ИЗРАЗ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ ИДЕИ
Размишление
Тема за следния път: „Разлика между вяра и безверие“.
Какво разбирате под думите вяра и безверие? Всеки човек вярва в нещо, няма абсолютни безверници в света. Когато казват за някого, че е безверник, подразбират, че той не вярва в неща, в които болшинството вярват, обаче той все вярва в нещо. Ако не в друго, безверникът вярва в своето мнение, в това, което той твърди.
Четоха се темите „Разлика между добро и зло“ и „Кое е по-добро – да обичаш или да те обичат?“.
Всички хора говорят за доброто и за злото, но конкретно малцина знаят какво представляват доброто и злото. Лесно е да се каже, че това е добро, а онова – зло. Какъв е цветът на доброто и на злото, никой не може да определи. Всяка форма, която няма цвят, т.е. външен израз, остава неопределена. Ето защо хората ще третират въпроса за злото и доброто много години още, докато дойдат до тяхното истинско познание. Съвременните хора боравят с понятия, на които не знаят формата и цвета. Например те говорят за Вселената, без да знаят каква е формата и. Учените допускат, че Вселената има кръгла форма, както Земята и Слънцето. Защо допускат, че Вселената е произлязла от яйце? И пилето е излязло от яйце, но валчесто ли е? И човек е излязъл от яйце, но не е валчест: главата му е валчеста донейде, но самият човек има елипсовидна форма.
Съвременните хора говорят за онзи свят, без да имат ясна представа за него. Според някои онзи свят е подобен на райска градина, пълна с ароматни цветя и сладки, доброкачествени плодове, в тази градина се разхождат ангели със светли лица и с криле. Ако влезе някой от вас в онзи свят, ще го посрещнат с музики и с песни, с финикови вейки в ръце. Жителите на онзи свят са добре облечени. Питам: отде дойде в ума ви тази представа за онзи свят? Как можете да опишете Рая или онзи свят, ако не сте ходили там? Някой човек описва Америка, защото е ходил там, видял е нещо. Тогава как можете да опишете онзи свят, ако не сте ходили там? Щом го описвате по някакъв начин, това показва, че имате идея за него. Каквато идея и да има човек, тя е дошла отнякъде и е влязла в неговия ум.
Като ученици вие трябва да знаете отде идат идеите, какъв цвят имат и т.н. Ако поставите под една квачка 10-20 яйца, в първо време вие не ги различавате едно от друго: всички яйца си приличат – повечето са бели, а някои от тях са жълтеникави. Като се излюпят пиленцата, те лесно се различават, защото са различни по цвят. Всяко яйце представлява идея, на която цветът става видим, когато се измъти; същото можем да кажем и за онзи свят. Какъв е бил онзи свят едно време, когато не е бил измътен, е едно нещо; какъв е онзи свят днес, когато е измътен вече, това е друг въпрос. Сегашният онзи свят е неузнаваем: той е изменен толкова много, че едва ли ще можете да го познаете.
Религиозните говорят за видим и невидим свят, както учените говорят за сила и материя. Ние можем да преведем думата материя с вода, а силата – с огън. Силата и материята представляват два велики принципа на Битието. На какво се дължи насилието в света: на силата или на материята? На силата: дето силата се проявява, там има насилие. Под влиянието на силата човек може да върши престъпления, но може да върши и добри дела. Вината не е в силата, но във волята, която я направлява. Разумната воля използва силата за добро, а неразумната – за зло. Силата и материята са неразривно свързани: както силата без материя не може да се прояви, така и материята без сила не може да се прояви. Защо е така, не може да се отговори. Какъв отговор ще дадете на въпросите защо човек се движи, защо яде, защо диша, защо мисли и чувства, защо спи?
