И КАКВОТО РАЗВЪРЖЕТЕ НА ЗЕМЯТА, РАЗВЪРЗАНО ЩЕ БЪДЕ НА НЕБЕТО

И КАКВОТО РАЗВЪРЖЕТЕ НА ЗЕМЯТА, РАЗВЪРЗАНО ЩЕ БЪДЕ НА НЕБЕТО

Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето“. (Матея 18:18)

Ще ви прочета 12 гл. от Еклисиаста.

И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините в които ще речеш: Нямам благодарение в тях, – (2) Преди да се помрачи слънцето, и виделото, и луната, и звездите, И се върнат облаците след дъжда; (3) Когато стражите на къщата ще треперят, И крепките мъже ще се прегърбят, И които мелят ще престанат защото намаляхя, И на тези които гледат през прозорците ще им стане тъмно; (4) И вратата ще се затворят при пътя, Когато изнемощее гласът на мелницата, И на гласа на птицата ще стане человек, И всичките дъщери на песента ще се смирят; (5) Когато ще се боят от височината, И ще треперят в пътя; Когато мигдалът процъвти, И скакалецът натегне, И охотата изчезне; Защото человек отхожда във вечния си дом, И сетуващите обикалят улиците, – (6) Преди да се скъса сребърната цеп, И да се счупи златната чаша, Или да се строши водоносът при източника, Или да се развали колелото над кладенеца, (7) И да се върне пръстта в земята както е била, И духът да се върне при Бога който го е дал. (8) Суета на суети, рече проповедникът, всичко е суета. (9) И колкото повече проповедникът стана мъдър Толкоз повече поучи людете на знание: Най-паче вникна и издири, И нареди много притчи. (10) Проповедникът поиска да намери угодни думи: И писаното бе правота и думи на истина. (11) Думите на мъдрите са като остени, И като гвоздеи заковани от наставниците на събранията, Дадени от единия Пастир. (12) А повече от това, научи се, сине мой, Че да прави някой много книги няма край, И многото учение е труд на плътта. (13) Да чуем свършъка на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на человека; (14) Защото Бог ще докара на съд всяко дело И всяко скришно, или добро или зло.

Казва се „Бой се от Бога“. Аз казвам „Люби Бога!“ Всички хора проповядват страх от Бога. В старо време са проповядвали „бой се от Бога, и пази заповедите му!“ Казвам: „Люби Бога и следвай неговата мъдрост“!

Ще говоря върху 18 стих, 18 гл. от Евангелието на Матея.

Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето, а каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето“.

Много пъти учениците са спрягали глагола „вързвам” . За да бъде човек в състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи мир и радост за всяка душа, той трябва да бъде свободен от всички заблуждения на миналите векове. Заблужденията, това са остатъци. Това са останки от разнебитени кораби на миналото, хвърлени на брега. Заблужденията, това са хиляди системи, философски учения, които са съществували, и може да кажем, че лицето на земята е покрито все с такива философски твърдения.

И съвременната култура, от 8,000 години насам започва с два отрицателни акта. Те са следующите. Единият акт се извърши в райската градина вътре, т.е. извърши се в духовния свят. Бог, за да изпита хората дава им една заповед, както се дава на малките деца. Казва им: „От всичките дървета, от всичките плодове на рая ще ядете, но само от туй дърво няма да бутате“. Това е една заповед, като изпит. „От плода на това дърво няма да ядете. Ще обработвате райската градина, вие и вашите деца от всичко ще се ползувате, но само от това дърво няма да се ползувате“. Обаче, един ден в тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената от там и ѝ казва: „Имате тук в райската градина едно отлично дърво, как да не го използвате? Аз намирам плодовете му прекрасни“. Тя му казва: „Нам е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповед?“ – „Е, кой! Господ ни даде. Онзи, който ни постави в рая“. „Господ иска да ви опита. Той знае, че в тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човека чувство на тщеславие т.е. събужда се неговия личен живот, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога?“ И какво беше последствието от тази им постъпка? Че в момента, в който мъжът и жената ядоха, оголяха, т.е. хвана ги една болест от рода на проказата. За да останат голи, какво носиха те? Те оголяха тъй, както има някои животни, като ги хване някоя болест, всичката им козина пада, та остават голи. Оголяха като някои малки кученца. Последствието е, че тия хора, наместо да добият слава, да просветнат, усетиха, че се смалиха и оголяха. Аз уподобявам туй състояние на един банкер или на един търговец, който има приход от 100–200,000 лева, но не е доволен от това, иска повече и се впуща в едно предприятие от 10 милиона лева, има проекти да поправи света, но докато се впусне, работите така се сложат, че той изгубва всичкия си капитал, и виси на косъм. Той е пропаднал, но няма смелост да каже истината, и затова ще употреби реклами, това-онова, ще употреби лъжата. Обаче с лъжа работите не се поправят. Когато и да е, тази фирма ще фалира. И тъй, има такива фирми с хиляди, зарегистрирани уж. Но всички фирми са фалирали по същия начин. Това е един акт от умствен характер.

Второто престъпление, вторият акт е от чисто религиозно гледище. След като излезли хората от рая, двама братя Каин и Авел, принесли жертва на Бога. Жертвата на единият брат била приета, на другия – не. Единият взима една цепеница да убива брата си. Как тъй твоята жертва да бъде приета, а моята не? Питам сега: Кой е модусът, коя е подбудителната причина да дигне единия брат цепеница, та да убива другия? Що е виноват този брат? Аз бих желал всеки брат да обясни дълбоката причина на това. Как е възможно двама рождени братя, родени от една майка и от един баща, единият от тях да извърши туй престъпление? Днес тия актове съществуват в света. Светът в туй отношение не се е поправил.

