ЗЕМНИЯТ И НЕБЕСНИЯТ
Ако земните работи ви рекох, и не вярвате, как щете повярва, ако ви река небесните? И никой не е възлязъл на небето, тъкмо Този, Който е слязъл от небето, Син человечески, Който е на небето. ( Йоана 3:12-13.)
Христос определя, че има два свята, от които човек черпи своите познания, а именно – земния и небесния.
Христос казва: „Ако ви кажа земните работи, и в тях не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа небесните?“ Той употребява думата „не вярва“ в съвсем специален смисъл.
Ние трябва да се научим на дълбокия смисъл на думите, как са свързани.
Когато изучаваме музиката, виждаме, че тя се обосновава на известни закони, има свои ключове, свои знакове. Ако с оглед на този музикален език вие напишете на петолинието ноти, но не турите никакъв ключ, може ли да изпеете или да изсвирите някоя песен? Не можете. Ще кажете: „Зная, че „сол“ стои на втората линия, „си“ – на третата и т.н.“ Да, но щом не е поставен ключът, същите ноти може да стоят и на третата, четвъртата или на друга линия от петолинието, зависи от ключа.
Следователно, когато употребяваме известни думи, трябва да знаем в какъв ключ говорим. Ако един музикант постави своето творение в мажорна гама, то ще има един оттенък, а ако той композира в минорна гама, неговото творение, неговата музика ще има съвсем друг оттенък. Ако пък той някога композира в хроматическа гама, която взима знаци и от мажорната, и от минорната гама, в неговото произведение ще има едно сливане, едно преливане от мажорната към минорната и от минорната към мажорната. Ще ви определя какви са тези гами. Мажорната гама – това е умът, минорната – това е сърцето, а хроматическата гама е животът. Ако вие дадете по-добро определение на тези гами, аз съм готов да приема вашето определение.
Следователно, когато вие изучавате религията или каква и да е друга наука, питам ви: по какъв ключ ще изучавате религията? По ключа на мажорната гама, по ключа на минорната или по ключа на хроматичната? Казвате: „Ама това е религия!“ Да, за невежите всичко е музика. Онзи, който бие тъпан, и той се въодушевлява, мисли, че това е музика, но за един човек със силно развит музикален слух, това е голям шум. Питам ви сега: вие тъпан ли биете? Всички съвременни хора все тъпани бият, защото това е най-лесното изкуство. Най- любимата музика на тукашните шопи е тъпанът и затова, като го заудрят, на два километра се чува гласът му – голям шум вдига той. Не казвам, че тази музика е лоша, но това не представлява целокупния смисъл на постоянния живот. Аз правя една аналогия и с това искам да осмисля съвременния живот.
Христос казва: „Ако не разбирате земните работи, как ще разберете небесните?“ Кои са земните работи? Всички сте учили геометрия и знаете какво нещо е квадратът. Квадратът е фигура, заградена от четири равни линии и с четири прави ъгли. А какво означават тези прави ъгли? Казвате: „Прави са четирите ъгли на квадрата, тъй казва геометрията.“ Вие трябва да намерите ключа на този квадрат, за да го превърнете в една величина.
Например човек е една велика величина. За да познаеш един човек, трябва да го разложиш на неговите съставни елементи, на неговите съставни величини. В математиката величините съставляват елементи на телата. Казвате: „Това е един елемент.“ Що е елемент? Елементът е една определена величина, която влиза в състава на едно тяло. Казвате: „Той мисли, той чувства.“ Мисълта, чувството е една величина. Знаете ли колко е тази величина, дали е десет, дали е сто, дали е хиляда? Знаете ли какви са отношенията на разните величини?
Онези, които не разбират геометрията, са построили на квадрата своята кола. Колата не е нищо друго, освен една кола, която се движи, а отпред и отзад има по две колелета. Квадратът е плоскост на злото и върху него падат всички тежести. Когато някой казва, че страда много, аз казвам, че той е построен на един квадрат и върху него ще се яви всичкото зло.
И тъй, българинът е построил своята кола върху квадрата и той се движи. Всеки прав ъгъл съставлява център и движението около него е кръгообразно. Ако вземете четирите страни на квадрата за диаметри, тоест може да опишете четири окръжности, тоест ще имате четири центъра. В геометрията се изучава и триъгълникът. Триъгълникът, квадратът, петоъгълникът са отсечки на известни величини. Следователно и тук, по дадени величини, както в уравненията, може да се изчислят неизвестните величини.
За движението на човешкия ум в сегашното му развитие аз ще употребя алгебрическата дума „вектор“. Що е вектор? Векторът е движение, изминато по определена посока. Да кажем, че имате една линия АВ, то буквата А е начало на вектора, а В – край на вектора. Казвате: „Аз се движа.“ Какъв е твоят вектор? Твоята мисъл върви от А към В и свършва. Следователно всяка мисъл, която започва от А и свършва в В, това е вектор – дължина, измината в определена посока.
