КАЧЕСТВА НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ
По какво се отличава Разумният живот, или какви са качествата на Разумния живот? По какво се отличават една пълна и една празна стомна, или по какво се отличават една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения.
Значи здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна в едно отношение за ленивия човек е за предпочитане. Защо? – По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: „Защо ми е здрава пълна стомна? Тя е тежка.“ За Разумния живот обаче пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест? Сега някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо? Защото, като носят една добродетел, чувстват нейната тежест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите. Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всяка добродетел си има своята ценност и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? – Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежи, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: „Откъснаха ми се ръцете!“ Но после, след като си достигнал някъде и си ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: „Е, хубава е тя!“ Следователно неприятността, която изпитваш от тежестта на стомната, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея.
Сега мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно. Вие казвате: „Да бъде човек добър!“ Добродетелта никога не може да се прояви отвън. Тя е чисто духовно нещо. Тя не може да се обсеби, тя не може да се завладява – Добродетелта е свободна в своите проявления и който има Добродетелта, в неговия живот има мир. Първото нещо: Добродетелта носи мир, а мирът показва равновесието на духовния живот.
Ние трябва да схванем съотношенията на Доброто и Добродетелта към сегашния живот. Всинца искате да живеете. Добре, но животът не може да се изрази по един начин. Всеки един живот си има особена форма, в която в дадения случай може да се прояви. Онзи охлюв, който виждате да пъпли, и той би желал да живее разумен живот, но Природата му е турила рога, турила му е един малък товар,турила му е и едно лигаво вещество. Питам сега: завидно ли е положението на охлюва? И той иска да живее, но утре го хванете, турите го във врялата вода, извадите го от неговата черупка, приемете го в стомаха си и казвате: „Тук ще живееш, а не там.“ Неговият живот минава във вашия. Вземете вола или кое и да е млекопитаещо. И те искат да живеят разумно, но може ли един вол да се освободи от своите рога, от своите копита? Всеки вол иска да живее културен живот, както и ние искаме, обаче човекът го хваща, туря му юлар на главата, туря му хомот, взема остена и цял ден го кара на нивата. Питам: туй положение на вола приятно ли е? – Не е приятно.
Казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не е такава Волята Божия, такава е волята на човека. Волът казва: „Не е казано по цял ден да ора.“ Вие казвате: „Така е писал Господ.“ Никой не е чел някъде да е писано от Господа, че този вол трябва да оре на нивата. Никой не е чул гласа на Господа тъй да каже. Добре, ние, разумните хора, които ходим на два крака и отправяме очите си към Бога, и ние искаме да живеем свободно, но и ние сме ограничени. В този живот има известни закони, които ни ограничават. Ти си млад, хванат те като войник във войската, дадат ти пушка и ти казват: „Ще отидеш да се биеш за отечеството си!“ Ще има музика, ще има барабан и ти ще тръгнеш под такт, не както си искаш, но както ти заповядват: раз-два, раз-два. Ти ще кажеш: „Аз съм свободен, аз мога да правя, каквото искам.“ – Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя какво нещо е свободата. Дотогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен. Има три вида задължения в света: първото положение е да ходиш с две вериги на краката си и с товар на гърба си. Това аз наричам мъчение. Второто положение е да си без вериги на краката си, но с товар на гърба си. Това наричам задължение. Третото положение е да си без вериги на краката си и без товар на гърба си. Това наричам свобода на движението.
Сега ще ви запитам: Добродетелта сама по себе си туря ли вериги? – Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез Любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърце, на някоя душа, не туряте ли вериги? Где е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи? Казвате: „Разбира се, че ще ходя.“ – Да, тъй ще кажете, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: „Този човек много медлено прогресира, той е много кекав.“ Че как ще прогресирам? Две вериги имам на краката си! Моята разумност в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки. Старият дядо как ходи? – Бавно върви, той има две вериги на краката си. Ние му се смеем защо ходи така. Такова положение има в човешкото сърце и в човешкия ум.
Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си. Да бъде човек отговорен, това е приятно нещо в света! За какво можеш да бъдеш отговорен? – Можеш да бъдеш отговорен за това, което Бог ти е дал, за доброто, което е вложил вътре в тебе. То е една велика ценност! И един ден, когато достигнете до положение да видите какво нещо е Божията Добродетел, вие ще разберете в какво седи доброто на живота.
