ИНТУИЦИЯ – БОЖЕСТВЕНОТО ЧУВСТВО
(Направихме гимнастическите упражнения на поляната при петото езеро. След туй си михме лицето, главата, ръцете, краката, наредени всички един до друг на брега на езерото. Насядахме всички около един камък над Близнака, на който седеше Учителят. Той прочете 3-та глава от Евангелието на Йоана.)
Когато човек върви по пътя и е невнимателен при такива каменисти места и си удари крака, веднага ще почувства болка. Болката в камъните ли е? Болката в човека ли е? Нито е в камъните болката, нито е в човека. Значи един удар не е нищо друго освен една енергия, която не е потребна. Туй, което не е потребно на човека, всякога причинява болка. В какъвто и смисъл да е, каквото туриш на себе си, което е абсолютно непотребно, то ще ти причини болка. После, че камъните са тъй поставени, не искай да го оглаждаш, пътят да е равен, но той си има място. Ако един човек иска да мине по пътя и да оглади целия път, няколко прераждания няма да му стигнат само да поправи пътя. За оглаждането други сили са потребни.
Човек в сегашния живот има две задачи. Първо, да възприеме соковете на своето сърце и второ, да развие ума си, да разбира пътищата, плановете Божии, законите, чрез които светът е създаден, да се ползвате.
Всичките хора трябва да бъдат силни по мисъл. Най-силната мисъл е проводник на онова благо, което Бог е дал в живота. Сега всеки един човек, който не може да възприеме Божието благо, той е слаб по ум. Не се лъжете. Някой може да мине за много умен човек, но щом не може да се ползва по всичките правила от Божиите блага, той е прост човек. Онзи, който може да се ползва по всичките правила от Божиите блага, той е умен, той е мъдрец. Всеки може да бъде такъв. Туй е целта да се ползваме от Божиите блага. Защото, ако вие вземете една камила и я натоварите със скъпоценни камъни, камилата ще стане ли по-скъпоценна? Скъпоценните камъни са нещо друго от камилата. Камилата ще каже: „Мен ми е по-добре без тези скъпоценни камъни.“ Тя е по-благодарна да не носи скъпоценни камъни.
Често хората се натоварват като камилата, носят скъпоценни работи, но тия скъпоценни работи не са за вас. Първото нещо в света е ние да се освободим от всичките ненужни работи. И каквото и да е туй, което е непотребно, произвежда болка. Трябва да се освободите. И затуй има в човека едно чувство, наречено човешка интуиция, което Бог е вложил. Няма какво да питаш учените хора, мъдреците кое ти е потребно и кое не. Запример дадат ти лимон. Искаш да знаеш дали е кисел, или не. Ще трябва ли да пратиш да дойдат учени хора да ти докажат дали лимонът е кисел, или не? Ти разрежи лимона, повикай професора – професорът е езикът, той ще ти каже дали лимонът е узрял, или е кисел.
Тъй щото всеки един от вас при сегашните условия трябва да се допита до своята интуиция. Когато сте с хора, може да ги питате, но когато сте сами, трябва да се питате с вашата интуиция. Интуицията е много вярно чувство. Ако човек е верен на нея, много малко може да греши. Тя е основата, която може да подкрепи човешкия ум и човешкото сърце в живота, тя може да ръководи. Тя е капитанът на кораба, който направлява целия човешки живот. Умът и сърцето са слуги, които прислужват на този капитан. Тя е велико чувство. Ако човек слуша интуицията, той ще бъде добър. Някой път хората не са добри по единствената причина, че те не слушат своята интуиция.
Сега Христос помена в прочетената глава, че човек трябва да се роди. Мнозина, които не разбират този закон, мислят, че е много трудно да се роди човек. Питам, да се роди едно житено зърно, мъчно ли е? Няма никаква мъчнотия. Житеното зърно трябва да се посее в почвата. На всяко добро, което е в тебе, дай му благоприятни условия, то ще се усили, ще даде своя плод. При сегашните условия отрицателните мисли имат повече условия. Вие поставите една мисъл, предпоставите я, казвате: „Аз съм човек неспособен.“ Преведете тази дума „неспособен“. Неспособен си да преминеш през реката, понеже няма мост. Когато има мост, може да преминеш. През дълбоката река не си способен да минеш, когато няма мост. Там, дето не си способен да я минеш с краката си, трябва да бъдеш способен да направиш мост отгоре.
