ИКОНОМИЯ НА СИЛИТЕ
Тайна молитва
Може ли човек да е сиромах, преди да бъде богат? Ще прочета 40-а глава от Исая.
Размишление
Какво го е заставило, какви са били условията, при които той е изказал тези думи? Те се отнасят за времето. Това е една гама. И тогава в 12-и стих минава в друга гама на размишление. Към 15-и стих преминава в друго положение. (Учителят прочете до 27-и стих.)
Когато човек се заблуждава, има специфични положения. Художникът се заблуждава със сенките. Художникът може да се заблуждава, че той може да рисува. Математикът може да се заблуждава, че той може да смята. Когато има какво да смяташ, но когато нямаш какво да смяташ?
Представете си, преди да са били направени небесата. С какво ще смяташ? С какво е смятал Господ? Сега хората имат жито и може да смятат с него, но представете си, че нямаше нито прашинки, нито жито. На какво ще смяташ? Пък няма книги, на какво ще четеш? На какво Господ ще чете? Сега вие смятате върху това, което той е направил. Казвате: „Много зная да смятам.“ Тогава кое е реалното?
Казвам, видимото, което съществува, е реалното. Какво разбирате под думата „реалност“. Конят, който има 40-50 килограма на гърба си, не е ли това реално? Той усеща и дотогава, докато конят носи товар, докато чувства товара, докато не мисли, той усеща, не има товар. Конят мисли какво може да мисли повече? Ако дойде в него съзнанието на човека, вие може да се намерите в положението на коня. Усещате нещо неприятно. Казвате: „Тежко ми е. Защо ми е тежко, не зная.“ Като коня седите и конят усеща, че му е тежко. Ако конят каже: „Тежко ми е“, какво трябва да се направи? Дойде този кон и казва: „Тежко ми е.“ Отиде при друг кон и казва: „Тежко ми е.“ Другият кон казва: „Че как ти е тежко?“ Не му идва наум, че когато кон иде при друг кон и каже: „Тежко ми е“, той не може да разбере. Този кон, който не е натоварен, не може да разбере как му е тежко. Какво ти е тежко? Ние не знаем, не може да забележим, че има нещо на гърба. Казва: „Тежко ми е.“ „Къде?“ „Някъде тук ми е тежко.“ Конете казват: „Няма нищо, ще мине.“ „Как ще мине?“ За да мине, този товар от гърба трябва да слезе.
Питам, как е дошъл товарът на гърба? Натоварили са го. И казвате: „Конят е натоварен.“ Въпросът не е разрешен. Като дойде, казва: „Тежко ми е.“ Докато на коня тежи, ти казваш: „Лесна работа.“ Но като дойде на тебе, казваш: „Тежко ми е.“ „Няма нищо.“ „Как няма? Тежко ми е.“ „Къде ти е тежко? Никой не може да види твоята тежест.“ Разправяш на едного, на втори, на трети, на четвърти, най-после носиш тежестта и никой не може да ти помогне. Питам, какво ще разбереш, като ти е тежко?
Фиг. 1
Допуснете сега какво съм разрешил. Вие това (Фиг. 1) може да го уподобите на човек. Това са долини, равнини, върхове. Ако измените тази линия, това са плоскости. Един геометрик ще каже, че тук има. Може ли човешкият мозък да се постави другояче? Не може. И най-после поставям въпроса другояче. Какви са били измеренията на този, който е направил тази машина? Защото човешкото тяло е машина и е една от най-сложните машини. Какви са били съображенията на онези, които са създали машината? При тия условия той може ли да създаде другояче?
Ако можеше, трябваше да го създаде другояче. Тогава казвам, по друг начин може да се създаде. Как? По кой начин? Някъде туряме нос. Може ли човек да тури носа на друго място? Да го окачим настрани или да го турим отзад, или да го окачим на рамото, или да го окачим на коляното? Когато у коня се развие съзнание, той ще вземе да се гордее, че му тежи. Той ще докаже научно, че само на един силен човек може да му тежи.
Казвате: „Знаете ли какво нося на гърба си? Това са толкоз и толкоз килограма тежести. Ти може ли да носиш толкова?“ Има вече едно различие. Той не знае какво нещо е тежест. Сега чрез тежестта измерва своята сила. Колкото на коня му е по-тежко, толкоз силата му е по-голяма. И колкото на коня му е по-малко тежко, толкоз силата му е по-малка. Сега вие казвате тъй: „Тежко ми е.“ Казвам, измери силата си. Тежко ти е тебе на сърцето. Тогава започни да теглиш, да измерваш. Измени състоянието си, измервай. Че колкото е по-голяма тежестта, толкова е по-голяма и силата.
