Проф. Татяна Славова (София)
Известно е, че в приписваната на Йоан Дамаскин статия за „македонските месеци“ в Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.) като илюстрация към текста в полетата на л. 250б-251 са изобразени 12-те зодиакални знака. В обобщен вид изглеждат така:
, 
, 
, 
,
, 
, 
Те и в частност тяхната необичайна подредба неведнъж са били обект на внимание и научен интерес. Изследователите, занимаващи се със зодиакалните рисунки, ги подреждат различно. Според В. Гиршберг /Гиршберг 1977:185/ зодиакалната композиция започва със знака на Стрелеца, като изоставя обичайното мартенско годишно начало (астрономически знак Овен). Авторът не коментира подреждането на рисунките след този на Стрелеца.
Ив. Добрев /Добрев 1979:101-106/ също поставя в началото на зодиакалния списък, който подрежда така: ,, , , , , ,, , ,, въз основа на ретроградния източноазиатски (респективно прабългарски) зодиак, където зодиите имат обратна последователност на тези в европейския (вавилоно-гръцки) зодиак и започват с Водолея. Той обръща особено внимание на рисунките на Стрелеца и Козирога и привежда сериозни доказателства за прабългарския характер на съставния лък и двувърхата стрела, които държи Стрелецът. Подобни оръжия не са били ползвани нито във Византия, нито в Киевска Рус. Относно Козирога се прави предположението, че рисунката му е заимствана от тази на Еднорога в „Християнската типография“ на Козма Индикоплевст, съчинение, преведено за Царсимеоновата библиотека.
Същия ред, като Ив. Добрев, възприема и В. Пуцко /Пуцко 1984:65-77/, който разглежда символичните изображения на зодиакалния цикъл като декоративни елементи, свързани с определени антични митологически сюжети.
За Л. Мавродинова /Мавродинова 1991:113-130/ редът на астрономическите знаци е този, познат от античността (, , и т.н.), а разместванията тя обяснява с образец, в който изображенията на зодиите са били разположени по шест в долните полета на листите. Според нея художникът на Светославовия препис, спазвайки модела на протографа, е започнал да рисува от долния ляв ъгъл, но не е размерил правилно пространството, изпуснал е някои изображения и затова му се е наложило да използва и страничните полета. Като довод в тази насока е изтъкнато и застъпването на параграфния знак (неравна линия с птица над нея) от крака на Козирога. Авторката също отделя внимание на характера на рисунките, които насочват към паметници с източна основа, имайки предвид косата и гъстата закръглена брада на Стрелеца, както и персийския му костюм. Мавродинова цитира и аналогични изводи на Вайцман за източни елементи въз основа на широкото чело и позата на Водолея и двете полупалмети при Везната.
За механична грешка говори и Е. Мусакова /Мусакова 1992:123-133/, според която в предполагаемия образец на Светославовия препис фигурите са били разположени в колони в страничните полета, по двойки около колон-текста, подобно на първите четири изображения в староруския препис и са имали следния ред отгоре-надолу:
а) Стрелец, Водолей, Овен, Близнаци, Лъв, Везни;
б) Козирог, Риби, Телец, Рак, Дева, Скорпион.
Художникът, затруднен вероятно от получилата се по-различна конфигурация на текста в сравнение с този в старобългарския протограф, видоизменя вертикалния начин на рисуване в хоризонтален, като същевременно греши. За причините, довели до отслабване на вниманието на книжовника, Мусакова прави две предположения:
1. Рисунките в протографа са били на една страница – лице и гръб – и евентуалното им струпване близко до текста или обратно – силното им раздалечаване – са подвели преписвача.
2. Зодиакалните рисунки са дело не на един, а на двама художници. След направения обзор на мненията ще се спра на следните въпроси, свързани с изясняването на объркания ред на зодиакалните знаци в Светославовия препис на Царсимеоновия сборник.
1. Руският книжовник ли е оригиналният художник на изображенията.
2. Ако той е копирал Симеоновия протограф, защо започва със Стрелеца, а впоследствие обърква последователността на зодиите.
3. Какво е било оригиналното разположение на рисунките в евентуалния старобългарски образец.
По отношение на първия въпрос почти всички изследователи смятат, че едва ли руският илюстратор е бил в състояние да сътвори сам такива рисунки с много нехарактерни за неговата епоха и среда елементи и допускат, че той е работил по образец, който се е стремил да спазва.