Ние съвременните хора имаме два завета дадени според Библията. Първият завет е Старият завет. Четете го, той е Моисеевият закон и всичките нареждания. Вторият завет, това е новият завет, учението на Христа. Сега, всички твърдят, че това, което Бог е казал веднъж, то не се мени. Нали? Добре. Ако някой философ би казал, че се мени, ще считат, че той не говори истината. Но апостол Павел казва, че този първият завет, който Бог направил с человеците, взел та го отменил, направил втори завет. В първия завет хората трябвало да правят жертвоприношения, да направят още някои престъпления, да заколят гълъбче, кокошка, някое агънце, и по този начин ще се простят греховете им. По втория начин, във втория завет туй престъпление се прощава. Казва се в Евангелието: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бъдеш спасен ти и дома ти.“ Значи тъй ще бъдеш спасен. Сега, какво е отношението на тия два завета? Единият завет, заветът на Моисея, това е завет за децата. А другият завет, Новият завет е за възрастните. И сега Господ идва в света да направи трети завет. Някои ще кажат „Чудно, трети завет!“ Да, трети завет ще има. И в Писанието е казано: Завет за прославянето на Синовете Божии. Той е заветът, когато Любовта ще се внесе в света, и хората ще изучават великата наука, как трябва да живеете. Завет е туй. И ако кажем на хората, че трети завет иде, ще кажат: „Това е еретическо учение“. Туй е в реда на нещата.

Христос казва: „Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето“.

Ние сега толкова много сме въздигнали тия 12 апостола. Защо сме ги толкова въздигнали? Какви бяха по произхождение? – Евреи. Ако ги подложим на критика, каква кръв течеше у тях? – Еврейска кръв течеше у тях. Ние казваме: „Тия са светите апостоли“. Не, аз разбирам основно принципа. Христос казва: „Духът на Истината, като дойде у вас и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което аз не съм доизказал, този Дух на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него няма да има разлика“. И Христос казва: „Онзи, Който ме е пратил” . Казвам: „Често хората правят погрешки“. Когато казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам властта да те разпъна? Какъв е този, който Му говори така? Човек, един римлянин. „Аз власт имам” . Христос го коригира, казва му: „Не, властта не е твоя, властта ти е дадена от Кесаря. Утре и тебе може да те уволнят от власт. Властта ти е дадена отгоре. Тази власт на Кесаря е отгоре, и ти не би имал власт, ако не бе ти дадена.“

Второто нещо, което Христос каза на учениците си след възкресението беше: Аз имам власт на небето и на земята, дадена отгоре. Идете сега и проповядвайте туй учение.

Сега, ще дойдем до думите: „вързвам и развързвам” . „Вързването“ това е акт на ума. Само умният човек може да направи един възел; само една умна жена може да плете чорапи; само един поет може да напише едно стихотворение; само един цигулар може да свири на цигулка. Само умният човек може да направи това, защото тук взима участие ума. Само човекът, който не е зает само с ядене и пиене, а с туй Божественото в него, само той може да направи всичко това.

Сега, ние съвременните хора проповядваме, че трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Да, съгласен съм. Да го осигурим. Но где е онзи истинският човек, който ни показва как да го осигурим? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате в църквата, ще бъдете осигурени.“ Много добре, нямам нищо против туй, но онези, който се осигурили в тия дружества, какво показват, де са осигурени? Аз питам вас осигурените: баща ви къде е? Осигуреният ви дядо къде е? Осигурената ви баба къде е? „Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги в земята.“ Е, какво стана с тях, къде са? И сега ще се явят някои, ще вземат да ни доказват, че човекът е пръст, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказват, че човек имал душа, която живее след смъртта му. Хубаво, и едните и другите , който се спорят върху този въпрос, не го разрешават на опитна почва. Ако душата живее, ние трябва да имаме един начин, да влезем в съприкосновение с тази душа. Душата не се познава с пипане. Пипането подразбира, че се събужда в нас съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство. От него са произлезли всички други чувства. То е основата. В цялото ни тяло то е един чувствителен орган на организма. И като дойдем до душата, едни ще я определят по един начин, други ще я определят по друг начин. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това е значението на „душа“ в една смисъл. Можем да вземем думата „душа“ в една по-ограничена смисъл. Какво означава тогава? – Само човешката чувствителност или сбор на някакви си функции, на някакви си прояви. Но, като кажем „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното в света. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умният, разумният човек. Следователно, душата е туй разумното, умното у човека. Къде се намира то? Ако аз взема моята цигулка и ви изсвиря някои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала в тази пиеса? Моята душа е влязла в съприкосновение с вашия ум. Има нещо, което е проникнало в душата ви и вие се радвате. Има нещо, което не виждате, но ти се радваш, въодушевил си се. Какво си спечелил? – Нищо. Не, спечелил си. Когато онзи замръзнал човек се остави, изложи на слънце, след като се мине половин час, той става весел. Питам: Какво е спечелил? – Влезло е нещо в неговия организъм. Можете ли да претеглите туй, което е спечелил? То не тежи даже една хилядна част от килограма. А при това, туй, което няма никаква тяжест, то е произвело такава радост в душата ти! А при това, казвате: „вързвам” , Сега ще дойдеме до думата „вързвам” . С какво може да вързваме нещата? Земледелецът най-първо се учи на вързване. Той първо разорява земята, и след туй хвърля семето в нея. Сеенето, туй е един начин на вързване. Той е свързал семето с земята. След туй свързване семето излиза на влага и на слънчева светлина, после цъфне, върже и от него се ползуват. Онзи лозар, който посажда пръчките, и той вързва. Онзи градинар, и той вързва. Всички изобщо все се учат да вързват. Но разумно трябва да се вързва. После, трябва да свързваме две мисли на едно място. Да кажем, че аз дойда между вас, и внасям известни раздори, това вързване ли е? Това е развързване.

„Каквото вържете на земята, такова ще ви бъде вързано и на небето“. Значи онуй Божественото, което вързвате на земята, онези Божествени семена, които посеете на земята, това ще ви бъде вързано и на небето. Следователно, ще им се дават условия да поникнат.

„И каквото развържете на земята, ще ви бъде развързано и на небето“.

Има два начина за вързване. Човек можеш да го вържеш с любовта. Туй е един начин. А може да го вържеш и с омразата. Туй е друг начин. Човек можеш да го вържеш с какво? – Можеш да го вържеш с въже. А може и да го развържеш. Следователно, в едно отношение нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическото поле да се развържат. Едновременно вие не можете да правите два акта, да вързвате на две места. Когато един човек е вързан в едно отношение, трябва да го оставят в друго отношение свободен. Ако вие вържете краката на вашето дете, и искате да отиде на училище да се учи, не може.

