ИЗПЛАЩАЙТЕ ДЪЛГА СИ
Размишление – 2 минути
„Отче наш“
„91. псалом“
„Молитва на Царството“
„Добрата молитва“
Шестдесет и шеста глава от „Книга на пророк Исая“
„Духът Божи“
Тази е последната глава на Исая, заключителна, и описва няколко епохи, които има да дойдат. После описва няколко състояния на хората. Едни, които познават истината, и други, които не я познават. Описва какви ще бъдат последствията на едните и на другите. Онзи, който не е вещ в Писанията, той се обърква. Някои пък, добрите хора, се объркват, като слушат да се говори лошо за другите хора, мислят, че е за тях. Някой път лошите хора, като чуват, че говорят добро за другите, мислят, че се отнася до тях и те се объркват. Объркват се и едните, и другите хора – и лошите, и добрите хора. Добрите хора казват – някой добър човек не му върви, мислим го за голям праведник. Казва, моли се Бога, не му върви. Материално не му върви. Пък на някой лош човек, живее зле, пък му тръгнало напред. Казва, зле живее, пък всичко му върви. Има един вървеж, който аз не разбирам. Ако от някоя планина търколите някой камък надолу, това не е по негово желание. Има други упорити камъни. Ако искаш да го търколиш от долу на горе, не се търкаля. Ти нагоре го буташ, той надолу върви. Има други работи, които са важни. Какво говори Исая преди толкова хиляди хора, важно е за духовните хора. Важно е онова, което човек може да усвои в даден случай. Даже в сегашната епоха християните се занимават с обикновени работи. Да повярваш в Господ Исуса Христа. Има красиви стихове, които казват: „Бог толкова възлюби света, че даде своя еднороден син, за да не погине всеки, който вярва.“ То е едната страна.
Да говориш само за вярата, а да не вървиш в този път, е малко странно. Някой път човек говори за наука, но наука, която не разбира. За много предмети говори, но не ги разбира. Говори за добро, не разбира в даден случай какво нещо е доброто. В дадения случай, не че човек не разбира, но те са много определения, всяка епоха си има ново определение за доброто. Запример сегашните хора по отношение на морала казват – всяка епоха си има особен морал, особено разбиране за морала.
Вчера иде една млада сестра и ми се оплаква от една стара сестра. „Стара сестра, – казва – не ги зная дали са от братството, или не, играе на упражненията и понеже там свободно се нося, тя ми казва: „Ето една развратница, която се е вмъкнала, и тя прави упражненията. Разпусната мома, която дошла тук, иска да завърти главата на някой момък.“ Стана ми криво.“ Те са външни етически работи. Аз се спрях. За да се изправи една погрешка, има два начина. Трябва да викнеш тези, които са те оскърбили, и да им кажеш, че не трябва да те оскърбяват, да ги повикам и да им кажа да не те цапат. Оцапано е вече, не е практично. Тяхната уста не може да се затвори. Тогава си тури малко памук в ушите си да не ги чуваш. Ще кажеш, щом си чиста, толкова им е разбирането. Тия стари сестри съдят по своему. Едно време са лъгали момците и мислят, че и тя е такава като нас. Всеки един човек описва едно свое състояние.