Следователно, когато употребя думата „добро“, това е величина, измината по определена посока. Като превърнете думата „добро“, ще разберете нейния вътрешен смисъл. Ще си послужа с една определена дума – думата „бомба“ или „шрапнел“. Като спомена тази дума, вие започвате да описвате тази дума, да казвате, че тя има валчеста форма, кръгла е или вдлъбната. Но това описание се отнася до нейната външна форма, не знаете какво се крие в нея. Ако я вземе някой, запали нейния фитил и я изхвърли, тя експлодира, и с това нейната форма се изгубва. С избухването си тя ще произведе своето действие, своя ефект и по нейното съдържание ще се съди за силата, която действа.
Христос казва: „Ако Аз ви говоря за земните работи и не ги разбирате – тоест не разбирате ключовете на тези работи, как ще разберете небесните работи?“ В какво се състои смисълът на живота? Смисълът на живота се състои в това, да вървим отдолу нагоре, да се развиваме, да ставаме по-благородни, да се развива нашият ум и сърце, и отношенията ни да стават по-прави.
И тъй, земните работи според Христовите думи са работи на стомаха, а небесните работи – работи на човешкия мозък. Така превръщам аз Христовите думи, превръщам ги във величина от първа степен. Има величини от първа, втора, трета и т.н. степени. Едни, които вървят по възходяща, а други – по низходяща степен. Като казвам, че стомахът е земята, то е защото всичко, което тя произвежда, служи за стомаха. Ние вземаме от нея всичко и го туряме в устата, а оттам – в стомаха. Няма нещо, което човек да не е изпитвал. Христос казва на тогавашните кабалисти, на тогавашните учени: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“, тоест, ако вашият живот на земята няма определена форма, определено съдържание на себе си, този живот не може да влезе във връзка с небесния. Затова на небето всичко е точно определено. Като се срещате вечерно време тук на земята, вие се пипате, гледате, докато се познаете. Но на небето няма пипане, няма гледане, а има само виждане. Виждането подразбира вътрешна величина, която се съдържа в човешкото сърце, в човешкия ум.
Вземете съвременните философи, които имат най-различни понятия за душата. Някои смесват душата с кръвта, някои – с духа, а някои смесват духа с ума, и говорят на един неразбран език, като казват: „Ти си еретик, ти се невежа.“ Казвам, всички сте невежи, защото говорите на един неразбран език, на неразбрани ключове. Ако душата съставлява кръвта, то какво нещо е кръв? Ако душата съставлява [живота], то какво нещо е животът? Да смесваш кръв и душа не може, защото те са съвсем различни неща, те са неопределени величини. Всяка дума трябва да има определен смисъл в нашия ум. В Божията математика всяка дума има свой смисъл. Ние разбираме смисъла на думите само тогава, когато започнем да страдаме. Страданието е начин, чрез който ще научим да говорим правилно, кратко и съдържателно. Онзи, който страда, казва кратко и ясно: „Братко, спаси ме!“ Той не казва: „Ти си добър човек, благороден, можеш да ми помогнеш“ и т.н., а само с една дума той изчерпва всичко. Когато страдаш, ти изказваш всяка дума с такова вътрешно съдържание, че този, който те слуша, влиза в положението ти и е готов да се жертва за тебе.
Христос казва: „Ако земните работи ви казах и не ги разбирате – тоест работите, които всеки ден изпитвате и са близки до вас, как ще разбирате небесните работи?“ Съвременните бащи не разбират своите синове, съвременните майки не разбират своите дъщери. Ако попитам някоя майка: „Каква е твоята дъщеря?“, тя ще ми я опише, че е много хубава. Майката ще каже: „А, ти не знаеш моята Марийка колко е хубава, колко е грациозна, как хубаво се облича.“ Да, но всичко това съставлява само външната форма на нейната Марийка, а тя не е изучавала вътрешното й съдържание. Да, но утре някой млад момък ще запали с едно фитилче огъня на твоята Марийка и ще се чудиш каква била тя, ще се чудиш как е избухнала твоята Марийка. Този момък запалва избухливото вещество на твоята Марийка и тя започва да ти се сопва, да иска да излезе от твоята къща, да отиде далеч от тебе, докато стане най-голямата експлозия и хората казват: „Изхвръкна нашата Марийка.“ Аз казвам: ожени се вашата Марийка, тоест съдържанието й се разви, формата й се разпръсна и тя като един цвят цъфна, цветът окапа, и после се яви плодът.
Христос казва: „Никой не разбира този Син Человечески, Сина на мъдростта.“ И затова, докато човешкият ум не дойде в човешката душа, човек не може да разбере небесните неща.
Следователно ние разбираме земния живот по чувстване, а небесния – чрез своя ум. Затова, когато дойдем до небето, ние трябва да сме се научили да мислим. Когато някой човек ми каже, че не може да търпи някого, това аз го превеждам така и му възразявам: „Приятелю, ти не можеш да го търпиш, защото имаш малко вяра, тоест вярата ти е слаба.“ „Е, аз мисля, че имам вяра.“ „Да, но търпението ти е малко.“ „И търпение имам.“ „Тогава малко любов имаш.“ „Аз мисля, че имам любов.“ „Е, тогава не слушаш Господа.“ Любовта иде от слушането. Ти, когато слушаш някого, започваш да го обичаш. Един ученик като ходи на училище, като слуша дълго време учителя си, започва да го обича, а като го обикне, започва да му вярва на всичко, което той говори и след това се заражда слушането. Някои питат: „Как да обичаме?“ Вложете в ума си желанието да обикнете някого и оставете тази мисъл да си работи.
