Подозрението изпъква по единствената причина, че вълк във вълк всякога се съмнява. Когато един вълк се върне от обиколка, друг вълк му казва: „Ти си ходил в някоя кошара“. Вторият се съмнява в първия, че е ходил в някоя кошара, откъдето е задигнал някоя мазна овца. Обаче има неща, в които ние никога не можем да се съмняваме. За пример, никога една овца не може да се съмнява в друга, че тя е яла месо. Защо не може да се съмнява? – Защото според устройството на овцата невъзможно е тя да яде месо. В заключение ние казваме: хора, които са от рода на овците, никога не се съмняват; хора, които са от рода на вълците, всякога се съмняват.
Казвате за някого: „Този човек има вълчи характер“. Това подразбира, че този човек е свързан със съответни сили в природата. За тази цел такъв човек трябва да бъде постоянно нащрек, да търси устойчиви сили, с които да се свързва. Следователно вълк във вълк се съмнява, че е ял месо. Овца в овца никога не се съмнява, че е яла месо. Обаче вълк във вълк може да се съмнява, че е ял корени. Защо? – Защото вълкът, след като не намери месо, и корени яде. Значи вълкът подозира и в лошото, и в доброто. И затова на хора, които имат вълчи характер, и лошо да им направиш, и добро да им направиш, все подозират. Забележи ли човек в себе си такива прояви, той трябва усилено да работи върху тях. Това са занимания, задачи, които човешкият дух трябва да разреши.
Често на духовните хора се дава задача да видоизменят едно свое вълче състояние, да го преработят, да го превърнат в по-възвишено. В това отношение духовните хора трябва да бъдат алхимици, да превръщат неблагородните прояви на естеството си в благородни. Задачата на алхимика е да превърне желязото в злато. Задачата на духовния човек е да превърне някои свои низходящи сили във възходящи. Например той трябва да видоизмени своето невежество, своята лошавина. Лошият човек е богаташ, който трябва да работи над себе си.
Човек трябва да се освободи от подозрението, от съмнението. Те съществуват и между учениците на окултната школа. Обаче в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Благородство се изисква от човека! Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Ако и днес вървите по пътищата на тази стара наука, ще имате същите резултати. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата. Когато човек се съмнява в другите хора, той започва да се съмнява и в себе си, в своята сила, в своята вяра, в своята любов. Какво остава в човека, като отрече своята сила, своята вяра, своята любов и своето благородство?
Къде е истинската наука? Съмнението в човека представлява натрупване от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум. Човек никога не трябва да се съмнява в своята вяра, в своята любов, нито в силата на своя ум и на своето сърце. Това са известни величини, с които той трябва да работи. Ти можеш да изпиташ своята вяра, своята любов, както и силата на своя ум, като ги проявиш. Веднъж си ги изпитал, има ли защо да се съмняваш? Проверявате ли се, изпитвате ли се, по този начин у вас ще се зароди красивият живот. Красивият живот в човека е в сила да се справи със съмнението.
Ще ви дам един пример, да видите докъде може да отиде човешкото подозрение. Един мъж, който бил много ревнив, всяка вечер, преди лягане, взимал една верига и за единия край връзвал десния крак на жена си, а за другия край завързвал своя ляв крак. След това заключвал добре двата края на веригата и лягал да спи. Сутрин, като ставал, той поглеждал дали веригата е заключена. Винаги намирал веригата заключена, но пак се съмнявал и казвал на жена си: „Ти си ходила някъде тази вечер“. Твърдението му, че тя е ходила някъде, е вярно, но как е ходила? Всеки човек в съня си ходи тук-там, движи се, среща се с хора, разговаря се. Обаче физически, с тялото си тя никъде не е ходила и затова му казвала: „Къде мога да отида? Нали ти сам ме заключваш и отключваш? Къде мога да ходя с тази верига?“ Казвам: страшно нещо е човешкото подозрение!
Този пример за ревнивия мъж добре характеризира съмнението в човека. В същото положение се намирате и вие. Ставате сутрин, речете да се помолите, изведнъж идва съмнението при вас, казва: „Какво си се изправил като кукла? Бог с тебе ли ще се занимава?“ И вие казвате: „Няма да се моля!“ Взимате някаква книга да четете, изведнъж съмнението идва и ви казва: „Мислиш ли, че по този начин ще разрешиш важните въпроси на живота?“ Вие захвърляте книгата настрана, казвате: „Какво съм се зачел? Нищо не мога да направя“. Започвате да пеете, съмнението пак идва: „Какво си се разпял? Младите нека пеят!“ Каквото и да започвате, съмнението всякога идва след вас. Какво трябва да направите тогава? Ако слушате съмнението, трябва да сгърнете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово. Съмнението е мъжът, който ви връзва с верига и казва: „Никъде няма да ходиш!“ Няма по-страшно нещо за душата, която е излязла от Бога, от това да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. Този човек има характер.
Мнозина казват, че нашият живот трябва да бъде отворен. Това донякъде само е вярно. Нашият живот може да бъде отворен само за разумните хора. Човек може да бъде добър само за хора, с които е в съприкосновение. За онези, които не го познават, е безразлично дали той е добър, или не. От това гледище, обаче, щом става въпрос за доброто, за добродетелите, те проникват целия космос. Доброто е Божествено качество, което идва от висшите светове и минава през всички по-долни светове. Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а после и жертвата, която ще заличи всички грехове. С тези неща трябва да се борите преди да влезете в Царството Божие. Тези тръни трябва да изкорените от душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а после и на своите ближни. Научи ли човек това изкуство за себе си, той ще знае как да помага и на ближните си.
Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. Ето защо невидимият свят чрез разни методи ви въздейства, докато ви направи господари на себе си. Станете ли господари на себе си, тогава ще започнат да растат и да се развиват във вас красиви и възвишени неща. Всички вие сте герои. Щом сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло от себе си – съмнението. Щом го изкорените, на негово място ще поставите нещо хубаво.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
