И ОТВОРИ УСТАТА СИ, ТА ПОУЧАВАШЕ ГИ
И отвори устата си, та ги поучаваше (Матея, 5:2)
Ще прочета 66 глава от Исаия.
Така говори Господ: Небето ми е престол, И земята подножие на нозете ми: Кой е домът който искате да съградите за мене? И кое е мястото на упокоението ми? (2) Защото ръката ми е направила всичко това, И е станало всичко това, говори Господ; Но аз ще погледна на тогоз, На сиромаха и съкрушения духом, И на оногоз който трепери от словото ми. (3) Който коли вол е както който убива человека, – Който жертва агне, както който пресича врат на псе, – Който принося хлебно приношение, както който принося свинска кръв, – Който кади ливан, както който благославя идол: Ей, те са избрали пътищата си, И душата им се наслаждава в гнусотиите им. (4) И аз ще избера бедствията им, И ще докарам върх тях онези неща от който се боят; Защото зовях, и никой не отговаряше; Говорех и не слушаха; Но правеха зло пред мене, И избраха неугодното мене. (5) Слушайте словото Господне, вие който треперите от словото му: Братята ви, който ви мразят и ви отхвърлят заради моето име, Рекоха: Да се прослави Господ, И да видим вашата радост; Но те ще се посрамят. (6) Глас на метеж иде от града, Глас от храма, Глас на Господа който прави въздаяние на неприятелите си. (7) Преди да се замъчи, роди: Преди да дойдат болезните ѝ, освободи се и роди мъжко. (8) Кой е чул таквоз нещо? Кой е видял таквоз? Родила ли би земята в един ден? Или родил ли би се един народ отведнъж? Но дъщерята на Сион щом се замъчи роди чадата си. (9) Аз който довождам до раждане, Не бих ли направил да роди? говори Господ: Аз който правя да раждат, Затворил ли бих ложесната? говори Бог твой. (10) Развеселете се с дъщерята на Ерусалим, И радвайте се с нея, всички който я обичате: Зарадвайте се, и радвайте се с нея, всички който сетувате за нея; (11) За да сучете и да се наситите От съсците на утешенията ѝ; За да се насучете и да се насладите За изобилието на славата ѝ. (12) Защото така говори Господ: Ето, ще разпростра ней мир като река, И славата на народите като наводняем поток: Тогаз ще се насучете, Ще бъдете носени на обятия, И ще бъдете поласкани на колената ѝ. (13) Както един когото утешава майка му, Така аз ще ви утеша; И ще се утешите в Ерусалим. (14) И ще видите, и сърцето ви ще се развесели, И костите ви ще прозябнат като трева; И ръката Господня ще се познае към рабите му, А гневът му към неприятелите му. (15) Защото, ето, Господ ще дойде с огън, И колесниците му ще бъдат като вихрушка, За да отдаде гнева си с устремление, И прещението си с огнени пламици. (16) Защото Господ, с огън и с ножа си, Ще се съди с всяка плът, И убитите от Господа ще бъдат много. (17) Които се освещават и очищават в градините, Един подир друг, в средата, И ядат свинско месо и гнусотии и мишки, Те ще загинат купно, говори Господ. (18) Защото аз зная делата им и помишленията им, И ида за да събера всичките народи и езици; И те ще дойдат и ще видят славата ми. (19) И ще туря знамение между тях; И онези от тях които се отърват, ще ги изпроводя в народите – в Тарсис, Фул, и Луд, които теглят лък, – в Тувал и Яван, далечните острови Които не са чули името ми, Нито са видяли славата ми; И ще проповядват славата ми между народите. (20) И ще доведат всичките ви братя От всичките народи принос Господу, – На коне, и на колесници, и на носилки, и на мъски, и на бързи камили, – Към светата ми гора, Ерусалим, говори Господ, Както синовете Израилеви доносят приношение в чист съсъд в дома Господен. (21) А още ще взема от тях За свещеници и за Левити, говори Господ. (22) Защото както новите небеса И новата земя които аз ще направя Ще пребъдат пред мене, говори Господ, Така ще пребъде семето ви и името ви. (23) И от новомесечие до новомесечие, И от събота до събота, Ще дохожда всяка плът да се кланя пред мене, Говори Господ. (24) И ще излязат и ще видят труповете на человеците Които бяха престъпници против мене; Защото тяхният червей няма да умре, Нито огънт им ще угасне; И ще бъдат гнусота на всяка плът.
Този пророк, макар че живял преди 3,000 год., бил по-напредничав в своето схващане, отколкото някои съвременни философи.
„Който коли вол е както, който убива человека“ (ст.3)
Сега някои привеждат апостол Павла, че всичко, каквото било създадено, могло да се яде, но с благодарение.
„Който кади ливан, както който благославя идол” .
Сега трябва да се кади нещо нали?
„И ще докарам върх тях онези неща, от които се боят” . (ст.4)
Туй е съвременната неврастения, безпокойствието в хората туй е.
„И да видим вашата радост; (ст.5)
Но те ще се посрамят” .
Сега лесно може да се изключи човек от черквата. Хората мислят, че те на земята са автори: държави се изключват, църкви се изключват, хора се изключват и т.н.
„Родила ли би земята в един ден?“ (ст.8)
Съвременните хора са заченали в широка мисъл, в умовете на хората се е заченало нещо възвишено и благородно. Сега всички хора очакват да се роди спасителят. Но спасителят трябва да се роди в душите на хората. Изведнъж всички хора трябва да почнат да мислят еднакво и да постъпват еднакво.
„Не бих ли направил да роди?“ (ст.9) – Говори Господ. Някои очакват раждане по плът, но роденото по плът, плът е.
„И убитите от Господа ще бъдат много“. (ст.16)
Онези, които не разбират този мистичен език, трябва да знаят, че всички ония заблуждения, които съществуват сега в света и които носят тия нещастия, всичко това ще изчезне.
Това подразбира пророкът.
