Повече от 11 хиляди години човечеството извършва астрономически наблюдения. Според гръцкия държавник Солон астрономически изчисления са правени девет хиляди години преди неговото време. Откритите върху костите на северни елени и върху бивни на мамути нарези доказват, че фазите на Луната се записват от 25 000 г.пр.н.е. Древните хора сътворяват митове за Слънцето и Луната и създават образа на огненото божество, символизиращо мъжкото начало и на Земята – майка, олицетворява женското начало. Благополучието на хората се определя от природните сили, а жреците и шаманите се научават да прогнозират циклите на Слънцето и Луната. През 2872 г. пр.н.е. Саргон от Агади използва жреци – астролози за предсказване на бъдещето, макар че съвременните астролози невинаги признават техните методи.
В онези дни се вярва, че всички богове, планети и живи същества са неразривно свързани. Всеки индивид преставлява част от Космоса, неделима от него. Тези теории днес придобиват нова сила в областта на съвременната физика и биология. Такава е теорията на д-р Рупърт Шелдрейк за причинно-следствените връзки. Египетските фараони, вавилонските царе и халдейските владетели олицетворяват Бога-слънце на Земята и са тясно свързани с астрологията. По времето на Рамзес II / 1300 – 1236 г.пр.н.е./ се установява четирите основни точки на съвременния зодиак: Овен, Везни, Рак и Козирог.
Създаването на точни календари съвпада с определянето на звезден пояс, спрямо който се движат Слънцето, Луната и другите планети. Понастоящем той е известен с гръцкото си наименование зодиак”. Между 700 г. пр.н.е. вавилонските календари започват да съчетават картата на зодиака със символични животни, митични същества и богове. Най-старият известен вавилонски хороскоп датира от 409 г. пр.н.е. Вавилонските астролози допълнително разделят годината на 12 месеца, денонощния цикъл на 24 часа, а кръга – база на всеки хороскоп – на 360 градуса.
До 280 г. пр.н.е., когато Беросос основава астрологична школа на гръцкия остров Кос, астрологията напълно се налага и се почита едновременно като изкуство и наука. Гръцката дума “horoscopos” означава “гледам това, което се издига” и първоначално се отнася само до асцендента, т.е. точката от Зодиака, която се издига над хоризонта в момента на раждането.
Може би най-великият и със сигурност най-влиятелния от всички гръцки астролози е Клавдий Птоломей /100–171/. Неговото най-значително произведение “Tetrabiblos” представлява комплект от четири учебника по астрология, съчетали мъдростта на египтяните, вавилонците и халдейците с номерологията на Питагор и теориите на Платон за четирите елемента. Той дава и първата „система на домовете”, т.е. дванадесетте 30-градусови деления на хороскопа, всяка от които съответства на определен стадий или част от живота на дадената личност. Трудовете на Птоломей са толкова изчерпателни, че неговите правила, значения и методи за предсказване, продължават да се използват до Ренесанса. След смъртта му астрологията отразява упадъка на великите класически цивилизации. Въпреки многобройните библейски аналогии – включително драматичното астрологическо предсказание на влъхвите за раждането на Исус Христос – тя се превръща в суеверие, свъзано със зли духове, езичество и магьосничество.
През тази епоха астрологията е запазена главно от ислямските астрономи-астролози в напредналите арабски култури в Северна Африка и Източното Средиземноморие.
Албумасур, известен и като Абу Маашар /805-885г./ написва „Въведение в астрономията”. Книгата е преведена и разпространена през Испания в цяла Европа по време на Ранното Средновековие, където оказва силно влияние за възраждането на астрологията и астрономията.
Новите европейски университети също спомагат за съживяването на астрологията, като я включват в учебните си програми. През 1125 година университетът в Болоня основава специална катедра по астрология, а от 1250 година тази дисциплина се преподава и в Кембридж /основан през 1225г./. През Ренесанса астрологията среща още по-благосклонен прием и печели влияние, тъй като няколко папи поддържат и окуражават подобни изследвания. Сикст ІV, Юлий ІІ и неговия наследник Лъв X изцяло се осланят на астрологични съвети. Папа Павел ІІІ дори принуждава астролозите да определят часове за неговата Консистория /Б.р. църковно административен орган/.
Междувременно в Англия кралица Елизабет І се съветва с тайнствения д-р Джон Дий – неин придворен астролог-магьосник, като в един период от царуването си прави това ежедневно.
Отвъд Ламанша един от най-известните ясновидци на всички времена съветва овдовялата френска кралица Катерина Медичи. Неговите пророчества са комбинация от астрология, некромантия и ясновидство. По-късно по време на Гражданската война, майсторът-астролог и франкмасон Уилям Лили /1602-1681 г./ предвидливо се застрахова, като дава съвети едновременно на роялистите и на паламентаристите. Лили е майстор на часовата астрология, т.е. изкуството да се тълкува графика, начертана за точния момент, в който е поставен даден въпрос. Неговите правила и интерпретации се използват и до днес. Най-голяма слава му носи точното предсказване на Големия лондонски пожар от 1666 година, направено 14 години по-рано.
За астролозите от Ренесанса е характерно смесването на астрологията с различните окултни изкуства на алхимията, номерологията и магическия ритуал. Въпреки че това задълбочава и разширява обществената представа за астрологията и е свежо и изобретателно, то допринася и за изпадането й в немилост.