Казвам, това сега е практическият път. Когато някога казвам някое правило, някой закон, да кажем, когато човек говори или мълчи, според своето разбиране ще каже. Можем да кажем – тия хора са посмели, малко по-добри са, че в очите го казват. Ако бяха лицемери, щяха да го кажат зад гърба ти. Тогава казвам, те са напреднали сестри. Сега и младите, и старите сестри искам да ви наведа на една мисъл. Когато се завземете да чистите едно нещо, очистете го насвят. Не го оставяйте недочистено. Не започвай работа – да я чистиш, че да оставиш тъй, без да я дочистиш. Когато започвате да чистите една работа, очистете я. И после, направете я насвят. Запример вие мислите, че ако набият един човек, ще го оправите. Ами така всички жени мислят. Като извадят някой килим или някой юрган, казват: „Да го избухаме, да го набием.“ Занесат го навън, почнат да бухат. И действително прахът излезе навън. Като го турят вкъщи, пак се напраши, пак лош стане, пак дойде тупаницата. То е едно разбиране. Гледам аз, по някой път идат да ми чистят стаята. И аз искам стаята ми да бъде чиста. Някой иде отвън, казва: „Искам да ви видя, Учителю.“ Влезе, не изчисти краката си и остави калта. Казвам, ето един човек, който никога няма да се поправи. Пита ме той:„Ще се оправят ли моите работи?“ Казвам: „Тъй както ходиш, съвсем ще загазиш.“ Някой пък казва: „Как ще се оправят работите ми?“ „Работите ти ще се оправят, когато влизаш в стаята на един Учител, да си очистиш обущата отвън. Това е единственият начин да се оправят работите. Щом не си чистиш обущата, всякога ще закъсваш, нищо повече.“
Сега аз съм и против чистенето. Ще дойде някой отвън, трябва да му оставиш бърсалка, че той да се очисти. Аз и това не харесвам, не е толкова практично да се тургат бърсалки. Според мене, като иде някой, той трябва да си носи лапчуни, терлъци, като влезе, да си изуе обущата вънка, че да обуе лапчуните, и тогава да влезе при Учителя. Мисля, че ако стане една мода това, жените ще се освободят от нехигиеничното състояние. Идеш на гости някъде, извадиш си лапчуните, обуеш ги, никаква кал не носиш. Българинът казва: „Внеси кал, че берекет да има.“ Сега туй е външната страна. Хубаво е. Някой казва, по някой път деликатно възразяват и казват: „Човек може да влезе с обуща, ама сърцето му да е чисто.“ Тази сестра, която влезе при мене, тя не си изчисти обущата. Тя много добре беше облечена, но не си изу обущата. Казвам: „Ти си весела. Ти си дошла в братството, за някого си дошла.“
Три причини има, по които човек може да влезе в едно братство. Може някой да дойде в братството заради Господа, понеже в едно братство Господа ще го намерите. Второто положение, може да има някой заместник на Господа и той може да е млад, на двайсет и една години, посланик на Господа. И може човек да дойде за този посланик. Пък може човек да дойде в едно братство, да седне на някой стол. В Америка по някой път, за да имаш един постоянен стол, трябва да платиш една почтена сума. Тук столовете са без пари, но там трябва да платиш сто, петстотин долара, хиляда долара за някой голям аристократ.
Петстотин, хиляда долара ще платиш само да имаш един стол, за да седиш.
И действително този закон е верен. Ти не можеш да идеш при Бога, ако твоето сърце не е богато. Богато трябва да бъде сърцето. Ако сърцето не е богато, ако умът не е богат, ти никъде не можеш да идеш. Външните условия, това са резултат на богатството на човешкия ум, на богатството на човешкото сърце. Това са благата, които Бог е дал на човека, с които той трябва да разполага. По някой път, като ви говоря, казвате: „Ние никак не сме прогресирали.“ Не, за мен трябва да добиете познания. До каква степен на развитие се намирате, зависи от това, какво може да направите. Запример, ако някой е учил десет години пение и не може да изпее една песен насвят, както трябва, какво знае? Десет години учил, много знае по музика, говори по музика, а не може да изпее една песен. Аз не го наричам музикант. Казва: „Той е даровит, но глас няма.“ Ако няма глас, има дефект в него. Той да си изгуби гласа, има причини. Роденият музикант той има и роден глас. Онзи, на когото Бог е дал едно музикално чувство, той му е дал едно условие да се прояви. Говор е пението. Колкото гласът на човека е по-мелодичен, толкова е по-добре. Колкото слоговете са по-ясни, толкоз този човек е по-добър. Щом стане гласът дрезгав, че говориш така рязко или малко си сприхав. Що е сприхавостта на човека? То е неговото разбиране.