За да бъда по-ясен, ще си послужа с един пример. Представете си, че през вашата градина тече една вадичка, но вие сте тъй улисани в обществени работи, че не обръщате никакво внимание на тази вадичка, на тази рекичка. След време забелязваш, че дърветата и цветята в твоята градина са изсъхнали. Защо? Защото не си обърнал внимание на тази рекичка и не си я отбил да ги полива. Върни се да отбиеш тази рекичка, да мине през дърветата на градината ти и да ги полее. Ние казваме: „Любовта ни спасява.“ Направи така, щото любовта да мине през твоята градина, и тя ще те спаси.
Следователно вярата е процес, тя е причина за нашето растене. Растенето в природата показва нашата вяра. Ако ти растеш, ако твоята сила се оформява, това показва, че у тебе има вяра. Изгубиш ли вярата си, това показва, че изгубваш и силата си и преставаш да растеш. Срещаш един човек и започваш да си мислиш за него, дали той е добър, или лош. Срещаш втори човек, също мислиш и за него. Срещаш трети, и започваш и в него да се съмняваш, да го считаш опасен човек, и най-после ставаш маниак, и лекарите казват: „Този човек е маниак, болен е и трябва да се лекува.“
Аз казвам: онзи, който е срещал Божествените величини и не разбрал техните отношения, той полудява. Как да се излекува този човек? Научете го да не мисли за никой човек, че е лош, а да мисли, че всички хора са като него. Ако някой гладен човек ме срещне и се опита да ми вземе крадешком торбата с хляба, ще му кажа: „Братко, няма защо да се борим и да идваш отзаде ми, и да крадеш торбата с хляба, но ми кажи, че си гладен и аз ще ти дам хляб.“
Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред съдията, и то против коня. Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба. В това общество, в което живея, се твърди, че Господ е създал копитата, но аз не вярвам, че Господ може да създава такива здрави, твърди копита, че да се разбиват с тях зъби. Виж нашите копита какви са меки, опитай ги.“ Но същевременно скривал ноктите си. Конят за свое оправдание рекъл: „Господин съдия, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе. Вълкът дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми. Ние, като се срещнем, помирисва- ме се отпред по носовете, разгледаме се от всички страни и така се опознаваме. Понеже вълкът наруши този начин на опознаване, аз го научих как да поздравлява, тоест да спазва закона, който Бог е поставил.“
Ние съвременните хора постоянно завеждаме дела за избитите си зъби. Защо? Защото не сме спазили етикециите на коня, да посрещнем един човек отпред, откъм лицето му, а не отзад. Онзи, който ще те обере, ще дойде да бръкне отзад в джобовете ти, ще влезе в къщата ти, когато спиш, а това е все посрещане отзад.
Христос казва на Никодима: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?“ Защо идва злото в света и що е зло? Аз определям злото в света като едно еднообразие, а доброто – като разнообразие. Когато у вас се зароди една мисъл, която постоянно занимава ума ви, вие сте направили едно престъпление. Вие може да ми възразите: „Как е възможно една мисъл, която постоянно занимава ума ни, да е престъпление – ако аз например мисля постоянно за Бога.“ Да, но Бог е една величина, която съществува във всички величини, която обхваща всичко. Тъй че, като мислиш за Бога, ще мислиш и за всички същества, защото Бог е навсякъде и за всички, а не специално за небето, за слънцето, за звездите и т.н.
Нямам намерение да опровергавам вашите възгледи, защото вашите възгледи някога са прави по отношение на злото, а някога – прави по отношение на доброто. Например някога кажеш, че си лош човек, това значи, че си човек на еднообразието, а когато кажеш, че си добър човек, това показва, че си човек на разнообразието – обичаш всичко, а доброто държиш.
Първата работа, която ни предстои, е да си поставим ключа, да се нагласим, та като знаем по кой ключ сме нагласени, според него ще си говорим. Ако си нагласен в минорната, а аз – в мажорната гама, не ще може да се разберем. Какво трябва да направим, за да се разберем? Ако на едного е умрял бащата, а на другиго се родило дете, и за да сподели радостта си той отива при първия, те няма да се разберат. Първият е нагласен минорно, а вторият – мажорно, не са на една гама. За да се разберат, този на който се е родило дете, трябва да почака да погребат бащата на първия, и когато нему един ден се роди дете, да отиде при него и споделят заедно радостта си.
На едно място в Писанието Христос казва: „Оставете вашите мъртви да погребват мъртвите си.“ Тоест всичките мъртви мисли у вас трябва да ги погребем. Мъртви мисли наричам аз тези, които са се обезсолили, които нямат никакво съдържание.
Допуснете, че пръстен ви дава, [дава ви] щедро своите целувки, но не се минава и много време, той ви продава като последна робиня. Като мислите, какви са били тези верижки, пръстени и целувки? Това не е ли като един юлар, който са поставили върху главата ви? Когато един човек започне да гради къща, питам, какво е неговото намерение, не мисли ли с това да ти постави един юлар? Ако този човек мисли да направи това нещо с тебе, то и цял свят да ти дава, стой настрана от този човек. Така трябва да се разбират международните права, които съществуват между небето и земята.