Впечатление прави мястото на рисунката на Стрелеца (лявото поле на л. 250об.) спрямо изписания текст – тя е разположена точно на нивото, на което започва статията на Йоан Дамаскин „За месеците и за зодиите според древните“ 
(в текста обаче първата зодия е Овен с начало 21 март, следвана от Телеца и т.н. според европейския зодиак). Звездичката, която придружава рисунката на Стрелеца и играе роля на указателен маргинален знак, маркира точно заглавието на статията (всички зодиакални рисунки са придружени от такъв знак, под или около който е изписано наименованието на зодията).
На същото ниво, симетрично на Стрелеца, но в дясното поле на отсрещния лист 251, е разположена рисунката на Козирога със съответната звездичка, под която е изписано името . Ако тази рисунка е била последна в зодиакалния ред, както смятат повечето изследователи, тогава необясним остава фактът защо авторът на рисунките не е използвал цялото дясно поле на л. 251, след като явно е бил притеснен от липсата на място. Най-вероятно симетричната рисунка на Козирога е стояла на същото ниво на Стрелеца и в самия старобългарски протограф и по този начин е било маркирано пространството, в което е трябвало да се вместят зодиакалните изображения.
След Стрелеца е бил нарисуван Водолеят и в полза на това предположение говори обстоятелството, че при него звездичката не е под рисунката на Стрелеца, както бихме очаквали, а е до тази рисунка. Явно кракът на Стрелеца вече е бил нарисуван и авторът си е дал сметка, че няма да му стигне мястото. По същата причина – липса на пространство – при симетричната на Водолея рисунка на Рибите (л. 251), едно до друго (вместо едно под друго) са поставени звездичката и наименованието . Би могло маргиналните звездички и съответните надписи да са били поставени след нарисуването на всички зодии, като са ползвани белите полета между тях.
Даже това да е било така, едва ли тези маркиращи елементи не са съществували в протографа на Светославовия препис и тогава староруският художник, рисувайки по образец, най-малкото, което е следвало да направи, е било да предвиди място и за тях. С по-голяма вероятност може да се допусне, че той е следвал стриктно този образец при вертикалните изображения, когато е разполагал с достатъчно място и е поставял маргиналните знаци пред изображенията. При рисунките, струпани в долните полета, посоченият принцип (звездичка и под нея надпис) на някои места се видоизменя в зависимост от свободното място (най-явно е това при Близнаци и Везни).
Е. Мусакова обръща внимание на подчертаната стилова разлика между изображенията на Стрелеца и Водолея и на останалите зодии. Наистина напълно възможно е тези две изображения да са дело на един староруски художник, който не е дорисувал другите десет. Логично се налага предположението, че именно така – един под друг, около началото на колон-текста – Стрелецът и Водолеят са били изобразени и в старобългарския протограф. Първият, определено по-талантлив художник на руския препис ги е прерисувал най-напред в празните полета и е спрял работата си.
От друга страна, впечатлява различната големина на зодиакалните изображения, сред които по своя мащаб се открояват най-вече тези на Стрелеца и Козирога, донякъде и тези на Водолея и Рибите, докато останалите изображения са значително по-малки по размери. Големината, а както вече се видя и симетричното разположение на зодиакалните рисунки ,, и , ме навеждат на мисълта, че в староруския препис те са били нарисувани най-напред, когато е имало достатъчно пространство, а останалите рисунки са били вместени в незаетите долни полета на л. 250об. и 251.
По-нататък ще се опитам да предложа един възможен отговор на въпроса защо зодиакалният цикъл започва с изображението на Стрелеца, а втора по ред зодия в Царсимеоновия сборник е бил Козирогът. Декемврийско начало на цикловите години, съответстващо на зодиите Стрелец и Козирог, има и в лунно-слънчевия календар от състава на друг паметник от същата епоха – Тълковната палея. Глаголическите следи, архаичните езикови особености, включените в състава й преводи от зората на славянската писменост и др. лингвистично-текстологични особености ни дават основание да отнесем възникването на този енциклопедичен сборник на старобългарска почва приблизително по същото време, когато е бил съставен и Симеоновият сборник.
Въпросът за съчетаването на лунния със слънчевия календар е започнал да става актуален за християнските богослови още към II в., откогато възхожда традицията за празнуването на Пасхата и за съставянето на т.нар. пасхалии е бил избран Метоновият цикъл. След приемането на християнската религия в България също е възникнала необходимостта дотогавашното езическо лунно измерване на времето да бъде съчетано със слънчевия цикъл.