Сега всеки народ иска, има нужда да прогресира. Българите искат да прогресират. На какво се дължи прогреса? Най-първо на неговия ум, той трябва да бъде умен. Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърце. В природата, в туй отношение има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издръжливост на организма. Расте на дължина, дава активност на движенията, и расте на височина, дава морална стабилност на живота. Следователно, когато погледна една глава, или главата на един народ, виждам как растат хората. Погледнете който и да е народ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народ е правилно. Но ако туй растене става като у един часовник, само едно разширение, ние знаем какви ще са последствията. Може да има само две движения. Правилно е да има растете в три посоки. Ако един народ се движи само в една посока, и се вързва, този народ ще мяза на един разбойнически народ, който търси да убива другите, чака някой народ да разбогатее, та той да го плячкосва. Ще се вързва с плячка. Така правиха турците, бузгун правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатеят българите и хайде ще ги ограбят. Все в бузгун живяха българите, в едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за пример или един организъм, ще се образуват едни връзки, но тия хора едни други ще се измъчват, те нямат едно вътрешно разбиране. Ние наричаме туй състояние в химията или в науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо. Всеки химик трябва да прекара материята през туй неорганизирано състояние, за да образува някакво съединение. И, следователно, ще има едно движение. Всеки ще иска да забогатее. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички са много активни, искат да турят ред и порядък, но нямат морал още. Какво е морал? Моралът е една мярка, която може да се прилага към всички народи, към всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатият мери по един начин, ученият – по друг начин, свещеникът – по трети начин. Че ние трябва да възстановим порядъка в света, това не е норма, това не е една мярка. Трябва да имаме една мярка, и всички да съзнават, че е права. Това е растеж нагоре, това е третото измерение – растеж към Бога. Следователно, в моя ум Бог е една абсолютна мярка, която показва как трябва да живеем. Тази мярка не само че е мерене на нещата, но в тази мярка се крие същността на живота. И Христос дето казва в онзи стих, че това е живот вечен, да познаем тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския живот. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсим. Казвам сега: Не е лошото в нашия стремеж, каква полза от твоя стремеж в живота, ако ти имаш 10 хамбара жито, а стомахът ти е развален, и ти не можеш да туриш в устата си нито едно зрънце? Каква полза, ако ти направят 10 баници, и ти не можеш да си вземеш от тях? Друго обяснение: Каква полза, ако ти имаш най-хубавата написана книга, а не можеш да четеш. Каква полза ще имаш в религиозно отношение от най-хубавите религиозни системи, а не можеш да разбереш същността им, не можеш да разбереш какво нещо е религията.

Аз бих желал на съвременните религиозни хора да им покажа в какво седи Христос, какво нещо е Той. Ще кажат: В Любовта. Ами каква е целта на тази любов? – Да се обичаме, да бъдем всички добри. Какво е доброто? – Да се не крадем, да се не лъжем. Много хубаво. Ние казваме да се не крадем, да се не лъжем, а при това пак крадем и пак лъжем. Казваме да не умираме, а при това пак умираме. Да съдим право, а при това съдбата ни не е права. Не че нямаме хубавото желание; аз, в дадения момент приемам, че и свещеници, и учители имат хубаво желание, но има нещо в света, което в един момент може да измени, да изопачи и ума, и сърцето, и душата на човека. В един момент само! Това е един психологически момент. С някой господин аз живея добре, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измени, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измени? Ами той ме обиди. С какво те обиди? – Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, от где знаеш, че е обидна тази дума? Ние още не знаем дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувам. Ние съвременните хора искаме да бъдем добри, но при сегашните условия ние не можем да бъдем добри по следующите съображения. Доброто, това е един резултат. Доброто, това е един плод в природата, а плодът иде най-после. Най-първо ние ще разорем нивите си, ще посеем плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израсне, ще цъфне и ще даде плод, но то трябва да расте дълго време. Първоначално житото е расло дълго време. Ние искаме всички неща изведнъж да дадат плод. В Божествения свят най-хубавите пътища растат с милиони години. Туй, което скоро расте, то е престъплението. Туй е моето твърдение, за него аз отговарям. Тъй поне аз го намирам в своите изследвания. Доброто, това е един резултат. Тия плодове няма да дойдат изведнъж. Като разорем нивата, след 5–6 години ще дойдат те, и най-после, плодът ще определи качеството на всяко едно дърво, и от плода му, или ще го обикнем, или няма да го обикнем. Плодът ще внесе в нас истинската любов. И ние обичаме всяко дърво, според неговия плод. Да се не лъжем да мислим, че обичаме. Ние може да обичаме човека според плода му. Колкото е по-добър плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обич ще бъде по-голяма. А онази киселица, онази суха трънка, минавам и я заминавам. И ще каже някой: „Защо не ме обичаш? “ Защото този плод на нас не ни харесва. И следователно, ние съвременните хора трябва да посадим в нашата душа онези Божествени плодове. Те ще израстнат, ще дават плод, може да минат и хиляди години. Трябват ни още хиляди години, за да станем добри. Туй което казват сегашните хора, че аз съм добродетелен, казвам: „Да се турим в пътя на добродетелта, ние още не сме добри, нямаме плодове“. Това още не са плодове. Аз бих попитал: Кои от нас са добри? Онзи владика, онзи свещеник, онзи цар, те не са изпълнили още Божия закон. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащат, плащат му около 50–100,000 лева, онези златните пари. Не е злото там,че му плащат, но в него още не е проникнал онзи Божествен принцип. Според този принцип, ако една буба се храни с листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни с листа, ще изхвръкне. Следователно, с каквото се храниш, такъв ще станеш. Плащат ли на един свещеник, той не е свещеник. Плащат ли на един учител, той не е учител. Плащат ли на един философ, той не е философ. Плащат ли на един държавник, той не е държавник. Разбирайте ме хубаво. Държавникът трябва да служи на един народ от любов. Щом служи от любов, ще му плащат повече. Ако свещеникът служи от една безкористна любов, ще му плащат повече. Няма да определям какво е любов, те го знаят повече. Ако философът служи безкористно, ще му се плати. Този начин, по който ние служим, той е най-умният, той е най-добрият.

