И РЕЧЕ МУ: „ДОЙДИ СЛЕД МЕНЕ“
„И като минуваше Исус от там, видя едного человека, че седеше на митарницата, Матей на име; и рече му: „Дойди след мене!“ И той стана и отиде след него.“ (Матей, гл.9, ст.9)
Има две важни положения в този стих: Исус, Който минавал и Матей, който стоял на своята митарница. Аз взимам целия свят като една митарница, в която всички хора стоят и митарствуват. Всички хора са чиновници на тази голяма митарница. Каквито и да са те, каквото положение и да заемат, всички боравят с известни материали, взимане-даване има в тази митарница. А що е митарница? – Известни стоки, който влизат и излизат из митарницата навънка и ѝ донасят приходи. Това е външната страна. Но човек сам по себе си и той е митар, в него постоянно влиза нещо. По някой път много хубави работи излизат из неговата уста, но по някой път излизат и много лоши работи.
Минава Исус – един обикновен човек, без положение, без никакво звание и казва на митара: „Ела след мене!“ Той напуща митарницата и отива след него. От гледището на съвременните културни хора това могат да го вършат само хора идиоти, т.е. хора, на който положението е осигурено, само те могат да си напуснат работата, че минал някой си Исус, който проповядвал някакво учение, без никакво благо. Не може да се разбере защо и за какво може да се напуща митарницата. Но ще кажете: „Та и нашите дъщери днес напущат домовете ни.“ Да, напущат ги, но по-официално. За вашите дъщери ще дойдат кумове, сватове, ще има калесване, ще има разговор, едно долу, едно горе, та това, та онова, договор ще има и най-после ще решите да пуснете вашия митар, който е стоял в дома ви, понеже вече е ненужен чиновник, има по-млади от него. Казвате: „Старият чиновник, който е стоял 20 години, може вече да си върви, защото младите ще заемат място то му“. Ако сте в село, кога се жени някоя мома, ще дойдат деверите, сватбарите с кола накичена с цветя, ще има гайдари, с гайди, с свирни, ще задигнат вашия стар митар. От едната до другата митарница ще има игра, свирни. Едното положение е право и другото положение е право. Когато момата се жени и отива по този начин, това показва нейното външно схващане за живота.
Когато ни интересува само външната форма, външните неща, който преживяваме, който чувствуваме, тези неща ни увличат. Естествено е, те упражняват по-голямо влияние върху нас. Но има и такива неща, който упражняват и едно вътрешно влияние върху ни.
Ще ви приведа един пример из живота. Има красиви моми и красиви момци, който упражняват своето влияние чрез хубавите си чела, очи, вежди, косми, увличат се момите, момците едни в други, но има и такива грозотии, та да те е страх да ги погледнеш, но при това пак се увличат. Сега де е обектът? Момата казва: „Грозен го намират, но за мене е хубав. Само аз виждам хубостта му.“ На момъка казват: „Тя малко не е на ума си.“ Питам: От гледището на кой ум? От гледището на обективния ум в света, според който всички хора се увличат от външната форма, са прави, но от гледището на вътрешния ум и момъкът е прав защото този ум се занимава с малко отвлечени форми.
Следователно нещата имат двояка стойност. Аз ще ви уподобя това нещо на следното: представете си една книга с отлично съдържание, написана на скъпоценна хартия, например на златни листа, подвързана също с златни корички, обсипани с скъпоценни камъни. Един ще даде цена само на материалната стойност на книгата, на златото, от което е направена и казва: „Да ми се падне тази книга, зная какво ще направя с нея!“ Какво ще направи? – Ще вземе златото, ще го стопи и парите ще употреби за ядене и пиене. Друг ще вземе книгата, ще разгледа съдържанието ѝ, ще я използува за добро. Следователно, ние разглеждаме живота от двояко гледище: едни го разглеждат като благо да ядем, пием и да живеем, от външна страна, а други – от друга страна – разглеждат вътрешния смисъл на живота.
Види се, митарят е един от тези, които успеха да разберат вътрешния смисъл на живота. Той напусна своята митарница и отиде след Христа.
И какво е научил? Разбира се, трябва да го повикаме сега пред нас, да ни разправи своята опитност, какво е научил. Другояче, без него, без да знаем какво е научил той, всичко ще бъде загадки, предположения. Ако този митар беше единственият, който е приел Христовото учение, аз бих направил това: щях да го повикам пред вас, да ви каже какво е научил от Христа. Но понеже и вие сте приели това учение, аз ви притеглям сега да освидетелствувате за този митар, какво му е казал Христос.
Представете си, че аз вярвам. Аз разглеждам въпроса чисто външно, а вие – вътрешно. Питам: Какво е накарало митара да напусне своята митарница? Защото днес, ако чиновник напусне своята митарница без някакво заявление, ще му кажат: „Как смееш да напущаш своята работа без разрешение?“ Той трябва най-малко един месец по-рано да съобщи, че ще напусне службата си, иначе официално той ще бъде отговорен. А този човек, без никакъв доклад напуща и тръгва. Кажете ми сега, кой станал причина за това? Понеже вие мълчите, аз ще призова сега една млада мома от съвременните и тя ще ви даде отговор. Ако вие я попитате: „Защо ти напусна митарницата и тръгна с този грозотия“, тя ще ви каже: „Защото го обичах.“ Ето картината, отричайте въпроса. И за мене тази обич, тази Любов струва повече, отколкото тази митарница и всички други митарници. Момата казва: „Когато имам тази обич в душата си, на никаква митарница не мога да стоя.“ Но щом дойде, вие съвременните хора да разглеждате обичта, да разглеждате тази любов, ще я оспорите, т. е. вашата любов, още не е издържала изпита си. И сега, в края на века, всички мъже и жени ще държат изпит за любовта си. Ако ме попитате вие съвременните хора, защо са тия противоречия сега в света, казвам: Вие държите сега изпита си за любовта и ще дойде комисия, която ще ви изпитва.
