Словото

Имате ли „камъни“? (не-хирургични методи)

Имате ли "камъни"?

 

Are you „Stoned“?

by chiropractor Claude M. Lewis,

Edith Hiett and Leon Hiett.

 

 

Не ми беше напълно ясно какво точно представлява храносмилателния процес, докато не прочетох тази книга.

 

В книгата са включени опитности на хора, които са се излекували от камъни в жлъчката чрез метода с прясно изцеден лимонов сок и зехтин.

Имате лошо храносмилане, газове, гадене?

„Състоянието на кожата ми се подобри!“

„Болките в стомаха изчезнаха!“

„Усещам лекота, нямам запек.“

„Теглото ми се нормализира.“

„На следващия ден след прочистването имах толкова много енергия, чувствах се нов човек. Не можех да повярвам колко добре се чувствам.“

„Мислех, че нямам нужда да правя изчистването на камъните от жлъчката , но изпих лимоновия сок и зехтина за да насърча жена ми, защото бях сигурен, че тя има камъни в жлъчката.

Тя изкара около две пълни супени лъжици малки жлъчни камъни.

Ами аз? Изкарах почти половин чаша… някой от тях големи колкото палеца ми.

След прочистването, не можехме да повярваме колко добре се чувстваме!!!“

 

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Авторите на текста не носят отговорност за последиците от прилагането на метода за прочистване описан тук.

Ако имате язва или други стомашно-чревни заболявания, моля консултирайте се първо с вашия лекар!!!

 

Информацията за изчистването на камъните от жлъчката не е медицинска рецепта, нито диагностика за определена болест.

Диагностика на заболяването трябва да се извърши от лицензиран и дипломиран лекар.

Ако имате съмнение в безопасността на метода описан тук, консултирайте се първо с вашия личен лекар.

За всяко самолечение, което прилагате върху себе си отговорността е ваша!!!

При болестно състояние всеки носи лична отговорност за избора на лекар и метода за лечение на болестта.

Методите описани тук, все още не са в съгласие с медицинската наука.

Тази книга предлага лечение, което е в съответствие със законите на Природата, за възстановяване на организма и повишаване на физическото благосъстояние, което може да се случи чрез премахването на камъните от жлъчката и подобрените функции на жлъчния мехур.

Авторите на книгата смятат, зе методите, съдържащи се в нея са надеждни и поради тази причина, са представени доказателства за съществуващи изследвания и опитности на хора, които успешно са го приложили.

Пълен доклад за метода на изчистването от камъни на жлъчката е подготвен за внасяне в Американската асоциация по Хиропрактика, Американската медицинска асоциация, и други…

Този доклад ще бъде оценен от тях заедно с данните за положителните резултати, постигнати чрез природните закони, за да се даде възможност на организма да се възстанови и обнови чрез силите на живата природа.

 

Бъдете здрави!

 

УВОД

В процеса на лечението, придобихме личен опит в не-хирургичния метод за отстраняване на камъните в жлъчката.

Бяхме впечатлени и много приятно изненадани!

Този метод надмина очакванията ни!

Застраховахме се от бъдещи здравословни проблеми, като изкарахме жлъчните камъни и вече се радваме на повече енергия и издръжливост, каквито нямахме от много години.

Осъзнахме, че това е причината за изтощението, което усещахме и приемахме като част от остаряването и живота.

Ние незнаехме нищо за камъните в жлъчката и че те могат да предизвикат влошаване на нашето здравословно състояние.

Един приятел ни препоръча метод за лечение на камъните в жлъчката, и ни разказа за малка брошура която видял. 'Имате ли „камъни“? от  Д-р Клауд Луис – каза, че е прочел брошурата два пъти.

След като прочетохме книгата на  Д-р Луис ние си отговорихме на много въпроси и се убедихме в положителните резултати на метода , защото книгата  съдържа писма на хора, които вече са прилагали лечението и са имали прекрасни резултати след това.

Самото лечение е много просто и лесно да се направи, също така и продуктите, които се използват в него са напълно естествени и безвредни: прясно изцеден лимонов сок и зехтин – това е всичко!

Губим ли нещо с този метод?

Ние ще се застраховаме от тихата заплаха на камъните в жлъчката, както и от появата на бъдещи остри здравословни проблеми свързани с камъни в жлъчката.

Имаме няколко приятели, които вече са преживели острата болка от камъните в жлъчката и депресиращата мисъл, че хирургичното отстраняване на жлъчката е най-добрият вариант за лечение за това заболяване.

Един от тези случаи може малко да ви изплаши.

Неговата жлъчна криза била толкова внезапна, че докато той шофира, едва е избегнал сериозен сблъсък с друг автомобил.

Без никакви предупреждение нито предварителни симптоми, нито болка, той се е чувствал прекрасно преди това.

Той изглеждаше напълно здрав и пълен със сили, но въпреки това, описва жлъчната си криза като истински нокаут-удар.

След като го откарват в болницата, му казват че хирургичното отстраняване на жлъчката е единствения вариант.

Сега той трябва да следи много внимателно с какво се храни, защото някои храни могат да му причинят храносмилателни проблеми – ежедневни храни, като маруля например, която никога не е била проблем преди да му отстранят жлъчния мехур.

Тази случка ме кара да си задавам въпроса. Това може да се случи и на мен?

Друг случай на наша позната, една дама, която обича да плува почти толкова, колкото обича и да готви, след отстраняването на жлъчния ѝ мехур тя вече не можеше да се наслаждава на любимото си хоби, както преди.

Заради белегът, който беше останал от операцията, тя можеше да плува само в басейна у дома, и с цял бански костюм.

Ами нейната страст към готвенето? Тя каза че е много разочарована, защото преди операцията, лекарите са я уверили, че тя няма да има никакви ограничения за храните които да яде, казали са ѝ че след операцията, отново ще е в състояние да яде всичко което обича.

Фактите обаче са други, след хранене, тя усеща храносмилането много болезнено, дори непоносимо болезнено, особено ако се храни с месо, сметанови сосове, и всички други видове сосове, топъл – прясно изпечен хляб, макаронени изделия, зелена салата, сладкиши и др.

„По-лесно е да изброя няколко неща, които мога да ям, отколкото тези, които не мога!“

За съжаление, това е вече един постоянен проблем за нея. Операцията на жлъчния ѝ мехур е била преди повече от 15 години, а проблемите ѝ с храненето продължават и до днес, тъй като те са се появили в процеса на възстановяването ѝ веднага след операцията.

Разказахме на някои наши познати, които бяха изправени пред неизбежното хирургическо отстраняване на жлъчния мехур, описахме им метода чрез който ние извадихме нашите камъни без операция, и им предложихме да опитат този метод.

Обяснихме им, че лечението е много просто и безболезнено, и също така, те ще имат под пълен контрол над тялото си през цялото време.

След като вече нямате нужда от операция, няма да отсъствате от работа за дълго или да липсвате на вашето семейство докато сте в болницата, няма болка, нито продължително възстановяване и загуба на време след операцията.

Това звучи прекалено хубаво за да е истина, но този метод работи при повечето хора!

Разбира се има и хора които са скептично настроени към този вид лечение.

Разбираме, отношението им. В крайна сметка, преди няколко години, ние също не бяхме толкова отворени към нови идеи, и не полагахме толкова усилия и грижи за нашето здраве, но от тогава много се променихме, това е друга история която ще разкажа друг път.

Достатъчно е да се каже, че сега се чувстваме по-добре, свалихме килограми, изглеждаме по-млади, мислите и съзнанието ни са по бистри и ясни и искаме да споделим нашите резултати с всичките ни приятели.

Подобряването на здравословното ни състояние и това да се чувстваме по-добре от преди, са резултат на това че бяхме отворени за нови и различни идеи, като този метод за изчистване, той беше нещо ново и непонятно за нас.

Това лечение на жлъчката влиза в тази категория – новото и различното – но ние научихме, че този метод е помогнал в живота на много хора.

Това със сигурност много ни помогна, и ние сме готови да споделим тази идея с всеки който иска да я чуе и приложи.

Присъствахме на семинар, за да слушаме  Д-р Луис, който говореше за не–хирургичното отстраняване на камъни в жлъчката и се срещнахме с него след това. В този разговор, той изрази желанието си да се разшири тази информация и да преразгледа неговата брошура, която издаваше до този момент, така че да може по-ефективно да се помогне на повече хора и да не се налага непременно личен контакт с лекар, а да могат сами да си помогнат.

Съгласихме се да съдействаме, и да обогатим тази информация, като ви представим всичко необходимо за лечението събрано на едно място.

За да помогнем на Д-р Луис, да сподели тази идея, беше необходимо да прочетем повече информация по темата. Знаех, че функцията на жлъчния мехур е неразделна част от нашето храносмилане, но за да разбера повече за процесите, които се случват в организма, беше необходимо да прочета  всичко за криволичещото пътуване на храната в тялото ни, започващо когато сложим хапка храна в устата си.

Така че, отидох в библиотеката за да науча повече за камъните в жлъчния мехур, жлъчката течност и т.н.

Нарисувах си модел на храносмилателния процес. Тази рисунка не е нещо, което би било полезно на една медицинска сестра или лекар, но беше много полезно за мен, обясних си начина, по който функционира жлъчния мехур и различните роли, които изпълнява в организма.

Докато съставях скицата на храносмилателния процес, все повече срещах термини от медицинските справочници, които са трудни за разбиране, без някаква дефиниция към тях. Някои от тях са думи, които смътно си спомнях от гимназията и научните курсове в колежа, но някои от тях са напълно нови за мен.

В написването на този обзор, за храносмилателния процес, аз се опитах да не използвам толкова много сложни думи и термини.

