ИМЕТО, ЦАРСТВОТО И ВОЛЯТА БОЖИЯ
“Добрата молитва”
91 псалом
“Молитва на Царството”
“В начало бе Словото”
Ще прочета 5. глава от Евангелието на Матея.
“Духът Божи”
Тази глава е много важна. Само ако вземете 9-те блаженства и ги приложите. Не сте се опитали да ги приложите в живота си, да направите една наука от тях, да видите какво богатство крият. Четеш: “Блажени нищите”, но какво е “блажени нищите”, не знаеш. “Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.” Който работи, на него дават най-хубавото ядене. Който не работи, на него корици дават. Сега ви говоря, но с говор се хранят само ушите, не е храна за очите. Трябва да изядете слуха музикално. Понеже слухът във всинца ви не е еднакво развит, по някой път, като ви говоря, го схващате, но не дочувате, казвате: “Не можах да разбера.” Не че не сте го разбрали, не сте го чули. Кажи: “Не чух, както го каза.” Казваш: “Не разбрах.” Каквото си чул, ще разбереш, но каквото не си чул, ще разбереш ли? Казва: “Недочух.” Не си дочул, понеже в ушите почва да се набира кал, прах се набира в ушите, слушането започва да става тежко.
Нека да разгледаме живота, както сега се явява. Връщаме се, как едно време Христос проповядвал. Не зная дали тия хора едно време са били по-послушни в слушането, или вие. Те цял ден отподире му мънкаха двадесет-тридесет души ходят да слушат. Вие сутрин трябва да направите една жертва, трябва да напуснете леглото, юргана. Някой път да станеш в пет часа, не си се отспал да идеш да слушаш. Бива, бива веднъж в годината Христос възкресе, но петдесет и два пъти все като на Великден, станеш сутрин, колебаеш се да идеш или да не идеш.
Някои от вас искате да знаете какво ще стане в света. Представете си такъв един сън. Виждаш една бяла крава, хубаво угоена, с хубави рога, тича напред. Виждаш един кон, който е вързан с въже, до въжето кравата бяга, той тича отподире й. И конят бяга, и кравата бяга. Защо бягат? По едно време кравата се спъва и си вдига краката нагоре. Конят започва да й говори: “Защо бягаш, ще се спогодим. Ти имаш рога, пък аз нямам рога. Ти обичаш да мучиш, аз обичам да цвиля. Защо бягаш, аз не съм вълк да те изям. И аз като тебе паса трева. Може да се спогодим, двамата сме богаташи. Аз съм те свързал с въжето, понеже може да хукнеш ниви да пасеш, да не би да те бие господарят, като дойде. Затуй те вързах с туй въже. Ти искаш да влезеш в някоя чужда нива, да пасеш тревата, дето не ти е позволено.” Така говори конят. Така може ли да говори, иносказателно е.
Има хора, които мязат на крави с рога. Има хора, които мязат на коне. Те пък обичат да ритат. Ако дойдеш отзад на коня, рита. “Ритам” произлиза от глагола “отрия”. Значи вземаш една лопата, преместиш, риташ с лопатата, набучкаш пръстта и я хванеш. Ритам е от риене, че станало ритам, когато конят те рита, иска да ти каже: “Моля, моля, задните крака са заден вход.” Конят казва: “От предния вход, не от задния. Конят казва: От задния вход излизат нашите гости, а пък гостите, които влизат, отпред идат. Всеки, който влиза от задния вход, ритане.” Тъй иска да каже конят. Според обичаите всеки, който иде отзад, той е неприятен. Сега, когато хората разглеждат въпроса логически, казват: “Защо започваш речта си така, защо не я започваш другояче.” Чудна работа. Вземете един музикант, започва една песен от “до”. Започва от “до” с основния тон на гамата. Друг започва от “ре”, друг от “ми”, “фа”, тогава съчетава тоновете. Какво се постига с една песен? Който разбира, много се постига. Ти започваш една песен. Ако ти е тежко на сърцето, ще започнеш от “до”. Онзи, който започва от “до”, тежко му е на сърцето. Има едно яйце да се измъти това е “до”. Пиленцето излязло от това яйце, иска да яде то е “ре”. Това пиленце влиза под крилото на майка си, това е “ми”. Вечерно време влиза в курника, стои под дясното крило на майка си, това е “фа”. Сутринта излезе, майка му го води това е “сол”. Завежда го някъде на угощение това е “ла”. И “си” продават го някъде, турят го в гърнето, става “си”, става почтен. Всичките вестници пишат, че много добре било сготвено това пиленце. Но това е иносказание. Трябва малко да се отърси.
