Словото

ИЗТЪЛКУВАЙ НИ ТАЗИ ПРИТЧА

ИЗТЪЛКУВАЙ НИ ТАЗИ ПРИТЧА

„Отговори Петър и рече Му: Изтълкувай ни тази притча!“ (Матея, гл.15, ст.15)

Ще говоря върху 15 стих от прочетената глава. „Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“ Взимам един стих, на който съдържанието е неизвестно, защото Христос е говорил много работи и туй, което трябва да се тълкува, няма го в Евангелието написано. Онази притча, за която е въпрос, няма я. Каква е тази притча? В това отношение математиците имат думата. Те се занимават все с неизвестни работи в света, т.е. те разкриват тайни. Дай на един математик най-загадъчните работи, като седне 4–5 м. да работи, все ще извади нещо от тези числа.

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“

Аз ще ви попитам: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? Ако попитам някоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за в бъдеще.“ Неизвестно. Ако попитате момъкът и той ще каже същото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Детето, което ще се роди, дали ще бъде мъжко или женско?“ Ако попитате някой професор, той ще каже: „Най-важната притча е какъв пост ще заема?“ Ако попитате някой лекар, той ще каже дали ще бъде прочут, дали ще спечели малко парици. Ако попитате някой свещеник и той ще ви каже, че поп или владика ще бъде или някой патриарх. Тъй щото всеки един човек си има по една притча в света, която разрешава. И всички я разрешават и мъже и жени. И днес вие, които ме слушате, имате по една притча. Аз ще разгледам само една, а има и още много други.

Най-важната притча в живота, това е самият живот, как е произлязъл животът, как се обуславя, как се е развил, какви са били неговите първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този живот? Ще кажете „Господ“. Но Господ, това е само една идея, не е една конкретна идея.

И тъй, вие си задавате въпрос, запитвате се по някой път какво ще бъде вашето положение. Ако си някой военен, който се готви за война, ще кажеш: „Какво ли ще бъде моето бъдеще?“ Ще извадиш сабите, пушките, конете, за да ги прегледаш и според това ще започнеш да смяташ позициите, как да атакуваш своя неприятел, дали ще сполучиш или не. Това са числа, с които работиш. За пример, ако ви кажа числата 502, 516, 869, 634, 739, 604, какво сте разбрали? Ще кажете: „Това е едно забавление, което и децата често правят в училищата, пишат тези числа.“

Когато отидете в някои гробища и изкопаете костите на някой мъртъв, прочетете ги всички колко са на брой. Някои намират, че има около 280 кости в тялото на човека. Мислите ли, че тези кости представляват човека? – Не, те са част от човека. Мускулите, стомаха, дробовете, функциите, които са вложени в тях ги няма, имате само кости. От костите, за пример от черепа, може да разгадаете какъв е бил човекът, дали е бил мъж или жена, дали е бил учен или прост, дали е бил честен или обичал да попийва, дали е бил търпелив или не – всичко по неговата глава може да се познае. Като турите една свещ от вътре, тя ще ви покаже всичко. Така може да се опише целия живот на някой човек заминал от преди хиляди години и да се познае от каква смърт е умрял. Ако е бил жена, ще се познае дали е живяла с мъжа си честен живот или е обичала да ходи по журфикси; ако е бил мъж, дали е обичал да ходи по кафенетата да разрешава политика. Вашата глава за в бъдеще ще говори всичко това. Всички ваши секрети, каквито са били, тогава ще се разкрият, понеже тогава вие ще се учите на закона на мълчанието. И когато ви хвалят или обвиняват, вие ще мълчите. Тъй че, не е важно какво мислят хората за нас сега, но какво ще мислят хората за в бъдеще по нашите глави.

Ако вървите според тази дълбока наука, ще разберете, че онези клетки, за които мислите, че изгниват, не изгниват действително, не се губят. Не, едни влизат в състава на растенията, други влизат в състава на минералите, трети влизат в състава на водата, четвърти влизат в състава на животните. И възможно е някой път, като изядете някоя ябълка, която расла при някой гроб и си откъснала от мазнините на този велик човек в гроба, да изпитвате, след като изядете тази ябълка, малко неразположение. Как ще обясните този факт? Измили сте ябълката с топла вода, а после имате едно неразположение на духа. Казвате: „Тази храна ми пречи“. Казвам, погълнали сте от разтворените соли на този философ и може да познаете какъв е бил той. Ние съвременните хора страдаме от мислите на нашите предшественици. Тези мисли не са в въздуха, тези мисли са материализирани в органическия свят и някои от тези клетки са превърнати в паразити, в микроби. Имаме около 16 000 микроби, някои са още неизследвани. Такива са микробите на охтиката, на тифозната треска, на чумата и други. Това са все мисли на такива философи, които са вървели по пътя на черното братство.

