ИДЕАЛНИЯТ ЧОВЕК

ИДЕАЛНИЯТ ЧОВЕК

Тайна молитва

Коя беше основната мисъл на миналата лекция? (Участието на времето в живота на човека. Добро и време.)

Сега кой ще изпее основните тонове на гамата? К. К. Защо се засмяхте? Каква е психологията на смеха? На какво се дължи смехът? Винаги при контраст се явява смях. М. К, изпей и ти основните тонове. Каква е разликата между пеенето на К. и М. При М. основният тон „до“ е по-силен, а другите – по-слаби. Когато човек говори отблизо, гласът е по-силен, а когато говори отдалеч, гласът е по-слаб. Сега кой от вас ще бъде кандидат да изпее „до“-то, но така продължително, колкото може да трае? Да видим може ли една минута да изтрае или колко секунди – 10, 15, 20.

Състоянията на човешката душа имат отношение към музиката. В природата съществуват природни гами, от които е взета гамата на сегашната материя. И състоянията на всяко едно същество се сменят според тези гами, т.е. те се сменят музикално. Та казвам, при вашата мисъл и при вашето чувстване вие не сте обръщали внимание на смените, които настават. Всякога, когато искате да поправите известно ваше разположение, трябва да смените състоянието си, защото по някой път човек изгубва своя основен тон, а щом се изгуби основният тон, тогава се образува един вътрешен дисонанс в състоянието. Всякога вие трябва да привеждате в живота си музиката. Да кажем, не ви върви или някой ви е раздразнил. Спри се в себе си и започни да пееш, прекарай в ума си тоновете, и веднага ще се смени твоето състояние. Ти отвън можеш да не пееш, но вътре мислено почни да пееш. В това отношение основните тонове в природата могат да служат като едно възпитание за човека. Като пее, човек може по-лесно да се възпитава и по-лесно може да смени състоянията си. По този начин, като пеете тъй вътрешно, се развиват и дарбите на човека.

Ако вие се спрете върху развитието на великите хора, ще забележите, че техните чела не са били такива ниски или пък, да кажем, такива . Въобще правилното чело трябва да бъде такова .

В другите чела няма музикални линии. Какъв е основният тон, който дава пътя на движението? Следователно движенията се определят от тоновете – как вървят и в какъв ред се следват. Някой път два, три или четири тона вървят хармонично, защото и в тях има хармониране на състоянията. После зависи каква е тяхната интензивност. И казвам ви, докато вие не започнете да мислите музикално, да имате един образец за идеалния човек, вие няма да можете да си представите какви трябва да бъдете. Но там е всичката погрешка, че вие търсите този идеален образец отвънка. Сега дотам, додето са достигнали хората, нямаме идеални образци. Всъщност той съществува, но не на физическото поле. В умовете на тия художници, всички те се стремят да изразят такъв образ. Сега нали вие си говорите за идеалния човек. Можете ли да кажете като как си го представяте? От ваше гледище, не как и какво са писали поетите или философите. Най-първо дайте една конкретна черта на идеалния човек. С какво се отличава идеалният човек? Дайте едно малко сравнение.

Представете си, че вие имате нужда да си направите една идеална свещ. Кои са отличителните черти на идеалната свещ? Веществото, от което е направена тя, нали. Най-хубавата спермацетова свещ е от китова мас. После фитилът да е хубав, горенето да става без никакъв дим, това наричаме ние идеалната свещ. Горенето става чисто, хубаво, правилно. За свещта идеята донякъде е турена във вашия ум, но ако речете да се изкажете върху идеалния човек, коя е неговата отличителна черта, не можете да кажете. Идеалният човек се отличава с една черта – той обръща внимание на всичко, но конкретно на нищо не се спира. Той изведнъж на всичко обръща внимание, но конкретно на нищо не обръща внимание. За пример идеалният човек никога не се спира върху дефектите, защото дефекти в природата не съществуват. Дефектите съществуват само в нашата мисъл. И дефектът на неговото съзнание е извънка. Тогава ще си турите следното правило: колкото повече се спираш върху дефектите на хората, толкова по-далеч си от образа на идеалния човек. И колкото по-малко се спираш върху дефектите, толкова по-близо си до този образ на идеалния човек. Идеалният човек въобще схваща всичко, което е в природата. А всяко едно отклонение, което съществува, то се дължи на специфични причини, които са достъпни само на нашето съзнание.

