ЗНАНИЕ – СЪЗНАНИЕ И СВРЪХСЪЗНАНИЕ (СИЛИТЕ В ПРЪСТИТЕ. ЗНАНИЕТО В ПРИРОДАТА)
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Пишете върху темата „Как са създадени краката и ръцете“.
Сега толкова години наред вие, младите и старите, не правите упражненията както трябва. Природата не обича безпорядък на нещата, вследствие на което и всички хора са потънали в известно невежество. Едно упражнение, каквото и да е то, трябва да се извърши както трябва. Сега шестте упражнения, които имате вие, трябва да се правят ритмично. Сега как си вдигате вие ръцете – нали, като почвате упражнението, си вдигате ръцете. Във вдигането на ръцете нагоре трябва да си напълните дробовете с въздух. Ти не можеш да вдигнеш нагоре ръцете си, докато не напълниш с нещо гърдите си. С вдигането на ръцете си нагоре, вие трябва да възприемете нещо. Човек всякога трябва да възприема нещо. И гайдата не може да свири, докато не се напълни, не я нахраните с нещо. И човек най-първо трябва да яде, за да добие сили. И ако няма храна, не може да има, няма движение. Нищо ако нямаме, и движения няма.
Значи трябва да възприемеш въздух при движение ръцете нагоре, и тогава, като слизаш надолу, при клякането, трябва да издишаш. После пак като се качваш, при изправянето нагоре, пак ще възприемеш въздух. А вие как правите? Като слизате, дишате, а като се качвате, издишате. Един буламач е станало и няма никакви резултати, а има едно чувство на разочарование. И тогава човек става хилав. Гледаш, някой човек върви, главата му на едната страна наведена или на другата страна или гръбначният стълб се изкривил. Това са все неестествени положения. Ти ако вървиш прав – има си известни закони в света, ти трябва да вървиш прав по отношение на известна плоскост, на известни сили, които действат в тебе. Ако ти не си в хармония с тези сили, ти не можеш да мислиш правилно, не можеш да чувстваш правилно, ти си загубил своя перпендикуляр към плоскостта, в която се движиш. Аз казвам плоскост чисто физически, то е плоскост, поле, в което ти работиш.
Та казвам, вие сега следвате всички тия науки, които са едно упражнение за вашия ум. Но всичко това, което вие знаете, няма никакво приложение. Като казвам, че няма приложение, то значи, има повече отрицателен характер, отколкото положителен. Отрицателен характер, когато човек яде повече, отколкото трябва, и следователно стомахът му не е в състояние да смели тази храна и той губи повече сили. И вследствие на това ти усещаш едно неразположение. Какво се изисква тогава? Да яде човек по-малко. Сега идеята, че с малко ядене човек не може да поддържа живота си, но малкото храна, но обработена, дава повече сили, отколкото многото храна, и необработена.
Та най-първо трябва да си съставите едно понятие за себе си. Вие носите една глава, едно тяло, едно сърце, ръце, удове, които са резултат на хиляди векове, които са минали преди вас. Хиляди същества, които са работили върху този резултат. Следователно вие носите едно тяло и не знаете защо го носите. Имате едно тяло, което е тежко 50, 60, 70, 80 килограма тежест, но защо тялото ви е тежко, не знаете. Толкова не знаете и даже не знаете тези органи, с които функционирате, не знаете тяхното употребление.
Ще кажете – може и без това знание. Добре, съгласен съм. Може и без да знаете всичко това. Но вие влизате в една стая да живеете. Вие питате хазаина: „Тази ли е стаята?“ И той не ви разправя, че стаята има толкова ключове и много други приспособления, заминава си човекът. И вие се въртите и търсите ключа, търсите някъде светлина. Вие трябваше да питате: „Тази стая осветление има ли? Къде е осветлението?“ И ще си го запишете къде е ключът. После ще питате водоснабдяването къде е. И него ще си запишете. И ред други приспособления, и за тях ще питате, и няма да се намерите в едно трудно положение.
Сега тези са ред положения, които не засягат само вас. Засягат всички същества – и по-нисшите същества по-добре живеят, отколкото по-висшите същества. Вие сте заняти с вашите нововъведения. Кое нововъведение? Представете си, че вие сте направили една хубава дреха. Ушили сте дрехата и сега това нововъведение – дрехата, искате да облечете дрехата си. Имате огледало, обличате я, събличате я, въртите се напред, назад, че забравяте да ядете. Само за дрехата мислите и някой път забравяте и да учите уроците си. Само дрехата обличате и събличате. Този опит ще го правите само когато времето не е ангажирано с уроци. Но щом имате уроци, няма да ангажирате уроците с вашето нововъведение – с това обличане. Какво ще спечелите да покажете навсякъде това нововъведение? Някой ще ви обере и ще се върнете без дрехата. Или вие сами ще примамите някой да ви открадне дрехата.
Тогава, ако аз ви кажа тъй, от съвременната наука ще извадим един извод, следующия. Водата, която при студа ври, какво става с нея? Тя замръзва. И водата, която при огън ври и се изпарява, какво става? Вода, която ври и замръзва, какво е? И при студа ври, и при огън ври, но имате два различни резултата. Сега преведете това психологически. Има известни процеси, които изискват време. Казват: „Той ври човекът!“ Да вриш при студ? Огън е това на телата. Ври този огън. Има един огън, който смразява. Студът е огън, който смразява, сгъстява телата. Ако ти вриш и замръзваш и ако ти вриш и се изпаряваш, какво ще придобиеш? И в двата случая ще придобиете ли нещо?
