Словото

Андрейана Цонева – Великите (Иван Вазов)

В  Е  Л  И  К  И  Т  Е

На Иван Вазов

„Защото изворът на всякое величье

във дарбата стои, не в външното отличье“

/из стих. „Дипломираните“ на Иван Вазов/

ВЕЛИКИТЕ! Те, място най-последно си избират,

не се залъгват, нито се опиват

от слава, почести и думи гръмки,

от суета и гордостта незвънки.

Не пъчат се със етикети разни,

с бездарни титли – супер маловажни,

с имоти, с власт, със постове красиви,

че днес ги имаш? – утре се стопили.

Велик е този, щедро що раздава –

със мъдростта народа просвещава.

Той място най-последно си избира,

но името му ? –  вечно ще извира!

                          А. Цонева, 02. 08. 2010 г.

Д И П Л О М И Р А Н И Т Е

ИВАН ВАЗОВ

Non, d’aucune chevalerie

Je n’ai le brevet sur vélin.

Je ne sais qu’aimer ma patrie,

Je suis vilain et très vilan.

Béranger*

Да, господа, така, невежествен съм аз!

Не съм достоен, знам, да бъда между вас.

Злочест съм аз, уви, че в мойта младост трома

кат вази не грабнах поне една диплома,

за да блеща всегда с таз книга – талисман,

що ректор някой си небрежно ми надраска,

и с нея да вървя надменен, горд, засмян,

и да ми служи тя за було и за маска

на всичко, всичко, що бездарно, тъмно, зло

природата тури под моето чело,

и кат разковник скъп към щастье да ме води

през всичките врати и служби, и доходи.

Наистина, простак, невежествен съм аз,

не съм прахосал част от мойта пролет тъмна

да свърша някой курс и някой още клас,

да мога по-подир със право аз да гръмна:

„Коленичете вси, и малък, и голям!

При вас спасител същ и гений днес довтаса!

Аз чел съм Блунчли; Фохт и Кант и – Дарвин сам

в главата ми стоят; другар ми е Бентам,

учил съм даже таблиците на Лапласа!“

О, не, не съм учен и в ваший горд разряд

кат мен невежа път не може си пробие.

Туй казвах си го аз, казахте го и вие.

Аз прост съм человек и сам съм виноват!

Кат вази не успях, завършил факултета,

кат бомба таз страна да стресна, да връхлетя

и от обскурна твар – без подвизи, без труд,

богат да стана в три дни – във четири – прочут!

(Страната туй дължи на мойта свяст висока)

и по каприза свой съдбата й безока

да поведа без страх в каквато ще посока.

Аз нямам право днес кат вас да съм хлевуст.

Оскъден съм сега от знания дълбоки,

на книгите не знам названьята изуст,

за слава нямам аз претенции високи.

Аз бедно съм дете на естеството днес,

кумирът ми е друг, не ваший интерес.

Аз малко се учих и малко ази чина.

Не съм донесъл плод от никоя чужбина.

Под твоя небосвод родих се и раснàх,

И само тоз въздух отечествен дишàх,

и саморасляк див – на тая почва дива

намирах си храна и пиях струя жива.

Навикнах йоще млад да вярвам в честността,

да мисля, че у нас към ближний любовта,

съзнаньето в дълга, полетът към зората,

към правдата света, към зрака, към борбата

готовността за все: за жъртви, за беди,

когато се касай за работи свети –

неща, излишни вам и много редки тука –

за мене са поне най-красната наука!

Таз книга четох аз. Не мога като вас

с загадъчен диплом звездите аз да свалям

и с гръмки имена аз мойто да разфалям,

да казвам що знам аз, а не какво съм аз.

А имам йоще таз наивност във светът

да мисля, че сърцето трябва при умът,

че нашият кумир не състои в златото,

че можем, ако щем, и без скрепен диплом

да бъдеме добри и честни мълчешком.

Доброто аз не правя, но верувам в доброто.

Далеч е идеалът, но аз го гоня пак.

Аз слаб съм и неук, но пак се сещам як

и трудя се безспир на всякой, който чува

и търси красното с приветливо лице,

туй слово да предам, що в моето сърце

природата го вдъхва и господ го диктува.

Така е, госопода. Блестящият диплом

не  може днес да е, по моя разум хром,

мерило и аршин на нашата полезност

и несъмненен знак за несъмнена честност.

Примери мога дà, и не един, не два,

че без диплом гръмлив, без шум и без слова

мнозина братя вън от учената класа

и без да са поне слушали за Лапласа,

умяха с своя труд, заслуги и талент

да си въздигнат в нас нетленен монумент.

И тоз хартиен къс, челото ви що киче,

не може ви предà сан по-друг, по-висок

и на забвеньето от червяка жесток

не може ви спаси във гроба ви дълбок.

Защото изворът на всякое величье

във дарбата стои, не в външното отличье

и славните мечти в сърцето ни цъфтят,

и само оттам могат високо да летят.

И Левски беше прост. Черковният канон

бе всичкият му курс. А вижте как грей он!

И Ботев, тоз герой, тоз мрачния певец,

и без диплом умря в Балкана кат борец.

            * – откъс от песента „Плебей“ на Пиер-Жан дьо Беранже

Не, от рицарски сан аз не съм

и нямам диплом на фин пергамент.

Сал зная за родина да милея,

невеж съм аз и плебей

Категории