Сега, не мислете, че бъдещата култура, която иде, или бъдещата цивилизация, или туй съзнание у хората ще имат тия стари методи, Не мислете, че ако тия стари методи се заменят с нови, та света ще се опропасти. Не ни най-малко не мислете тъй. Ще се даде една нова насока на човешката душа. Човешката душа трябва да бъде свободна.

И Христос е говорил. Той е взел стиха: Истина ви казвам, че каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето.

Значи, ако ние поставим разумното на земята, туй разумното ще го взимат във внимание в другия свят. Сега за пример българските духовници туй съзнават, всички търсят един изходен път от лошото положение. Всички народи търсят този изходен път. Онези духовници, както в старо време, така и сега, които са познавали окултните закони вътре в природата, те са постъпвали съобразно с тях, и са изкарвали на благоприятен край своя народ. Ако един капитан на някой параход му предстои да изкара своите пътници на пристанището, той не трябва само да се моли. Право казва българинът: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитан, който ще изкарва пътниците на пристанището, той трябва да знае всички подводни места. Умен трябва да бъде той! А молитвата не е нищо друго, освен една връзка между тази висша интелигентност и неговата интелигентност. Защото, много пъти, когато някой капитан не разбира пътищата, има тъй наречените пилоти, дойде един пилот със своите лодки, катерчета, и капитанът отстъпва властта си на този пилот, който ще прекара кораба. В живота ние дохождаме до такова едно опасно място, и ще пратят отгоре един такъв пилот, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасността, той ще извика капитана, и ще му каже: „Аз свърших, параходът е пак твой и ще си излезе.“ Сега, може да си един философ, и като дойде един такъв пилот, ще му кажеш: „Как ще ни докажеш, че можеш да ни изведеш на брега?“ Как ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарам на брега, аз съм; ако не ви изкарам, и параходът се строши, не съм аз. Вие сте сега пред една дилема, не знаете пътя. Ще се доверите на мене. Казвам: „Моята честна дума, аз ще ви изведа.“ Ами как ще повярваме? Е, ще проверите, само 3 ч. се изискват, докато проверите дали моите думи са истинни. Само 3 ч. докато изкарам кораба на брега! Този параход трябва да стигне на брега! И след като този пилот изведе кораба на брега, това случайно ли е? Не е случайно. Ще кажат философите, че е случайно. Не е случайно, този пилот разбира пътищата. Казвам: „Всеки един човек трябва да има по един пилот” . Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при един от най-опасните моменти, но и един от най-благоприятните моменти, най-близо до брега сте, но и при най-опасните, при най-многото примоли. Ако този пилот не дойде, мъчно може да влезете в царството Божие, в туй пристанище. И „ако“, казва Христос, „не станете като малките деца, няма да влезете в царството Божие“. То значи: Ако не поверите вашия кораб на този пилот пратен от Бога да ви ръководи, вие в царството Божие не може да влезете, а ще останете долу под камъка.

Сега, ще ви наведа на друг един аргумент. Има хора, които постоянно се съмняват. Казват: „Докажи ни“! Ами как ще ви докажа? Аз ще ви приведа един малък разказ. В древността, един велик адепт, като изучавал произхождението на мравешката култура, слязъл между мравките, искал да влезе в съобщение с тях, да види какъв е техният живот, какво мислят мравките. Сега, между нас, ние мислим, че мравите са глупави, че по инстинкт вършат всичко. Не, в мравите има една доста почетна култура, те изучават природата, имат своя философия. Има един род мрави, които са ясновидци – ясновидци особен род. И какво виждат? – В кой хамбар има жито, в кой чувал има ориз. Виждат това, и после, имат много лесен начин за съобщение – бърз и отличен начин. Като видят, че някой хамбар е отворен, веднага една друга се бутат, и в скоро време всички са в хамбара. Та, влязъл този адепт да изучава живота на мравките, а то е трудно. Един такъв адепт, да влезе, да живее между мравките, да се смали до техния уровен, да дойде в съобщение с тях, да седи заедно с тях. Те виждат, че той е като тях, но някакъв особен род е и му казват: „Ти мязаш малко на мравите, но има нещо в тебе, което не е мравешко, как, отгде дойде?“ – Е, дойдох от странство, от друг свят дойдох. Дойдох да изучавам между вас вашия живот. „От друг свет! От мравешкия свят няма по-голям. Как? Това, мравките, ние сме едни от най-културните на света. По-голяма култура от нас няма. Ние, мравите, имаме ум!“ Адептът казва: „Така е, но аз идвам от един свят, той е толкова красив!“ Този най-голям философ на мравите казва: „Заведи ме да го видя“. Започнал този философ на мравите да спори. „Да направим опит, аз ще те заведа в онзи свят да го видиш” . Избрал той един от най-големите мравешки философи и ще го води. Веднага адептът влиза в човешка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза с нея в една аудитория, дето един знаменит професор държал една от своите лекции, и пита мравката: виждаш ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждам. Туря я на пръста си, дига го нагоре и го пита: Виждаш ли професора? – Не го виждам. Дига я на високо с пръста си. – Пак не виждам. Какво си дигаш пръста там? – Запитва го професорът. „От мравешкия свят нося една мравка, искам да те види, но не може да те види“. Този професор философ казал за адепта: „На този малко му се поразмътил ума“. И сега, някои хора ни питат: Има ли друг свет? – Има. Може ли да го видим ние? – Можем. Взема го аз на пръста си, нося го, и влезем заедно с него в ангелския свят. Виждаш ли този свет? – Не го виждам. Пита ме Господ: Какво си дигаш пръста? – Тук има един философ от земята, иска да те види. В нас желанието е благородно, да знаем онзи свят, но знайте, че в човешката душа има други органи, други способности, други чувства, които трябва да се развият. И съвременният човек трябва да замине в една нова фаза, нова форма, и цялото устройство на неговата глава, на неговия мозък, всичко туй съвършенно трябва да се преобрази. Единадесет години съм изследвал тия квадрати по главата, тия глави, измервал съм мозъците им, и съм дошъл до заключение, че едно ново преустройство трябва на сивото вещество на мозъка в човека. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смут. Всичката тази материя трябва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живее трябва тази материя, че всяка клетка на нашето тяло да почне да мисли. Сега, тия органи трябва да се развият. Очите ни трябва да се развият. За пример, у всички ясновидци, в очите им, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степен е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорват това, оспорват даже ясновидството, но аз твърдя, зная го. Ясновидството го има в някои хора в Европа, и в България има хора, у които то е почнало да се развива, а у някои то е в спяще състояние. Има известни петна, които се проявяват в очите, които показват явяването на туй чувство. Следователно, когато тия нови способности почнат да се развиват, особена светлина има в тия очи – светлина от невидимия мир. Тия лъчи ще попаднат в тия органи, в ъгъла на нашето зрение, и ние ще видим неща, които сега не виждаме. Светът ще се отвори за нас, и ще видим, че не го познаваме.