Всяко добро, което се прави, трябва да става тъй, както става на небето. Това се изисква от закона на справедливостта, който действа и на небето тъй, както и на земята.
Съвременните хора остаряваме и страдаме все от другите. От какво остарява майката? От дъщеря си. От какво остарява учителят? От учениците си. От какво остарява търговецът? От мющериите си. От какво остарява овчарят? От овцете си. Днес загубиш една овца, утре – друга, докато най-после лицето се набръчка и аз казвам: „Много нещо си прекарал, приятелю!“ „Защо, отгде знаеш?“ „Защото овците си изгубил.“
Всички страдаме и остаряваме от своите подчинени и от постоянни тревоги. Тези са първите неща, които трябва да разберем в нов смисъл, за да влезем в новото учение.
Питате: „Какви отношения имат тези неща към квадрата, към триъгълника?“ Изучавайте какъв е вашият нос, който е един триъгълник. Помислете какво отношение има той, защо Бог го е поставил на лицето ви. Спрете се да размислите за веждите си, коя е причината да се образуват, какви величини са те и т.н., каква служба изпълняват те? Някои казват, че те предпазват очите от напрашване, да не слиза потта в тях. Това донякъде е правдоподобно, но не е само тази главната причина. Забележете, че у хора, на които обективният ум е силно развит, веждите са дебели. Такива хора имат силно развита воля, смели и решителни са, чувствата у тях са груби. Хора, у които обективният ум е слабо развит, те имат тънки вежди, и чувствата им са деликатни. Следователно веждите не служат само за предпазване на очите, но показват, че човек има груби или деликатни чувства.
Ние трябва да се научим да превръщаме тези външни величини в живи, за да разбираме дълбокия смисъл на живота.
И тъй, когато започнете да се гневите, да развивате вашето сърце и страсти, носът ви започва да става широк. А когато започнете да развивате интелекта си, носът ви ще се продължава. Тогава ще ме запитате: „Какъв нос е по-хубаво да имаме – къс и широк или дълъг и тесен?“ Носът ви трябва да бъде пропорционално дълъг и широк, но не по-широк и по-дълъг отколкото трябва, защото няма да има отношение между вашия ум и сърце. В това отношение носът е един барометър. Ако съвременните хора биха придобили тези знания, биха се подигравали едни с други, затова тези знания не са още за нас. Ще започнат: „Твоето сърце не е развито. Пипката ти не сече. Чувствата ти са груби и т.н.“ Ами твоята пипка развита ли е, твоето сърце развито ли е?
Ето защо Христос, като се обръща към тогавашните учени хора, казва им: „Вие, които извратихте Израиля, вие които извратихте земния живот на този народ, на вас не може да се говори за небесни неща.“
Тези неща, за които Мойсей ви говори – за египетското дълбоко учение, на вас не можем да дадем, докато не дойде у вас живият Син Человечески – Синът на мъдростта. А туй в съвременното християнство е изявление на идването на Духа. Този Син Человечески трябва да слезе не само у вас, не само в църквите, но и в училищата. Когато слезе Този Дух в някой човек, той почва всичко да разбира.
Препоръчвам на всинца да учите. Не поддържам, че не трябва наука – трябва, но положителна наука по всички правила. Трябва да разберем тази наука, а за да я разберем, трябва да имаме търпение, обосновано на тази Божествена любов. А как се добива това търпение?
Ще ви приведа един малък анекдот. Във владенията на един чифликчия живеели жаби. Често тези жаби разправяли небивали работи за своя господар. Две от тези жаби решили да го посетят и да видят какво представлява. Най-после победили своя страх и излезли от блатото. Влезли в неговата кухня, в която бил напълнен един голям котел с доено мляко. „Я да влезем вътре.“ Влизат и едната казва: „Това е вкусно. Защо е бяло?“ Жабите не могли да излязат и почнали да обикалят из котела. Обикаляли го, докато едната казала: „Уморих се, искам да сляза долу.“ Другата казала: „Не искам, понеже тази материя е опасна; ако слезеш, няма да излезеш.“ „Не, искам да опитам.“ Едната слязла на дъното, а другата се върнала, докато образувала масло, изкачила се на маслото и излязла из котела.
Този свят е един котел с мляко, в който вие сте влезли и се въртите. Казвате: „Какъв е смисълът на този живот?“ Казвам: смисълът на вашия живот е да очукате това мляко, докато се превърне на масло и да се покачите отгоре. Това е великата философия на живота – да очукаш това мляко, да го превърнеш на масло, да разбереш смисъла, и като се очука това мляко, ще придобиеш спасението на твоята душа. Аз употребявам думата „спасение“ в съвсем друг смисъл, не както религиозните хора я разбират. Тъй както те разбират спасение на душата, те са прави – и Мойсей от свое гледище е прав, и Христос от Свое гледище е прав. И отделенията, и прогимназиите, и горните класове, и университетите – всички са прави, но има съотношение между това, което се учи в отделенията, прогимназиите и университета.