Защо съвременните хора ги е страх да ги обичате? По някой път се плашат хората. Аз разсъждавам. Щом ти обичаш един човек, ти отваряш къщата свободно, утре ще дойде той в къщата на твоето сърце с калните обуща, ти от учтивост, да не го обидиш, нищо не му казваш, криво ти е. Казва: „Нали ме обичаш? Направил съм малко кал. Ще очистиш.“ Но представете си, че той влиза десет пъти днес, и десет пъти внася кал. Ако си умен, тази кал може да я използваш. Но ако не си умен, тази кал може да стане причина да се яви някоя болест. Тук преди двайсет–трийсет години беше на мода, учениците от гимназията често ставаха захласнати. Способен ученик, отслабне паметта, стане захласнат. Отслабването на паметта става следствие на раздвояването на ума и сърцето. Когато имаш едновременно два обекта, става раздвояване. Сега злото не е, че имаш два обекта, но същевременно не знаеш как да постъпиш в единия и в другия случай. Често учениците вземаха книги и отиваха в градината да четат. Седне той в градината на някоя пейка и следи кой как мине. Някоя стара баба мине, погледне. Но като мине някоя млада мома, чете, държи книгата, но очите му следят момата. Таман рече да чете, погледнеш – друга мома минала, следи и нея. Какво ще научи той? Дигне го учителят на другия ден, нищо не може да каже – четири–пет моми в ума минали с дрехите си.
Сега туй е едната страна. Но ти идеш в храма Божий. Сега да дойдем до набожните хора. И те идат в храма, таман вземат да се молят, влезе някой богомолец, хубаво облечен, в православната църква или в евангелистката, погледне. И между вас таман някой иде, вие ще се обърнете да видите кой е. Този човек на Бога служи и той не може да седи погълнат в своята мисъл. Двайсет пъти ще се обърне да гледа кой е зад гърба му. И после казва, че някой подире му имал лоша аура. После аз наблюдавам и други неща, като ви гледам някой път. Преди години, аз като говоря, някой се обърне, погледне някого и казва: „Туй за онзи говори Учителят.“ Така не става, туй не е ученичество. Те са погрешки. Всяка една мисъл тя е лично за вас. Ако нападам, аз нападам лично. Ако се отнася до тебе, до тебе е. Пък ако не се отнася, няма какво да дирим на хората ихтибарите. Човек, който престъпва законите на истината, никакъв ихтибар не може да има. И никакво лично достойнство не може да има.
В какво седи достойнството на човека? В три неща. Да има едно чисто сърце, да има един чист ум и да има една благородна воля. То е достойнство на човека. Има ли ги, всичките мои почитания. Пък неговото сърце не е ли чисто, неговият ум и неговата воля не е ли чисто, тогава в какво седи неговото достойнство? Може да е богат, може и знание да има. И знание не може да има. Има някои неща, за които аз не искам да се спирам. Има първични знания, проявени на природата. А има и отражения в природата, в проявяването. Да кажем, вие може да имате върху едно огледало да пада светлина, защото самата светлина, която ние приемаме, то е една сянка. Светлината на слънцето е сянка на реалността, която реалността изпраща. Ние нямаме самата действителност. Светлината е сянка на битието, едно пречупване на реалността. За мен светлината е сянка, която показва положението на реалността. Запример по сянката вие може да съдите дали е сутрин, обед, или накъдето се движи сянката, разбирате. Казвам, вие тук сте сенки. И вашето тяло е сянка. И постоянно тази сянка се изменя. Да оставим тия научни работи, то е второто пречупване на проявяването на нещата.
Човешкият дух, той е първичното, което произтича от Бога. Втората проява на човека, то е неговата душа. Третата проява, то е неговият ум. Четвъртата проява, то е неговото сърце. Всяко нещо в света си има свои сенки. И не се спирайте вие от сенките. Ако известна сянка попадне вътре, не се спирайте. Ти можеш да измениш своето положение. Да кажем, че имаш едно положение на сиромашия. Сиромашията, това е сянката. Сиромашията се дължи на един изопачен ум. Сиромашията ти е дадена като задача, да се опиташ колко си умен. Защото същевременно, като си беден човек, Бог те е турил в една богата местност. Може да станеш богат. Да ви направя едно сравнение: ако на една трапеза, на която е сложен богат обяд, поставите един старец на сто и двайсет години, на когото зъбите изпадали, и поставите един млад момък на двайсет и една години, на когото зъбите са здрави, питам, кой ще забогатее по-скоро? Младият. Работи този човек. Старият като дойде, погледне, зъбите му изпадали, ще иска някои удобства. Младият седне и яде. Всеки един човек, който не иска да работи, той е стар човек, нищо повече. Дали до мен се отнася, или до вас, щом не искате да мислите, стар човек сте. Щом не чувствате, стари сте. Тогава, щом чувствам както трябва, млад съм. Щом постъпвам както трябва, млад съм. Казвам, това е подмладяването. Аз вече се смея.