Въпреки това, открих, че има някои имена, които трябва да бъдат споменати, тъй като те са единствените наименования за нещо.

Направих списък от термини, и ги дефинирах, за да ви спестя време, да търсите значението им в речници и справочници.

Също направих и списък, с всички книги, които използвах, защото някой може да пожелае, да прочете повече по темата. Използвах цялата налична библиотека която имах, не само една енциклопедия.

 Д-р Луис добави в списъка „Препоръчителна литература“, книгите които той знае, и това е само капка в морето. Той каза, че има толкова много книги с методи за прочистване , че не може да ги изброи всичките, но препоръчва някои, които са подходящи за да имате добра основа на знанията ви.

Ако се интересувате как да подобрите вашето здраве, моля, прочетете следващите редове.

Медицински термини и дефиниции

Корем – частта от тялото, която се намира между гръдния кош и бедрата и обхваща уретерите, червата, черния дроб, ануса, пикочния мехур, жлъчния мехур и половата система, с изключение на гърдите. При хората, както и при много други гръбначни животни, е областта между гръдния кош и таза (диафрагмата разделя гръдната кухина и коремната кухина).

Храносмилателна система – представлява група от органи, свързани морфологично и функционално в една силно навита храносмилателна тръба. Простира се по цялото протежение на тялото като започва от устата и завършва с ануса. Органите, които участват в изграждането на тръбата се различават по анатомотопографско положение, форма и устройство, което е в тясна връзка с функцията им. Структурата на органите зависи и от вида на храната и начинът на нейното набавяне.

Билирубин – в чисто състояние представлява кафеникави кристалчета. Основният пигмент на жлъчка, оранжево–червен цвят.

Биливердин – зелен пигмент на жлъчката, произведен чрез окисление на билирубина.

Болус – сдъвканата храна в устата, готова за поглъщане, или храната в хранопровода или червата, която се придвижва от перисталтика по протежение на червата.

Холецистектомия – хирургично отстраняване на жлъчния мехур.

Холецистокинин – ензим, който се освобождава през лигавицата на тънките черва(дванадесетопръстника), този ензим стимулира свиването на мускулите на жлъчния мехур и отпуска мускулите на сфинктера.

Дуктус Холедохус – oбщият жлъчен канал.

Ободно черво – елемент на храносмилателната система при повечето гръбначни, основна част на дебелото черво. В него протича подпомагана от бактерии ферментация на неусвоения хранителен материал, като от него се извлича вода и сол. При бозайниците ободното черво се състои от четири части:

Възходящо ободно черво (colon ascendens)

Напречно ободно черво (colon transversum)

Низходящо ободно черво (colon descendens)

Сигмовидно ободно черво (colon sigmoideum)

Киста – има форма на затворена торбичка, съдържаща течност или друга полу–твърда смес.

Храносмилателни ензими – биологични вещества, които ускоряват химическите реакции в организма.

Дуктус – латинската дума за тръба.

Дванадесетопръстник – началната част на тънкото черво, което е част от общата храносмилателна тръба. Той има формата на подкова с отвор, насочен нагоре и наляво, и започва от пилора на стомаха, като общата му дължина е 25 – 30 cm. Прикрепен е здраво за задната коремна стена.В тънкото черво се изливат алкалните секрети на задстомашната жлеза и черния дроб, които заедно със стомашните сокове служат да неутрализират киселия химус след постъпването му в дванадесетопръстника през пилорния сфинктер.

Ембрион – ранните етапи на плода, особено преди края на втория месец.

Ембриология – наука, която изучава развитието на човешкия зародиш по време на неговото вътреутробно развитие. Ембриологията е наука пряко свързана с цитологията и хистологията. Разглежда и обяснява различни феномени в областта на развитието на човешкото тяло.

Глобули – малка сферична маса.

Чернодробно / Hepatic / – във връзка с черния дроб.

Хормони – продукт на жлези с вътрешна секреция.

Илео–цекална клапа – сфинктерен мускул намиращ се на границата между тънкото черво и дебелото черво.Основната му функция е да не позволява съдържанието от дебелото черво да се връща назад към тънкото черво. Това е единственото място в стомашно-чревния тракт, което се използва за усвояването на Витамин В12, както и за усвояването на жлъчните киселини. Ежедневно около два литра течности преминават през илео-цекалната клапа в дебелото черво.

Хълбочното черво (илеум) – последната част на тънките черва; от латинската дума(ileum), която означава „усукан“.

Купферови клетки – големи звездообразни клетки, прикрепени към стените на черния дроб, които са един от механизмите за защита на тялото в борбата с инфекциите.

Лангерхансовите острови – разположени в задстомашната жлеза (панкреас). Тя секретира три основни хормона – инсулин, глюкагон и соматостатин. И трите хормона при отделянето си през капилярните стени навлизат в кръвта.

Дебело черво – представлява крайната част от храносмилателния канал при човека, гръбначните и някои от безгръбначните животни. То се простира от илео-цекалната клапа (ileocaecal valve) на Баухин, където то се съединява с тънкото черво, до заднопроходното отвърстие, наричано още анус.

Осмоза – представлява спонтанно преминаване на водни молекули през пропусклива преграда от страната с по-ниската им концентрация към страната с по-високата им концентрация. Това постепенно води до изравняване на концентрацията на водните молекули от двете страни на преградата.

Панкреас – известен още под името задстомашна жлеза е голяма храносмилателна жлеза, разположена напречно върху задната стена на коремната кухина. Има продълговата форма наподобяваща грозд с дължина около 14 – 18 см. Тежи около 80 – 90 грама и се състои от няколко отдела – глава, тяло и опашка. Главата се намира в дясно, в извивката на дванадесетопръстното черво и е насочена надолу, докато останалите части са разположени по-нависоко хоризонтално и завършват на нивото на далака (слезката).За едно денонощие панкреаса отлъчва около 1,5 – 2 литра панкреатичен сок.

Функциите на задстомашната жлеза са храносмилателна (външна секреция) и ендокринна (вътрешна секреция). Външна е секрецията на храносмилателни ензими (кухината на стомашночревния тракт се интерпретира като „външна“ за организма, тъй като има комуникация с външната среда и не е стерилна). Вътрешна (ендокринна) е секрецията на хормони. Глюкагонът и инсулинът вземат участие във въглехидратната обмяна – глюкагонът повишава кръвната захар, а инсулинът я намалява.

Външната секреция се регулира по нервен и хуморален път. Дразненето на блуждаещия нерв усилва секрецията на панкреаса. Проникването на солна киселина в дванадесетопръстното черво предизвиква отделяне на панкреатичен сок. Под нейно влияние в лигавицата на дванадесетопръстника се образува фермента секретин, който по кръвен път стимулира секрецията на панкреаса. Задстомашната жлеза секретира още два фермента:

липокаин – възпрепятства мастната филтрация в черния дроб.

креин (падутин) – има вазодилатативен ефект.

Перисталтиката – радиално–симетрична контракция на мускулите на червата, която се разпространява като вълна. При повечето организми, перисталтиката се изразява в постъпателно свиване на гладката мускулатура, което спомага за придвижването на съдържанието в храносмилателния тракт. От друга страна, червеите например, използват сходен механизъм за да се придвижват.

Перисталтичните движения – осъществяват се от последователното съкращение на циркулярния слой по протежение на червата от оралния към аналния край, като съседният участък разположен дистално се отпуска.

Перитонеум – Коремницата (на латински: peritoneum), известна и като перитонеум, представлява серозна ципа, покриваща стените на коремната кухина и вътрешните органи.

Кръвна плазма – течният компонент на кръвта, в който плават кръвните клетки. Съставлява около 55% от обема на кръвта. Основната съставка е водата (90%-92%) с разтворени в нея органични (7%-8%) и неорганични вещества (1%). Органичните вещества са разнообразни белтъци, въглехидрати и мазнини, витамини, ензими, хормони и органични киселини.

Пилорен канал – свързва се към дванадесетопръстника. В края на пилорния канал се намира пилорния сфинктер (pyloric sphincter), или клапи, който представлява мощна пръстеновидна мускулатура, позволяваща храната да преминава от стомаха към дванадесетопръстника.

Тънки черва – разполагат се в централната част на коремната кухина, силно нагънато. Относителната дължина при зрял мъж е 6,9 m, а при жената е 7,1 m. Този размер обаче може да варира в големи граници от 4,6 до 9,8 m. Средния диаметър на просвета е 2,5 – 3 cm като най-голям е в областта на дванадесетопръстника, около 4 – 5 cm, като към края си постепенно намалява и достига около 3 cm.

Тънкото черво има три части:

Дванадесетопръстник (на латински: duodenum) — обхваща първите 25 – 30 cm от тънкото черво. Тук се отваря жлъчният канал и каналът на        задстомашната жлеза.

Празно черво (на латински: jejunum) – с дължина 2/5 от останалата част.

Хълбочно черво (на латински: ileum) — с дължина 3/5 от останалата част.

Сфинктер на Оди – кръгъл гладък мускул, свързащ терминалните части на жлъчката и големите панкреатични канали в стената на дванадесетопръстника. Сфинктера на Оди контролира потока на жлъчката и панкреатичния сок в дванадесетопръстника и предотвратява навлизането на чревното съдържание в жлъчния и панкреатичния канал.

Язва – рана по стените на хранопровода, стомаха или на дванадесетопръстника.

Урина – отпаден продукт на организма образуван в бъбреците посредством филтрация на кръвта.

Kлапан – гънка в тръба или пасаж за предотвратяване на обратен поток на съдържанието.

Вътрешности – вътрешени органи, но най-вече в гръдния кош и корема, включително сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците, червата, и т.н.