Фиг. 1

Сега, допуснете, от това гледище, във вашето съзнание А б, В имате жицата АВ и втора една жица СД (Фиг. 1). Да допуснем, пуснете С 4, D електрически ток и върху двете струни. Едната се нагорещява и става бяла, а другата само се нагорещява малко, но нейният цвят никак не се изменя. Какво заключение ще извадим? Че в тази жица,

която се нагорещява по-силно, теченията са по-силни и тя е по-добър проводник на енергиите. Следователно у нея няма съпротивление и вследствие на това тя се нагорещява и бяла става. А другата, която само топла става, тя не е толкова добър проводник на енергиите и вследствие на това тя остава по-черна. Тогава от какво зависи белотата и чернотата на жицата? Едната е добър проводник, а другата е лош проводник. Сега преведете това. Онзи, който е добър проводник на чувствата, как го наричаме ние? Добрият човек е добър (:проводник, а лошият човек е лош проводник.

Следователно добрият човек всякога ние го представляваме като бял човек, той не може да бъде чер, а черният човек всякога ние го свързваме с лошия човек. Или в научно отношение ние ще кажем – той е лош проводник на енергиите. Следователно ние не можем да турим такава жица. Да допуснем, че вие кажете: „Аз не мога да възприемам.“ Или кажете: „Аз не съм добър човек.“ Е, лош проводник сте тогава. Какво трябва да направите, ако сте един лош проводник? Ако вашата жица е лош проводник, какво трябва да направите? Ще смените жицата. Ще турите друга, втора, на мястото. Тази жица, това е вашето състояние, което можете да смените. Ако е лошо вашето състояние, ще го смените с друго, трето, четвърто, пето, можете да смените много жици, докато намерите една друга жица, която да има същата гама на природата, същите тонове – и да е добър проводник. В дадения случай материята, от която е направена втората жица, трябва да се регулира. Затова в природата постоянно съществува законът за културата. Ние го наричаме рафиниране на всичките наши груби състояния.

Страданията е също един процес в природата. Печене е това. А трябва печене. Някой казва: „Защо трябва да страдам?“ За да станеш добър проводник на енергията в природата. Ти си важен в природата дотолкова, доколкото си по-добър проводник. И колкото си по-добър проводник, толкова тя е към тебе по-добре разположена и ти си по-добре дошъл за нея. А колкото си по-лош проводник, толкова в природата се поражда едно желание да те направи и тебе добър проводник. И вследствие на това твоето съзнание и съзнанието на природата ще се намерят в контра. Тя пусне известен ток, ти го спираш. И най-после тя донесе в съзнанието ти страдание. А в живота тия страдания са резултати, те седят в това, че онова, което ти желаеш, тя не ти го дава. Тя ще ти го покаже, до устата ще ти го даде, и после пак ще го вземе. Така тя ще те застави да страдаш. Вие може да запитате: „Защо трябва да страдаме?“ Не че тя иска да страдаш, но понеже не си добър проводник на нейните енергии, ти не можеш да имаш щастието, което търсиш.

От чисто научно гледище щастието, това е подигане на човешкото съзнание от старите традиции. Човек, за да бъде щастлив, той трябва да се освободи от всички стари традиции. Знаете ли какво нещо е традиция? Вълкът, който се е научил да дави овците, това е традиция. И хората казват: „По традиция го правим.“ И овцата, и тя си има традиции. Овцете, където видят трева, все казват: „Ние косим.“ Пасането не е нищо друго освен косене. Тя коси и събира тревата. Традиция е, че косим тревата. Допуснете, че една овца се превърне на човек и носи тази традиция на овцете. Какво желание ще се яви тогава у вас? Вие минавате покрай тревата, понеже сте високи, мъчно ви е да пасете тревата, затова наведете се, откъснете трева, и пак се дигнете, погледнете я. Това е едно състояние на овцете. После често запример някои обичате да късате цветята и ги миришете. Това е състояние на птиците, които си чистят клюнчетата по тези цветя. Значи това е птиче желание. Това не е нещо, което вие сте измислили. И това е традиция. Казвате: „Аз обичам да откъсна едно цвете.“ При това, ако аз ви наблюдавам,

като откъснете едно цвете, ще зная от кой род сте произлезли. Това ваше желание, тъй както се изявява, ако се наблюдавате, ще знаете откъде иде вашата традиция.

Та казвам, и в сегашния живот има желания, чрез които се изявява тази традиция. И вие имате да се справяте с ред традиции. Някога са били по-естествени, но сега са неестествени и безполезни. Вълкът трябва да се отучи от много свои традиции и дълго време ще мине, докато той се отучи от тях. Това са вътрешни състояния.