Не мислете, че злото само по себе си може да изчезне. Не, злото е непреривно в всичките свои проявления и доброто е непреривно в всичките свои проявления. Някой казва: „Да унищожим това зло!“ Не, на крива почва сте. Злото не може да се унищожи. Онези от съвременните хора, които не се занимават с психологически закони или с законите на природата, не разбират какво нещо е злото като сила, а не като проява. Изучавали ли сте вие какво нещо е злото като стремеж, злото като чувство, злото като сила в света? Вие тук се нахвърляте на дявола и казвате: „Този пусти дявол, де се яви в света? Той разбърка всичко.“ Защо да е пуст? Знаете ли защо го наричат „пуст“? – Защото той на хората ум дава, а сам не работи. Той като някой банкерин дава пари с лихва, а сам не работи. 5–10–1000%, мога да ви кажа, че дяволът и дете бръсне. Някои казват: „Какво е дявола?“ – Банкерин и то първокачествен, такъв, какъвто светът не е виждал. В всички съвременни банки той е великия учител. Какво лошо има в тези банки? Нали услужват на света? Взимат лихви, но същевременно карат това колело да върви. Този банкерин може да ви оскуби понякога, но някой път може да ви помогне, това нищо не значи. И тъй, онези, които са влезли в пътя, трябва да напуснат това старо вярване, да казват че дяволът е лош, а ние добри. Ние трябва да научим тези сили, да видим кои са в хармония, кои в дисхармония с нас. Сега ще напрегнете ума си малко повече, т.е. няма да се тревожите.

Съвременните хора казват, че човек от много мисъл се разваля. Бъдете уверени, че човек от много учение или много мислене не е полудел, нито лош не е станал. Аз в всички свои изследвания това не съм срещнал. Не, това е от някои особени преживявания. Ако човек е като Дон Кихот, полудявания ще има, ако е като Санчо Панчо, може да се излекува. Дон Кихот е човек, у когото личното чувство е взело надмощие и мисли, че като него няма никой друг и той познава всичко – и религия и наука и общество и политика. Светът е пълен само с Дон Кихотовци и Санчо Панчовци. Ще кажете, че моята мисъл е малко особена. Не, ако това не е така, светът трябваше да бъде наред. Този Дон Кихот навсякъде го има. Той е благороден човек, верующ. Аз не взимам Дон Кихота в лоша смисъл. Това е неразбиране на света. Това значи да имаме идеите на Дон Кихота. А Санчо Панчо е човека, който очаква своето положение от Дон Кихота, дано се качи Дон Кихот. Санчо Панчо е човек на крайното доверие, да влиза навсякъде, дано може да се спаси и той.

Сега на всички тези отговарям: „Това е лъжливо схващане!“ Спасение в света има само чрез една велика сила. Тя е сила, която е донесла всичко в света. Ако се домогнете до нея, в тази сила всичко става разумно, всяко действие, всяка мисъл, всяко желание, става окисляване и по-разумно. Когато дойде в душата ви, тя ще произведе известен ефект. Аз ви казах в друга една беседа, че не само любовта, но всяка благородна мисъл, всяко благородно чувство и действие, което взима надмощие у вас, създава едно малко различие и ако измерват ъгъла, ще намерят туй различие. Измерете само ръката или врата си и ако имате за пример една благородна мисъл, ще има едно обикновено различие от това, когато вашият ум е бил пасивен. Ако умът ви не е пасивен, няма да бъде това обикновено състояние. Направете измерване да видите, дали при силната мисъл или силното чувство ще има по-голямо разширение. Как мислите, дали носът при силна мисъл или силно чувство ще има по-голямо разширение? При силна мисъл ще има едно продължение и стеснение на носа, а при силно чувство ще има едно разширение и скъсяване на носа.

