КОЕТО СТАВА
Размишление.
Като ученици, вие трябва да имате предвид известни положения, които ще ви освободят от ред заблуждения. Например можете ли да наречете млад онзи, който преждевременно остарява? Можете ли да наречете силен онзи, който преждевременно отслабва? Следователно младият, който остарява, не е млад; силният, който отслабва, не е силен; умният, който оглупява, не е умен; добрият, който губи своите добродетели, не е добър. Значи човек не трябва да губи онова, което е придобил; изгуби ли го, отново трябва да го придобие. Това са общи положения, които трябва да държите в ума си, за да се ориентирате в живота. За да бъде ориентиран, човек трябва да се придържа към положенията на абсолютната философия, а не към тия на относителната.
Философията на съвременните хора е относителна. Тя се определя от условията, в които живеят. Когато се качват нагоре, възгледите на някои хора са правилни; започнат ли да слизат надолу, възгледите им за живота коренно се изменят. Каква философия е тази, която при възлизане има едни възгледи, а при слизане – други? Наистина, когато слиза от планина, човек е внимателен, предпазлив, мисли, че се намира пред голяма мъчнотия; като слезе от наклона, доволен е, че се е справил с мъчнотията си и е разрешил задачите на своя живот. Той се самозалъгва; няма да мине много време и ще трябва пак да се качва, да стигне известен връх, където го очакват по-големи мъчнотии от тия в долината. И заекът, когато се качва нагоре, има една философия за живота, а когато слиза – друга, но нито едната, нито другата разрешават задачите му. Ние разглеждаме думите качване и слизане в широк смисъл. Богатият се качва, защото има всичко на разположение: къща, пари, храна, дрехи; сиромахът слиза, пада и става по пътя, страда, мъчи се, защото се намира в големи лишения. Богатият понякога пъшка под тежестта на товара, който носи, но поне знае, че има всичко, каквото му е нужно; и сиромахът пъшка, но не от тежестта на товар, а от лишения. Богатството и сиромашията са резултат на нещо, те не са произволни явления; за да съществуват, имат своите дълбоки причини.
Да бъде човек богат – това не подразбира само материално богатство; умният, добрият, способният човек също са богати. Невежият, лошият, неспособният пък са сиромаси. Следователно богатият се намира при по-добри условия от сиромаха, но и единият, и другият правят усилия: богатият прави усилия да се качи на върха, да постигне нещо; сиромахът прави усилия да не падне, да не се удари някъде. Богатият употребява повече време, за да постигне целта си; сиромахът изразходва по-малко време, но външно нищо не придобива.
Богатството и сиромашията в Природата са две състояния, през които човешкото съзнание непременно трябва да мине. Разумният се учи еднакво и от двете състояния: като забогатява, той събира капитали – материални и духовни; като осиромашава, раздава от това, което е придобил на високия връх. Ако не гледа на този въпрос така, човек ще се измъчва, ще протестира и роптае. Докато дойде до дълбоко, философско разглеждане на въпроса за богатството и сиромашията, ученият дава едно обяснение, обикновеният – друго, но в края на краищата въпросът пак остава неразрешен.
И тъй, богатият се движи по-бавно, сиромахът – по-бързо. Когато една планета се приближава до Слънцето, тя се движи по-бързо; когато се отдалечава от него, тя се движи по-бавно. Оттук можем да извадим заключението, че богатият се отдалечава от Слънцето, а сиромахът се приближава.
Понеже всичко в Природата е подложено на постоянни промени, дохожда ден, когато богатият става сиромах, а сиромахът – богат. Всяка смяна в Природата, в състоянията на човека се придружава с радост или със скръб: като започне да осиромашава, човек скърби; като забогатява, той се радва. Който разбира законите на Природата, той приема съзнателно и радостите, и скърбите и се учи от тях. Той знае, че се е уморил, защото е работил; знае, че е станал учен, защото е учил; знае, че е осиромашал, защото е давал на ближните си.