Ще взема 2 стих от 5 глава от еванг. на Матея: „И отвори устата си та ги поучаваше.“
Всички разбирате глагола отварям. Врата се отваря, каса се отваря и затваря, хората, когато се прозяват, си отварят устата. Под думата отваряне разбирам съзнателно отваряне на устата. Аз пак ще се спра да кажа, че съвременният език не е точен, не определя всички наши подбуждения, не изразява подбужденията ни. За пример – вземете думата вода, на много хора е непонятна. Един човек, който е свикнал да пие винце, той не разбира значението на водата и казва: водата е за жабите, винцето е за човека. На този човек, за да поправите грешката му, достатъчно е да го оставите, десет дни да не пие вода, той ще оцени, какво нещо е водата. И навсякъде, дето избира вода по балканите, като я види и каже „вода“, цялата му душа отвътре ще се пробуди. И ако ние, съвременните хора, разбираме идеите и мислите, които са скрити в тия думи,бихме живели малко по-друг живот. Казват, че имало онзи свят, че имало Господ, но тия неща са съвсем непонятни. После казваме, какъв е този Господ – не разбираме вътрешната идея, залавяме се за формата на нещата. После казваме „любов“ – де е тя? Търсим я. Всички неща ние ги материализираме. Казваме „култура“! Ако искаме да определим съвременния културен живот, трябва да знаем, в какво седи тази култура. Или казваме, че някой човек е благороден, че е учен. Питам: в какво седи благородството на този човек? За да имате благородство, трябва да имаме един свят положителен и неизменен. Аз наричам истина само това, което не се изменя, абсолютно всякога остава в едно и също положение. Казвате, какво нещо е истината? Истината е нещо недостъпно за човешките умове при сегашните условия, тя може да се определи като нещо конкретно, като отношения на нещата, едни към други. Но истината е нещо духовно отвлечено. Тя си има свой обект. Кой е обектът на истината? – Свободата, а тя е нещо приблизително материално. Онзи човек, който има истина в душата си, щом те срещне, ще развърже връзките ти и ще каже: „Стани, освободи се от тия връзки, които те стягат“. Защото, който има истината, той иска всякого да види свободен. Ако си гладен, той ще те нахрани, ако си беден, той ще ти помогне, ако си неучен – също. Той ще те освободи, понеже обича истината и всякога обича свободни хора. По това се отличават хората, които обичат истината. Един човек, който не развързва връзките на хората, един човек, който не е готов гладния да нахрани, страдующия да утеши, той може да говори колкото иска за истината, но тази истина няма едно конкретно приложение. Следователно, истината ние я познаваме по този вътрешен стремеж да освобождава окръжающите от истинските вътрешни страдания. Не да отмахне страданията им, но да им помогне. Не мислете, че страданията са нещо външно, ние сами ги създаваме един на друг, не са от съдбата. И туй, което съвременната наука нарича наследствени черти, това не са черти от природата, това са неща създадени от нас, от ред поколения. Пиянството може да стане наследствена черта. Кражбата може да стане наследствена черта. Одумничеството може да стане наследствена черта. Жестокосърдечието може да стане наследствена черта. Всички тия недъзи може да станат наследствени черти, да се предадат.
Сега, аз бих запитал съвременните хора: Нима съвременния вълк, съвременната мечка, съвременния тигър или съвременната змия, те са така създадени от Бога? Аз оспорвам това. Това мога да го докажа научно. Първоначално те не са били такива. Ами съвременният културен човек така ли е бил създаден от Бога? Когато вие добиете едно верую, вземете сегашните хора, които вярват в Бога, нима така са създадени? Туй верую е създадено отвънка, наложено им е отвънка. И тогава ще вярваш в Бога, и оттатък ще отидеш. Съвременните лекари в Америка са материалисти, но понеже имат клиенти от хората на тия богати църкви, те стават външно религиозни и заемат най-видно, почтено място в църквата. Ако нямат туй верую, нямат папа. Следователно той има верую, което се обуславя от известни условия, от известни материални побуждения. Казва: „Аз вярвам в Бога“. Ако дойдем сега да запитаме, защо вярваш в Бога, от само себе си ли, или от вънка те заставят? „Христос отвори устата си, та ги поучаваше“. В какво? – В истината. Той каза на хората тъй: „Слушайте, не се заблуждавайте! Всички онези учения, които ви ограничават, които ви връзват, които ви турят хомот, всичко това е лъжа. Лъжа е, не слушайте. Слушайте, какво аз ще ви кажа. Господ ви създаде всички свободни. Вие сте братя“. Как? Онзи е слуга, онзи господар! Такива господари и слуги Господ не е създал. Но тогава кой ви създаде господари и слуги? Тия неща други ги измислиха. Вие всички сте братя и сестри, свободни отношения трябва да имате. По любов трябва да живеете. Този живот, този широк свят е за вас, може да го използувате по друг начин. Следователно, учи ги на свобода.
Какво нещо е мъдростта? Казват: „Той е мъдър човек” . Мъдростта е пак нещо отвлечено. Обект на мъдростта е светлината. Следователно, там дето има светлина, има и мъдрост. Тъй е и с физическата светлина. Дето има светлина, има и мъдрост. А кой от вас не е виждал светлината. Следователно, дето има светлина, има и знание. Там извори текат, местности хубави има, които ще проучавате, и у хората се заражда желание да пишат. Светлината е обект на мъдростта. Ако вътре в твоя ум има светлина, можеш да пишеш, можеш да разбереш мъдростта. „Трябва да бъдем мъдри“, казват. Е, имаме ли тази светлина? В какво седи светлината? Там, дето има светлина, светлината цери всички недъзи, всички болести. Ако си болен, било хремав, или те боли гърло, око или друго нещо тази светлина лекува. И всички съвременни болести се дължат на това, че в умовете на хората има една голяма тъмнина. Туй хората не виждат? Защо не виждат? Ето аз ще ви кажа защо не виждат. Той седнал пред тефтерите си, и макар, че е учен човек, свършил два университета, казва: „Драган Стоянов има да ми дава 100,000 лв., лихвите не си е платил” . И тия хора, които имат да му дават, се нареждат като светии, той не мисли, че има светлина отвънка, той постоянно мисли за тия хора. И като се начучулигат онези ми ти адвокати, съдии, че после свещеникът ще дойде да заклева. Всичката тази периферия наоколо му, наредили се 10–100–200 дела в ума му вътре, де ще види тази светлина. И после, дойде вечерта в къщи си, казва: „Уморих се“. Цял ден стоял над тефтерите и казва, че се уморил. Че как си се уморил, не си копал на лозето. Уморен човек разбирам този, който взел мотиката да копае. Той само е уморен. Аз говоря за съвременните културни християнски народи, които плачем за Христа, за Неговото учение, за вярата. Аз съм едно с тях. Хайде да учим Христовото учение, какво е учил Христос, макар че туй което говорел Той на вас, то не съответства с една хилядна част от това, което Той е говорел. Много неща от тях не ги туриха, защото не им отърваше. Защо не им отърваше? И ще дойдат най-после да ме убеждават, че Христос тъй учил. Много нещо горчиво е казал Христос, но го туриха на страна. Каквото Христос е учил, то е писано, и може би, след 2,000 години, като дойдете на земята, ще видите какво е учил Христос. Хората ще бъдат културни, ще изнесат какво е учил Христос. Следователно, светлината е обект на Божествената мъдрост, която трябва да ни даде онова знание, с което можем да поправим нашия живот, както е бил в миналото, изопачен живот. Защото, някой път ние ядем много, и после казваме, че няма да ядем. Сега, между онзи, който яде и онзи, който не яде, има ли някаква разлика? Някой път хванеш някоя болест не ядеш. Ще постиш 40 дни, но това не е една привилегия, ти си ял, ял, сега ще постиш. Твоят стомах ще си почине. Небето е обезпокоено от тебе, и казва: „Турете го за 2–3 месеца на леглото, дръжте го малко, не трябва да яде?