Сега вие разрешавате въпроса другояче. Казвате: „Мене не ми трябва никаква тежест.“ Щом изхвърлите тежестта, ще изхвърлите всякаква сила. Начинът, по който може да измериш, ако няма никаква тежест отгоре, няма да има смени на човешкото съзнание. Тогава в живота що е едно противоречие? Едно препятствие. Всякога, за да се прояви каква и да е сила в природата, която тече, трябва да турите препятствие, да я отклоните от първоначалния път. Тогава, когато отклоните богатия от неговия първоначален път, какво става? Какво ще стане с богатия? Много работи ще станат. Но ако богатият измени пътя на богатството, какво иде след пътя на богатството? Ако конят иска да измени пътя на тежестта, какво ще стане? Щом се сменя тежестта от гърба му, изменя се неговият път. Значи богатият щом измени своя път, той осиромашава. Но когато сиромахът измени своя път, какво ще стане с него? Той ще забогатее.
Следователно при тия две положения философията как ще уподобите в какво седи богатството? Как ще уподобите богатството? Богатството всякога седи така. Тази линия е линия на богатството:
Фиг. 2
За да забогатееш, трябва да слезеш. За да осиромашееш, трябва да се дигнеш нагоре. Който се дига нагоре, осиромашава. Който слиза надолу, забогатява. Вие считате богатите за много красиви хора. Крайно безобразни са. По-безобразна линия от линията на богатството няма. От невидимия свят когато казват на някой да се отрече от богатството, то е, понеже иска да бъде красив. Казват: „Отречи се от богатството.“ Богатството е голяма грозота. Тук, на земята, минава за хубаво. Казвате: „Богат човек.“ Линиите на богатството са най-грозните линии в живота. Те функционират в една толкоз гъста материя. Всички са изкривени, няма нищо хармонично. Имат да преодоляват много големи препятствия.
Следователно никога човек не може да бъде красив, ако той е богат. Красота значи – трябва да се освободиш от богатството. Във вашия ум седи богатството. Щом се освободите от богатството, какво ще остане? Ти ще се освободиш от линиите на грозотата. Запример ти разчиташ, че си глупав човек. Имаш безобразна линия. Ти разчиташ на 200-300 хиляди в касата. На туй, което е мъртво. Казваш: „Тия пари докато са в мене…“ На какво основание „в мене“? Ако няма нито един човек в тебе? Да кажем, имаш 20 милиона в касата. Питам, защо ще ти бъдат тия пари. Къде ще ги туриш? Тия пари имат смисъл между хората, които може да позанимаеш. Ако кажеш: „Потребни са, дрехи ще си направя“, но то е вече един свят съвсем друг.
Вие всички имате голяма вяра в богатството. Казвате: „Аз съм богат.“ И всички съвременни хора, и цялото човечество от памтивека страда от богатство. След като стане богатият богат, той вече не работи. Богатият, след като стане богат, не се учи. След като богатият стане богат, не се моли. Само знае да спи и да яде. Крайни богаташи бяха млекопитающите. С хоботи. Но такъв предипотопен богаташ, ако дойдеше в една наша гора за три-четири месеца, ще я оскубе. Питам тогава, какво ще прави човек? Човек ще мине в друго положение. Казвате: „Богат по ум.“ После казвате: „Богат по сърце.“ Смекчава се малко, но богатството във всичките положения трябва да се смени физическото богатство трябва да се смени. Богатството на чувствата и богатството на ума трябва да се хармонизират с човешкия дух.
Сега аз не искам да ви препоръчвам сиромашията, защото в сиромашията има толкоз опасност, колкото в богатството. Когато станеш прашинка, няма да имаш опорна точка. И всякъде ще те гонят. Ти ще бъдеш във вечно движение. Вие казвате: „Вечно движение.“ Знаете ли какво е вечно движение? Никъде да не те искат. Представете си, вие се спирате в един град. Ходите в една къща, в друга, обикаляте целия град, никъде не ви искат. Имате нужда да си починете, няма място заради вас. Това е то сиромашията. Каква линия има? Има една линия. Че сиромахът казва тъй: „За предпочитане е грозотата пред скитането.“ Защото грозотата е нещо установено, а пък да се скиташ – скитник. Грозотията е богатство. Скитането е сиромашия. Но тази философия не помага.
При сегашните условия вие ще кажете така: „Какво ме интересува? Предпочитам аз да съм грозен, но да си имам нещо.“ Какво е туй нещо? Питам тогава. Много добре. Една отлична философска мисъл. Казвате: „Да си имам нещо.“ Какво е туй, което да си имаш? Какво нещо ще имате, кажете ми. Грозотата сама по себе си е опасна, когато иде отвън. Има една физическа грозота, която е наложена отвън, с която не можем да се справим. Има една сиромашия отвън, която ни се налага. И с нея по някой път не може човек да се справи. Следователно той трябва да намери една съединителна нишка между сиромашията и богатството.
Да кажем, вие сте недоволен. Какво представя туй състояние? Представете си доволен. Мислиш, доволен си в мисълта си. Доволен си в чувствата, доволен си в постъпките. Казваш: „Доволен съм в своите схващания във физическия свят.“ Или си доволен от своето положение. Туй, което схващаш, реалното положение, или си доволен от своето разбиране. Да кажем към коя категория спада доволството в човека? Доволен е човек. Вземете една мисъл. Ти си доволен, че си разрешил една задача. Корен квадратен от 9. Какво си решил? Корен квадратен от 9 колко е? Девет. Какво си решил? А корен квадратен от 3? (Няма.)