Аз вече зная да подмладявам. Аз подмладих старата къща на един брат, че стана момък на двайсет и една години. Но колко греди трябваше да се турят на онзи хилавия дядо. Тогава е бил прегърбен, а сега млад, сега е разположен, може да се люби с момите, да се жени за когото и да е, може да гледа не само една жена, десет жени да му дадеш, може да гледа. Господ, като създаде човека, видя, че му е достатъчна една жена, за да не се отруди. Човек едва може да гледа една жена. А който има две жени, той всякога загазва. Един мъж невъзможно е да има две жени. Една жена не може да гледа двама мъже, всякога загазва. Някоя се влюбва, една жена се влюбва в двама мъже. По какво се отличават две жени? По нищо не се отличават. Всяка една жена, като се влюби в един мъж, иска да се качи на гърба му. И той трябва да я носи. И всеки един мъж, който се влюбва в една жена, и той иска да се качи на гърба й. Туй е така. След като се оженят, показва, че е така. Най-първо вие не се заблуждавайте от първите прояви, когато казва, ти си божество заради мене, ти си това, ти си онова. Ти, като влезеш да живееш с един човек, ще видиш дали си божество, или не.
Един човек, който иска да се приближи при тебе, да разбере твоя живот, той не ти мисли доброто, нищо повече. Физически не ти мисли доброто. Физически той ще влезе, ще се приближи. Аз не съм в стаята. Той ще влезе в стаята, там има книги, бърка в книгите, бърка в касата, казва: „Аз имам вече право.“ То е така. Ами има неща, които не е позволено да се вземат. Дойде някой човек, може да е бил в човешката еволюция. Не искам сега да ви навождам, защото не искам да ви развалям беседата. В човешката еволюция, като се влюбил човек в някоя мома, той развъртал тези очи, пък ги изядал от любов. Питам сега, ако говори за любовта, защо ще ми извърта очите? Каква нужда има от моите очи, да ги изяда. Един ден аз ставам жертва, втория ден друг става жертва. Има неща, които не трябва да бутаме. Той, като влезе, не само окото ще изяде, но ще задигне и сърцето. И туй сърце е място на кръвообращението. Слушам млади моми и момци, момата си дава сърцето.
Влюбил се един американски владика, владиците в Америка се женят. Този владика – много снажен, едър човек, много бързо говори, той наскоро е умрял. Той бил много бърз говорител, тъй щото малко стенографи могли да му стенографират. Като се влюбила една милионерка в него, му казала, че си дава сърцето. И не само сърцето, но и парите, всичко – той да разполага. Той й пише: „Приятно ми е, че искате да си дадете сърцето на мене, но аз се считам недостоен да дадете сърцето на този, който ви обича. Парите ще ги дадете на сиромасите. Сърцето дайте на Бога, пък мене оставете на рахатлък.“
Сърцето Бог го е дал, то не е твое. Нямаш право , да разполагаш, да залагаш сърцето си никъде. С него : имаш право да обичаш. После парите ще ги дадеш на сиромасите, те са капиталът на сиромасите. И ако Бог те е направил богат човек, не те е направил за свое удоволствие. Ти си касиер на Бога. Туй богатство ще раздаваш на сиромасите с пощенски запис. Като ги дадеш тях, записите, ще ги осребряваш. Туй е сега.
