ЗЛОТО И ЛЮБОВТА. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПЪТ. СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛОТО
5 ч. с. Изгрев. Небето облачно. Времето – дъждовно и меко.
Добрата молитва.
Хвалата.
Молитвата на Царството.
21 глава от Йоана /от 15 стих до края/.
В Начало бе Словото.
Има едно изречение, което казва: Преповторението е майка на знанието. Христос три пъти попита Петъра – обичаш ли ме? Едно съвпадение. И Петър три пъти се отрече. На всяко питане Христос го питаше; за първото отричане го попита: Обичаш ли ме Петъре? Петър каза: Обичаме Те. Христос му каза: Паси агънцата ми. Втори път го попита – за второто отричане – обичаш ли ме? Петър Му каза: Аз Те обичам, но от страх се отказах. Христос пак му каза: Паси овцете ми. И третия път го пита: Ти като се отрече третия път, обичаше ли ме? Петър казва: Обичах Те. Има едно съвпадение. Може да е така, може да не е така. Запомнете следното. Как петната се чистят с чиста вода. Щом имаш едно петно, жената ще натопи кърпа в чиста вода, за да се изчисти петното. Христос пита Петра: Ти обичаш ли ме? С Любов се чисти. Петър казва: Сега Те обичам. И казва се, че Петър се огорчи. Той си помисли, че Христос няма още доверие в него. Че ако друг път се подложи на същото изпитание, пак може да се подложи на същото прегрешение. И вас могат да питат; какво е за Петра, така е и за всички. Всеки човек все може да мине през същите изпитания.
Кой от вас не е казвал: Какво съм тръгнал по този път? Защо не си живея като хората. Да си живея, да се понаживея. По този път нищо не се постига. Чудни са хората като мислят, че като тръгнат по кривия път, ще постигнат нещо. Ако по правия път не можеш да постигнеш, че по кривия ли ще постигнеш? Ако от дървото, което има ябълки не можеш да вземеш, че от сухото ли дърво ще вземеш? Някои искат да намерят щастие в живота. Има хиляди хора, които не вървят по пътя на Христа и пак ги ядат и въшки, и бълхи. Целият свят страда не че върви по пътя на Христа, но защото не върви по пътя на Христа. Щастието на Земята произтича само от тези, които вървят по правия път. Кои пренасят полза на хората? Плодните дървета – добрите хора са плодни дървета, от които светът се храни.
Ако Христос ви зададе въпроса "Обичаш ли ме?" – какво ще кажеш? Колко пъти състоянието на човека не се мени. Не е лошо да се мени състоянието му. Разправяше ми един мой приятел, той ми каза: Човек трябва с много да се бори. Той трябва да се учи много да търпи. Казах му: Защо? Той каза: Идва един и иска да му отслужа. Иска пари. Давам му колкото имам. Той ми казва: Много си скържав човек, толкова дава ли се? Не можеш ли да дадеш повече! Идеше ми да взема парите и да ги туря в джоба си. Но исках да се покажа спокоен и казах: Намерил си ме в такова положение, че да ти дам толкова. Ела друг път и ще ти дам повече. Това са прости думи, с които искаш да ме залъгваш. И се обърна грубо, и си отиде.