Сега другата мисъл е въпросът за щастието. Значи един човек, който и да е той, на когото всичките състояния не са добри проводници на живота, вътре в разумната природа той всякога ще се намери в едно противоречие със себе си и с окръжаващата среда. И тъй, в новото възпитание към себе си трябва да имате един метод и трябва да разбирате този метод. Например какви правила дава психологията по отношение на възпитанието? Нали вие сте изучавали какви правила има в етиката за възпитанието. (Практическата етика разглежда този въпрос. Най-първо чистота на тялото и пазене на живота, после развитие на мислите, чувствата и постъпките.) Всичко това показва, че има ред опитности, защото знанието е придобито от ред опити. За пример чистотата има предвид да се отворят порите на тялото. При това чистотата има предвид и да се освободим от всички ония микроби, които са паразитни. За пример чешеш се с гребена, това е пак чистота. После има ред микроби, които се налепват около кожата и често се явява всичката онази паразитна материя, която спъва развитието на човека. За пример някой път усещате сърбеж по кожата си, почешете се, казвате: „Сърби ме тялото.“ От какво произтича този сърбеж? Някой път произтича от дребни микроби, които се намножават до хиляди на брой и се образува този сърбеж. Вследствие на това ти се почешеш малко, но този сърбеж минава на друго място. Та от чистотата на тялото минаваме вече към чистотата на чувствата. Въобще чувства, в които няма никакъв примес на егоизъм и които нямат никаква задна цел, наричаме чисти. После наричаме благородни чувствата, които са еднородни в своя стремеж.

Да кажем, че ти правиш добро някому, искаш да дадеш хубава храна на някого и след като го нахраниш, кажеш: „Двеста лева.“ Ще кажете, че цената е висока. Това е даже малко – 200 лева. Ако идете в някой хубав ресторант – в Лондон има такива хотели, дето се спират големите богаташи. Ако се спре някой богаташ там, той плаща 50 долара на вечер. По 140 лева единия долар – колко прави? (Седем хиляди.) Всичко е там чисто. Ако идеш в странство и имаш 7 хиляди лева, ще имаш за цял един месец. А там даже 7 хиляди лева няма да ти стигнат да си платиш за едно легло. Но при тази цена можеш да слизаш надолу, докато най-после дойдеш до 20 лева на легло. Тогава казвам, онзи, който плаща 7 хиляди лева, какъв е той? Той трябва да има 20-30 милиона лева на разположение. Сега можем да наредим математически величини – 20, 30, 40, 50 или, да кажем, 100 лева. Каква е разликата? Тук, в България, колко най-скъпо се плаща на легло? Сто лева на легло. Това за един американец не е много, защото в Америка това е по-долу от един долар. Там най-обикновеният човек плаща един долар, а това е 140 лева. Тогава математически може да извадите какъв е приходът и да изчислите какво е богатството на този човек. Онези вашите хотелиери, като влезе някой човек, той го наблюдава, иска да узнае доколко може да плати. Най-напред му каже 20 лева струва леглото. Ако 20 лева са много, ти ще направиш едно малко мърдане, но понеже си влязъл, оставаш, а онзи, за когото 20 лева са малко, той, като влезе, с лицето си казва, че това е малко. Веднага хотелиерът казва: „Мога да ви дам една по-хубава стая. – Каже ви: – Трийсет лева. – Той пак усеща, че това е малко за вас. Казва: – Мога да ви покажа една по-хубава стая за вас, ако искате.“ И той, като го води от стая в стая, вече знае с какво разполага този човек. У човека всякога има едно разположение, когато има пари. Парите или златото, ако вземем, показват една магическа сила в човека. Вие може да направите опит с когото и да е от вас, да видите как се мени лицето при парите. За пример, ако на някой от вас туря 500 английски лири в джоба, вие веднага ще видите как ще се почувства той. Той веднага ще се засмее и ще тръгне свободно напред. Пък ако на другиго туря само 20 лева в джоба, той няма да изпита това разширение в себе си, но като имаш златните английски лири, веднага ще усетиш едно разположение и едно разширение, докато при тези книжните банкноти, колкото и да е учен човек, все таки той ще стане висок като топола, но тесен нагоре.