Като дойде до Любовта, човек се пита защо еди-кой си го обича. От друга страна човек се пита обичат ли го хората, или не. Защо си задава човек този въпрос? Много естествено: от любовта на хората към вас зависи вашият успех. Ако учителят обича ученика си, успехът му ще бъде по-добър; ако не го обича, успехът му ще бъде по-слаб. Колкото повече хора ви обичат, толкова по-добре за вас. Защо някой ви обича, а друг не ви обича? Който има сродство към вас, обича ви; ако няма сродство към вас, не ви обича. Какво означава сродството? В химията сродството подразбира стремеж на атомите един към друг с цел да се наситят; когато се наситят, сродството им изчезва. Следователно докато е гладен, човек обича; щом се нахрани, обичта му се намалява. Кого обича човек? Онзи, от когото може да вземе нещо, да задоволи своя глад.
Казва се в Писанието за Бога, че е възлюбил Истината в човека. Значи Бог е възлюбил човека, защото той е израз на Божествената идея. Бог обича човека дотолкова, доколкото той е изразител на Неговата идея. Колкото по-добре изразява човек идеята, толкова повече Бог го обича. Ще кажете, че в любовта трябва да има равенство. Представете си, че двама души отиват при един извор: единият от тях носи голям съд, а другият – шише с вместимост сто грама. Изворът пълни и големия съд, и малкото шише с вода, но притежателят на шишето ще остане недоволен и ще обвини извора в несправедливост. Кой е виновен за това? Вината е в онзи, който е отишъл с малко шише при извора: ако беше отишъл с голям съд, щеше да получи повече вода. Като не съзнава погрешката си, той мисли, че Бог е несправедлив, не гледа еднакво на всички. Това е криво разбиране, от което човек трябва да се освободи. Човек се ползва от благата на живота дотолкова, доколкото е отворил ума, сърцето и душата си да възприема. От кокошето яйце не може да излезе орел, както от яйцето на орела не може да излезе кокошка. Орелът и кокошката се различават: кокошката обича да рови, а орелът никога не рови; орелът отдалече вижда жертвата си и се спуща към нея, кокошката търси храната си по земята и постоянно рови. Когато господарят и хвърля жито или царевица, кокошката се приближава към нея и започва да рови – мисли, че сама е намерила храната си. И човек обича да рови: като вземе крината в ръката си, той рови в нея, да види дали житото е навсякъде еднакво.
Като изучавате живота и проявите на животните, както и на хората, виждате различието, което съществува между тях. Ако сравните живота на светския и на духовния човек, намирате голяма разлика между тях. Светският човек се облича добре, има красиви маниери и движения; духовният се облича скромно, не иска да обръща внимание на хората. Всъщност и двамата обръщат внимание на хората, обаче това внимание е временно. Човек обръща внимание със своя ум, със своето сърце и със своята воля. На всеки човек е определено как и с какви дрехи да се облича. Ако светският човек облече скъсани и прости дрехи, дето отиде, всички ще го пъдят; и обратно: ако духовният човек облече една роба от кадифе, всички ще го върнат назад. Ако светията носи своите стари, изтъркани дрехи, те стават лековити: който се докосне до тия дрехи, здрав става. Когато светията влезе със старите дрехи в някой дом, с него заедно влиза и благословението; когато грешник влезе в някой дом с новите си дрехи, вие трябва да се радвате. Следователно ако в дома ви дойде човек, който не върви в правия път, той трябва да бъде облечен със своите нови, официални дрехи, за да ви разправя онова, което е научил. Ако праведният дойде в дома ви, може да бъде облечен с всекидневните си дрехи, защото има какво да ви предаде – той ще ви разказва своите опитности, ще чете от своята книга. С една дума казано, който върви в правия път, е богат вътрешно, затова може външно да не е облечен с нови дрехи. Който не върви в правия път, е вътрешно беден. Дойде ли в дома ви такъв човек, той трябва да бъде поне външно добре облечен, да ви остави нещо добро. Ако вътрешно е беден, а външно окъсан, той ще ви разправя за своите погрешки и престъпления, които нищо няма да ви ползват.