Именно такъв календар е отразен в Тълковната палея въз основа на 19-годишния лунно-слънчев Метонов цикъл, представляващ комбинация на лунни години с елементи на слънчев календар. Той безспорно е служил за пасхални изчисления, но допускам, че в същото време е надхвърлял рамките на един чисто пасхален цикъл. Първо, защото в нито един от календарните палейни преписи не се говори за слънчеви кръгове, които са основен елемент на църковните пасхалии. Също така липсват данни и за Великия индиктион, който определя, че на всеки 532 години Пасхата се пада на една и съща дата. Календарният палеен цикъл не би могъл да бъде само пасхална таблица, тъй като, освен всичко посочено дотук, липсват и сведения за пасхалната граница (21 март – 18 април), а и необяснимо остава обстоятелството, че вместо с пролетните новолуния, от които зависи християнската Пасха, той започва с декемврийските новолуния, като се знае, че във Византия и в Западна Европа именно от 1 март започва т.нар. „пасхална година“.
Явно Метоновият цикъл е бил въведен и в България с приемането на християнството и на византийските пасхалии за нуждите на младата българска църква, но голяма е вероятността той да е служил и като граждански календар.
Всички години от лунно-слънчевия календарен цикъл в Тълковната Палея (с изключение на деветнадесетата циклова година с начало 1 януари) поддържат декемврийско начало, което е възможно най-близкото до слънчевата фаза, наречена зимно слънцестоене. Може би традициите на прабългарското летоброене (с възможното декемврийско начало) не са или в явно противоречие с лунно-слънчевото отброяване на времето, което е улеснило възприемането на подобна календарна система.
Изследователят на татарския и чувашкия език Ахмедянов /Ахмедянов 1878:162/ отбелязва, че наименованието челле е означавало най-дългия или най-краткия ден у прабългарите, а началото на зимния челле е било и начало на Новата година, свързано с празника Надуган (24-25 декември).
Становището за начало на годината у прабългарите около деня на зимното слънцестоене не е ново и за българската наука /Сеферски 1981; Москов 1988/.
От друга страна, поддържането на старобългарската нова година максимално близо до деня на зимното слънцестоене не е било чуждо и на славянската календарна традиция, тъй като тази слънчева фаза регулярно присъствува в славянските езически календари, където заема едно по-особено място /Рибаков 1987:164-195/.
В българския фолклор и до днес са запазени следи от някогашно годишно начало около деня на зимното слънцестоене. В различни български краища народното вярване смята за начало на новата година Игнажден (20.XII.), наричан още Идинак, Игнат, Игнет, Поляз.
Ето какво пише за Игнажден Д. Маринов /Маринов 1981: 381/: „Думата Идинак значи начало на годината, годиняк… От тоя ден се брои народната нова година… От Игнажден се начиня Големият сечко (т.е. голям месец) и тоя ден се нарича още млада година… и нов ден“. Именно защото този ден е млада година в народните празници се установява и обичаят поляз. В зависимост от това кой ще влезе най-напред в къщата през този ден, т.е. кой ще я сполези, се определя животът на дома през цялата следваща година.
Народната памет пази спомен от едно далечно време, когато годината е започвала със зодиите Стрелец-Козирог. Същото зодиакално начало има и календарът в Палеята: от всичките 19 циклови години 14 започват с навлизането на Слънцето в съзвездието Стрелец и 5 – в съзвездието Козирог. Ще припомня, че по сведения от Симеоновия сборник и от Дамаскиновото „Богословие“ в превод на Йоан Екзарх около X в. слънцето е преминавало под знака на Стрелеца в периода 25 ноември – 24 декември.
Да се върнем към зодиакалните изображения в Светославовия препис. Вече стана въпрос, че според повечето изследователи староруският художник е прерисувал изображенията от старобългарски протограф. От това следва, че и старобългарският художник също не е спазил реда на зодиите от текста на Йоан Дамаскин при тяхното изрисуване. Възможно ли е да допуснем, че точно в изображенията на зодиите той ще внесе свои елементи, несъществуващи в гръцкия оригинал, ако ги е прерисувал оттам, или изобщо рисунките са лично негово дело.
Многобройните елементи с източна основа в изображенията, за които стана въпрос, ни подсказват, че старобългарският илюстратор е отразил собственото си светоусещане в тях, даже ако е работил по модел. Бихме могли да допуснем, че и подредбата им също не е случайна, а е логична последица от друг по-различен ред на зодиакалните знаци, който му е бил известен. При декемврийско начало на годината несъмнено най-важната и първа зодия би била Стрелец, но и Козирогът също би се явил начален в някои години. Може би затова те стоят на едно ниво и в Светославовия препис, а че Стрелецът най-вероятно е бил нарисуван пръв, вече бяха приведени доводи.
Ако е бил възприет принципът на относителна равнопоставеност на двете първоначални зодии Стрелец и Козирог и е било рисувано в две вертикални колони, то оттам логично следва, че нечетните номера зодии ще бъдат разположени вляво, а четните вдясно:
а) Стрелец N9, Водолей N11, Овен N1, Близнаци N3, Лъв N5, Везни N7;
б) Козирог N10, Риби N12, Телец N2, Рак N4, Дева N6, Скорпион N8.