Ако ви задам един въпрос: по кой начин може да се направи вашият живот щастлив, какво бихте отговорили? Всички искате да бъдете щастливи, но кой е истинският начин, по който животът ви може да бъде щастлив, задоволителен, такъв, какъвто го искате? В света няма нито една философска система, която да е разрешила този въпрос. И може да се минат още много години, докато хората правилно разрешат кой е истинският начин или истинският път за щастие. Вие някой път може да слушате някоя моя проповед и да мислите, че днес може да се разреши въпросът как можем да бъдем щастливи. И вие казвате: „Учителя казва така, еди-кой си проповедник каза така, еди-кой си учен философ казва така, Христос казва така.“ Казано, казано, но във всичко това трябва приложение.
Да кажем, че имате предложението „Аз ходя.“ Тия две думи според правилата на граматиката нали трябва да се съпоставят правилно? Можем да кажем „аз ходя“ или „ходя аз“. Можем да кажем „нося аз“ или „аз нося“. Граматически кое е по-право? – Аз нося, аз ходя. Защо? Как може да докажете, че „аз нося“, „аз ходя“ е по-право от „нося аз“, „ходя аз“? Трябва да знаете отношенията на нещата в Живата Природа. Например какво ще кажете: отде идва светлината – от долу на горе или от горе на долу? Светлината идва от горе на долу, т. е. от главата, и слиза към краката. Значи в Природата има един естествен начин, по който стават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това нещо разумното начало, с което се държим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено в Божественото естество на човека. Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката.
И тъй, като казвам „аз ходя“, то значи: аз, разумното, ходя, т. е. това е движение, което аз мога да направя. Значи „ходя“, това е резултат на „аз“, затова правилно е „аз ходя“, а не „ходя аз“. Сянката изобщо не може да ходи отпред. Някои ще кажат: „Да, при сегашните условия на Земята сянката някой път може да върви отзад напред, но напролет, когато Слънцето се движи, сянката не е всякога отзад.“ Следователно, когато ние се движим към Бога, сянката е отзад, а когато се отдалечаваме от Бога, сянката е отпред. Аз съм казвал и друг път: щом човек се приближава към Бога, сянката е отзад, а щом се отдалечава от Бога, сянката е отпред. Ако страданията в живота са отзад, човек се приближава към Бога, а щом страданията в живота са отпред, той се отдалечава от Бога. Например направиш едно добро и след това те сполети някое нещастие. Това показва, че ти се приближаваш към Бога. Щом намислиш да направиш едно добро и, без да си го извършил още, те сполети някое нещастие, ти се отдалечаваш от Бога. Кое е по-добро от двете положения? – Първото. Да допуснем, че ти занесеш някому храна и след това те набият, или намислиш да занесеш някому храна и, преди да си я занесъл, те набият. Кое положение е по-добро? – Да те набият, след като занесеш храната. Да, така е. И Писанието казва: „Ако страдам, да страдам, след като съм направил доброто, а не преди това.“ Този е правилният процес.
Сега да се върна към мисълта си. И тъй, празната стомна добродетел ли е? – Не е. Безсмисленият живот, който можем да водим, добродетел ли е? – Не е. Едно разтревожено състояние, което имате, добродетел ли е? – Не е. Вие имате следната опитност. Вярвате в Бога, седите и си казвате: „Колко съм радостен днес! Аз съм свързан с Бога. Какъв мир имам в душата си! Моята вяра, моя мир никой не може да го отнеме.“ Тъй разправяте на един ваш приятел, но до тебе седи друг един твой приятел, който те мушне малко. И ти го мушнеш. Ти го питаш: „Защо ме мушкаш?“ И той те пита: „Защо ме мушкаш?“ Защо се мушкате и двамата? Ако си впрегнал един вол и го мушкаш, той ще те пита: „Защо ме мушкаш?“ –„Да вървиш напред, да ореш.“ Ако някой върви напред и ти го мушкаш, и той ще те пита защо го мушкаш. Ти ще му отговориш: „Мушкам те, защото не вървиш в правия път.“ Туй мушкане разумно ли е? Значи в този свят има задължения, юлар има, товар има на гърба ви. Това не е свобода, това не са убеждения. В такова положение не можем да бъдем свободни и в такова положение не може да се прогресира. Волът, за да прогресира, трябва да го пуснете свободно в гората, да си пие на свобода водицата, да си пасе тревицата. Само така той ще бъде поправен.