“ Като попости малко, неговото сърце започва да става малко по-меко. Стои и си мисли: Да дам ли еди-кого си под съд? После казва: „Чакай, затворете тефтерите, ще живея по Бога“. Но, щом оздравее хайде пак тефтерите. Й питат хората, защо са болестите. Те са едно средство на невидимия свят да поправя хората. Болестите са за поправка на хората. За поправка са тия болести. И сега, съвременните лекари биха направили едно голямо благо на човечеството, аз бих им препоръчал, като дойдат при някой болен, да му кажат как трябва да започне да живее. Не само да му пипне пулса, а да му хване ръката и да каже: „Аз ще те лекувам, но на толкова хора си направил толкова пакости, но сега ще те отдалеча да живееш един чист живот. Само тъй ще те лекувам” . И като се обещае онзи болен, че ще живее чист живот, тогава лекарят да го лекува. Така лекарите биха направили едно голямо добро, защото те днес имат по-голямо влияние, отколкото свещениците. „Ако вие не искате да поправите живота си, няма да ви лекуваме, и следователно, ще понесете вашите болести“. А съвременните лекари не правят така. Днес търсим лекарства против болестите. Забелязано е, че колкото повече търсим цяр за болестите, толкова повече те се увеличават. Ще замязаме на онзи американски лекар, който се заел да изучава неврастенията. Той намерил около 500 различни видове нервни болести, дал им различни имена, обаче и след тези 500 вида, пак се явили все нови и нови видове и като не знаел вече как да ги кръщава, всеки нов явил се вид, го нарекъл „американичи“, болест, която съществува само в Америка. Колкото повече искаме да намерим един цяр, толкова повече болестите се увеличават.
Съвременните хора трябва да се научат как да живеят. Този свят, в който ние живеем, не е един свят несъзнателен или безсъзнателен, той е един свят, в който прониква Божественото съзнание и подсъзнание и всяка една постъпка носи своите последствия. И ако вие наблюдавате, покажете ми един човек, който, като е живял един непорядъчен живот, в какъвто смисъл и да е, да е прокопсал. Не е харосал нито той, нито дома му. Онези хора, онези фамилии, който са живели чист, благочестив живот, те са благословени. Някои питат: Защо трябва да живеем добре? Защото само чрез доброто може да се постигне един нормален, приятен и щастлив живот. Доброто, това е основа, условие за културата. Не може да се тури никаква култура без доброто. Доброто, това са елементи, в който можем да живеем. Тия елементи могат да дадат ония основни сили за повдигане на нашия ум. Ако аз съм живял 60 години и съм ял по 3 пъти на ден, и нищо друго не съм направил, какво съм придобил? Не мязаме ли на онзи воденичен камък в някоя мелница, който толкова много, с години мели и нищо не придобива? Тия два воденични камъка какво са спечелили, като са смелили толкова много брашно? Дойде воденичарят, тури си крака отгоре. Камъкът мисли, че е придобил нещо. Нищо, а само се е изхабил, и после го сменят с друг. Ще дойде някой проповедник. Какво е той? Ако той е един камък, и публиката, която го слуша, е другият камък, и мелят брашно, какво става с това брашно? Във всяка проповед трябва да има нещо живо. Когато ви говоря за Бога, това е нещо съществено, толкова съществено и реално, че всякога и навсякъде може да го проверите: и в хората, и в животните, и в дърветата, и във въздуха, навсякъде.
И тъй обект на мъдростта е светлината. Следователно, в нашите умове трябва да има светлина. Е как ще се разберем? Дойде някой и ми казва: „Аз не споделям твоето мнение“. Какво можеш да не споделяш в моето мнение? Ние трябва да споделяме мнението на природата. И ти, и аз еднакво ядем. Ще опитаме храната. Една и съща храна ще ядем, да видим какви резултати ще произведе тя в нас. Да направим опит. Да се храним 2 месеца наред със свинско месо и половин кило винце. И тогава, ще турим един секретар, ние ще му плащаме, и той всеки ден ще хроникира нашето поведение. Но, богато ядене ще имаме: вечер, обед и сутрин, на всяко ядене ще имаме по половин килце вино и хубаво опражени свински пражоли. Очите ни ще изпъкнат, лицето ни ще се зачерви, и ние малко ще се възбудим, ще стане малко промяна. След това, 2–3 месеца да ядем само растителна храна, само ябълки, круши, орехи, лешници, хлебец, и да пием шест годишно вино, врялата вода тъй я наричам, и секретарят пак ще хроникирва всеки ден нашето поведение. И по нашето разположение ще видим кой е най-добрият начин. И ще питаме окръжающите ни, околните наши приятели, дали те са доволни от нас. Ще кажете: „Аз се чувствам много добре“. Да, но твоите ближни не се чувстват добре. Ти се чувстваш много добре, но я питай печената кокошка чувства ли се добре? Въпросът седи в това, как се чувстват другите, които са около тебе. Те ще кажат: „Не, не, ние не се усещаме толкова добре.“ Когато обереш някоя вдовица, питай я, усеща ли се добре. Тя не се усеща добре. Важно е как се чувстват окръжающите около нас.
Аз сега говоря за онези, които съзнават, защото онзи великият закон, който работи около нас, е безпощаден. Защото, всяко нещо, което ние вършим на другите, то ще се върне и на нас. Бог не може да върши нашите дела, защото туй, което ние сме създали, то ще дойде при нас, и ще ни измъчва. Бог се отказва от всичките наши дела. Той не ги приема, Той приема само Неговото, Той признава само Неговото, и като отидем при Бога, ние трябва да се освободим от нашите дела. Ще отидем при мохамеданите, те вярват в Бога; ще отидем при будистите, те вярват в Буда; ще отидем при християните, те вярват в Христа. Но туй вярване на какво е обусловено? Е, мислите ли сега, че като кажем на Господа, че ние вярваме, че Той е в три лица, и ще го задоволим? Ще каже Господ: „В три лица ли съм аз” ? – Да. Повикайте вашите ближни! „В колко лица съм аз? “ – Един Бог знаем. „Повикайте вашите приятели, жена си, децата си!“ Те казват: „Вярваме в един Бог” . Нали искаш да покажеш, че вярваш в Бога?