Разбира се, аз ви говоря за един закон. Вие трябва да го имате, но аз не искам да ви съдя. Аз, като разсъждавам за себе си, след като разглеждам своите постъпки, след като говоря, аз критикувам. По някой път аз питам защо говорих на тия хора. Какво искам? Аз се радвам, че всякога, когато аз говоря, най- първо говоря на себе си. Аз се радвам на всяка една беседа, понеже от всяка беседа научавам нещо ново, казвам нещо ново, защото за мен това е ново. Това считам от Господа. Някой казва, че Господ му говорил, но той само не го е запомнил. А, не, не. Когато Господ ми говори, аз всякога запомнювам. Никога не запомням нещата, тъй както, когато Господ говори, нито една дума не пропущам. Някой път, когато хората говорят, забравям. Може би един ден ще се науча да не забравям. Майстор съм да слушам за Господа. За хората не съм майстор. Дойде някой човек, започне да ми проповядва, опитвал съм, някъде съм издържал. Помня, веднъж един ми говори три часа. Издържах, без да му кажа една дума. Три часа ми говори един тенекеджия. Три часа ми говори. Казвам си: „Много си търпелив.“ Някой път съм нетърпелив, не слушам. Като ми говори половин час, казвам: „Стига, иди говори на другите, аз имам работа.“ Малко съм нетърпелив спрямо хората. Казвам, още намирам, че ми трябва на мен малко търпение. След като замине, казва: „Нямам време.“ Казва: „Как нямаш време, той нека ти говори, пък ти мълчи.“ Аз не искам да ми отнема времето. Казвам, който и да е той, не може да не ти отнеме времето. Няма извинение. Един човек казва, че не може да слуша хората. Може да ги слушаш. Аз по някой път се спра, говори ми един, казвам: „Колко хубаво говориш, аз бих желал да имам един език като твоя. Аз те поздравлявам, никога човек не ми е говорил тъй.“
Сега казвам, в Писанието Бог ни изпитва по един начин. Ние казваме – във всичките хора живее Господ. По три начина Господ живее. В грешниците той живее в техния дух. В онези, които са се окаляли, живее в тяхната душа. В онези, които сега са посветили живота си, живее в тяхното сърце. Но онези, които не са се окаляли и които не са посветили живота си, той не е нито в сърцето, нито в душата. Той е в духа. Казва: „Господ е в мене.“ Къде? В духа. „Господ е в мене.“ Къде? В душата. Аз желая да срещна хора, в които Господ живее в душата и в сърцето. То е моето правило. Казвам за себе си, Господ не само трябва да живее в твоя дух, не само трябва да живее в твоята душа, но и в твоето сърце. Тогава ще бъдеш в съприкосновение с всичките хора, ще разбираш техните нужди. Казвам на вас тъй, досега не го знаехте. Може би вие казвате, че Господ живее, по някой път казвам, че Господ живее във вас. Аз правя туй различие в себе си. Когато Господ живее в духа, имам едно разположение, когато живее в душата, имам друго разположение, когато живее в сърцето, имам трето разположение. Едновременно когато Бог живее в трите свята, моето разположение е съвсем друго.
Та казвам, туй е, което този пророк е изнесъл тъй смътно в миналото. Та Бог трябва да живее навсякъде, Бог се намира навсякъде. Навсякъде – ето какво разбирам. Някой разбира навсякъде на физическото поле – навсякъде, че живее. В духа, в душата и в сърцето е навсякъде. То е реалността. Бог не живее в сенките, то е пречупване на светлината. Мисля, че Бог може да живее във физическото тяло. В тялото Бог не живее, няма условие да живее. Трябва едно вътрешно разбиране. Да може да разбирате като децата. Казвам, трябва да имате едно правилно разбиране, защото правилното разбиране е здравословно, хигиенично и ако имате едно правилно разбиране, вие ще се освободите от много излишни страдания. Ако имате криви разбирания, ще имате преизобилно страдания, туй е всичкото. Някой казва – всяко едно криво разбиране на истината донася известни страдания. Затова е необходимо да се пречистят разбиранията ни за Бога, за да се намалят малко страданията. Несъвсем да се премахнат. Един ден Писанието казва, че Бог ще обърше всичките сълзи. Кога? Когато се всели в нас духът. Той е там. Духът отначало е там още. Когато застане в нашата душа, когато се всели в нашето сърце и ум, тогава ще изчисти всички сълзи, които имаме. Докато Бог не влезе в човешкото сърце, сълзите няма да се махнат. Ако Бог не е в тебе, ти ще страдаш. Щом плачеш, трябва да знаеш, че Бог не е в сърцето ти. Може по някой път да идва неговата светлина, неговата любов да те озарява, но когато влезе неговият дух в сърцето ти, неговото присъствие, ти ще имаш една радост. Защо ще плачеш тогава? Ще седнеш да разправяш на Господа колко си страдал. Много деца разправят на майките си колко са плакали. Умните деца не се оплакват. Няма какво да плачеш.
