ЗОРАТА
VI година (1926-1927), Пета лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя в София на 24.Х.1926 г.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Тема: „Обяснете думата „щастие“ – какво подразбирате под думата „щастие“?
Фиг. 1
Ако две живи точки дойдат в съприкосновение, какво се образува? Ако две тела се съединят, какво се образува? (Фиг. 1) Допуснете, че две тела се движат успоредно в пространството. Да допуснем туй, което рядко става: две тела, които се движат успоредно, после се допират – две небесни тела. Това е много елементарна работа. Да допуснем, че това е пътят, по който се движи едното тяло, а другото се движи по този път – имат една допирна точка. Представете си, че тези тела си имат свои центрове. Те ще си въздействат – това е един психологически закон. Често и вие имате такива допирни точки. Често аз говоря за науката. Всяка една теория, която няма психологическо приложение, не е вярна. За да проверите вярна ли е науката, вижте има ли вътрешно приложение. Всяка теория, която няма психологическо приложение, не е вярна. Науката за смятането има приложение, науката за пеенето има приложение в живота, науката за готвенето има приложение. Каквото и да говорим за яденето, приятно е, когато ни сготвят. Но науката е, която казва как да съчетаем тези елементи –да сготвим. После, науките зоология, анатомия, все имат приложение в живота. Кога ни е полезна анатомията? – Когато си счупи някой крака, той знае как са устроени костите. Полезна е тази наука. Има известни науки, които се прилагат при болестното състояние на човека, други – при здравословното. Хигиената за болните хора ли е, или за здравите? – Болните избавя от страдания, като им показва как да живеят, а здравите предпазва. За здравите е предпазител, а за болните – избавител.
Та казвам: тези са допирните точки. Законът е такъв, че две тела – еднородни, с еднакви енергии, никога не могат да се допрат. Това не може да стане в Природата. Един черен ангел и един бял ангел никога не могат да живеят заедно. Те са еднакво активни. И между ангелите има борба за обсебване на материалния свят. И едните искат да господаруват над хората, и другите. Човек е бойно поле между тези разумни същества. И всеки си има известни теории, но те не са ваши. Тези същества ви влияят. Вие казвате: „Аз имам убеждение.“ – Никакво убеждение нямате вие, но някой ви се е качил на гърба. Никакъв професор не си. Вие играете ролята на Дон Кихот или на Санчо Панса. Всички идеалисти са донкихотовци, всички материалисти – санчопансовци. Идеалист ли си – с воденици ще се бориш. Но Санчо Панса не го ли вдигаха и него на чергата? Чудни са някои, като искат да ни убедят, че материалистите са по-умни. Не. Колкото е умен Дон Кихот, толкова е умен и Санчо Панса. Идеалисти и материалисти – това са две крайности. Идеализмът не е още смисълът на целия живот – една идея трябва да се разбере. Не само човек да има идеи. Всичките идеали са станали все от идеи. „Аз – казва – имам някакъв идеал.“ В какво седи идеалът?
Двама души, които имат еднакви стремежи, никога не могат да имат допирни точки. Те са разнородни и вследствие на това се явяват всички конфликти в света. Понеже тази сила на разнородност служи за поляризиране, тя тласка телата в пространството, пази дистанция. Инак всичко би се събрало в една хомогенна маса. Има си това своето приложение в света. Някой път туй раздвояване става, когато отвън имаме спор със света. Но някой път идваме в спор със себе си. С кого ще се бориш, ако не харесваш себе си? До вчера мислеше, че си гениален човек, а сега намираш недъзи в себе си. Кой е този, който вижда у теб тези недъзи? А след време казваш: „Какви способности имам!“ Че как ги намираш тези способности? Днес приемаш, утре отричаш. Като се съберат тези разнородни енергии вътре в човека, произвеждат цял един дисонанс. Например и лявата, и дясната – и двете страни станат положителни, и човек, като не знае да се справи, полудява. Ако вмъкнете в човека две отрицателни идеи, еднакво силни, човек полудява. Той не може да се справи с тях. Те ще направят разрив на теченията вътре, неговите жизнени сокове ще се отбият и такъв човек ще остане като една празна кратуна; или, на философски език казано, у неговия двойник, разумния двойник, чрез който функционират разумните сили, прекъсне се туй течение и остане само животното – яде, пие: човек не мисли вече – той е отвън. Туй се подкрепя от факта: когато човек спи, не трябва да го стреснете изведнъж, че неговият разумен двойник излиза от тялото си и той ходи вън. При силно сътресение жичката, с която е свързан, може да се преплете в пространството с други двойници и като не знае как да се отплете… Затова ти ще се доближиш леко до него, ще кажеш: „Иванчо!“ И тази е причината за много полудявания. Тъй, на бойното поле стреснат ли го изведнъж – гледаш, войникът играе, не го е страх.