И тъй, ако прави добро, човек има какво да говори; ако не прави добро, по-добре да мълчи. Ако грешникът иска да говори, нека се облече с нови дрехи, т.е. да разкаже как се е разкаял, как е изправил погрешките си: това значи да се облече човек в нова дреха. Когато праведният облече скъсаната си дреха, той вече се е изправил. Човек се движи между контрасти: или ще бъде добре облечен, или ще бъде окъсан; или ще обича, или ще мрази. Като престане да обича някого, той го намразва; като престане да го мрази, той го обиква. Има едно средно положение в живота, което наричаме индиферентност: това значи да изгуби човек силата, която стимулира живота му. Човек трябва да си отговори коя е онази сила в него, която го заставя да мрази или да обича. Когато човек разбере подбудителните причини в себе си, които го заставят да постъпва по един или друг начин, той е в състояние сам да изправи живота си. Не може ли да намери подбудителните причини в себе си, той оставя всичко на Бога – той очаква другите да изправят и нареждат живота му. Човек трябва да се домогне до правилното разбиране на живота – това значи да изправи отношенията си към Първата Причина. Пазете се от криви, изопачени, архаически идеи, останали от вашите деди и прадеди. Старите идеи и разбирания, лишени от светлина, спъват човека. Например някой казва, че Бог е несправедлив. Защо е несправедлив? Защото работите му не вървели добре. Ако жена му и децата му са здрави, ако материалното му положение е добро, тогава Бог е справедлив. Това е криво разбиране на живота и на законите на Любовта. Щом за едно и също нещо имате две мнения, това показва, че във вас има нещо криво. Невъзможно е Бог да бъде и справедлив, и несправедлив. Възможно е обаче ти, който се произнасяш за неща, които не познаваш, да бъдеш справедлив и несправедлив: твоето криво гледане на нещата създава противоречия в твоя личен живот.
Сега се явява въпросът: на какво се дължат противоречията в света? Това е второстепенен въпрос. Човек трябва да се запита на какво се дължат противоречията в неговия живот. Що се отнася до външния свят, това не е негова работа. Ще кажете, че светът е лош, че не върви добре, не се развива правилно. Това е ваше лично разбиране. Светът е създаден от Бога: как е възможно тогава един свят, създаден от разумно същество, да не се развива правилно? Щом отричате едното, трябва да отречете и другото. Цялата Вселена е създадена от Бога, следователно тя разполага с всички условия и възможности за развитието си. Това може да се докаже, но се изисква подготовка за разбиране от ония, които слушат. Злото всякога не е зло, но това трябва да се разбира. Понякога злото е необходимо, заради което се допуща. Ако видите как колят крави, волове, агнета, кокошки, за да се поддържа животът на хората, ще се възмутите. Право е, че не трябва да се колят животните, но само тогава, когато хората са пригодени за един по-висок живот, обаче ако външните и вътрешните условия и възможности на някои хора не позволяват такъв живот, те ще прибягват към месото. Тогава казваме: за предпочитане е нисшите животни да станат жертва за висшите, отколкото последните да бъдат изложени на смърт. Това подразбира поговорката: „Ела зло, че без тебе по-зло“.
Като казваме, че нисшето трябва да се жертва за висшето, това не значи, че човек е дошъл на Земята да благува. Той трябва да работи, да се развива, да черпи знания от напредналите същества, той трябва да се свърже с тях; не може ли да направи съзнателна връзка с тях, никакво развитие не го очаква. Възвишените и напреднали същества носят истинската култура в света. Разумните същества разполагат със знания, с добродетели, с капитали, те идат постоянно на Земята и раздават от богатствата си на ония, които искрено се интересуват. Корените приготвят материали за растене и развиване на дървото, но цветовете и плодовете на дървото са в клоните, т.е. в горния свят. На същото основание казваме: човек работи, приготвя материал за съществата, които живеят в горния свят. Ако правилно е свързан с тях, и той ще се ползва от плодовете на техния живот като от свои. Животът на нисшето е неразривно свързан с живота на висшето. Смисълът, красотата на живота е в разумността. Това не значи, че човек нищо не може да придобие, но че за да придобие това, което душата му желае, без да го изгуби, той трябва да бъде свързан с разумния свят. И в корените има разумност, но те сами не могат да виреят. Ако искат да развият потенциалните сили на дървото, корените трябва да изпращат материалите си нагоре, към възвишения свят, дето се намират листата, пъпките, цветовете и плодовете.