Вие сега не сте научили един начин. Вадите си други изводи. Какво искате вие? Вие запример питате: „Какво иска да каже Учителят? Какво сме съгрешили?“ Мен не ми е въпросът за вашите грехове. Мен не ме интересуват греховете. Че виеимате да плащате някому, и това не ме интересува. Че вие имате голяма раница на гърба си, и това не ме интересува. „Ама знаеш ли колко ми тежи?“ Че какво от това. Щом ти е тежка, хвърли едно кило от нея. И после хвърли още едно кило. Хвърли! Хвърли! Ти си господар! Казваш: „Знаеш, гърбът ми се охлузи, уморих се.“ Че ти си господар! Щом ти не знаеш да изваждаш хляб от твоята раница, аз те считам, че ти си един слуга, не си господар. Напусни господаря си. „Ама кой ще ме храни?“ Тогава носи раницата на господаря си. Едно от двете. Или трябва да напуснеш лошия господар. Е, кой е лошият господар? Лошото мислене. Щом лошо мислиш, ти си при лош господар. Щом право мислиш, ти си при добър господар. Или правото мислене е напущане на лошия господар. Ще кажеш: „Не, господине. Досега ти слугувах, няма да мисля вече така.“ Лошото мислене е един господар, който ми е турил един юлар на главата. Казвам, не ти искам юлара вече! „Ама този юлар е за тебе, той е много хубав.“ Не го искам аз юлара. За тебе нека остане, а аз без юлар ще ходя.
Та сега казвам, новият начин, новото разбиране в света какво трябва да бъде? Да кажем, имате една мъчнотия. Хубаво. Имаш една рана, трябва да знаеш как да я лекуваш. Имаш един дефект, паднал си някъде, някоя кост се е разместила, какво трябва да правите? Ще намериш един майстор, който да я намести. Има един дефект, от който човек страда. Всяко едно страдание се дължи на един дефект или на миналия живот, или на сегашното, или на чувствата, или на мислите. Трябва да се намери един начин да се поправи. Пък ако не може да се поправи, какво трябва да се прави?
Аз ще ви дам един въпрос. Щом яздиш на една каруца, която е счупена, какво трябва да правиш? Ще напуснеш каруцата, ще туриш товара на гърба си и тъй ще вървиш. Ама без каруца не може. Тогава ще чакаш да мине някой, който да я поправи. Ако след два-три месеца мине някой, че да ти поправи каруцата, заслужава ли си два-три месеца да се чака да дойде този, който ще поправи каруцата? Всички противоречия, които са в живота, това са неестествени мисли, неестествени чувства, навсякъде едно разногласие.
Сега да се повърнем, това са ред аномалии, които сега съществуват в сегашното човечество и, разбира се, трябва да дойдат онези майстори на човечеството, които трябва да въведат човечеството в правия път. Това е общото положение на всеки един човек. След като се води цялото човечество, всеки един човек си има едно знание определено, в което той сам трябва да влезне. Сега онова, което вие трябва да направите от съвременното знание. Ако вървите по този път на съвременното знание, вие ще имате тези резултати. Ако сте един богаташ с неговите разбирания, ще направите къщи, ще имате автомобил, добре ще ядете, ще се ожените, ще народите деца, ще остареете, ще умрете, ще ви направят един паметник, ще пишат: „Тук почива един благороден човек, добър човек, оставил голямо наследство.“ Питам, вие след като умрете и на вашия паметник напишат най-хубавите имена, тези имена какво иде ви ползват, като ви турят в земята?
Представете си в съзнанието такова едно схващане, че всеки един човек, който е богат и е заровен в земята, че съзнанието му седи там, не се освобождава от гроба. И той усеща тежестта, дето е заровен, казва: „Така ми пишат – тук се намира един благороден човек с благородна кръв, от високо произхождение, това направил, онова направил, ехееей, но аз страдам отдолу. Поливат ме, плачат отгоре ми, но какво ме ползват всичките тези, когато аз отдолу се мъча. Аз страдам, а хората минават, тъпчат ме отгоре и казват: „Добър човек беше.“ А какво ме ползва всичко това, когато аз отдолу се мъча. Каква философия има във всичко това? Не ги искам да ходят като обрани попове и да ми четат молитва. Аз бих предпочел да кажат другото – да бъда лош човек, но да кажат: „Я да го изкопаем и изхвърлим навънка.“ И тези хора бих ги счел за по-добродетелни, отколкото да ми четат всичките тези молитви „Господи, прости му греховете“.
Това е сега вашето положение като ученици. Вие седите и чакате някой да ви каже някоя блага дума. Ти си много даровит, но си скъсан. Ти си способен и даровит, но професорът те скъса. Нищо повече. Ти си даровит, но нямаш нито пет пари, ходиш гладен, пак те скъсал професорът. Ти си благороден, но гостилничарят няма доверие в тебе. Пита пари имаш ли. „Нямам.“ „Хубаво, ако остане нещо, може да ти дам.“ Турците казват на такова едно разсъждение: „Е, изходният път какъв е?“
Туй е изходният път на нещата. Но изходният път за умния, който може. И всичките тези упражнения са упражнения, при които вие можете да разрешите една мъчнотия в света. Но ако вие не знаете кой от тези пътища да изберете, в дадения случай туй няма да ви ползва.
