И АНГЕЛ ГОСПОДЕН ГОВОРИ

И АНГЕЛ ГОСПОДЕН ГОВОРИ

И ангел Господен говори на Филип и рече: „Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа. Той е пуст.“ (Деяния, 8:26)

Съвременните хора минават за реалисти, хора на положителната наука, на положителния живот и когато им се говорят някои отегчени истини, казват: „Това е отвлечено, това е неразбираемо." Сега мнозина казват: „Кой е реалният живот? Реалният живот на чувствата, на зрението?" Да кажем, ти виждаш нещо, то реално ли е? То е свят на зрението. Ти виждаш дървета, но то е живот на сенки. Ти пипаш нещата, ти виждаш нещо, но това е свят на чувства, ти вярваш на ръцете си, на очите си. После слушаш нещо, казваш: „Чух го." Това реално ли е? То е свят на вибрации. Казваме: „Чух го, видях го." И е тия познания на нашата реалност си правим заключения, че сме много учени хора и всичко можем да разрешим.

Е, представете си сега, немският списател Айнщайн казва, че земята не е корубеста, но е вдлъбната, и че ние живеем в корубата на земята. Наистина ние живеем в една земя, но тя не е нова. В какво седи тази теория? Те са такива тънки изчисления, които той прави. Само един математик със специални математически разбирания може да разбере тази теория. За обикновени умове тя не е. Те, като прочетат тази теория, няма да намерят в нея нещо извънредно. А целият наш живот почива върху такива математически данни. Запример може да ви попитам какво меню имаме за днес. „Имаме печено." „Какво печено? Кокошка, пуйка, патица? Ами чорбицата от какво е направена?" „От гъска" „Пържолите от телешко ли са?" Кои са причините, които са обусловили да имаш за меню днес кокошка? Трябва да има причини за това. Вие ще кажете: „Тия са обикновени неща, обикновени работи." Не са обикновени работи. Яденето е обосновано на един математически закон. Днес то е обикновено, но преди хиляди години толкова хиляди учители са преподавали законите на яденето. Сега са заминали вече и затова този въпрос не е важен за вас. Например някой син на богат търговец или дворянин го пращат да учи музика. Не знае да свири, но учителят му го спира един, два, три пъти, връща го отново да свири и преповтаря. Ученикът се обезсърчава отначало, но след десет-петнайсет години той вече свири без мъчнотии, леко върви, като че ли му е капнало от небето. Сега той свири, без да мисли, но с големи усилия е постигнал това. Та и вие, ако се върнете назад в туй училище, ще видите колко години сте стояли прави, докато вашите учители ви научат да ядете. Изкуство е това, да се научи човек [да яде]. […] [Човек има две] отверстия в устата си: едното, през което диша, а другото – хранопровода. Като се задавиш, отворил си клапата на кривото гърло преждевременно. Та и яденето е едно изкуство. Аз мога да го докажа. Моите доказателства са много силни. И на най-учения човек мога да докажа това, и то не в няколко часа, а само в пет минути. Тия доказателства ще ги оставя за друга лекция.

„А ангел Господен говори на Филипа и рече: „Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа. Той е пуст." Значи този ангел е трябвало да слезе от небето, да намери Филипа и да му каже: „Стани и иди към пладне." И защо към пладне? Точно определя. Които не разбират, ще кажат: „Защо към пладне, може и по друго време." Известна идея е вложена тук. „Иди в пътя, който слиза от Ерусалим в град Газа." Защо от Ерусалим? Ерусалим, това е материалният свят. Всеки ден сте на поклонение в този храм, всеки ден се кланяте на тоя свят. Някои казват: „Да идем на Божи гроб." Че вие сега сте в Божи гроб, всеки ден сте в Ерусалим. Материалният свят, това е светът, дето хората всеки ден се кланят, всички правят поклони. И свещеници има там. Какви свещеници? И мъже, и жени, и владици, и попове, всички готвят вътре в кухнята. Аз казвам: владика [е] готвач, който може да сготви хубаво една пуйка. Що е владика? Човек, който владее изкуството си. Казвате: „Владика има между религиозните." Не, и между готвачите има владика – владее изкуството си. Сега не зная дали може да бъде поп. Може да бъде поп, понеже е баща. А майката преподава първите уроци на своето дете. Майката го люлее, тупа и казва: „Дан-дору-дандору" – преподава първите уроци. Сега туй „дан-дору-дандору" – то е много на мястото си. Отлична музика е то, хем ритмична музика, оперна музика – като на дайрета, върви по същия начин, както у турците. Тия ритмични удари се предават, и детето, като се потупва отзад по гърба, въодушевява се.

Сега ще ви приведа едни факт, който съществува вътре в природата. Случват се известни погрешки, но -от наше гледище погрешки. Тия погрешки, това са условия, при които човек може да расте. Да кажем, че вие си загубвате пътя из гората и се уплашите, смущавате се, това-онова, но след четири-пет часа лутане, когато сте в най-голямо отчаяние, срещне ви някой господин и ви пита: „Какво има, че лицето ви е толкова побледняло?" „Изгубих си пътя." „Аз ще ви покажа пътя." Допуснете сега, че вие с години сте се молили да ви срещне някой учен човек, да ви учи. И вие срещате тъкмо този човек из гората. Вие считате вашето загубване за нещастие, а този човек ви казва: „Ти си загубил пътя си, за да намериш мене."