Следователно когато сте недоволни от себе си и казвате, че нещо лошо, твърдо, горчиво има във вас, ще знаете, че то се дължи на онова същество в човека, което не може да проникне в по-висок свят. Това естество всякога ще си остане едно и също: по-лошо може да стане, но не и по-добро. Коренът на дървото всякога си остава корен – той не може да излезе от условията на гъстата материя; излезе ли в по-рядка среда, той е осъден на смърт, а с него заедно и клоните. Каквато е разликата между небето и земята, между рая и ада, такава е разликата и между корените и клоните на дървото. Адът никога не може да стане рай и раят никога не може да стане ад. Лошото е в корените на живота, но на лошото отговаря нещо добро. Как примирявате лошото с доброто? От една страна проповядвате любов между хората, а вие сами мразите някого; от една страна говорите, че човек трябва да прави добро, а от друга страна пакостите на някого, че ви е причинил някаква малка неприятност. Човек слуша устата си да говори едно, а сърцето му да излива друго. Като се натъква на това противоречие, той се чуди как да излезе от него, как да го примири.
Казвам: това е един от кардиналните въпроси на живота, който е неразрешим. Той е неразрешим за човека на Земята, но не и за възвишените същества. Разумният не се опитва да разрешава този въпрос – той знае, че причините за това противоречие се крият някъде дълбоко в Битието, дето неговият ум не може да проникне. Защо е така, това не е важно. За човека е важно да бъде изразител на Божествената идея: как и в каква форма ще я изрази, това не е важно. Вътрешната страна определя нещата, а не външната. Когато земеделецът вади житото от хамбара и го посява в земята, изложено на студ, вятър, сняг, добре ли е постъпил? Отвън погледнато, той не е постъпил добре: извадил е житото от добрите условия, извадил го е от сухото и топло място и го е подхвърлил на сурови условия. Обаче, вътрешно погледнато, той е изразил една Божествена идея: той дава на житото условия за живот. Житото ще страда, ще се мъчи, ще плаче и ще охка, но ще израсте, ще цъфне и плод ще даде; хиляди същества ще се ползват от плода на житото и ще му благодарят.
Като не разбират законите на живота, хората мислят, че всяка лоша постъпка е лоша и външно, и вътрешно. Последствията на постъпките оправдават или обвиняват самите постъпки: от последствията, т.е. от плода на постъпката, се познава Божествена ли е тя, или човешка. Ако постъпката даде добър плод, и да не е външно добра, тя е Божествена; ако външно е направена по всички правила на етикециите, а плодът и е лош, постъпката не е Божествена. Човек трябва да има вътрешно разбиране на нещата: преди да е направил нещо, да знае какви плодове може да има от това, което е намислил да прави. В ума на всеки човек трябва да седи идеята може ли да бъде изразител на Божественото в себе си. Ако си отговори, че може, нека започне да работи; ако си отговори, че не може, той пак не трябва да седи в бездействие, но да знае поне, че върши човешки работи. Важно е човек да не се самозалъгва. Ще кажете, че човек трябва да живее добре, да нареди живота си. Това е стар морал, който е съществувал от памтивека, той съществува и днес. Към това се стремят и животните: и вълкът, и лисицата, и мечката се стремят към добър живот и искат да се хранят добре, да се осигурят, но по-далече от този идеал не отиват. Днес всеки човек има условия за такъв живот – да се нахрани, да се облече и да си почине, но в ума и в сърцето му трябва да живее друг идеал – да бъде изразител на Божествената идея, която е вложена в него. Може ли да изрази тази идея, човек може вече да гради: тази идея работи в ума, в сърцето, в духа и в душата му и той съгражда своето бъдеще.
