ИЗПИТИТЕ. ДУХОВНА ВРЪЗКА И ПОМАГАНЕ
VI година (1926-1927), Тринадесета лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя в София на 19.ХІІ.1926 г.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Да съпоставим две личности. Първата личност – буквата А – младеж на 20 години. Втората – В – младеж на 22 години. А е роден в месец март, 22-ри, в 6 ч. сутринта, 42 минути и 5 секунди, сряда. В е роден на 22 декември, 12 ч. в полунощ, в петък. Между тези две лица кои са допирните точки и кои са отликите? Могат ли да бъдат двамата приятели? (Фиг. 1)
Фиг. 1
(От астрологично гледище в хороскопа на първия Слънцето минава в знака на Овена и е вече изгряло. Другият, понеже е роден в полунощ, на зимното слънцестоене, долу, тук, е знакът на Козирог. А е роден в 1906 г., а В – в 1904 г. За дните, дали е сряда и петък, трябва да се направи проверка. В момента на раждането на В изгрява знакът на Везни, а в четвъртия дом долу, в надир, е минавало Слънцето. Тогава имаме, че асцендентните знакове на тези двама души ще бъдат противоположни и Слънцето на единия и Слънцето на другия ще се намират в квадратура. Квадратурата е аспектът, който показва, че двете планети се намират на една четвърт от кръга. В астрологията се смята за дисхармоничен аспект от втора степен, понеже опозицията се смята за най-лют аспект. Понеже аспектът е между Слънцето, ще бъде по-скоро творчески – брат Г. М.13)
6 е число на илюзиите. Общият сбор на годината на А колко е? (1906 = 16 = 7). 16 – това е едно число на големи противоречия. 16 означава изхвърляне на злото от висшите светове надолу, събаряне на кулите на дявола. А щом се съборят кулите, имаме числото 7 – Божественият принцип. Числото 16 у всеки човек трябва да се събори. Резултатите на туй число са такива: да кажем, един търговец е запалил своите длъжници, оттук-оттам ги обира. Най-после той фалира, остане беден и иска да се отрови, да се убие. Най-после стане смирен, набожен, казва: „Да бъде Волята Божия!“ Числото 15 например е започване на едно зло. (1+5 = 6). 6 е число на илюзии; 16 значи, че резултатите са вече добри. Числото 5 – туй е число кабалистическо. На 22 март щом е роден – пак има голямо противоречие. На 22 март има големи промени на теченията и вътре в Природата – рядко ще се случи времето да е хубаво на тази дата.
Следователно, ако започвате една работа, напълно може да се определи работата ти каква е, като знаеш тези закони. Започваш да изучаваш някой предмет – от деня на започването може да знаеш какво съпротивление, какво противоречие ще срещнеш. Вие трябва да изучавате астрология. Когато искате музика да изучавате, ще изберете не коя да е година, кой да е ден. Ще чакаш, ще избереш най-благоприятната година, най-благоприятния месец, най-благоприятния ден и час. Тези закони трябва да ги знаете, ако искате да успеете. Пък ако така ходите, ако така набарвате нещата, ще се опарите. Казва някой: „Всички дни са еднакви.“
Какво създаде Господ в първия ден? В първия ден на твоя живот ще се яви една велика борба. Ще се отдели светлината – значи ще се определи твоята орбита, ще се определи твоята земя. Във втория ден какво създаде Бог? Проучете какво в първия ден, във втория… В шестия ден – в петък, е създаден човекът. Слабата страна на човека е Венера – тя го подмами. Втория път кога трябва да бъде създаден духовният човек? Кой е най-добрият ден? Неделя – на Слънцето ден. Ако в теб се роди една идея в петък, една мисъл в петък, ще вземеш туй предвид – няма да се плашиш, но ще вземеш предвид съответните препятствия. Ще каже някой: „Суеверие.“ – Няма никакво суеверие тук. Продължете да видим, брат Г. Радев. Има ли някои хармонични съвпадения между двамата?
Отговор: Трябва да се знаят и другите планети. Общо Слънцето в Овен означава импулсивна натура, деятелна. Натура, която има стремеж бързо, импулсивно да прояви нещата. А когато имаме Слънце в Козирог, както при В, той по обмисля нещата – бавно, с такт, с дипломация; докато първият, А, вади ножа, пряко постъпва. Затова в този смисъл не могат да се хармонират.
Ако вземем месеца, първата му буква: М – това е смърт, разочарование. Във втория месец: Д – това е закон за равновесие. Март – всичко се изменя и променя.