Вие сега може да ми възразите, да ми кажете: „Какво ни интересува, дали носът се разширява или скъсява!“ Трябва да ви интересува това, тъй както онзи машинист, който измерва атмосферното налягане на парите в котела, иначе котелът ще се пръсне. Именно в това стои науката, че ако вие знаете законите,. може да измените нещата. Като знаете, че вашият нос се разширява и това разширение създава неприятно чувство, тогава ще трябва да продължите носа си, да усилите мислите си. Ако има опасност от продължение на вашия нос, тогава ще трябва да го разширите, ще направите една психологическа промяна в вашия живот. Ако така бихте мислили, много нещастия в вашия живот бихте ги избегнали. Да допуснем, че майката е недоволна от децата си и крайно инервирана, разширява се носа ѝ. Как постъпвате по стария метод? Взимате една пръчка – туп, туп, натупвате детето. И виждаш, онези деца трият очите си. Ако носът ѝ [е] разширен, казват, че майката много неправилно разрешила въпроса. Ако е продължен надолу, казват, че детето говори на един много правилен математически език. Наблюдавали ли сте как плачат вашите деца? Защо се жените тогава? Вие защо сте станали баща? Само за да народите деца ли? А, така ги раждат и рибите. И сега всички минавате за философи, че много знаете, имате претенции да отидете на небето! Но знаете ли, че като отидете на небето, първо ще ви питат как плачеха вашите деца, как си чистиха сълзите? Ще кажете: „Това не зная!“ – Ще се върнеш още един път, да научиш това. А това значи да изправиш две важни погрешки, т.е. умът не е научен да мисли правилно и второ – другият закон, че не сте се научили да чувствувате според закона на вашето сърце.

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“

Коя притча? – Притчата на живота, защо са тия противоречия в света, защо като проповядваш на хората това учение, не го приемат, защо са тия недоразумения в света? И Христос отговори на Петра: „Всички тия противоречия в света съществуват, защото носовете на хората не се продължават, а се разширяват.“ Как казва апостол Петър? – Че ние виждаме хора с много дълги носове! Да, когато някой художник нарисува някой човек на книга, може да му тури дълъг нос, може да му тури и широк, това нищо не значи. Само онзи живият нос е важен! Следователно, носът трябва постоянно да се изменя, не да става голям. Защо някой път у хората носът се изкривява на една или друга страна? Защо? Забележете, у свинята носът е вирнат нагоре. Защо? – Защото обича да бучка. Това желание все нагоре да бучка, образува една вдлъбната елипса. И онези, които копаят, ровят, все тъй казват. Значи свинята е майстор да копае. А онези птици, които имат желание да залавят нещо, техният нос е завъртян.

Не искам сега вие да правите своите заключения, но ви казвам, че всякога една крайно лоша черта ще се отбележи в вашия нос, в неговата широчина и дължина. Това ще се отбележи не само на носа, но и всички ваши мисли и чувства ще имат същия ефект. Всеки, който погледне на вашите мисли, ще познае в какъв ум и в какво сърце са родени. Знайте, че всяка ваша мисъл, която е излязла от вас, има свой ефект в вашия ум. Мисълта на Ивана, на Стояна, на някой банкерин, тя е написана. Като казва Христос, че няма в света скрито-покрито, това е вярно. Един ден, като влезете в духовния свят, ще си кажете: „Какво ще правим? „ – Ще изучавате вашите мисли от хиляди поколения, как сте живяли. И след като проучите и двете страни на живота си и доброто и лошото и намерите всички причини, тогава ще ви проводят пак на земята.

Някои проповядват сега лесно учение, да дойде Христос, да заличи всичките ви грехове. Вие искате като някоя мома да иска да се намери някой княз или граф да я облече, да ѝ създаде положение и по паркове да я води. Това са идеите на съвременния свят – охолен живот! Това не разрешава въпроса. За в бъдеще вие ще си създадете още по-лошо положение, защото всеки един живот, в който живеем, е едно добро условие, но ние от живот в живот го влошаваме. Всеки ден мислим само за себе си. Казвате: „Днес така да бъде, че утре, друг път ще извършим добро“. Не, всеки ден трябва да правите добро. Има програма, според която е определено на колко души трябва днес да направите добро, да изкажете съчувствие. Ако вие не направите това, в вашия живот ще се явят известни промеждутъци. Ако помогнете на тези души, за в бъдеще те ще ви помогнат. Ако не им помогнете, те ще ви спънат. Този закон е верен не само за един човек, но за всяко общество, за всеки народ. В всеки дом има една обща душа, която обхваща индивидите. Един народ и той си има една обща душа. Една раса и тя си има обща душа. И цялото човечество и то си има душа. В всички, в всеки отделно, тия души са групирани. Сега, ако кажете това нещо на съвременния свят, ще кажат: „Това са празни работи!“ Всеки, който не може да смета, това са за него празни работи.

Бих желал да дойде един човек, с когото имаме еднакви чувства и да нарисуваме нещо общо от природата. Ако ние сме прави в всички свои мисли, непременно и действията ни ще бъдат прави. Ако нашите религиозни схващания и вярвания бяха правилни, не само относително, но абсолютно правилни, защото в природата има един велик закон, според който няма никакви изключения, то и действията ни щяха да бъдат правилни. Правият човек е прав само в настоящето. Човек може да бъде прав само в настоящето. Ако той е прав в настоящето, прав ще бъде и в бъдещето и обратно. Ако поддържаме другата философия, това е една крива основа.