Фиг. 1
Представете си, че вие имате тук един такъв знак, както в аритметиката минусът. Какво ще постигнете? Или представете си, че имате знаците, турени във всички положения. Ако вие сте, това нищо не разрешава. В единия случай водата, която ври при студа, тя ще замръзне. Плюс отгоре това е студ, това е събиране. И вода, която ври при студа, тя ще замръзне. А минус това е вода, която ври при топлината. И като отидете при тенджерата, нищо няма да намерите там. Всичко е изчезнало – извряла е водата. Това е минус. Сега, ако водата се изпари и водата измръзне, какво печелите вие? В дадения случай водата е полезна на един дерменджия. Човек си меси хляб, опича го, има вече един сложен процес, който допринася нещо. Тогава представете си, да кажем, вие имате тия знаци така поставени вътре – – + + +. Това е естественият път за сполуката в света. Два минуса и два плюса и плюс. Но ако ти не можеш да определиш тия плюсове?
Да кажем, имаш лявата ръка. Ако в дадения случай ти не знаеш де е положителното у тебе? Ние взимаме като образ ръката. Но тя е образ на известна деятелност, която става вътре у човека. За пример вие имате малкия пръст. Той е във връзка с известна област на мозъка. Тогава слънчевият пръст, безименният, и той е свързан с известна област на човешкия мозък. Първият пръст и той е свързан, палецът и той е свързан. И трябва да знаете, че силата на палеца е равна на силата на четирите пръста. Следователно туй, което четирите пръста съдържат, като се съединят, този пръст – палецът, половината на човешката енергия изходи от палеца, или половината от човешката енергия е вложена в палеца. Именно животните имат само тия четири пръста, те нямат енергията на палеца, туй разумното разбиране – приложението. В палеца е приложението на човека. Без палец вече вие имате енергии, които действат инстинктивно. То е едно колело, което се върти, върти и ако му туриш малко масло на самото колело, това са физически енергии, които действат автоматически. Това всеки може да използва.
Та казвам, когато имате едно желание, на което не знаете неговия произход, вие се намирате в енергиите на вашите пръсти, отдето изтича енергията. Например вие имате стремеж да се качите на високо място, вие искате да заемете високо място, да станете висок човек. Да вземем един човек, на когото личните пръсти са развити – той иска да стане висок. Питам, ако вие се качите на един висок връх от 12 километра, какво ще добиете на този висок връх? Вие ще се задъхате и ще имате нужда да се тури изкуствено дишане. И досега на 8 хиляди метра ако се качите, има едно задъхане и трябва да имате един изкуствен мехур, от който да приемате кислород. А като се качите на 12 хиляди метра, ще загубите съзнанието си.
Та казвам, като се качиш на такава височина, ти ще изгубиш смисъла. Този закон е верен. Вие искате да се подигнете в обществото и тъй да се издигнете, че да ви знаят всички хора, да станете прочут човек. Вие не знаете колко опасно е да бъдеш прочут човек. И лошо е никой да не те знае, но лошо е, когато те знаят всички хора. Вие имате една идея да се прославите. Но тя е чисто Божествена идея. То е друг въпрос да ви знаят, които ви обичат. И те искат да ви допринесат нещо. Но когато един човек гледа на вас, че иска да ви използва, по-голяма опасност няма от тази. И питам, ако вие запознаете една овца с един вълк, какво добро ще допринесе той? Че вие я излагате на голяма опасност. И какво най-после ще се случи с тази овца? Дали е мъжка овцата, или е женска, вълкът не гледа. Резултатът ще бъде все същият. В резултат и двете ще платят с живота си. В единия случай мъжката овца ще бъде малко по-мазничка, по-голяма, а женската – по-мършава. Винаги мъжките овце са по-мазнички. И вълкът ще има повечко месце да яде. Ти казваш: „Аз я запознах с почетния вълк. И вярвам, че този вълк ще води и пасе тази овца.“ Да, той ще я пасе така, че втори път няма да я намериш тази овца.
Аз правя своята аналогия. Ако ти запознаеш една твоя благородна мисъл с една мисъл на един вълк в тебе, мислиш ли, че твоята благородна мисъл ще остане здрава, неразрушена? Никога! Никога не оставяйте лошите мисли в паралел, в запознанство с една добра мисъл, с една овча мисъл. Казано е – побеждавайте злото с доброто. Там законът е друг. Смисълът е съвсем друг. Мисълта в пълната смисъл е една пасивна проява. Сама по себе си мисълта е силна, когато е в човешкия ум. Но една човешка мисъл вънка от човешкия ум, тя почти е без сила. Всеки може да използва една мисъл – лоша или каквато и да е, може да се използва от едно разумно същество. Лошата мисъл може да се използва. И добрата мисъл може да се използва, но от едно разумно същество.
Та казвам сега, ако вашият малък пръст е положителен и ако вашият първи пръст е отрицателен, и ако вашият палец е отрицателен и вашият среден пръст е положителен, какво ще постигнете? Какъв ще бъде резултатът, ако малкият пръст е положителен? Положителният пръст придобива нещата, а първият пръст ги губи. И палецът и той ги губи. А средният пръст, той печели. Какво ще придобиете? Е, този е най-високият връх, на който може да се качите със съзнанието. И съвестта, и тя е нагоре. Да бъдеш положителен, значи постоянно да преглеждаш сметките си. Какво ще придобиеш? Съзнаваш ти в твоя тефтер най-високото място, ще видиш остатъка. Този пръст средният раздава правото на всички. Тогава какво качество имаш над тях? И тогава какъв смисъл има качването на този връх? Защото, ако се качиш и раздадеш правото, тогава е хубаво. Но ако ти се качиш и се върнеш, без да раздадеш никому правото, тогава какво си спечелил? Губене на енергията е това. Ти, като се качиш там, трябва да раздадеш правото някому или на себе си, или на другите, но ще дадеш някому правото.