Тогава вземам, че разделям трите на 9. Какъв е коренът от 9? Колко са три парчета, и пак разделям на 9, но питам сега, между всичките тия квадратни корени какво отношение има? Какво отношение има, математическо отношение? Корен квадратен има, не че няма, но не е точно. След като се раздели това число, може ли да се получи пак квадратен корен? Мерно е, ако нещата при известни условия са така, но при туй положение е само временно положение. Трите в дадения случай, в тази система на туй броене, вярно е. Че трите нямат точен квадратен корен, но то е само при известно отношение. При тази система как са съпоставени нещата? Корен квадратен на трите няма.
Но тогава как е произлязло числото 3? Ако няма корен квадратен, пък знаем, че не е първично число. Корен квадратен на 9 не може да се дели на първично число. Девет първично число ли е? Значи при дадени условия не може да се измери. Какво разбираме, когато едно число е корен на друго? Ние считаме, че 9 е произлязло от умножението на 3 само на себе си. Може ли да се получи 9? Като се умножи друго число. Като се умножи 3 на себе си, получаваме 9. Другите числа като умножаваме, не можем да получим числото 9. В геометрията имаме едно отношение, в математиката – друго. Математиката работи с един свят, геометрията – с друг. Това са два различни свята. Следователно туй, което е вярно в геометрията, което важи в геометрията, не важи в математиката. То е в приложението на някои геометрически идеи.
Да допуснем, имате известна енергия някъде. Човешката уста за пример как са се образували? Известен център има. Устата е разделена на две. Значи имате радиус. Доколко могат да бъдат големи човешките уста? То е точно определено. Човешката уста се е определила според височината, според обема на стомаха. Според възможността, която имаш, да ядеш, толкоз ще бъдат големи устата. Първо дебелината на устните показва какво желание имаш да ядеш. Тези, които имат по-големи бърни, у тях желанието е било по-силно. Онези, на които бърните са по-тънки, физиологическият процес е бил по-слаб. Големите уста показват много голямо количество. Онези хора с големите уста много са яли. Много голямо количество са възприемали, а онези с малките уста по-малко храна са възприемали.
Сега турени, самите уста имат друго значение, физиогномически вече каква е чувствителността на устата? Те са вече израз на чувствата. В едного чувствата са повече развити, но туй, ако се разгледа само горната страна, много красива линия има. Най-първо, иде съдим по обема на бърните. По обема на бърните, ако се съди, показва способността за хранене. Второ, показва какви са неговите чувства, количеството на чувствата, интензивността на чувствата. И най-после – какъв е неговият манталитет или неговата умствена способност. И малките линии, които може да се образуват, малките трапчинки физиологически се обясняват. После изпъкването на линията горе.
Казвам, във физическия свят има някои работи… Сега, ако се предаде едно число, да кажем 9, което функционира вече във физическия свят, то е корен квадратен на 3. Трите съдържа 3 единици в себе си. Как може да бъде корен? Но числото само по себе си не е корен. Тогава ние наричаме корен на всичките числа, от които са произлезли. В търговията, като имаш 3 лева капитал вложени и ако всяко число даде толкоз, колко ще имаш? Колко ще даде числото 3? Значи печалбата показва едно число какво може да даде.
Та тогава казвам същината. Тогава ние имаме числото 3, което съставя капитал. Нали така? Този капитал като е обърнат 3 пъти, оборот ще направи, дава числото 3. Тогава имаме числото 9, тогава реалната печалба колко е? Шест. Трите е корен, а тогава шестте какво е? То е печалба. Печалбата нещо реално ли е? Този резултат 6 не може ли да го произведем с някое друго число. Може. Но геометриците имат съвсем друго – 3, умножено само на себе си, какво дава? Две, умножено само на себе си, какво представлява? Две по 2 е равно на 4. Четири на какво е равно? Сигурно е, че 3 по 3 дава 9, 2 по 2 дава 4. Като умножим 3 по 3, получаваме 9 – едно неутрално число. Като умножим по 2, имаме 4 – едно положително число. Сега отвлечената мисъл. Това е така в материалния свят – 3 по е равно на 9. Ако работите с 3 хиляди лева или ако работите с 2 хиляди лева, кое е за предпочитане – с 3 хиляди или с 2 хиляди? Но ние се отвлякохме. Това са философски работи.
Въпросът беше за богатството. Богатството е известно натрупване на известна излишна материя, натрупана някъде, която може да се употреби. Всичкото богатство седи някъде в някой материал – струпано злато или плодове, или някакви изделия – какво и да са. То се нарича богатство за известно време, докато ти влагаш, но тия резултати, придобити, излишните резултати, и ти минаваш за богат. Богатият какво отношение има към богатството си? Какво отношение има един кон към товара си? Или какво отношение имате вие към вашата тежест? Казвате: „Тежко ми е.“ Вземете същия закон. Казвате: „Тежи ми нещо.“ Значи, щом ти тежи, ти си богат. Щом не ти тежи, сиромах си.