Двама души не може да се обичате. Казвате: „Този човек не го обичам.“ Защо? Защото нямате мост. Турете един мост, турете две дъски, веднага обичта ще дойде. Да кажем, вие казвате, че мене никой не ме обича, на мене никак хората не обръщат внимание. Ти може да накараш след пет години всичките хора да ти обръщат внимание. Иди засади десет декара земя с най-хубави плодни дървета. Лятно време насади един бостан с дини, пъпеши, краставици. Щом като завържат всичките плодове, веднага ставаш почтен човек. На този ще дадеш нещо, на онзи ще дадеш, ти ставаш почтен. Казват: „Благодаря ти, господине.“ С тебе започват учтиво да се отнасят хората, започваш да задържаш приятели.
Сега вие имате някои незасети места. Засейте ги, и след пет години всички ще станете почтени. Всичките хора ще започнат да обръщат внимание на вас.
Сега запример вие искате да разбиете чувство на любовта. Един практически метод, за да разбиете чувството на любовта. Посади една череша, две череши, ще посаждаш цветя, които са червени. Хубаво е всички неща, които имат червен цвят, да посаждаш, докато чувствате, че има нужда. Няма да се минат една, две, три години. Ще почувствате едно много приятно чувство. Но поставете метода за разбиването чувството на любовта. Пък онези от вас, на които чувството е развито, ни най-малко няма защо да посаждате. Може да садите червени дини, които са хубави. Един малък бостан не е лошо да посади човек. Та има една предпоставка.
Вие не трябва да считате вашия живот на миналото като ненужен. Но вашият живот на миналото, той е като един извод, едно вступление на онзи великия живот. Защото, ако нямате туй встъпление, туй въведение, новият живот ще бъде недостъпен. Не съжалявайте за опитността – каквато и да е, в каквато и да е смисъл – то е добро. Много пъти животът е неразбран. Ние считаме някои неща добри, някои лоши. То е от нашето лично гледище, не от общата анатомия на природата, тя използва всичко. Следователно, ако ти не си способен да направиш нещо, заложи го на чувството на интуицията. Туй, което ти не може да го направиш, заложи го на твоята интуиция, тя ще го свърши.
Сега друго положение. Не се старайте вие да станете светци, че да бъдете благоугодни на Бога. Ако вие очаквате, след като станете чисти и свети, че Господ да ви обича, тя е дълга работа. Не зная колко хиляди години може да минат, тя е много трудна работа. Бог при всичките условия, където и да се намират хората, той ги обича. Той си има едно абсолютно отношение, което не се изменя. Външните отношения към умните хора, към грешните хора са различни, но вътрешните отношения към всички същества са едни и същи. Туй е едно дълбоко знание, подкрепа има за всички. На грешника казва: „Може от тебе много да стане.“ „Ама аз съм глупав.“ „От тебе може да стане учен човек.“ „Отвън нямам условия.“ Отвън ще ти се създадат условия. Отвътре имаш, Бог ги е създал. Тия вътрешните условия ще се изразят навън. Ако отвън правиш някоя погрешка, не съжалявай. Каквато и погрешка да направиш, не съжалявай, извади една поука от нея. Казваш едно правило: днес дадох да се прояви една голяма добродетел в мене. При най-голямата погрешка ще кажеш: дадох възможност да се прояви добродетелта. Затова и Писанието казва, всичко, каквото ви се случи, ще се превърне на добро.
Сега всички имате желание да разберете всичко изведнъж. Да разбереш всичко изведнъж, значи да изядеш всичко изведнъж. Хубавото е, че ще има всеки ден какво да разбираш. Всеки ден си има своя програма за разбиране. Защото дейното изисква една обстановка. Ти не може да разбираш, да имаш живото разбиране, ако нямаш обстановка. За да разбереш живота на ангелите, трябва да дойдеш в съприкосновение с техните умове, с техните сърца. За да разбираш живота на животните, трябва да разбираш техните умове, техните сърца. В живота, ако влезеш в положението им, те не са толкоз глупави. Ти ако влезеш в положението на едно животно, на един вол, ако влезеш в неговото положение, то ще дойде, ще каже: „Качи се на гърба.“ Ще ти позволи, ще те носи, ще ти направи услуга. То ще почувства, че ти имаш нужда от него, ще ти услужи. Но при сегашните условия, понеже ние, като не влизаме в положението му, то бяга, казва: „Аз не съм длъжен да те нося.“
Първото нещо. Ще се стараете чрез интуицията да разбирате нещата от неговото гледище. Иначе няма да разберете. Ако разбирате нещата от вашето гледище, ще се критикувате. Той ще направи може би нещо странно, тъй ти се вижда, гледано от негово гледище. Ти разглеждай от обстановката, която Бог ти е турил. Тази обстановка не може да се измени и твоят ум в даден момент може да разгледа нещата по един начин, в следния момент – по друг начин. Но някой път има криво разбиране. Тия криви разбирания съществуват в хората по единствената причина, че те не уповават на своята Божествена интуиция. Работата, която може да извърши това свещено чувство, те го възлагат на слугите, които не са в състояние да извършат. Затова много наши работи са останали назад.