Вие искате да знаете дали плодовете някъде са узрели, или не. Аз гледам, долу не е паднала никаква круша. Щом узреят, като дойде вятърът, казва: “Както седите, що не слезете долу да работите, да помагате на хората. Всичките плодове са все ученици. Като свършат учението горе на дървото, взели са си диплома и от вятъра слизат долу. Чакат сега да ги ценят. Някой път дойде един господар, който мяза на свиня. Някой път дойде един господар, който мяза на кон, някой път дойде един господар, който мяза на пчела, някой път дойде един господар, който мяза на човек. Питам сега, на какво ще те цени свинята? Каква работа ще ти даде? Ще те научи да ореш земята. Ако дойде вълк, на какво ще те научи? Ще те научи как да давиш овците. Дойде най-после човекът, на какво ще те научи? Човекът ще те научи нещо по-хубаво.
Казвам, от толкоз хиляди години се разправя историята на Адама, че бил господар в райската градина. Ако аз ви представя една история, че е бил господар. Най-първо Адам беше облечен с царска мантия. Сега как е станало, че той е оголял? Ходил е облечен, препасан, с корона. Но Адам се занимавал с животните, растенията не го интересуваха него. Цветята, изворите не го интересуваха, интересуваха го животните. Понеже беше малко мързелив, не искаше да работи. Каквото имаше да яде, той облечен с мантия се разхождаше, Господа той искаше да учи. Доведоха пред него всичките животни, в туй отношение знаеше много. Види едно животно, тури му име. И тъй става. Според иносказанието колко хиляди имена на животните Адам ги е турил. На всичките животни Адам тури имената. На коня Адам тури името, на кучето Адам тури името. На български е куче, което учи. Като отмахнеш “к”-то от куче, става учи. Куче, което учи. Казва: “Защо ни са кучетата?” То казва: “Господарю, ще учиш, ще работиш, ако не работиш, ще станеш като мене. Казва: И аз бях с мантия като тебе, опропастих се, че станах куче.” Всеки, който не учи, е куче. Ти казваш: “Кучето има ли някакъв характер?” Единственият характер е, че кучето не учи. Сега не учи нищо. Цели години седи в дома ти, не учи нищо, никакъв диплом няма. Всеки ден ще го побият, че е направило някаква погрешка. Влезе вкъщи без позволение, вземе сирене, вземе някой комат, питата завлече. Един български земеделец ми разправяше: “Обичах да си оставям хляба в торбата на земята. Един ден отивам, торбата изчезнала. Едно голямо овчарско куче задигнало торбата с хляба. Оттам насетне, като отивах на нивата, качвах торбата с хляба нависоко, че като дойде някое куче, да не може да я достигне. Не оставях торбата на земята долу.”
Трябва да учим, понеже светът е създаден от два опасни елемента: от добро и зло. Едното е опасно. Състоянието на материята, твърдата материя, жидката, въздухообразната и светлообразната. Има две състояния, които трябва да ги изучавате. Ако ти не знаеш кога да се справиш с твърдата материя, ти ще си създадеш всичките болести в света. Ревматизмът и другите болести са създадени от твърдата материя. За бъдеще, като отворите рентгеновите лъчи да разгледате, ще видите, че има твърди частици, наслоени около ставите. Понеже те не пропущат кръвта да минава по-горе в капилярните съдове, при промяната на времето усещате големи болки. Но това от какво е станало? Вие сте били неразположени духом, мислили сте нещо лошо. Дали го съзнавате, или не, е друго. Всичките хора страдат от ревматични болести, понеже нещо са били недоволни или от жена си, или от децата, или от времето, че пари няма. Всичките недоволства са създали твърдата материя, като ядеш. Започнеш да вървиш, навсякъде започват болки.
Казвам, не мислете лошо. Като седнеш, мисълта ти да бъде свещена, никаква лоша мисъл. Ако не, след време ще носиш последствията. Майката по някой път може да предаде своята нечиста кръв и на децата си. Опасното е, че нечистата кръв се предава от майката. Може да се предаде на дъщерята, на синовете. Синовете и дъщерите пренасят нечистата кръв, където отиват. Една нечиста мисъл може да се предаде. И сърцето е виновно. Сърцето предава нечистите мисли. Нечистите мисли не ги предава умът, но сърцето ги предава. А пък нечистите желания умът ги предава. Сърцето не може да предаде нечисто желание. Една нечиста мисъл то предава. Сега вас ви интересува защо сърцето може да предаде нечиста мисъл, а не може да предаде нечисто желание. Нечистата мисъл сърцето предава, понеже минава през всичките най-малки дупчици. Нечистите желания минават през големите дупки. Сърцето няма такива дупки. То остава на ума. Умът е способен, като му дадеш едно голямо желание, учен е, разлага го на малки парченца, че го изпраща навън.