Тъй щото ако в стремежа на човека да живее добре се подразбира желанието му да бъде изразител на Божествените идеи в света, той е на прав път: от този човек ще излезе нещо. Мисли ли ограничено да осигури себе си, от него нищо не може да излезе: той ще живее няколко години на Земята и ще си замине, без да остави спомени за своя живот. На Земята е имало велики реформатори, велики учени и философи, но в невидимия свят те не са познати като такива. Докато са били на Земята, те са се радвали на временното щастие да бъдат велики, обаче след като са заминали за онзи свят, славата и величието им са останали на Земята. Но има положения в живота на човека, които вечно го следват: дето е той, там са и те. Те се отбелязват във видимия и в невидимия свят, т.е. и на Земята, и на Небето.
Като ученици вие трябва да имате ясна представа накъде се движите, каква деятелност проявявате. Ако деятелността ви излиза вън от кръга на вашите възможности, вие ще имате един резултат; ако деятелността ви не се простира вън от този кръг, но даже го стеснява, вие ще имате друг резултат. Ако сиромахът разшири кръга на своята деятелност, а богатият стесни своя кръг, вие ще се натъкнете на два диаметрално различни резултата. Защо е така, това е друг въпрос: за нас е важно да се ползваме от разумната деятелност на своя ближен и да се предпазваме от неразумната му деятелност. Ако богатият съзнателно разширява кръга на своята деятелност, окръжаващите ще се ползват от нея; ако крадецът и разбойникът съзнателно разширяват кръга на своята деятелност, нито те ще се ползват от нея, нито окръжаващите. Временно те могат да придобият нещо, но както го придобият, така ще го изгубят.
Мнозина искат да разширят своята деятелност, но не знаят как да постъпят. Питам: как искате да разширите своята деятелност – като тази на крадеца или като на богатия? При днешните условия на живота, при днешните разбирания на хората за предпочитане е те да стеснят кръга на своята деятелност, отколкото да я разширят. Например днес навсякъде се проповядва идеята за братство и равенство. В желанието на хората да се подобри животът им тази идея е взела широки размери, всеки проповядва на другиго, че човек за човека трябва да бъде брат, но въпреки това не се постига нещо реално. Защо? Защото се проповядва само, а не се живее. Добрият човек разбира тази идея и я прилага. Да проповядваш идеята за братство, преди всичко ти трябва да съзнаваш, че всички хора произлизат от един и същи корен – и тогава колкото право имаш ти да благуваш, толкова право има и твоят ближен. Обаче ако в душата си разбираш и съзнаваш идеята за братство, а в ума и в сърцето си не я допускаш, ти нищо не допринасяш.
Всяка идея трябва да се изявява и външно, и вътрешно. Щом проповядваш една идея, ти непременно трябва да я прилагаш. Ако само говориш, без да прилагаш, ти ще внесеш нещо криво в умовете на хората. Братство и равенство съществува само между разумни хора; глупавият и лош човек не разбира тази идея. В притчата за самарянина Христос показва кой може да бъде ближен на човека: разумният и добър човек е вашият ближен. Който ви прави добро, той е ваш ближен; не можете ли да направите добро на някой човек, вие не сте негов ближен. Ближният помага на слабите, на страдащите, на онеправданите, ближният се познава в нужда, ближният е същевременно и ваш приятел.
Следователно като говорите за своя ближен, трябва да знаете кой е той. Вие можете да наречете ваши ближни само добрите, праведните, светите хора, които имат предвид благото на целия свят – крадецът, разбойникът, лошият човек не са ваши ближни. Един ден, когато се обърнат към Бога, когато бъдат готови на всички жертви, и те могат да бъдат ваши ближни, но днес трябва да стоите далече от тях – те живеят изключително за себе си и се движат в рамките на крайния егоизъм. Егоистът свършва живота си със смърт, алтруистът – с възкресение. Това са две течения в живота, които се разминават, понеже се движат в две противоположни посоки. Те са наречени с имената живот и смърт: връщане към центъра на Живота – към Бога, и излизане, отдалечаване от този център. Това са две течения, през които човек неизбежно минава. Той се движи към този център, т.е. връща се към Бога, за да провери мислите и чувствата си, да види как е живял, след това отново слиза на Земята да изправи погрешките си. Слизането на човека на Земята не е нищо друго освен живот, в който трябва да изправи погрешките си. Връщането му към Бога е даване на отчет за това, което е направил, и за новото, което е извършил. Излизането на човека от центъра на живота и връщането му към този център не подразбира цял живот. Това може да стане и в един ден: сутрин ще излезеш и вечер ще се върнеш да прегледаш сметките си.