И ви казвам, че за в бъдеще любовта няма да бъде такава, каквато е сегашната. В тази Любов ще има две съществени, неизменни качества. Първото качество на тази Любов ще бъде, че благото на другите ще бъде нейно благо. Досега ние сме се старали да убедим хората, че нашето благо е благо и за другите, но този закон е друг сега. Вие казвате: „Работете сега, аз да се подигна, да си направя къща, че после ще уредя и вашите работи.“ Ние сме опитали този закон и сме видели, че неговото практическо приложение не е дало никакви резултати от тези, които очакваме. Мъжът казва на жена си: „Ти възложи на мене любовта си, че да видиш!“ Жената казва на мъжа си: „Ти възложи на мене любовта си, че да видиш!“ Възлагали са един на друг, че са видели. Те са прилагали само предговора на любовта. За да се приложи любовта, трябва да се приложи вяра та, защото основа на вяра та, това е любовта, т.е. великият принцип, който поддържа всичко в света.
Да разгледаме буквите, които образуват думата „любов“ в български език. Тя започва с буквата „л“, която се състои от две прави чертички, които образуват един остър ъгъл, който е насочен нагоре, към небето. Знаете ли на колко градуса се равнява този ъгъл? – На около 30°. Това е буквата „А“. Това показва, че от земята към небето се стремят две сили към разни посоки и между тези две сили има стремеж, но няма още равновесие. В геометрията тези сили не са живи, но психологически те са живи. Това са две същества, които се стремят всяко към своята посока, като изхожда от иитересите си. Те се стремят към една точка, която е техният идеал. Изглежда, че те се допират, но ще видим, че те не са в едно пространство. Че този закон е верен, виждаме от това, че двама души, като се обичат, имат един център, те имат любов, но още не са се събрали в този център. За да се съберат в този велик център на истинската любов, трябва отдолу друга една линия да ги пресича, да ги съединява. Аз наричам тази сила равнодействуваща. Тя е жива сила и тя е, която примирява всички противоречия в света. Тази линия аз наричам […] (В оригинала е оставено място колкото една дума) човек, който не е нито мъж нито жена. Това е човекът без никакъв пол, или тъй, както некъде в Писанието го наричат Син Человечески, по отношение неговите връзки с хората, а некъде го наричат Син Божий, по отношение на неговото произхождение.
Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя, животът не седи в такива неща, той е реален.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стъпили на границата на реалния живот. Щом дойдете в реалното, в неизменното, страдания няма да има вече. Вие ще имате страдания, но тези страдания ще ви причиняват радост, а сега понеже още живеете в живота на променчивото, всички радости в живота ви причиняват само страдания. Даже и онова малко момиченце, което ви се ражда, първо го приемате с радост, радвате му се, а после казвате: „Да, но като порастне това дете, ще трябва да се жени, защо ни го изпрати Господ, беля е то?“ Пари ще трябват за него, прикя ще трябва да му се готви, ами ако улови този път, ако улови онзи път! Защо допущате това? – Защото още не сте в света, не сте в реалния свят, дето са Божествените закони.
Сега искам да ви кажа, че всичко добро в света идва по закон, животът идва по закон. Но има неща, които стават и без закон. Смъртта е без закон, омразата е без закон, ненавистта е без закон, престъплението е без закон. Не се мамете! Казвате: „Закон има за престъпленията.“ Никакъв закон няма за престъпленията. Да живеем има закон, Господ е поставил този закон, Той иска да живеем, но няма абсолютно никакъв закон в света, който определя да умираме. Следователно страданията са без закон, радостите са с закон. Да се радвате, да се веселите, да благувате в света, има закон за това.
И тъй схващайте от това гледище, че митарят напуща живота на привидността. Казвате: „Защо е тази омраза, защо са тези неразбирания?“ – Защото живеете в един свят, дето няма закони или в Писанието го наричат „свят на беззаконието“. И тъй, ние съвременните хора трябва да се стремим да установим Божествените закони. Когато някой ми говори за живот, той първоначално трябва да разбира основните закони на живота, когато някой ми говори за любов, той трябва да разбира законите на любовта, когато някой ми говори за истината, той трябва да разбира законите на истината. Ние вървим отгоре надолу, затова не можете да разберете истината вън от нейните закони.
Сега, когато аз говоря за тия закони, не подразбирам закони, които са установили съвременните учени хора. Тези закони, за които аз говоря са живи. Аз считам, че в света, в който живеем, всичко е живо, всичко е разумно.
Сега ще изтълкувам какъв човек е бил митарят. Името му показва това. Аз от първата буква на името му хващам митаря, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“. Този човек, след като е митарствувал дълго време, изпитал всичката философия в света, намерил, че всичко това е празна работа. Видел, че това е една воденица, която мели, в която няма никакъв смисъл и дълго време мислил как да се освободи. Това означава буквата „М“, едно шише, което е обърнато надолу, което се изпразва. Втората буква „И“ показва, че умът на този човек бил готов да се занимава без никакви софизми, без никакви противоречия. Той имал някакво прозъртване или казано на чисто научен език, той бил човек, в който висшият ум се пробудил и той почнал да се занимава с малките величини на математиката. Аз взимам буквата „М“ като символ на малките величини в математиката. Затова наричам Мъдростта, наука на малките величини. Да бъде човек математик, трябва да се занимава с малките величини. В големите величини има само единици, всичко се свежда към едно. Вие не можете да разберете едното, докато не разберете неговите части, които влизат в устройството на тази голяма единица. Човек сам по себе си е една голяма единица. Неговият мозък е образуван от около 3 билиона и 600 милиона клетки, които са малки душички. Около 10 милиарда клетки образуват неговата дихателна система и неговите кръвоносни съдове, около 10 милиона клетки образуват неговия стомах и т.н. По-нататък няма да се спирам това са грамадни числа. Всички тези живи частици образуват сегашния човек. Някои от тях образуват външната страна, физическата страна, физическото тяло на човека, други образуват неговия етерен двойник, някои образуват неговата чувствена душа, астралното му тяло, а трети образуват неговия нисш и висш ум, а всички заедно образуват неговото тяло, влизат вътре в състава му.