Следователно всеки човек трябва да се остави свободен в своите убеждения, за да се прояви неговата вътрешна инициатива към живота. Питам: ако вашият мир може да се отнеме тъй лесно, мир ли е това? Аз съм забелязал – у всинца ви става една рязка промяна. Например най-малките неща могат да ви смутят. Отвън може да стане едно смущение, но отвътре човек не трябва да се смущава. Да кажем, че човек изгуби всичкото си материално състояние. Това трябва ли да го смути? Това не е признак, че Бог не благоволява към него. Ще бъде смешно, ако ми снемат всичкия товар от гърба, и аз да считам, че това е нещастие. Не, някой друг го е взел на гърба си. Ако някой освободи вола от неговия товар, по отношение на вола това е една привилегия. Богатството и сиромашията – това не са привилегии, това са само условия за учене. В богатството се уча да раздавам, а в сиромашията се уча да придобивам. А ние всинца изменяме на това положение и казваме: „Всички искаме да бъдем богати.“ Богат може да бъде само добрият и разумният човек, който служи на Бога и Бог има доверие в него, всичко му дава на разположение. Е, питам: ако Бог не ни даде един отличен ум, ако Бог не ни даде едно отлично сърце, ако Бог не ни даде една силна воля, какво можем да направим? Ако аз съм слаб, хилав като един глист, ако Бог ме тури в една такава форма, какво мога да направя? Или ако аз имам изкуството на един паяк, какво мога да направя? Една мрежа мога да направя, но никога не мога да съградя един салон като този. Колко милиона паяци трябва да се съединят, за да съградят един такъв салон? Мислите ли, че ако се съединят един милион паяци, те щяха да съградят един такъв салон? И десет милиона, и десет милиарда паяци да се съединят, пак не щяха да съградят един такъв салон. Следователно работата не е в количеството на нещата.
Сега някои се намирате в положението на един охлюв, други сте в положението на едно млекопитаещо, трети сте в положението на един човек. Много такива положения има в живота, в опитността на духовния живот, така че не мислете, че сте свободни. Аз бих желал някой от вас, който се счита свободен, да дойде при мене и да му дам една задача, от която да видите, че не сте свободни. Свободата подразбира абсолютна сила. Свободен е само онзи, който има абсолютна сила, и затуй ние казваме, че при сегашните условия само Бог е свободен, понеже Той е абсолютно силен. А понеже ние сме ограничени, щастието ни всякога може да се вземе и правата ни всякога могат да се ограничат. Ако ние сме при един силен господар, нашето положение абсолютно зависи от неговата добра воля, от неговия ум, от неговото сърце. Ще кажете: „Е, в сегашния живот така се изразява свободата.“ Вашите кокошки свободни ли са? Положението на вашите кокошки напълно зависи от вас. Ако една от вашите кокошки влезе в курника, от кого зависи тя да излезе на другия ден от курника? – От вас зависи. Ако вие през вечерта сте се обърнали към Бога и сте научили един велик закон – да не ядете кокошки, вашата кокошка на другия ден ще бъде жива. Тя ще каже: „Моят господар се е разкаял и аз мога да живея свободно.“ Следователно и ние можем да живеем свободно. Но кога? Питам ви: господарят, който живее вътре във вас, разкаял ли се е? Ами когато този ваш господар каже: „Аз ще му счупя главата, да ме познае кой съм“, какъв е този господар? Значи вие имате господар на главата си, той ви заповядва и вие сте негов слуга. Ще кажете: „Аз живея по Бога, аз мога да бъда свободен.“ – Не, при такъв господар вие сте толкова свободен, колкото са свободни и вашите кокошки в курника. Този господар ще ти каже: „Смажи му главата!“ Ти ще я смажеш и после ще кажеш: „Такива са условията на Земята.“ – Да, при такъв господар такива са и условията. Питам тогава: колко господари имате вие? – Двама господари. Единият живее в главата ви, а другият – в стомаха. Главата и стомахът са седалища на тия господари. Това са техните дворци, както ги наричат тук, на Земята. Дворецът на земния човек е стомахът и по някой път той става големичък, разширява се. Щом този господар почне да управлява някъде, познава се. Кокошките крякат, агънцата блеят, жената плаче, децата – също: всички се разбягват. Гозбата е много хубаво направена, всичко е в ред и порядък, но всеки е турен на парила. И онзи мъж, като си дойде, погледне отвисоко, пита жена си: „Как е ястието днес?“ – Много e хубаво. И гледаш, тази жрица по цял ден седи в кухнята. Някой път ние обвиняваме жените, че говорят. Не са виновни жените. И мъжете говорят. Всинца и готвят. Въпросът трябва да се слага принципно: на какво готвят? – На огън. Културата в света ще дойде, когато почнем да готвим без огън, когато почнем да готвим без тенджери. Има ли тенджери, има ли паници, вилици, ножове, въглища, огнища, това-онова, ще имаме култура като днешната.