Единство в света има само в любовта. Не тази обикновената любов, не, но, любовта, която съдържа в себе си три основни принципи. И аз ще дойда до любовта.
Един от принципите на любовта, това е светлината. Когато ти обичаш някого, трябва да внесеш светлина в ума му и той, в твоето присъствие да усеща че му израстват криле, и ако е намислил да направи някакво престъпление, да каже: „Аз се отказвам от тази си мисъл и давам всичко от себе си“. Тази любов е Божествена. И тъй, светлината можем да имаме навсякъде, всички можем да я носим.
Сега, говорят, определят влиянието на хората. Да, светлината е, която определя влиянието на хората. Под тази светлина всичко отвън расте. По същия закон на аналогията, и светлината отвън нас служи да възраства всички благородни желания и мисли. Ако искате да имате нещо благородно в себе си, трябва да имате тази светлина. Направете най-малкия опит, да видите, имате ли светлина. Направете опита вечерно време, за да видите, имате ли светлина. Изгасете електричеството, и вижте, имате ли в мозъка си светлина. Излезте вечерно време, през някоя тъмна, мрачна нощ, когато има гръмотевица, и вижте, излиза ли от мозъка ви тази светлина, прави ли тя пред вас пътят ви малко светъл. Да, светлина ще имате пред себе си, пред краката си. Туй е подразбирал Христос в светлината.
Сега, обект на любовта какво е? Обект на любовта е чистотата. Мъдростта се изразява в човешкия ум, в човешкия мозък, а любовта – в човешкото сърце. Любовта е пък нещо съвсем духовно, не е нещо, което можем да го пипнем, тя е нещо, което отдалеч само можем да почувстваме, тя не е някакво малко разположение, но любовта, при сегашното си състояние, като дойде, тя е толкова силна енергия, тя е нещо толкова голямо, че съвсем може да разтопи нашата нервна система. Казват, че любовта изгаря. Аз вярвам, че там, дето има съпротивление, става изгаряне. Обект на любовта е чистотата. Там, дето има любов, непременно ще има чистота. Няма ли чистотата, няма и любов. Вижте онази младата мома как постъпва. Аз взимам това сравнение в много хубав смисъл. Онази младата мома, като дете е ходила с кални крака, с нечисти ръце, но после, като залюби, като заговори любовта в нея, няма вече кални крака, измива си всеки ден краката; по няколко пъти на ден си мие ръцете; чисти се, дрехите ѝ винаги спретнати. Защо? – Любовта е дошла, заговорила е вътре в сърцето ѝ. Някой казва, че има любов към Бога. Е, хубаво, де е твоята чистота? Ако ти в твоите мисли, желания и действия нямаш чистота, не си чист, де е твоята любов? И физическа, и духовна, Божествена чистота трябва да имаме, и в нас трябва същевременно да стане едно вътрешно прераждане.
Вие сте вътре в мене, и може да ме обидите, защото всяко едно лошо чувство, това е нечистота, която може да хвърли петно. Ако ви кажа една горчива дума, аз внасям едно петно в съзнанието ви. Вие имате прекрасно настроение, но ако аз внеса една обида във вас, това е едно петно. Един човек с хубаво настроение, аз считам, че е една прекрасна градина, и ако вляза във вашата градина с една горчива дума, то значи да опетня тази градина. Не, аз трябва да се радвам на неговите цветенца, и да бъда внимателен, да не внеса нито едно петно. Тъй разбирам аз любовта. Всички трябва да бъдем внимателни. Ние съвременните хора ни най-малко не тачиме чувствата на другите хора. И като се уединим трябва да разгледаме погрешките си, а не да се извиняваме отвънка. Аз никога не се извинявам отвънка. Кога се извинявам, кога поправям погрешките си? Ще стана рано сутрин, ще отида на мястото, дето съм направил погрешката, и като се върна, аз съм доволен. В моята душа аз искам тази свобода, тази чистота, тази светлина, която имам, да я придобият всички хора.
И Христос отвори устата си, та ги поучаваше. Това е учил Христос. Сега, питам: Где е този Христос? Христос сега живее в сърцата на хората. А какво учат сега църквите. Всички църкви учат, че Христос е горе на небето. Де е небето? – Небето е горе в главата, защото небето е символ на един разумен живот, дето всички неща, както в музиката, са строго математически определени, и ние съвременните хора, за да разберем отношенията на Божествения свят, трябва да разбираме математиката и музиката с обясненията им, защо стават тия неща така. Сега, често съвременните хора запитват: Защо един човек е учен, а друг – прост; защо един е богат, а друг – сиромах? Като че ли Господ е наредил богати и сиромаси хора! Това са отношения, според степента на тяхното развитие. Едни са станали учени, други – прости, едни – богати, други – сиромаси; но според Божествения закон трябва да имаме правилни разбирания, както постъпва Божествения Дух вътре у нас. Е, представете си сега, аз ви представям един орган на бъдещата култура, който има 35,000 клавиши. Представете си, че тия клавиши са живи, имат съзнание, могат да мислят. В математиката, много пъти, много неща се допущат, за да могат да се обяснят. Е, допуснете сега, че всеки един клавиш си има известен стремеж; той си има определен тон, и съзнава, че трябва да се прояви. И проявлението на всяка една душа е на мястото си. Аз нямам нищо против онзи Божествен стремеж, и всяка една душа искам да се прояви, т.е. всички онези заложени в нея способности, сили, дарби да се проявят в своята пълнота, да бъдем доволни от нашия живот. Дойде сега онзи великият артист, туй разумното в света, и веднага сложи ръцете си върху този орган. Да кажем, че големият му палец стъпи на „до“. Следующият до него, на „ре“, казва: „Непременно сега ще стъпи на мене“. Обаче, този артист, като стъпи на „до“, прескача „ре“. „Как тъй, защо мене да ме прескочи“? Този великият артист си кара ръцете нагоре по тия 35,000 клавиши, свири си. До тонът „ре“, стои „ми“, прескача го. „Не зная“, казва „ми“, „трябва да има някаква несправедливост, защо мене да прескача“? Дойде този артист пак към тия ноти с ръцете си: Трала-ла, дойде до „ми“, казва: На „ми“ е времето сега. А пък „до“ седи, казва си: Понеже на „ми“ стъпи, близо е до мене, на мене ще стъпи. Но, прескача го. Наскърби се „до“, наскърби се и „ре“, което също прескача. А той прескача и „до“ и „ре“, и „ми“. Сега „ре“ казва: Втори път ме пренебрегнаха. И „ми“ казва същото. А „до“ казва: Трябва да му е говорено нещо за моето поведение. Това не е разбиране. Аз казвам: Онзи, който е направил тази музика, той е турил всичките тия ноти, той е предвидил, всеки трябва да чака времето си, да стъпне тази ръка върху него. Щом си в органа, този великият артист няма да те забрави. Щом дойде времето ти, той ще стъпи върху тебе. Тогава какво трябва да мислят тия клавиши! Те трябва да гледат ръцете на този велик артист на къде по пианото отиват, и да слушат ехото на всички клавиши, които свирят на тази велика пиеса. Животът е една такава пиеса. Тъй както сега сме наредени, всеки един човек е един клавиш, всяка една душа си има особен тон, и когато Божественото дойде у вас, ако вие сте вярно нагласени, а вярно трябва да бъдете нагласени, и като стъпи на вас, трябва да има един отглас. Какъв трябва да бъде този отглас? В душата ви трябва да има три неумолими качества, за които да копнеете. Вие трябва да копнеете за свободата, която подразбира абсолютната Истина, за светлината, която подразбира мъдростта и за чистотата, която подразбира любовта.