Но сега към онова, което е съществено за вас. Вие всичките, както ви виждам, вие сте от хората, които бързате да се влюбите в някого. Преди два дена дойдоха две млади жени, и двете искат да се развеждат. Казват: „Искаме да видим Учителя.“ Казвам: „Занят съм.“ Но те не могат да дойдат друг път, трябваше да ги приема. И двете угледни, хвана ми ги окото, едната по-красива, лицето правилно, на другата устата издадена. Седнах. След като се препоръчаха, едната казва: „Искам да намеря някого, когото да обичам, да се осмисли животът ми. Имам един мъж, не мога да го обичам. Дотегна ми, не го искам, не го обичам.“ „Защо го взе?“ „Взех го, защото беше богат. Каза ми, че може да живея с него. Служих на свекърва, на свекър, много хубаво служих, но после ми дотегна, изгубих смисъла на живота. Сега търся един мъж, когото да обикна, че да съм готова всичко да посветя на него. Да се пожертвам“ – разправя ми. Казвам: „Има един.“ „Къде е?“ Рекох: „Друг път, като дойдеш, ще ти кажа.“ Казва: „Ще бъда ли щастлива?“ „При сегашните условия не можеш да бъдеш щастлива.“ Другата и тя седи, и на нея казвам: „И ти ли искаш да бъдеш щастлива? – Казвам им: – И двете вие се различавате, както ви гледам. Първата, ти си, която ходиш по планините, блъскаш се по камъните. А ти втората, искаш да дадеш тон на водата. Ходиш, разправяш се къде да текат реките. Все кусурите търсиш. – Казвам: – Ти оставяш мъжа си по причина, че две жени сте причина за твоя развод.“ „Как? Още една жена има там! Той обичаше майка си повече. Аз се поставих – или майка си, или мене. Като видях, че обича майка си повече, казвам, хайде да си върви, пък аз се обидих.“ Е, две жени, майката и снахата, делят сина. Най-после синът взема страната на майка си и туй става причина за развод.
По някой път вие не може да живеете с Господа. Влюбили сте се в света, пък сте се влюбили и в Господа. И сега не знаете кому да служите. Едновременно на света да служите и на Господа да служите, не може. Искате и на Господа да угодите, и на света да угодите. Някой път искате на себе си да угодите. От тия неща искам да изведа едно съответствие. Погрешката, която ние правим, е в нашето схващане. Светът е един резултат на разумни същества, които са живели и са създали нещата. Ние се влюбваме в тях. Запример някой човек се влюби в една картина. Иска да я открадне. Казва: „Обикнах тази картина.“ Чудни са хората, когато ми говорят за велики художници. Нацапал платното, казва: „Гениална работа!“
Казвам, няма никаква гениалност тук, в платното, нацапаното платно. Аз като говоря така, онези които са художници, ще се обидят. И аз съм художник. Аз съм художник. По-добър художник от мене няма. И аз зная да цапам. Аз, като нарисувам една картина, казвам – нищо не е. Аз като видя залеза и изгрева на слънцето, всякога ме превъзхождат. Един изгрев превъзхожда една моя картина. Един залез превъзхожда моята картина. Както и да рисувам, аз не мога да въплътя тази реалност. Няма живот картината. То е само едно състояние нарисувано. На един човек само едно състояние може да му дадеш. А в природата не може да имаш два момента еднакви. В един човек не може да намериш две състояния еднакви. Мени се лицето. Казвате, че познавате човека. Много мъчно е да познаеш човека. Вие като седите пет минути, този човек се е изменил. Вие даже не подозирате, че като сте седели пет минути, вие ставате тягостен на човека. Той от голяма учтивост ви търпи. Според мене една визита от три минути е достатъчна. Сега забелязвам, някой, като дойде, три минути не може да се намести на стола. Пет минути, докато се реши да ми каже нещо, после пък ще разсъждава и ще го чакам десет минути, докато той започне. Това е губене на време, не е по английски. Времето е пари. Вие ще кажете:
„Тогава какво да правя?“
Бог е вложил възможности за всичките души, които са събудени, за един отличен и щастлив живот. Но отсега трябва да се турят основите, градеж трябва да се тури. Щастието за бъдеще е проект. Временно сега може. Хубостта на една картина не е там, както хората виждат. Аз виждам красотата на картината другаде. Има разни художници, гениални художници. Красотата на картината не седи в онова, което художникът е нарисувал. Този художник от себе си внесъл нещо на платното. Един художник е нарисувал една картина и друг рисува картина, но единият е вложил нещо живо в тази картина, чувства се, че има нещо вложено в картината. И туй е, което ние наричаме вдъхновение. Когато един художник рисува без вдъхновение, неговите картини мязат на дървени картини. Има картини, като се приближиш, нещо лъха от тях.