Тогава съвременните учени хора на какво мязат. Един индуски баща дава на сина си едно ябълчно семе и казва: „Синко, искам да ми кажеш какво има в това ябълчно семе.“ Взима семето този малък син и го туря в едно джезве, сварява го. Няма нищо… – „Какво излезе?“ – „Нищо, сварих го, нищо не излезе“. Бащата повиква втория си син, казва му: „Вземи ти това ябълчно семе, виж какво има!“ Взима го той, чопли го, изяжда го най-после и казва: „Малко горчиво, но никакво величие няма.“ Повиква третия син, дава и нему семето. Той го посява. Та съвременните хора, като им дадем семката, турят я в джезве и я сваряват, други философи я изяждат и никой не се сеща да я посее. Онзи син, който посел тази семка, той разбрал силата, която е вътре в нея. Семката, това е дървото.

Следователно, всяка мисъл трябва да израсте, да даде своя плод. По какво ще познаете силата на една благородна мисъл? – По това, дето казва Христос – да любиш врага си. Запример, ти имаш мисъл да убиеш некого, готов си за това, но дойде ли в тебе тази Божествена любов, веднага ще се поляризираш. Ако го убиеш, ти няма да го завладееш. Убийството не разрешава въпроса. Ако отвориш една стъкленица с отровен газ, каква полза има от това? Този отровен газ трябваше да се сгъсти и после да се прецеди. Сгъстяване трябва на злото, а не разширяване!

Следователно, всички европейски народи се намират в положение само да разрушават. Те не прилагат Христовото учение, те прилагат учение на много стари вярвания на миналото. Войната е едно старо вярване, идолите са едно старо вярване. Това е стара култура, която се явява в нови форми. Казвате: „Ние, който можем да се бием по един модерен начин, сме културни хора!“ В Америка употребяват електричеството за убийство, в Франция режат глави.

Онези от вас, който са заинтересувани с самия живот, трябва да разрешат въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата. – Животът. От де произтича животът? Ще кажете: „От Любовта.“ Но тази Любов, от която произтича животът, в свръзка ли сте с нея? Аз говоря за Любовта в особена смисъл. Тази Любов, която е родила живота, го е родила преди много години и сега не се ражда вече. Ако всички житни зрънца се унищожат, няма да има повече. Тези клетки, които сега имаме в организъма си, не се раждат сега, те са родени преди милиони години и ако се унищожат, втори път не се раждат. За всяко нещо се изискват особени условия, които ние не можем да си ги създадем. Следователно, за всяка мисъл, за всяко желание има известно време, известно съчетание. И за Любовта си има особено време. Жените казват: „Може да се люби всякога.“ Не, гъделичкане може да има, но Любов, Любов, която може да преобрази в човека всички негови инстинкти, да не е онзи вълк, да не е онзи тигър, да не е онази патица. Любов, която гъделичка човека, това не Любов. Това е проява на изопачения човешки живот, който сега виждаме.

Сега, аз ви навеждам на една философска мисъл. Някои от вас казват: „Кажи ни нещо тайно!“ Аз казвам: Мога да ви покажа тайни, но ще ви покажа само вратата, а вие ще си намерите пътя. Българите казват: „Покажи му само вратата, а той ще намери плевника.“ Който не може да го намери, той не е достоен.

И тъй, мислете върху това продължение и разширение на носа. Кога се продължава човешкият нос? – Когато започне да мисли правилно. Аз говоря само за двете измерения на човешкия нос – дължина и широчина, а не и за дълбочината. Ако вие се съедините правилно с великия закон, който работи правилно, вашият нос ще има това продължение, което показва, че вие сте в свръзка с Божествената хармония, в съгласие с всички звезди, с всичката материя. Ако вашият нос се разширява правилно, това показва, че сте в свръзка с всички същества на Любовта и не сте човека, който може да направи пакост некому.

Колко е мъчна тази философска мисъл! Като ме слушате, казвате си: „Забатачихме се ние!“ Човек трябва да се забатачи. Вижте дърветата как се забатачват долу! Корените по някой път са до 10 метра долу. Тази глава! Да, човек трябва да се зарови в неприятностите. Когато има много страдания, казвам: главата е заровена; а когато престанат мъчнотиите, казвам: главата е отровена. Когато имате много мъчнотии, казвате: „Главата ми е заровена.“ За да се проявят тези сили в нас, ние трябва да се погребем в материята, защото истинският живот започва с погребване на материята. Вън от това живот Духовен не съществува.