И тъй, от нас съвременните хора се изискват дълбоки познания по тази велика окултна наука, да научим как е създаден досега човекът, докъде е достигнал днес той в своето развитие. Като научите тази външна конструкция на човека, ще разберете защо някои неща в неговия живот се случват по един начин, а някои – по друг начин. Според тази наука няма нищо случайно, всички неща са строго математически определени и когато ние действуваме в унисон с тези велики светове настава хармония, животът ни тече по особен начин, а когато сме в дисхармония, в контраст, тогава настъпват противоречия, страдания в живота. Страданията ни показват, че ние сме в разрез с живите закони на живата природа.
Христос му каза: „Ела след мене!“ Тук вече не става въпрос за физическото, за физическия човек да иде. Вие спрегали ли сте глагола „ида“, „отивам“. „И отиде“, казва. Думата „отиде“ в български език се отнася само до човек, който може да мисли, само той може да отиде. Само човек, който има отлични мисли, благородни мисли, само човек, който има един възвишен ум, само той може да възприеме едно Божествено учение.
Човек на когото умът не е развит, той може да живее само в чувствения, в физическия свят. Следователно вие трябва да развивате вашия ум. С дребнави работи, с дребната математика не трябва да се занимавате: с математиката на лука, на чесъна, на месцето, на обущата, на ръкавиците на трябва да се занимавате. А тези неща са, които най-много ви занимават. Когато едно дете се ражда, то ли помисля за своите пелени? Някои казват: „Какво ще правя, като тръгна по Бога?“ Питай детето, което се ражда, то ли си приготвя пелени? – Не. Майката като го повика, то идва осигурено му е облеклото, храната, всичко си има. Майката му казва: „Само ще се учиш, мама. Ако не се учиш, ще съжалявам, че ти давам пелени, ще съжалявам, че ти давам храна.“ Ние сме повикани в този свят само да се учим. Господ затова ни е повикал. Ние казваме: „Господ не е помислил добре.“ И започваме да се грижим сами за пелени, за храна, ставаме идиоти. А ние трябва само да се учим. Щом се учим, всичко ще бъде наред.
И този човек напусна своята митарница и отиде след Христа да се учи. Митарят е разбрал, че всичко в света е осигурено и той казва: „Не ми трябва осигуряване, дълги години съм скитал из тази митарница, ще отида да се уча“ и отишъл да се учи.
Третата буква в името на митаря, буквата „Т“ показва защо е отишъл той след Христа. Той е отишъл след Христа, за да разбере двата велики закона на любовта и Мъдростта. Тази линия, която стои отгоре на буквата „Т“, показва стремежа към Бога. Тя е великият диаметър, който обхваща всички други линии, А втората линия, перпендикулярната на първата е линията, която спъва човека и му казва: „Ти като отиваш при Бога, какво искаш, дали пари, храна или да се учиш от Него?“ Сега Мъдростта спъва всички хора. Жената, като се ожени, Мъдростта я пита: „Ти защо се ожени, да се учиш ли?“ – „Не, аз бях при майка си робиня, сега искам да си поживея малко охолно.“ – „Добре, казва Мъдростта, ще ти дам охолност тебе.“ Какво става с тебе? Дойдат сълзи, страдания, мъчнотии в къщи и започваш да се разкайваш: „Защо ми трябваше да се женя?“ Онази линия там горе на Мъдростта казва: „Защо се жениш? „ – Женитбата е едно училище. Всяко училище има смисъл. Но ако вземете женитбата като едно средство да се преживее по-лесно, не сте на прав път. Казвате: „Ние с своя възлюблен ще си живеем като двама ангела.“ Да, мъжът е един ангел без крила и жената е една ангелица без крила. Те са и двамата без закон и мъжът казва: „Там тоягата е положена и ако не е сготвено добре, навреме, там тоягата ще играе.“ – „А, казва тя, че как тъй?“ Тъй, тъй, това е закон. Той е по-напред. Мъжът, преди да се ожени, казва на своята обична: „Моето ангелче!“ Но като се ожени, другояче ще те държи, той крие тоягата, а като се ожени, показва я и пита жена си: „Видиш ли я, от рая е излязла!“ Това е закон, тъй е писано, задницата ще се нашари. Така са правили учителите едно време. В Варна един учител бие ученика си, той казва: „Вай-вай-вай, за топъл кравай!“ Пита го учителят му: „Ще се учиш ли?“ – „Да.“ Но на втория ден го няма в училището. Пита го майка му: „Защо не отиваш на училище?“ – „Моята задница не се учи вече.“
Съвременните хора искат да покажат всички техни свещени глупости, които сега съществуват в света, да ги представят като светлина. Не, всички съвременни хора трябва да се откажат от всички свои свещени глупости. Глупостта си е глупост, тя не може да бъде свещена. И тогава, всички онези хора, които са дошли тук на земята, които имат Божествено съзнание, имат един закон, на който служат. Те ни представляват единица. Единицата е жива, няма защо да я налагаш на задницата на хората. Това показва, че не разбираш този велик закон.
Когато Господ създал света, двама много умни ангели, като наблюдавали творенията на Господа и видели рая и ада, направили своите изчисления и единият от тях намерил, че Господ направил една голяма погрешка, а другият намерил, че нямало грешка, но те скрили това в ума си. Господ, Който знаял техните мисли, дал им една мисия, пратил ги и двамата на земята да работят. Всяка година Господ изпращал от райската градина на всеки едного от тях по 360 ореха. Това било бюджетът, който им се падал от райската градина.