Въпрос: В края на краищата как ще свърши този в март?
Много добре, но ще има няколко белега на главата. Този в декември ще бъде повече материалист, ще се държи за материалното, за идейните работи няма да се грижи.
Напишете следните изречения: Истината носи свобода за разумните. Любовта носи живот за благите. Тези изречения за 10 дена по 10 пъти на ден ще ги произнасяте: 3 пъти сутрин, 3 пъти на обед и 4 пъти вечер, към 10 ч. Сутрин – щом станете от леглото, ама съзнателно. Тогава мислено ще си приложите и туй: „Истината носи свобода за разумните. Аз съм един от тях.“ Ще оставите в подсъзнанието и в свръхсъзнанието мисълта да работи. Т.e. по стремеж ще разбирате: не че сте разумен, но имате стремеж да бъдете разумен. Защото ако поставите мисълта, че сте разумен, ще изпаднете в една погрешка. През тези 10 дена ще отбелязвате главните, отличителните черти на вашата опитност – най-отличителните черти на преживяванията си.
При сегашните идеи вашите схващания, които имате в ума си, колко хиляди години са внушавани, внушавани, внушавани! Казва някой: „Аз трябва да бъда човек“ – ама толкова неопределено! Когато аз кажа: „Трябва да бъда човек“, „Човещина трябва да има“, каква е разликата? „Аз трябва да бъда човек.“ – „Човещина трябва да има.“
Отговор: Човек – значи да бъда разумно същество.
Да бъда човек, значи като дам дума, трябва да устоя на думата си. Казваш: „В 6 часа ще дойда, думата ми е това!“ – трябва да дойда. Макар светът да се обърне надолу, пак трябва да бъда там. И затуй човек трябва да бъде много внимателен, когато обещава. Ще се спрете, ще кажете точно: „в 6 може ли, или в 7.“ Ако не може, ще кажете: „Не може!“ Вие кажете положително. Но щом кажете положително, каквото и да е, трябва да вземете всичко предвид. Например аз бих желал тука като дойдете, всички да бъдете точно навреме. Това е красиво. Не че е грях някакъв, но тука понякога нижете се като синци. Точно навреме – като в университета. Всеки на мястото си навреме, Да няма закъснения. Например студентите в Америка имат един добър навик. Преди почване на занятия студентите от всички факултети се събират в една обща аудитория, излиза един от професорите, чете нещо из Библията, казват една молитва и всички студенти си отиват по аудиториите. Туй е като традиция, няма норма. „Ама – казва някой – не съм ли свободен?“ Това не е свобода. Свобода наричам, който сам направи нещо. Когато аз отида и направя едно добро – това е свобода. Когато аз отивам да уча музика, това е свобода; когато науча нещо по памет, когато се заема да отида на разходка до Витоша, това е свобода. А когато остана вкъщи, не се занимавам с нищо, а само си въртя палците, това е робство.
Всеки един човек във всичко трябва да бъде последователен. Невидимият свят не се налага, но в края на краищата, когато човек мине през тези трите велики свята… Аз ви давам сега тези формули, после ще ви дам и за Мъдростта. Тя е по-взискателна. Истината и Любовта са по-снизходителни, но Мъдростта е взискателна. И в думата истина, като измените малко ударението, става изстина. Но хубаво е, ако човек изстине, ако пожарът изстине у някои хора. Да се образува топлина, не да се образува пожар. В топлината горещина няма, и пожар няма. Топлината никога не може да изстива. Изстиват само горещите неща. В топлината изстиване няма – тя може да се прекрати, но прекратяването не е в нея изстиване. В тази топлина, за която аз говоря, температурата е еднаква. И който има тази топлина, той има един характер уравновесен. Щом имаш топлината на живота, ще усещаш всякога едно разположение в ума и сърцето, разположение на приятност в своите действия. Но ако в тази топлина има горение, тогава се раждат противоречивите състояния. Заражда се една борба вътре в самия човек: една мисъл идва, друга – сменят се. А самата борба не е нещо лошо. Като се бори човек, той уяква. С някого трябва да се бори човек и ако не си се борил, иди при някое дърво, хвани го, побори се. Вие идете, правите един опит при някое дърво – тъй голямо – 40-50-годишно: хванете се с него, поборите се, но не с желание да го победите, но да се борите: „Да докажа, че мога да се боря с тебе.“ След като излезнете от тази борба, ще почувствате в себе си едно приятно чувство. Защото туй дърво, голямото, ще се усмихне малко на теб – тъй, както някой старец се усмихне на някое дете, което се е качило на гърба на дядо си. Потупа го той по рамото и казва: „Браво!“ И детето се радва, а като се върне при майка си, казва: „Дядо ме потупа!“
Когато човек минава през важни изпити на живота, никой не може да му помогне. Има такива състояния в човешката душа, за които външният свят е сляп. Ти си изолиран, никой не може да ти помогне – ти сам ще си носиш тежкия кръст, няма кой да ти влезне в положението. Ако вие се оплаквате пред съвременния свят, ще бъдете тъй, както ако говедарят се оплаква на говедата си, че му е влязъл трън в крака. Как ще ти помогне едно говедо? Има състояния, които сам трябва да си лекуваш. Може да ви помогне само един, който е минал през тези мъчнотии. Той може да ви упъти. Казва: „Аз съм минал през тези положения.“ Неизбежни са – сам животът ги изисква.