Съвременните хора не разбират какво нещо е Духовен живот. Те казват: „Духовният живот е нещо като въздуха, като вятъра.“ Да, вятър има само на земята, но в Духовния свят няма вятър. Знаете ли защо се образуват ветровете? То е, защото глупавите хора имат много празнини. Явява се вятър, увиват се дърветата, казват: „Глупавите хора царуват.“ Щом има затишие, умните хора царуват. Щом има вятър, глупавите хора царуват, между тях може да стане всичко. На такива хора колата им се обръща като Настрадин Ходжа. В такъв човек няма никакъв морал. Такъв човек казва: „Правото в света е да ядеш и пиеш, нищо друго няма. Богат да бъдеш, силен да бъдеш, който те удари, удари го и ти, в затвор го тури.“ Това е философията на хората с празните глави. Навсякъде ги има такива. И ние всинца страдаме от тях. Понякога ние се завладаме от техните мисли. Аз не говоря конкретно за някой човек. Единственото нещо, което може да оправи живота, то е животът да се обуслови разумно.

Ако в днешната си беседа имам желание да ви направя адепти на моето учение, ако имам желание да ви направя последователи на моето учение, не е право. Аз имам желание след хиляди и милиони години да кажете, че това учение е право. Да, защото в света право е само Божественото. Всички човешки вярвания имат известни недостатъци. Човешкият език не е тъй пластичен, за да изкаже това Божествено. Някой път съществителното, глаголът не са турени на местата си по правилата на граматиката и от една моя беседа изкарват две противоположности. Казват: „Той говори против поповете“. Не съм говорил против поповете. Говоря против онези криви вярвания, които докарват нещастия на хората. Говоря против онези криви вярвания, които докарват войните; говоря против онези криви вярвания, които докарват жестокостите в света. Да, против тях говоря.

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“

Знаете ли на какво мязаме съвременните хора? В древността имало един черен магьосник, който си задал задача да улови човешката душа щом като излезе от тялото и да я затвори в някоя бутилка. За своите опити, той избирал египтяни от високо произхождение. Той си направил особено красиви жени от някакво особено вещество и когато наближавало някоя жена да умре, веднага вързвал душата ѝ в това ново тяло и турял надпис: „Тук е душата на еди-коя си принцеса.“ Всеки ден преглеждал тези души. Затворил ги той, но никога не е могъл да ги накара да работят в тези нови тела. С хиляди години ги държал тъй затворени, но не могъл да ги накара да работят. Следователно, ние, съвременните хора искаме да хванем тези души. Може да ги хванем, но не можем да ги накараме да работят. Работа в живота може да става само чрез закона на любовта, доброволно може да става тя, а не на сила. Крайното заблуждение е, че искаме на сила да ги караме да работят. Не само това, но искаме да накараме Големия Великия Закон в света да работи. Работата произтича само от любов. Онзи, който иска да се научи да работи, трябва да се научи на закона на Любовта. Придобиете ли разумния живот в света, вие сте придобили Любовта, а влезете ли в неразумния живот, ще имате мъчението. Питам ви, свободно ли сте влезли в тези тела или насила? Ако видоизмените вашите очи, нос, коса, вие сте влезли доброволно, а ако не стане промена, този маг ви е вкарал насила в тази бутилка.

Следователно злото в света произтича от това, че хората са роби на своите страсти. Страстите, това са този маг, който впрегнал тези души. Затова често сте като въртоглави. Някой път жената е въртоглава, сърди се, а някой път мъжът е въртоглав. Вие слугувате на този черен маг в Египет. Като сте влезли вътре, питали ли сте Господа? – Не сте Го питали.

Знаете ли на какво ще уподобя честността на съвременните хора? Един търговец среща един млад момък, който му се оплаква: „Ожених се, но съм нещастен, жена ми ме измъчва.“ Търговецът го съжалил и го взел в къщи, при себе си. Но след няколко години този млад човек опозорява дъщерята на търговеца и офейква. По този начин няма да се оправи света. Ние трябва да разберем себе си.