Сега ще се пазите, че някой път може да стане разрив. Някой казва, че е от много знание. Не – и двете страни като станат еднакво положителни. Затуй винаги мекота трябва. Щом станеш много остър в лявата част, ще положиш мекота в другата. Ако си турите ръцете тъй – отгоре над главата на един здрав човек, ще забележите едно течение топло и едно студено. А щом човек е неуравновесен, чувствате само топло. Щом си неразположен, повикай един твой приятел да сложи ръката си отгоре – на половин метър над главата – и тези течения ще се регулират. Щом си неразположен, челото ти е топло; щом се урегулират тези течения, топлината се махне – тогава лицето добива един здрав, естествен цвят. Като изучавате някои науки: физика или математика, или анатомия – има някои науки, които може да ви направят или съвършено положителни, или и двете ви страни да бъдат отрицателни, пасивни – все същите резултати ще имате. Затуй сега ще ви дам някой начин. Ще си поставите ръцете отгоре тъй, над главата, после – настрани, пред устата духаме, после както паси отстрани. И забележете – тъй като правите, ще ви олекне ли. Наблюдавайте се. Защото, ако правите тези опити и положението ви се влоши… Не е тъй лесна работа. Най-първо ще приложиш своята мисъл. Силите в Природата не могат да действат, ако умът ти не е концентриран в опита, който правиш. Всяко едно упражнение, в което умът участва, е сполучливо. Щом се усъмниш, не действа.
Например отиваш да лекуваш един човек. Ще ви приведа един пример. На един евангелски проповедник, след като държал една жива проповед, идва му едно внушение: „Иди на улицата, там има един сляп човек и му кажи: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай!“ След събрание излиза той на улицата, вижда слепия, изправя се пред него, но тъкмо да каже това, помислил си: „Ами ако не прогледа?“ Мислил, мислил и си заминал. Вие искате да приложите известна идея, но се спирате: „Ами ако не прогледа?“ Питам ви тогава: в света кой учен човек, като е казал, та е прогледал някой? – Съмнение има. Ще се стремите да изпъждате съмнението от душата си. Няма по-страшно нещо от съмнението в положителния живот. И съмнението ще дойде: то е една сила, която действа, тя има своя произход – била е някога полезна за човека, но сега не е. Дойде ли съмнението, ще направите малки опити може ли да не се съмнявате. Концентрирай ума си (ръцете над главата, пръстите едни срещу други, паси отстрани надолу) – пред устата ще духнете. Концентрирай ума си, извикай в съзнанието си всички разумни хора, които са здрави и действат по цялото земно кълбо. Ще кажеш в дадения случай: „Аз мисля както всички тези хора.“ Духни 2-3 пъти. Като се съединиш с тяхното съзнание, веднага ще ти стане леко, ще почнеш да работиш. След туй направи друго съединение – ако си един материалист и не вярваш в другия свят, може да вярваш в съзнанието на другите хора, че е будно. Как ще се свържеш? Казваш: „Вярвам в този приятел, че ме обича.“ По кой начин провери, че те обича? – „Ама по неговото разположение.“ Нещо видимо има ли? – Няма. Но има едно вътрешно самочувствие – туй самочувствие само определя, то е вярно. То е вътрешната интуиция, един вътрешен закон, чрез който се определя. И когато ние дойдем в присъствието на един човек, който ни обича, чувстваме светлина. Той става за нас като слънце. Нещо се влива от него. Не излиза ли светлина, неговата любов е проблематична. Вливане трябва да има всякога – и от едната, и от другата страна – и там, където тези течения, тези линии идват в съприкосновение, тук започват отношенията между хората (Фиг. 2).