Сега във вас се заражда мисълта, туй вярно ли е, или не. Някой път казвате, дали е вярно. Чудни са хората, когато питат дали е вярно. Какво, ако някои работи са верни или не. Това не е толкоз важно. Запример дали е вярно дали чувалът е конопен, или памучен. Каква разлика може да има дали чувалът е бял, или черен, или син. Може какъвто и да е. Червенината на чувала ще предаде ли някакво чувство на житото? Нищо не предава. Казвате: “Вярно ли е, нали е червено.” Не го зная, мяза на червено. Не е важно какъв е чувалът, важно е какво съдържа. Казва: “Лошо е да имаме червен чувал на житото.” Не е лошо. Всичките цветове, които имаме, те са негативни, те са пасивни. Сам по себе си цветът е най-ледената храна. Ако остане ти да се храниш от цветовете, отиде. Ако остане ти да се храниш от бял, червен или чер хляб, отиде. Онова, което храни, което дава живот, то няма никакъв цвят. Цветът в природата, то е мода. Най-хубавата мода в природата. Когато тя иска да украси някого, му туря известни цветове. Чудното е, че един от най-хубавите цветове в невидимия свят запример, ако ти имаш жълт цвят, ти в небето ще бъдеш богат, ако имаш жълт цвят на земята ще бъдеш беден. Щом си жълт, казват болен е този човек. Като те види, за работа не те хваща. Докторът, като те види, ще ти каже да си почиваш. Жълтият цвят е изгубил едно съществено качество. Той е изгубил своята мекота. Казва Христос: “Ако солта обезсолее.” Солта има качества. Един цвят и той има качество. Ако жълтият цвят не може да предава знанието на мъдростта, той е обезсолял този цвят. Но цветът, то е едно вътрешно състояние на човека. Ти не може да схванеш този цвят хубаво, който не разбираш. Ако твоето съзнание е готово да схване тези трептения, ако те озари жълтият цвят, веднага всичките мъчни задачи стават ясни. Ако не те озари този жълтият цвят, те остават неразрешени.
Вземете сега, имаме неизвестните Х, Y, Z. В алгебрата вие не знаете Х какво е, Y какво е, какво е и Z не го знаете. Кой от вас няма зет? Кой от вас не е зет? На български “зет”, дошъл някой момък приведен зет. Значи “зет” е третото неизвестно в природата. Дойде в дома, не го знаеш какъв е. След като го съединиш с дъщеря си, ти го познаваш зетя. Какво ще познаеш? Ще познаеш добър ли е, или лош. Обича ли да кряска, или седи мирно. Обича ли да попийва, ходи ли на нивата да работи, сее ли добре. Като чиновник ако е, ако е някой занаятчия, ще знаеш какъв е зетят. Казва: “Какво означава зет?” Приведен зет като мед. Тази сестра, която се смее, тя е имала един приведен зет и понеже не може да живее с приведения зет, напуснала го е и е дошла при нас. Де е зетят й? Той ли беше лош, или тя е лоша? И двамата не могат да живеят. Но зетят й е оставил едно голямо богатство на нея. Зетят й я оставил, той е бил по-щедър, отколкото тя. Понеже той й е оставил голямо богатство, тя обича да се потрива, всеки ден не работи нищо. Пък тук, у нас като е, се потрива.
Сега туй, което казах за сестрата, е точно така, вярно е. Аз не съм го виждал този зет, но зная богатството, което зетят й дал и тя носи със себе си. Всеки ден, като носи туй богатство със себе си, обърне се на гърба си и седи цял ден и чете богатството. Много богата е тя, тук иска да минава за сиромахкиня. По някой път ще покаже, че е бедна. То е бяла лъжа. Човек, който знае да свири, не е беден. Човек, който може да работи, не е беден. Човек, който има ум да мисли, не е беден. Който не мисли, той е беден.
Седим ние и ако търсим погрешките в природата, то нищо няма да ни допринесе. Казано е в Писанието: “Не съдете, за да не бъдете съдени.” Да кажем, аз говоря за една сестра. Коя сестра, вие веднага определяте. Нали тя е зет, определено. Х, Y и Z, вие веднага определяте тази величина. Вие казвате: “Коя ли е тази сестра? Коя е тя? Тази, която се смее ли?” Ни най-малко. Вие не разсъждавате правилно. Барабанчикът, който бие пред полка, полкът ли е? Вие искате да знаете полка. Барабанчикът ви показва къде е полкът. Но барабанчикът не е полкът. Вие мислите, че този, който се смее, той е. Той показва само. По барабанчика ще намерите къде е полкът, полковникът къде е.