Ние по някой път се сърдим на Господа и не знаем защо. И кой от вас не се е сърдил? Имаш една пречка и казваш, защо ми даде Господ това? Имаш някоя малка дарба и казваш, защо не ми даде Господ повече? Всеки ден хората са мърморковци. Ако не даде много, е лошо, и ако даде малко – пак е лошо; и ако никакъв не дава, пак е лошо. Писанието казва: Всичко съдействува за добро. Значи и от всичкото наше мърморене Господ в края на краищата все ще изнесе нещо хубаво. Ще направи нещо хубаво от него. Благодарение, че това оправдава нещата. Но за сега от това мърморене хората имат много да страдат. Без мърморене раните зарастват лесно, а с мърморене – по-мъчно. Ти буташ, буташ раната, и тя стане един звънец. Ти седиш и си казваш: от мене човек няма да стане; и после повториш същото. И в какво седи човещината? Щом мислиш – човек си; щом не мислиш – не си човек. Казвам, има ли мъчнотия човек да мисли добре? Няма никаква мъчнотия. Защото мъчнотията е в един навик. Имаме един наш приятел, който имаше един аристократически характер. Роден за аристократ. Всички навици на аристократа, походка и пр. Не мога да се освободя от това, казваше той. Сутрин ще стане и ще седне на леглото и ще чака слугинята и жена му да му турят обущата. И после ще вика на жена си, как така да не знаят да вържат добре обущата. Той ми казва после – един глас ми казва: Ако жена ти умре преди тебе, ти какво ще правиш един ден, ако нямаш слуга, кой ще ти туря обущата; а пък друг глас ми казва – трябва да ги вържат, да знаят кой съм аз! При този навик Всеки ще иска да го посрещнат добре, да му турят обущата, да му е приготвено добре, да му постелят добре и той като един голям аристократ да тръгне и да се обръща наоколо, на ляво и на дясно и да казва: Като мене друг няма. Това е една слабост във всичките. И у свещениците е, които проповядват, и у верующите, у майки и бащи, навсякъде. От къде е излязло това, никой не знае. Но има го това, у някой повече, у някой по-малко. Една сила, ако знаем как да я използуваме, ще ни бъде като добро средство, ако не знаем – може да ни причини неприятност. И може да ни отнеме разположението.
Христос се обръща и казва: Петре, иска да му каже единственото нещо, което може да изправи човека, е Любовта. Любовта е Бог! Само присъствието на Бога в човека може да изправи човека. Щом Бог отсъствува от душата, заражда се недоволство. Питаш защо е така? Така е. Щом отсъствува светлината от една стая, заражда се тъмнината. От какво произтича тъмнината! От Земята. Земята хвърля тъмнина.
Та, ние седим под сянката на Земята. И тя е която ни мъчи, щом се обърне Земята в противоположната страна към Слънцето. Земята ни хвърля сянката си и нас ни мъчи сянката на Земята. Сянката на Земята, това е лошият живот. Много пъти лошият живот се върти и ти хвърля сянката.
Един ден и Земята ще стане прозрачна. Та слънчевите и Божествените лъчи ще минават през нея, животът ще бъде светъл и няма да бъде така тежък, както е сега.
Сега могат да се явят много противоречия в душата ви. Вие оставете противоречията на страни, не ги разрешавайте Всичките. Вие казвате, две по две е равно на четири. Питаш защо е четири? Защото две и две като се съберат, правят четири. Като изядеш за два дена по два хляба, правят четири хляба. Защо е така? Защото си изял четиритях хляба; и като не беше ги изял, не щеше да бъде така. 5х5=25. Работил си пет дена и си получавал по пет лева на ден – правят 25 лева. Недоволен си от тях. Защо е така? Защото пет дена си работил.
Та казвам: Ние искаме там, гдето няма никаква философия, искаме да извадим една философия.
Питат защо е злото в света? Но трябва да се даде и другият въпрос – защо е Любовта в света? Никой не е дал до сега отговор. Нали човек, който пита: "Защо е Любовта" – той е намерил нещо криво в Любовта. Щом питаш някого защо те обича, ти си направил вече една малка погрешка, микроскопическа погрешка. Щом питаш защо те мрази, пак си направил малка, по-малка погрешка. Защото този човек, ако не те обича, той не щеше и да те намрази; онзи, който те обича, може да те намрази. Ти никога не може да мразиш един човек, когото не си обичал; и никога не можеш да обичаш един човек, когато не си мразил. Какво ще кажете на това? Ако човек не се роди в света, кого ще мрази. И щом майка ти те е родила, ти ще бъдеш недоволен от нея, че те е родила. Почнеш да страдаш. Хванеш майка си и баща си и ги питаш защо те родиха, и защо не избраха нещо по-хубаво за тебе. Това се повтаря и в нашия живот. Ти допустнеш в ума си една мисъл, допустнеш едно желание в сърцето си и това желание произведе едно недоволство в Мисълта. И тя произведе едно ожесточаване. И ти казваш: Защо ми създават тези лоши условия? В това седи едно неразбиране.