Фиг. 2
Едното същество е А, другото същество е В – туй е пътят, по който се движат. Техните отношения започнат в центъра на пресичането. Следователно тези същества стават А1 и В1. В центъра те стават полюси и почват да живеят в една система.
Ще правите своите наблюдения и своите опити – там, докъдето достигнете, но преди всичко ще гледате да обуздаете съмнението вътре. То е червей на нещата, то носи всички нещастия. Отвън има едно съмнение на ума – то ще дойде, не може да го избегнете, оставете го него. Но има едно съмнение вътре, което разяжда живота, и когато то дойде, човек ще извърши едно голямо престъпление: или ще се убие, или ще полудее. Туй съмнение е една дяволска примка, примка на Черната ложа, нищо повече.
Та казвам: тези две същества, като се срещнат в допирната точка, ще се спрат и всяко ще поеме своя си път. Тези неща са верни по отношение на Духовния свят. Да допуснем, че двете същества се срещат в центъра С (фиг. 5.3).
Фиг. 3
Да допуснем, че едното същество остава на Земята, другото заминава в Духовния свят. Отношенията се изменят. След колко години те (фиг. 5.3) пак ще се срещнат?
Уточнение: Лампите потъмняват.
Какво става с електричеството, мислите ли, че туй е един ритъм на електричеството, или това става в зависимост от нашата мисъл? Тези съчетания в Природата, тези срещи – това е красивото в живота. Представи си, че ти се движиш в пространството, без да срещаш някого. Какъв смисъл ще има животът ти? Красивото е, че срещнеш едного, другиго, срещнеш се с другите души, разговаряш, обмените, каквото всяка душа носи – това е красивото в живота. И след като се срещнете, си заминете. Срещнете се с други души, с трети: четеш една книга – обмяна с живите сили, с красивото, което всяка една душа носи – и всички души тогава са свързани, че образуват едно цяло в себе си.
Сега, да кажем, вие се срещате, имате допирни точки – е, кой какво трябва да предаде от себе си? Какво трябва да предаде музикантът? Какво трябва да прави музикантът? Представете си, че имате един ваш приятел, който с отличие е завършил на Запад пеене – връща се, посещава ви. Какво ще направи най-първо? – Ще пее. Вие ще бъдете най-хубавата публика. Ако ви обича, той ще седне и ще ви изпее нещо и вие ще се чувствате добре. Ако е поет, върне се – каквото е написал най-хубаво, ще го прочете, ще го извади от джоба си – или от лявата страна, или от дясната, след туй пак ще го прибере. И вие ще кажете: „Моля, дайте ми тия стихове, да ги имам за спомен.“ Всеки човек все трябва да има нещо, да предаде нещо на другите. И нещастието седи само в това, когато ние само вземаме и нищо не даваме. Защото да вземаш, а да не даваш – ти вече си взел прерогатива на едно божество. Като че животът на всички хора трябва да се влее вътре в моя живот. Че това е един прерогатив само на Божеството, на едно велико същество!