В съвременния свят злото седи в това, че са се събрали един от първо отделение, друг – от второ, трети – от прогимназиите, а четвърти – от университетите и искат да се разберат. Аз казвам: „Ти, приятелю, си в отделението и затова не можеш да се разбереш с други от гимназията или университета.“ „Ама той не разбира, той е еретик.“ „Той не е еретик, а и ти си прав, и той е прав.“
Вървете постепенно, за да разберете правилно великия Божествен смисъл на живота.
Павел казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец вършех, а като станах мъж, напуснах това, което е младенческо.“
Ако ти влезеш в една религия, която те изолира, която дели хората на грешни и праведни, тази религия не е за тебе, тя е за ученици от първо отделение. Онзи, който е влязъл в университета, трябва да има една религия, която да обхваща цялото човечеството. Религия аз наричам онази Божествена любов, която да дава права и свобода, и мисъл, да може да прояви човек еднакво към всички хора чувствата си. Тъй поне Бог е създал света и смъртта не е нищо друго освен един учител, който ни учи, че ние ще умираме дотогава, докато разберем и приемем религията на любовта.
След като свършили конят и вълкът, съдията рекъл на вълка: „Ти ще бъдеш втори път внимателен и когато ще му говориш, да вървиш отпред, не отзад, а конят да плати на дантиста да ти направи зъбите.“
По едно време идват при съдията две котки и спорят за едно шкембе. Хванали го двете и първата казвала: „Мое е!“, и другата казвала: „Мое е!“ „Вижте моята другарка какво ми направи лицето за това шкембе.“ И другата отвърнала същото. Сега видял съдията, че имали особено оръжие под пръстите си. Шкембето е частна собственост, която всички искат да я делят и владеят. Превеждам сега – частната собственост, то е стомахът на агнето, и тези котки са взели стомаха и казват, че това е частна собственост. Съдията казва: „Този стомах не е нито на едната, нито на другата, а е на агнето и вие нямате право да го делите.“ По едно време се задава агнето: „Откраднаха ми стомаха.“ Съдията му намества стомаха и агнето оживява.
Тъй съвременните културни хора, аз ги виждам, все за това шкембе говорят, все за този стомах се карат, теглят го и се питат дали трябва да има частна собственост. Нямате право да имате частна собственост. Владения – да. Да владееш нещо можеш, да владееш своето тяло, но не частна собственост, понеже частната собственост е някое живо същество.
Следователно по този закон ние нямаме право да правим такива грамадни къщи. Че нямаме право, това се вижда от обстоятелството, че често стават землетресения. Земята се оплаква и Господ праща някое землетресение, за да поразруши земята, както и постройките върху нея. Някой град трябва да запустее. А ние мислим, че земята трябва да носи всичко. Не, приятели, частна собственост не се допуска. Разбирайте ме добре, аз говоря в широк смисъл по Божествения глас.
Една къща може да направите, но ако хванете да се биете за нея, съдията ще каже: „Дайте това шкембе да се вложи в агнето, за да може то да оживее.“
Христос казва: „Земните работи ако не разбирате, как ще разберете небесните?“ Ще кажете: „Значи Той отрича частната собственост.“ Ако отхвърлите частната собственост, турете владението. Когато цъфне един цвят, колко време трае? Частната собственост е като един цвят, цъфне и после отлитва. Но колко време продължава частната собственост? Това означава законът на промените. Този цвят трае пет-десет, петнайсет дни, и след туй от- литва. Дойде плод, но колко стои там? След четири-пет месеца и тази собственост пада. Частна собственост в този смисъл – да се борим за нея, да се състезаваме за нея, не съществува в Божествения свят.
Аз не говоря за вашите къщи, не разбирайте – за вашите понятия, които имате, и не се смущавайте. Някой мъж се ожени и има жена си като частна собственост. Някоя жена пък се ожени и има мъжа си като частна собственост. Вие трябва да се жертвате. Ако вашият мъж не може да ви обича, оставете го свободно да се прояви, нека се ожени за която иска. А нали ви казах какво нещо е жененето. Бомбата експлодирала. Оставете го вътре в себе си, той сам ще се разбере, защото вие не можете да разрешите външните отношения, докато не разрешите вътрешните отношения. Докато ние не разрешим онова велико съотношение, ние никога не можем да разрешим отношенията, които имаме един към друг. Като говоря така, аз не казвам една жена да напусне мъжа си, не.
Павел казва: „Който е вързан, да не се развързва, и който е развързан, да не се връзва.“ Ако през деня ореш, може да хвърлиш този оглавник и да ядеш, но след като ядеш, пак трябва да го поставиш и да ореш. И тъй, по тоя начин ние учим търпение. Ако не научим урока на търпението, на другия ден пак ще ни дадат торбата и хайде на нивата. Аз не искам тези неща да ги решите по един механически начин. Да оставиш мъжа си – аз разбирам, да разбереш неговите отношения към тебе. Умът не може да слезе при стомаха, нито стомахът да се качи при ума; те могат да имат взаимни съотношения. Ако твоят мъж е мозък, дай му всичкото уважение и почитание; ако той е един стомах, дай му възможност да изпълни всички свои функции, които Бог му е дал и за в бъдеще ще разбереш закона, и ще се превърнеш.