Питам тогава, защо вие сте недоволни от вашето богатство? Когато кажеш, че ти е тежко, ти си богат човек. Защо си недоволен от богатството в дадения случай? Имате една задача в училището и ако вие не може да я разрешите, вие падате в очите на вашия учител. Ако решите задачата, вие се считате, че сте способен. Но защо тогава, когато един разучава един въпрос, да кажем, една каса, която е затворена. Един крадец влиза. Един, който разрешава задачата, разрешава една сложна задача, че отвори касата. Защо, като разреши тази задача, го държат отговорен? А да кажем някой път, ако някой банкер си изгуби ключа и дойде един, че му отвори касата, той ще му плати. Питам, защо на единия човек като отвори касата, му плащат, а в другия случай, без да знае господарят, го държат отговорен? Защо в единия случай е нормално, а в другия случай считат анормално?
Представете си сега, че се намирате в един свят, малко по-другояче устроен. Сега ще ви представя един въображаем свят. Свят, който съществува. Свят, който хората след хиляди години ще почнат да го изучават. Представете си, че се намирате пред един учен човек, отвориш касата на един богат човек – той е заминал и оставил на неговите наследници. Но касата е така затворена, че никой не може да отвори. Ти си учен човек, отвориш касата. Ти казваш: „Отвори касата. Каквото намериш в касата, дай нещо.“ Но представете си, че има един свят – ти след като отвориш тази каса, ти ще се намериш затворен в друга каса. Ти като намериш богатството, като отвориш касата и като речеш да излезеш, намериш се, че си затворен както имането в тази каса.
Тогава питам, тебе кой ще извади из касата? Как ще обясните? Ти си затворен в касата, както богатството е затворено. Тогава започваш да хлопаш отвътре. И трябва да дойде някой отвън да отключи. Ти казваш: „Ще ви дам всичко, само отключете касата, в която съм заключен.“ Но законът е пак същият. Този, който дойде да те отключи, той се заключва в друга каса – по-голяма. И има условия в този свят. Има хора, на които в този свят ако помогнеш, той е сиромах. Той като е сиромах, ти му помогнеш, той се освобождава от сиромашията, намери се при благоприятни условия, но ти се намираш заключен в сиромашията, в друга – по-голяма – каса.
Тогава питам. Ако ти си помогнал на първия, трябва на тебе друг да помогне. И много пъти отива някой да помогне на този, който се дави в морето. Удавникът го хване, и той потъне. Питам, каква полза има, ако хванеш едного да го извадиш, а пък ти се давиш с него? Ти се давиш и казваш: „Трябва да ми помогне някой.“ Той те хваща, и той започва да се дави. Кое е за предпочитане – един да се удави или двама? Начинът за избавлението може да е такъв. На този, който
се дава, хвърли му едно въже. Свържи го с въже. Този е един начин на избавление.
Онзи, който иска да помага, той трябва да разбира законите. Може ли един учител да помага на един ученик? Не може. Ако той помага всякога и му решава задачите, ученикът нищо няма да научи. Учителят ще го остави. По-добре да се удави, да го дигне учителят, отколкото да му разправя. Казвате: „Да го не скъса.“ Нека да го скъса, няма нищо. Някой път е за предпочитане да те скъсат. Всички вие не обичате скъсаните работи. Но това не е ли скъсано? (Учителят показва дупката на палтото си.) Защо са тия работи? (Дупките на палтото.) Питам сега, каква полза има от тия джобове? Аз наричам тия джобове гимнастически упражнения. Защото човек трябва да работи. Той, като не знае какво да прави, бърка в джоба, после извади ръцете. Той казва: „Трябва да работя.“ Той бърка в джоба, туря кърпата, извади си ръцете.
И при дадените условия туй е реалното – да знаеш как да умножаваш 3. Нали всички знаете как да умножавате. Да кажем, имате 3 хиляди. В училището казваш: „Три по 3 е равно на 9.“ Веднага напишеш. Излезеш вън в живота, пак имаш 3, и пак умножаваш. Търговец си с 3 хиляди лева капитал. Колко мъчно става умножението? За колко време можеш да умножиш 3 хиляди? Да кажем, за 3 хиляди лева си купил стока, трябва да я продадеш. Колко трябва да спечелиш от нея, за да образуваш числото 9 хиляди? В едно отношение може би за в бъдеще ще се разглеждат тези неща.
Ако вземете кръвта на един човек, който казва, че му е тежко, ако вземете кръвта в дадения случай на скърбящия човек, разните скърби имат разни съединения. Числата, тези първични елементи, от които човек е направен, имате едно дисхармонично съчетание на външните условия. Веднага ако направите едно изследване на кръвта на един богат човек и кръвта на сиромаха, ще намерите разлика в съставните части. В богатия иде намерите повече злато, а в сиромаха ще намерите много малко органическо злато. В умствено отношение когато вземете някой гениален човек и направите анализ на кръвта на този учен човек, ще намерите известни елементи, а в кръвта на невежия тия елементи са много малко. Ако направите анализ на кръвта на силния човек, ще намерите известни елементи, а в кръвта на слабия няма ги.