Тези двама философи ангели, като били на небето много хубаво мислили, но като дошли тук на земята, другояче постъпвали. Единият от тях, който мислил, че Господ направил грешка при създаването на света, като видел жените, рекъл си: „И тъй, тъй Господ направил така света, аз своето ще го оправя, но я да вляза в този кривия свят.“ Влязъл в този свят, оженил се. Другият ангел, който мислил, че Господ е направил добре света, като получавал всяка година по 360 ореха, казвал си: „Светът е прав, няма какво да го оправям, но ще трябва да работя.“ И понеже не ядял орехите, заел се да ги сади и отглежда. Другият пък, който се оженил, като получавал всяка година орехите, опапвал ги с жена си и чакали другата година. Чакат орехите, гугуцат си, седят, ядат, пият и философствуват. И двамата ангела живели по 120 години на земята. Жененият народил деца, оставил поколение и си казвал: „Поне оставих нещо на земята.“ Като си заминал той за другия свят, орехите пак идвали, но наследниците започнали да спорят помежду си, кой колко орехи да вземе. Започнал спор и бой между тях. Жененият ангел имал две дъщери и двама сина. Още първата година след като заминал бащата, те се набили за орехите. И всяка година, като идвали орехите, те се биели за тях. Ангелът, който насаждал всяка година орехите, образувал една красива местност от тях. Като се качили горе и разглеждали делата си, видели кой какво направил. Този ангел, който казвал, че Господ направил грешка, разбрал, че той направил по-голяма грешка, разбрал, че орехите не трябвало да се ядат, та след смъртта му да ставало спор за тях между наследниците му. Децата му казвали: „Ние сме благородници, ние не можем да работим, нямаме нужда от учение, а от ядене и пиене.“ И се молили на Господа да им даде повече орехи.
Тъй че, от тези два ангела, още от далечното минало са произлезли тези две поколения: едните, които обичат да работят, а други – да ядат и пият, вашите бащи са били ангели, меразчии са били. Казвате: „И нашите бащи и майки по същия начин са яли и пили.“
Христос извиква този митар и му казва: „Ела след мене!“ Вие ще ми кажете: „Ако Христос дойде днес да ме повика и аз ще ида след Него.“ Много пъти сте казвали: „Защо не сме били в времето на Христа, та и ние да отидехме след Него?“ Съжаления само и нищо повече! И аз бих казал като вас: „Защо не съм бил в времето на Христа, та да отида след Него?“ Жалко, че не сме били, закъснели сме 2000 години. И ние закъснелите какво трябва да правим? Този исторически Христос не може да огрее всички хора. Как мислят хората, колцина от тях биха могли да видят Христа, ако той дойде в видимо тяло? Ако този Христос, който има 500 000 000 поклонници, които му служат, дойде на земята, нали ще трябва да определи рандеву на всички, да му целуват ръка? Ами сметнете, колко години са потребни, докато се изредят всички тези 500 000 000 поклонници, да се ръкуват с Него, да Му целуват ръка. След това ще надойдат вашите деца. Ако е потребно за всеки 5 или 2 минути, за да се ръкува, да целуне ръка на Христа, то изчислете, колко години ще са потребни, за да се изредят всичките Му последователи, да имат достъп да Го видят, да Му целунат ръка и да кажат: „Аз го видех. „
Най-първо ще се наредят най-видните хора, владиците, патриарсите, цяла процесия, а по-после по-простите. Знаете ли де ще бъдете вие? – На опашката. Вие не сте се спирали по този въпрос. Вие сте фантазирали и сте мислили, че като дойде Христос, първо у вас ще дойде. Всеки така мисли. Прави сте и не сте прави. По дух е тъй, но ако дойде Христос по плът, вие няма да бъдете първи. Тъй щото, този митар имаше една привилегия. Тези неща са изключения. Ние ги наричаме изключения вътре в битието. Човек, който е прекарал живота си в абсолютно безсмислие, на когото шишето е тъй празно, че животът му няма никакъв смисъл, от него започва Христос.
„Ела, каза, след мене!“ И той стана и отиде. Но този митар беше човек смел и решителен, в него нямаше съмнение. Умен човек беше той. За да бъде човек митар, трябва да бъде умен. Той с хиляди години е изучавал дребната математика, какво може да вземе. Той не е човекът, който може да се лъже.
Следователно, Христос повика един човек много умен, много опитен в света, който е преживял много неща, знае всички слабости. Всички, които искате да тръгнете по Христа, трябва да имате тези опитности в света и да започнете от тях. Сега, някои от вас искате да видите Христа. Защо? – За да ви направи щастливи, да благувате в света, да ви направи къщи и т.н. Като ви говоря това, не мислете, че се отнасям до сегашния ви живот. Не. Нямам нищо против деятелността, която употребявате, за да живеете, стремежът ви да се храните, да живеете, всичко това е честно, благородно. Но когато един човек е осигурен, а иска да се осигури в една или в друга посока, казвам, че той върши нещо неестествено, незаконно. И ако целият ваш ум в живота ви се напълни с пари, с числа, с заимодавци, всеки ден мислите колко имате да взимате, кого да дадете под съд, то питам ви: Един ден, след като умрете, какъв смисъл е имал вашият живот? – Няма никакъв смисъл. Следователно, сегашният ни живот е направен по наша система. Този живот, който живеете сега, не е Божествен, т.е по форма, по съдържание, той е Божествен, но по проявленията си той е човешки.
Затова се казва: „Образът на този свят прехожда.“ Защо прехожда? Казва се в Писанието: „Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени.“ Значи, този свят, който не е от Бога, той ще се изкорени, а само този, който иде, той ще остане.