Тъй в математиката имаме примери, по които превеждаме членовете. Това е неясно за вас, нито пък аз искам да ви направя всичките неща ясни. Мога да ви ги направя ясни, но можете ли да ги разберете? Трябва други условия. Трябва вашият ум да лети, да се качи на известна височина. Като излезете вънка вечерно време и небето е ясно или облачно, това вие виждате, но не разбирате всичко, което е по него. Ако е ясно, ще видите звезди, но няма да ги разберете; за да ги разберете, трябва вашият ум да лети, да се качи при тях.
Христос казва, че ще разберете, когато Синът Человечески дойде. Кой е Този Син Человечески? Сега съвременните хора спорят и казват, че в света има Христос и антихрист. Христос, както определих, е доброто вярване във всичко. Злото, антихристът, е частната собственост. Ако ти обсебиш известно общество, ако ти спираш онзи Божествен прогрес, който е вложен в техните души, ако ги заблуждаваш, ти за тия хора си антихрист. Ако ти помагаш да се развива Божественото в тях, ти си Христос за тях. Аз мога да се проявя с всичко, което имам в себе си – с ръцете си, с пръста си, с очите си, с веждите си. Пръстът, който е свързан с моята ръка, с мене, може да каже: „Аз съм Христос.“ Но отдели ли се от мене и каже, че е Христос, той лъже, той е антихрист. Който се отделя от Бога, започва да гние и умира.
Следователно ние трябва да разбираме. Когато дойде някой отделен от Бога, ще кажем: „Той не е Христос.“ Христос е Един, а ние сме удове на този Христос. Всеки трябва да знае къде му е мястото, какво място заема в този велик Божествен организъм – дали е нос, ухо, пръст, или какво и да е друго.
Затова Христос казва: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?“ Ще каже някой: „Защо аз да се занимавам с ръката си?“ Ще се занимаваш с твоята ръка като с една величина, защото чрез нея ще упражняваш волята си. За да упражни някой волята си, бих му препоръчал да работи.
Следователно в ръката ние имаме преобразен квадрат. Пет пръста без палеца са четири колелета, които се движат. И човек се движи на четири колелета, само че двете вървят по земята, а двете – по въздуха. С тия две колелета ние можем да свирим. Ако вие имате това шесто чувство, щяхте да забележите едно кръгообразно движение около двете страни и същевременно – още две движения, които се прекръстосват от дясното полушарие към лявото, и ще се превърнат в една кръгообразна форма. И тия два кръга се пресичат.
Следователно, когато ние започнем да мислим за човешкия ум, трябва да мислим за ония сили, които развиват мисълта. Когато мислим за земята, трябва да дойдем в съприкосновение с всички ония сили, които влизат в нашия стомах. Аз вземам стомаха като една величина.
Христос определя, че човек, за да разбере небесното, трябва да разбере земното; онзи, който не разбира земното, не може да разбере Божественото. Може и да се каже: „Онзи, който разбере небесното, ще разбере земното.“
Следователно ние ще започнем отдолу нагоре, да разберем смисъла на нашия земен живот. Аз ви говоря за частната собственост, нали. Тялото, което имаме, е една частна собственост, то е наше владение и само ние можем да живеем в него. По някой път се побърква човек. Какво означава това? Някое друго същество от духовния свят влиза, обсебва тялото и става собственик на тази къща. Тогава лекарят казва, че този човек се е умопобъркал. Аз казвам, този човек е изгубил своята частна собственост, друго същество е влязло в него. Какво да се прави? Първият трябва да се тури в своето владение. Започват лекуването. Свещениците четат молитва да изпъдят лошия дух, а лекарите правят инжекции. Но всички имат за цел да заставят този не- канен гост да излезе.
В съвременната медицина имаме примери, дето първата личност се изгубва, дохожда друга; минат се десет- петнайсет години, върне се първата личност и започне оттам, откъдето е прекъснал. Къде е бил досега този господин, който наново започва своето дело? Аз просто засягам тия въпроси и ги оставям за някоя друга беседа. Те са дълбоки психологически въпроси, които нямат такова практическо приложение, което е необходимо за вашето тяло.
Сега и вие можете да излизате от вашите тела къщи тъй, както да ви изхвърлят други от къщата. Има закони, които бранят владенията на човека. Някой казва, че баща му умрял – отишъл при Бога. Баща ти са го изпъдили, извадили са го от неговата частна собственост и сега е в света на безсобствеността. Хората без собственост Вазов ги нарича „немили-недраги“. Тези хора са героите на човечеството.
Какви ли не злини и какви ли не беззакония стават все за тази частна собственост. И парите, и яденето, всичко е частна собственост. Отхвърлете тази частна собственост, разберете дълбокия смисъл на Божествения живот, че ние можем да живеем по друг начин. Разбира се, ако ние отиваме при коня от задната му страна, ще дойде законът. Копитата – това е законът. Какво да се прави? Ще идеш откъм главата. Главата – това е Христовото учение.