Злото – злото увеличава, доброто – доброто увеличава, любовта – любовта увеличава. Това са закони, които действуват в света. В любовта ще се разширявате и нагоре ще отивате, а в противоположното ще отивате надолу. Единственото нещо, което може да ви избави от това, то е разумния закон, да знаете, че любовта царува навсякъде в този свят. Не разбирайте вашата любов, не разбирайте тази между мъже и жени, не разбирайте даже и тази между приятели, не разбирайте даже и тази между брат и сестра, защото тази любов, за която ви говоря е особена. Тя действува и в вас, но вие не се спирате върху нея. Когато ви минава някоя светла мисъл през ума, тя е тази любов, обаче скоро изчезва. Някой път, като мине такава мисъл у некого, той става грандоман, мисли, че е божество. Не се самозаблуждавайте! Божеството има сила. Де ви е силата? Някой казва: „Аз съм учен човек“. – Де са знанията ти? Когато някой каже, че е Божествен човек, това значи, че трябва да има неизменна любов. Няма ли я, той е един черен маг, който може да затвори твоята душа в някоя бутилка. Не се плашете! Тези стари бутилки трябва да се разрушат. Затова и смъртта иде в света, за да разруши тези тела, които са превърнати в автомати. Смъртта е едно освобождение на всички онези затворени души.

Следователно, когато аз казвам „не убий“, подразбирам не убивай една душа, която е влязла в едно тяло и работи по закона на Любовта. Никога не убивай. Но когато една душа е влязла в една бутилка, станала е роб, робиня, казвам: „Разбий!“ Следователно, принципално разбирам въпроса – душа, която работи по закона на любовта, никога, не смей да разрушиш нейното жилище, защото Господ няма да ти прости нито на този, нито на онзи свят. Ако успееш да освободиш една душа от бутилката, направил си добро. Следователно, когато една душа, която работи в закона на любовта, умре, трябва да се плаче, а когато умре една душа, която е затворена в бутилка, трябва да се радваме. Те не могат да проявят своята енергия, затова още ще плащат. За първите души не е определено да умират, но трябва да станат некога жертва, за да се подигне света. Никога да не посмееш да убиеш човек, който ви обича, който работи за вашето добро. Да убиеш един вол, който работи на нивата ви, това е голямо престъпление. За в бъдеще, в законите на държавата ще бъде вписан такъв закон за вола, както и за човека. Такъв трябва да бъде новият морал, новото схващане. И онези добри души в света, който са влезли да работят според закона на любовта, те не искат да бъдат царе, те ще бъдат за в бъдеще най-добрите майки, най-добрите учители, свещеници и ще работят безкористно. Когато те вземат надмощие, този свят ще се оправи и няма да има това сегашно разбиране.

Казвам ви, прилагайте това Ново учение, не чакайте да дойде Христос, защото Той, като дойде, ще разруши всички бутилки, всички автомати до един ще се пукнат. И гробовете, за който се говори, това са онези затворени души, който с хиляди години чакат да дойде време, за да възкръснат. И сега в православните църкви се спори, дали в това тяло ще възкръснат или в друго. Казвам, в никакво друго тяло, в същото! И такъв възкръснал човек ще се води само по своя Божествен Дух, само по своята Божествена душа и според закона на Любовта. Ще живеем по един велик закон. Жената като види мъжа си, няма да каже: „Дай пари!“, както днес казва. После, като даде пари, да каже: „Ех, милички, отде идеш? „ И мъжът също няма да иска само пари от жена си и като е богата, да ѝ казва: „Ех, миличка, отде дойде?“ Тук има две бутилки, две души, който не са свободни. Трябва да бъдете еднакви спрямо човека и когато той отсъствува и присъствува. Това е едно правилно християнско схващане.

Хората днес спорят за своята вяра . Вярванията се създават от човека, а не човек от вярванията. Всичко, което сега съществува в света, е произлязло от човека, следователно, той не трябва да се моли, а трябва да видоизмени всичко. Човешкият дух е в състояние да видоизмени всички вярвания и системи. Следователно и вие може да измените вашия живот. Вие може да възкръсите себе си, да научите истината. Казвате: „Дали този човек говори вярно или не?“ Аз казвам: Вие какво знаете? Когато слънцето ме напече не питам: „Може ли да ме напечеш, а аз да отида на работа?“ Следователно, като ви говоря, няма да казвате: „Много ни напече това слънце“, а ще отидете на работа. Аз говоря за всинца ви. Определете се – свободни души ли сте или не, свободни граждани на Царството Божие ли сте или роби, свободна религия ли имате или някоя религия, която е създадена от векове. Следователно, определете се на кой Господ служите, на Господа на Истината или на трънения? Ако аз дойда при тебе и ти ме оскубеш с толкова пари, аз зная на кой Бог служиш. Ако дойда при тебе и кажа: „Приятелю, уморен съм, приеми ме!“ – „Да, но не съм разположен.“ Аз зная на какъв Господ служиш. За мене важи как ще постъпиш в дадения момент с един обиден, оскърбен човек. Иначе, може да имате най-прави вярвания. Важно е в дадения момент как постъпвате. Пророк Иезекиил казва: „Една добра постъпка може да заличи всичките ви грехове.“ И едното и другото е вярно, т.е. че една лоша постъпка може да заличи добрия ви живот. Следователно, онзи, който е паднал, да не стои да плаче над това падение, а обратно, като е паднал, да гледа да стане. Значи, онзи който е паднал, да гледа да стане. Еднакво верни са тези две формули.