Ще дойде борба във вас, гняв, ярост, но трябва да излезе топлина. Гняв, който не образува топлина, не е гняв – в този смисъл има една педагогика, която казва: „Не се гневи!“ – Не е така. „Не се гневи“ подразбира дразненето. Гневът е нещо, което показва, че ти се бориш с нещо съществено, виждаш някоя неправда. Някой си голям юнак хванал някого, че го налага. Ще идеш, ще го хванеш: „Господине, какво искаш от него? Ти си човек, какво искаш?“ – „Ама той ми дължи 100 лева.“ – „На ти стотях лева, да не се биеш.“ А другия ще потупаш: „Слушай, когато имаш да даваш, ще си платиш или ще се извиниш.“ Ето един човек, който разрешава въпроса. И турците са имали много добро правосъдие. Викат Иван: „Имаш ли да му даваш?“ – „Имам.“ – „Плати му веднага!“ Кадията веднага издава решение: ако не плати – 10-25 тояги: налагат го и веднага плаща. А сега българските съдилища ще го разтакат, разтакат, че ще плати повече. В Новопазарско, разправяше ми един чехларин, отворил си сергията, но един селянин задигнал едни хубави чехли. „Що ми трябваше да го давам под съд! Набий го, вземи си чехлите – казва. – Въртят ме вече 4-5 години, похарчих повече, не мога да се отърва – адвокати, дознания, че как е откраднал…“ Задигнал ти някой човек чехлите – не го давай под съд. Ако можеш, набий го. Разбира се, онзи ще го набиеш, но по кой начин? – Не да му счупиш ръката, а подразбирам друго: може човек да развие своята мисъл, да бъде толкова силна – ако някой се готви да бие някого, да можеш ти да му въздействаш и да престане. Виждал съм: някой тъкмо вдигнал дърво да бие, мине жена, вдигне си ръцете и казва: „Чакай!“ Тази жена много умно постъпва. Тя като вдигне ръце, от нейните лапи излиза нещо. Всичката онази набрала се енергия в него тя я изтегля. Той, като я погледне, казва: „Заради тебе няма да го бия.“
Трябва да се въздейства вътрешно, разумно трябва да се въздейства. Ръцете са една от великите емблеми. И често, когато вие много пъти сте обезсърчени, че вие сте учени хора, а не можете нещо да разбирате, сте отпуснали ръце, главата ви е увесена. Ръцете горе! Представи си, че се бори някой с тебе. В себе си направи си вътре в стаята така: вдигни си ръцете нагоре, вземи една поза, друга, трета, четвърта – веднага туй настроение ще изчезне. Ами защо седи някой, седи, вземе револвера, тури го, снеме го, тури го, снеме го – това са глупави работи. Ще вземе някоя чашата, ще тури хинина. Казва: „Колко съм млада сега да умирам!“ – Не ти трябва никаква чаша. Вземи една чаша топла вода и пий: две, три, четири чаши. Пък като ти дойде мисъл за револвера, вземи един масур. Ще излезе малко смешно. Ако някой е ясновидец, ще види, че това е някой ваш дядо, който някога е умрял, или някой ваш близък приятел в другия свят, който ти казва: „Що ти трябва да живееш?“ Пък ти вземи един масур, направи му малко смешка. После с чашата топла вода ще му дадеш един урок, а после – масур; дай му един урок и ще почне да мисли. Хората са играчка сега на такива неразумни същества. Пълен е светът с такива и трябва да се освободите от тях. Сега е времето, когато човек трябва да воюва. Сега всички се излагате: ще знаете къде са вашите мъчнотии. Някой път чувстваш, като че не си ти. Друго някое същество е влезнало в тебе. Трябва да знаеш, че ти си човек, който страда, и трябва да знаеш защо страдаш. Нищо повече! Тъй!