Аз искам да ме разберете чисто духовно. Тези неща са символи само. Вие може да нямате тенджери в къщата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като някои цигани, и пак тенджерите да са в ума ви. Аз съм гледал някоя млада мома, която мечтае да се задоми – тя въздъхне и си каже: „Е, нямам си нито тенджера, нито огнище!“ Но като се ожени, набави си тенджери, паници, вилици, лъжици и в продължение на двадесет години толкова много неща си набавя, че едва с няколко коли може да ги пренесе. По този начин хората прогресират, прогресират и най-после казват: „Наредихме се вече.“ Да, къщата си наредиха, но ума си разредиха, сърцето си разредиха. Едно време се обичаха, а сега всичко имат вкъщи, мир обаче нямат.
Някои хора вярват, че като се помолят на Бога, Господ изведнъж ще им даде мир. Не е ли смешно положението да затворя някой път кепенците на прозорците си и да се моля да дойде светлината? Не, светлината всякога е текла. Тя не идва, не се вика, не се купува. Има едно нещо в света, което не се вика, не се купува. То е Светлината. Има едно нещо в света, което не се придобива. То е Любовта. Тя тече. Не се стремете да придобиете Любовта! Който се стреми да я придобие, тя се изгубва. Любовта е в основата на живота. И малката Любов, и голямата Любов, която влиза в сърцето, еднакво действат. Вие сега чакате да дойде голямата Любов, да дойде Христос, че със Своята слава да обгърне света. Никога! Питам: туй положение вярно ли е? То е вярно само по отношение на онази пъпка, която се развива вътре в дървото. Когато пъпката е готова да цъфне, светлината ще се прояви, но това е един процес на растене. Ако тази пъпка е готова да израсне, тя ще израсне, но дали ще цъфне, или не, светлината и в двата случая е една и съща. Значи Бог в Своето проявление, в Своята Любов и сега, и в миналото, и в бъдещето е един и същ. В Него няма еднообразие. И стремежът на този Господ, на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? – Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж Той някой път ни причинява най-големите нещастия, за да ни причини щастие. Например някой път ние сме щастливи, че носим една счупена стомна, но не е право това. Казвате: „Аз не съм толкова будала да нося онази стомна, пълна с вода, да нося такъв голям товар!“ Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: „Мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото.“ Другият казва: „Мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото.“ Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света: ще носим и празна, и пълна стомна. Човек, който носи Добродетелта, е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродтел. Не страдаш ли за Добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора. Досега аз не съм срещнал някой човек да каже: „Аз много се радвам, че пострадах.“ Всички казват: „Все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнат?“ – Е, много лесно.
Вие като ученици трябва да разглеждате нещата разумно. Казвате: „Вижте онзи човек там как си е поправил положението!“ – Кой си е поправил положението? Това е една самоизмама. Какви съотношения има между онзи, който е поставен за пръв министър на България, и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога онзи, който оре на нивата, заема първо място, а онзи, който е пръв минстър на България, заема последно място. По отношение на хората пък това е обратно. Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? – Божието. Туй е теоретически, но щом се дойде до практическия живот, вие не вярвате в това учение. Я ми кажете коя жена от вас е благодарна за лошия мъж, който е даден? Или кой мъж е благодарен за лошата жена, която му е дадена? Че са лоши, това е нещо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго – не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите как си гугукат. Аз зная мъже, които, като се върнат при жените си, постоянно се карат с тях, но като отидат при любовниците си, да ги видите как си гугукат! Защо стават тия неща? Този мъж не беше за тази жена и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната дъщеря или техния син да вземе тази дъщеря. Следователно те съпоставят нещата тъй, както Бог не ги е съпоставил. Имаме две разумни същества, които не са съпоставени правилно.„Ходя аз“ – значи следствието върви след причината.