Описание на Храносмилателния процес

Храносмилателната система на човека може да бъде разделена на няколко части, всяка от които има своя роля в усвояването на хранителните вещества, от храната, която ядем, до изхвърлянето на отпадъците. Разпределението и усвояването на храната е улеснено от храносмилателните ензими, които помагат в процеса за редуциране на храната в микроскопични капчици, които могат лесно да преминат през стените на малките черва, и от там да бъдат усвоени от кръвния поток.

Устата, зъбите, венците, езика и слюнчестите жлези първи разграждат храната, която ядем. Дъвченето е процес, който раздробява храната, за да може лесно да бъде погълната. Слюнката допринася със своето смазочно действие, също изпълнява ролята на първия храносмилателен ензим, този който първоначалното разгражда нишестето. Езикът се движи около храната в устата, от дъвкането храната се образува в малка топка, наречена болус, това прави по-лесно преглъщането.

В хранопровода, храната се придвижва бързо и ефективно чрез клапи , предназначени да предотвратят всяко обратно повръщане на храната.

Мускулите в стените на стомаха променят консистенцията на храната , докато мощните храносмилателни течности , произведени в стените на стомаха, (включително солната киселина и пепсина) взимат роля в химическото разпадане на веществата. В края на стомаха се намира клапата – сфинктер на пилора – която се отваря, за да позволи на храната да навлезе в дванадесетопръстника, горната част на тънките черва. В тънките черва се осъществяват крайните етапи в разлагането нa храната.

Жлъчната течност се произвежда в черния дроб, и се съхранява в жлъчния мехур, тя помага за разграждане на мазнините в дванадесетопръстника , а също така намалява киселинността на стомашната каша – това е, което се нарича храна на този етап от храносмилането. Панкреасът освобождава други храносмилателни сокове в панкреатичния канал, който е свързан към общия жлъчен канал, точно преди да навлезе в дванадесетопръстника. Ролята на тези сокове е, да завършват процеса на храносмилане за протеините и въглехидратите. Храната се изтласква през сложения лабиринт на тънките черва, чрез вълни на свиване и отпускане, наречени перисталтика. Храносмилателните ензими и сокове продължават да работят върху храната и да я разграждат до по-малки и по-малки компоненти, така че да може да проникне през стените на тънките черва и да се абсорбира от кръвния поток.

 

 

След като кръвта е усвоила хранителните вещества, те отиват до всички части на тялото, където клетките буквално ядат това, от което те се нуждаят като енергия, за ремонт и поддръжка на тъканите, за израстването новата тъкан , както и всички други функции, които специфичните клетки могат да изпълняват.

Остатъците след този етап на храносмилането са, несмилаемите частици или несмляната храна в течно състояние. Тези отпадъци се придвижват през илеоцекалната клапа от илеума, последната част на тънките черва, в цекума, първата част на дебелото черво. В дебелото черво, водата се абсорбира обратно в тялото, оставяйки полутвърда маса от отпадъци, които се придвижват през дебелото черво до ректума за екскреция през аналния канал, или ануса.

Записки по анатомия

Жлъчният мехур се намира непосредствено под десния лоб на черния дроб. По форма и размер, той прилича на малка круша – капацитетът му е около две чаени чаши, но водата се резорбира от организма, така че съхраняваната жлъчка е силно концентрирана. Жлъчният мехур, всъщност притежава достатъчно концентрирана жлъчка (около 450 мл.) за нуждите на организма за около 24 часа.

Жлъчната течност се произвежда от черния дроб, и нейното производство е може би най-добре познатата функцията на черния дроб, въпреки че редовно извършва почти 500 химически процеси в организма.

Жлъчната течност се отделя непрекъснато от черния дроб, но влиза в дванадесетопръстника, само когато е необходимо, така че жлъчната течност се концентрира и се съхранява в жлъчния мехур. Жлъчната течност е изключително важна за храносмилането, тъй като съдържа жлъчни соли и съединения, които разграждат мазнините на малки глобули.

Жлъчната течност пренася някои отпадъчни продукти от черния дроб. Сред тях са отпадъци, останки от хемоглобина, молекули – от мъртвите червени кръвни клетки – които сега са наречени жлъчен пигмент, и са оцветени в различни нюанси на червено, оранжево и зелено. Те придават на цялата жлъчна смес жълто-зелен цвят, жлъчката придава своята пигментация на храната, която се движи през червата. В действителност, химусът запазва цвета на жлъчната течност през храносмилателния процес и все още е с червеникаво–кафяв цвят, когато се изхвърли от тялото като изпражнения.

(Химусът – представлява течно или полутечно съдържание от частично смляна храна, вода, солна киселина и различни храносмилателни ензими. Той е резултат на механично разместване, стриване, раздробяване (на твърди частици до 1 – 2 мм), смесване и втечняване на храната от стомашния гладък мускул, както и на биохимично разлагане от страна на стомашния сок.

В зависимост от количеството и съдържанието на храната, стомахът ще я смила до химус от 40 минути до няколко часа. Тази каша се изхвърля от стомаха през пилорната клапа към дванадесетопръстника.

Химусът се неутрализира от панкреасния сок, чревния сок и жлъчката, като частично се смила от панкреасните ензими.)

Някои жлъчни пигменти се абсорбират в кръвния поток и в крайна сметка се изхвърлят с урината. Ето защо кръвната плазма и урината имат жълтеникав цвят.

Понякога поради запушване на жлъчните пътища , или по други причини , необичайно голямо количество на жлъчен пигмент влиза в кръвта.

Това от своя страна се проявява в кожата и лигавиците , в бялото на очите , и като цяло дава индивидуална жълтеникава бледност на кожата. Това състояние се нарича жълтеница.

Жлъчните пигменти,  билирубин – златисто–червен – и биливердин – жълтеникаво–зелен –  оказват въздействие на бактериите в червата и в процеса на намаляване, променят цвета си до жълтеникаво кафяв . Това се нарича „стеркобилин“, той оцветява отпадъците, които се изхвърлят от тялото.

Билирубин и биливердин са отговорни за цветовете , които виждаме на кожата ни, когато ние страдаме от натъртване на меките тъкани – синини по ръцете или краката. Постепенно цвета на синините се променят от тъмно червен, към зеленикаво–син, до жълтеникаво–зелено, и накрая става жълтеникаво–кафяво–жълто, и в крайна сметка се нормализира до цвета на кожата – това е начина, по който моите синини прогресират . Сега научавам, че жлъчния пигмент прави всички тези промени.

Друг важен фактор в храносмилателния процес е алкалността на жлъчката. Това нейно качество, помага да се неутрализира киселината от стомаха и създава благоприятен климат, за да продължи ефективно храносмилането.

Съхранената, концентрирана жлъчка се разрежда в дванадесетопръстника, когато е стимулиран от Холецистокини́н. Този ензим се освобождава от лигавицата на червата, като част от една много сложна верига от събития:

Частично смляната храна(химус), се изхвърля от стомаха в дванадесетопръстника; химусът е много киселинен и киселинността дразни клетките на тънките черва, карайки ги да произвеждат Холецистокини́н, който предизвика мускулни контракции в жлъчния мехур, отделя се жлъчка в дебелото черво, където жлъчката емулгира мазнините и помага за неутрализиране на киселинността. Панкреатичните сокове, които са специфични за усвояването на протеините и въглехидратите, се присъединяват към жлъчните сокове непосредствено преди навлизането им в дванадесетопръстника, тези храносмилателни сокове продължават да разграждат храната, докато тя се предвижва през тънкото черво.

Един автор, посочва стомаха като „най-великият лъжец в анатомията на тялото“, защото той често показва симптоми, когато истинският проблем е на друго място.

Проблемите в жлъчния мехур често се изразяват като стомашни болки. Всички бактерии , консумирани в храните, влизат в червата и кръвта, и от там преминават през черния дроб за да бъдат пречистени, така че едни и същи бактерии, често се озовават в концентрираната жлъчка в жлъчния мехур. Понякога тези бактерии могат да причинят инфекция и/или възпаление на лигавиците на жлъчния мехур. Това може да продължи с години, и да не е толкова голям проблем, но създава леки храносмилателни смущения, като образуване на газове в стомаха. Понякога, това състояние е причина за образуването на камъни в жлъчката. Камъните могат да се формират навсякъде в кухините на тялото, където има течност, която съдържа минерални соли, които могат да кристализират. Камъните могат да бъдат големи или малки, а понякога, те растат заедно и се напластяват един в друг, образувайки големи жлъчни камъни. По-малките камъни често се отделят заедно с концентрираната жлъчка и се изхвърлят от тялото без проблем; големите, обаче, се изтласкват от същите мускулни контракции, като малките, но може да се заклещят в канала, което води до състояние, известно като жлъчни колики, или жлъчнo-камънни колики, което е едно от най-болезнените известни заболявания.

Kамъните в жлъчката могат да бъдат незабележими. В аутопсии на хора, често намират жлъчния мехур, пълен с камъни, въпреки че починалият не е имал оплаквания от тях, докато е бил жив.

Почти половината от хората, които имат камъни в жлъчката нямат симптоми. Около 30% от хората, които имат симптоми, не винаги ги разпознават като симптоми на камъни в жлъчката, тъй като те могат да бъдат под формата на газове в стомаха и/или чревни газове или спазми в горната дясна коремна област, като болката е краткотрайна и скоро вече е забравена. Това може да бъде причинено, когато жлъчните камъни блокират жлъчните пътища и причинява жлъчни колики, защото жлъчния мехур се опитва безуспешно да изпразни жлъчната течност в червата. Ако камъка излезе от жлъчния мехур, и мине от жлъчния канал в дванадесетопръстника, блокирането причиняващо колики се прекратява а с него спира и болката.