Питам сега, защо именно, като влезе човек в хотела и има пари, той има това самообладание? Златото, като влезе в джоба ти, то има добрата страна. Щом носиш златото и в ума си, то носи живот, а книгата има лошата страна, тя е лош проводник, тя само гори. Като носиш един златен наполеон, той струва повече, отколкото, ако носиш хиляда лева в банкноти. После хилядата лева в книги не са здравословни, а ако носиш злато, това злато е здравословно в джоба ти. Даже може да направите опит. Носете една златна монета като муска, тя има целебни сили в себе си. Затова хората обичат парите. Онези, които имат злато, и онези народи, които имат повече злато, хората са по-здрави. Онези, които нямат злато, те усещат кризи, злато нямат и вследствие на това страдат. Следователно, златото не е така произволно. То е добър проводник на природата. Ти може да туриш злато в джоба си, може да туриш и сребро, но ще усетиш съвсем друго състояние, а медните пари произвеждаш съвсем различно състояние у теб. Ако те натоварят с 10 килограма бакър, 1 килограм сребро и 100 грама злато, те ще произведат три различни състояния у теб. Зависи от самата материя. Това е резултат вследствие дългия процес на живота, който сте живели. Вие сте живели, и в сегашния живот, и там конкретно се изразяват вашите минали дни в различни форми, които ние наричаме социални. Любовта ви към парите не се създава сега. Това чувство се е създавало от хиляди години у вас и няма никой от вас, който да не обича парите.

Казвам, сега при възпитанието това, което е потребно, то е златото. Златото е полезно дотогава, докато може да се асимилира в човешкото съзнание, но идва едно положение, дето съзнанието не се нуждае от златото. Природата не обича еднообразие, и тогава се ражда у богатите хора милионери, които имат много злато, едно тягостно състояние. Забележете, същото нещо е при храненето. Даже при най-приятната храна, която произвежда едно приятно чувство, но като минете границата, тя произвежда едно неприятно състояние у човека. Вие това знаете. Щом преядете, и най-хубавата храна произвежда едно неприятно състояние. Защо? Защото стомахът не е в състояние да я асимилира. Стомахът иска да каже: „Това не струва толкова, колкото работата ми по него, която струва по-скъпо, отколкото самата храна.“ Та при едно самовъзпитание за бъдеще ще знаете – всичките елементи, от които човек е създаден, трябва да се турят в правилни пропорции и второто, нито един човек не трябва да бъде беден, той трябва да има и отвънка известно количество злато и конкретно в себе си трябва да има злато. Всинца, за да бъдете здрави, трябва да имате най-малко 100 грама злато. Сега от вас колцина имате това? Най-малко сто грама в запас ви трябват. Тъй както в банката има един неприкосновен запас не в монети, но в злато. И някой път ще ги вземеш и ще ги прекараш през ръцете си, и пак ще ги туриш на мястото си. Или в някое отношение ти искаш да туриш, прекараш, в себе си закона за чистене, тогава трябва да имаш половин килограм сребро. Човек, който иска да има морална чистота и няма сребро, той не може да бъде чист. Среброто чисти. И ако ти имаш сребро, всичките отрицателни качества на чистотата се изчистват, в процесите на среброто се изчистват. Чрез златото идат жизнените сили, а чрез среброто всичките непотребни вещества се изхвърлят навънка. Пък и всички други елементи си имат предназначение. Когато употребявате някой елемент, той си има своето предназначение.

За пример и желязото си има свое предназначение. За какво служи желязото, какво дава то? Оказва се, че там, дето има повече желязо, хората имат повече енергия, не са анемични, а дето липсва желязото, хората са анемични и вследствие на това вземат железни капки. При мене са идвали да искат да си купят железни капки. Казвам, нали имате гвоздеи, вземете две кила железни гвоздеи, турете ги в едно кило вода и пийте. Нищо повече. Желязото ще окаже известно влияние върху водата и вас. Имаме конкретни примери, че желязото оказва известно влияние. Щом то е в кръвта, и вече настава известно подобрение. Но когато желязото е повече отколкото трябва, то си има своите обратни процеси и резултати. Човек започва да огрубява, защото желязото ръждясва. На какво се дължи ръждата? Тя произтича от известен род микроби, които обичат да ядат желязото. Следователно ръждата – това са изверженията на тия микроби. Те ядат желязото и това, което не могат да изядат, остава като ръжда. Сега в химията може да има и друго обяснение.

Питам тогава, при златото, и там има микроби, които го ядат. Има същества, които ядат златото, тъй както ние ядем хляба. И ако вие имате много злато, те се събират около вас и стават паразити.