В добрия и в лошия човек ще намерите пак същата разлика. Има нещо, което присъства в добрия. Има нещо, което отсъства в лошия. Има нещо, което лошият има, а пък добрият няма. За пример вземете всичките хора, които са подозрителни. Подозрителният човек всякога съдържа известни физиогномически черти. От ред поколения съществува подозрение, мнителност. Каквото види в света, всякога ще се противопостави на противоположната страна. Той подозира там, дето няма абсолютно нищо. Никаква причина няма за подозрение. Има някои, които никак не подозират. Значи един, който подозира, съществува нещо в кръвта му, което го заставя да подозира.
И казвам, за в бъдеще ти ще вземеш кръвта и ще правиш своите изследвания. И някой път кръвта е много по-добра за изследване, понеже в нея съществуват реалните елементи на характера. Не знаеш в дадения случай какво си ти. Защото на лицето може да е оставил някакъв знак, а кръвта може да се е изменила. А пък ти още носиш тези остатъци, но когато се премахнат всичките елементи на подозрението, които съществуват в кръвта, тази линия на лицето и тя ще се махне. Всяка една физиогномическа черта расте, израства.
Например онези хора, които са минали през големи скърби и страдания, в тях се образуват вглъбнати линии по лицето. Долини се образуват. Аз ги наричам, това са хора на големите долини. По техните лица бразди има, набраздени са. Ако страданията са били разумни, и чертите са разумни. Ако страданията са били безобразни, и линиите на лицето са разхвърляни. Някой път и на ръката има линии. Те са мъчнотии, през които са минали хората. Тези линии тук на сърцето, те показват пътищата, по които умът минава. И сърцето. Линията на ума показва, че е по-млада линия. Няма много разклонения. Линията на сърцето е по-стара, отколкото линията на ума. Но това са посторонни работи.
Вие казвате тъй: „Нас не ни интересува това. Интересува ни сегашното положение.“ Вие имате едно тягостно състояние, тежи ви нещо. Или имате някаква идея за постижение, да станете учен човек. Тази ученост е свързана пак с материалните работи. Вие искате, за да се подобри положението, да станете професор или учител, или певец. В основата седи да изкарате вашата прехрана по-добре. За половин час или за два часа и половина вземаш 30-40 хиляди в една вечер. А друг целия ден копае на някое лозе с мотиката, дига, слага и едва 50-60 лева взима.
Питам сега. Ако дойдеш между изкуството да копаеш и изкуството да пееш, кое изкуство ще избереш? Пеенето е за предпочитане. Забележете един художник, който е майстор. Ще вземе една картина, с четка, с боите ще нахвърли тук-там, ще направи една картина, ще вземе 300 хиляди лева. Не е ли по-хубаво с четката да поработиш малко и да вземеш 200-300 хиляди лева, отколкото с чука да работиш 4-5 месеца и едва ще ти дадат 1000 лева. Казваш: „Дотегна ми този занаят.“ Тогава кой занаят вие ще изберете? Или певец, или изкуството с четката. Ако бихте имали туй изкуство да рисувате или пък изкуството да пеете, колцина от вас бихте могли да пеете? Не само да пееш, но да имаш в партитурата си тия правите линии. Не две октави, но три октави и половина да взимаш. Ако може да пееш повече от три октави и половина, вие ще имате милиони. Аз ви казвам в какво седи вашето щастие. В три октави и половина. Ако вие имате един глас от три октави и половина, ще имате вече милиони.
Едно обявление само да се даде, че имате глас от три октави и половина, веднага от Америка, от Германия ще дойдат и ще ви ангажират. И професори ще намерят да ви учат. Кажете кой от вас има три октави и половина.
Някои от вас ме питат къде има заровено богатство. Аз казвам, три октави и половина е много по-добре, отколкото заровеното богатство. Не е достатъчно, не е необходимо всинца да имате три октави. Има една тайна в света. Вие не знаете закона. Ако вие всички съставяте един клас, няма какво да ме питате. Може да избера един ваш делегат и вие да си концентрирате ума. Може да го заставите да има три октави и половина. И след две, три, четири години като го пратите в странство, каквото сте чели, братски да го делите. Такъв един опит не струва пари да го направим.
Сега казвам, защо Господ е направил света? Той го е направил, но този свят ние още не разбираме. Ние не може да използваме света. В тези богомилските легенди, в една българска легенда се казва, че дяволът и Господът били ортаци. Направили земята и тя била много малка. Дяволът искал да развали ортаклъка с Господа. Заспал Господ и дяволът искал да го хвърли във водата. Взел го, носи го към запад. Но земята става голяма, все расла и не може да го хвърли във водата. Хвърля се към изток, но земята все се протака на изток. Носи го на юг, носи го на север – навсякъде земята все става голяма. И така земята станала много голяма. Занесъл го на едно място и дяволът казал на Господа, лъже го: „Носех те да направя земята по-голяма.“ „Носи ме да ме хвърлиш във водата, но не можа да намериш вода.“
Хубаво е като те носят някъде да те давят, да бъдеш от тези като Господа. Като те носят някъде, да не може да те удави, да не може да намери вода да те удави, защото, ако може да намери вода, непременно ще те хвърли и ортаклъкът ще се свърши. Дяволът е потребен ортак, защото, ако Господ има нужда от него, с ортаклък работа върши. Или казано другояче, лошите условия в живота това е дяволът, добрите условия това е Господ. Ти непременно ще дружиш и с Господ, и с дявола. Като те носи дяволът, ще ти даде условия да работиш, широка земя ще даде, като носиш доброто. Той ще те научи как да обработваш. Дяволът създава нещо материално. Господ ще те научи как да го използваш разумно. Дяволът ще даде грубите условия. Сега вас дяволът ви е научил вас да копаете, да орете земята.