Сега за мене не е важно да изнасям вашите недъзи. Целият свят, целият наш духовен живот е потопен в тия недъзи. Аз ви наблюдавам и гледам, че по някой път, като направя едно предложение, вие казвате: „Е, това нещо само тъй се говори. Учителя иска само тъй да ни занимава, но Той не може да го приложи.“ – Не, Божественият живот трябва да се приложи абсолютно – няма никакво извинение нито за мене, нито за вас. Който го приложи, Любовта може да дойде у него, а който не го приложи, Любовта не може да дойде у него и няма да му се даде никаква сила. Има едно същество в света, което не може да се подкупи с нищо. Това същество е Бог. Него можем да го подкупим само по един начин – когато сме разумни и добри. Когато можем абсолютно да изпълним Неговата воля, Той е готов да направи всичко заради нас, но изгубим ли това, ние изгубваме всичкото Негово благоволение. Не сме тъй силни да обърнем Волята Божия в обратна посока.
Всички вие сте ученици, подвизавате се, всички сте кандидати за Небето. Но ако ви попитат какъв е смисълът на живота, ще кажете: „Да станем безсмъртни, да бъдем граждани на Царството Божие.“ Е, питам: какво изисква сега Бог от нас? Ще кажете: „Не знаем.“ Приложили ли сте туй, което Бог изисква от нас? Някой ще каже: „Аз зная.“ Можеш ли да знаеш туй, което никога не си опитал? Ако аз нося в джоба си захар, но никога не съм я опитал, ще зная ли какво нещо е захарта? Е, какво нещо е захарта? Бръкна в джоба си, кажа: „Ето на!“ – „Ами ти опитал ли си я?“ – „Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си.“ – „Е, какво нещо е Добродетелта?“ – „Бръкни в джоба ми.“ Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим Добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито можете да я отделите от живота си. Добродетелта е непреривно свързана със самия живот, не може да се отдели от него. Ако някой иска да отдели Добродетелта от живота, той ще си причини най-голямото нещастие. Някой иска да направи Добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. Ако искате да знаете дали това, което сте направили, е Добро, повикайте един ваш приятел, дайте му да пие малко от вашата вода, да опита тази сладчина. Ако той е доволен, радвайте се на това, че вашата добродетел е вътре във вашия живот.
Да определя мисълта си по-конкретно. Питам сега: кое положение е по-добро? Дойдеш у дома, нагостя те и след като те нагостя, да кажа в себе си: „Е, да си отиде този човек, не го искам повече.“ Или като ми дойдеш на гости и те нагостя добре, да ти кажа: „Радвам се, че дойде. Как са децата, жената?“ А не, след като разбогатеете, да ви кажа: „Радвам се, че дойдохте, приятно ми е.“ Защо? Защото като сте разбогатели, има какво да взема от вас. Не, в истинската добродетел и Божия Любов, като дойдеш при мене, аз трябва да почувствам една радост и да си кажа: „Благодаря, че този приятел ми дойде днес на гости.“ Да чувствам, че посещението на един мой приятел е посещение от Бога. Това е истинското пожелание, което трябва да храня към всеки едного от вас. Не да ви казвам в очите, че много се радвам, задето дойдохте в къщата ми, но като излезете от моя дом, да се обърна към Бога и да благодаря за това. А вие трябва да почувствате един вътрешен мир, една дълбока радост. Тъй да почувствате това посещение, като че Бог ви е посетил. Защо? – Защото моите отношения към Бога са правилни и отношенията на Бога между нас са правилни. Аз съм забелязал: дойде някой да ме посети, но някога нямам физическа възможност да го приема, на Земята сме, и той като си излезе, остава недоволен, махне така с ръка. Той трябва да си каже: „Аз съм много доволен. Благодаря на Господа, че Учителя днес не ме прие.“ Ами защо сте недоволни? Мислите ли, че ако аз изляза при вас, мога да ви дам това, което искате? И без да изляза при вас, пак мога да ви дам това, което искате. Ами че аз имам копчета. Бутна едно копче и почва да тече от него. Трябва ли да ви дам чашка? Сега вие ще кажете: „Моля, питайте Учителя, благоволява ли да пия от тази вода?“ Не само една чаша, но и хиляди чаши можете да пиете. Щом сте дошли до тази чешма, може да пиете, колкото чашки искате. Щом пиете, аз ще кажа: тия ученици са много умни и Господ благоволи към тях.