Сега ще приложите този велик закон, ще се поутешите. Използувайте го! Ние с слънцето никога не можем да дойдем в съприкосновение, да се ръкуваме, но неговата светлина може да я използуваме. Вие с Бога никога не може да се разправяте, при Него не можете да отидете, но с Неговия Дух всякога може да имате обръщения. Ако искате да отидете при Бога, вие ще се слеете с Него, всичко ще забравите и ще се пробудите в вашия Божествен живот. И Господ казва: „Който иска да дойде при мене, трябва да изгуби всичко! Готов ли си?“ – „Не съм.“ – „Тогава иди на лявото слънце и когато се умориш, ела при мене!“

Сега Господ ви е пуснал, слезли сте до земята. После знаете ли къде ще бъдете втори път? Земята е извървяла половината си път, още половината път ѝ остава и като дойдете до там, ще започне да бие звънец. Тогава ще се минава от трен в трен, багажи ще се пренасят. Ама на къде? – Кому където очите виждат. На къде ще тръгнете? Казвате: „Добър е Господ !“ Хубаво, аз се радвам. Чувате ли гласа на Христа, разговаряте ли се с Него или тъй по предположение говорите? Или както когато дойдете да сватосвате някой момък, казвате, че е много хубав, с такива мустачки. Дошли при един момък, сватосвали една мома, казвали, че била много хубава. Като се оженила, тя питала на кого да се показва. Момата била много грозна и мъжът ѝ казал: „На всички се явявай, но само на мене недей!“

Сега ще ви каже някой, че Христос бил такъв онакъв. Вие може да се ожените, но не за този Христос, Когото очаквате, а за някой друг, когото не очаквате. Аз не се церемоня, много Христосовци има, много богородици има, пълен е светът с такива. Една е истинската Богородица. Аз я познавам, отлична е тя. Един Христос има, един Господ има, не се самозаблуждавайте! Всичко друго в света е отражение, то е наше заблуждение. Следователно, вашата душа, която Бог е вложил в вас, това е Христос, това е Света Богородица, това е Бог. Вашата душа е затворена душа. Може ли да я освободите? Някой път, като пъшка тя, плаче, вие казвате: „Парици трябват.“ Тя плаче, казва: „Стига ти толкова!“ – „Не, още, още!“ Трябва да се откажем. Не искам да кажа, че не трябва да имате никакви богатства, но казвам, че има едно истинско богатство в света, то е настоящето. Богат да си в дадения момент, като ядеш, като пиеш – да чувствуваш, че си богат и за утре да не мислиш. Чудя се с тези хора! Дойде му някой приятел, с когото от години не се виждал, не го нахрани, ами започва да се безпокои как ще бъде утре. Не, като дойде при мене, аз няма да го изпъдя, ще го нахраня и няма да се безпокоя за утрешния ден. И Великият Господ няма да ни изпъди. Но ние с неразумния си живот правим себе си нещастни. Вие имате всичко: жени, деца, пари, богатства, царе, министри сте и пак сте недоволни. Е, какво искате? Всички хора са недоволни. Защо? Защото не са богати сега. Онзи, който е богат сега, той е богат и за в бъдеще. Следователно, ние ще обърнем сега да сме богати, сега да разбираме истината, сега да сме доволни.

Вие казвате: „Чакай не го схваща умът ми!“ А, така е и когато искаш от некого пари, той се почесва, казва: „Да помисля!“ Никога няма да го измислиш. А пък аз сега от вас нищо не искам. Вие имате едно недоволство и казвате: „Той този хитрец иска да си вложа капитала, но големи лихви ще искам.“ Опитайте тази работа! Може да имате това съмнение, на земята може да се съмнявате. И аз и вие може да се изпитаме. Опитайте това учение и това, което намерите вярно в вашия ум и сърце, вярно е. Това, което е вярно отвътре, вярно е и отвън. Ако един човек не вярва в себе си, не може да вярва и в другите. Ако един човек обича Духа, ще обича и другите. Ще кажете: „Какво нещо е дух? „ Когато се давиш и някой те спаси, това е духът. Що е любов? – Когато отидеш некъде и там те нахранят, измият краката и ти постелят меко, това е любов, това е душа. Вярвай в духа, който те извади от водата, вярвай в душата, която те нахрани!