Мъчиш се да разбереш някоя философска работа, запример какво има на слънцето. С интуицията може да разбереш какво има на слънцето, с нея може да видиш какво има на месечината, може да туриш антена, да образуваш отношения между тебе и него. Без нея ще учиш след хиляди години като обикновен философ, ще говориш само за елементите на слънцето. Сега аз съм срещал мнозина, които казват: „Аз имам съобщение за слънцето.“ Казвам, дайте ми първия пропуск. Пропуск има. Както виждате, всички родени същества имат едно свойство, по което се отличават – всички дишат. Същество, което не диша, не е органическо. Има едно разширено чувстване, едно разширено възприемане.
Сега понеже сме дошли тук, имате известни условия да станете добри. Ако се препънете на някой камък, върнете се, помилвайте го, преместете го, намерете му мястото, да се не препъват други. Ако нагазите някое мочурливо място, ще го изчистите хубаво. После вземете от пепелта на тия клекове и кажете: искам да бъда толкоз търпелив, колкото сте вие, и да се жертвам толкоз, колкото вие се жертвате. Всеки да си носи пепел. Те да бъдат емблема като живи същества, които са ни дали топлина. Не се занимавайте да кажете: пепел от клекове. Малко пепел ще си вземете, ще я пречистите, ще я пресеете, ще вземете една малка лъжичка. Някой път да би дам един цяр, ако се усещате неразположен. Ще вземете на върха на ножа, в една чаша ще турите от тази пепел с вода, ще разбъркате, ще изпиете, като се утаи пепелта. Колко пепел са изпили те, докато станат учени хора. Да знаеш как да пиеш пепелта. То е много хубаво средство. Може би тук ще опитаме един цяр.
Нека сега тази лекция да запомните следното. Да бъдем благодарни за всичко, което Бог ни е дал. Вие виждате туй. То е тъй наречено за нас, направили го, тук са строили, работили са, казват, ще дойдат тук. Никой път не са идвали други да правят своето събрание тука. Тия езера за нас Господ ги е направил, тия камъни украсиха, доколкото знаеха, украсиха всичките тия места. А пък туй, което виждате горе, то са онези работници, които работиха. Тия овци, говеда, коне, които дойдоха горе, те казват: „Вие ли бяхте, дето щяхте да дойдете, или други да чакаме.“ Тия агънца отиват на жетва, те отиват да работят за света. Те са скрити тук, че светът, който ги извади, има да плаща заради тях. Тия агънца, които ще слязат, ще станат жертва, но жертва жива, която ще подобри света.
Та казвам, ние, като минаваме, ние ще направим нещо, първо да се запознаем. Ние затова турихме онази река, разрешихме въпроса. Ние турихме тази чешма с ръцете. Господ даде, и ние даваме. То е емблема. Господ ни е дал даром, и ние даваме. Турихме ръцете там, да тече. То е разрешение, то е емблема на всичко, което тук е създадено.
Сега бъдете весели и бодри. Ако дойде някоя хрема или си ударите крака, или някоя вечер не може да спите, има много същества, които вечер ще дойдат да ви събудят, да се разговарят с вас, няма да може да спите. Някои ще ви спрат на пътя. Една сестра вече я спряха, удариха я в малкия пръст, казват: „Кажи ни тебе или друга да чакаме.“
Сега следната мисъл да остане във вас. Да бъдем благодарни за онова, което Бог ни е дал. Туй. място е за вас. Аз ви го подарявам за в бъдеще. Без тапия ще го имате.
Изпейте „Бог е любов“.
Божият дух, възлюбленият на нашите души, ще свърши всичко за нас.
Нашата сила седи в това, че Бог действа в нас. Силата ни е там, няма какво да се спираме. Реката, в която животът действа, е силна. Реката, в която животът не действа, не е силна. Всеки човек, чрез който Бог работи, е мощен. Щом престане той да действа, реката пресъхва сама по себе си. Не мислете, че силата е в реката. Бог е, който действа в нашето съзнание.
Разликата е, че ние съзнаваме, че Бог действа, светът не съзнава. Ние ходим във виделина, а светът няма още тази виделина. Сега ще се пазите от реакции. Много пъти вашите миялници, дето миете съдовете, се подпушват и вместо да излиза навън нечистотията, връща се навътре.
Отпушвайте каналите, нечистотията да излиза навън. Обратен процес има. Някой път канализацията за онази чистата вода, която иде отвън, е запушена и тя не иде. Не запушвайте канала, през който доброто влиза. Дръжте канала отворен, доброто да дойде, а злото да излезе – и животът ще се уреди.
Да вървим сега.
48 лекция, 23 юли 1930 г., Седемте рилски езера