Следователно всички ония несъобразности в живота от наше становище, всички ония нещастия, от които вие страдате, всичко онова, от което вие плачете, ние, като погледнем зад тия нещастия – виждаме известно благо. Разликата между един умен и един глупав човек е тази, че умният човек вижда благата зад своите нещастия, а глупавият не може да ги види. Тази е разликата. И тогава всякога можете да познаете един човек умен ли е, или глупав. Сега някои питат по кой начин може да се познават хората. Ще ви дам методи. Аз не си служа с отвлечени методи. Моите методи са много практични, много реални, всеки може да ги употреби. Ще ви дам един такъв. Представете си, сега искам да изпитам какъв е вашият характер. Вземам един голям грозд от три килограма и казвам: „Вземете си едно зрънце." Онзи, който е алчен, ще вземе най-голямото зърно. Аз си записвам. Предлагам грозда на друг, гледам го, и той търси най-голямото зърно и взема най-голямото от останалите. Предлагам го на трети – същото. Започват да се изреждат един след друг и всеки гледа да вземе най-голямото зърно. Вторият казва: „Аз не съм толкова користолюбив, не вземам голямото зърно." Не го вземаш, защото първият го взема, Сега вече имам понятие за техните стремежи, Добре, този е първият опит, отбелязвам си. Правя втори опит: поканвам дванайсет души на гости. Слагам им една пуйка от дванайсет килограма, хубаво опечена по всичките правила на готвачното изкуство, и то не празна пуйка, а пълна, и казвам: този куркой е на ваше разположение. Аз няма да взимам участие, ще бъда зрител. Вие като ядете, аз ще се радвам, но един от вас ще раздели куркоя. Един от дванайсетте взима ножа, реже куркоя и за себе си задържа най-хубавото парче. Значи, като дам дванайсет куркоя и всеки се изреди да го реже, ще зная положително какви са тия хора. Щом оставя най-доброто парче за себе си, зная този човек към каква култура спада. Първият начин и вторият начин са тези.

Сега, много майки са ме питали: „Я ми кажете, дали в моя Драганчо има някакъв талант?" „То е лесна работа, казвам, ти сама можеш да опиташ какъв талант има твоят Драганчо. Колко деца имаш?" „Две." „Купи едно кило ябълки и виж как ще разделят ябълките помежду си. Както раздели твоят Драганчо ябълките, такъв човек ще бъде. Набие ли Драганчо братчето си, отличен човек ще бъде, талантлив, за градоначалник на София." Питам я: „Е, как постъпи Драганчо?" „Той е умен, избра най-добрите ябълки." „Градоначалник ще стане той." „Ами аз искам да го правя владика." „Владика никога не може да стане, началник ще стане." И природата, и тя има своите методи. Всичко, което сега става в света, е изпит за вас.

Вие градите къща, казвате: „Тази къща е моя, баща ми остави толкова пари, аз я съградих." Аз ще ви докажа, че тази къща не е ваша, че парите не са ваши. Как? Ще ви аргументирам. Тия камъни са взети от планината. „Не, купих ги от Ивана, от Стояна." Да, той ги е обсебил. Ти хващаш десет души работници да градят. Тия хора от баща ти ли останаха? Тия хора като хабят енергия, тя твоя ли е? Те ти казват: „Ти ще ни платиш." Друг случай. Ти казваш: „Имам ум да мисля." Отгде взе тоя ум? Ако си господар на твоя ум, кажи ми отде дойде ти, кое е твоето отечество? „Е, майка ми ме роди," Щом майка ти те роди, този ум не е твой. Ами майка ти отде е? Значи умът ви не е ваш. Всички тия неща: хора, къщи, камъни, греди, това-онова – тия неща не са ваши. Те ви са дадени като пособия, да се упражнявате, да се занимавате. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд, само работата е ваша, упражненията са ваши. Тогава знаете ли на какво мязате?

Ще ви приведа един анекдот, който и друг път съм привеждал. Хората са ортаци с природата и ето по какъв начин. Хората си правят от камък големи хавани, в които понякога си грухат кафето. Та един турчин пред вратата на своето кафене си чукал кафето. Като дигал-слагал топуза, викал: „Хъ… хъ…" Минава един българин без работа, спира се да погледа как турчинът чука кафето и го запитва: „Слушай, не ме ли приемаш за ортак в работата? Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам: „Хъ… хъ…" Ще разделим работата." „Добре" -съгласил се турчинът. Счукали кафето, пресяли го, започнали да варят кафе на посетителите. Турчинът вари кафе, прибира си парите. Ортакът му взел да иска половината от печалбата, защото и той взел участие в спукването на кафето. Турчинът му казва: „Няма какво да ти дам, ти не се изпоти като мене." Българинът се обижда, завежда дело и казва: „Ортакът ми, който направи договор с мене, не иска да го изпълни. Договорът е такъв. Кафето се чука. Аз се услових да викам „хъ-хъ" около четири-пет часа, а сега нищо не ми плаща." „Хубаво – казва кадията, – ще направите една хубава табла от тенекия и този, който е чукал кафето, ще го вари и ще туря парите в тенекията, а ти ще слушаш, и като чуеш „тин-н", това е за тебе."

Сега ние седим в природата и казваме: „Хъ… хъ…" Това „хъ… хъ…" – то е за тебе. Разболее се някой, казва: „Ох… ох…" – считат, че много пъшка. Някой все с пъшканица минава. Природата работи, ние пъшкаме, и тогава, в края на краищата, казваме, че нашият живот е несполучлив. Защо? Защото не ходим да работим, а само казваме: „Хъ… хъ…" „Тин-н…" -това е твоята заплата.