Казвам, когато ние вървим по пътищата на природата, всичките неща са определени. Не е лошо, че се явили тези микроби, понеже и те обичат златото. Те се явяват като регулатори, да ни освободят от известна тежест. Всякога, когато у човека се явяват известни излишъци, когато се натрупа материя повече, отколкото трябва, ще се явят и други организми на помощ. Така в съвременния психичен живот има ред мисли и желания, които са станали паразити. Има известни мисли и известни желания, които стопяват човека. Яви се някоя мисъл, и тя топи човека, топи. Тази мисъл произвежда известна реакция у човека и този човек чезне, стопява се и някой път може да замине от земята. А от някои мисли става обратното, човек почва да напълнява. Сега те обясняват напълняването малко по-другояче.

Най-първо трябва да се създаде едно вътрешно равновесие на материята, от която е образувано тялото. Едно вътрешно равновесие на мислите и чувствата, да могат да се сменят всичките вътрешни състояния. И тъй, музиката е едно средство за държане на това равновесие. Ако искате да свършите една работа, трябва да разбирате тази музика на природата, защото тогава всички паразити спират да правят пакости, щом почнеш да им пееш. Нали знаете онзи пример за Орфей. Разправят, че той бил овчар. В страната, дето той пасъл овцете, имало много вълци. Понеже той проповядвал едно учение за мир, за да се избави от вълците, а не искал да ги убива, затова си направил една свирка и като засвирил, всички животни започнали да играят – и лисици, и вълци, и овце, и щом той свирел, никой никому пакост не правел. Целия ден той си свирел и ги укротявал. Минавал за голям свирец. Та често и вие, когато се намирате в неблагоприятни условия, надуйте свирката, за да бъдете свободни.

Сега към лекцията. Лесно се говори, мъчно се прилага. Да свириш, е лесно казано, но да знаеш как да свириш, това е. Най-първо вие сами се спирате. Запример вие си тургате мисълта, казвате: „Че аз не зная да пея.“ И с това си тургате преграда. За пример аз мога всеки едного от вас да накарам да пее. Даже и жабата, която не знае да пее толкова хубаво, като я хване змията за крачето, и тя пее ли пее. Тази минорната гама пее тя, а змията е капелмайсторът. Някой казва: „Аз не зная да пея.“ Но да кажем, вие сте осъдени на смъртно наказание с условие да пееш или да направиш едно добро. Като направиш едно добро, няма вече да те съдят и ти си свободен от смъртното наказание, но ако не знаеш да направиш доброто, примката те чака и ще те екзекутират. А щом направиш доброто, веднага смъртната присъда се отменя. Та казвам, наказанията на природата са много големи, а прошката зависи от много малко нещо. Сега разбрахте ли това нещо?

Сега за пример всички хора казват – за да им се простят греховете, трябва да направят голямо нещо. Не, то е само един обрат. Като станеш сутрин, да пееш. Ще кажете: „Ама не мога да вземам верни тонове.“ Ти като започнеш да пееш, и онзи, който вярва в този закон, като почне да пее, ще пее хубаво. Защото в природата не е тъй, както ние мислим. Тук ти трябва дълго време да пееш, да се упражняваш, за да пееш хубаво. А в гамите на природата, щом станеш прав, и ти пееш като най-добрия певец. Пението иде със самата мисъл, то върви заедно с вашата мисъл и действително това е вярно. Когато човек стане сутрин с онази самоувереност, той може да пее. А щом стане и се колебае, помисли, че не може да пее, то е вече човешката страна, и той не може да пее. Но щом човек стане сутрин и тури мисълта, че може да пее, и той може да пее, нищо повече.

Пението е влизане в основата на живота и животът сам по себе си е музика. Животът сам по себе си е хармония. Следователно, когато ние кажем: „Аз не мога да пея“, че ние отказваме същината на живота. Животът е музика. И човек, като е излязъл, като е слязъл от небето, са го изпратили с песен отгоре. И той е пял, а сега казва: „Аз не мога да пея.“ А музиката лежи в основата на живота. Затова трябва да се върнем към онова хармонично състояние. Затова ние казваме – всичко в живота е добро или всичко в живота е музика. Тази е мисълта, която искам да ви оставя. Не тъй, както вие разбирате музиката. Това е само един малък отглас, но води към същата цел.

Станете сега.

„Божията любов носи пълния живот.“

Двадесет и шеста лекция на Младежкия окултен клас, 7 март 1930 г., петък, 6-7.20 часа, София – Изгрев.