Който не разбира законите на Природата и Живота, той обяснява нещата по крив път: казва, че се е уморил, защото пътят му е бил лош, товарът – тежък, хората – жестоки и т.н.; той казва, че е осиромашал, защото крадци и апаши са го ограбили, че болести и нещастия са го сполетели. Този човек не познава закона за причини и последствия на нещата, а се спира само върху последствията и търси виновници вън от себе си. След това ще започне да моли Бога да му помогне да придобие всичко, което е изгубил.
Разумният човек се моли на Бога преди да заболее, преди да осиромашее, преди да го сполети някакво нещастие. Това не значи, че човек не трябва да се моли и в нещастието си – като ранят някого, той пак трябва да се моли да му дойде помощ отвън. Но ако съзнанието на човека е будно, може да избегне известни нещастия и злини, които могат да му се случат; не е ли будно съзнанието му, положението може да се влоши, вместо да се подобри.
Съвременните хора не разбират смисъла и значението на молитвата, вследствие на което често се запитват кога трябва да се моли човек. Моли се преди да е дошло злото, преди да са те нападнали разбойници, преди да си заболял! Молиш ли се преди нещастието, молитвата ти ще бъде отправена към Бога; молиш ли се във време на нещастие, молитвата ти ще бъде отправена към хората. Когато разбойници влязат в дома ти, завържат жена ти, децата ти и започнат да грабят, да рушат, ти нямаш време да мислиш за Бога, но ще се молиш на разбойниците, дано се смилят и пощадят живота ти.
Няма човек в света, който да не се е молил на разбойници. Те се явяват в различни форми: като болести, нещастия, сиромашия и т.н. Болестта, във вид на разбойник, напада човека, взима всичкото му богатство – мазнини, пари, време, и като го обере, заминава. Болният казва: „Слава Богу, че се освободих от болестта. Бог чу молитвата ми и ме освободи“. Не, разбойникът те освободи – защо? Защото взе от тебе каквото му трябваше и си отиде доволен.
Тъй щото искате ли да не срещате злото, молете се преди да е дошло. Дойде ли, гответе се да му дадете всичко, каквото иска; като го задоволите, то ще си отиде само. Разумният е предвидлив във всичките си пътища. Той се учи от опитностите на другите, а неразумният се учи от своите опитности. Следователно, когато се намери пред злото, човек трябва да бъде готов да му даде всичко, каквото има в себе си, за да го задоволи.
Един американски мисионер пътувал през Стара планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичките му пари. На тръгване го запитали:
– Имаш ли още нещо в себе си?
– Нищо нямам вече.
Като се отдалечил на известно разстояние от тях, той бръкнал в един от джобовете си и намерил часовника си. Веднага се върнал при разбойниците и казал:
– Ще ме извините, без да искам ви излъгах. Казах ви, че нищо нямам, но забравил съм да ви дам часовника си – ето, вземете и него.
Сега и на вас казвам: дойде ли злото в дома ви, бъдете щедри към него; каквото иска да вземе от вас, не му забранявайте и ако сте забравили да му дадете часовника си, върнете се от пътя си, за да му дадете и него. Нека вземе каквото иска, да се задоволи; щом го задоволите и постъпите честно с него, втори път няма да ви посети. В този смисъл злото е бирник, който взима от човека всичко онова, което е придобил по нечестен път.
Богатство, знание, сила, придобити по нечестен начин, чрез лъжа и насилие, ще ви се отнемат. Като ви обере злото, вие ставате тихи, кротки, каквито сте били първоначално. Докато човек не започне да гледа на живота философски, със спокойствие и вътрешен мир, злото всякога ще го напада.
Във всичките си прояви човек трябва да бъде разумен. Дойде ли до своите удове, той трябва да се отнася с тях внимателно, да не ги пресилва. Трябва например да се отнася внимателно и грижливо с краката и с ръцете си; вършат ли добре службата си, той не трябва да ги насилва, но да се вслушва в гласа им, да знае кога да ги остави да си починат.