И питам, ако ти в малкия пръст си положителен и си добил всичките средства в света, богатства от този малкия пръст. Казвам, за даден случай малкият пръст има всичкото богатство, но ти имаш развален стомах и дробовете ти са слаби, и главата ти. Питам, че този пръст бил много богат, какво ще те ползва? Той ще ти създаде всичкото нещастие. Около тебе ще се съберат доктори, ще направят всичките свои опити. И какво ще добиеш от тия опити? Ще добиеш само страдания. Това е сега положението, в което сега мнозина от вас се намирате.
Вие страдате. Казвате: „Защо така е обществото направено?“ Никой човек в съвременния свят не е в състояние да ви даде един отговор, защо са тия страдания. Ще кажеш: „Баща ми и майка ми са били такива. Ама обществото не е така добро.“ На тези никой не може да ви даде отговор. И ще кажете: „Такъв е светът.“ Е, какво трябва да се направи? „Трябва да се поправи.“ Не трябва да се поправи светът. Ние имаме философията на мишките. Те казали – трябва да тури звънец на котката. Но затова трябва знание. И после кой ще тури звънеца на котарака? Мишките трябва да станат по-силни от котката, за да турят звънеца на котката. За да турите вие звънец на вашия котарак, вие трябва да имате едно знание. Вие имате известни мисли, известни желания, известни чувства, ама знаете ли в даден случай едно желание, което вие имате, туй желание ваше ли е, или вие сте един наемник на едно ваше желание. Ти казваш: „Аз ще го убия!“ Е, хубаво, ти убиваш някого, друг убива тебе.
Питам тогава, ти господар ли си? Ако два предмета, които се сблъскват и се разрушат един друг, какво се постига? Сега аз искам да ви наведа на мисълта: най-първо трябва да знаете известно желание, произхода му, господар ли ще бъдете на това желание, или то ще бъде господар. Слуга ли ще бъдете на това желание, или то ще бъде слуга на вас? Казваш: „Аз имам желание.“ Но ти господар ли си на това твое желание, или си слуга? Ако си господар, ще има един резултат. Ако си слуга, ще има друг резултат. И после, ако си господар, добър господар ли си на твоето желание, или си лош господар на желанието си?
И после другото положение. Това твоето желание добро желание ли е, или е лошо желание? Ако си слуга на едно желание и не си господар, ти ще гледаш това желание добро ли е, или лошо. Ако е лошо това желание, ти ще гледаш по всеки начин да се освободиш от това желание. Ако не се освободиш, ще имаш най-лошите последствия, за които никой не може да ти помогне. Сега не се спирайте върху това. Светът е един резултат. Всички тия хора това са единици, които функционират вътре в света.
Представете си сега числото 5. Това число може да вземете като едно положително число, може да го вземете като едно степенувано число. Да кажем 5 пясъчни зърна. От тях какво можете да изкарате? Нищо не можете да изкарате. Но това може да са 5 ябълчни семена. От тях може да изкарате нещо. Представете си, че това са 5 вола и 5 коня. Вие можете да ги впрегнете. Или най-малкото това са 5 ваши приятели, които можете да имате. Това са все числа степенувани. Резултатите ще бъдат все различни, ако имате пясъчни зрънца, ябълчни и приятели. Ако вие знаете какъв е произходът на числото 5 или какво съдържа в себе си числото 5, вие можете да направите много работи. Какво е числото 5? Вие имате 5 добри ваши приятели. Какво можете да направите с петте добри ваши приятели? Ако са 5 песъчинки, ще ги турите някъде. Ако са 5 ябълчни зърна, ще ги посеете някъде в земята. Ако са 5 вола, ще ги впрегнете или ще ги продадете. Ако са 5 добри ваши приятели, какво ще правите с тях? И тях ще впрегнете на работа, нали? Ама ако вашите приятели са по-силни от вас, как ще ги впрегнете?
Та казвам сега, може би вие имате една идея, каквато е била онзи Гордиевият възел. Чакали да го разреши някой. И като не се намерил такъв, който да го развърже, дошъл Александър Велики, той взел ножа си и го разрязал. Но той го разреши по много механически начин. Питам, Александър Велики не разреши въпроса, той разряза Гордиевия възел, но не можа да запази империята си, питам, де седи величието на Александър Велики? Александър Велики е разрязал Гордиевия възел, той е разрешил задачата така, както се разрешава само в едноизмерния свят и в двуизмерния свят. Това е отрязване. Едно двуизмерно същество винаги като Александър Велики ще разреже Гордиевия възел и той не може да си представи, че може да има и друго разрешение. Това е едно същество, затворено в един кръг, разбирате ли? То казва: „За да излезна от този кръг, непременно този кръг трябва да се пречупи някъде. Ако е едно триизмерно същество, той ще прекрачи този кръг. За него кръгът представлява една от великите тайни и казва – трябва да се пробие. И като го пробие и скъса този кръг, то мисли, че е разрешило една от великите тайни. Ако е едно триизмерно същество, то ще дигне кръга и ще мине над кръга отгоре. И кръгът ще остане цял. Сега а вие много пъти като двуизмерното същество разваляте кръга, казвате: „Аз ще скъсам връзките си с него!“ Вие сте двуизмерно същество. Имаш някоя пръчка на пътя, вдигни си крака, прескочи я. Няма какво да го разкъсваш. Кажи: „Аз ще прескоча този кръг! И ще вървя напред!“ И няма да се занимаваш занапред с това.