Тъй и в живота. Приближиш се при един човек, излиза нещо, лъха те нещо хубаво. Приближиш се при друг, някаква студенина чувстваш. Всеки човек се оценява от това, което е вложено в него. Когато ние се обръщаме да мислим заради него, той влага нещо. Ако един човек обичаме, туй показва, че той възприема нещо повече от Бога. Казваме – Господ го дал, Господ му го дал. Не, той отваря душата си, той отваря сърцето си повече. Ако един човек е по-добър от мене, аз виждам, той отваря душата си по-добре от мен. И своето сърце отваря по- добре към Бога. Повече разбира – такъв е законът. Ако имате един по-голям прозорец, повече светлина ще влезе. Ние казваме, че вие прогресирате. Прогресът изисква момент след момент да разширявате вашите прозорци – микроскопически, десет милиметра, част от милиметъра. Да има едно малко увеличаване. Не със сантиметри да увеличавате. Но всеки ден прозорецът на вашата душа да увеличавате. То е прогрес. Прозорецът на вашия ум да увеличавате. Туй ще окаже внимание във вашите възгледи. Вие трябва да имате все нови и нови схващания. Ако вие се ограничите в туй, което сега имате, и тъй останете след десет години. Цитира някой: „Бог толкоз възлюби света.“
Да видим в какво седи любовта. Снощи аз четох от Библията, казвам, чакай да видя какво ще ми се падне. И какво ми се падна? Седя и ми казва някой: „Еди на коя страница, хиляда и деветдесет и седма, ще четеш петнайсетия стих.“ Отварям, чета: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя Син Единороднаго, за да не погине, който вярва в него, но да има живот вечен!“ Казвам, синът то е външното проявление, в което любовта се проявява. Един модел заради мене е. Един модел е едно изгряващо слънце, което трябва да нарисувам в себе си. Та казвам, туй, което той оставя във вас, всеки ден разширявайте вашите прозорци. И бъдете творители на любовта.
Правете волята Божия. Някои от вас имате дългове. Плащайте. Плащайте по един грош, но плащайте. Аз зная хора, които не плащат. Казват, срамота е по един лев да плащаме. Направил си погрешка, извини се. Не плащайте всичкото. Вие седите тук с години, искате да влезете в Царството Божие. Никой не може да влезе в Царството Божие, който не се е издължил. То е първата страна. После не само да се изплатиш. След като се изплатиш, ще жертваш. Никой от вас не жертва. Всеки ден, след като изплатиш дълга, ще кажеш: „Днес толкова внасям за Господа.“ Утре кажеш пак. За вас е туй – внасяйте. Ти седиш, мислиш как да станеш добър. Аз съм практикувал първия начин. Никакъв резултат не съм имал. Практикувал съм и втория начин, и не е имало изключение. Плащайте, плащайте. Щом дойде да плащате, имай желание да платиш дълга си. Един грош да е, то е добро начинание. Един лев да е, то е добро начинание. Може да имаш да даваш сто лева, дай един лев, утре ще дадеш друг. Всякога имай в ума си идеята да даваш. Казвам, по какво ще се отличим ние от света? Всеки път направим доброто. Направи една малка услуга, която можеш да направиш – най-малкото, микроскопическо добро, направи го. Тогава, ако вървите по този път, щом се обърнете към Господа, той ще ви слуша.