Ако камъка остава заклещен в жлъчните пътища за дълго време, като блокира изхода на жлъчния мехур, тогава може да предизвика обструктивна жълтеница. В това тежко заболяване, жлъчната течност не може да премине правилно от черния дроб през жлъчния мехур в жлъчния канал, и с натрупването на жлъчен пигмент, билирубина в кръвта става причина кожата да пожълтява.

Концентрацията на холестерол по отношение на концентрацията на жлъчни соли е важен фактор в образуването на камъните в жлъчката. Ако концентрацията на холестерол е по-висока в сравнение с концентрацията на жлъчните соли, холестерола се отделя от разтвора и се образуват гранулирани частици, които могат да растат в жлъчката и от тях да се образуват жлъчни камъни.

Холецистит, възпаление/инфекция на жлъчния мехур, може да се случи, ако жлъчните пътища останат блокирани достатъчно дълго време, и да запушат жлъчния мехур и това да е причината бактериите да започнат да растат. При холецистит, жлъчния мехур е подут и възпален. Това състояние може да доведе до жлъчни колики , с остра болка, която отшумява. Въпреки това, в холециститa, температурата се повишава , последвана от гадене и повръщане. 75% от хората, които са били лекувани от холецистит вече са имали проблеми с жлъчния мехур. Понякога ,жлъчния мехур може да се подуе прекалено много; в такива редки случаи трябва спешна медицинска помощ, защото може да се развие много сериозен вид перитонит.

Очевидно е, че всеки, който има проблеми с жлъчния мехур трябва да даде си даде сметка за това, което трябва да направи за да подобри своето здраве в тази ситуация.

Статистиката показва, че повече жени, отколкото мъже, имат камъни в жлъчката. Също така, колкото повече остарявате, толкова по-вероятно е да имате камъни в жлъчката. И никой не знае защо тези неща се случват в организма.

Хирургичното отстраняване на жлъчния мехур, наречено холецистектомия, се счита за „предпочитан метод“ за лечение на камъни в жлъчката. В една книга описват подробности за процеса, в кратка статия, която може да бъде успокояваща за някои, но имаше обратен ефект върху мен.

Разрезът на снимката изглежда дълъг около петнадесет сантиметра и се намира на няколко сантиметра над пъпа, разрезът е наклонен надолу по линията на долната част на гръдния кош. Познавам няколко души , които след тази операция ми показаха своите белези. Повярвайте ми , тези дами вече не носят бански костюми от две части, защото – макар и не идентични – техните белези започват близо до пъпа, но истинските се простират чак до гърба, един от тях дори се простира на разстояние от дясната плешка.

Под пълна анестезия, жлъчния мехур се изряза и се отстранява, операцията продължава средно около един час и половина–два часа.

Пациентът се храни интравенозно в продължение на няколко дни, постепенно се възстановява за да яде и пие нормално.

Две седмици обикновено продължава престоят в болницата.

Времето за пълно възстановяване е около два месеца.

 

Не-хирургично отстраняване на камъни в жлъчката

 

Текстът по-долу е от семинар на Д-р Клауд Луис на тема „Не-хирургично отстраняване на камъни в жлъчката“.

След лекцията той отговаряше на въпроси, които също сa включени тук.

 Д-р Луис:

 

Тази вечер ще говорим за не–хирургичното отстраняване на камъни в жлъчката. Някои от вас са изпитали процедурата върху себеси, други тепърва планират да я направят. А трети са просто любопитни или са сигурни, че това не се отнася за тях, но всички ще останете много изненадани.

Първо, ние трябва да разберем, че няма анормални функции в организма. От време на време, ще чуете някой да казва, щитовидната жлеза или  хипофизата, или някоя друга жлеза, е в неизправност. По дефиниция, не съществува възможност за неизправност в тялото, не можете да произведете пот от слюнчестите жлези в устата, те произвеждат само слюнка. Потните жлези не могат да отделят друго освен пот, така че никога не може да има неправилни функции в тялото. Единственото нещо, което се променя, е времето и количеството.

Жлезата може да има забавена дейност, или да не работи, когато се нуждаете от нея, или хипер-функция или твърде слаба функция. Един мускул винаги има контракции, един нерв винаги предава импулси, жлезите винаги отделят свой собствен ензим или хормон, те произвеждат точно това, за което са създадени.

Има три неща, които ще ви накарат да отидете при лекаря: (1) болка, (2) мускулни контракции, и (3) висцерални симптоми. Болката показва дразнене на сетивните нерви. Мускулните контракции показват дразнене на моторните нерви. Висцералните симптоми се проявяват, когато има твърде голяма или твърде малка функция, или след изтичане на срока за действие, когато висцералния нерв е раздразнен.

В тялото на човек има четири органи, които пречистват кръвта. Те са, черния дроб, бъбреците , белите дробове и кожата. Черният дроб премахва предимно маслено разтворими примеси. Бъбреците отстраняват водата и водоразтворимите примеси. Белите дробове отстраняват газообразни примеси и кожата се грижи за всичко останало.

Позволете ми да се коригирам: Холестеролът не е примес, но той се превръща в примес ,когато остане в тялото прекалено дълго. Всеки, който е пържил храна в престояло олио, знае че гранясва. Маслото в кръвния поток – е холестеролът – ако се задържи на едно място много време, ще се получи гранясване, това е работа на черния дроб да го премахне, заедно с някои жлъчни соли и други неща.

Китайците казват, че причината за всички болести е в претоварването. Това най-вероятно е прекалено опростяване на проблема, но има зрънце истина в този цитат. Така че, ако претоварването и задръстването причиняват заболяване, следва, че циркулацията и движението са лечение за болестта. Не само циркулация на кръвта, но също и химуса трябва да се движи през храносмилателния тракт, или стомашно-чревния тракт, както е известен. С други думи, трябва да има движение в тялото ви, както течащата река и планинския извор, ако в тялото ви се натрупват отлагания, тогава ще имате едно блато.

Черният дроб е най-важният орган за пречистване на кръвта в тялото. Това не е мое мнение. Мисля, че Бог е има пръст в това, тъй като черният дроб има регенеративна сила. Ако порежете кожата на тялото си, ще остане белег. Имам няколко белези , които го доказват това ,и съм сигурен, че всички в тази зала имат по един или два белега от порязване. Ако нараните някой орган в тялото, дали случайно или нарочно, също и в хирургията – всеки орган, включително стомаха , сърцето, белите дробове, дори мозъка – ще образуват съединителна тъкан, с изключение на черния дроб. Докато кръвоснабдяването е адекватно, ако е запазен дори един фрагмент от здрава тъкан, черния дроб, ще се обнови и ще реформира Купферови клетки, работните клетки на черния дроб,  без съединителна тъкан. В това отношение, черния дроб може да се окаже най-важният орган в цялото тяло, тъй като може да се самовъзстановява, и това е нещо, което дори главния мозък и гръбначния мозък не могат да направят.

Без значение какви са вашите симптоми , причината за болестта може да бъде, слабата циркулация в организма. Далакът и други органи преработват мъртвите червени кръвни клетки в жлъчни соли и други странични продукти. (Имайте предвид, че не ги наричам примеси, тъй като те обикновено са открити в тялото. Въпреки това, ако те са в прекомерни количества, се превръщат в проблем за организма.) Солите в жлъчката са нещо нормално за организма, когато са в нормални количества. Черният дроб премахва излишните жлъчни соли, холестерол и вода, както и някои отпадъци, и ги изпраща в жлъчния мехур за съхранение. Ето защо, жлъчния мехур е буквално, септичната яма на основния пречистващ кръвта орган, черния дроб.

Черният дроб е основният химически завод в организма.

Спомням си, когато бях в колежа по хиропрактика, един от съучениците ми беше химик. Той направи едно сравнение, което остана в съзнанието ми. Каза ми, че ако се построи завод за извършване на всички химични функции, които черния дроб на един човек може да изпълнява, заводът ще трябва да покрива 500 акра (2 квадратни километра). Така че това е доста сложен орган.

Докато черния дроб може да изхвърля всички свои крайни продукти и отпадъци, той ще работи ефективно и няма да има проблеми. Виждате ли, ние се връщаме на китайската теория за задръстванията, които причиняват всички болести, затова циркулацията и движението в организма лекуват. Черният дроб трябва да пази себе си чист, той трябва да се самопочиства, и той изхвърля всички отпадъци в жлъчния мехур.

Черният дроб премахва излишния, жлъчния сок, излишния холестерол и отпадъчни материали, и ги праща в жлъчния мехур за съхранение. Там водата, около 95% – се отстранява и абсорбира от организма и крайния продукт, който се съхранява в жлъчния мехур е концентрираната жлъчката.

Това са двете основни функции на жлъчния мехур: (1) Да отстранява до 95 % от водата изхвърлена от черния дроб и (2) за да съхранява концентрираната жлъчка, състояща се от жлъчен сок, холестерол и малки количества вода, до момента в който жлъчния сок ще бъде необходим на дванадесетопръстника за разграждане на мазнините.

Сега имаме концентрирана течност с твърди частици в суспензия(в химията, суспензия означава, хомогенна течност съдържаща неразтворими твърди частици, които са достатъчно големи, за да се утаят.), съхранени в торбичка с крушовидна форма, наречена жлъчен мехур .

За да разберем по-добре какво се случва в този процес, нека сравним концентрираната жлъчна течност с течен продукт, например, бензин. Бензина е течност с твърди частици в суспензия. Да приемем, че част от бензина се изпари. След това ние добавяме още, и го оставяме да престои – и да се изпари още от него. Добавете още бензин, оставете го да се изпарява, и така нататък. В крайна сметка, ние ще имаме гъста, подобна на катран смес със остатъчни вещества.

Е, в случая със жлъчните соли, водата и холестерола, след като водата се реабсорбира от организма. Остатъците, които са се утаили – твърди конкреции с минерално съдържание, това ние наричаме ​​камъни в жлъчката.