Сега, учените хора по известен начин изучават вече електричеството, магнетизмът, радиоактивността, но всички изучават само тази физическата страна на въпроса, и у всички царува само едно съмнение. Съмнението не е родено сега, то от хиляди милиони години съществува в душата на човека. Даже и в най-малките животни съмнението съществува. Ние съвременните хора трябва да се избавим от съмнението.

Често, животните разбират живота много по-добре, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбират по-добре, ти добър ли си или лош. Аз мога да направя опит с двамина. Да вземем един престъпник, който е убил много кучета, и да взема друг праведен, който всякога е обичал кучетата, и да ги заведа в един двор, дето има много кучета. Този първият кучетата ще го лаят, ще го хапят, а другият ще го лижат, ще си махат доволно опашката. Но това не е по инстинкт у тях, а те виждат, виждат, че първият е убил толкова кучета, а вторият се отнасял с кучетата добре. И следователно, животните познават много добре. Там, във варненско, в село Николаевка, имаше един, наричаха го Деливасил, лудият Васил, но чудното е, че в това село кучетата хапеха и най-добрите хора, но този Деливасил, където и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и те му се радваха. Казвам: „Този Деливасил е един светия във формата на Деливасил” . Той дълго време беше в това село и най-после си замина, да покаже на хората до каква степен те са напреднали. Ходеше в църквите той и като го видяха, казваха: „Изпъдете го този Деливасил навън из църквата, да не смущава“. Това е един факт – кучетата не го хапеха. Защо? – Защото кучетата познаваха, че той е един добър човек, в него нямаше никакво лукавство, искрен беше той. Той „благодаря“ не казваше, и „сбогом” не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря аз и друг път ще дойда да свърша тази работа“.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето. И каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето.“

Сега, у нас, вземете българските свещеници; насаждат туй подозрение, едно гонение може да стане. Аз нямам нищо против, че едно гонение може да стане в един народ, то е всякога за в полза. Но, когато един народ иска да се избави от всичките свои беди и страдания, в него трябва да има морална стабилност, морална хармония. Всеки един народ се познава според духа на своята свобода. Аз в туй отношение (вземам) англичаните и американците. И те си имат свои погрешки, но ги харесвам за това, че американците ще те оставят свободно да си изкажеш своите религиозни възгледи и убеждения. Виж в политиката в политическо отношение са строги, те не позволяват друг да се меси в техните работи, но в религиозно и във философско отношение – може. В две неща те не те допускат: в политиката не можеш да се бъркаш, и престъпления няма да правиш, но на Бога можеш да служиш както искаш и да философстваш колкото искаш и както искаш. Но у нас източните народи: българите, сърбите, не е така. Същото е и у италиянците и французите. И много народи от земята са изчезнали по начина на тази вътрешна нетолерантност. И еврейският народ по причина на неговата нетолерантност изчезна от лицето на земята. Те не можаха да се търпят. Две хиляди години вече, гонени са, за да изучат културата на търпението и благоразумието. Сега те станаха най-разумният народ. Защо? – Възпитани с. В Русия ги възпитаха по един начин, в Англия, във франция, в Турция, навсякъде по особен начин. Евреите се научиха да се приспособяват към окръжающите ги условия, към окръжающата ги среда. Техният организъм стана издръжлив. Учат се те. Сега Христос се обръща към онези, които приемат външното християнство.

Питам сега: Какво липсва на българите, да станат един умен народ? Какво липсва на българския държавен мъж да стане един учен държавник? Българският държавен мъж трябва да стане учен. Българите първо трябва да вярват в онзи Бог, в Бога на Любовта, Мъдростта и Истината. Второ: трябва да вярват в себе си, и после да възприемат всички добри съвети, които му се дават, и да направи новия си живот сносен. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господ, не е слънце, което да огрее навсякъде. Колкото и да са добри неговите желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето. Сега, за пример, за нас казват, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислят ли все за слънцето? – Мислят. Англичанинът, като става сутрин от леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгря ли? – Не. Мога да си полежа още. Французинът, и той като става сутрин, пита: Слънцето изгря ли? И българинът, и той при ставането си пита пак за слънцето, изгря ли. Не само хората, но и животните търсят слънцето. Онези крави, онези говеда, свързани с дома, като изгрее слънцето, казват: „Пуснете ни, слънцето изгря“. Даже и всеки един човек, по 10 пъти на ден ще се обърне, да види накъде е слънцето, от изток нагоре ли е, все слънцето търсят. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умствен, даже и морален живот все от слънцето иде. Живот е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този диск на слънцето. Аз говоря за друго слънце. Зад това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде някой философ сега и му кажа: „Аз виждам на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можем да го видим? Ще го видите. И един ден, когато туй слънце залезе, другото слънце ще изгрее, и то ще бъде 100 пъти по-великолепно от това. В откровението същият закон е прокаран. И ние казваме: „Има неща в света, които не гаснат. “ Кои неща не гаснат? Вие не може да изгасите слънчевата енергия. Ти можеш да духнеш една свещ, можеш да изгасиш огъня, но кой от вас може да изгаси слънцето? Да каже „пф“ и да го изгаси.

