Птоломей описва Зодиака като пояс от творчески огън, който обхваща Земята и има отношение към нея чрез Слънцето и планетите. Среда на този пояс е еклиптиката – видимият път на Слънцето. Зодиакалните знаци се отъждествявали със съзвездията (при доптоломеевската астрология) и с небесните йерархии на Космическите Строители. Тези йерархии съставят колективния Универсален Ум – активната творческа енергия на Макрокосмоса. Зодиакът като цяло – това е огромна космическа леща, която фокусира на Земята съединената сила на йерархиите, като по тоя начин превръща Земята като цяло (т.е. целокупния Човек) в микрокосмос.
Когато Слънцето преминава през 12те зодиакални знаци, на Земята започват и завършват различни жизнени процеси. Пролетта идва с влизането на Слънцето в Овен, а есента – във Везни – това са началните точки, които в умерените зони отбелязват смените на годишните времена и съответствуващите изменения в повърхността на Земята. При това Слънцето се намира в най-южната точка по време на зимното слънцестоене; после то се “движи” на север, докато достигне най-северната точка по време на лятното слънцестоене. По този начин годината естествено се разделя на две половини – когато Слънцето се “движи” на север и когато Слънцето се “движи” на юг. Първата половина е духовна, втората – материална – така казват много от окултно-митологическите системи. Точките на равноденствията (а това са тези моменти, когато Слънцето изглежда неподвижно) съответствуват на равновесните състояния.
В древните системи не е съществувала индивидуална астрология, като при това факта за въртенето на Земята около оста си не е бил общодостъпен. Не е съществувала индивидуална астрологическа интеграция. Нейната роля са изпълнявали тайните посвещения, част от които осъществени в египетските пирамиди с техните телескопически отверстия, чрез които в определено време се забелязвали определени звезди. Следователно при липсата на индивидуална астрология, факта за въртенето на Земята около оста си не е бил широко популяризиран. Този символизъм е правилен – в началото на века на индивидуализма – в епохата на Ренесанса, този факт става общоизвестен. От там на сетне следва преосмисляне на Зодиака, свързано с ново разбиране за пространството, което разбиране е най-близо до истината.
[…]
Хората като клетки на един организъм имат помежду си отношения, и именно тези отношения, този колективен обмен символически е изявен и изразен в Зодиака. В този случай може да се разгледа Земята като едно огромно тяло, в което хората – клетки се движат и съществуват. Ако Зодиакът представя картина с движения и отношения на хората – клетки по тялото на Земята, то от това логически следва, че знаците на Зодиака представят анатомическите подразделения на земното тяло. Но под това следва да се разбира не материалната планета, а планетата като поле на отношения. Или с други думи – Зодиакът – това е магнетическото поле или аурата на Земята или аурическото яйце на планетарното Същество. Абстрактно – това е тази област, където се преплитат взаимоотношенията между всички живи същества на Земята. Това е една матрица – утроба на колективното; магнитно поле, което можем да си представим като огнен пояс, вътре в който се върти Земята, винаги поляризирана по отношение на полюсите и еклиптиката. В този смисъл, Зодиакът може да бъде разбиран като идеал за Земята, ерхитипно тяло на планетарното Цяло, в което хората живеят като клетки и групи клетки.
Във връзка с това Алан Лео споменава следното: “Зодиакът, както го познаваме, е в същност земната аура. Той е сферичен, по-точно – яйцеобразен. Неговите полюси съвпадат с полюсите на еклиптиката, неговата среда или екваториална плоскост – това е еклиптиката… Тази сфера или аура остава постоянно плаваща в едно положение, докато Земята пътува около Слънцето – слънчевите лъчи последователно ще преминат през всеки знак от Зодиака.” С други думи – тази аура представя колективитета на цялата слънчева система по отношение на Земята и Земята се върти вътре в нея така, както всеки индивид се движи вътре в своята собствена среда, която представя за индивида колективното, т.е. сумата от отношенията, които този индивид може да изживее. Зодиакът е колективната среда на Земята, така също и на човечеството като цяло. Всички космични отношения, в които Земята може някога да влезе, всички външни радиации, които някога могат да проникнат в земната атмосфера, и така в дробовете и кръвта на всеки организъм, който диша на Земята – всички трябва да проникнат през Зодиака. В този смисъл – Зодиакът е плацентата на ембрионалното тяло на Земята. Всички съграждащи енергии, които предизвикват растенето на ембриото, трябва да преминат през плацентата. Плацентата е формативната зона, зоната във и от която съграждащите енергии и субстанции на Макрокосмоса оживяват микрокосмоса, така както майчините енергии оживяват тялото на детето. Тъй като слънчевите и планетни лъчи преминават последователно през всеки един от зодиакалните знаци, растящия микрокосмос придобива съответната храна или стимул, докато най-сетне достигне състояние на съвършено развитие. Земята още не е съвършено развита и всички жизнени видове по лицето на планетата получават космическа субстанция и макрокосмическа храна, истинската субстанция на небесните йерархии – “небес-ният хляб и живата вода на всемировия живот”.