Всякога, когато не разберем характера на онзи, който ни обича, ние ще влезнем в стълкновение с него. Или другояче казано: Всеки един човек, който те е обичал и ти не си го обикнал, има една опасност да попаднеш в погрешно схващане. Ако го обичаш, както той те обича, ти ще имаш правилно разбиране. Правилото е такова: Всякога, когато критикуваш някого, той те обича, а пък ти не го обичаш, а пък всякога, когато той те критикува, ти го обичаш, а той не те обича.
Та казвам: Не критикувайте. Ако не разбираш, ще критикуваш; ако няма в душата ти Любов, ще критикуваш. И ще бъдеш най-добрия критик! А щом имаш Любов, критиката ти ще бъде една свободна Любов.
Та казвам, имайте пред вид следното. Не да носите само името на един художник, не само да казват за тебе: Той е виден художник. Но този художник трябва да знае и да рисува. Той трябва да владее четката, палитрата, боите; музикантинът не е онзи, който е само свършил по музика; музикант е, който знае да свири, да пее, който разбира музиката. Не е онзи, който може да говори за Любовта, но онзи, който люби, той е учен човек. Щом аз любя, то е цяла наука в мене. Аз разполагам с една велика сила в душата си. Какво ще ми обясняват какво нещо е Любовта. Нека чакат, аз ще им обясня какво нещо е Любовта. Минава някой и казва: Много лош човек си. Не си направил нито едно добро до сега. Аз му казвам: Ще ме извините. Не се минават и сто крачки, този, който казва така, му се счупва крака. Аз отивам при него и му казвам: Отдаде ми се случай сега да ти направя добро. Другият може да каже: Ти стана причина да ми се счупи крака. Той имаше Мисълта /тази мисъл/ не съм те виждал да ми направиш едно добро. И след това се допустна да му се счупи крака, и после да се поправи крака. Тогава онзи казва: Ще ме извиниш, че не съм толкова сръчен и затова ще ти причиня болка, но мога да ти поправя крака и ще го превържа. И след като оздравее крака на онзи човек, ще кажа на другия: Много ти благодаря! Имал си добро сърце. И ще ме извиниш, че съм имал криво понятие за тебе.
Та сега, в живота ние се опознаваме такива, каквито сме. И ако страданията в живота служат, за да се опознаем, где е грешката на страданията? И ако Любовта служи, за да се опознаем, где е погрешката на Любовта; и ако и страданията, и Любовта служат за да се опознаем, това е Божественият път! Трябва да благодарим, че Бог ни се изявява чрез закона на страданията, при които всякога Той присъствува. Жертвата чрез Любовта, с която се дава Божието благо. Чрез страданията жертвата ни подтиква в нашия живот да вървим напред. Като дойдат страданията, няма да видите Бога и като дойдете до Любовта, пак не познавате още Бога. Ти като обичаш някого, виждаш формата, но не и Бога. Младата невеста…. само своя възлюблен. Тя не го е виждала още. Тя мисли, че го вижда. Дълго време ще мине, докато хората разберат Христа. Две хиляди години са минали и колко малко хората са разбрали Христа. Христос казва, в окултната наука има една теория, която казва, че онези напреднали братя, които ръководят човечеството, всяка вечер работят за подобрение на човечеството. Понеже човечеството се преследва от другата ложа, от хора, които ходят със своето оръжие и дето видят някого, пускат своите стрели. Та тези напреднали братя, като видят, че някой ще стреля на някого, те подлагат своите гърди и стрелата отравя това. Те изваждат тези стрели, измиват отровата и ги връщат назад. И така смекчават злото.
Та вие един ден ще бъдете такива ръководители братя, в чиито гърди се забиват стрелите. И тогава ще видите какво нещо е да носите страданията на другите.
И Христос сега постоянно носи на гърдите си тия стрели на злото. И така смекчава положението. Това е само Любовта, която е в сила да го направи. Това е Бог, който смекчава злото в света чрез Любовта. Ти казваш: Защо трябва да обичаме? За да смекчим злото.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/
6.20 ч.с.
31-во Неделно Утринно Слово, държано на 4.07.1937 г.