Всякога в живота се ражда една дарба в човека след големи изпитания и терзания вътре. Млекопитающите, които минаха една дисциплина на ужасни страдания, тогава се родиха хората. Съвременните хора минаха при същите големи изпитания, за да се пробуди съзнанието, защото човек, когато е подложен на страдания, учи. Някой път ние страдаме, без да разбираме смисъла на страданията. Казвате: „Тежи ми.“ Схващате много субективно. Страданията са известна икономия. Има общи страдания, има и частни страдания в света.
За пример вие никога не мислите за вашите крака, но ако вашите крака имаха съзнание… Целия ден вие ходите, разхождате се, приятно ви е, но на краката ви как е, не мислите. На вас е много добре. Ходиш, разхождаш се, гледаш, но хич не питаш краката си. Тогава можеш да попиташ краката какво иска тази съдба, защо ме тласка така. Разбира се, краката са на най-ниското положение. Вземете очите и ушите. Те имат по-възвишена служба. Те са малко по-доволни от господаря. По-деликатна работа има. Но на краката, господарят спрямо краката е снизходителен. Вечерно време ще ги помилва, ще ги умие. Казва: „Ще ме извините.“ Умориха се краката и той ще ги помилва с ръце. „Няма какво да се прави. И за мен, и за вас е потребно. Понеже, ако аз не ходя, ако аз фалирам, и вие ще фалирате.“
Краката са свързани и с господаря. Ако е добре на господаря, ще бъде добре и на краката. Ако е зле на господаря, ще бъде зле и на краката. Има известни страдания, които са необходими в битието, трябва да ги носим. Ние трябва да излезем от страданията. Трябва да знаем, че светът се състои от едно колективно съзнание. Туй, че страдаме в даден случай, ние сме една функция, за да се извърши една работа. След като се извърши, туй съзнание ще дойде, необходимо е туй.
Може да питате, но не може да се даде отговор защо човек трябва да страда, за сегашните страдания, които съществуват. Ако бихте имали сегашните познания за човешкото общество, щяха да се родят противоречиви състояния между вас. Сега ако имате едно познание, да се познавате такива, каквито сте, вие не може да се съберете на едно място. Благодарение на вашето невежество вие сте се събрали. Ако дойде знанието, тия образи, тия положителни сили се отблъскват. Сега, разбира се, вземете онази нечистата кръв. Тя е произлязла от храненето, от нездравословната храна, която човек е взел. От кръвта му зависи, в която животът функционира.
Затуй днес психолозите трябва да изменят своите мисли, своите чувствания и да привлекат туй новото в света, което е потребно. Защото щастливият живот почива на съвсем други разумни условия. Учеността на човека или гениалността на човека, или талантът е обоснован на много материална база. Ред поколения трябва да вървят по тази линия, за да има условия за талантливи, за гениални хора. Трябва да измените вашия начин на мислене. Седя тъй и казвам, трябва да се измените. Но трябва школа, трябва да прилагате. Толкоз години проповядвам и в съзнанието си аз съм стигнал дотам, че знанието, което имате, то ще започне да ви мъчи. Знанието ви мъчи. Някой казва: „Що ми трябваше.“ Хубавото е там, то е път. Започнеш ли да се мъчиш, то е много естествено.
Да кажем, вас ви дават торба с банкноти. Минавате през разбойническо поле. Казвате: „Що ми трябваше да нося това.“ Вие минавате през една област, дето знанието може да ви причини страдание. Не че знанието само по себе си е лошо. Сега според вас каква е целта? Недоволството с какво може да го лекувате? Как се лекува човешкото недоволство? То е потребно, но с какво може да се лекува? Три октави и половина. Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. Но кога можеш да пееш? Какво трябва да се притури, за да се тури тази формула на работа? Дайте сега някоя дума, за да се довърши песента.