И тъй, свърже ли се със своите мозъчни центрове, човек е в състояние да разбира своите удове, да разговаря с тях. Опасно е, когато се поддава на злото и го възприема в себе си, както радиото възприема и предава вълните в пространството; опасно е, когато стане приемник или предавател на злото. Като сила, която съществува в Природата, злото трябва да минава през човека, без той да се поддава на неговото влияние; поддаде ли му се веднъж, неизбежно ще носи последствията му. Дойде ли злото при теб, затвори радиото си, за да не го чуваш. Злото си служи с дипломатически език. То разговаря и с хората, и с Бога; на Бога говори по един начин, а на човека – по друг.
Мнозина питат защо е допуснато злото в света. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човека: когато човек се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява; започне ли да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на преден план; употреби ли насилие някъде, злото веднага ще дойде при него. Като пострада известно време, човек научава урока си и знае вече как да се справя със злото, т.е. знае как да живее.
Добрият, разумният човек всякога намира начин да се справя със злото. Когато не може да се справи с известни природни сили, човек е в областта на злото. Някой се оплаква, че една лоша мисъл минала през ума му; той не подозира, че зад тази нечиста, лоша мисъл се крие някаква мощна сила. Всяка лоша мисъл събужда в човека подтик да се бори с нея, а това укрепва неговите сили. Той започва да работи върху себе си с желание да се повдигне, да се освободи от лошите последствия на отрицателното в света.
От хиляди години насам хората се борят с отрицателното в себе си, със злото, но въпреки това не са го победили. Като се борят известно време, най-после те отстъпват, понеже намират, че може да се живее по-леко без борба и усилия. Като се провали в борбата, човек казва, че условията били тежки, че животът бил труден и т.н. Например срещате млад, идеалист човек, който започва търговия. Той казва: „Аз няма да бъда като другите търговци, ще работя честно, всякога ще говоря истината“. Като започне работата си, една-две години се проявява както е казал, но щом навлезе по-дълбоко в търговията, полиците и задълженията му се увеличават и той неусетно изменя на себе си: започва да послъгва, да си служи с интриги. Не, при каквито и условия да изпадне, човек трябва да бъде честен, да говори истината. Някои се страхуват да говорят истината, за да не се изложат пред хората; те са прави за себе си. Ако човек говори истината, ще се изложи пред хората, но ако си служи с лъжата, ще се изложи пред Бога – кое от двете е за предпочитане? За предпочитане е всякога да говори истината.
Съвременният човек иска да бъде учен, богат, силен. Добро е това желание, но той трябва да си даде отчет защо иска да бъде богат, учен и силен. Ако е така, за да има доброто мнение на хората, той е на крив път; стане ли богат, учен, силен при това положение, скоро ще изгуби тия неща – те не са поставени на здрава основа.
Някой обрал един богат човек и с парите, които е взел от него, прави добро на бедните. Как мислите, прието ли е доброто на този човек? Тази проява може да се нарече добра дотолкова, доколкото тръбите, през които минава водата, могат да кажат, че са придобили някакво благо от нея. Водата минава и заминава през тях, без да им даде нещо от себе си; единственото, което водата прави за тръбите, е това, че ги чисти. Следователно и апашът, като раздава ограбеното богатство на сиромасите, остава чист. Ако го хванат, не могат да го обвинят в кражба – нищо не намират в него; той нищо не е придобил от богатството си.
Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си – от своя ум, от своето сърце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро. Следователно могат да повдигнат човека само ония природни сили, до които той се е домогнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности.
Като се натъкват на погрешките си, хората се запитват какво нещо е Доброто, т.е. правият път, и какво – злото, т.е. кривият път. Вие знаете от геометрията, че големината на кръга се определя от големината на радиусите, т.е. на правите линии в него. От това гледище ние казваме: когато големината на кръга се определя от дължината на неговите радиуси, човек се намира в закона на Доброто и се движи в правия път, който му дава възможност да расте и да се развива; когато дължината на правите линии се определя от големината на кръга, човек се намира в закона на злото, т.е. в ограничителните условия на живота.