Същия ред предлага и Мусакова, предполагайки заимстване от гръцки прототип, макар че досега не е намерен такъв ръкопис.
Напълно съм съгласна с нея, че вероятно изображенията в Симеоновия сборник са били само в страничните полета на вертикален принцип, и староруският художник, може би заради получилата се по-различна конфигурация на текста при преписването му, снема част от вертикалния ред в хоризонтален. Наистина, възможно е статията за македонските месеци в Симеоновия сборник да е имала друг обем и конфигурация, към което насочват и наблюденията на Е. Коцева / Коцева 1991: 99-111/.
Староруският художник (или художници) спазва първоначалния вертикален принцип на рисуване до Овена включително, след което вертикалният начин на рисуване преминава в хоризонтален, а редът на изображенията Овен №1, Телец №2, Близнаци №3 става последователен.
Може би това не е случайно, а книжовникът с промяната на вертикалния принцип е решил, че би трябвало при хоризонталното разположение на зодиите да спази последователността им в статията на Йоан Дамаскин. В самия текст обаче е пропуснат пасажът за Близнаците. Дали това е изиграло някаква роля, или е направена механична грешка можем само да гадаем, но след Близнаците №3 при изображенията се възстановява изрисуването на нечетните зодии Лъв №5 и Везни №7 от евентуалната първа колона на старобългарския протограф. Везните логично се появяват в долния ляв край на л. 251 поради вмъкването на Телеца. Оставало е само да се дорисуват четните номера зодии от предполагаемата втора колона – Рак №4, Девица №6, Скорпион №8. Така може би се е стигнало до необичайния ред на зодиакалните изображения в Светославовия препис.
За съжаление, превратностите в съдбата на средновековна България предопределят и безвъзратната загуба на много от ръкописите в Царсимеоновата библиотека. Затова оцелялото под перото на староруските книжовници е така ценно и интересът на науката да се долови истинското великолепие и смисъл на старобългарския оригинал на Светославовия препис няма да секне.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА:
Ахмедянов, 1878 Р. Ахмедянов. Сравнительное исследование татарского и чувашского языка. М.
Гришберг, 1977 B. Гришберг. Человек в знаках зодиака Из- борника 1073г. – В: Изборник Святослава 1073 г.. Сборник статей. М.
Добрев, 1979 Ив. Добрев. Редът на зодиакалните знаци в Изборника от 1073 г. – Старобългарска лите-ратура, №5.
Коцева, 1991 Е. Коцева. Към палеографската характерис-тика на Изборника от 1073 г. – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т.1, С.
Мавродинова, 1991 Л. Мавродинова. Украсата на Светославовия изборник от 1073 г. – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т.1. С.
Маринов, 1981 Д. Маринов. Избрани съчинения. Т.1 С.
Москов, 1988 М. Москов. Именник на българските ханове. C.
Мусакова, 1992 Е. Мусакова. Редът на зодиакалните знаци в Симеоновия сборник (Светославов препис от 1073 г.) – опит за реконструкция. – Palaeobul- garica, №2.
Пуцко, 1984 В. Пуцко. Знаки зодиака на полях Изборника Святослава 1073 года. – Palaeobulgarica, №2.
Рибаков, 1987 Б. Рмбаков. Язьтество древней Руси. М.
Сеферски, 1981 Р. Сеферски. Опит за ситематизация на ка- лендарно-астрономическите термини у дунавските и волжско-камските българи. Проблеми на културата, №4.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Начало на цикловите години в лунно-слънчевия календар в Тълковната палея:
I циклова година – на 21 декември – Стрелец
II циклова година – на 10 декември – Стрелец
III циклова година – на 29 декември – Козирог
IV циклова година – на 18 декември – Стрелец
V циклова година – на 7 декември – Стрелец
VI циклова година – на 26 декември – Козирог
VII цикловагодина – на 15 декември – Стрелец
VIII циклова година – на 4 декември – Стрелец
IX циклова година – на 23 декември – Стрелец
X циклова година – на 12 декември – Стрелец
XI циклова година – на 31 декември – Козирог
XII циклова година – на 20 декември – Стрелец
XIII циклова година – на 8 декември – Стрелец
XIV циклова година – на 27 декември – Козирог
XV циклова година – на 16 декември – Стрелец
XVI циклова година – на 5 декември – Стрелец
XVII циклова година – на 24 декември – Стрелец
XVIII циклова година – на 13 декември – Стрелец
XIX циклова година – на 1 януари – Козирог