Следователно, ако вие искате да познавате дали любовта действа във вас, трябва да видите, имате ли чистота, не само физическа, но и духовна и Божествена. Трябва да имате чистота! Във вашата душа не трябва да има абсолютно никаква користолюбива мисъл, да обидите някого. С други думи казано, във вашата душа трябва да има най-голямото пожелание – да поправите живота си, да изгладите петната, които сте направили от векове по отношение към всички ваши братя, сестри, приятели. Трябва да се роди една светлина във всички, да поправим живота си, а не само да се молим. Ние съвременните хора мязаме като онези 12 души евангелисти, които се събрали в една евангелска църква да се молят. Всички дигат ръцете си нагоре, защото тъй обичат да се молят, гласно да произнасят молитвата си. Молят се: Ти, Господи, да слезеш, това да направиш, онова да направиш, да ни освободиш, да просветиш нашите братя, това да стане, онова да стане. Един час се молят. Идва един човек отвънка, и им казва: „Една вдовица с едно детенце е паднала на улицата, иска помощ“. Не ни безпокой, ние не сме свършили още нашата молитва. Господ казва: „Оставете тази молитва, идете да помогнете на тази бедна вдовица“. Не, молитвата не сме свършили. Извън църквите трябва да сме, аз съм против църквите. На стъгдите трябва да бъдем, там, при онези вдовици, които страдат, при онези бедни хора, при всички сираци. При тях трябва да бъдем, при тях трябва да бъде и свещеника с епатрахила. Туй иска Христос от нас. Туй е новото учение. Тия църкви като се изпразнят, ще трябва да се напълнят от друго място. Боят се: Ами ако се изпразнят църквите! Няма да се изпразнят църквите, туй трябва да го знаят свещениците! Като дойде Христос, пак ще напълним църквите. Туй трябва да знаят съвременните свещеници в България, туй трябва да го научат; а сега в България учат друго учение. Едно време гръцките владици се събраха, и с един замах направиха българите схизматици, с един замах ги изключиха от църквата. И сега нашите братя, 16 благовидни старци се събраха да ме изключат от църквата. Опастността е там, че никой не може да ме изключи. Този, Който ми е дал живот, Той ме е пратил в света. Аз съм казвал: „Единственият човек, който може да ме изключи, това съм аз самият” . Ако не живея един порядъчен живот, ако не живея един живот съгласен с Божиите закони, аз ще бъда изключен. Но щом живея един живот съобразно с Божиите закони, един чист живот, кой ще ме изключи? А сега, те себе си изключват от църквата. Всеки, който живее в неправда, той себе си изключва. Ние трябва да обичаме свободата, трябва да обичаме светлината, трябва да обичаме чистотата. И всичко туй не е по заповед. Аз не искам да им наложа туй. Не, туй учение, което проповядваме ние, то е учение да вършим всичко по любов. Казвам: „Ако вие действително обичате вашия Учител, ако вие обичате този син Божий, ще ме любите казва Христос, и ще упазите Словото Божие“. Нали казвате, че Христос е основа на вашата църква? Той казва: „Ако ме любите, ще упазите моето слово“. И Той е казал тъй: „Идва време и сега е, Той е говорил това преди 2,000 години, когато истинските поклонници ще се покланят на Бога в Дух и Истина, нито в Ерусалим, нито в тази гора“. Туй са неговите думи. Значи, ще се покланят къде? – При онези страдащи. Светът е пълен сега само със страдащи хора.
Сега, не казвам, че всичко това трябва да го вземе само един свещеник върху себе си. Не, ако всеки свещеник би извършил една стотна от своите задължения, светът би се поправил. Ако всеки верующ би извършил само една стотна от своите задължения, какво нещо би било! И тъй Христос отвори устата си, та ги поучаваше. Сега, не е въпросът за осъждане. Ако е за осъждане, това е най-лесната работа. Да се осъждат хората! Но, любовта Божия изисква, по този закон да извършваме волята Божия само по Любов. Ако ние така я извършваме, ще бъдем чисти, светли; и домът ви ще бъде благословен, и децата ви, и приятелите ви и целият народ ще бъде благословен. Плодородие и изобилие навсякъде ще има. Списателите ще пишат по-хубаво, по-добри поети ще имаме. Ако в душата на един поет е проникнала свободата, ако в ума му е проникнала светлината, и ако в сърцето му е проникнала чистотата, той ще създаде нещо изящно. Ако и да е материалист даже някой поет, щом в душата му проникне свободата, в ума – светлината, а в сърцето – чистотата, той ще напише нещо светло. Ако някой съдия, или свещеник, проповедник, законник или какъвто и да е, щом в душата му е проникнала свободата, в ума – светлината, а в сърцето – чистотата, той ще предаде на света най-хубавото.