Митарят разбра този закон и каза: „Чакай да изляза от тази митарница по-рано, да се запозная с смисъла на вътрешния живот“. Този смисъл се състои в това, да разбере човек, че той е осигурен на земята. Всеки един от нас е осигурен. И ако вие имате тази любов, да обичате своите братя, няма да се намери брат в света, който да не отвори сърцето си да ви помогне. Ако с тази Любов похлопате на някое сърце, то ще ви се отвори. Похлопате ли някой път и не ви се отвори, нямате любов. Ако отивате при брата си не да го ограбвате, а да му помогнете, той ще ви приеме. При когото и да отидете и при най-бедния, но с условие да му помогнете, той ще ви приеме. Ако хората биха приложили този закон, светът щеше да се поправи. Ако всички хора приложат този закон – даром да слугуват, тогава всички ученици щяха даром да служат и законът на любовта, щеше да се приложи без насилие. Защото има закон за любовта, има закон за дарбите, има закон за добродетелите. Това са методи, които вие може да употребите. Аз няма да ви разправям какви са тези методи. Тези методи се учат само в Божественото училище и там ще видите резултатите.
Аз говоря тук принципално за живота на митаря. Той е единичен, той е и колективен. Той е митарят преди 2000 години, той е и митарят, който сега живее. Мнозина от вас се намирате 6 голямо противоречие и казвате: „Как ще прекараме нашия живот? „ – Отлично ще го прекарате. Защо другите хора страдат? – Защото живеят без живите закони. Срещна некого и го питам: Ти знаеш ли, има ли Бог в света? – „Не зная, не познавам никакъв Бог.“ Ако един човек не познава Бога, от когото е получил всички блага, какво може да очаквате от този човек?
В един стих от Йезкила се казва: „Може ли тези мъртви кости да оживеят? „ Костите в този смисъл, означават чисто физическия свят. Казва пророкът: „Господи, само Ти знаеш може ли да оживеят тези кости.“ Тогава, върху тези кости идат мускулите. Дошла е плътта, облекла костите, съединила ги, вече има форма. Почва да се проявява този живот. Но духът, който ръководи живота, няма го. Тогава казва Господ: „Пророкувай ни този живот.“ Това е третият елемент. Някои са мъртви кости, други – облечени, а трети очакват идването на Духа. Съвременните хора са дошли до туй положение, костите им са облечени в плът и кръв и мислят, че като дойде Духът, светът ще възкръсне.
Това е право. В друга смисъл казано: тези три света – физическия, душевния и духовния, трябва да се съединят. физическият свят е основата, върху която почива астралния и душевния живот на човека. В този душевен свят се проявява чувството на приятност и неприятност, всички чувства, които изпитваме. В физическия свят се проявяват само нашия стремеж и действия, а в духовния – всичко Божествено, което насочва нашите чувства.
Само Божественото определя какви трябва да бъдат нашите чувства, нашите действия. Ако вие имате една душа, която не чувствува правилно и отидете некъде на гости, но хазяинът на къщата ви приеме навъсено, начумерено. Вие казвате: „Той не ме обича, втори път няма да отида там.“ Защо? – Чувствувате една неприятност. Представете си, че вашата ръка е разместена и аз се наема да я наместя, но от това вие усещате болка. Като излизате, казвате: „Той не е майстор.“ Защо? – Защото усещате болка. Аз искам да ви излекувам без некаква болка. Навъсването на веждите не е признак на лошо посрещане. Болката не е признак, че този, който ви лекува, не е майстор. Когато момата иска да задържи впечатленията си от своя възлюблен надълбоко, тя затваря очите си. С това иска да каже: „Аз съм сляпа за света, не искам да виждам този свят.“ Момъкът казва: „Аз искам да държа очите си отворени.“ Мома, която иска да държи очите си отворени, тя на другия ден ще продаде възлюбения си. Дръж очите си денем затворени, вечер – отворени, при светлина затворени, при тъмнина – отворени!
Следователно, всяко едно навъсване на веждите е признак, че този човек мисли добро. Когато човек иска да мисли добро, той свива веждите си, за да дойде по-малко светлина, та да може да концентрира мисълта си. А този, който не иска да мисли, той е като месечината, която се пълни и изпразва като шише, но в която няма никаква мисъл. Следователно, като са турени веждите над очите ти, те регулират човешката мисъл, те регулират до колко мозъкът трябва да бъде деятелен или не, те са един регулатор на човешката мисъл. Ето защо веждите се свиват или отварят, но те трябва да бъдат в хоризонтално положение. Затова, като свивате или като издигате веждите си, трябва да имате една определена мисъл в себе си.
Сега да се повърнем към митаря. Четвъртата буква от името му, буквата „А“ показва в него един стремеж. Този човек е с благороден стремеж, той слиза отгоре, надолу, за да помага на другите хора. Последната буква от името му, буквата „Р“ показва човека, който се научил да разбира причините на доброто и злото в света. Значи митарьт е човек, който се занимава с математиката на Мъдростта, приложил е тези знания на математиката в полза на себе си и на ближните си, да изучи закона на любовта и Мъдростта, да върши волята Божия, да знае защо е доброто и злото в света. И този човек е намерил Христа. Христос, като мине покрай вашата митарница, ще търси вашия митар. Ако нямате такъв митар на митарницата си, отиде вашата митарница. Този митар казва: „На такава митарница без закони не искам да служа.“ Някой дойде и му казва: „Ти повече мито можеш да вземеш.“ Иска, не иска, повече мито да вземе, като прави оценките, т.е. по околен път да ги събира. Митарят казва: „На такава митарница не искам да служа, не искам да служа на такива вълчи закони, а искам да служа там, дето отношенията на взиманията и даванията са равни.“ Тогава Христос му каза: „Ела след мене!“ И той отиде.