Някои казват: „А, хората са лоши.“ С тези две-три думи те се здрависват отзад. „Ама ние искаме да станем християни.“ Ще се здрависвате отпред. Сега тази сестра искаше да ме здрависа отзад. При такова здрависване ще стане същото, каквото е станало при коня и вълка. Който здрависва така, ще изгуби двата си кучешки зъба.
Всякога, когато престъпим един Божествен закон, тоест отношенията, които Бог е поставил, непременно ще ни сполети едно нещастие – индивидуално, обществено или народно. Да не търсим причината другаде. Че българите са нещастни, причината не е нито у гърците, нито у сърбите, нито у англичаните, нито у германците, а у самите тях. Ако българите посрещаха коня отпред, от неговото лице, никога нямаше да получат този ритник. Но понеже идат отзад, ще получат заслуженото.
Законът казва: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Германците обещаха да направят България или Румъния велика. Та българите, за да не ги изпреварят румъните, минаха на тяхна страна, за да станат велики. Но изборът излезе крив.
Никой народ не може да ви направи велики. Велик може да стане само този народ, който вярва в Бога. Когато в един народ има любов на самопожертване, да има правда и няма порок, и когато всички свещеници, учители и съдии действат според своето добро разбиране на нещата, ще има победа навсякъде. Само тогава можем да станем велики. Не искаш от всички хора да живеят еднообразно, а всеки да се прояви, защото първото нещо на новата култура е да се даде свобода да се проявиш. Дъщерята, като се прояви, натиска майката, а майката, като се прояви, натиска дъщерята. Двама пехливани се борят, мачкат се и се премятат. Единият дойде веднъж отгоре, а после – другият.Единият път майката е отгоре, друг път – дъщерята, и така се редуват. Но това не е същественото разрешение на въпроса.
Днес България я мачкат – отдолу е. Утре Франция, Сърбия ще бъдат отдолу и пак обръщане. Това не е разрешение на този съществен въпрос. Това е пехливанлък. Когато някой дойде и каже: „Аз съм силен!“, и друг дойде и каже: „И аз съм силен.“ „Хайде тогава да се борим!“ И започва пехливанството. Аз казвам: въпросът ще се разреши само тогава, когато кажат: „И ти си силен, и аз съм силен. Няма защо да се борим, да чупим костите си, а можем да живеем по друг начин.“ Тази сила трябва да се употреби за добро, да просвещава ума и сърцата на хората и да ги научи как да градят своите домове.
Това е едно дълбоко изкуство, да се градят домове. Сега всинца ние въздишаме, не сме съградили домовете си. Това е едно дълбоко изкуство, да се градят домове.
Има разногласия навсякъде. Защо? Защото тези хора не знаят как да се поздравляват; всички се поздравляват отзад, хората не знаят да живеят. Не е лошо това, законът нека си бъде закон, но казвам: строг, но справедлив, да не бъде жесток този закон. Тъй е разбирал и Христос, и като влиза в нова фаза, казва: „Ако вие не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ То значи: ако вие не се повърнете към другия живот, от който сте се отклонили, ако не почнете да мислите като Син Человечески, не можете да разберете небесните неща, а щом не ги разбирате, не можете да ги приложите, не може да подобрите вашия живот. Ако не разберем вътрешния живот, не можем да разберем и външния живот.
Затова, за да изясня моята мисъл, ще си послужа с една фигура. Представете си, че живеете в един царски палат, който има сто стаи, но е затворен отвсякъде. Ходите из стаите една-две и повече години, изучавате ги, но почвате да усещате, че въздухът е покварен. Не може да се живее в този палат, прозорците са малки и казвате: „Това здание трябва да се реформира.“ Направят прозорците по-големи. С туй поправяне оставят орезки и нечистотии и те трябва да се изхвърлят. Като живеете много години в този палат, ще изучите всичките стаи как са мобилирани, но ще ви каже някой, че трябва да излезете от този палат и да влезете в живата природа.
Така и ние, съвременните хора, живеем в този велик палат и сме ограничени. Ние днес много неща знаем. Знаем какво е римското право, него всички го учат, но то е било само за римляните, за римските граждани. Някои сега се възхищават: „Отлично е римското право.“ Но това право го има и в България, и английското право е римско право, и германското право е римско право. Всеки народ живее за своето право. Това е римско право, че онези чужди поданици, които не са имали туй гражданство, не ги засягат тези закони. Римските граждани са били покровителствани навсякъде, но горко на оногова, който не е бил римски гражданин.
Сега аз казвам: има друго право, което наричам Божествено, за което Христос говори, и то е право на всинца и всеки. Който възприеме това право и стане гражданин на това Божествено Царство, на тези велики идеи, ще бъде покровителстван навсякъде. Аз мога да направя с вас един опит. Нека дойде най-глупавият човек, който е нещастен, който не живее с жена си, с баща си, с майка си, и да ми обещае, че ще изпълни известни правила, ще служи на това Царство и всичко ще му тръгне напред.