Следователно, когато дойдем да изучаваме Божествената наука, трябва да вземем живо участие в работата, а не да седим индиферентни. Сега, когато се проповядва една истина, някои казват: „Чакай да видим какви ще бъдат резултатите и тогава ще приемем новото учение." Не се изискват ред години, за да видиш резултатите. Аз ще ви го докажа по следующия начин: сто души са жадни, не са пили вода три дни и отиват при една чешма, която извира – да се напият. Най-напред първият се напива. Щом се усети добре, питам го: „Каква е водата на тази чешма?" „Хубава, отлична." Пият след това втори, трети, изреждат се всички, направят опит с тази вода. Щом не ги заболи гърло, корем, глава, а усещат хубав апетит за ядене, казват: „Водата на тази чешма е отлична." Не се изискват векове, за да се произнесеш за качеството на тази вода.

Казват: „Да дойде време да се приложи истината." Истината, която седи в учението, тя моментално може да се приложи. За приготовление в живота се изисква дълго време, но приложението на учението -то става моментално. Следователно моментът, когато речеш да приложиш едно Божествено учение, този момент решава великата съдба на твоя живот.

Този ангел среща Филипа и му казва: „Иди към пладне." Пладне, това е добродетелният човек. Нали към пладне, към юг – там е топлината. Само у добродетелните хора има топли сърца. На север има студени места – там е истината. Който не е опитал добродетелта, а търси истината, ще изстине. Истината всякога окаменява човека. Истината ще ти покаже всичките твои недъзи. Добродетелта – тя ще те нахрани. Тя казва: „Нахраних те с първото си мляко." Всеки един от вас, който иска да се запознае с истината, дълго време трябва да се школува в училището на добродетелта и когато неговата душа се изпълни с тази добродетел, топлина, тогава може да тръгне към северния полюс. Там ще намери чистотата на живота. Ако нямате тази чистота, само на северния полюс ще я намерите. Единственото място – неопетнено на тази земя, това е на северния полюс. Следователно, който търси истината и чистотата, там ще ги намери. Може ли човек, който няма истина, да бъде чист? Следователно истината е, която внася чистотата.

Този ангел тръгва, среща Филипа и му казва: „Да намериш този човек на пладне, в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа."

Сега, ако бих ви изтълкувал името на този град Газа, как мислите, може ли? Мислите ли, че случайно е това име? Не е случайно. Когато се дава име на град или на някой човек, не е случайно. Всички неща не са случайни. И интересно е, че Филип послушал гласа на тази ангел. Сега, всеки от вас си има един ангел, който му говори. Ще кажете: „Не, това е една привилегия само за Филипа." И за вас е привилегия. Когато някой дойде и ви пошепне една велика идея и ви каже: „Слез към юг, в този пуст път" – той няма да ви даде обяснение, защо да слезете.

Сега мнозина, като дойдат при мене, казват ми: „Да приемем това учение, но искаме да го обясните." Когато искаме да посеем едно житно зрънце в земята, трябва ли да му обясняваме защо го посяваме? Не, ние му казваме: „Ще те посеем и тогава на опит ще разбереш какво нещо е физическият свят." По същия закон вие ще турите истина в себе си и ще се поставите при условия, при които да я разберете. Не мислете, че вашият живот е нещо много реално. Не, сегашният ви живот е, според мене, едно мехурче. Знаете ли, когато децата се мият със сапун, правят си такива мехури, които достигат до едно високо място и после се пукат. По някой път така и нашият живот изчезва. Мимолетен е този живот. Ще кажете: „Нашите мехурчета не се пукат." Аз ще ви докажа, че се пукат.

Вие сте млад момък и казвате: „Аз, като вляза в този живот, ще го оправя." Влезете в един дом, дето мъжът и жената не си живеят, казвате: „А, такава жена, такива деца да са на мене – аз ще ги оправя. Като се оженя и имам деца, ще покажа как се възпитават." И започне този момък да търси мома от прозорец на прозорец, от град на град, намери я най-после. Ожени се, роди им се дете – той ще го възпитава. Расте детето две-три години добре, той го възпитава. Но заболее и умре. Отиде гърнето, отиде този мехур. Той казва на жена си: „Пукна се първият мехур, но втория ще гледаме хубаво." Защо се пука мехурът? Той като отива нагоре, въздухът е по-рядък, разширява се, а стените на мехура са толкова тънки, че не могат да издържат на туй вътрешно налягане. Умре някое дете, казват: „Съдбата му била такава." Не се заблуждавайте. В никоя Божествена книга не е писано, че туй дете, като стане на две години, трябва да умре. Не се лъжете. На туй дете е писано, че всеки човек при сегашните условия, при сегашната еволюция, трябва да живее сто и двайсет години. След сто и двайсет години ще се измени и ще се даде друго направление. А сега, дете умира на две години, казват: „Тъй е писано от Господа." Това не е утеха. Майката трябва да знае, че когато е раждала туй дете, не е съградила здрав организъм. И този ум, това сърце, па и целият организъм е злоупотребил нещо, затова умира. Изгубили са мехурчето.