Жлъчните камъни не са истински камъни, каквито сме свикнали да виждаме. Повечето от нас определят като камък, нещо което можете да потъне във водата, но жлъчните камъни изплуват над водата, или поне по-голямата част от тях го правят. В това отношение, те не са истински камъни.

Около 97–98% от всичките камъни в жлъчката, са предимно холестеролови камъни. Те съдържат около 92–94% холестерол – холестеролът е мазнина; мазнините плават над водата – така че, не се изненадвайте, ако видите камъните от жлъчката да изплуват над водата. Може би те нямат достатъчно калций или натрий да надделеят над мазнината, така че по-голямата част от камъните в жлъчката плуват над водата.

За храносмилателния процес, е необходима жлъчна течност.

(1) Жлъчната течност е необходима за да неутрализита киселините от стомаха. Жлъчката е алкална и това помага, за да неутрализира успешно стомашните киселини. Когато ядете нещо, стомахът произвежда солна киселина, глутаминова киселина и пепсин. Те са храносмилателни продукти на стомаха. Когато киселинноста в стомаха достигне 4,5 рН, тя причинява дразнене на пилорния клапан – това е малък капан в долната част на стомаха, пилорния клапан се отваря и изпразва 10–25% от съдържанието на стомаха в тънките черва. Клетките на тънките черва не обичат киселина – киселината ги дразни. Сега се връщам към предишната ми мисъл: Всеки път, когато се раздразни някоя клетка в тялото, тя изпълнява своята специална функция, за която е създадена, както и клетките на дванадесетопръстника – това е първата част на тънките черва – те произвеждат  холецистокинин. Холецистокинин, това е просто една голяма дума, която означава – стимулиране на жлъчния мехур.

Всеки път, когато видите дума в научния или медицински жаргон, че има сричката „киста“ в нея, тази дума се отнася до органите за съхранение, например жлъчния мехур, пикочния мехур и т.н., защото киста буквално означава казанче. Холецистектомия означава, хирургическо отстраняване на жлъчния мехур. Холецистокининът е ензим, произвеждан в дванадесетопръстника за конкретната цел, а именно да причини мускулни контракции в жлъчния мехур.

Холецистокинина влиза в чернодробната портална система. Порталната чернодробна система е потокa на кръв, който се влива директно от тънките черва в черния дроб. Черният дроб изпраща част от този холецистокинин в жлъчния мехур. Част от холецистокинина, отива в общия кръвния поток, но той е силно специализиран продукт – той не предизвиква контракции в мускулните клетки, така че това няма да повлияе на останалата част от тялото. Той влияе единствено на мускулните клетки в жлъчния мехур.

Същото нещо се случва и с други хормони в организма. Например, хипофизната жлеза в основата на мозъка произвежда хормон, известен като ADH – това означава, антидиуретичен хормон – специализиран за работата на бъбреците. Той не влияе на никой друг орган в тялото, само на бъбреците.

Холецистокинина е от същата категория силно специализирани ензими. Този хормон работи само в жлъчния мехур, причинявайки спазми в мускулите му, в съотношение пропорционално на размера на холецистокинина който е в жлъчката. С други думи, количеството на киселина, която е обичайния дразнител в дванадесетопръстника определя размера на холецистокинин който се произвежда, така, равно количество от жлъчната течност ще бъде изпратена в дванадесетопръстника да неутрализира киселината.

(2) Втората цел на жлъчката е да емулгира мазнините. Жлъчните соли са подобни на детергенти, които позволяват на мазнините да се разградят в глобули, които се смесват с течност. Ние знаем, че мазнини и вода не се смесват, но помислете за хомогенизираното мляко: маслото се разпределя равномерно в млякото. Е, това е същото, което се случва, когато жлъчката разгражда мазнините в дванадесетопръстника. Когато мазнината е в емулсия, панкреасните ензими, могат да вършат своята работа.

Не забравяйте, че мазнините в нормалния хранителен режим са много необходими, независимо дали в растителна форма или в друга форма. Когато спазвате диета, не трябва изцяло да отписвате мазнините. В действителност, ако гладувате, трябва да пиете по една супена лъжица масло(олио), сусамово или някакъв друг вид растително студено–пресовано масло, сутрин на гладно, за да стимулирате производството на жлъчна течност. Ако жлъчката циркулира, тя ще даде нужната почивка на храносмилателния тракт и той ще функционира правилно.

(3) Третата функция, на жлъчката е, че тя действа като естествен лаксатив(разхлабител) за дебелото черво. Когато се храните правилно,  количеството жлъчна течност се определя в зависимост от стимулацията, която предизвиква холецистокинина, който зависи от киселинното естество на химуса в дванадесетопръстника – в естествената верига от процеси се включва и жлъчката, присъстваща в храносмилателния процес, жлъчката  продължава своята работа, като тя се движи надолу в червата.

Нека да се върнем отново на случая, когато човек гладува: Очевидно е, че ако не се храните – а пиете само вода – вашето тяло не проичвежда достатъчно количество жлъчна течност, и в тозислучай вие няма да имате слабително действие. Ако искате естествен разхлабител може да се вземе някакъв вид масло, като зехтин или сусамово олио, за да стимулира притока на жлъчна течност, която1, от своя страна, ще действа като естествен лаксатив(разхлабител).

Сега трябва да обърнем внимание на един друг орган. Панкреаса, поради своята близост и близки отношения с жлъчния мехур, трябва да бъде взет предвид. Панкреасът е около 11–14 см дълъг – и се намира точно под стомаха, над пъпа, от дясно на ляво. Този орган започва да се образува още в ембриона. Ембриолозите са открили две малки пъпки – едната израства на разстояние от общия жлъчен канал, а другата в края на дванадесетопръстника, горната част на тънките черва – които растат заедно като две тополови дървета, с две стъбла и един връх с всички клони, които се преплитат . Листата и клоните, представляват тъканта на панкреаса, а двете стъбла са каналите на празния панкреас, единия отива директно в общия жлъчен канал, а другият директно в дванадесетопръстника .

Панкреасът прилича на слюнчените жлези когато се види под микроскоп, и понякога го наричат „слюнчестата жлеза на корема.“. Той отделя панкреатичен сок, който се състои от трипсин (панкреатична протеаза), амилопсин (панкреатична амилаза), стеапсин (панкреатична липаза), и ренин, както и карбонат и натриев бикарбонат. Натриевите продукти са необходими, тъй като трябва да се активират алкални ензими в панкреатичния сок. Тези ензими са специфични за разграждането на протеините и нишестето. Инсулина идва от панкреаса, но не се произвежда от същите клетки както панкреатичния сок. Инсулинът се формира от групи от специални клетки, известни като островите на Лангерханс, които са разпръснати в цялата тъкан на панкреаса.

Има два канала, които излизат от черния дроб, наречени десен и ляв чернодробен канал, които се съединяват в общия жлъчен канал. В продължението на общия жлъчен канал има разклонение, което се свързва обратно със жлъчния мехур и се нарича билиарен канал. Един сантиметър над входа на общия жлъчен канал, в тънките черва има малък сфинктер/клапа, наречен сфинктера на Оди. Ако има камъни някъде в канала, заради мускулна контракция или гравитационното притегляне, те обикновено ще достигнат точно до тази малка клапа близо до дъното на общия жлъчен канал. Клапата не се разтваря достатъчно широко, за да премине камъка, така че всеки път, когато жлъчния мехур изпитва спазми, той изхвърля срещу камъка не само жлъчен сок но и инсулин също и панкреатичен сок, в панкреаса, от там през дорзалния панкреатичен канал, директно в тънките черва. Това е необходимо действие, защото жлъчката трябва да неутрализира киселините в стомаха, и да емулгира мазнините, и в същото време да действа като естествен лаксатив за дебелото черво, но заради блокадата от камъка, тя може да мине през неправилния орган. В този случай, това не е добре за организма, но остава единствения начин да се заобиколи възникването на един сериозен проблем. Ако жлъчната течност не може да влезе в тънките черва, това би било истинско бедствие за тялото.

Искам да засегна една тема, и ще ме извините, ако съм малко нетактичен. Помните ли, когато сте имали разстройство на стомаха и при изхвърлянето на воднисти изпражнения, сякаш ви изгаря и щипе? Повечето хора ще кажат: „О, това беше киселина – . Тя ми причини парене при изхождането!“ Но това не е било киселина, това е алкална течност, защото вие сте имали прекалено много жлъчна течност, естествения лаксатив за дебелото черво, и вашата жлъчка е причината да усещате парене при изхождането. Заливали ли сте ръцете си с чиста белина? Белината ще ви изгори, но това не е киселина, тя е алкална. Същото става и с жлъчката.

Когато жлъчния канал е запушен от камък, и жлъчната течност минава през панкреаса, какво мислите се случва? Жлъчната течност дразни клетките на панкреаса, а когато се раздразни някоя клетка в тялото, тя изпълнява своята специализирана функция. Помните, че говорихме за островите на Лангерханс, разпръснати из панкреаса, които имат специфична роля за производството на инсулин. Когато жлъчната течност дразни бета клетките в островите на Лангерханс, те изпълняват своята специализирана функция, защото те не знаят, че дразненето не е сигнал за естествената нуждата на организма. Инсулинът произведен заради това дразнение на клетките, предизвиква хипогликемия. Това означава, ниско ниво на кръвната захар, както и почти всички от нас в днешно време сме чували за ниско ниво на кръвната захар. Това не е някоя нова болест. Всъщност, хипогликемия не е заболяване, това е промяна във функцията на някой от органите.