Сега, дошли няколко, искат да духнат слънцето, да гасят слънцето. Аз казвам: „Учението, което нося на света, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“. Искат да го гасят! Че не знаете ли, че слънцето и то духа? Като духате вие, и то духа. Ти като не го духаш, то като духа, ще те освежи, ще произведе един приятен ветрец. Няма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които са запалени, се дължат на туй слънце, не го духайте! Според мене, всеки един мозък, който е запален, той е една малка свещ. А гори, по причина на туй слънце. И всяка светлина на огъня се дължи. Като погледна, виждам как гледат на вас тия същества от по-високата култура. Вие за тях сте като запалени свещи, и те, според интензивността на светлината, която излиза от вашия ум, знаят, какво е горението, дали правилно горите или не, какво е веществото. Те се ползват от тази свещ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както в цветарниците, дето отглеждат зимно време цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Там има една пещ, нали? Вие сте тъй необходими за тях, както е необходим огъня при движението на един параход. Като гори огънят, и параходът се движи. Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшите същества я използват за тяхната индустрия. Следователно, когато вие се напъвате да обичате жена си, да се обичате един друг, всичката тази енергия влиза в духовния свят, и се използва от тия по-висши същества в този свят, и те работят.

И казва Христос: „Богатейте, събирайте съкровища, мислете повече за онзи свят, че туй динамо като се движи в онзи свят, и ти като влезеш в този свят ще ти кажат: Преждата, която си изработил с твоето динамо, тя е твоя“. Някой казва: „Аз няма да мисля“. „Ще мислиш, и от там ще минеш” . „Аз няма да вървя по правия път“. „Ще ходиш и от там ще минеш” . Няма да ходиш ли? Няма да мислиш ли? Ще мислиш, понеже те ще те заставят, както онова колело в онази фабрика ще го заставят да се върти. Тъй и ти, ще мислиш, няма изходен път, защото нисшето всякога се подчинява на висшето. Няма изходен път! Следователно, ако не искаш да мислиш, ще те изхвърлят навън, като онова колело, без движение, и тогава ще почнеш да ръждясваш. Какво е ръждата? – Това е смърт. Някой казва: „Аз не искам да любя, и без любов може“. Като туй колело ще те изхвърлят навън. Ще кажеш тогава: „О, Господи, любовта да дойде, изпразни се сърцето ми“. Ще любиш, и ще любиш по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, няма да бъдеш користолюбив. Те знаят отгоре колко ще любиш. Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето“.

Сега, аз да ви кажа: И аз искам да ви вържа, туй е моето намерение. Питате, защо съм дошъл на земята? – Да ви вържа. Пратен съм на земята да ви вържа. Не само да ви вържа, но да ви свържа умовете и сърцата с Бога, да ви развържа ръцете и краката, да отворя вратите на всички ваши прашни къщи, в които живеете, да излезете навън сред природата, и да се радвате на Божиите блага. Ще кажете: „Как, без къщи?“ Всичко туй старо ще се помете и нови къщи ще се направят. Ами че тъй, нови къщи! Какво лошо има в това, да се направят нови къщи! Събаряме старите къщи и правим нови къщи. Туй искам не само аз да го направя, но на всеки от вас искам да предам туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами с какво ще вързвате? – С Божията Любов ще вързвате, с Божията Мъдрост ще вързвате, и с Божията Истина ще вързвате. Тия неща вървят последователно. Вие най-напред не търсете любовта. Сегашните хора търсят Любовта. Най-първо търсете светлината. Светлина трябва на хората. Светлината е произведение на Божията Мъдрост. Има ли светлина, има и Мъдрост. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворен в един затвор, в един замък, тъмнина навсякъде, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, един ваш приятел ви праща една запалена свещ, и една забележка с нея, в която е написано: в съседната стая има оставени за тебе дрехи за преобличане. После, ще отвориш тази и тази врата, ще излезеш навънка, и на 10 клм. разстояние от тука, има един топъл извор, ще се измиеш, ще се вчешеш, ще облечеш чистите дрехи и ще видиш светлината, ще бъдеш свободен. Веднага той се ориентирва. Следователно, като дойде светлината, ти ще видиш обстановката, къде се намираш. Светлината е необходима за тебе. Ключът, това е Истината, свободата, а след като се очистиш, ще придобиеш любовта. Любовта ще дойде най-после. Казвате, да ви обичам. За да ви обичам, трябва да имате нещо, за което да ви обичам. Чудни сте вие! Майката кога обича детето си? Казват, че майката обича всичките си деца еднакво. Не е вярно. Не че те искат това. Но питам: Онова умното, благородното дете не го ли обича майката повече? Да, обича го повече.

И тъй, ние всинца трябва, каквото вържем, да развържем. И тогава всички може да носите тази истина, туй учение. Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трябва да вързват и развързват, туй възвишеното, благородното да се тури в ред и порядък. Казваме сега: „Волята Божия да изпълним” . Този разумният свят е около нас. Някой път ние казваме: „Аз искам да бъда такъв и такъв” . Всички можете да бъдете. „Покажи ни как” ? Е, как да ви покажа? Най-първо трябва да имате светлина, нали? Второ: трябва да имате свобода, и трето: трябва да имате чистота. В съвременната окултна наука казват, че човекът трябва да се контролира. Всяка лоша мисъл, всяка алчна мисъл трябва да излезе навънка от нашия ум, и да останат само тия благородните мисли, в които силите, благородството, което имаме, да излезе, да се прояви навън. Ако търговецът търгува не само за да забогатее, а за да помогне на другите, той ще придобие туй, което желае. Ако учителят учи не само за да печели, но за подигането на своите ученици, туй е правилно положение. Ако свещеникът печели не само за прехраната си, но и за повдигането на своята душа, той е в правия път. Туй положение това е една практическа философия. Животът не е тук. Туй, което сега вие живеете, това не е живот. Ами нима мислите, че това за мене е живот? Някой път, като седя, аз трябва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? – За да търпя. Някой път, като говоря с вас, вие не знаете какъв смрад иде от всички ви. Е, питам сега: За мене не е ли по-добре да се дигна аз със своите крилца, че да си вляза в онзи свят между умните, благородните, с които мога да се разбирам и живея? Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пъти е по-хубаво. Там е животът. Но, по необходимост, при сегашното развитие, корените трябва да влязат в земята, за да приемат сокове. Това е една тайна философия. Защо трябваше Христос да слезе на земята, аз няма да го обясня. Защо трябваше да страда, и него няма да обясня. А защо трябва да приемем Любовта му, ще ви обясня. Защо трябваше да слезе на земята, защо трябваше да страда, няма да ви обясня, но защо трябва да приемем учението на Христа? Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нещо за доброто на всяка душа, за доброто на всеки един народ, за доброто на цялото човечество. То е единственото учение, което може да внесе туй, от което сега имаме нужда. А ние отиваме, и ще отидем да видим лицето на Бога.