Това е външната страна на живота. И задачата в живота ни е да бъдем доволни в дадения момент, и като се обърнем към Господа, да кажем: „Господи, ние сме благодарни за всичко.“ Това е целта ми, към която искам да насоча ума ви. Това е правилната философия, която разрешава всички въпроси. Ти си търговец, изгубил си нещо. Благодари за това. Туй, което си загубил, то не е загубено, то е една печалба. Да кажем, че ти си жена. Мъжът ти не те приема добре, нагрубява те. Че това е едно добро положение. Ами че как! Той ти казва: „Ти целия ден ходиш, където трябва и не трябва, обикаляш тук-там. Защо не се връщаш у дома си? Защо хойкаш толкова?“ Ти ще му кажеш: „Как смееш да ми казваш така?“ Ами че нека си казва, каквото иска! Ти се спри и си кажи: „Чакай да видя какво иска да ми каже Господ днес чрез устата на моя възлюбен.“ Аз казвам така: има възлюбени, които вършат Волята Божия. Има възлюбени, които не вършат Волята Божия. Има възлюбени, които са добри и разумни. Има възлюбени, които не са добри и разумни. Ако твоят възлюбен е разумен, той няма да ти каже: „Защо ходиш да хойкаш?“, но ще ти каже: „Аз се безпокоях за тебе, обаче като те видях, успокоих се и се радвам много, че се върна вкъщи.“ Жената – също. Докато мъжът го няма, тя дига шум, но като си дойде, казва: „Много се радвам, че дойде, бях започнала да се тревожа за тебе, но всичко ми мина вече.“
Гледам – някои критикуват, казват: „Тия ученици не живеят по Бога.“ Я ми кажете, какъв е вашият идеал? Аз ви казвам: има само един начин за живеене по Бога. Като видя един ученик, да ми стане тъй приятно! Не са погрешките, които трябва да видя в него. Няма какво да го подозирам. Всеки ученик си има една слаба страна. Някой върви бавно като охлюв. Трябва ли да го осъждам? Ще го погаля, ще му кажа: няма нищо. Той ще ми каже: „Сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам, крака нямам, но очите ми са високо. Един ден, когато ми израснат ръцете и краката, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене!“ Сега да преведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютния смисъл, неговите ръце са израснали вече. Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютния смисъл, неговите крака са израснали вече и той може да ходи. Това значи да имаш ръце и крака и с тях да разрешаваш въпросите. Сега ти си тъжен, животът ти се е обезсмислил. Ами защо? Бог е Любов! Светът е пълен с благородни сърца. Не мислете, че само грешници има в света! Добрите хора в света преобладават, те господарстват, но не се проявяват. Сега някои казват: „Светът е станал лош.“ – Не, лошите хора в сравнение с добрите са по-малко, но понеже те се проявяват, то се виждат навсякъде и тяхната миризма се разнася навсякъде. Добрите хора господстват в света. Знаете ли това? Сега на вас трябва да ви държа цяла проповед, да ви доказвам, че сте добри. Някой казва: „Аз съм толкова добър!“ – Не, не казвай тъй, но кажи: „Бог, който живее в мене, е добър и добродетелен.“ Един плод, който е почнал да зрее на слънчевата свтлина, не може да бъде лош. Една душа, в която Бог изпраща своята светлина, не може да бъде лоша.
Сега ние се намираме в съборните дни. Всяка година имаме събор. Какво нещо е съборът? Съборът може да го правят добрите и разумните души. Когато се съберат лоши хора, събор има ли? – Няма събор. Онези, които живеят в Любовта, може да направят събор. Онези, които живеят в Мъдростта, може да направят събор. Онези, които живеят в Истината, може да направят събор. Онези, които живеят в Правдата, може да направят събор. Онези, които живеят в Добродетелта, може да направят събор. А онези, които не живеят в тия добродетели, за тях никакъв събор не съществува. Следователно щом живеем в закона на Любовта, ние сме на събор.
Един ден Бог ще ви изведе от този свят и ще ви запознае с онези братя, които вие не знаете. Някой път искате да знаете какво нещо е Небето. Туй считате за идеал. Постарали ли сте се да видите какво нещо е Небето – дали е място, или състояние? Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг и които не могат един без друг. Всички живеят за едного и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на Небето е най-красивата и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! Няма да правя някакви изводи да ви доказвам, че сте добри. Аз зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята Добродетел. Всинца сте разумни, но не сте проявили своята разумност. Вие чакате като онези деца настроение и казвате: „Ако имам настроение, ще го направя.“ Волът казва: „Аз ще ора на господаря си, когато ме бодне с остен.“ Това значи настроение, но то не е закон на свободата. Ние трябва да правим Доброто без настроение.