Коя е основната идея на лекцията? Основната идея на днешната лекция е да се освободите от своите стари, изтъркани идеи. „Ама аз съм грешен човек.“ Оставете тази мисъл настрана: грешен ли сте, или не, това не е ваша работа – вие сами не можете да си дадете преценка доколко сте грешен. Ако пък наистина сте се огрешили, това показва, че сте живели неразумно. Щом съзнавате това, започнете да живеете разумно. Съзнанието на човека за добър или лош живот продължава един момент. И цигуларят е щастлив само в момента, когато свири; щом престане да свири, да радва публиката, той живее в отражението на своето щастие. Едно добро дело, направено по всички правила, може да храни човека цял живот. При каквито и мъчнотии да се намери, щом си спомни за това добро, той се въодушевява и придобива сила да се справя с мъчнотиите си. Ще кажете, че от вас нищо не може да излезе. Кога не може да излезе нещо добро от човека? Когато не развива дарбите и способностите си, които са вложени в него. Всеки човек има известни дарби, но не работи върху тях, вследствие на което не може да ги развие. Майката дава едно въже на детето си да свърши някаква работа с него; детето забравя за какво му е дадено въжето и започва да го увива около себе си. В скоро време то се омотава толкова много, че не може да мръдне от мястото си; понеже е забравило отде е започнало да се увива, то не може да се освободи и плаче. Ако не му се притече някой на помощ, то започва да вика и казва, че от него нищо не може да излезе.
В случая детето представлява възрастния човек, който съзнава безпомощното си положение. Кой ти каза, че от тебе човек не може да излезе? Ти сам си въздействаш отрицателно. Както си омотал въжето около краката си, така ще го размотаеш. Седни на едно място и започни спокойно да мислиш: щом намериш края на въжето, сам ще се размотаеш. „Как ще стане това?“ Ако по стария начин не можеш, ще потърсиш нов: има нови начини, които дават добри и мирни резултати. „Не може ли да се намери по-лесен път?“ Лесният път е път на лотария, към който мнозина прибягват. В лотарията печели милиона само един билет – останалите билети дават малки печалби, а повечето не дават никакви печалби. Какво ще кажете за този път на печалба? За предпочитане е човек да работи с постоянство и любов и всеки ден да придобива по нещо, отколкото да очаква на големи печалби, но нищо да не получи.
Като говоря по този начин, това не значи, че трябва да се обезсърчавате. Това, което ви говоря, има отношение към човешката лотария. В човешката лотария има пълни и празни билети, в Божествената лотария всички билети са пълни – там всеки билет дава един милион лева печалба. Като знаете това, мислете право, чувствайте право и постъпвайте разумно. Не постъпвате ли разумно, не мислите и не чувствате ли право, билетите ви ще бъдат празни. Това показва, че не сте приложили Божиите закони. За да приложите Божиите закони, вие трябва да имате знание: щом имате знание, всичко можете да постигнете. Ще каже някой, че вярва в Бога. Това не е достатъчно – той трябва да е опитал силата на своята вяра. Ако не е приложил и опитал вярата си, той ще мине през големи разочарования.
И тъй, основната идея в живота ви е да бъдете носители и изразители на Божествената идея. Стане ли човек изразител на една Божествена идея, той всичко може да постигне. Това подразбира стихът: „Невъзможното за човека е възможно за Бога“. Има ли една Божествена идея в себе си, човек е силен да приложи всички свои желания, да реализира своите добри мисли и чувства.
Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
25 лекция, 11 февруари 1931 г, София, Изгрев