Най-първо вие се изследвайте кой колко октави може да вземе. През тази – трийсет и третата година, поне с един тон да подигнете гласа си. Може ли да придобиете два тона? Кой е най-високият тон, който можете да вземете? Законът е същият. Дойдеш до едно място и казваш: „Този тон е висок и не може да го взема.“ Дойдеш до известна работа и казваш: „Тази работа не може да разбера, тя не е за мене.“ От най-малките препятствия вие се спъвате. Дойде една мъчнотия, спънете се. Дойде втора, трета, четвърта, спъвате се и най-после питате: „Защо ми са всички тези мъчнотии?“ Продайте мъчнотиите. Щом имате много мъчнотии, продайте ги. То е стока за продан. Имаш голямо страдание. Продай го. Имаш големи несгоди в живота. Продай ги. Имаш голямо недоволство. Продай от него половината. Учените нали предават пеенето? Толкоз учители предават пеене. Само че вие не знаете къде да го продадете. Недоволството се продава не на, недоволния човек. Ти ще го продадеш на някой, който е крайно щастлив. Той те чака само да продадеш малко. За него недоволството представлява нещо ценно. Крайно щастливият човек ако види един недоволен човек, той го покани вкъщи и казва: „Продай ми малко от него.“ И винаги, когато сте недоволни, намерете най-щастливия човек, продайте от него, той ще ми услужи, ще купи.
Това са две състояния. Доволен и недоволен. Не се търсят. И през девет баира се намират. Доволен с недоволен се отблъсква. Доволен с доволен и те се отблъскват. Всякога един недоволен човек търси доволен и се приближава. Тогава се съединяват. И тогава съединявайте една доволна мисъл с едно недоволно чувство. Съединявайте една просветена мисъл с едно невежо чувство. Има подобие. Тогава за вашата мисъл има какво да работи. Вие в себе си трябва да намерите това. Вие сте недоволни. Намерете онова, което е доволно в тебе. Ти някой път си буен, гневен. Търси у тебе този, който е миролюбив, съедини двамата. Туй буйното у тебе съедини с тихото, кроткото, между тях има отношение. Вие търсите подобие отвън, но в себе си вие съединявайте тия полюси и по закона на самовъзпитанието човек, който иска да се повдигне в света, непременно трябва да разбира законите на своето естество. Той може да се отчае и да каже: „Това е нещо непостижимо.“ Така е. Непостижимо е, докато не знаеш. Щом знаеш, ще намериш изходния път на три октави и половина.
Сега вас ви липсва едно нещо. Липсва ви злато. Малко злато имате. После малко радий имате, не сте радиоактивни. Не, някой казва: „Не си струва човек да бъде добър.“ Добър трябва да бъдеш. То е радий в света. Доброто е радий в света. В духовния свят то е радий – най-мощната сила, която работи. Добрият човек не е само отвън като красива картина. Той е един елемент, който реагира навсякъде, дето мине. Той ще произведе цял един преврат. Той е като един параход, който минава в океана, и всякога ще остави един път, ще размести водата, ще направи известни вълни, известни пертурбации. Вие искате да минете в света, без да направите някаква промяна. Като минете, казвате – туй да минеш, че никой да не усети. Като минеш някъде, че всички да усетят. Някой път е хубаво, като минеш някъде, ме всички да усетят. Някой път не е. Някой път трябва всички да усетят. Не искам да бъдем много меки.
Сега, като говоря, казвате: „Трябва да бъдем тихи.“ Ние не сме за туй миролюбие. Ние сме за хармонията на нещата. Не да бъдем от тихите хора. Казвате: „Да не направим бела някъде.“ Ако не направиш беля някому, беля ще направиш на себе си. Сега да се разберем. Едно правило турете. Каквато и мисъл да дойде у вас, считайте, че е на място. Тази мисъл, която влезе, може да ви измъчва в дадения случай, тази мисъл може да бъде приятна за другите. За пример във вас може да дойде една мисъл. Искате да отворите една чужда каса, да вземете пари. Казвате: „Каква грозна Мисъл, кражба.“ Но тази мисъл вече я има богаташът, който изважда ключа. Той има желание да се отвори касата и да вземе малко пари. Тази същата мисъл, която вас измъчва, тя каца в ума на един богаташ и той бръква и взема пари. Казва: „Желая да изчезне тази мисъл.“ Ако изчезне, този богатият няма сила да отвори касата. Вие, които желаете да отворите касата, вие помагате той да отвори касата.
Следователно злото е опакото на доброто. Неразбраното добро е зло. Неразбраното зло е добро. И неразбраното добро е зло. Разбраното зло е добро. Как така? Това е една философия вече. Разбраното зло е добро. А неразбраното добро е зло. В дадения случай, ако разбираш произхода на едно зло, ще намериш едно неразбрано добро. Когато ти подозираш едно добро, не си го разбрал. И ти създаваш в себе си зло. Защо ще ходиш да разбиваш една каса? Питам, ако аз съм един алхимик, който може да превръща елементите в злато, мислите ли, че аз ще ида да търся отгоре? Ако аз търся златото в касата, аз съм невежа. Казвам: „Мене злато не ми трябва.“ Под думите „не ми трябва злато“ какво разбирам? Взема някое парче желязо, дадат ми го и аз казвам: „Колко струва? Дай ми 100 килограма желязо.“ Взема химикали, превърна го на злато. Аз съм толкова умен, че като почукам желязото, и то стане злато. Взема от него един килограм и си послужа. После, като излизам, за да не ме оберат разбойници, почукам пак и го направя на желязо, тъй щото то е магия. Това е знание. Ако вие имахте туй изкуство – само като почукате един елемент и да се превърне на злато, представете си, че имате тази сила да става на златоикато го чукате, пак стане, пак на желязо.