Трима наши приятели отиват в Пловдив на гости. Една госпожа им дала сладко и те почват да се подиграват и смеят помежду си. Първият, като глътнал сладкото, задавя се и то влиза в кривото му гърло, припада му. Другите го обикалят, а тази жена, която му дала сладкото, бръква с пръст и изважда черешите. Като казват, че някой умрял, аз казвам, като са му дали сладкото, то влязло в кривото му гърло. Сладкото – то е частната собственост, идеята да бъдете първи в света, да бъдете силни. С туй ще умрете. Следователно в дадения момент тази жена е знаела как да спаси живота на този човек. Гърлото трябва да се отвори, да става дишането свободно. Нашето сърце е задушено. Извадете онази череша, която е отишла не на нейното място и животът ще тръгне.
Какви са новите положения и блага, които се чакат от проявлението на новия живот? Ние трябва да бъдем като онази гъсеница, която минава в пеперуда, и която трябва да се научи на новото положение в живота, да се научи да изважда със своя хобот соковете от цветовете. Затова ние трябва да имаме един остър и правдив ум като пеперудата – хобот, с който да изваждаме соковете от цветовете като тази пеперуда.
Аз нямам нищо против частната собственост, против вашите тела, които са ваши владения. Вашите тела са частна собственост, пазете си ги, и като дойде господарят, той ще си вземе това, което ви е дал под счет. Ще му кажете: „Господарю, много добре преживяхме в този дом, крайно сме ти благодарни и ако имаш добрината да ни пратиш, дай ни по-добра къща, за да можем пак да станем съжители.“
И тъй, в новите времена на живота, борбата, която сега започва, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а от послушанието в света идва знанието и мъдростта. Само умният човек може да люби, глупавият човек не може да люби. Любовта е нещо разумно и велико. Да любиш някого, то значи да го пазиш като зеницата на окото си; а да вземеш да му отрежеш ръката или главата – това ни най-малко не е любов. Да изтезаваш някого, не е любов. При сегашното морализиране, което говори, че трябва да страдаме – страдаме от незнание, а Синът Человечески ще дойде да научи хората да знаят защо страдат.
Христос казва: „Ако приемете Моето учение и се измените от вода и Дух, ще влезете в Царството Божие.“ Аз мога да преведа тези думи „вода“ и „Дух“ със съвременен научен термин, водата – с магнетизма, а Духа – с електричеството.
Христос казва: „Ако вашият ум се възроди от електричество и вашата симпатична нервна система – от магнетизъм, само тогава вие ще бъдете в Божественото Царство.“ Ако този магнетизъм послужи за обработване на вашите чувства и мисли, вие сте разбрали великия Божествен закон и тези велики мисли и чувства ще са носители на вярата и на любовта, и на по-високи проявления на този Божествен живот.
И тъй, сега като се върнете, запазете тия думи: търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушанието, а послушанието носи знание, а знанието е необходимо. Мислете през седмицата, разсъждавайте, турете всички тия думи в разни комбинации и нови струи ще дойдат в душата ви. Нали сте имали случаи някой път да ви каже някой: „Обичам ви“ – и да ви светне. Майката казва на дъщеря си: „Обичам те“, и тя веднага се развеселява. Господарят като каже на някой слуга, че го обича, веднага той стане весел и радостен. Но когато този господар се мръщи, духът на този слуга отпада. Когато учителят обича учениците си, те всички са добри.
Искам всички да се отнасяте с любов един към друг. Аз препоръчвам на всинца ви това учение. Предайте го по домовете си, на децата си, направете като онзи мохамеданин деветдесет и девет опита и на стотния вие ще имате едно правилно разрешение на вашия живот – такъв, какъвто трябва в Божествения свят. И като ви се отворят очите, ще кажете като слепия: „Едно време бях сляп, а сега виждам.“
Сега мнозина се явяват и казват: „Ти вярваш ли в това учение, в това, което учиш, сигурен ли си? Кой е ходил в онзи свят?“ Казвам, в онзи свят не съм ходил, но живея в него. „Тогава при Бога ходил ли си?“ Живея в Бога, изучавам Го във всички буболечици, в птичките, във въздуха. Всичко ми прави радост, навсякъде Го виждам, живея в Него, слушам гласа Му. Какво чудно има в това? А вие казвате: „Като умрем, тогава ще отидем при Бога.“ Като умрем, никъде няма да отидем. Като умрем за нашия егоизъм и го превърнем в течност, спасение има. Но ако умрем, без да превърнем този лед в течност, нашето положение е опасно.
Не живейте със старите идеи, а според тези, които Господ разкрива. Този Господ навсякъде Го виждайте. В един професор, който просвещава – там е Господ; в един свещеник, който поучава – там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си – там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата – там е Господ; във войника, в офицера – навсякъде Него виждаме. За един съдия, който осъди добре, казвам: „Колко е добър.“ Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас. Той казва: „Те са Мои деца и за в бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че ще се преобразят.“ „Ама те са грешници, в пъкъла ще бъдат“, казват някои. Господ казва: „То е временно, те сега са в пъкъла.“ Какъв по-голям пъкъл от земята!
Ние сме сега в пъкъла и следователно Този Господ сега ни изважда из пъкъла, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението.
Казвам, всинца сте чада на Бога. В този широк смисъл слушайте гласа Му, вършете волята Му, както вие разбирате, и не се бойте.
Беседа от Учителя, държана на 1 февруарий, 1920 г. София.