Нека се върнем отново към инсулина. Инсулинът е органичен катализатор или ензим, и с него тялото контролира количеството на захар в кръвта. Той е известен като хемотаксичния агент, което означава, че инсулина е химическо такси, глюкозата е основната кръвна захар, и тялото я складира. Адреналина освобождава складираната в тялото кръвна захар.

Някога били ли сте силно превъзбудени? Като в автомобилна катастрофа или някакъв спешен случай? Усещате прилив на голяма сила, заради допълнително количество адреналин, тялото ви получава всичко наведнъж, и освобождава цялата съхранена кръвната захар, което ви дава временен прилив на огромна енергия и сила. Например, жена, която е вдигнала цял хладилник, заклещил малко дете, или човек, който повдига кола за да извади ранено лице под нея. Тези неща наистина се случват – и това е резултат от извънредното количество адреналин, който върши своята специализирана работа.

Но всичко трябва да бъде балансирано в здравото човешко тяло. При инсулина и адреналина е както в случая с необходимостта от баланс в киселинно–алкалното взаимодействие.

Да опознаем клетъчните функции в малко по-голяма дълбочина. Има три вида дразнене за клетките, те са механично, химическо и психическо дразнене.

(1) Психичното дразнене обикновено е нормално.  За да се случи някакво действие, като движение на пръсти или ръка, не трябва съзнателно да мислите за това, нито съзнателно да решавате че не е нужно да участват всички мускули в тялото ви, само заради едно движение. Вие просто взимате молива, и не се налага да мислите за дижението което правите, например за да докоснете косата си, това действие не е нужно да се планира предварително. Тези действия се извършват преди съзнателния ви ум да разбере какво се случва. Мускулите получават психическо „дразнение“ през нервната система, за да реагират адекватно на ситуацията.

Може да имате механично дразнене в нервната система. Науката хиропрактика се опитва да освободи тялото от механичното дразнене на нервната система, за да възстанови нормалната функция , така че тялото само да може да се излекува.

Има малкa табелка в моята чакалня, на която пише: „ Лекарите лекуват пациента, но само Бог дава здравето. „ Не знам какво е вашето мнение , но този цитат изразява това в което аз вярвам. Споделих с един човек че за мен това един знак от съдбата. Чувствам, че съм открил своето място . Знам, че аз не лекувам никого, аз просто правя каквото мога, за да облекча дразненето на нервите, така че тялото да има сили и да е способно само да се излекува.

(2) Химичното дразнение може да промени нормалния режим на работа в организма, както и функциите, които се извършват, или твърде много или твърде малко. Лекарите се опитват чрез лекарствата, да облекчат химическото дразнене на нервите, и да се възстанови нормалната функция, така че тялото да може да се излекува, въпреки че никога няма да чуете лекар го обяснява точно по този начин. Повечето пациенти в крайна сметка вярват, че лекарят ще ги изцели с лекарства.

Химичното дразнение в тялото, за което говорихме преди малко беше в панкреаса – жлъчкната течност , не е трябвало да минава през панкреаса, така тя дразни тези клетки, карайки ги да изпълняват своите специализирани функции, и тогава панкреаса произвежда инсулин в момент, когато той не е нужен. Не забравяйте, че клетките, не могат да различат дали дразненето е истинско или лъжливо. Ако те са раздразнени в неподходящото време, различно от нуждите на организма, това не им пречи да реагират със специализираната им функция.

Това е като да дадете на кученце старата си обувка да играе с нея. Кученцето не прави разлика между старата и новата – усещането и миризмата са същите – така, първото нещо, което ще откриете е, че вашите скъпи нови обувки са сдъвкани.

След определен период от време тялото започва да страда от ниска кръвна захар, или хипогликемия , клетките се уморяват, и няма да успеят да реагират дори на нормално дразнение. Какъв е резултатът? Недостатъчен инсулин, което от своя страна води до хипергликемия – твърде много захар в кръвта – или състоянието, което познаваме като диабет. Камъните в жлъчката са може би основната причин, ако не и единствената причина за появата на диабет при възрастни. В този случай трябва да се обърне голямо внимание на камъните в жлъчката.

Разберете, че това не е хирургично отстраняване на камъните в жлъчката и че този метод не лекува диабета – аз не претендирам, че този метод ще ви  излекува от болестите, но имахме няколко души, които преди това са приемали инсулин, в продължение на няколко години, и след като изчистиха жлъчния си мехур от камъните, здравословното им състояние позволяваше значително да се намали или премахне инсулина.

Една от моите пациентки, приемала инсулин от 13 годишна – а сега е на 36 години, нейната доза инсулин многократно е увеличавана. Тя реши да  опита метода за изхвърляне на жлъчните камъни, и имаше добри резултати. Посъветвах я да бъде много внимателна и да се следи състоянието си, защото след като изхвърли жлъчните камъни, редовната доза инсулин, която приема, може да бъде твърде голяма за организма, и да предизвика инсулинова шок. Разбира се, около четири дни, след като тя изхвърли камъните от жлъчката, тя получи инсулин шок и трябваше да бъде приета в болница. Приеха я в местната болница, и след това я прехвърлиха в болницата в Паркланд, където тя остана 27 дни, докато лекарите се опитваха да регулират кръвната ѝ захар. Когато я изписаха, тя вече приемаше само 1/4 от количеството инсулин, което ѝ е било предписано като доза, точно преди да приложи метода за изчистване от жлъчните камъни.

Тя замина за известно време, и вече не поддържахме връзка, но преди да си тръгне, ми каза, че е намалила инсулина, тъй като все повече се подобрява. Истината е, че тази дама имаше много сериозно усложнение на диабета и след лечение за камъни в жлъчката, тя получи значително подобрение.

Жлъчната течност е естествен лаксатив за дебелото черво, и ако вие не получавате достатъчно от нея, очевидно, ще имате запек. Запекът може да бъде резултат от камъни в жлъчката, тъй като камъните в жлъчката блокират притока на жлъчна течност, тогава има недостиг на жлъчен сок в дебелото черво.

Камъните в жлъчката, могат да причинят дразнене на стомаха. Не винаги , разбира се. Все още няма абсолютни неща в науката, с изключение на това, че постоянно нещо се променя.

Камъните в жлъчката са често срещан фактор за развитието на язва, защото язвата се образува от киселината в стомаха. Солна киселина, глутаминова киселина и пепсин действат в дясната долна част на стомаха, наречена – пилора. Солната киселина и глутаминовата киселина са специфични за трансформирането на протеините в аминокиселини. Самите киселини не са в състояние да различават един протеин от друг – те работят с всеки протеин, стомаха е съставен от протеини , както и тънките черва. Жлъчните камъни блокират общия жлъчен канал, спирайки жлъчния поток необходим за неутрализиране на киселината присъстваща в химуса, докато се движи в дванадесетопръстника. Без ефекта на жлъчката, има изобилие от киселина, която действа върху протеините в химуса и достатъчно от тази киселина, за да засегне стените на дванадесетопръстника. Резултата: дуоденални язви(язва на дванадесетопръстника).

Хепатитът е възпалителен процес в черния дроб. Това обикновено се причинява от камъни в жлъчката, защото когато септичната яма(жлъчния мехур) се запуши, тогава получавате още жлъчка и други примеси в черния дроб, които причинява хепатит, така че можете да видите, че има няколко причини, поради които си заслужава да опитате метода за изчистване на камъните в жлъчката и черния дроб.

Поради големия брой на възможните здравословни проблеми, които могат да предизвикат камъните в жлъчката, някои от тях е трудно да бъдат усетени и диагностицирани(тихи симптоми) а другите са постепенно нарастващи – например ,повечето хора не усещат отпадналост изведнъж; това се случва толкова постепенно, че може би сте се чувствали изморени и отпаднали дълго време преди това, „Хей, аз наистина не се чувства добре! Какво става с мен ?“ Доста хора, които изпитват силно изтощение и умора са направили лечението със лимонов сок и зехтин – като превантивна мярка. След това всички от тях бяха много щастливи, че са го направили.

В действителност, статистически погледнато, бих предложил, че над 99% от моите пациенти, които са предприели лечението за изкарване на камънъните от жлъчния мехур са от различни възрасти, и имат камъни в жлъчката. Имам записани 1119 случая на пациенти до днешна дата (Ноември , 1982) . От тях 250 пациенти са знаели, че имат камъни в жлъчката, и в действителност, им е било казано, че ще се наложи операция за отстраняване на жлъчния мехур. След прилагането на метода за изчистване на камъните от жлъчката от 250 пациенти, само трима са оперирани за отстраняване на жлъчния мехур. Като се замисля , в два от тези три случая, можеше да се избегне операцията, ако те бяха повторили метода за изчистване на жлъчните камъни със сок от лимон и зехтин, но те ​избраха да ги оперират , „за да бъдат по-сигурни и по-спокойни“ Всеки има право на собствен избор.

Но оставaт над 850 пациенти, всеки от които лично познавам – и те в началото не знаеха, че имат камъни в жлъчката. Всички, с изключение на пет от тези хора – това е 5 от 1119, които са изкарали камъни от жлъчката. Възрастта не е бариера – най-старият човек, когото познавам, който е приложил процедурата по изчистване, е на 94 години! Друга дама, която е на 84 години, го е направила съвсем наскоро. А най-ранната възраст на деца, които са правили лечението е 14 години, дори те изхвърлиха камъни от жлъчката!

За известен период от време , ортодоксалното медицинско лечение на камъни в жлъчката предписва болкоуспокояващи, мускулни релаксанти и антибиотици. С малко късмет и с помощта на убийците на болката и мускулните релаксанти, ще понесете болката, която предизвиква жлъчнокаменната криза от блокирането на канала. Антибиотиците ще се погрижат за всяка инфекция, която може да се образува там. Въпреки това , тези лекарства не правят нищо, за да се премахне остатъка от камъните плаващи във вашия жлъчния мехур. Разбира се, че ако имате един камък заседнал в канала, или на друго място, и ви причинява голяма болка, можете да заложите и последния си долар, че има още такива в жлъчния ви мехур.