Вие тогава всичките тия науки може да слушате, но иде кажеш: „Аз зная едно нещо, което струва повече, отколкото всичкото знание.“ След като слушам известни теории по химия как се превръща желязото, аз зная само моя метод. Само като почукам желязото, и то се превръща на злато. Ще кажа: „Аз зная нещо, което е много сигурно, което струва повече от всичко и туй трябва да го нося със себе си.“ Този, който почука желязото и стане на злато, какъв човек е той? Каква активна сила е той? Каква мощна сила съдържа той в своето почукване? Знаете ли колко милиона ампера електрическа енергия ще произведе в един момент. То е цяла мощна батерия, която може да превърне елементите, като знае законите да превръща желязото. Това са трептения. Златото има особени трептения. Ако подигнеш желязото в тона на златото, веднага то се превръща. Трептенията на желязото ще минат в друга гама. Сега това за забавления от 1001 нощ, но много хубави развлечения са те.
Но същественото кое е? Колцина от вас може да вземете три октави и половина. Ако на някому липсват само три тона още от три октави и половина, той ще ги достави, и въпросът е разрешен. Златото може да се изкара. Като говоря за трите октави, ще работиш. Туй положение, в което сте, работете. Всеки трябва да бъде доволен и недоволен. Но вие сте виновати в едно нещо, че когато сте доволни, виновати сте, че не сте недоволни. После пак сте виновати, че когато сте недоволни и плачете, не сте доволни.
Едновременно и двата процеса трябва да бъдат. Колкото сте доволни, толкова и недоволни. Не само да бъдете доволни, то е анормално състояние. Сега не ви обвинявам, не сте недоволни. Онези от вас, които сте недоволни, защо сте недоволни? И онези от вас, които сте доволни, защо не сте доволни? Човек, който има само едното, той е виноват. Кой е виноват? Виноват е, който е доволен. Вина има и който не е доволен. Онзи, който не е виноват, е виноват, не не е доволен.
Следователно, за да не бъдете виновни, трябва да имате и двете състояния. Туй е обмяна между хората, която съществува. Само доволните и недоволните хора се разбират. Двама доволни хора не може да се разберат. Но един недоволен и един доволен братски може да живеят. Едното е пасивно състояние, а другото е активно състояние. Сега турете в себе си правилото. Новото разбиране кое е? Ако сте недоволни със сърцето, бъдете доволни с ума. Ако сте недоволни с ума, бъдете доволни със сърцето. Направете един опит да проверите вярно ли е това, или не. Някой път вие сте недоволни от вашите чувства, турете доволна мисъл. Ако имате недоволна мисъл, турете доволно чувство в себе си на мястото на недоволството. Това е икономия на силите, които действат във вашия организъм. За да икономисвате, трябва да се сменят тия състояния. Всичките хора, практично които са се подигнали, те са разбирали тия състояния, те са постигнали равновесие на характера.
Аз говорих тази сутрин, понеже някои сте недоволни по ум, а други сте недоволни по сърце. Казвате: „Няма разрешение.“ Онези, които са недоволни по ум, да бъдат доволни по сърце. Някои сте недоволни по сърце. Някои сте недоволни по ум. Няма друго разрешение. Вие ще се намерите в трудно положение. Ако човек не спазва този закон, не ви казвам какво може да дойде. Но никакво друго разрешение няма засега. При сегашните условия трябва да стане смяна между енергиите на сърцето и между енергиите на вашия ум. Сега стават, без да направите правилна обмяна. Който не направи правилна обмяна, в него иде онзи процес, както есенно време окапват листата. Казвате: „Тази работа е празна.“ Празно е едно място, второ, трето, четвърто, но идущата година трябва да дойдат пак. После пак окапват и няма никакво разрешение – от после е дошло окапването. Първоначално окапване на листата нямаше. Листата не са разбирали този закон, затова окапват. Ако вие не разбирате законите, ще дойде окапване на вашите листа, но трябва наука. Мнозина са казали: „Аз това го зная, това не е знание.“ Ако е за знание, аз зная всичко. Аз, почти откак свят светува, може да ви приведа исторически работи, но това не го считам знание.
Колко теории са създадени и изчезнали. Онова знание, с което сега може да разполагаме, може да се ползваш от него. Като идеш при природата, като говориш на нейния език, че тя да ти даде нещо, ти може да се ползваш от природата. Това наричаме знание. Като ѝ поговориш, по-щедра от нея няма. Но и по-скържава няма. Като ѝ поговориш на нейния език, по-щедра от нея няма, но ако не ѝ говориш на нейния език, по-скържава от нея няма. Ако някой път е много скържава, вие ѝ говорите на български. Ще разбирате езика ѝ. Като кажеш на нейния език, готова е всичко да даде. Поне една дума да знаете от това знание.
Тайна молитва
Петнадесета лекция на Младежкия окултен клас 6 януари 1933 г., петък, 5 часа, София – Изгрев
