Защо Учителя не е направил свое издателство и своя печатница по негово време? Дали това беше Учение само за определени хора, за „нашите“ си, или беше достъпно за всички? Такъв мощен импулс в Европа с отваряне на Школа от такъв мащаб не се е случвал в последните столетия. Христос само за апостолите, за 72-та или за 500-те дойде на тая земя? Само те ли имаха право да проповядват Словото Му? Ами апостол Павел кой го избра, за да разпространи християнството по стария континент? Сега има ли патент на Библията кой да я издава, не е ли тя достъпна за всеки? Така работи Небето!
Учителя знае, че всички печатници и издателства, които печатат и издават Божието Слово, са „наши“. Учителя знае, че не можем и не трябва да се капсулираме в „нашата“ си общност само! Учителя знае, че започвайки търговски дейности, с Братството се свършва, защото там надделява личният интерес над обществения! Учителя знае всичко това много добре, затова ни завеща златните си слова:
„Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието. Неизброими са прозорците на светлината. Любовта през едни уста не говори. Хиляди са устата на Любовта, през които тя говори. Вярвай във всичките нейни уста.“ (Из „Светът на Великите Души“)
Възможно ли е светлината да прониква само през един прозорец или водата да извира само от едни извор? Така и Словото на Учителя през годините си е търсело и намирало множество издателства, през които е стигало до хората. В хронологичен ред по-надолу ще проследим, че не е имало само „наше“ си братско издателство, както доста се спекулира в последно време:
1. „Науката и възпитанието“ е отпечатана през 1896 г. от Кънчо Николов. Той открива своята печатница в началото на 1896 г. във Варна. Търговска обява във „Варненски общински вестник“ (бр.11 от 1896 г.) гласи: „Печатницата е снабдена с разни видове български и французки букви и приема да печати най-чисто и евтино: вестници, списания, брошури, търговски тефтери, полици с разни цветове, разни правителствени книжа, сватбени билети, годежни и визитни карти и др. такива. С почитание: К. Николов“.
2. Отпечатването на „Призвание към народа ми български“ през 1898 г. е подготвено за печат в печатница „Велчев“ в Бургас. Цялото многобройно семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква. Христо В. Велчев има печатница в Бургас от 1897 г., а през 1898 г. започва да издава и книги. От 1 януари 1902 г. става съдружник в печатницата с най-малкия си брат Николай Велчев, който е личен приятел с Учителя и с Пеню Киров. В тази печатница са издадени няколко брошури, измежду които и първото издание на „Хио-Ели-Мели-Месаил“ от 1900 г.
3. Д-р Миркович започва издаването на месечното списание „Нова светлина“, в което се тълкуват тайните явления в природата. Списанието излиза от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г.
Другото списание на д-р Миркович „Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин“ излиза от м. декември 1892 г. до м. март 1896 г.
От 1902 г. до смъртта си през 1905 г. д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина“ – месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето. То продължава да излиза до 1910 г., но вече с редактор Тодор Бъчваров. В това списание статии помества и Учителя. „Виделина“ идва като естествено продължение на списание „Нова светлина“, което продължава да излиза до 1910 г., но вече с редактор Тодор Бъчваров.
4. Тодор Иванов Бъчваров издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г. от негови съмишленици, но излизат само четири броя. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. В списание „Родина“ са поместени и петте статии по френология от Учителя през 1901-1902 г.
5. Димитър Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. В периода 1899-1905 той издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков, Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов, Н. Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. През 1914 г. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи на светлината“ през 1912 г.
6. Никола Ватев в Русе издава Школни лекции брошури от I-IV годишнина в печатница „Малджиеви“. Учителя не остава доволен от техните финансови сметки и всичко се разтурва.
7. В София беседите и лекциите се издават в много и различни печатници, някои измежду които: Печатница на книгоиздателство „Гужгулов и Котев“; Книгоиздателство „Слово“; Кооперативна печатница „Едисон“; печатница „Земеделско знаме“ и др.
8. Лазер Котев е голям издател в София. Той ръководи военното издателство, където има дружество „Лазар Котев и Гужгулов“.
9. Братя Камбурови: Никола Камбуров – Казанлък ; Стефан Камбуров – Ст. Загора; Слави Камбуров – Нова Загора.
10. Светослав Славянски – София, издателство „Безсмъртни мисли“, печатница Литопечат. Славчо Печеников-Славянски отпечатва няколко томчета от беседи. Но по нареждане на Учителя се спира печатането при него, защото той взема много скъпо и освен това много мъчно издава някое томче. Неделчо Попов отива при Учителя и му казва колко струва печатането навън в другите печатници и колко струва при Славчо Славянски. Учителят се възмущава и прекратява издаването там.
11. Михаил Стоицев използва разни печатници в Пловдив.
12. Издателство „Братство“ – Севлиево на Сава Калименов е човек на високия идеал. Той е издател и редактор на в-к „Братство“, който излиза по времето на Школата.
13. Никола Нанков е издател на библиотека „Водолей“, където се издават „Занони“ и „Хирология“ от Вреде, „Астрология“ от Сефариал и „Четене характера по лицето“ от Дюрвил.
14. Освен в-к „Братство“ като периодика се издават и списания „Всемирна летопис“ и „ Житно зърно“. Там се поместват материали от Учителя.
15. По време на Учителя се създава и печатница „Житно зърно“, която е с много малък капацитет за времето си и служи главно за нуждите на списание „Житно зърно“. Издават се и някои от томчетата с лекции от класовете. След заминаването на Учителя през 1948 г. Братството решава да закупи нова печатница, която остава да носи същото име. Тогава за кратко време се отпечатват много томчета от Словото, но силно редактирани. Не се продават въобще скъпо за ония години, а колкото да се покрият само разходите. Има много сътрудници в издаването, които съдействат в името на Високия идеал безвъзмездно. Затова отпечатването е по-евтино и томчетата се продават на себестойност, за да са достъпни за всички. Все пак остават изключително много залежали книги, които през 1957 г. се конфискуват от държавата и в 19 камиона се извозват за претопяване – общо 180 хиляди.