„Христос отвори устата си“. Тия уста са Божествени, и те всякога говорят у нас. Не сте ли слушали много пъти, как Господ говори у вас? Някой път ти казва: „Стани, помогни на този“. Ти казваш: „Не, сега нямам време, нямам разположение“. Втори път, трети път, четвърти, пети път ти казва Господ, докато най-после кажеш: „Този е великият закон в света, тъй трябва да живеем” . На всеки един човек, който не служи на Божествения живот, нещата му се въздават. И вие ще дойдете в положението на онзи български касапин – пример, който съм привеждал и друг път. Бащата бил касапин, и синът става касапин. Оженва се, раждат му се три деца. Агънца, волове, всичко си има той, но казва: „Трябва да забогатея“. И забогатява. Но какво се случва един ден? По-голямото братче казва на по-малкото: „Ела да ти покажа, как тати коли агнето“. Взима нож, тегли го на врата му, и го заколва. Майката, тъкмо къпи най-малкото си шест месечно детенце в коритото, и като чува плача вън, оставя детето в коритото, и отива да види какво е станало. По-голямото дете, като я вижда, уплашва се, пада, натъква се на ножа, и умира. Връща се майката в къщи, и какво да види! Детенцето в коритото се удавило. Ужасна съдба! Туй наместо агънцата. И казват после, че било определено да ги колим. Не, тази съдба показва, че от това, такива ще бъдат резултатите. Туй показва провидението. Така ще бъде и с нашите лъжливи учения, с нашите криви убеждения. В края на краищата, всичко, което сме съградили, всичко ще бъде пометено, и ние ще останем като една суха пръчка. Питам: Нашият живот без любов какво струва? Нашият живот без мъдрост какво струва? Ако твоите пръсти, крака, ръце, език, всичко туй е парализирано, питам: Защо ти са краката, ръцете, езика? Ами ако твоят ум няма абсолютно никаква светлина, защо ти е той? Ако твоето сърце няма абсолютно никаква чистота, защо ти е то? И следователно, душата ни е душа, определена за свобода. Значи Бог създаде нашата душа за свободата, за да може онази велика истина, в която Бог живее, да живее в душата ни. Бог създаде онзи ум, за да може тази мъдрост да пребъдва в нас. Бог живее в любовта, изяви се в любовта, и създаде сърцето ни, за да може тази любов да живее там, и чистотата да се изразява като един резултат на любовта. И тъй, всеки един може да бъде свободен, може да има знания и чистота. Някои казват, че нас знания не ни трябват, защото учението, знанието разваляло мозъците. Не, знания трябват на света, знания! Туй, което сега имаме, то още не е знания. Трябват ни знания върху онези велики закони, как трябва да се работи. За всяко нещо трябват знания. За пример, лекуваш някого. Има диагноза по новата окултна медицина. Един съвременен лекар ще дойде първо да опита пулса ви колко бие в минута. Ако бие 72 пъти, значи нормален е. Ще бутне езика, ще го види побелял ли е, ще прегледа окото бяло ли е или жълто отвътре на клепача, и от това лекарят ще създаде една диагноза. Обаче, има други съвременни лекари, които не гледат пулса на сърцето, а с лупа ще видят по ноктите, дали дробовете функционират правилно, дали мозъкът функционира правилно или не. Сега по ноктите ти ще кажат, че ти, за пример, преди 6 месеца си боледувал. Някой път ще ти вземат ръката, и по нея, ще гледат. Когато ще се явят известни болести, в някои области на ръката се явяват някои петна. По ръката се познава какво има да ти стане. Някой казва: „Ама какво може да ти стане?“ Стават много работи. Учените хора сега изследват по ноктите, по ръцете, какви болести ще дойдат, и какви лекарства ще трябват. Идва светлина в света! Няма нищо скрито-покрито. И за в бъдеще по-голяма светлина ще дойде.
И сега, Този Христос, който е отворил устата си, Той е заговорил вече в хората. Всички съвременни хора, и най-бедните говорят разумно. Знаете ли за в бъдеще какво ще стане? Овците ще оправят своите пастири, слугите – своите господари, учениците – своите учители, децата майките и бащите си. Обратно ще стане в света. Защо? Знаете ли защо? – Защото тия младите ще има какво да дадат, а тия старите – нищо. Старите ще дойдат, ще кажат: „Елате сега да живеем в братство и равенство“. Защо искат сега да живеят в братство и равенство? Като изпояли всичко, ще живеят в братство и равенство. Краката му не държат, ръцете – също, не могат да доживеят, казват: „Елате, има Господ“, но ако твоите ръце и крака са здрави, ще кажеш, че няма Господ. А младият, който има здрави ръце и крака, и каже, че има Господ, това показва, че в него има убеждения. Той своят ум, своите ръце и крака ще употреби за Бога. В туй отношение аз взимам младите на лице. Такъв един млад, в моите очи, аз го държа високо. И аз говоря на младите, за старите не говоря, защото на старите аз съм турил кръст. Ще кажете: „Ами на старите?“ Вас старите, Господ да ви прости. Ще съблечете тия старите дрехи, ще облечете дрехите на младите. Това лесно става. На младият човек казвам: „Ще турите всички тия велики добродетели, и няма да се срамувате от добродетелите!“ И тогава, всеки един от вас ще ходи в свободата, в светлината и в чистотата.
Сега ще кажете: „Туй нещо не може да се приложи, туй става с векове“. Който разбира, бързо става, който не разбира, за него с векове. Ако се движи с бързината на слънцето, всичко става и в минути, ако се движи с бързината на най-бавният трен, това може да стане за 250 години, може да стане и с хиляди години. Ако ти изведнъж можеш да вложиш свободата, светлината и чистотата, и да служиш на Бога в Истина, в Мъдрост и в Любов, ти в 8 минути ще можеш да бъдеш на слънцето, при Бога, твоят характер ще се поляризира, и умът ти и всичко. Направете един опит, и всички работи ще се подобрят. Някои казват: „Много нещастия има в живота“. Аз съм давал туй правило, казвам на мнозина: „Аз имам един пенкелер, от който в 8 минути отгоре твоите работи ще се оправят” . Казват: „Как, остави това, нека в 5 ч. да се оправят” . Не, не, в 8 минути. Истината ще вложиш в своята душа, ще бъдеш свободен човек, няма да продаваш своята свобода. Ще вложиш мъдростта в своя ум, ще обикнеш светлината, и тя е носителка на онова Божествено знание. Ще възприемеш любовта в сърцето си, и чистотата, която изтича от тази любов, ще остави Бог в тебе да довърши работата ти, и каквото ти каже, ще Го слушаш, и в 8 минути ще ти се издължа. Аз съм готов да си изплатя всичките дългове. И ако имаш да взимаш от някого, по същия начин ще постъпиш. Един български полковник ми разправяше един истински случай, станал с него. Осъдиха ме един ден за фалшификации, като ме лишиха от граждански права и ме поставиха в затвор за 3 години. Там, в затвора четох Евангелието, и дойдох до заключението, че аз трябва да живея в името на Бога, както Христос иска. В миналото как беше, не зная, но сега, като изляза, ще уредя всичките си сметки. Питам те сега: Ти, онзи лихвар, който имаш да ми даваш, можеш ли да ми дадеш без лихва? Много искаш. Е, много искаш. Добре, три четвърти даваш ли? – Давам. Почва той: с едного половината ликвидира, с другиго – една трета, ликвидира с всички длъжници. И действително, като действах според Христовия закон, всичките работи ми тръгнаха на добре. Имах едно място, подигна му се цената, и ме благослови Господ. Трябва да приложим този закон в себе си. И не трябва да чакаме отвънка стражари да дойдат. Ние всинца сме твърде благочестиви хора, умно живеем, културни хора сме, но като влезе някой, и байонети има, и револвери. Казвам: „Културни хора сме“. Да, но иди в Америка, културни хора сме там, обаче стражари стоят, и то не като нашите стражари, а по шест крачки високи и с такива особени шапки, стърчат над всички други хора. Те нямат револвери, но държат една тояжка в ръката си, и ако не изпълниш закона, право в носа те набиват и не можеш да се оплакваш никому. Иди във франция, в Германия – същото. Всички са културни, но стражари имат. Културни са, но с каква сила държат тази култура! Няма в нас тази култура. Туй е хубаво. Иначе анархия ще бъде. У нас няма туй съзнание, че всеки да зачита законите, и така ще улесним положението на стражарите. Не външни стражари, но всеки трябва да бъде стражар на себе си, защото всеки един стражар може да получи един куршум.