В думата истина кой е най-силният слог? Тук, както са ги поставили в български, след и идва с – това е форма на промените, които стават в живота. С – това е Месецът. И – това е начало на живота. И всякога подразбира, че в теб се е родила една мисъл. В българския език и има туй свойство, както в еврейския има йод-ът: то твори – то е начало на една работа. Т е препятствие в живота. Второто и, след него – е друго едно начало. Ще трябва да се справяте с мъчнотиите, които се създават от този звук т-т-т-т. Къде е спънат езикът? Горе – при активността. Тази, долната челюст у животните, като те хване, с горните зъби хапе. Съскането после ще дойде. Ако ти не можеш да победиш, непременно ще дойде едно вътрешно съскане. Само когато дойде и,ще победиш. Ти – кое лице е ти? – Второ лице: ти, от тебе. Когато дойде ти, второто лице, ти ще имаш победа. Ти не можеш да победиш, докато не дойде и-то, второто начало – то е Божественото вече. Сити: значи какво ще стане тогава? Сити: тези двата слога образуват сити – а ситият човек е извършил вече някоя работа. Той е вече сит. Силният слог в думата истина е ти – той е слогът. В ис имате и-то: в началото ще дойде една промяна. Но т вече ще даде една насока – туй, разумното, второто начало. Работиш за някого ти. Ти е живият идеал, за който човек може да живее.
Много от буквите на латинската азбука са заети от йероглифите. Някои от българските букви ги има и в еврейски – тъй, както са турени: – алеф. Българите турят или , англичаните казват ейч, немците – хаш, българите имат за него у, обърнато в противоположен смисъл; и съдържанието като има едно значение, като – друго. Тук e като цвят цъфнал, а – завързал. Латинците са узрели сега. А славяните едва сега почват да цъфтят. Тези букви са обърнати. Един ден, с времето, и в техния език ще се изменят буквите. Българите например искат да се освободят от своя „Ъ“ „Ь“ „Ҍ“ „Ѫ“, но те останаха.
Това са упражнения необходими. Един художник най-първо ще направи скица на една своя картина, след туй ще почне със сенките. Онзи истински художник, когато полага чергата на сенките, знае, че трябва да са отмерени, трябва да има едно преливане на дебелите и тънки сенки. Какво показва една тънка сянка или една дебела сянка? – Ако сянката расте на запад или ако расте на изток, какво ще заключите от сянката?
Отговор: Ако расте на изток, Слънцето е на залез.
Тъй. Туй, естественото Слънце, има отношение с друго едно слънце, което се намира в човешката душа, в човешкия мозък. Човек си има своето вътрешно слънце и то си има своята специфична топлина. Някой път човек на туй вътрешно слънце не може да възприеме топлината. Отвън е топло, а вътре му е хладно. Чувства – изгубил е онази топлина на живота. Чувства, че известна топлина му липсва, изгубил е онези възвишени, благородни чувства на живота. Студено му е, усеща безверие, едно настроение спрямо всички: не може да види добро в никого, на всички хора гледа с презрение, не ги познава, странни му се виждат. И той се вижда като едно божество, на което неговите създания не му се покланят. Може ли статуите на един скулптор – те да му се покланят? Могат ли? Но една жива идея, на която ти си спомогнал да живее в теб, всякога може да ти се притече на помощ. На колкото идеи ти си дал живот, на колкото чувства ти си дал живот, всички тези идеи, чувства, един ден ще ти дойдат на помощ, ще ти помагат. Чувството – то е животът на едно разумно същество, което е живяло вътре в тебе, и то е тясно свързано с тебе, то няма да те забрави.