Е, сега вие искате физически да видите Христа. Нали? Онези женените от вас имат Исуса в себе си. Вашият мъж, той е Исус за вас. Ето вашият физически Исус, но вие не го признавате. Вие сте като онези фарисеи и садукеи, който казват: „Той не е, той не е.“ С какво ще ви докаже мъжът, че е той? Той казва: „Аз съм вашият избраник.“ Жената казва: „Не е той, не е той.“ Търси го. За вас Исус е дошъл, но вие не го признавате. Търсите го в някой свещеник, другаде го търсите – няма го. Дойде някой ясновидец, казвате: „А, тук ще е!“ И тук го няма. В една църква го търсите, в друга църква го търсите – няма го. „Е, от небето ще дойде.“ – Няма го. И най-после, като го няма от никъде, хората казват: „Тази работа е празна, но да ядем и да пием!“
Аз ще ви дам едно определение как ще познаете Христа и де ще Го намерите. Ако чакате хората да ви покажат де е, никъде няма да Го намерите. Христос ще дойде вътре, вътре в вас. Вашата душа, вашият дух трябва да Го познаят. На всеки един лично трябва от вътре да му се открие това, неговият собствен дух трябва да му открие кой е Христос. Но някои казват: „Аз мисля, че еди кой си е Христос.“ Друг: „И аз мисля, че еди-кой си е Христос.“ С такива предположения не може да се разрешава работата. Всеки трябва да има точно определена мисъл. фактически той трябва да знае кой е Христос.
Христос казва на учениците си: „Плът и кръв не са ви открили това, но Отец ми ви го е открил.“ „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече.“ Казват за некого: „Някой човек го е привлякъл него.“ – Не, само Отец ми може да привлече хората към себе си. Красноречие, заобикалки, нищо не може да привлече хората. Защо само Отец може да привлече хората? – Защото Отец е Любов и само тази Любов дава живот. Затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот на любов. „ Следователно, всеки отива да вземе от този живот.
Когато вие по този начин разберете Христа, у вас ще стане една коренна промяна. Ние сега изобщо всички хора не сме доволни едни от други. Ние си виждаме само погрешките. Аз често си правя опити с хората, те идват при мене да ме изпитват и аз ги изпитвам. Те идват някой път при мене с намерение да видят някой човек светия, със знания, с мъдрост, но ме намерят в такова положение, в каквото и простите хора – играя си.
И после си казват: „Ама че серсемин съм бил!“ Тогава и аз си казвам: „Ти си серсемин, но и аз не искам да съм такъв, не приемам такъв човек.“ Аз не приемам човек, който, като дойде при мене, започне да ме хвали, да ми разправя: „Ти си първия човек, ти си такъв-онакъв.“ А после, ще пренесе курките. Ще замязате, знаете ли на какво? – Ще ви приведа един анекдот.
На един български селянин се разболява жена му. Тя казва на мъжа си: „Ще отидеш в града да ми донесеш от там някои лекарства.“ Селянинът отива в дома на един доктор, но като не знаял всички етикеции, как да пристъпи до лекаря, влиза направо в стаята на доктора, който се занимавал с много важни работи. Докторът го запитва: „Какво искаш? „ – „Жена ми е болна, искам лекарства за нея.“ Докторът се ядосал на селянина, че тъй го побезпокоил, приближава се до него, удря му една плесница и казва: „На ти едно лекарство.“ Удря му още една плесница: „На ти друго лекарство!“ Селянинът си казва: „Чудни са тези съвременни хора, по особен начин знаят да лекуват!“ Отива си в село, жена му го пита: „Взе ли некакви лекарства?“ – „Да, докторът ми даде две хубави лекарства.“ – „Е, дай ми едното,“ казва жената. Той се приближава при жена си, удря една плесница. „Стига, стига вече!“ – „А и второ лекарство ми даде докторът.“ Жена му му казва: „Другото лекарство задръж за себе си.“ – „Е, ти си умна жена.“ Жената влиза в стаята си и започва да плаче, след два дни обаче тя оздравява. Селянинът доволен, че жена му оздравява, взима два куркоя от своите и се запътва за в града при доктора. Отива при него, той го пита: Какво искаш? „Господин докторе, преди няколко дни дойдох да искам лекарства за жена ми, но ти ми удари две лекарства. Аз дадох едното лекарство и тя оздравя. Едното остана, искаш ли да ти го дам? „ – „А, заповядай поседни! Как са вашите добре ли съ“, запитва го докторът. Селянинът удря една плесница на доктора, връща второто лекарство и си излиза.
Това е в света онзи закон, за който се казва: С каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери. Когато търсим Божественото в света, трябва да отиваме с всичката искреност на своята душа. Абсолютна искреност, абсолютна чистота и познания трябва да имаме в света. Ако ние вярваме, че в света има един закон, който регулира нашите отношения, този закон ще ни заведе до този източник.
Христа всички може да Го намерим и навсякъде ще Го намерим. Като намерим Христа, нашият живот няма да се измени, както мислят хората, но ще се осмисли. В тази къща, в която ще влезе Христос, между мъжът и жената ще настане мир, между децата ще има разбиране, този дом, ще бъде примерен. Всички хора ще кажат: „Това семейство си живее добре.“ Защо? – Защото е влязъл между тях законът на любовта. Бог е привлякъл тези хора. При кого? – При Сина, Който е изявление на тази любов.
Сега, ако не искате да се заблуждавате, не питайте: „Де е Христос, от де ще дойде“ и т.н. Всяка жена може да Го намери в мъжа си и всеки мъж може да Го намери в жена си. Всеки син може да го намери в сестра си и в брата си и обратно. Но ако вие изгубите любовта си, ще изгубите и Христа навсякъде. Туй, което ние търсим, това е смисълът, това е любовта, това е Бог, Който е облечен в тази любов. И когато намерим Бога, т.е. любовта, която ще дойде в света, тя ще събуди в нас свръхестественото съзнание. Тогава ще дойде прехождане от физически живот в душевен, от душевен в духовен. Само така ще намерим връзката между физически и душевен живот, между душевен и духовен живот или ангелския живот. Това не можем да го опишем, това може да го видим само. Виждането ще дойде само тогава, когато всички възприемете любовта. Предисловието на любовта, имате. Тази любов, която сега имате, е както казват българите, сляпата събота. Сляпата събота, сляпата Любов сега действува, а другата ще бъде – Великата любов, обединението на всички души да работят за Този Велик Господ. А Той се изявява. Мъже, жени, деца, това са обекти, в който закона на любовта ще се прояви.