Фиг. 2
Та в сегашната математика, в ръката, докато са всички количествени числа, които природата е турила, тия подразделения вътре, после линиите в дланта – всичко това е вложено вътре. То не е само предположение, ама има една мярка. Ще минете тия граници между световете на фалангите или на членчетата на пръстите. Това са все приятели, една мярка е. Ще мерите тия граници между световете. Първата фаланга, първата граница, това е Божественият свят. Втората граница е светът на ангелите. И коренът, или третата фаланга, е човешкият свят. Или основата на пръста, това е животинският свят. Така отношение има. И тогава ще знаете кой свят у вас управлява. А това трябва да го знаете. Гледайте си ръката надолу, нагоре, надясно, наляво, после върховете на пръстите си гледайте.
После вие не знаете къде да бутнете. Някой път не ви върви. И ако река аз да ви кажа някои работи, вие ги вземете толкова буквално, че нищо няма да се постигне. Аз гледам сега, когато някоя певица пее. Тя постепенно ще се упражнява, упражнява, докато изпее една песен „Аве Мария“. „Аве Мария, Аве Мария, Аве Мария“, пееш „Аве Мария“, но нищо не става. Ти пееш една песен, но при явяването на една мечка, ти ще бягаш. Пееш „Аве Мария“, но бягаш. Аз наричам да изпееш „Аве Мария“, и мечката да се спре там. И като дойдеш при един гостилничар и като изпееш „Аве Мария“, той да ти каже: „Ела!“ Ти идеш при един банкер, изпееш песента „Аве Мария“, и ти каже: „Ела!“ И ти даде. Идеш при един дрехар, изпееш му песента, и той ти даде. Това разбирам. Тогава навсякъде „Аве Мария“. Нямаш приятели, изпееш песента на един, и той ти каже: „Аз ви познавам, заповядайте.“ Но ако той каже: „Не си струва да слушаш гласа му, гърлест е гласът му, струва 5 лева.“ И тогава вие идете до онова противоречие, казвате: „Защо Господ ме е създал мене?“
Аз имам един друг въпрос. Защо вие мислите така? Когато Господ те е създавал, ти беше ли при него? Ти видя ли твоето създаване, като те правеше от кал? „Е, не го видях.“ Тогава защо говориш за неща, които не знаеш? „Е, баба ми каза.“ Нито баба ти знае толкова, колкото и ти знаеш. Баба ти казва, че Господ те е създал, но и тя не беше там. „Е, нейният баща беше там.“ А той не е бил там. „Е, Мойсей.“ И Мойсей не е бил, когато Господ е създавал света.
Какво трябва да разбираме под думата „създаване“. Ама всеки казва тъй: „Условията ме създадоха да стана човек.“ Как те създадоха условията? Материално ли? Ти казваш: „Аз го направих човек!“’ Че как го направи ти човек? Че преди тия условия, преди аз да го създам, той беше човек. Аз казвам: „Ако не бях аз да го създам, той нямаше да бъде.“ Какво разбирате вие под това? И ако вие сте при мене, когато аз създавам някого като човек, ще видите ли нещо? Нищо няма да видите. И вие ще мязате, както и другите. Или вие ще мязате както онзи цар, който искал да направи дрехи, но да ги не пипне човешка ръка. Може ли да се направят дрехи, и да ги не пипне човешка ръка? При сегашните условия, при които живеем, не могат да се направят.
Та казвам, сега аз не говоря на всички. Аз говоря само на онези от вас, които разбират, а за другите това ни най-малко не се отнася. За тях трябва да бъде забавление, тъй както един тъпан, който бие дум-дум-дум. Бие тъпанът, но кой знае какво ще стане. Щом бие тъпанът, ще се съберат войниците, защото тъпан има, дето се събират войниците да се бият. И ще одереш кожата на едно животно, и ще направиш тъпан от нея. Ще биеш тъпана, и нищо няма да излезне. И аз не съм виждал сватба, дето тъпан да бие и после да няма бягане. Невсякога могат да се употребяват каквито и да са средства. Природата обича за благородните работи да избереш благородни средства. Ако обичаш един човек, ти ще му дадеш най-хубавата храна. Ако не го обичаш, ти ще му дадеш най-лошата храна или каквато и да е храна. Ако не обичаш един човек, ти ще го подкупуваш. Ако го обичаш, ти няма да го подкупуваш. Нищо повече.
Та казвам сега, даже в съвременната химия може да се изучават изменението и съединението на елементите и те трябва да проникнат дълбоко вътре в тия закони, които управляват съвременните химици. Повечето от тях са крадци и разбойници в природата. И мислят, че допринасят нещо на човечеството. Та природата държи сметка. Те крадат, но и тя налага наказание. Измислиха хората електричеството, а при това природата коси. Те измислюват, а природата коси. И природата ги свързва за тока. И най-после какво ще излезне от всички тия измислици?