Когато вие говорите за любовта, как я разбирате? Вие говорите за любовта и казвате: „Аз обичам някого.“ Когато говорим за Любовта, ще разбираме, че Бог е идвал в нас. Може за 1 минута, за 5, за 10 минути аз да съм почувствал любов към някого – този момент е свещен. Аз съм го почувствал за момент – това е присъствието на Бога в мен. Той си е напуснал Своето жилище. Господ много рядко го напуска. Ти се радвай, ако си почувствал тази Любов! И ако ти си я почувствал, в самата Вечност тя ще ти дойде на помощ. И в най-мрачните часове на живота ти Господ ще дойде. Ако само за 5 минути те посети, ти имаш голям капитал. Вярвай в петте минути! Но изгубиш ли вярата, ще дойдат най-големите нещастия. Даже една секунда е достатъчна, за да почувстваш този свещен трепет. Туй е великата Истина в живота. Може да е това любов към науката, към изкуството, към музиката – всички неща в света са живи. Музиката – тя не е нещо механическо, това е живот. И изкуството – самата му идея, тя е жива. И някой в теб казва: „Работи, работи!“ – някой настоява. Работиш върху математиката, някой настоява: „Работи!“ Мъртви числа са тези, но ти намираш известно удоволствие – това е любов. Работиш с някого, не си сам. Никой в света не живее сам, не мислете така. Казва някой: „Аз съм самичък.“ Човек е едно колективно същество и той трябва да го знае това. И там е хубавото – че е колективно същество. И ще дойдат неговите съжители, помощници, ще му кажат: „Еди-на кое си място в математиката виж“ – ще му покажат. И като свършите работа, ще се радвате всички, доволни сте. Ти се разговаряш тъй, всички от теб са доволни.
Само тъй можем да бъдем герои в света, тъй трябва да мислим. Това е истинският път на един ученик, който иска да мисли здраво. Другояче ако мислиш – вятър те вее на бяла кобила. Не че е лошо да язди човек на бяла кобила. По някой път забелязвам у вас една дряхлост. Вие седите и мислите за бъдещето. За бъдещето не мислете – бъдещето е велико. Всеки, който е роден, който е облечен в плът и кръв, трябва да се радва, че е дошъл на Земята. Нищо повече! Пък като си погледнеш кундурите, като видиш, че са прогледали, позасмей се, благодари, че са прогледали обущата ти: „Дано Господ ме благослови, че и аз да прогледам, както обущата си.“ Палтото също – на лактите: „Дано и аз да прогледам“ – кажи чисто по философски, по Сократовски. Всеки, който ви види, да знае, че отвън сте сиромаси, но отвътре сте жизнерадостни. Може да ви скъсат десет пъти на изпита, кажете: „Ще се поправи тази работа.“ Тази сутрин какво казах: два пъти като го скъсат човек, третия път като влезе той вътре – всички професори… Под скъсан аз разбирам това: ти отиваш със съзнание, молил си се, работил си, учил си. Скъсат те първия път. Аз говоря за съзнателния студент. Онези, които ги късат, те си го заслужават. Втория път – пак. Третия път Господ казва: „Аз ще дойда сега.“ Като се изправи, всички професори станат, казват: „Този е учил.“ Турят 6. Шест! Защото, ако не тури 6, професорът ще изчезне. Защото, когато дойде Божественото, човек става гениален. Имаше една книга за онзи гениален човек, на когото паметта е развита: прочетат му 35 000 думи веднъж и всички думи ги изказва, и после – отзад напред. Само от едно четене. Питам: ако вземеш ти анатомия, ще те скъса ли професорът? Ако вземеш математика, всички тези формули, къде ще те скъса?
Въпрос: Възможна ли е такава памет?
Като дойде Господ на третия път – ще бъде. Ти ще му доведеш на онзи професор от деветдесет и девет кладенеца вода. Той ще ти признае това. А слаба ли ти е паметта, слаб ли ти е разсъдъкът, като те погледне, професорът казва: „Единица!“
Въпрос: Значи ако ученикът има слаба памет, и Господ не може да му помогне?
Отслабването на паметта се дължи на дисхармоничните чувства, които съществуват у човека. Всеки един може да оправи своята памет, щом хармонизира своите чувства. Имаш ли дисхармонични чувства, непременно ще отслабне паметта ти. Разсеяност чувстваш: да кажем, баща ти не ти е пратил пари, три дена не си ял, после, на гостилничаря имаш да му даваш. Седиш, учиш по философия или математика, но всичко веднага изхвръква: не си ял, 1500 лева изпъкнат, объркат ума ти. Щом дойдат парите, щом платите на гостилничаря, дойде ви разположение, може да се концентрирате. Или скарал си се с някоя своя приятелка, която много обичаш, тъй, от детинство. Седнеш да четеш – тя се изправи в ума ти. Ще идеш да уредиш работите си със своята приятелка. Твоята приятелка трябва да учи и тя с теб. Не учи ли тя с теб – ти ще учиш, тя ще бие тъпана.
Хармоничните чувства трябва да ги придобиете. Човек изработва и може да усили своята памет.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!