Аз бих желал вие да видите Бога тъй, както виждате слънцето. От близо няма да Го видите, от далеч ще Го видите, но всякога може да възприемете Неговата светлина и да се разговаряте.

Сега ще ви научим да отваряте прозорците на вашите къщи и всеки път да виждате светлината, колкото искате. Някой път и да затворите кепенците на вашите къщи, пак да ви свети. И в къщи да сте, пак да работите. Нали искате? Да имате общение с Бога, това е достояние на всяка една душа. И всяко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоен да се разговаря с Него, това не е вярно. Не е вярно. Както светлината е достъпна за всички същества, каквито и да са те, безразлично; така и Божествената Мъдрост е за всички. Всички вие и аз да се не лъжем! Навън излезте! Никой не ви запрещава. Всички и аз, навън! Излезте, на туй велико слънце се нагрейте! Единственото нещо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря с хиляди години на този език, и нищо няма да стане. То е все едно да се греете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба. Казвам на всинца ви: Навън всред природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внесе тази Божествена енергия и на което всички се греем. И когато аз казвам, че трябва да познаем Бога и да Го намерим; разбирам тази Негова светлина, която трябва да проникне в душата ни, у всекиго едного според степента на неговото развитие, според качествата на неговата душа. И след хиляда години ще имате друго разбиране за живота, друго понятие за себе си.

Сега, някой път вие се оглеждате в огледалото, казвате: „Остарял съм” . Колко бих желал да си остарял, но не си, ти си изнемощял, и уподобяваш своето състояние на остаряване. Стар човек е друго, изнемощял е друго. Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нещо. Онези, които приемаме прераждането, сега се утешаваме, казваме: „Е, втори път като дойда“. Не се утешавайте с това! Ти втори път може да си по-лош, отколкото сега. Като че ли като дойде втори път, синко майчин, ще го посрещнат с букети. Ще се приготвиш, ще приготвиш условията за бъдещия живот, ще туриш волята си, ума си в действие, ще правиш добро на този, на онзи, и ако някой те пита: Защо ми правиш добро? Ще отговориш: Аз искам да правя добро, та втори път като дойда, да ми е по-добре, да ме посрещат приятелски. Защото иначе като правя зло, като дойда втори път, тия, на които съм правил зло, ще бъдат един от тях министър, друг – началник, и ще ми побелее от тях главата. Затова не искам да правя зло.

Но сега трябва да мислим, да турим онези условия не само за днес, но и за бъдещия живот. Законът е същият.

А сега трябва да вързваме и да развързваме: да вързваме туй доброто, да дойде у нас, а да развързваме злото у всички наши братя, и да им покажем по кой начин може да се живее.

И сега става въпрос, че имало прераждане, че се учило прераждане. Ако имало прераждане, Христос защо дойде на земята? Че това не е философско разбиране. Христос дойде в света да направи една връзка, един мост между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прераждане, нямаше нужда да дохожда Христос” . Че от как дойде Христос има прераждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мост, Той донесе и прераждането. Значи, един човек може да дойде от небето, и да живее на земята. Че какво има от това, ако дойде един човек и живее още 50–60 години на земята? Казват: „Христос един път дойде“. Не е вярно, в райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той беше Христос. Този, Който говореше на Авраама, Той беше пак Христос. Когато се устройваше този космос, тази вселена, там беше пак Христос. Питам: Ако е дошъл Христос, колко пъти е идвал? Този закон за прераждането е Негов, Той нареди да се прераждат хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключим от църквата, ако така проповядваш” ми казват. – Е, вие мене, а Той ще изключи вас от Неговата църква, ако вие противодействате на този закон. Той е направил този закон и казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие“. И Христос е учил за прераждането, а те го разбират друго яче. Той казва: „Роденото от плът, плът е – роденото от Дух, Дух е“. Следователно, когато ние говорим за прераждането, разбираме роден съзнателно, да помниш, че си роден. Ние разбираме не само да направиш една къща, но туй Божественото да се въплоти в тази къща, да се всели, там да живее. Прераждането, то не е един принцип, то е един Божествен закон, едно съобщение, да имаш право да влизаш в единия и в другия свят. Няма нищо лошо от това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнем във времето на средните векове, човек жив ще го изгорят, за жива Бога ще го изгорят. Че това не е религия, не е религиозен въпрос, това е наука. В религията принцип е само Любовта. И туй трябва да учи всяка една религия сега. Само Любовта съставлява религия за душата. А науката трябва да се занимава с Божествената Мъдрост.