Та казвам, при един процес вие не мислите. Казвате: “Ето барабанчика.” Че барабанчикът не е целият полк. Седи някой и казва: “Не трябва да се критикува.” Хубаво, според добрите правила, когато един ученик е в училището, учителят преподава, пък ученикът си бута ухото, чопли го, намира, че като не може да слуша, бута ухото, да може да схване по-добре. Ако ученикът се почесва по тялото, може да пречи на тия, които са отзад. На онези, които го смущават отзад, казва: “Оставете, искам да слушам какво казва професорът. Казва: Мълчете, че и вие може да пострадате. И аз може да пострадам.”
Ако един човек не съзнава своята нищета, под нищета разбирам, казва: “Блажени нищите духом.” Блажени са онези, които не се съблазняват от материалните блага на света, тяхно е Царството небесно. Ако един ученик, който отива да се учи, носи един чувал от четиридесет-петдесет кила на гърба си, държи го и седи на чина, той какво ще учи? Или ако богатството седи в твоя ум, то ще те заслепи, само за богатството си ще мислиш. Какво ще научиш? Мислиш, че всичко имаш за ядене и пиене. Какво ще научиш? След като е ял човек четиридесет-петдесет години, какво е придобил? Ядеш и наместо красив да ставаш от година на година, погледнеш, от голямото ядене, от голяма работа обезобрази се лицето, бръчки се образуват, косата ти побелее, ставите започнат да те болят, гръбнакът те боли. Четиридесет-петдесет години като си ял, какво си придобил? Казваш: “Остарях вече.” Какво разбираш, че си остарял?
Вие се самозаблуждавате. Щом някой остарял, значи той е актьор, маска му турили на лицето, играе една роля, от някоя видна царска роля, не някой шут. Ще си намажеш лицето, ще играеш роля. Някой стар, ще му турят бяла брада. Ти ще започнеш да се повдигаш. Ти си млад, но се подпираш с тоягата. Питам, туй състояние вярно ли е?
Разправяха ми един анекдот във Варненско за тези битолските просяци. Аз не ги зная какви са. Идат двамата единият свири на гъдулка, слепият върви отзад. Отиват при един български чорбаджия сприхав, малко смахнат. Те вървят, като влизат, на вратника засвирва, слепият върви подир него. Той, чорбаджията, бил неразположен, тъй както руския цар Иван Грозни, такъв характер имал. Като кряснал, казва: “Вие защо не ходите да работите, повел си слепия човек да го водиш за нещастие.” Извадил една цепеница, едно дърво, набил и двамата. Забелязал, че слепият излязъл по-рано от другия. Как може? Той не бил сляп, турил малко восък на очите. Онзи казва “бяг” и хвърля восъка от очите. Развеселил се чорбаджията. Избягали и двамата. Отива на дюкяна и казва: “Аз досега мислех, че нищо не мога да направя. За пръв път излекувах един сляп човек.” Онзи просяк се преструвал, че е сляп. И двамата отиват да просят. Аз се чудя на този битолския просяк защо да не играе, онзи да свири, пък той да играе, защо ще си туря восък на очите да се преструва на сляп. Онзи да свири, пък той да играе. Казвам, в дадения случай методът за прехрана не е избран сполучливо.
В природата често ние избираме занятие, което не ни подхожда. Щом се намерим в природата, има крайно отвращение от лъжата. Природата всичко прощава, но като те хване в лъжа, не прощава. Природата прощава всичките престъпления, но лъжата не прощава. Та казвам, изберете си занятие, което в дадения случай да ви подхожда. Не дръжте ума си в застой, не дръжте и сърцето си в застой. Държиш сърцето си и целия ден се смущаваш. Това не е наука. Дръж радостно състояние, не смущавай ума си с такива непотребни мисли. Внеси хубавата мисъл.
Та казвам, първото нещо, ние се нуждаем от чиста мисъл. Месиш хляб, вземи от най-хубавото брашно. Защо ще вземеш брашно от четири-пет места мляно, вгорчило се. Американците имат обичай и много ядат месо. Сутрин пържоли и кафе, от големия бут хем, накълцано като у нас, направено много хубаво. Казвам на американците, хора, които ядат толкоз месо, как ще имат здрави зъби? После един народ толкоз интелигентен постъпва много неразумно. В Америка, като идеш сега не зная, може да са изменили обичаите ще ти дадат една чаша като нашите кафе, горещо, от двеста и петдесет грама и след туй ще ти дадат ледено. Първо топло, после студено. При такава една промяна на топло и студено става един преврат в стомаха, от който всичките американци страдат от разстройство на стомаха. Много от тях страдат от диспепсия.