В туй отношение, за тези противоречия, които произтичат, какво приложение може да има астрологията? Допуснете, че сте учител и в програмата е предвидено да кажете нещо по астрономия на децата – да я представите в най-възпитателен вид. За Слънцето какво ще им кажете? Аз например, ако бих преподавал астрономия, щях да измисля една такава приказка: ще им кажа, че Слънцето, Земята, големите звезди, са били една голяма фамилия, но понеже не живеели добре, майката турила най-голямото братче в средата, а накарала другите братчета да се въртят около него. Ще кажа на децата: „Ако не живеете добре, майка ви ще ви тури и вие да се въртите."Питам: тази теория вярна ли е? Децата ще кажат: „Слънцето е най-големият брат“ – те ще го считат това за цяла истина. Ама истина ли е това? Че има известна истина – има. Ама че майката е турила Слънцето, този, големия брат, на мястото – това не са научни твърдения, това е въображение. За ума всичко е възможно. Туй, което е възможно за ума, за реалния живот не е възможно. Допуснете, че на вас искам да ви говоря, вие сте все студенти – тогава какво трябва да ви кажа за Слънцето, за тези планети? На вас ще кажа, че Слънцето е пълно с такива жизнени енергии, и всеки, който може да използва тази грамадна енергия, може да стане отличен човек. После ще ви говоря за Венера – тя какви енергии има. Ще ви заинтересувам. Слънцето грамаден резервоар на енергии ли е? Че е един проводник на енергии – вярно е, че е резервоар – това е въпрос, научен въпрос. Някой иска да каже, че човешкият мозък е резервоар – не, той е проводник само. И целокупно, всички човешки мозъци по Земята – това са проводници на умствената енергия. Туй са философски въпроси, които за в бъдеще има да развивате.
Слънцето може да ви бъде полезно. Кога може да ви бъде полезно Слънцето на вас? Ако вие може да използвате енергиите на Слънцето половин час преди изгрев, и ако целия ден се печете – това е равносилно. Има едно друго положение: ако се печете на слънчевата енергия половин час преди да е изгряло Слънцето, това действа по-силно върху вашата психология. Даже при най-мрачно състояние, излезте призори и се концентрирайте как избликват тези лъчи. Усеща се този импулс на тези вълни – и става постоянно разширение. Това е, което внася жизнената сила. И онези от вас, които са анемични, нямат идеи, не са жизнени – сутрин половин час да излизат преди изгрев слънце – и после, като се върнеш, занимавай се със своята работа. Но онези, които се занимават, не трябва да се върнат и да живеят пак обикновен живот. Туй, което складират, те ще го използват за добро. По този начин зората ще внесе във вас онези енергии, които никоя сила не е в състояние да ви даде. Затуй псалмопевецът казва: „На ранина, Господи, ще Те потърся.“ Когато изгрее Слънцето, то е с образ. Ала тази светлина, която е без образ, е по-силна от онази, която е с образ. И в знанието е същият закон. Когато знанието добие своя обект, изгубва своята сила. Нека обектът бъде като тил. В света Бог е прикрит: Той седи като тил, никога не изпъква отпред. Той не ни ограничава, ние Го търсим и навсякъде, зад всички наши стремежи, зад всички наши идеи, има един слаб подтик, подтикване. Спреш се и нещо каже: „Вземи още една крачка, още малко напред“ – мисъл, още една мисъл, втора, трета, четвърта – не помага; едно, друго, второ, трето. Има един слаб импулс, толкова нежен – постоянно те подтиква – туй е Божественото вътре, но То никога не те ограничава. Седи този импулс, изгуби се после – и туй, което е изработил, оставя те да мислиш, че е твое, никога не казва: „Аз го направих.“ Ти се радваш, четеш поезията – Господ седи, слуша, радва ти се. Ти казваш: „Написах нещо много хубаво, слушай тези строфи, туй, което написах.“ – „Хубаво, много хубаво – казва Господ, – изпълни сега този закон, който ти написа.“
Пазете се от друго едно заблуждение: една идея не може да я слушате два пъти, само веднъж можете да я слушате. Туй, дето казват, че идеите вие сте ги слушали, това са само образи. Един човек само веднъж може да го фотографираш; после може да го префотографирате, ала това са все отпечатъци на този образец, но живия човек само веднъж може да го видите. И ако можете да останете на туй равнище, където е той, всякога този, живият човек, този, безсмъртният човек, никога няма да залезе от вашия хоризонт. Но ако не можете да се задържите и слезете в гъстата материя, той ще залезе за вас и тогава ще имате само една бледа представа за него. Нали казвате: „Това беше блянът на моя живот. Всичко беше блян, а сега, при тази груба действителност, при грубия живот, всичко е изгубено.“ Нали тъй декламирате вие? Няма нищо изгубено – всичко е спечелено. Загуба в света е, когато човек вземе повече, отколкото трябва, и му го вземат. Туй го наричат загуба. Загубата в света е велика припечалба. Да превъзмогнеш съмнението в себе си! „Ама – ще ми кажеш – това са празни работи.“ Това е вярно за разумния живот. Това е вярно за онези хора, на които съзнанието е будно.