Да речем, че получите отново жлъчна криза. В крайна сметка, ще се сблъскате с хирургичното отстраняване на камъните в жлъчката или целият жлъчния мехур.

Разбира се, това означава, че ще сте без жлъчен мехур през останалата част от живота си.

Поради забележителното адаптивно естеството на човешкото тяло, останалите канали поемат функциите на липсващия жлъчния мехур. Но те не могат да бъдат толкова ефективни, колкото един специално проектиран от Бог орган, за тази задача. Затова жлъчката е така необходима за балансиране на киселината в дванадесетопръстника, във фазата на храносмилане – при липса на жлъчен мехур, жлъчната киселина не може да бъде адекватно съхранявана, или употребена по предназначението което ѝ е определила природата.

Без вашия жлъчен мехур, храносмилателният процес не може да бъде напълно ефективен. Без жлъчния мехур, се крият много опасности, които застрашават вашето здраве. Без жлъчен мехур, никога няма да бъдете на върха на добро здраве. Според вас, има ли смисъл да изхвърлите жлъчните камъни, без да увредите жлъчния си мехур, с много прост и ефективен метод на изчистване, или да чакате поредната болезнена жлъчна криза, която ще завърши с отрязаният от тялото ви жлъчен мехур? Този метод е много по-евтин, по-малко травматичен, и със сигурност със по-щадящ вашия организъм, вие ще отстраните камъните, докато вашия жлъчен мехур остава непокътнат, като продължава да извършва своята специална функция в тялото.

През годините е имало много естествени средства и рецепти за изчистване на камъни в жлъчката, съдържащи цитрусови сокове, сок от зелени ябълки,  различни масла, сурови зеленчукови сокове и билки като плодове от хвойна, магданоз, мечо грозде, бяла ружа, лобелия, джинджифил. Някои методи за лечение отнемат повече време отколкото други, някои от тях са доста сложни, но това, което ми е известно е че няма налична информация по отношение на ефективността на тези лечения. Бихте ли ми повярвали, че в моите изследвания аз се натъкнах на една рецепта за лечение на жлъчни камъни, изискваща болния да поглъща „черупки от костенурка“ – Надявам се, че те са били в прахообразна форма, а не цели!

Традиционната медицина докладва, че са „наблюдавали определени киселини, които разварят холестероловвите камъни“, но хирургичното отстраняване на жлъчния мехур все още е предпочитаният метод за лечение. Налице е един от последните доклади за лечение на камъни в жлъчката с „ендоскопска папилотомия“, където, тръба се вкарва през устата, хранопровода и стомаха и електрически импулси действат на мускулите в каналчето, където е заседнал жлъчния камък. Разбира се, това е ефективен метод само ако камъкът е заседнал в каналчето(тръбата), този метод няма ефект върху камъните които са в жлъчния мехур.

Моите наблюдения показват забележителни резултати в премахването на камъни в жлъчката бързо, лесно, естествено, обикновено през нощта, без болка или травма, 100% ефективно, и можете да го направите сами, за да ви е комфортно, в собствения ви дом. Мисля, че най-прекрасната част от него е, че имаш свобода. Вие решавате дали искате да приложите това лечение или не. В метода за изчистване на жлъчните камъни с лимонов сок и зехтин, не сте изправени пред агонизираща и мъчителна болка, която може да ви съсипе и да ви накара с нетърпение да стигнете до болница и да се радвате че ще ви отрежат жлъчния мехур.

Това чудно лекарство изисква само две съставки: зехтин – студено пресован и прясно изцеден лимонов сок. Има някои съставки,които не са задължителни, но аз ви ги препоръчвам: преди лечението, зелени ябълки, моркови, портокал или сок от грейпфрут. По време на лечението, в случай, че усетите гадене, можете да пиете сок от ананас. След лечението , силно препоръчвам витамин C, метионин, холин, инозитол и лецитин да се прибавят към дневните добавки.

Сега, това е начина, по който се процедира.

А. Предварителна подготовка

Добре е да се направи 1 или 2 дни олекотено гладуване с прясно изцедени плодови сокове. Сок от зелена ябълка

 и сок от моркови са най-добрата комбинация преди изчистването. А след това и фреш от портокали и грейпфрут – неподсладени. Биологично отгледаните плодове са за предпочитане – проверете във вашия магазин за здравословни храни, те ще имат това, което ви трябва. Пийте колкото искате! Колкото повече пиете, толкова по-добре. Спрете приемането на всички течности(сокове, вода) в 18:30 часа (или 30 минути, преди да започнете лечението). Дайте време на стомаха, за да се евакуират всички течности. Тогава зехтина, който ще изпиете няма да изплува над течностите в стомаха ви, и няма да получите толкова силно гадене след изпиването на зехтина и лимоновия сок.

В допълнение към олекотеното гладуване, но се препоръчва, преди изпиването на зехтина и лимоновия сок, да се направи клизма на дебелото черво за почистване на червата, тогава е по-лесно отстраняването на камъните. Те ще излязат по-бързо и ще имате по-малко фекалии, смесени с тях. Така ще е по-лесно да се видят и да се разпознаят след изхвърлянето им.

Най-добрата налична информация за клизми на дебелото черво, по мое мнение, се съдържа в книгата „По-млади“ от  Д-р Норман Уокър . Или можете да се свържете с вашия лекар, хиропрактор, или друг здравен специалист .

Ако клизмите не ви допадат, можете да изпиете слабителна билкова (сена) един ден преди лечението. Добре е да сте изчистили вашия стомашно–чревен тракт преди да изхвърлите камъните от жлъчката.

Независимо дали ще спазите съветите които ви дадох до сега, това е

НАЙ-ВАЖНОТО ПРАВИЛО: Не яжте твърда храна след 14:00 часа следобед в деня на лечението. Можете да пиете течности, колкото искате. фрешове, непреработени сокове и филтрирана вода са най-добрите напитки в този момент. Запомнете!!! никакви течности след 18:30 (или 30 минути преди започване на лечението) в деня на лечението.

Б. Пиене на лимонов сок и зехтин

За метода по изчистване на жлъчните камъни трябва да си набавите:

470мл. чист, студено пресован зехтин (екстра върджин).

250мл. прясно изцеден лимонов сок.

Сок от ананас мерителна чашка или мерителна лъжица.

 

Зехтина трябва да бъде чист – студено пресован(екстра върджин)., продават го във всеки магазин за здравословни храни. Не използвайте зехтин, който е бил термично обработен преди това.

Лимоновият сок трябва да е прясно изцеден. Не използвайте бутилиран или замразен лимонов сок. Изстискайте достатъчно лимони за да получите 250мл. чист сок.

Може да усетите силно гадене, или да ви се повръща, защото пиенето на зехтина е много трудно при някои хора – опитайте след всяка глътка зехтин да пиете по малко от сока от ананас. Или можете да добавите няколко капки ментово олио в зехтина – ментовото олио също се продава в магазините за здравословни храни. Използвайте една от тези смеси за няколко дози и след това се върнете към лимонов сок и зехтин, без да добавяте други неща.

Преди да започнете лечението си, поставете мрежата под тоалетната седалка, така че тя ще бъде готова, когато имате нужда от нея.

(Виж фигура 3.) Повдигнете седалката и поставете мрежата, а след това спуснете седалката, така че да се задържи мрежата.

Също трябва да си набавите чист стъклен буркан с винтова капачка за съхранение на вашите камъни от жлъчката. Малко бурканче от майонеза или сладко + капачето, изчистете ги и ги измийте добре.

Всичко е готово. Готови ли сте?

Започнете процеса по изчистването на камъните в жлъчката в 19:00 вечерта. Налейте 1/4 чаша (четири супени лъжици ) от зехтина и я изпийте. Веднага след това изпийте една–две супени лъжици лимонов сок. Легнете и се отпуснете. Ако е възможно , някой друг да ви дава точно същата доза – 1/4 чаша зехтин, последвана от една или две супени лъжици лимонов сок – на всеки 15 минути. Изправете се прави, за да го глътнете и легнете отново. Отпуснете се, четете нещо или гледате телевизия. Повтаряйте същата доза зехтин и лимонов сок доза на всеки 15 минути, докато изпиете цялото количество зехтин и лимонов сок.

Не забравяйте, че ако имате ужасно гадене или ви се повръща, добавете малко ментово олио(масло) в зехтина – или след всяка глътка зехтин пийте по малко от сока от ананас – докато ви се оправи вкуса, и можете отново да приемате нормално зехтина и лимоновия сок.

Ако ви се повдига много, между поглъщането на отделните дози зехтин и лимонов сок, увеличете времето от 15 минути на 20–25 минути и пийте по малко сок от ананас. Опитайте се да погълне всичкия зехтин и лимонов сок, но ако все още ви се гади много, изпийте толкова, колкото можете, не се насилвайте.

Готово, вече сте изпили зехтина и лимоновия сок. Сега най-доброто нещо, което можете да направите, е да отидете в леглото. Това разбира се не е задължително, но е препоръчително. Легнете на дясната си страна. Целта на тази позиция е да се ускори навлизането на зехтина в жлъчния мехур, за да подейства като лубрикант. Това, заедно с омекотяващото действие на лимоновия сок, ще ви помогне да се освободите от жлъчните камъни много по-лесно. Останете в леглото и релаксирайте, не мислете за нищо повече, може да спите, докато усетите силно желание да отидете до тоалетната.

Това наистина е доста прост и лесен метод , нали?