И тъй: „Изтълкувай ни тази притча!“

Притчата е живота, притчата е нашето недоволство. Всяко недоволство в даден момент, ще го преобърнеш в добродетел. Недоволен си, че не си знаеш урока. Научи го! Момата е недоволна, защо не е красива. Достави си това, което ти липсва. Можеш да бъдеш доволен. Щом си доволен, иди да работиш при своите братя, да им покажеш, как да са доволни и те.

И тъй, изменете носа си! Да се продължи най-малко с 1/100 000 000 част от милиметъра и с толкова да се разшири. Знаете ли, ако това може да направите, какви гении сте! Това е гениалност! Това продължение може да стане и в ума и в сърцето, навсякъде. Разумно разширение и разумно продължение на носа. Само така всички недоразумения в света ще изчезнат! И като намерите този закон, разширение на носа с 1/100 000 000 част от милиметъра и продължение на носа с толкова, турете тези две пропорции и ще намерите на какво е равно целото. Ако носът трябва да се продължи с 1/100 000 000 част от милиметъра каква е работата на този нос? Ще ви обясня този закон. Ако вземете една каца вода и я разлеете по земята, ще направите една голяма пътека. Но представете си, че я изливате в едно езеро, какво видоизменение ще направи в самото езеро? Като казвам 1/100 000 000 част от милиметъра, разбирам този вътрешен закон. Все ще стане една малка промяна във вас, защото тази енергия е влязла вътре във вашето тяло, а не се е разлела вън по вашето тяло. Съмнението трябва да се изхвърли. Съмнението е един недъг на човешкия ум, а омразата, завистта са недъзи на човешкото сърце. Хора, които не могат да освободят сърцето си от вътрешна омраза, външна омраза може да съществува, са роби на този черен маг, те не са свободни и следователно те са играчка на живота. Затова ще освободите и ума си от недъзи.

В големия център на вашия живот, на вашия ум водата трябва да бъде кристална, никакви примеси не се позволяват! Следователно, ще намерите колко е голямо вашето езеро. Значи, в дадения случай, Божествената енергия, която сега идва, ще ви продължи носа само с 1/ 100 000 000 част от милиметъра. В висшата математика може да се разреши този въпрос, какъв ще бъде обема на целия човешки живот, в който сега живеем. Не искам да кажете: „Тези работи не са за нас, ние сме стари хора.“ Стар е само дяволът, защото той не иска да работи за другите. Всеки човек, който каже, че не иска да работи, казвам че той е от черните братя. Който работи в името на тази велика Любов, в името на Великия Бог, той е от белите братя.

Казвате: „Глупави сме, не можем да работим“. Няма глупав човек между вас, аз ви намирам умни. Скъсайте тази нишка, с която сте вързани! Някой казва: „Как ще живеем сега?“ Да, братко, като си в бутилка! Не се плашете от нищо! Тази любов, която е в вас, тя е сила. Всички трябва да вложим тази Божествена мисъл, да си помогнем не само индивидуално, да се насърчим и да казваме: Можем всички да живеем според този закон, да обясним притчата, а тя е – да продължим носа си и с толкова също да го разширим.

Аз казвам тази формула: Сърцето ти трябва да е топло, душата – свежа, умът – светъл, а духът крепък. Светлината, която иде, дава свобода; духът като е крепък, може всичко да твори и да работи. Кажете: „Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък. Защо? – Защото живея в закона на любовта, в която няма никаква измяна.“ Кажете това и задачата е решена. Аз ще живея по това ново правило. Сега знаете ли колко струва това ново правило, което ви дадох? То струва 25 милиарда. Има хора, които в миналото са прекарвали 20–25 съществувания, докато научат тази формула. Вие ще кажете: „Много просто нещо е, ние знаем тези неща.“ Никога не сте знаяли тези неща по този начин, както вървят – топло, свежа, светъл, крепък.

Сега, като се върнете дома си, искам да приложите това правило. Жените, като го приложат, да стане по-леко на мъжете и мъжете, като го приложат, да стане по-леко на жените. Майките, като го приложат, да стане по-леко на децата и децата, като го приложат, да стане по-леко на майките. Учителите, като го приложат, да стане по-леко на учениците и учениците, като го приложат, да стане по-леко на учителите. Да настане една лекота и всички да разберем, че сте приложили това правило. Аз ще питам след това много мъже и жени: „Като приложихте това правило, стана ли ви по-леко?“ – „Не.“ – Не сте го приложили. Който не приложи правилото, ще плати 1% лихва върху тези 25 милиарда. Хайде, ще намаля. Едно на хиляда. Или още по-малко? Едно на един милион, но ще има глоба.

Тъй че правило научихме, но и глобата ще дойде!

Беседа, държана на 15 май 1921 година

Категории