Значи имаме работа с три фактора: Макрокосмос, микрокосмос и отношенията между тях. Това е, с други думи, универсалното, частното, и съвкупността от посредници, фокусиращи универсалното като отделно, органическо цяло. Тази съвкупност от посредници представя Зодиакът.
Зодиакът още символизира система от координати, в които може да се вмести кое и да е космично явление. Така, той има свой център човека и Земята…
Двете равноденствени точки – точките на лятното и зимното слънцестоене естествено подразделят Зодиака на четири големи квадранта, имащи отношение към четирите сезона. Това разделяне се основава на отношението на земния екватор към равнината на еклиптиката (или видимия път на Слънцето) – там, където тези полета (или равнини) се пресичат, там са равноденствените точки. Там, където тези полета са най-отдалечени, се намират точките на лятното и зимното слънцестоене. Това разделяне ни дава четирите кардинални знаци на Зодиака – Овен и Везни на пролетното и есенното равноденствие, Рак и Козирог – на точките на лятното и зимното слънцестоене. Тези четири точки се разглеждат като периоди на особена дейност на жизнените сили. При равноденствените точки имаме време на най-голямо “движение” на живота. При слънцестоянията има най-малко движение и динамика на силите. Това са четири критически периода през годината, изразени и изявени в четирите елемента – в Огъня и Въздуха при равноденствията и във Водата и Земята при слънцестоянията. Огънят (Овен) и Въздухът (Везни) изразяват движещите и динамични сили, а Водата (Рак) и Земятя (Козирог) са израз на жизнените качества или полярности. От Овен до Везни – период на живота в обективното, когато се проявява растителността. Тогава е царството на листата. От Везни до Овен – период на живота в субективното, когато латентността на бъдещото израстване се крие под Земята. Тогава е царството на семето. Листът и семето – два велики символа на външното и вътрешното, обективното или субективното.
Четворната структура на кардиналните знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог) дава четири сектора по 90 градуса всеки. Всеки сектор може да се раздели на две (по 45 градуса) или на три (по 30 градуса). Последната процедура е обикновена, но тя е добре да се свърже с първата, която за съжаление е зле разбирана.
Мак – Грот казва: “Известно е, че Слънцето и неговите спътници – това са енергийно заредени тела, обгърнати от магнитно поле и ако това поле има два полюса (а Слънцето и неговите спътници са такива), то магнетическите течения циркулират от северния полюс към южния, стават неутрални при 90 градуса и достигат максимална интензивност при 45 градуса.” Ако това е така, то ясно е, че точките на максимално освобождаване на енергия се намират по средата между точките на равноденствията и точките на слънцестоянията, това са точките на 45-тия, 135-тия, 225-тия и 315-тия градуси или с други думи – 15 градус Телец, 15 градус Лъв, 15 градус Скорпион и 15 градус Водолей.
Тези точки съответствуват на четирите посвещения на четирите Аватари като под “Аватари” в древната терминология се е разбирало освобождаване на космична енергия. Това са четирите символически същества: Бик, Лъв, Орел и Ангел. Всяко от тях е особен вид динамично освобождаване, особен вид или лъч от сила и разливащото се от него посвещение. Бикът и Лъвът представят индивидуалната сила, подбуждаща индивида към разширение до колективното и универсалното. Може да се каже, че Бикът – това е силата, формираща индивидуалното същество, а Лъвът – силата, която се излъчва от индивидуалното същество. Орел – това е силата, формираща универсалното същество, а Ангелът – силата, еманираща от универсалното същество. В годишния цикъл, четирите “точки” на Аватарите съотетствуват на датите – 6 май, 8 август, 8 ноември и 5 февруари. В тези моменти събраната в точките на равноденствията или слънцестоянията енергия за реализация, се освобождава и дава своя резултат.