Ако сте изпили лимоните и зехтина по график, ще трябва да релаксирате в леглото и ще имате достатъчно време, за да гледате новините в 22:00 и след това спокойно да заспите. По-голямата част от пациентите, които са правили този метод за изчистване казват че около 22:00 или 22:30 приключили със приемането на зехтина и лимона. Колкото и време да ви отнеме за поглъщането на зехтина и лимоновия сок, опитайте се да заспите след това.

Към 02:00 или 03:00 часа сутринта, най-вероятно ще се събудите със силно желание да отидете до тоалетната, но при някои хора, желанието за изхождане се усеща чак в 10:00 или 11:00 часа на следващия ден. Ако първото движение на червата се появи в 02:00 или 03:00 сутринта, най-вероятно тогава няма да изхвърлите жлъчни камъни, но ако се изходите е добре да проверите за да сте сигурни.

Поставете камъните в буркан с капак и го затворете здраво. Може ги покажете на някого, дори и на Вашия лекар. Със сигурност ще искате да ги задържите за известно време – те са най-видимият резултат, който потвърждава целия метод за изчистване. Не е задължително да съхранявате жлъчните камъни, но все пак е добре да да ги разгледате от близо.

Ако не е имало жлъчни камъни в първото изхождане, най-вероятно ще забележите жлъчни камъни в изхождането преди изгрев слънце. Във второто изхождане, може да забележите, зелени парчета и може би, зеленикави течни екскременти в тоалетна чиния. Това са камъни от жлъчката. Някои от тях могат да се разтворят от  комбинцията на зехтина и лимоновия сок, който сте изпили.

Тези камъни не са твърди като скала – но приличат много на твърд пластелин. Размерът варира от оризово зърно до топче за голф. Повечето от тях, ще бъдат зелени или в нюанси на синьо – зелено. Също така, те могат да бъдат доста светли и с всички нюанси на кафявото. Много рядко се забелязват  камъни оцветени в червено. Червения сцят се образува от жлъчните соли. Каквито и цветове да са вашите жлъчни камъни, няма причина за безпокойство, защото тези цветове са концентриран цвят от жлъчния сок.

Данните, които съм събирал от пациентите ми показват, че по-малко от 1% от хората, които прилагат това лечение не са успели да изхвърлят жлъчни камъни. Ако вие сте един от тези 1%, не се разочаровайте. При някои хора , мощното действие на лимоновия сок, предизвиква разтапяне на камъните и те се разтварят, преди да са преминали през дебелото черво. Ако имате само течни зеленикави изпражнени , значи вашето лечение е било ефективно. Вашият жлъчен мехур и жлъчен канал са се очистили от камъните, които са се разтворили преди да ги изходите. През следващите няколко дни след лечението, ще усещате все по-силно положителния ефект от това, което се е случило при изчистването и ще се почувствате по-млади и жизнени.

Зехтинът и лимоновият сок имат много мощно действие върху камъните в жлъчката, така че няма да бъде възможно, да запазите вашите камъни повече от два или три дни в тяхното твърдо състояние. Камъните постепенно ще се превърнат в течност, която, разбира се, е един добър показател за ефективността на лечението.

Ако, обаче, искате да запазите вашите камъни за неопределен период от време, затворете буркана плътно, и го съхранявайте във фризера. След това, можете да вадите буркана от фризера за кратко, и да показвате камъните когато искате да убедите невярващите в метода. Много от приятелите ви ще бъде толкова очаровани, че ще пожелаят и те да опитат това лечение. И въпреки това, все още е има такива, които няма да ви вярват в метода , без значение какво им показвате.

Бихме искали да водим статистика за всеки, който е приложил това лечение. Цялата информация ще бъде поверителна, но ние искаме да направим доклади, и да ги изпратим до съответните организации, с конкретни цифри – броят на хората, които са участвали в лечението, резултатите, които са имали и т.н. Ако все пак приложите това лечение, моля отделете няколко минути, за да попълните въпросника който сме съставили.

Надяваме се, да имаме достатъчно статистически доказателства за ефикасността и безопасността на това изчистване от жлъчни камъни, за да бъде прието в цялата здравна общност.

Лесно можете да видите, че аз не мога да забогатея от това, и че аз не искам да печеля от хората, които прилагат този метод за лечение, аз не го правя за пари.

1. Аз не продавам зехтин или лимонов сок, или някакви други сокове. Знаете ли, може би трябва да си посадя лимони и маслинови дръвчета … нали знаете, че се шегувам?

Мисля че това, което ме кара да говоря и да разпространявам информация за този метод на лечение, е идеята да запазим нашите органи правилно функциониращи, през целия ни живот. Оптималната ефективност в човешкото тяло може да се случи само, ако всичките ни дадени от Бог органи функционират правилно, аз не мисля, че нашите тела са направени с части за еднократна употреба.

В. Възстановяване след лечението

 

Преди да започна да отговарям на вашите въпроси , нека накратко ви обясня за възстановяването след метода за изчистване на камъните , което аз силно препоръчвам.

Вашите камъни в жлъчката са били запечатани в жлъчния мехур, и когато са изведени навън, те могат да оставят малки парченца по пътя си. Знам за случаи, при които е настъпила инфекция или други нежелани реакции, след това лечение , но вие знаете старата поговорка, „Един грам превантивна мярка се равнява на половин килограм лечение.“. Силно ви препоръчвам да разгледате програмата с естествени добавки, включително витамини А, B, C и E, както и всички минерали, със специален акцент върху магнезий, калий и цинк. Тези естествени добавки, се продават във вашия магазин за здравословни храни или аптеката и са по-добри от синтетичните. Естествените добавки могат да бъдат много ефективни.

Липотропена помогна за увеличаване на резистентността към инфекции и заболявания, чрез укрепване на тимусната жлеза, така че тя може да стимулира производството на антитела във вашия организъм, също така липотропена стимулира действието на фагоцитите и те булвално изяждат нашествениците(инфекцията) и премахват чуждите тела и чуждата тъкан от вашето тяло. Лесно може да се разбере, защо липотропена се препоръчва в етапа на възстановяване, след метода за отстраняване на жлъчните камъни, превърнал се в приключение на което вие сте на път да се насладите с прекрасни резултати.

Една таблетка липотропен съдържа метионин, холин, инозитол и обикновено лецитин. Комбинацията на холин + инозитол + метионин, увеличава производството на лецитин в черния дроб. Взети заедно, тези таблетки имат силно действие, с цел понижаване на холестерола и натрупването му в кръвоносните съдове и намаляване на вероятността от бъдещо образуване на камъни в жлъчката.

Отново, търсете натурални продукти, и отново, намерете най-близкия до вас магазин за здравословни храни. Вашият магазин за здравословни хранителни стоки е вашата силна страна и съюзник в търсенето ви към по-добро здраве, независимо дали се възстановявате след лечение или по всяко друго време.

Искам да спомена още една възможна превантивна мярка : хлорофил, във вид на таблетки или в течна форма, е чудесен препарат за почистване на кръвта. Вие ще намерите този препарат в местния магазин за здравословни храни. Или можете да направите свои собствен хлорофил. В моя списък с „Препоръчителна литература за добро здраве.“ има една книга, наречена „Оцеляване през 21 век“ от Викторас Кулвинскас – книгата е един вдъхновяващ пътеводител, за сериозните търсачи на здравето, авторът дава рецепта как да си направите свой собствен хлорофил.

Някои от моите пациенти, бих казал, по-малко от 5% – са докладвали за проблем с изхождането през първата седмица или две, след лечението за жлъчните камъни. Ако забележите че имате запек, използвайте 100–150мл. сок от сини сливи(продава се в магазините за здравословни храни – за най-добро качество) смесете го с 50–100мл. топла вода и пийте всяка сутрин за около 10 дни, действа като омекотител на изпражненията. Друго предложение като алтернатива или в съчетание със сока от сини сливи, e да се пие прясно изцеден сок от един лимон в чаша хладка вода всяка сутрин. Tези две рецепти с лимоновия сок и сокът от сини сливи, могат да се използват поотделно или в комбинация, тъй като лимоните и сините сливи са в една и съща категория по съдържание на киселина.

Може би това е едно добро място да се спомене за положителното действие на триците, за намаляване насищането на холестерол в жлъчната течност.  Непреработени трици – обикновени трици от стара пшеница, когато се добавят ежедневно към храненето ви, действат като „гъба“ или „прахосмукачка“, за да изкарат холестерола от организма. Помислете за добавянето на трици към ежедневното хранене. Също така, опитайте да ядете храни, с високо съдържание на фибри, те помагат на целият храносмилателен процес да работи по-ефективно.

В продължение на 30 дни, след като сте изхвърлили жлъчните камъни, не употребявайте пържени или мазни храни и силно пикантни храни, с много подправки. Ограничете до минимум обработените храни, и варени нишестета, със съдържание на тесто, например, хляб, пица, макарони. Вместо това, увеличете приема на сурови зеленчуци, плодове и сокове. Можете да готвите вашите зеленчуци, задушени на пара, или печени. След един месец, постепенно ще се върнете към старият ви хранителен режим. След този срок можете да спрете приема на добавките.

Mислих нещо по отношение на хранителния режим и хранителните добавки: В голяма част от храната, която ядем днес липсват основните витамини и минерали, от които организмът ни се нуждае. Добре е да приемате редовно естествени витамини и минерали от природата. Има редица книги, които ще ви бъдат полезни – „Нутришън Алманах“ е едната, има още няколко в списъка ми. Също така, в местния магазин за здравословни храни, ще намерите достатъчно предложения за естествени добавки, там обикновено имат литература за балансирана програма с естествени хранителни продукти.

Сега, ако имате някакви въпроси. Ще се опитам да ви отговоря.

 

 

 

 

Категории