Аз казвам, друг закон има: деца, които са раждат без любов, всякога умират. И когато вашите деца умират, аз ще ви кажа, че децата ви не са родени с любов. Мъжът и жената не са имали любов. Аз мога да ви докажа това. Когато се съединят двама души с любов, те ще родят деца, които ще живеят по сто и двайсет години. Да се съединят двама души, но не с желание да се осигурят. Жената, когато се жени, мисли да се осигури, казва на мъжа си: „Слушай, гледай да имаш една къщичка, туй-онуй, да се осигурим." Жена, която иска да се осигури, децата й ще умират. Мъжът ще се жени, иска да се осигури, иска да свърши в странство и търси някоя мазна риба – тя да го поддържа, но след четири-пет години се развеждат. Мислите ли, че от такива бракове ще може да се създаде тяло, в което да живее разумна душа? Там ще дойде поп, владика, лекар, свещи ще има, ще кажат: „Тъй било писано от Господа." Не, не, тъй не е писано.

И този ангел ще ти каже: „Слез." Питам: този ангел срещна ли те? Каза ли ти да отидеш към пладне в пътя, който отива към града Газа? Вие ще кажете, че тия неща са необикновени. Не, обикновени са за всички хора. Този скопец какво каза? Какво, разбираше ли това, което четеше? Ще кажете: „Той бил глупав." Че вашият живот не е ли същият? Тази колесница, в която стоите, не е ли същата? Вие четете Исайя, този пророк. Всеки си има Исайя. Какво е мислил скопецът? Той мислеше върху въпросите: защо се раждаме, защо умираме и т.н. Има ли някой да отговори на тия въпроси? Има още ред зададени въпроси. И този скопец четеше. Какво четеше той? И като го чу филии, че прочиташе пророк Исайя, рече му: „Разумяваш ли това, което четеш?" Скопецът беше благороден човек. Той можеше да каже като съвременните хора: „Я си върви по пътя, то не е твоя работа тук да се месиш." Този човек е бил скромен и рече филипу: „И как бих могъл да разумея, ако ме не настави някой?" И покани Филипа да възлезе и да седне с него в колесницата. И казва се там – мястото на Писанието, което прочиташе, беше това: „Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози, който го стриже, така не отваря устата си. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му, кой ще изкаже? Защото се взема животът му от земята." Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: „Не си струва човек да бъде като овца, да го стрижат и като агне да го колят."

Да допуснем, според вашата теория и вашето разбиране, ако съвременните хора биха отказали да ядат месо, какво щеше да бъде тяхното положение? Аз считам, че тия кокошки, патки – доброволно се жертват. И когато хванеш агнето да го заколиш, а то блее, а кокошката кречи, аз тълкувам това по следующия начин. Те казват: „Братко, ти ме изяждаш, аз се жертвам, но гледай твоят живот да стане по-добър. Аз ставам жертва, понеже ти си благороден човек. Гледай моят живот, който слиза в тебе, да го употребиш за добро." Към пладне трябва да отидеш, и каквото ти каже ангелът, да го слушаш. Туй значи „крък-крък" на кокошката. Сега на овцата, на агнето езикът е: „бе-е, бе-е". Аз буквално превеждам вътрешното съдържание на думата „бе-е" -езика на агнето. Това „бе-е" значи: разумният живот в света започва с любов. „Имаш ли любовта – казва агнето, – само чрез тази любов идва разумният живот. Ти като ме изядеш, този живот ще го оградиш ли с тази любов?" Някои казват: „Аз не съм като агнето да казвам „бе-е". Е, колко е съдържателна тази дума в агнетата! Аз бих желал всички съвременни хора да казват „бе-е". И българите казват някой път „бе-е". Българинът често употребява тази дума в езика си – „бе". Той я взел от агнето. Какво иска да каже агнето с това „бе-е"? То я цитира и аз сега ви казвам „бе-е". Защо? Отлична дума е тя. „Бе-е" значи: началото на разумния живот започва с любов. Тъй казва агнето: „Ти ме изяждаш и ако този живот, който влиза в тебе, го облечеш с любов, ти се повдигаш. Тогава ме заколи. Но ако ти ме изядеш без любов, да знаеш, че всичките болести в твоето тяло аз ще ги донеса." И ако днес ме питат защо хората боледуват, отговарям: защото изяждат агнето без любов. Вижте ги в гостилници, вижте ги по домовете -всички културни хора все боледуват. Вземете жената: наготвила, наготвила колкото могла, според знанието си, да задоволи началника – мъжа си. Той недоволен. Друг път жената е началник на слугинята, тя ще хвърля паниците. Един път келнерът ще бъде калайдисван. Друг път готвачът ще направи погрешка. Всички съвременни хора са недоволни от яденето и се самоизмамват. Който готви, все през пръсти готви, и който яде, все през пръсти яде.

Всички бързат, защо? „Нямаме време." Времето било пари – като англичаните. Англичаните казват: „Времето е злато", а туй на съвременен език значи: времето носи пари, защото придобива знание. А онзи глупавият ще напълни джобовете си с пари, със злато. Умният носи знание, глупавият – пари. Е, хубаво, тръгнем двама на парахода – аз нося знанието, а той носи двайсет-четирийсет килограма злато в раницата си. Пътуваме за Америка. Той казва: „Като отидем в Америка, аз, като имам пари, ще се разправям натук-натам, а ти ще работиш." Аз пък нося изкуството да плувам, зная да управлявам лодка. Параходът започва да потъва. Аз питам: „Как е сега, приятелю?" „Ах, моля ти се, откопчей тази раница." Сега равни ли сме? „Не сме равни." „Ще ме слушаш ли? Сядай на лодката. Аз ще управлявам. От мене зависи сега твоят живот. Твоите пари на дъното не ти помагат, а аз ще те спася. Знай, че в света не са парите, които управляват, а знанието."