Та казвам, в живота, когато дойде една добра и една лоша мисъл, ако човек не е умен, създава се едно ужасно състояние в човека. От чисто здравословно гледище вие, които следвате новото учение, трябва да се стремите да пресявате мислите си. Казва, Господ, който създал света, е на-благото същество. Христос казва: “Не ме наричайте благ, благ е тъкмо един Отец.”
Бог, който е най-благото същество, всичко ти дал в света, ти си недоволен. Господ се чуди какво не ти достига. Всичко ти дал, ти си начумерен, недоволен си от всичко. Казвам, какво ни липсва на нас? Очи имаме, нос имаме, уста имаме и при това казваш: “Това нямам и онова нямам.” Значи не сте от много добрите ученици в света. Вследствие на това претърпяваме тия големите кризи, които стават в света. Вие сте идвали много пъти на земята и мислите, че се дължи на миналото. Всичкото растително царство, животинско царство, минералното царство пращат, за да направят човека по-лесно, да може да работи. Защото в минералите вече имаме оценка. Минералите са, които събират светлината, кристалите събират светлината и я пречупват. Много малко от тази светлина задържат за себе си, другата изпращат навън. Лечебно действа. Щом минем от кристалите, идваме в органическото царство. Там растенията изпращат разни светлини – някои червена, синя, жълта и т.н. Всички тия растения вече учат как да се придобие светлината и да я пращат. Хубавите мисли чрез въздуха ни изпращат хубавите краски в света. Една хубава мисъл тя си има своя краска. Онова, което образува човешката аура, то са хубавите мисли, хубавите чувства. Чистата мисъл, то е крепост. Човек, който има хубави чувства и мисли, то е крепост. Той има всичкото богатство в света. Онзи, който няма чисти мисли и чувства, той е изложен на големи промени.
Първо казва Христос: “Кротките ще наследят земята.” Ние мислим, че силните ще наследят земята. “Кротките” подразбира умните хора, които са полезни и на себе си, и на ближните си. Човек, който не е полезен на себе си и на ближните си, не е полезен и на Бога. Кротък човек е, който е полезен на себе си, полезен е и на ближните си, полезен е и на Бога. Работи за славата Божия, работи за Царството Божие и за неговата правда. Работи за изпълнението на волята Божия в света. Тъй е според мене: всеки, който работи за изпълнението на волята Божия, работи за Царството Божие и неговата правда, работи и за славата Божия, той е кротък човек, който разбира смисъла на живота.
Та казвам, трябва да станем добри, да се научим да служим. Като изпълняваме волята Божия, трябва да работим за себе си. Според мене, като търсиш Царството Божие и неговата правда, ти работиш за ближните си, а пък като прославяш Бога, търсиш славата Божия. Ти работиш за всичката вселена. Ако търсим името Божие и славата Божия, ще бъдем обкръжени само от разумни същества. То е блаженство. Ако искаме да бъдем полезни на другите, ще търсим Царството Божие. Ако искаме да бъдем полезни на себе си, трябва да изпълним волята Божия. Човек, който не изпълнява волята Божия, не може да бъде полезен на себе си. В умствено отношение не може да се развива, в здравословно отношение не може да се развива. Човек, ако иска да бъде здрав във всяко отношение, трябва да се научи да изпълнява волята Божия. Или казано от гледището на здравословната душевна хигиена: изпълнявайте волята Божия, за да бъдете здрави. Търсете Царството Божие, за да бъдете полезни на вашите ближни. Осветете името Божие, за да влезете във връзка с всички разумни същества в света. То са три неща. Вън от това човек остава странник, пришълец на земята и на небето. Той е грешник. Това е за сегашния живот.
Волята Божия, Царството Божие и неговата правда и името Божие, които ще уредят и украсят този свят туй трябва да носим, тъй е написано. Името Божие, Царството Божие и неговата правда и волята Божия това трябва да бъде написано на всеки едного. Той трябва да ги изпълни точно, не по закон, но по любов да изпълним онова служене към Бога, към ближните и към себе си.
Сега най-силната мисъл ще ви кажа. Волята Божия не може да се изпълни без истината. Царството Божие и неговата правда не може да се намери без мъдростта. Името Божие не може да се намери, не може да се служи на Бога, ако нямаме любов.
“Отче наш”
35 Утринно слово 21 септември 1941 г., неделя, 5 часа София – Изгрев