Аз казвам какво Господ иска от нас, не какво аз искам от вас. Аз ако искам, ще го искам от себе си. Аз не мога да искам, понеже нищо не съм ви дал. Аз нямам нищо. Но ви казвам, щом имате да плащате, то е дългът към Господа. Щом имате да вземате, то е пак дълг към Господа, който той прибира. Когато имате да плащате и когато имате да прибирате, то е все дълг. За да бъдат сметките ви правилни, е хубаво, ако вие давате любовта си само на онзи, който ви обича. Какво повече правите от светските хора? Христос казва: „Ако любите онези, които ви любят, значи малка е любовта ви.“ Но все таки една малка част от любовта си да дадеш и на онези, които не са толкоз благоприятни.
Та казвам сега, не изведнъж да станете светии. Не, аз зная как се става светия. Запример вие някой път, като ме гледате, вие ме гледате като светия. Аз ни най-малко не съм светия. Аз не съм нито модерен светия, нито от старовременните светии. Нито пък имам желание да бъда светия. То значи да нямам разбиране. Аз бих желал всичките хора да станат светии. Аз на всички мога да помогна да станат светии, без аз да стана светия. Като станат всички светии, мен ми е приятно. Аз съм богат, без да имам някакво богатство. Как ще разрешите това? Но казвам, преди всичко трябва да станете светии, то е хубаво. В този живот няма по-хубаво нещо – да станеш светия. Ще обърнеш вниманието на всички хора, уважение, ядене, пиене, дрехи, слава, пари. Той, светията, накъдето да се обърне, всичко има. Един ден туй положение ще ви дотегне, ще напуснете вашето светийство. Ще си вземете кривака и ще идете да пасете овците. И считате, че сте се освободили от вашето светийство. Ако ви дам второто за идеал, първото трябва да бъде постигнато. То е хубавото, красивото. Това е едно състояние, което трябва да разбирате. Ти не можеш да се освободиш от първото светийство, докато не го разбереш, и второто не можеш да приемеш.
И казва сега в тази глава Бог – онези, които го обичат и изпълняват закона му, ще имат всичките негови благословения. Желая сега всички, които ме слушате, да вземете и да изплащате дълга си. И отдето имате да вземате, по който и да е начин – все по един начин ще го вземеш. Казва: „По кой начин?“ По който начин давате. На физическото поле, щом дойдете до вашето сърце, нека сърцето ви бъде чисто, умът ви да бъде светъл. Тия са неща, с които може съвременните хора да служим. Да обичаме Бога, понеже сме накрая на една епоха. Тия неща трябва да ги разбирате. Сега аз не искам, като ви говоря тази беседа, да кажете, че сте закъснели. Не сте закъснели, но с отлагането ще закъснеете. Вие, като отлагате, ще закъснеете. Не отлагайте онова, което днес може да направите. Днешният ден спасява положението.
За мен днешният ден е важен за вас. Не отлагайте онова, което може днес да направите, понеже то решава вашата съдба. Какво ще бъде утре, то е друг въпрос. Днешният ден за мене е определен и за вас е определен. Ако използвате днешния ден, утрешният ден ще се определи от днешния.
Казвам, днес не се изисква много от вас. Много малко се изисква. Ако го направите, тъй ще ви тръгне. Ще ви тръгне тъй, както когато някой параход някъде се залости и ако го теглите и се помръдне – има надежда да го изтеглят. Ако не се помръдне, няма надежда. Всеки ден да се помръдва по малко, да показва, че не е залостен. И тогава ще ви препоръчам за днешния ден послушание и изпълнение волята Божия – важат повече, отколкото вашата любов.
„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява“ (Три пъти)
34 утринно слово 16 юни 1935 г., неделя, 5–6.22 часа София – Изгрев