Съществуват три действия при диференцирането на формите: раждане, концентрация и разпределение на силите. В четирите основни точки на годишния цикъл се поражда енергия. В резултат на това пораждане, ние имаме четири основни типа субстанции: огън, въздух, вода и земя. Тези четири основни субстанции или космични елеемнти на силите действуват съгласно троичния ритъм, свързан с раждане, концентрация и разпределение. Получава се следната схема на действие:
При пролетното равноденствие: силата на Огъня се ражда в Овен, концентрира се в Телец, разпределя се в Близнаци.
При лятното слънцестоене: силата на Водата се ражда в Рак, концентрира се в Лъв, разпределя се в Дева.
При есенното равноденствие: силата на Въздуха се ражда във Везни, концентрира се в Скорпион, разпределя се в Стрелец.
При зимното слънцестоене: силата на Земята се ражда в Козирог, концентрира се във Водолей, разпределя се в Риби.
Зодиакалните знаци, пораждащи силите, се наричат кардинални, знаците, свързани с концентрацията на силите – неподвижни (или фиксирани), знаците на разпределяне на енергията – подвижни (или мутабелни). Това троично разделяне може да бъде съотнесено към отношенията между духа, душата и ума. Тези три разновидности действуват във всяко тяло или в аурическото яйце – микрокосмоса. Микрокосмосът може да бъде назован още “личност” в най-широкия смисъл на тази дума. Личността или живия човек – това е синтез на духа, душата и ума, действуващи в едно тяло. Духът, или животът, поражда, душата – концентрира, а ума – разпределя. Задачата на жизненото развитие на всеки човек – да разкрие в действията на личността пораждането на духа, концентрацията на душата и разпределянето на ума. За да стане тази картина още по-пълна, нужно е да свържем четверичната и троичната класификации, и тогава ще видим, че:
Силата на Огъня (Овен) се концентрира посредством Земята (Телец), разпределя се посредством Въздуха (Близнаци);
Силата на Водата (Рак) се концентрира посредством Огъня (Лъв), разпределя се посредством Земята (Дева);
Силата на Въздуха (Везни) се концентрира посредством Водата (Скорпион), разпределя се посредством Огъня (Стрелец);
Силата на Земята (Козирог) се концентрира посредством Въздуха (Водолей), разпределя се посредством Водата (Риби).
Формулата на Зодиака може да се представи и с друг образ:
Духът-Огън (Овен) – пораждащ: електрически Огън.
Душата-Огън (Лъв) – концентриращ: слънчев Огън.
Умът- Огън (Стрелец) – разпределящ: Огън от триене.
Това означава, че когато огънят се поражда, той действува на нивото на духа, когато огънят се концентрира, действува на нивото на душата, а когато огънят се разпределя, той действува на нивото на ума.
С други думи: пораждащият огън – това е началната точка на индивидуалната уникалност (Овен). Концентриращият огън има отношение към творческото освобождение на индивидуалната уникалност, когато душата знае за своята цялостност и богоподобие (Лъв). Разпределящият огън – този, който съчетава, синтезира и универсализира всички елементи и енергии при раждането на Христа, универсалното същество (Стрелец).
Раждането на водата (Рак) действува на нивото на духа. Това е силата, която осъществява възникването на конкретната индивидуалната уникалност, създава конкретна основа за действия – дом за индивида.
Концентриращата вода (Скорпион) действува на нивото на душата. Тя концентрира и поддържа колективния стремеж на духа – Въздуха (Везни), импулс към “новораждане в Христа”.
Разпределящата вода (Риби) действува на нивото на ума. Тя въздействува на синтеза на енергии, които са породени в Козирога, оживени и концентрирани от Водолея.
Пораждането на въздуха (Везни) действува на нивото на духа. Това е силата, която събира и обобщава еманациите на индивидите.
Концентриращият въздух (Водолей) действува на нивото на душата. Той придава жизненост и движеща сила на одухотворената земя (Козирог). Това е дишането на колективната земя.
Разпределящият въздух (Близнаци) действува на нивото на ума. Той екстериоризира и интерпретира индивидуалните импулси на Овена, фокусирани и облечени в субстанции в Телеца.
Възникващата земя (Козирог) действува на нивото на духа. Това представя силата за въплъщаване и способността да се приеме тяло от гледната точка за инволюция на духа.
Концентриращата земя (Телец) действува на нивото на душата. Тя осигурява субстанция и дълбочина на породения импулс в Овен.
Разпределящата земя (Дева) действува на нивото на ума. Тя разпространява творческото освобождаване на индивидуалната уникалност (Лъв) по пространството в поляризирани енергии. В ума, който е принуден да се сблъска с полярностите на светлината и тъмнината, възниква диференциране.
