам грънчаря, че не е опекъл тези стомни хубаво – толкова е можал. Аз съм по-умен – ще направя две панички, ще ги туря отдолу. Всеки от вас има по две стомни, които пускат вода. Умът е една стомна и сърцето е една стомна – пущат по нещо. Някой път гледаш: изпуснали нещо – излязло навън, иди да го търсиш. Един ден идва в стаята ми един, който се занимава, виждам – учен човек е. „Замръзнало е отвън – казва, – пукнала се е стомната.“ Не е – благодарение на тези пори, че водата е излязла навън през порите, напорът се е намалил. Ако беше корава, щеше да се пукне. Ето философията на българина – той казва: „Здрава стомна не се прави, понеже се пука при замръзване.“ Сега вие, като живеете в света, често ще направи човек погрешка. Окръжаващите се насърчават от него. А като не прави погрешки… У добрия човек и погрешките му за добро действат, и добродетелите му. Не се обезсърчавайте. Има грешки на добрите хора, има и добродетели на добрите хора. Пък има добродетели на лошите хора, има и грешки на лошите хора. Те се различават.
Представете си: един човек, един хлебар ви меси хляб – брашното хубаво, водата хубава, но той е болен, заразен. Той е имал всичкото добро желание. Този хляб същият ли е, ако е месен от този, здравия? Ама, ще кажете, как може човек да бъде лош и да прави добро? В Духовния свят не е възможно, но на физическото поле всичко е възможно. Добрият човек каквото и да прави – и лошо да прави, е добър, и добро да прави, е добър. А лошият човек и добро да прави, е лош, и лошо да прави, пак е лош. Трябва да бъдете всички добри. А знаете ли защо трябва да бъдете добри? – Понеже Доброто е основа на целия живот. Всички разумни Същества са свързани с Доброто. Който вярва в този, великия закон, той е едно разумно същество – има възможност за това. Любовта в живота има основа, откъдето може да започне.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