И Христос ни учи, че има един по-добър начин за живеене, отколкото ние схващаме. Туй Христово учение не е само за едного, всички трябва да го приложим. Ако то е Божествено, то е приложимо за всинца ни. Всинца трябва да бъдем герои. Сега, ние се делим на евангелисти, други на католици, но всички трябва да бъдем свободни, всички трябва да бъдем в светлина, да живеем в чистота. Аз съм готов тогава да отида във всяка църква: и в православна, и в протестантска, и в католическа и в мохамеданска, стига тази любов да царува, поне външно. Мене ни най-малко не ме спира формата.
И сега, Този Христос иде в света, в света е. Питам: Ако днес дойдеше Христос, как щяха да го приемат? Ако идеше в светия синод и кажеше: аз съм Христос, как щяха да Го приемат? За Христа имат две понятия. Българският народ Го вижда в бяла аба, с бял калпак, с потури, млад, на около 30 години. Тъй си Го представя народа. В църквата Го представят с корона на глава, както Го рисуват гръцките художници. Питам: Ако Христос дойде облечен в шопска носия, влезе в светия синод, и каже на светите старци: аз съм Христос, как ще Го приемат? Ще кажат: „Я го изхвърлете този навънка!“ Но ако Христос дойде като един цар и прати един полк войници да заобиколят светия синод и каже: „Всички старци навън, да дойдат да ми се поклонят!“ Ще се поклонят, и оттам ще идат. Но туй вече не е едно покланяне от убеждения, а поклонение с насилие. Христос тъй няма да дойде. Казват: „Христос като дойде, ще дойде със светкавица, значи ще дойде в светлина и чистота.“ Значи, Той ще внесе в хората светлина в умовете и чистота в сърцата, та като се зародят у хората всички тия качества, тогава ще се яви у тях силно желание да Го познаят вътрешно, и Той ще ги обикне, и те ще Го обикнат, като един по-стар техен брат. Като отидеш в Евангелската църква ще ти кажат: „Дай си препоръчителното писмо!“ Ако отидеш в православната църква, ще ти кажат: „Я си кажи веруюто! Защо не се кръстиш? “ Не, свобода на душите, светлина в умовете, чистота в сърцата – те с необходимите неща.
„И отвори устата си, та ги поучаваше“.
И като четете Евангелието, какво казват 9-те блаженства? И тъй, онзи, у когото е пробудено Божественото съзнание, той трябва да работи. Туй съзнание е пробудено във всички посоки. То е пробудено и във вегетарианците, то е пробудено и в анархистите, то е пробудено и в комунистите. В тия крайните елементи то е пробудено. Аз срещам между анархистите хора с хубави, отлични идеи. На тях името им е лошо. Анархист е той, но в душата си не е анархист. Казвам: „Анархисти против злото, свобода искат те!“ И всички тия най-красивите елементи, хората на крайните идеи, Христос ги събира и казва: „Елате вие, чрез вас ще дойде Царството Божие“. И чудни са тия хора сега! Онези, които от хиляди години са ръкоположени, те стават безверници, те стават жестоки. Тъй седи въпроса. И с туй се изпълнява притчата на Христа. Онези, които били звани на трапезата, всички се отказали, и тогава Христос казва: „Викайте от улицата всички онези хроми, клосни, сакати, с тях да се изпълни трапезата ми, да ядат и пият на общо основание“. Тогава трапезата Христова се изпълнила с тия хроми и клосни. Някои ще кажат, че хулим църквата. Туй ни най-малко е охулване на църквата. Ние против църквата нямаме нищо. Църквата тук на земята я няма. Когато хората ни говорят за църквата, казвам: „Една църква има в света, една църква на земята има“. Тази църква, която е на земята, Евангелието я нарича блудница. Мога да ви докажа това. Свещениците искат да кажат, че тази църква е свята. Аз мога да им докажа, защо тази църква я наричат блудница. Тази църква в България има много мъже. Църквата има само един мъж. В Англия, Франция, навсякъде църквата има много мъже. Тя не е онази девствена църква. Тук под „църква“ се разбира онази свещена Ева. И казва се: Не изпълни този закон. Туй не е един упрек от моя страна. Чиста трябва да бъде тази църква! Какви трябва да бъдат децата ѝ! Добри деца. Питам: Възможно ли е, една възвишена майка, един възвишен баща, да роди един престъпник! Немислимо е това в законите. Възможно ли е една овца да роди един вълк? Не, по никой начин! И следователно, когато в нас по някой път се раждат някои лоши мисли, ние трябва да ги обясним правилно. Тази църква е една, тя е верующа църква, тя е горе. Една е тази църква за всички народи. Тя е вътрешна, духовна. Идеал е за хората тя! Божествена църква е тя, и трябва да донесе ред и порядък за всички хора; да носи и за най-богатите и за най-бедните, и за най-силните и за най-слабите равенство. Еднакви са всички пред този божествен закон. И тогава силният, умният, чистият, светият човек трябва да посвети живота си за своите по-слаби братя. Само по този начин съвременното общество може да се подигне. Това е, което Христос донесе. А тъй както съвременното общество отива, отива към разлагане. Ако жената гледа да използва мъжа си, ако мъжът иска да използва жена си, ако синът иска да използва баща си, ако дъщерята иска да използва майка си, приятеля – приятеля си, брат – брата си, ако всинца искаме да използваме, как може да се живее? Така не може да се живее. Остават 3 неща, които могат да спасят света. Те са: истината в нашата душа, да донесе свобода, която да ни освободи от нашите пороци; мъдростта в нашите умове, да ни донесе светлина, да живеем съобразно законите на природата; любовта, която иде, да ни даде тази чистота, понеже тя е носителка на всички онези сили, при които нашите желания могат да се разбиват, и да се освободим от