Мъдрост трябва на съвременните хора. А сега и бащите, и майките казват: „Синко, пари трябват – гледай да станеш богат." Нито една майка не казва: „Синко, гледай да добиеш знание, мъдрост, не да четеш романите – да казваш, че един автор тъй казва, друг автор тъй казва."

В евангелската църква има много евангелисти, които знаят Библията на пръсти, но колцина я изживяват? Един евангелист казва: „Аз зная Библията на пръсти." А друг някой казва: „Аз не съм я проучил, но я живея."

Питам сега: кое е по-добро, да помниш стиховете или да ги живееш? Единият има златото – този, който помни стиховете, а другият има знанието – онзи, който живее с нея, изживява стиховете й. Следователно всички неща, за които казваме, че трябва да ги живеем, не можем да ги живеем, ако не ги разбираме.

Сега, този ангел слиза и казва на Филипа: „Стани и иди в пътя към града Газа, ще срещнеш някого." Той среща скопеца и му проповядва. Вие ще кажете: „Заслужава ли да си напуснете работата и да отидете за някой си скопец, да му проповядвате тази истина?"

Заслужава. Този скопец трябва да е едно семенце на ябълка, на круша, може да е костилка на слива, може да е житно зърно, ечемично зърно – посей го в земята. От това посяване ще научиш едни велик закон. Аз не разбирам посяване в буквалния смисъл, защото има жито, което се сее в човешкия мозък. Има хора, които знаят да сеят жито на земята, но не знаят да сеят житното зърно в мозъка. Целият мозък трябва да се разработи. За в бъдеще трябва наука, която да ни научи как да се обработва този мозък. Има специални методи за обработване на човешкия мозък. И сегашните хора страдат, защото в мозъка им някой път има много влага, а някой път – много суша. И тъй, трябва да има начини, как да се урегулират тия мозъчни вещества, защото действително човешките мисли и желания в мозъка растат. Ако сте един ясновидец, ще видите как една мисъл расте и се развива. Следователно този ангел, който слезе при Филипа, е ангелът, който слезе да научи хората как да живеят.

Сега много проповедници се спират да докажат, че има невидим свят. Е, хубаво, не е лошо да докажем, че има невидим свят. Аз мога да докажа, че Иван е богат и много печели. Мога да докажа това с факти, с данни, но какво от това? Каква полза има сега от неговото богатство? Да допуснем, че докажем съществуването на невидим свят, че има ангели – не е важното това. Какво ви ползва? Аз поставям въпроса на друга почва – да влезем в този свят да живеем. Можем ли да разполагаме с парите на този Иван? Такъв е законът в природата. Да ви докажа, че съществува слънце, то значи да ви въведа в този свят, да се ползвате от силите, от енергията на слънцето. Туй е въпросът, туй разбирам знание – да влезем в пряма връзка с природата и да живеем с нейните сили. Ние проповядваме едно учение, е което да се ползваме от природните сили. Сега, както все проповядва живата природа, тая природа казва какво е било преди две хиляди години. Преди две хиляди години не са били тъй възрастни, сега са по-възрастни. И следователно на съвременните хора тя говори на малко по-разумен език. И тъй, според туй учение, като казвам, че природата е жива, мнозина се усмихват и казват, че трябва да подчиним природата. Там е нашето нещастие, че искаме да подчиним природата. Туй не може да бъде.

Най-главната работа е да избием от децата тази мисъл – не да подчиним природата, а да проучим природата и да работим в съгласие с нея, съобразно с нея. Сега всички учени хора се стремят да подчинят природата, но докато я подчинят те, тя ги подчинява. И знаете ли как скъпо плаща тя. Всяка всемирна война е един урок, една отплата от природата на хората, за да им покаже, как смеят да измислят тия взривни вещества. Тя казва: „Аз ще ви дам един урок." И тази природа готви друг урок. Знаете ли какъв урок готви? Един ден, когато хората минават покрай нея, няма да вървят така свободно, а ще духат, и всеки като минава, ще пита: „Позволено ли е, моля те, да надникна?" Какво правят съвременните хора с туй надникване? Измислили взривни вещества, измислили аероплани и др. С тия аероплани какво правят? Злоупотребяват с тях. Това подчинение ли е на природата? Не, това е злоупотребление с всички Божествени сили, които би трябвало да се употребят за нашето развиване.

Днес, като дойдеш до вътрешните състояния, няма да намериш честен човек, честен в ума. Питайте кой и да е свещеник или проповедник: „Защо служите на Бога и защо поддържате тази религии? От любов ли?" Не. Аз ще ви докажа това с положителни доказателства. Моите доказателства са като бомби. Как ще го докажа? Казвам: тия служители, които казват, че от любов служат, ако поддържат това, бих казал на първия министър да отнеме заплатите им за две години, тогава ще гледаме кои и колко от тях ще останат. Които наистина от любов служат, ще останат при такова положение, а другите ще снемат джубетата и ще кажат: „Тука няма препитание." Истината трябва да излезе. Казват: „Аз от любов проповядвам за тази свещена и православна църква, за тази мила майка." Да, защото има пари. Но ако нямаше пари, щеше да каже: „Я си замини за другия свят, старице, аз няма да ти служа." Тъй както говорят хората, ще им кажа: „Говорете истината." Съвременните хора мъчно може да ги научиш да говорят истината. Ти пред Бога стоиш, пред църквата, а лъжеш. Срамота е. Да говориш истината. Всички владици Господ ще ги повика. В десет години всички ще ги повика и нито един български владика няма да остане. Туй да го знаят. И ще видите тогава думите ми верни ли са, или не. Тогава аз ще бъда прокурор. Да, най-страшният прокурор ще бъда, не само за българските владици, но за всички владици и патриарси в целия свят. Ще бъда прокурор за престъпленията в целия свят. Как смеете в името на Бога, в туй свещено име на любовта, да лъжете? Тогава аз ще им произнеса присъдата. Толкова години лъжи! В затворите ще отида, ще питам: защо ги турихте тия хора? Имаме само един закон в света: онзи, който в името на любовта лъже, към него ние сме безпощадни. Ние проповядваме любов, но любов на една вечна справедливост без лъжи. Осмели ли се някой човек да лъже, у нас няма изключение.