Ако съвременните хора измислят всичките тайни на природата, той ще тури последната присъда на човечеството. Аз да ви кажа, като измислите последната тайна на природата, вие ще изчезнете от лицето на земята. Да изучаваме тайните на природата, без тя да иска, е едно насилие. Ако природата има любов към мене, тя трябва доброволно сама да открие нещо, да ми повери нещо. И аз да не злоупотребя с това. А щом аз изчезвам, значи аз върша нещо не по нейната воля. При всяко насилие непременно аз ще изчезна. Това стана с първия човек. Бог му каза: „Това дърво няма да буташ. И щом се опиташ да разкриеш великата тайна, ти ще умреш.“
Какво нещо е злото? То е последната тайна вътре. А ти искаш да разрешиш последната тайна – какво нещо е злото. Не разрешавай какво нещо е злото. Нито разрешавай какво нещо е доброто. Приеми ги като факт. Защо? Тогава злото ще носи лоши последствия, а доброто ще носи добри последствия. Използвай добрите отношения на доброто, избягвай лошите отношения. Не се стреми да победиш лошото, нито да го примириш. Не се стреми да определиш произхода му, откъде произтича. Вие никога няма да знаете това. Не само вие, мнозина – и учени, и първият човек, и той не можа да разреши този въпрос. И той изгуби и това, което имаше. И за него се казва, че е оголял, след като разбрал, почувствал се гол. Но с това не се свърши.
Сега аз ви казвам тази тайна. Тогава какво ще кажете? „Тогава да не учим.“ Та нима наука е да си обясниш какво нещо е злото? Това не е наука. Аз ще ви обясня. Ако ти знаеш колко тежи земята, може ли някой учен човек да знае колко тежи земята? Не може, разбира се. Това са предположения, това са хипотези. Претегли ли земята? И аз съм теглил земята и виждам всяка научна теория колко казва, че тежи земята. Обаче намирам, че милиони тонове липсват вътре. Проверявам, че тежестта ѝ не е доизчислена. И слънцето изчисляват. Нито пък аз искам да претегля земята. Земята тежи точно толкова, колкото и аз тежа. Тогава какво ще кажете вие? И вие можете да кажете – земята тежи толкова, колкото и вие тежите. Земята тежи толкова, че никоя мярка не може да я претегли, но тя е и толкова лека, че пак не можеш да я претеглиш.
Земята е съставена от безброй малки частици. Толкова малки, че всяка частица се движи особено и всяка малка частица представлява една малка земя. И тя си има свой северен полюс и южен, и свое слънце си има, към което се движи. И се хлъзга тази малка частица към пространството и няма никаква тежест.
Но събрани те всички заедно, те имат известен стремеж. И този техен стремеж образува тежестта на земята. Този стремеж на всички тия безброй слънца ние наричаме тежест. Стремеж, или го наричат падание към слънцето. Понеже като се привличат телата към слънцето, в това привличане земята има известна тежест. И ако едно тяло няма привличане, то няма никаква тежест.
Някои казват – по-тежка е неговата мисъл или по-редка, по-лека е неговата мисъл. Е, кои мисли са по-хубави? Леките или тежките? И казват – златото е тежко, перото е леко. В дадения случай тежките неща са хубави, са добри. А кои са лоши? Ако имате един лек чук като перушина, какво може да направите с него? Чукът забива гвоздеите. Ако имате тежък чук, с него можете да направите много хубави неща. Но питам, ако вие внесете един чук във вашата мисъл, каква полза ще принесе този чук? Или чукът е една отрицателна мисъл. Вземете мисълта на една омраза. Трябва да знаете къде да употребите омразата. Омразата трябва да употребите на физическото поле. При гнева той ще вземе един чук и ще иде при камъните. Ще набиеш един камък и след това, като се върнеш, ще кажеш: „Набих камъка колкото можах.“ Или ще кажеш: „Отмъстих си.“
Ама че същото нещо става на бойното поле. Хората там идат, намушкат се с ножовете, и после минават за герои. Един войник разправя: „А като влезнаха в сръбския окоп, намушкаха 30 сърби.“ „Че как 30 сърби?“ А той лъже. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Може да е намушкал един-двама, но 30 сърби да ги намушка. Аз гледам изводът какъв е. Този човек гледа в съзнанието му, иска да си представи, че е голям герой. И на всичките българи казвам – ако те биха намушкали по 30 сърби, България щеше да бъде свободна и велика. Ти си намушкал 30 сърби, но си загубил полесражението. И България изгуби. Това не е едно разрешение на въпроса. Ние някъде мязаме на този войник, не намушкал 30 сърби, а пък на другите пардисютата бяха в хоризонтално положение и казват: „Мен не ме е страх от нищо.“ А при това при най-малките мъчнотии в света не знае как да разреши задачата си и се намира в трудно положение
Имате в математиката трудни задачи. Някой път искате да знаете квадратурата на кръга. Досега разрешили ли сте квадратурата на кръга? Вземете един кръг и направете от него един квадрат. Един практически метод. Един кръг вземете и ще направим от него един квадрат, и ето квадратурата на кръга. Чудни са хората. Питат този кръг. Направете един квадрат. И ето квадратурата на кръга. Нали е разрешима тази задача? Аз разбирам къде седи мъчнотията. Знам какво е квадратурата на кръга, но мъчнотията седи там – в дадения случай аз мога да намеря квадратурата на кръга, но този кръг е в движение и в следующия момент няма да зная каква е квадратурата на кръга. Пък той се разширява, разширява или може да се смалява, смалява в движението си. Той или се смалява или се разширява и вследствие на това не може да се изчисли. Тъй е. В движение е този кръг, там е всичката мъчнотия – в изчислението. Но казвам, когато вие се намирате в един кръг на движение, вие трябва да се спрете. Квадрат подразбира – вие трябва да се спрете в известна плоскост. Ще се спрете в едно кръгообразно движение и ще се спрете в една плоскост и ще му турите само 4 точки. И след като разрешите въпроса, ще турите тия точки в движение, и пак ще турите този кръг в неговото движение.