Кажете ми сега какво разбрахте! Кажи, Олга! Нали жената, като излезе от Адам, стана професор. О-то значи условията. Л-то – стремеж нагоре. Г показва една кука, може да закачиш и отдолу, а показва, че можеш да използваш всички условия. Я кажи сега!
Отговор: Нищо не зная.
Въпрос: Искам да питам: тия души, като се срещнат в своето движение, не се ли спират?
Те само се допират и всяка си върви по своя път. Стремят се те да се допрат, погледнат се и пак се отдалечат: и тази заплаче, и онази заплаче. Този закон е верен в психологическия живот. Две наши идеи, те си вървят по своя път, срещнат се и после се разделят. Ние усещаме известна скръб, че нашите идеи не са се реализирали – те не са останали на едно място да си помогнат. Тези души се срещат, предават си те нещо. Това е най-хубавото. Такива сближения стават. Някога нашата Земя е дошла в такова сближение с една тъмна планета в пространството, много стара баба, и тогава е станало грехопадението, всичката жизнена енергия на Земята е изчезнала. Сега нашата Земя ще дойде в бъдеще в съприкосновение с друга една планета, светла – тогава хората ще възкръснат.
Въпрос: Кога ще бъде това?
Скоро ще бъде това.
Въпрос: В наше време?
Във ваше. Тази планета носи името А. Светла планета е тя. А – която носи новата епоха. Онези от вас, които имате будно съзнание, ще я видите, но за онези, които спите – тя ще мине и ще замине – няма да я видите. Има тела, които се виждат, има тела, които не се виждат. Но настава на Земята един период хубав. За добрите хора е отличен.
Въпрос: Как да проверим, че нашето съзнание не е заспало?
Тогава напишете една тема: „Разлика между будното и спящото съзнание“.
Една хубава тема ще бъде. Съвременната наука трябва да стане плът и кръв. Всичко онова, което е вярно в науката, трябва да се внесе в човешкия живот, да се реализира. За всеки един от вас това, което може да реализира, то е едно наследство, то е едно благо – дотолкова, доколкото може да го реализирате, да го приложите вътре.
Да направим едно малко упражнение: Ръцете напред, успоредно, палецът и средният пръст се допират с върховете си, образуват колело. Отхвърляме със сила средния пръст напред – и с двете ръце едновременно. Какво е вашето самочувствие? Самочувствието произтича от онова концентриране на ума. Двата пръста, средният и големият (и на двете ръце) са допрени пред устата: слабо духане, изнасяне ръцете напред и отваряне на пръстите бавно. Повтаря се няколко пъти. Имате двата пръста, средния и големия – на какво съответстват астрологически?
Отговор: На Сатурн и Венера.
Когато се образува такъв един кръг между големия пръст (палеца) и Сатурновия пръст, какво означава този кръг? Нали този кръг е с две части: половината – на палеца, другата половина – на средния пръст. Всякога, когато искате да си въздействате, да бъдете справедлив и съвестен, хванете средния пръст. Свещениците, както благославят, са изгубили туй: те са хванали безименния пръст и горе двата пръста стърчат – рогата на козела. Тези противоречия – на дявола са те. Това не е правилно. Туй е противоречие: V. А туй е единство: да вдигнат само показалеца. Туй противоречие сега и у учениците в училището не е правилно – както вдигат ръка с двата си пръста. Тъй трябва да каже ученикът: цялата длан да е отворена. Може така да се поздравявате, като се срещате: ръката се изнася напред нагоре, отворена, с красиво движение. Сега как трябва да го направи човек, че да бъде красиво?
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