Сега някои може да се посмеят, но след десет години ще видят. Не трябва да се лъже. Този ангел слиза и казва: „Стани и иди!" Днес този ангел и на вас, на всинца ви казва да станете и да отидете на юг от пътя на Ерусалим към Газа. Той е пуст. Ще кажете: „Защо?" Ще ви се каже. Ще срещнете вашия скопец, от него ще научите един велик урок на смирение. Аз на драго сърце искам да науча тази велика истина. От вас искам да науча това. Вие ще кажете: „Чакай, не е време сега, не ме безпокой, аз имам да уреждам работи, чакай да си свърша къщата, сега не съм свободен." Иди на пътя, остави тази къща, тя нищо няма да ти струва, остави друг да свърши къщата ти. В преносен смисъл говоря. Тази къща е нашето тяло, навсякъде можем да я градим. И в тази къща трябва да турим най-хубавия материал, най-здравата основа.

Сега ще кажат някои: „Каква религия трябва да държим?" В света има само една религия – тя е религията на любовта. Няма сила извън любовта, няма религия извън любовта. Нас не ни трябва религия без любов. Трябва ни религия с любов, която да ни даде такава свобода, каквато Бог първоначално е дал. Пак ще кажете: „Това е една крива мисъл." Че тази любов Бог е дал. Я вижте защо хората лъжат. Днес Господ говори чрез любовта. Как може? Ако аз ви кажа, че всичко е тъй, както едно време Господ е наредил, вижда ви се чудо. Като че ли любовта е нещо друго. Не, самата любов, както действа в нашето сърце, казва: „Мене ще слушате сега. Никакви проповедници, никакви свещеници, попове. И това, което аз кажа, слушайте ме. Ако те ви казват, каквото аз казвам – слушайте ги, но ако те ви кажат нещо друго, не ги слушайте." Тъй казва любовта. Вие ще кажете: „Трябва да обичаме." Пак ще ви потвърдя: в света само Бог може да обича, а ние сме носители на Неговата любов. И ако някой човек се осмели да каже, че ви люби – той лъже. То е тъй смешно. Както онзи, който на слънцето се пече, може ли да каже: „Аз имам вътре в организма си една печка." Да, пекъл си се на слънцето. А пък като приема тази храница, която ме стопля и дойде при мене някой, ще му кажа: „Приятелю, да ти дам малко от този запас – аз днес се попекох на слънце, имам достатъчно." Тъй седи въпросът.

И в света само Бог е, Който може да ни люби. И като излизаме всяка сутрин при Господа на любовта, само така ще търсим любовта. А сега как търсят любовта? Жената казва: „Мъж ми не ме обича" и праща други жени, детективи, да го следят. Гони Михаля, тъй го наричам аз. И този Михал, след като го следиш десет години, да допуснем, го хванеш, че ходи с чужди жени и му кажеш това – какво спечели? Утре този Михал умре и ти ще умреш. Ти спечели тревогите на десет години. Остави този Михал да си ходи по своето михалство. Като не те обича, кажи му: „Аз ще си намеря един любовник, който никога няма да ми измени." „Любовник ли?!" „Да, аз си намерих любовник и сега ще мога да живея един щастлив живот, не ми трябваш ти." Сега пък той ще търси детективи и най-после ще намери, че тази жена се влюбила в Господа. И много е спечелила. Да, аз искам всинца да намерите този любовник – Бога на любовта. Бих желал всинца да се влюбите в него, че къщите ви да се запалят от всичките четири страни и сърцата ви да тупкат. И млади, и стари – всички да се влюбите в този Господ на любовта. Ще ви кажат: „А, такива глупости да не правиш, да се влюбваш – малко умен трябва да бъдеш. Тази работа не става така, не се издавай." Какво ще се издаваш? Ще се печеш на туй слънце, ще живееш в тази любов, ще чувстваш тази мисъл на любов във всичките си действия. И всички мисли, които дойдат в името на тази любов, ще ги тълкуваш като нов начин на мислене и действие.

А сега всички религиозни хора казват: „Нас не ни обичат" – и търсят любовта тук. „Елате при мене" – ще ви каже любовта. Аз казвам: любовта не е тук, не е в нас, ще ви кажа мястото на любовта. Има специални дни, когато туй слънце изгрява. Аз съм чистосърдечен, откровен – ще ви заведа, когато туй слънце изгрее. То е тъй щедро. Има дни на любовта, които само ние знаем. Хората, които търсят тази любов, не знаят тия специални дни. Ние знаем, че има дни на любовта. Тази Божествена сила, тази космическа сила на любовта, движи цялата вселена и всичко в света. Всички същества -от най-нисшите до най-висшите, се движат от тази Божествена любов и тези същества, като се движат, движат целия космос.