Та днес сме събрани за какво? Аз днес ви събрах само за едно правило. То е първото и най-важното правило. Когато ви дойде един брат или една сестра вкъщи, които и да са те, като си излязат, да обърнете очите си нагоре към Бога и да кажете: „Господи, много ти благодаря, че ми изпрати този брат или тази сестра.“ Този ден, неделния, ви събрах само за това правило. Няма по-красиво правило от него! У вас има особена философия. Като ви дойде някой брат, вие казвате: „Този брат е дошъл за пари при мене.“ Вие сте чудни! За пари дошъл! Ами ако онзи апаш дойде в къщата ти със своя револвер и ти каже: „Хайде, скоро отваряй! Скоро давай това-онова!“ И вие изваждате сандъка си, давате, каквото ви иска, и казвате: „Слава Богу, че с малко се разправих.“ Е, този брат дошъл без револвер и ти казва: „Моля ти се, братко, дай ми нещо!“ Кое е по-хубаво, да дойде с револвер или без такъв? Не, в закона на посещението най-първо има следното нещо: ако един брат е дошъл по Волята Божия, той няма да вземе нищо, той ще даде нещо. Който посещава, той трябва да внесе нещо. Това е истинското посещение. Щом посетя един дом, трябва да внеса нещо. Отивам ли да взема нещо, това не е посещение. Щом Слънцето изгрява и ни посещава, какво дава то? Дава ни своята светлина и не взема нищо.
Днес искам да направите едно посещение по новото правило, без никакво изключение. Обезателно ще го направите, но не ви заповядвам. Аз ви казвам сега как да направите посещението – с две вериги и с товар или без вериги, но с товар, или без вериги и без товар. Може да изберете едно от трите положения. Аз всякога предпочитам без вериги и без товар. Та казвам: от Невидимия свят, от Божествения свят днес има издадена една заповед до учениците – да направите едно посещение без вериги и без товар. Този ден ще отидете само на едно място, а не на две. На едного от вас ще направите едно посещение. Сега може да кажете: „Какво иска да каже Учителя? Символически ли говори, как да Го разберем?“ И буквално, и символически, и по смисъл.
Ще посетите днес някого – нищо повече. Е, представете си сега, че ще направите едно посещение или пък на вас ви направят едно посещение. Като дойде този приятел при тебе, ти ще излезш и ще си кажеш: „Защо е дошъл?“ – Не, той ще остави нещо у вас, и при това най-хубавото. Ще направите туй, което не сте правили досега. Ще занесете най-хубавото нещо, което имате. Ако имаш само една ябълка, нея можеш да занесеш, но най-хубавата.
И тъй, днес ще направите най-малкия опит. Ще направите едно посещение – дето обичате, дето се разбирате. Идващата седмица ще ви събера и ще ви попитам за посещението, което сте направили. Където искате може да отидете, било при чужди приятели или външни, но посещение ще направите. Това е една задача. Да не направите така обаче, че една сестра например да я посетят десет други сестри. Където отидете, за този ден вие ще бъдете пръв и последен в този дом. Ще гледате след вас да не дойде някой друг да развали работата. Не, вие ще бъдете пръв и последен. Като си отидете, ще гледате работата ви да е завършена и за вас, и за вашия брат или вашата сестра, които сте посетили. Тази задача е трудна действително, но може да се разреши. Трудните задачи са приятните задачи в света. Тия трудности са отзад, не са отпред. Те ще ви тласкат. Това е едно налягане. Ще имате налягане отзад и колкото налягането е по-голямо, толкова и движението е по-голямо, и обратно. Разбрахте ли правилото? Туй е свещено правило.
Ние сме вече във втората половина на годината. Правилата, които ще ви се дават за в бъдеще, ще бъдат от друг характер. И тъй, ще започнем от туй свещено правило, с туй посещение. Но вие ще кажете: „Дали мога да го направя?“ Като го направите пък, ще си кажете: „Как го направих?“ Не се смущавайте! Като излезете от един дом, дето сте направили посещението, не мислете как сте го направили. След залез слънце, когато блеснат всички наши лампи по градовете, ще могат ли да се сравнят със слънчевата светлина? Не, това са само залъгалки. Ако тази ваша сестра, която посетите, е била тъжна, скръбна, ако животът се е обезсмислил, и след като направите посещението, тя се зарадва, и като дойде друга някоя, тя все се радва, значи вие сте била първата. Този, който носи радост, мир – той е първият. А този, който отнема радостта, мира, той е последният, който е дошьл. Първият трябва да донесе радост, мир от Божествения свят. И тъй, тези посещения стават. Ако днес се отворят така сърцата ви, вие ще направите сполучливо посещението си.