Та казвам, ако искате не да се спъвате, но всичко онова в съвременната наука, то е една прекрасна материя, която за бъдеще трябва да се обработи. Даже във всички теории, които досега са прокарани, не мислете, че има нещо лъжливо. Всичките тия теории, взети целокупно една с друга, те допринасят нещо за разкриването на истината. Те са само фази за разкриването на най-великата истина. Както едно цяло са те. но са различни фази, различни обстановки, но всяка една обстановка дава едно понятие и истина за предмета, който вие изучавате. Но не мислете, че тази фаза е единствена в природата и че тя ще разреши всичко. Там е всичкото заблуждение.
Та сега онези от вас, на които аз говоря, вземете вечерно време един конец или една мярка и си премерете пръстите. Искате да знаете дали ще успеете, или не в живота. Вземете си един конец и си премерете този първия пръст, корена на пръста. И почнете да мислите върху това. Вие турете само най-хубавата мисъл. Докарайте едно хубаво състояние В душата си. Сутринта премерете вашия пръст и вижте има ли една промяна или смалил ли се е пръстът, или не. Най-първо трябва да имате един резултат – или смаляване, или увеличение. Това по-лесно става. Промяната на широчината става по-лесно, отколкото пръстът да се проточи. Вие в 24 часа не можете да си проточите пръста даже и на една хилядна от милиметъра, но на широчина тези мускули могат да се изменят – в даден случай да нахлуе повече кръв в пръстите и тази част може да се увеличи. Ако вашият пръст се е увеличил в основата на физическото поле, вие можете да имате една промяна – ще имате успех, но ако нямате никаква промяна, ще имате най-неблагоприятните условия.
Защо така? Условията ще бъдат такива. Ако вие сте в умствения свят и искате да знаете ще свършите ли училището, измерете пак пръста си. И ако стане пак най-малката промяна – разширение вътре, вие ще свършите училището. Но ако това не стане, няма да свършите училището. После искате да знаете ще станете ли духовен човек или добър човек. Виж втората фаланга на пръста. Ако там се забележи една малка промяна, може да имате придобивка в духовно отношение – от вас може нещо да излезне.
Сега у вас се явява противоречие, как ще го направите този опит, като не сте го правили. Трябва да видите как. Трябва да ви покажа веднъж, дваж и три пъти, защото не трябва да има, защото някой път вашето желание… вие ще попаднете в една илюзия, вие ще искате да проточите пръста си повече. Или като искате вашият пръст да се проточи повече, или вие ще пуснете малко от мярката и като че пръстът ви се увеличил. В меренето си трябва да бъдете безпощадни. Казвате: „Чакай малко да отпусна.“ А ти трябва да констатираш факта тъй, както си е. Защото някой път не само разширяването на пръста е добро. Някой път и смаляването на пръста е добро. Има известни отношения – трябва да се знаят колко, ако се разширява пръстът ти, и колко, ако се смалява, е добро. И виждате на някои от вас пръстите се смалили при основното членче, или се е разширило. После на някои пръстите постоянно се разширяват, а на някои стават конусообразни.
Сега този е най-малкият опит. Не че с този опит се разширяват тайните. Аз ви казвам, този е един малък опит. След това ще направите друга проверка. Първата проверка оттук ще започне – третата фаланга, основата на пръста (показалеца). Втората проверка ще започне с третия пръст, слънчевия. Третата проверка – с големия пръст, средния, и най-после ще направите проверка с вашия палец. И каквото знание той даде, то е меродавно. Сега ако за всеки един опит се изисква една година, значи изискват се 5 години наблюдение и наука, за да определите дали ще спечелите пари на земята, или няма да спечелите, дали ще станете учен човек, или не. И то само да констатирате факта, а после трябва да определите други три метода, за да научите как да сполучите.
Та туй, да определите известен факт, а после да намерите да знаете три метода. Вие казвате: „Кажи изведнъж.“ Не може да се каже изведнъж. Ако някой би ви казал, не ще сполучите, той е прост, иска да ви залъже. Сега аз говоря за онези, които нищо не знаят, да слушат само. Вие в света никога богат човек не можете да станете, ако не сте били сиромах. И ако не сте опитали крайната сиромашия, не можете да дойдете до една мисъл на богатството. Такъв е законът. Само гладният човек може да опита какво нещо е хлябът. Само болният човек може да опита, да знае какво нещо е здравето. Всеки човек, който цени живота, трябва да има един контраст.
Та вие имате контрасти, които съществуват във вашето съзнание от миналото. Съществуват известни понятия. За пример понятието за добро, за зло съществуват. Един контраст, съществува една опитност, която е потаена някъде във вашето съзнание, в подсъзнанието ви и свръхсъзнанието ви. Разчитай всякога на това, което е вложено във вашето съзнание и самосъзнание.