А сега как се движат космическите сили, слънцето? За мене това движение е много ясно. Отивате в една фабрика и гледате как се движат всички машини. Те несъзнателно ли се движат? Кой ги е турил в движение? Инженерът всичко е турил в порядък, той регулира всичко. Машините са движат по негова заповед. Така и слънцето в нашата система си има един техник, който го е пуснал да се движи в своя път. И земята като планета, и луната, и те си имат своя път на движение. А учените обсъждат, търсят физически сили за движението на планетите, правят изчисления. И те са прави, но зад всяка една физическа сила седи една разумна сила, която направлява нещата.

Сега, туй мога да го докажа и по друг начин, но ще спра. Аз имам и друг силен начин за доказване, други доказателства. Ще кажете, че те мязат на някои средновековни. Вие казвате, че всичко в природата е физически сили. Добре, да кажем, че вие изследвате кислорода. Как? Като изследвате този газ, туряте го в един цилиндър и изследвате свойствата му, но самия кислород не го виждате. От буйното горене на телата в кислорода съдим, че имаме в цилиндъра кислород. Как действа той върху нас? Ускорява дишането, но съкращава живота. Прави са. И след туй всички други елементи се опитват по същия начин. Сега, зад тия елементи кислород, водород има и други елементи, не са само тия единствените. Казват учените, че два елемента се привличали, благодарение на някакво сродство между тях. Какво е това сродство, каква сила – физическа или химическа, точно не са изяснили. То е пак великият закон. Тия два елемента имат малка интелигентност и по закона на любовта се привличат. За малко време и те правят договор. Кислородът е мъжът, а водородът – момата. Срещнат се двата елемента и казват: „Слушай, аз сам вече не мога да живея, да се скитам из пространството, искам в живота да вляза. Ти обичаш ли ме?" „Обичам те, тупка ми сърцето за тебе." „Добре, хайде да се съединим." Съединят се, образуват трети елемент сизус, в чието присъствие се образува водата. Казват: „Ще имаме малко дете. Как ще го наречем?" Вода. Учените казват: „Съединиха се водородът с кислорода, вода образуваха." Значи дете си родиха. Те ще оспорят моята теория. Ами тяхната права ли е? Съединиха се, тоест -родиха водата. Хубаво.

Сега, този ангел слязъл и намерил Филипа и му казал: „Иди към пладне, към добродетелта." Пладне -това е добродетелта. Тази добродетел как е родена? Чрез любовта.

Днес нали очаквате да дойде Христос? Но тия свещеници и проповедници ги е страх да дойде Христос. Само им спомени, кажи им, че Христос иде. И те ще ти отговорят: „Не му е времето сега." Отварят Евангелието, доказват ти, че не му е времето още, защото в еди-коя си глава от Откровението било казано, че още два-три века има, докато дойде Христос. Защо така казват? Защото сметките им са криви, парите са изчезнали. Кажи на някой владика това, ще ти каже: „В Исайя, там е писано, че не му е времето." Защо? „Защото той е опопил толкова попове с жълтици." Казват някои, че аз говоря това. Не, тъй е писано в Божествената книга. Божествената книга е отворена и ще ги питат: „Кой ви даде правото да опопвате с пари? На кое основание вие проповядвате с пари?" Аз ще бъда прокурор и ще кажа: „На основание на еди-кой си закон този поп, този владика осъждам на толкова години затвор или пък на вечен затвор." Защо? Защото е опозорил любовта, лъже в името на Божията любов. Е, и мислим тогава, как ще оправим този свят. Като престанем да лъжем. Как ще оправим църквата? Като престанем да лъжем. Как ще оправим домовете? Като престанем да лъжем. Как ще съградим дома? Като започнем да говорим истината. Ами мебелите вътре как ще наредим? Като започнем да живеем добре, добре ще ги наредим. Само по този начин ще поправим живота си.

Сега казват: „Кое е православното учение в света? Кое е най-правото? Православната църква ли?" Спорят се. Да лъжеш, туй ли е православното учение? Да опопваш с пари, това ли е православно учение? Да погребваш с пари, това ли е православно учение? Да кръщаваш с пари, това ли е православно учение? Не, това не е православие. Ще прощавате, това е „кривославие". Православието е работене без пари. Ама как ще живеят без пари? Чудни са тия хора. Както живее всеки, който услужва с любов. Ако един свещеник услужва някому с любов, той ще му даде десет пъти повече. Днес баща ми умре, аз ще му дам петдесет лева, но ако свещеникът някога остане без пари, аз ще му дам и две хиляди и петстотин лева. А сега, едва дойде: „Колко ще платиш за умрелия?" Умрелият още не е погребан – „Колко ще платиш за погребението?"

Сега, турили една малка реформа в тази работа. Тя седи в следното: поповете вече няма да събират парите, а вместо тях – епитропите. Не, не, приятелю. На тия православни свещеници аз искам да им дам едно право разрешение на въпроса, един правилен метод. Няма да събираш пари. Не по този начин се служи на Бога. Аз ще бъда прокурор не само за тях, но и за вас съм прокурор. Ще кажете: „Ама аз съм слушал вашите беседи." Като си слушал, толкова повече. Няма тогава с какво да се извинявате. За в бъдеще в името на любовта няма да се лъже. Любовта трябва да бъде в душите ни свещена. И братя, и сестри, и господари, и слуги – във всички ни любовта трябва да бъде свещена. Едно е: любовта трябва да бъде свещена. Това е любов. Говорите ли за любов, в който ден решите да осветите любовта – всичкото благословение на Бога ще дойде, и тогава и като овци, и като агнета ще разберете вътрешния смисъл – защо тъй е казано, а не другояче.