Откритията на бележити астролози и астрономи – в частност Коперник, Кеплер и Нютон – подхранават един механистичен, логически и научен подход, който постепенно прониква във всички науки и изкуства. Всеки от тях /а те са членове най-малко на едно херметично тайно дружество/ сериозно се е занимавал и с астрология, изучавана обикновено заедно с астрономията. През цялата си научна кариера Нютон запазва вярата си в астрологията, а Кеплер казва: „Астрологията черпи от опита и може да бъде отречена от хора, които не са се занимавали с нея”. Но духът на времето е противник на всичко, което мирише на мистицизъм. С началото на века на разума, астрологията отново пада до нивото на обърканото неточно мислене и суеверие.
През 1781 година е открит Уран, планетата на революцията и промяната. Това е първата от т.н „външни планети” – останалите две са тайнственият Нептун /1846 г./ и Плутон, владетел на подземният свят /1930 г./. Първоначално известните седем планети – Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн са известни като личните планети от хороскопа, които влияят върху характера и индивидуалната съдба. Бавно движещите се външни планети оказват общо влияние върху цели поколения. Тези съвременни разкрития предизвикват много спорове и разгорещени полемики, но значението на Уран и Нептун е вече, повече или по-малко установено, съществуват все още известни спорове за точното влияние на Плутон.
Напълно е вероятно двете новооткрити планети да са допринесли за възраждането на астрологията, тъй като през XІX век отношението към окулните науки /Нептун/ претърпява революционна промяна /Уран/. Ричард Джеймс Морисън, известен под псевдонима Задкиил и Робърт Крос Смит /Рафаил/ са основателите на популярната астрологическа преса. Когато през 1875 година Елена Блаватска основава мистично-спиритуална организация, популярна като “Теософско дружество”, научната астрология отново достига своя зенит. Най-известният професионалист, произлязъл от това движение, е Алан Лео /1860-1968 г., чиито учебници се използват и днес. Чарлз Картър /1887-1968 г./, който през 1922 година става президент на “Теософско дружество”, се учи по евтините справочници на Лео. Той е един от най-бележитите английски астролози на XX век и написва редица чудесни учебници.
В известен смисъл “възраждането на окултното” подготвя почвата за съвременното развитие на астрологията. Колонките със знака на слънцето може да се намерят във всеки популярен вестник или списание, въпреки че това е само едно докосване до повърхността на една много сложна и деликатна материя и никога не трябва да се приема напълно сериозно. Освен популярната астрология са проведени и значителни задълбочени изследвания за точността и валидността на това древно изкуство.
Видният психолот К.Г.Юнг извършва редица експерименти, които го убеждават в реалността на астрологията. Центърът за психологическа астрология в Цюрих и Лондон, основан от двамата психолози-астролози – д-р Лиз Грийн и Хауърд Саспортас – продължава да изследва в своите публикации и семинари съчетанието на психологията и астрологическия символизъм. Различни учени предприемат допълнителни и интересни проучвания на загадъчните и циклични тенденции, оказващи влияние както върху хората, така и върху животните. Космобиологът Райндхолд Ебертин, син на астролог, постига много в тази област. Английският астролог Джон Ади повече от тридесет години анализира хармонията на космическите периоди и открива важни вълнови особености, които съвпадат с планетарните движения. Някои от тях съответстват неизменно на определени професии и поддатливост към различни заболявания.
Френският изследовател Мишел Гокелен първоначално е убеден скептик, но проявява интерес към космическите цикли и тяхнато влияние върху живота на Земята По-късните му изследвания на съответствията между положението на планетите при раждането на индивида и евентуалните професии, подходящи за него, напълно променят отношението му и добавят значителна статистическа тежест към аргументите в полза на астрологията. По-късно д-р Пърси Сеймур, основен лектор по астрономия в Плимут развива спорна теория, в която използва различни научни дисциплини, и в крайна сметка представя ново и убедително схващане за астрологията.
Модерната астрология все повече залага на връзката си с психоанализата. Тази наука е оцеляла през вековете разчитайки на прогнозите за бъдещето, за да може в днешно време да разшири влиянието си и в областта на задълбочени психологически изследвания. Трябва да знаем, че това, което астрологията предлага има висок процент на истинност, което е достатъчно основание да й вярваме и да се стремим към изучаването на тайните й. Разбира се има много спекулации, които подронват авторитета й. Любопитните прогнози, които четем във вестниците не могат да се отнасят към всички, родени под един и същи знак. Трябва да се знае, че хороскопът е индивидуална карта. Всеки човек е един микрокосмос, а неговия хороскоп е космическия му паспорт. С него ние идваме на земята и трябва да развием заложбите си и да се борим с недостатъците си. Интересното е, че хороскопът на човека продължава да живее и след неговата смърт. Планетите продължават да правят аспекти и биха предизвикали събития. Спорен и недоказан е въпроса за преражданията, но има една теория, че кармичните аспекти в картата ни дават информация от къде идваме и каква е целта на сегашната ни инкарнация.
Стъпка по стъпка с усвояването на астрологията, която е наука и изкуство едновременно, ние проникваме дълбоко в същността на даден човек. Може да се напише роман от една правилно разталкувана карта. Както казва Бернадет Брейди, известна американска астроложка, в книгата си „Орелът и чучулигата” можем да стъпим на два основни стълба – конкретните знания, правила, изчисления, които ни дават базата и интуицията, проницателността и чувството, което трябва да имаме изначално, за да започнем да се занимаваме с астрология. За да учим и практикуваме астрология е необходимо да притежаваме искрен интерес към хората, техния характер и съдба и да не се опитваме да ги поучаваме с размахване на пръст, защото всички ние идваме на този свят със своите задачи и изпитания. Астрологията е Уранова наука и Ураново изкуство, което ни кара да мислим, че има бъдеще в ерата на компютрите, новите технологии, Интернет. Тя ни помага да създадем нов начин на мислене, да се консолидираме с другите хора на Земята, да знаем, че над нас има друга сила, на която всички сме подвластни.