Следователно, всичко на света е обект, в който живее любовта. Тя тепърва ще се прояви. Същества са работили с хиляди години, за да дойде този Живият Господ, да се прояви. Той се е проявил в едно отношение, но в тази велика Любов още не е проявен. Това, което иде сега в света, е толкова велико, че всички ангели надзъртат да видят какво ще бъде то. Интерес има в цялото небе. Това не е стремеж само у вас, това е стремеж в цялото Битие.
Този момент, в който Великият Господ идва да се прояви, всички разумни същества, у които съзнанието е пробудено Го очакват с нетърпение. Тези, у които съзнанието е пробудено ще възприемат този лъч и ще възкръснат, а другите ще спят. Затова казва Писанието: „Будни бъдете, защото не знаете в кой ден или в кой час ще дойде!“ Това е един тържествен ден, през който Той ще мине и каже: „Ела след мене!“
Ще бъде ли твоето съзнание будно или ще кажеш: „Господи, почакай, аз с митарницата още не съм си уредил въпроса, имам малки сметки с едни с други.“ Не, мине ли и те извика, ще кажеш: „Веднага, моментално идвам!“ Веднага трябва да ликвидираш с всичко, никакви сметки, никакво чакане! „Ама чакай!“ Не, моментално трябва да решиш въпроса! А такива философии, че това-онова, че тъй–иначе било писано!… Не, туй писаното трябва да се разбере от нашата будна душа, която живее вътре в нас и тя ще трябва да ни разтълкува истината. Тогава няма да се учим от хората, а всички ще бъдем научени от тази любов. Тогава ще има мир, а от неправдата, която днес съществува, ни помен няма да остане.
Няма да се учим един от друг. И аз не искам да ви уча сега, но искам да ви извадя от всичките стари заблуждения, които са вложени в умовете ви. Едни вярват, че с всякакви тела ще могат да възкръснат. Други – че с старото си тяло ще възкръснат. Например, някой умрял с едно тяло от 100 кг, друг – с тяло от 60 кг. Е, с кое тяло ще възкръснат, дали с това, с което са умрели? Евангелистите спорят по този въпрос. Няма с това тяло да възкръснете, с друго тяло ще възкръснете. Вашите лица, които сега имате, ще се изменят, няма да останат такива.
Да, всички ще се измените. В какво? Като се смъкне това временното у вас, тогава ще прозрете в хубостта на човешката душа, в хубостта на човешкото сърце и човешкия дух и тогава ще разберете какво нещо е човекът. Като погледнете в сърцето на човек, който е пълен с любов, знаете ли каква светлина, каква топлина има там? Някой казва: „Аз ви обичам.“ Погледна на сърцето му, колко градуса огън, топлина има той и познавам колко обича. Някой казва: „Аз съм мъдър.“ Гледам колко градуса има ума му. Това не е фигура. Най-красивият пламък на живота, който човешкото око може да види, това е любовта. Когато този пламък се запали, тогава само и животът се осмисля.
Когато един момък се жертвува за някоя мома, дали за нея се жертвува? – Не, за пламъка, който гори. Докато пламъкът гори, тя е; изгасне ли пламъкът, не е тя. Докато пламъкът гори, той е; изгасне ли пламъкът, не е той. Докато пламъкът гори, той е Христос, изгасне ли пламъкът, той не е Христос. Пламъкът трябва да гори. Писанието казва: „Не изгасват духовете.“ Духът, това е Божественото, което гори. Не изгасвайте този пламък. Докато той гори, ще имате тази аура, която ще ви предпазва от всички лоши условия. Който има този пламък, глава не го боли, ни дробове го болят, ни холера, ни чума го хваща, хинин не му трябва очистително не му трябва.
А сега, онези, които нямат духа вътре в себе си, нямат този пламък, започват да философствуват. „То не може така, трябва по друг начин и т.н.“ Не, само един начин има, по който може да се живее. Като ви кажа една дума, тази дума да няма друг смисъл, само един смисъл да има. Всички наши мисли, всички наши чувства, всички наши желания и всички наши действия, трябва да имат абсолютно само по един смисъл. Ние никога не трябва да бъдем раздвоени, никога не трябва да даваме повод хората да мислят лошо за нас. Всички наши постъпки трябва да бъдат така отмерени, че да не се осъждаме, а да се стремим да бъдем чисти в живота си.
Следователно, ако искате да разберете учението на Христа, първото необходимо нещо, това е чистотата на сърцето и светлината на ума, за да Го схванете в неговите основни проявления. А когато дойде това учение, то ще реформира вашия живот. Както при сегашния живот храната, въздуха, светлината са външни сили, които реформират, човешкия живот, така и Божественото е същественото в живота, то е, което ражда у хората свобода. Лъжливото ражда между хората само спорове, убийства. От където и да дойде свободата, по какъвто начин и да дойде, тя е Божествена. Онзи човек, който се приближи при вас и ви даде помощ, той е Божествен, а друг, може да е правоверен, може да е свят, но не ви ли даде помощ, той не е от Бога.
Следователно, Христос казва: „Ела след мене!“ И напусна той митарницата. Та сега и вие, като напуснете тази митарница, не е достатъчно само да я напуснете, но трябва да приложите Христовото учение отвътре. Вие не че не сте го приложили, но забелязвам у вас един страх. Казвате си: „Времето му не е дошло още.“ За когото е дошло време, време му е, а за когото не е дошло, да чака. Ако една жена е бременна на три месеца и не ражда, добре е, но ако е бременна на девет месеца и не ражда, какво означава това? Мъртво е детето. Тогава и десет месеца да чака, загубена е, отива тя.
Та, за някои от вас е дошло време да възприемете Божественото и да го приложите в вашия живот, да се осмисли той. И ще се интересувате какви са мислите на този Божествен свят, а не какви са мислите на хората.