тия наши страдания. Може да се освободим всички! Сега, като се обръщам към вас, аз вярвам, че туй е проникнало във вашите души. Бъдете смели и не се колебайте за истината! Не само да говорим, но ние трябва да бъдем като едно динамо, да изпращаме в мълчание своята енергия. Да сме като слънцето. Туй слънце мълчи и в мълчание изпраща своята енергия. Тази енергия иде на земята и твори. Само нашите мълчаливи мисли, идеи, желания, действия са дълбоки. Само в мълчание те са Божествени. Те са, които могат да подобрят, да преобразуват света. Не мислете, че туй, което ви говоря, то е истината. Аз вярвам в една мълчалива истина, която действа и работи 6 света. Има нещо чудно и страшно в света. Казвам: В света иде една велика вълна, разумна вълна, тя наближава! И като дойде, всички тия ледове, всички тия снегове, този егоизъм, всичко туй ще се схуми, ще се скапе, ще падне. И всички хора, цялото човечество, всички ще се освободят от този егоизъм. Няма да се мине много време, няма да се минат още 20–25–30 години, и всичко туй ще стане. Ще излязат хората от сегашното си положение. Дошло е време вече! Нашето съзнание се е пробудило, и ние ще влезем да живеем в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ще живеем един разумен живот и няма да мислим какво има в онзи свят, понеже едновременно ще живеем и в този и в онзи свят. Ще живеем като растенията: корените ще бъдат в този свят, а клонищата в онзи свят. И тогава и с хората ще говорим, и с Бога ще говорим, и с ангелите ще говорим. С Бога! А, много е това. Ами, че с Бога, разбира се. Бог е Любов. Нали е хубаво да говориш с Господа в мълчание? В мълчание да гледаш звездите, месечината, слънцето, да им се радваш. Всичко туй да те радва, това е Бог! На всяко животно, на всяко растение да се радваш. Това е Бог! Навсякъде да се радваш. Да се радваш на онзи тихия, който полъхва, прониква всичко.
„И отвори устата си, та ги поучаваше“.
И тогава съвременните учени хора ще отстъпят. Науката ще придобие друг смисъл. Нашите университети ще вземат друг вид. Геометрията, алгебрата, географията, естествените науки, всичко туй ще оживее. Ще имаме една отлична система на знанията ни. Тогава и децата ни какви ще бъдат? Други типове ще бъдат. И като дойде дъщерята, ще целуне майката, и тя ще бъде радостна и доволна. Целували ли сте един чужд човек, да видите какво нещо лъха от него? Целували ли сте един светия, да видите каква чистота, каква святост идва от него? И тогава детето ти, приятелят ти като те целуне, ще усетиш, че в туй целуване има нещо Божествено. А сега, като се целувате, какво усещате? Отвращение. Мъжът целуне жена си, тя казва: „Студени му са устата“. Нещо липсва. Груб ли е той? Не грубостта. Липсва нещо съществено. Какво липсва? Липсва истината. Че аз като ти говоря, не съм свободен. Като ти говоря за светлина, в мене тъмнина има. Като ти говоря за чистота, в мене нечистота има. Гледам те, ти ме питаш: Ами защо ме гледаш? – Защото те обичам. Аз през тебе гледам света, искам да вида хубавото в света, че през тебе гледам като през един прозорец. Аз виждам твоята душа, тя е грамадна, една велика държава е тя. Ти не я познаваш. Аз я гледам, тя се разпростира чак до слънцето. Седя, и гледам. Какво ме гледаш? – Чудя се на твоя ум. Ти, толкова богат, с такава велика и благородна душа, седиш като прасе в кочината още. Казвам: „Братко, я напусни тази кочина!“ Че коя е тя? Кочина ами! Ами този тефтер какво е? Ами с този тефтер – 10–20 бедни вдовици измъчваш. Затвори тефтерите и кажи: „Хайде сега според новото учение, Господ да ме благослови, никой нищо не ми дължи. Тъй ще започнем новата култура.“
Сега, като се върнете дома си, затворете вашата книга, и кажете: „Аз сега зачерквам всички погрешки на хората, искам да живея по Бога“. Ами ще кажеш: „Може ли да бъде така?“ – Може. Говоря някой път за диамантена воля. Трябва да имаме диамантена воля против греха, а като идем при Бога, никаква воля не ни трябва. Няма какво да го изнудваме. Той е толкова велик! Ще му кажем истината чисто и просто, и Той ще бъде всякога на наша страна. Колкото по-просто Му говорим, толкова по-добре. Няма защо да плачем. Няма какво да разправяме, че имаме деца. Не, не, ще му кажа: „Братко, имам нужда“. Няма защо да седна да му разправям, че деца имам, че жена имам, а ще кажа: „Нужда имам, можеш ли да ми помогнеш? “ Аз разбирам от какво зло да го избавя.
И тъй, това е учението, което всички трябва да носите, положително учение, учение на свобода, учение на светлина, учение на чистота.
Затова днес се ражда Христос. Новият Христос, Който се е родил в сърцата и умовете на хората, днес се ражда. Днес се ражда този Христос и ангелите пеят благословение. И онзи, Който се е родил, Той носи на хората свобода, носи светлина, носи чистотата, пълна и беззаветна. От сега нататък хората ще живеят в любов, ще живеят в мъдрост и ще живеят в истината.
Пеят ангелите: Да бъде благословен Този новия Христос, Който освобождава хората от всички страдания и привлича хората към Бога, показва им пътя. Целта е велика! За в бъдеще, за още милиони, милиони години има да се стремим, но казва Христос: „Никой не може да отиде към Отца, Великият център на любовта, освен чрез мене“. Само така чрез любовта, можем да отидем към Бога, Нашия Баща. Това е новото учение. Христос днес се е родил в света.
Сега, като се върнете, заколете една кокошка, кажете: „Да живее този новия Христос, Който ни освобождава от всичко! Наздравица!“
Беседа, държана на 7 януари 1923 г. Неделя, Рождество Христово – 10 ч. с.