Та, казвам тия маловажни въпроси, има ли прераждане или не, някои ги поставят като въпроси за раздори. Аз даже мога да говоря за прераждането, що от това? Но тия прераждания не стават ли? Аз мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждат и прераждат. Чудни са сега в своята философия! Ако твоето дете се роди, ти трябва да мълчиш ли, да не му ли туриш името? Не, най-първо ще му туриш името Иван, Драган. фактите са важни. Ние трябва при сегашните условия да живеем по закона на тази Божествена Любов и Христос е дошъл да внесе тази Любов. Той сам се прероди на земята. И Христос пак ще дойде. Туй не е това разбиране на прераждането, както индусите го разбират. Не, това е един закон на усъвършенстване на човешките души. Човешкият организъм постоянно се изменя, изменя и човек се облича в разни тела. И Павел сам казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“. Сега, онези, които са напреднали, те ще проучват тази велика наука, а които не са, ще изучават други въпроси. А ти търпеливо ще проучваш. Казвам: „Маловажните неща не трябва да стават спор” . Прераждането трябва да се изключи, то не е догма, то не е религиозен принцип, то е наука само за учените, за умните хора. Любовта, това е религия. Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора. Любовта е необходима за всички хора. Неизбежното, то е религия. То е връзка с Бога. Религията е едно отношение, да направиш всички хора да си живеят сносно, и да се търпят. А целта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пък – методи и начини за тази деятелност. Следователно, методите на една държава се виждат чрез управлението ѝ, чрез камарата. Там постоянно се турят закони да се освободят гражданите. В училищата всички работят за просвещението, за идването на Божествената Мъдрост, а религията – за идването на Любовта. Следователно, имаме три института, които работят: единият работи за свободата, другият работи за светлината, третият работи за чистотата или за любовта, и всички се стараят да вързват и развързват. В една държава се създават едни закони, които вързват в едно отношение, развързват в друго отношение. В училищата – също: едни закони вързват, други – развързват. И в религията – също. Трябва да им разумно вързване и развързване.

Та, навсякъде трябва да се проповядва туй учение, учение на Божествената Любов между хората, да се търпят всички, да бъдат всички искрени, да има веротърпимост. А от плода на всеки човек, на всяко общество, на всеки народ, от плода на всяка религия ще се познае в каква насока е работено. Туй е, което се казва fait accompli. Туй е свършен факт, свършен въпрос. Бъдещият плод, който ние ще принесем, ще покаже какви сме ние.

Аз бих желал всички, които саждате, саждайте разумно; всички, които мислите, мислете разумно; всички, които действате, действайте разумно. То е за вас.

„И каквото вържете на земята, ще бъде вързано горе на небето.“ Ще бъде за вас. „И каквото ръзвържете на земята, ще бъде развързано на небето“. И то е пак за вас. Всички трябва да бъдете без страх. У всинца ви трябва да има онова силно желание на самопожертване за Истината. Важно е за онези хора, които вървят в този път, в пътя на Христовото учение, да имат този дух на самопожертване, както у светските хора. Някой път светските хора имат по-голям дух на самопожертване, отколкото религиозните. Аз не искам да осъждам с това. Някой път религиозните хора са по-добри от светските, но от тях се изисква повече, отколкото от хората на света. И у нас светлината е по-голяма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква. От едно дете не може да се изисква повече, отколкото от един възрастен. От хората на вярата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на светата църква не сме извършили туй, което Христос изисква. Казваме: „Светата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази света църква направихте ли всичко? Колко души има вътре в светата църква, които плачат. Не, Христос седи вътре и казва: „Хляб” ! Аз Го виждам на кабинета на някой владика. Кой там? – Някой беден човек хлопа. Един беден човек иска да влезе – Нямам време, аз сега съм зает с важни работи. С важни работи занят, а най-важната работа остава, и когато ние им казваме Истината, те казват: „Ти ли нас ще съдиш? “ Не съдя, но виждам, Христос хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Един ден, като погледнеш, гледаш ангел на вратата ти, хлопа, с изваден меч. Какво искаш? – Викат те. „Ама работа имам, важни дела“. Не, ще дойдеш, викат те. Задигне Иван. Къде? – Викат го. На негово място друг ще дойде. Сега е време на викане. Ще ви повика Христос и ще ви пита: Кои бяха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бяха съображенията ви, че толкова дълго време противодействахте на този велик Божествен закон и не Го приложихте? Кои бяха съображенията ви, че не изпълнихте онзи велик закон та да просветнат делата ви пред човеците. Ами че сега ще бъде съдба! Съдба на всички хора. Кои бяха съображенията ви, че не изпълнихте този великия закон?

И сега, не че аз ще съдя света, ами Господ ще Го съди. Той е изпратил своите ангели навсякъде. И аз виждам те идват, навсякъде идват, и големи и малки, всички идват. Някои носят финикови вейки, а някои – друго носят, идват да хлопат. И ще почнат да хлопат. Как? Сега, някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето как се плашат хората“. Не се плашат те. Благородното в света е, че аз като човек ще бъда честен. В обществото честен трябва да бъда, честен пред себе си и честен пред ближните си. Всякога съм имал една благородна мисъл, да не изнудя и излъжа някого.

Аз бих желал всички умове да бъдат честни, а след това, сърцата ни да бъдат пълни с тази всеобемляюща любов, да я пратим на всички, и тази мъдрост, тази светлина, която имаме, да пратим навсякъде и да можем братски да си подадем ръката. А когато видим някой наскърбен, да му дадем нещо от себе си. Не е ли хубаво, не е ли приятно, където и да минеш през България, през село или град, всички хора да живеят приятелски? Не могат ли? Могат. И сега има условия, всички са християни. И аз бих желал всички да станат християни, но в тази смисъл, да проявят Божията, Христовата Любов. И тогава, след тази Любов, хората ще станат ясновидци. Те ще видят бъдещето.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето“. Сега, Христос ви казва: „Добре да вързвате, и добре да развързвате“. Истина, истина ви казвам: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето“.

Сега бъдете смели, Него слушате, нали? С Него се разговаряте. Когато вие излизахте от небето, на Него дадохте обещание, а не на мене. Вие ще се върнете пак при Него, ще се върнете всичките при Христа.

Но аз желая, като се върнете при Него, Той да ви посрещне радостно и весело да каже: „Аз съм доволен, че вие изпълнихте своята мисия на земята“. Туй е благородното! И аз ще се радвам, като се върна, да мога да кажа: „Господи, каквото ми даде Ти, изпълних всичко на земята, делата ми така просветнаха, че действително хората разбраха, че Ти си Бог на земята и на небето“.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето“.

Беседа, държана на 21 януари, 1923 година, Неделя, 10 ч. с.