И тъй, Христос каза на митаря: „Ела след мене!“ И той даде един отличен пример. Питам сега: Вие какъв пример сте дали досега на света? Съберете се тука, попеете малко на хората, ту „Събуди се братко мили“, ту „Изгрей, изгрей ти мое слънце“ или „Излязъл е сеяч да сее“, попеете, въодушевите се, отидете си. Като си отидете дома, казвате си: „Не е този Христос.“ Чакате другата седмица. И тъй, седмица след седмица, все ще ви сготвя нещо, обаче, един ден ще затворя гостилницата си, ще кажа: „Не приемам никого.“ Защо? – Защото е писано, че само за онези, които се учат има храна, има кредит, а за онези, които не се учат, няма никакъв кредит. Дете, което е готово да слуша майка си, за него има пелени, има и храна, но за онова, което не е готово да слуша майка си, няма пелени, няма храна.
В сегашния свят ние сме научени чрез насилие да ни заставят да извършваме работата си. Нещата ви не са наредени, но има за това глоба. И вие минавате за изправни хора! Защо? – Защото има закони, които ви глобяват. Има в църквата хора, които минават за правоверни. Защо – Защото ще го насилят да бъде или православен или католик или мохамеданин. Навсякъде всичко се върши не по закона на свободата.
Ще ви обясня, защо едни хора имат свобода, други – нямат. Онези големи планински извори, които виждате, нямат кранове, а малките, които едва цирикат, имат кранове. Затвориш ги после ги отвориш, показват, че и те текат много. Който иска да бъде свободен, трябва да има широка, голяма Божествена любов. Широк трябва да е! А сега, едва капи, свободен иска да бъде! Не, ти не можеш да бъдеш свободен, кран ще имаш. Питате: „Кога ще дойде свободата?“ – Когато се съединиш с този велик закон и Христос каже отгоре да се пусне повече вода. Като дойде Христос, Той ще размести всички кранове и тогава ще бучи много вода: Бу…бу… Ще кажете: „Много бучи.“ Предпочитам някои да бучат, отколкото да мълчат. Ако искаме мълчание, в гробищата ще го намерим, но като дойдем в живота, мълчание там не може да има.
И тъй: бу…бу…бу. Ние, които слушаме това бу…, ще чуваме. Като се развие вашият слух, като влезете в този устрем, в това голямо бучене, в това бу… ще видите една голяма хармония. Това което нам се вижда дисхармония, от небето го виждат като хармония.
И тъй, ние схващаме нашия живот на земята като една дисхармония, постоянно страдаме, нарушаваме закони.
Сега всички трябва да се върнем към този велик закон и да го изпълним. И тъй, в какво седи този закон? Повярвай! Вяра та е основана на Мъдростта. Тя почива на великия Божествен закон на любовта. Тези два принципа трябва да влязат и в сърцата и в умовете и в душите ви и там да действуват. Не да ви проповядвам, че има Господ, а да го знаем това и да се разговаряме на друг език. Ако вие бяхте верующи, аз щях да ви държа друга една беседа. Щях да ви опиша какви промени има на небето, какви писма има от майка ви, от баща ви, какви писма има от братята, от сестрите, какво са решили да правят, какви промени ще станат наскоро. А сега се занимавате с празни работи и си казвате: „Я, го има, я го няма, може да е така, може да не е така, ние ще си държим пак старото.“ Старите неща, това са нашите свещени глупости, а новото в света, това е любовта, която ще дойде да преобрази хората. Тя коренно ще преобрази всички хора. Като дойде тази любов, тя ще трябва да даде свобода не само на хората, но и на всички животни и растения. Като даде свобода на хората, то се разбира, че ще даде свобода не само на един клас хора, но на всички класи, ще засегне цялото Битие, ще има ред и порядък по лицето на земята.
Това е Божественото учение! Ще кажете: „То е идеално.“ То е приложимо, може да се приложи, стига само да приемем в себе си този велик основен закон. Той няма да дойде лесно, ще има жертви. Аз почитам паметта на всички хора, които са умрели за истината, за своето учение, за своя идея. Такива хора имат моето уважение. Всички онези, които страдат, за да подигнат човечеството, те имат почитанието и уважението на всички добри хора в света.
Днес Христос минава покрай вашата митарница и казва: „Матей!“ И вие питате: „Кой е този Матей, първозваний ли е този Матей?“ Да, ще схванете кой е този Матей. Щом чуете думата „Матей“, ще кажете: „Идвам, Господи!“ Мъжът като чуе да го извикат, да каже: „Ида, Господи!“ Какво ще му каже Христос? – Върни се у дома си да приложиш моето учение. Като иде жената при Христа, ще ѝ каже: „Върни се у дома си да приложиш моето учение.“ Като иде дъщерята и синът, ще им каже: „Върнете се у дома си да приложите моето учение.“
Върнете се в домовете, в обществата, говорете на света! Това е истинското учение, което ще подобри всичко.
Матей!…
Къде си Матей, жив ли си ти? Не се чува още гласът му. Станал е вече, само си трие очите. У някои е оживял, раздвижил се е.
Матей днес трябва да възкръсне!
Това е едно велико учение. Както е хубав днес деньт, това ви очаква за в бъдеше. Ако възприемете любовта и Мъдростта, животът ви ще бъде от сега нататък такъв, какъвто и днес денят. Тъй ясно ще бъде всичко, ще бъдете тъй свежи. Не заличавайте стария живот, заличете всички ваши недоразумения, всички ваши криви разбирания, речено-казано, това било-онова било, заличете всички ваши смущения и др. Всичко това турете в архивата и напишете отгоре: „Матей, напусни митарницата и ела след мене! – Ида, Господи!“
Този е надписът, който трябва да поставите отгоре. И като дойде някой, ще каже: „Матей го няма.“ Защо? – Свършил с своята митарница.
Да, ще идете, ще се върнете, ще донесете новото учение и тогава Христос ще заговори с хиляди, хиляди и милиони уста и ще бъде слава и хвала на всекъде. Хората ще се познават като братя и сестри. Това ще е бъдещето учение.
Това учение ще го донесе Матей.
Матей!…
Беседа, държана на 19 юний, 1921 година.