И тъй, аз не довърших, защото никога не искам да свършвам. Не доказах, защото не искам да доказвам. Като докажа едно нещо, десет неща ще оставя недоказани. Аз ще бъда първият глупец, ако се наема всичко да ви докажа. Аз ще дигна малко завесата и ще кажа: „Видите ли?" Има дни за туй – не мога да ви обясня всичко. Останалото сами ще си докажете. Ще пътуваме. Ако искате да ви обясня, да ви докажа всичко, ще пътуваме и ето как ще ви го докажа. Ще ви приведа едно доказателство. Ето как: в нашата вселена, в която живеем има сто милиона слънца. И представете си, че във всяка слънчева система трябва да прекараме по сто милиона години. Умножете сто милиона по сто милиона. Колко дава? 100 000 000 000 000 000. Като тръгнете от една система в друга, аз ще ви обясня всичко. Но кога? В кръга. И знаете ли как ще ви поставя на тясно място? Вие имате логика, нали? Някои казват, че аз нямам логика. Такава логика имам, каквато вие не можете да я [видите]. Божествена логика имам.

Едно време на един цар дошла мисълта да намери някой, който да му разкаже една приказка без край и издал указ: всички мъдреци да се съберат и да видят кой от тях би могъл да му разкаже една такава приказка – без край, като обещава на този, който му разкаже такава приказка, да му направи един дворец, богат да го направи, да го повдигне в чин. Да го направи най-видния човек в държавата. Никой не могъл да му разкаже такава приказка, всички имали край. Дохожда най-после един мъдрец, казва: „Ще ти разкажа една приказка без край." Започва: „Едно време имаше един цар, по-велик, по-мъдър от тебе. Той съгради един голям хамбар, една житница и тури всичкото си жито там. Зидарите, като съградиха този хамбар, един от тях по невнимание остави една малка дупка. Дошъл един щурец, промъкнал се през дупчицата и извлякъл едно житно зрънце. Върнал се, взел второ житно зрънце. След това дохожда за трето зрънце." „Е, после?" „Чакай всичките да се изнесат, че тогава ще продължа." Такъв е великият закон. От този хамбар трябва да са изнесат всички зрънца и тогава да се разбере каква е великата загадка на този закон. Какъв е смисълът на живота? Зрънцата трябва да се изнесат из хамбара. А туй търпение е само във великата любов, която може да запали нашите сърца, умове, души и духове и само в този велик закон, само там ще може да се намери разрешение на всички въпроси. Обикнат ли се хората, ще си правят взаимни отстъпки. Между всички свещеници, проповедници и аз бих направил грамадни отстъпки, макар да съм прокурор. [Тая] длъжност никому я не давам. Защо? Защото само аз съм в състояние да разреша този въпрос. Но имам само една слабост -пред любовта съм слаб. Ако тия хора се подчинят на любовта, аз ще погледна меко към тях, като че ме подкупват. „Но прокурор е" – казват.

Слушайте, ще ви приведа един анекдот. В Русия по едно време прокарали един много строг закон против евреите. Те подкупили всички прокурори да говорят в полза на евреите против този закон, но председателят на съда не се подкупвал. Отива един евреин при председателя, не го пущат да влезе вътре. Той казва: „Аз искам да кажа само три думи на председателя." „Добре, влез." Той влиза при председателя, оставя пред него една торба пълна със злато и казва: „Вземи и мълчи!" На следующето заседание идват всички министри, императорът и заседанието започва. Всички съдии, министри, прокурори вземат думата, говорят, че този закон е несправедлив, трябва да се отмени. Само председателят мълчи. Всички се учудват. Императорът го запитва защо не взема думата и той: „Ваше Величество, как да говоря? Онези, които говорят, взеха торбата, за да говорят, а аз взех тази торба, за да мълча. Всички говорят с торбата, а аз мълча."

Сега, някои казват: „Ние сме благочестиви, няма да говорим, ще мълчим." Да, взехте торбата, за да мълчите. Няма подкупване. Любовта няма нужда от подкуп. В душата ви няма подкуп. В нея има само отстъпване и то в известни случаи. Да кажем, че съм осъдил толкова души на вечен затвор. Те казват: „Братко, ние ще служим на Любовта, ще й се подчиним." Обещавате ли, давате ли честна дума? Е, хубаво. Да се освободят всичките, а прокурорът да се тури вътре в затвора. Идете си вие, аз ще остана. Тогава аз ще вляза в затвора. Тъй ще бъде. Това е прокурорство. Това е закон. Знаете ли докога ще бъда в затвора? Първият владика като сгреши, той ще дойде в затвора, а аз ще изляза. Те ще кажат: „Горкият прокурор, съдбата му е такава." И тъй, първият владика като сгреши, ще ме освободи. Той ще се намери на моето място, а аз ще бъда вън от затвора. Вторият, третият, като сгрешат, ще намерят своето място – аз пак съм прокурор на своето място. Тогава: или аз в затвора, а вие вън; или вие в затвора, а аз вън. Един от нас трябва да бъде в затвора. Справедлива ли е тази съдба? Справедлива е. Не искам аз своето право, а Божественото право.

И всеки от вас искам да бъде такъв прокурор за себе си.

И този ангел днес тъй ви казва: „Или в затвора, или вън от затвора."

Беседа от Учителя, държана, на 15 октомври, 1922 г., София.