Сега коя е моята скрита мисъл, защо ви карам да направите това посещение? Аз ви карам да направите този опит, защото днес отгоре ще ви посетят. Тия, които дойдат отгоре да ви посетят, ще ви кажат: „Моля, искаме да ни придружите да посетим поне един дом, да видим как живеят хората тук, на Земята!“ Ако направите това посещение, то ще бъде Божествено, защото само когато Бог присъства, може да направите посещението. Човек не може да върши някое добро дело, ако Бог не присъства в него. Проявата на всяка Добродетел, проявата на всяка Мъдрост, Правда и Истина – всичко туй се дължи на Бога, който действа в нас. И когато Той действа, ние трябва да се радваме, че Той е започнал Своето велико дело. Започне ли го, Неговото дело е завършено, защото няма по-голяма сила от Него.
И тъй, сега да ви кажа: тия приятели екскурзианти от Невидимия свят ще дойдат, ще направят едно посещение и като се върнат назад, нека имат едно добро възпоменание за вас. Те помнят, и много неща помнят. Като дойдат един път, те ще дойдат и втори, и трети път. Като дойдат, те носят много хубави неща със себе си. Писанието казва: „Дето е Духът, там е и свободата.“
И тъй, за вас е потребна една вътрешна обнова. Тъй, както досега сте вярвали, то е било хубаво, но това е едно шаткаво положение, това е положение на двоумение: дали съм в правия път, или не, дали ще бъда спасен, или не. Всичко това е падане-ставане, падане-ставане. Такъв е животът, но има нещо по-хубаво и по-красиво в света. Един ден ще видите какво нещо е Божието лице, към което ангелите отправят погледите си. Виждали ли сте онова Лице, на което са написани всички велики добродетели? Виждали ли сте онази велика Душа, от която изтича всичкото щастие, всичкото блаженство в света? Ако един ден бихте погледнали на това лице, вие бихте паднали с лице към земята и бихте казали: „Господи, ние не извършихме Твоята воля.“ Като погледнете на това лице, у вас ще се създаде един вътрешен импулс и ще кажете: „Господи, ние сега разбрахме какво нещо е да се живее по закона на Любовта!“ Има едно лице скрито в света! То е Лицето Божие. Казва псалмопевецът: „Гледай Господа пред себе си!“
И тъй, ще обърнете душата си, ще повдигнете ума си, ще повдигнете сърцето си към това Свещено лице! Има свещени неща в света. Всичките тия сегашни форми на живота, всичкият сегашен ред на нещата ще изчезне и в ума ви ще дойдат хубави и красиви неща, каквито досега не са дохождали. Целият сегашен ред ще се измени. И вашите братя и сестри ще се явят с такива сърца, каквито не сте виждали, нито очаквали. Те ще имат благородни и възвишени сърца. Иде това време, то не е далече. Тогава всички ще бъдете радостни и весели. Кога? Днес, днес е Божественият ден. Ама утре може ли да бъде това? Да, щом е днес, може да бъде и утре. Днес, утре, през всичките векове, през хилядите години, Бог ще се прояви. Това ще бъде едно благо за вашата душа, защото още нито един от вас не е имал условия да живее тъй, както трябва. Ще дойде ден, когато вие ще седите под вашата смокиня, без да се плашите. Няма да има страх в света. Ще се ползвате от плодовете на вашия живот. Всеки ще мисли, ще разсъждава, ще се радва, ще живее, ще работи за Бога, ще има всички условия, всичко онова, което неговата душа пожелае. Той ще бъде радостен и весел и животът му ще има смисъл. Този ден е сега. Тогава няма да има стари, всички ще бъдат млади. И 120-годишният старец ще бъде млад, ще припка като млад момък, няма да има това набръчкано лице.
Разбрахте ли ме сега? Аз не искам много да ме разберете. Като ме разберете малко, достатъчно е. В Божествения закон човек, като се хване за нокътя, върви. Божественото в човека е в състояние да промени целия ход на нещата.
Беседа от Учителя, държана на 24 август 1924 г., неделя, 6.30 ч.