За пример ти си болен. Лекарят казва за тебе: „Изпята му е работата. Той скоро ще замине за другия свят.“ Винаги един лекар, други, трети и всичките все казват: „Изпята му е работата.“ Но ти слушаш – нещо дълбоко вътре ти шепне: „Не, ти ще оздравееш.“ Нямаш никакви доказателства, но нещо ти казва: „Ти ще оздравееш.“ И нещо ти светне отвътре, и ти казваш: „Аз ще оздравея.“ Онези казват: „Свършена е работата му.“ А нещо отвътре ти казва: „Не ти е свършена работата. Имаш да я свършиш още.“ И се случва това, което отвътре ти казва, то излиза по-вярно, отколкото това, което лекарите отвънка ти казват. Онзи лекар ти казва това от съзнанието и самосъзнанието си, но излиза, че болният оздравява.
Така често гадателите казват, така както лекарите: „Няма да го бъде.“ А нещо друго у тебе говори обратното. Аз съм седял при цигани, когато плачат и казват някому: „Така ще стане, онова ще стане.“ После ме питат: „Ти какво мислиш?“ Казвам: „Нещо в мене ми говори – ще стане точно обратното на това, което ти казваш.“ И действително след време става точно обратното. Никой гадател не може да каже това, което ще стане. Защото аз като ще кажа нещо, то ще стане. Казвам – ще умре някой. И това става. Казвам – някой ще забогатее, и забогатява някой. Всеки един от вас е гадател, но специфично това няма да стане. Действително забогатява някой, но не е този човек, а някой друг човек. Ти пак си говори. Ти си като онзи, който стреля мишанката. Не се ударила мишанката, но планината се удари. Ти казваш: „Мишанката не ударих, но планината ударих.“
Сега да ви приведа един пример. Някой път господарят иска да почива, а слугите искат развлечение. Не е лошо, но слугите, които искат развлечение, трябва да идат надалеч, да не смущават господаря, като спи. Понеже господарят, като стане, ще се скара на слугите, нека слугите идат надалече – там да си поиграят. И като се върнат, и господарят да се е наспал, и слугите да са си поиграли. Та човек трябва да разбира своето естество. Трябва да разбирате себе си. Аз толкова пъти съм казал – има известни сили във вас, които действат и които нищо добро няма да ви допринесат. Казваш: „Аз ще свърша с училището.“ Какво ще свършиш? Не казвай: „Аз ще свърша с училището.“ „Аз с училището никога няма да свърша.“ – то е много по-права мисъл, отколкото да кажеш: „Аз ще свърша с училището.“
Казваш: „Аз човек ще стана.“ Че ти тогава сега отричаш, че си човек. Щом сега казваш: „Аз човек ще стана“, от тебе нищо няма да стане. Моето разбиране, ако досега не си станал човек, никога няма да станеш човек. Постави мисълта „Аз съм човек“. Ти кажи: „Аз съм човек.“ Не: „Аз ще стана човек.“ Кажи: „Аз съм човек станал, а сега ще живея като човек.“ По-права е мисълта, отколкото „Аз човек ще стана“. Значи отсега човек ще станеш, ей. Тя е дълга работа. „Аз добър човек ще стана.“ Най-първо не мислиш право. „Ще живея добре. В естеството ми е да живея добре.“
Та най-първо всички ще се научите да мислите правилно. И всяка една права мисъл трябва да има своето положение. Та сега колко неща останаха в ума ви? Значи да има едно положително отношение между природата и човека. И човек не трябва да бъде в стълкновение със себе си. Идеята, че човек трябва да се бори със себе си, не е права. Човек не трябва да се бори със себе си. Той трябва да разбира себе си и да влезне в едно любовно отношение със себе си. Да работи в съгласие със себе си и с живата природа. Та сега първото, което ви давам, влезте в съгласие със себе си и влезте в съгласие с природата. Туй е максимата. В света има борба. Когато ние престанем да се борим със себе си, тогава ще дойде съгласието, тогава ще внесем мир. И след това да влезнем в мир и съгласие с разумната природа. Това са положенията, към които ние се стремим. И към туй трябва да се стремим.
Сега запазете този лист – втория път пак ще се спрем върху него. Сега като ви гледам, във вас има една мисъл напрегната. Аз не искам вие да разрешите всичките задачи. Когато човек диша, той трябва да възприема въздух и да се ползва от него. И трябва да знае, че в света има един закон, който регулира нещата. Аз като дишам и издишам, ни най-малко няма да допринеса на света, но същевременно аз ще допринеса нещо на себе си и като допринеса нещо на себе си, ако аз имам правилни отношения с природата, и тя ще има правилни отношения с мене. Тя като ме остави, аз няма да изневеря. Едно число ако е турено някъде, ако има правилни отношения, и резултатите ще бъдат правилни. Аз няма да разрешавам нейните работи.
Сега първото нещо. Какво трябва да се прави в света? Ни най-малко не уреждайте вашия живот. Не искайте да го уреждате. Не искам да ви кажа с това да не работите. Съвсем друга е идеята. Не мислете, че вашият живот не е уреден. Че не сте талантливи, та отсега ще уреждате вашите способности. Вие вашите способности ги посадете и оставете те сами да поникнат.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Трета лекция на Младежкия окултен клас, 7 октомври 1932 г., петък, 6-7.20 часа, София – Изгрев