Следователно не може ли човек да издържа на външните условия, при които се намира, това показва, че неговите прави линии, т.е. неговите мисли и принципи, се ограничават от кръга. Външните условия не се измерват с правите линии, по които човек се движи; той сам създава тези линии, а външните условия не зависят от тях. Значи абсолютното право не се определя от никакви криви линии, от никаква окръжност. Някой казва, че живее по закона на Любовта, а всъщност не изпълнява Волята Божия. Можете ли да кажете, че този човек се движи по прави линии? Както живее човек, такива линии чертае: ако живее добре, чертае прави линии; ако не живее добре, чертае криви линии.
Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни към постъпките си, защото всяка постъпка, добра или лоша, има своите последствия. Лошите последствия внасят известно изопачаване в човешкия характер, вследствие на което човек греши. За Разумните същества погрешките на хората са подобни на сенки, които художникът поставя на картините си. Когато сенките не са добре поставени, картината има някакъв дефект; който мине покрай нея, казва, че картината е добра, но има малък дефект, който трябва да се изправи. Разумните същества не се интересуват толкова от художника, колкото от картината, и ако той сам не може да я изправи, те му се притичват на помощ.
– „Не може ли картината да бъде без погрешки?“ Докато е на Земята, човек не може да бъде съвършен по простата причина, че Земята не може да се осветява едновременно от всички страни. Задачата на Земята е да се върти около Слънцето и около себе си, а какви са последствията от нейното движение върху живота на съществата, които живеят на нея, тя не се интересува. Ако Земята измени пътя на своето движение, културата на съвременните хора съвършено ще изчезне; измени ли разстоянието си спрямо Слънцето, животът на Земята също ще изчезне.
Същият закон се отнася и до човека: ако човек се отдалечи от Бога, т.е. ако измени положението и разстоянието, на което е поставен, животът му ще се разруши. Следователно каквото е отношението на Земята към Слънцето, такова е отношението на човека към Бога: ако Земята се отдалечава от Слънцето, и човек се отдалечава от Бога; ако Земята се приближава към Слънцето, и човек се приближава към Бога.
Вярата в човека е едно от условията да се приближи към Слънцето на живота. Близостта му до Слънцето не се определя от физическото разстояние, а от възможността му да възприема повече слънчева енергия в себе си и да я обработва правилно. Човек може да се излага с часове на действието на слънчевата енергия, без да е придобил нещо. Този човек е подобен на счупена стомна – каквото налеете в него, всичко изтича навън. За да се ползва от слънчевата енергия, човек трябва да организира мозъка си; това е задачата на възпитанието. Човешкият мозък представлява плоскост, която възприема и отразява слънчевата енергия. Който не може да регулира енергиите на своя мозък, той не може да бъде здрав, нито може да се развива правилно. Този закон се отнася не само до индивида, но и до семейството, до обществото и до народа.
И тъй, за да се приближи до Слънцето, т.е. за да възприеме неговите енергии, неговите блага, човек трябва да стане духовен, да даде път на Божественото начало в себе си. Това се отнася до отделния индивид, до обществата и до народите. Да бъде човек духовен означава да е свързан с Бога. Свързан ли е с Бога, молитвата му всякога ще бъде чута.
Същото се отнася и до народите. Например когато България се нуждае от пари, тя влиза във връзка с някоя богата държава като Англия – в този случай връзката на България с Англия не е нищо друго, освен молитва. България влиза в преговори с Англия, т.е. моли се да и отпусне няколко милиона заем. Англия пък представлява ухото на Бога – Той чува молитвата на България и казва на Англия да и отпусне кредит.
Някои религиозни казват, че човек не трябва да се моли на хората. Не, ще се молиш на хората – и на добрите, и на лошите; те са слуховият апарат, чрез който вашата молитва се предава. Като стигне молитвата ви до Разумните същества, те веднага запитват Бога да отговорят ли на дадената молитва, или не. Понякога ви се отговаря така, както сте желали, понякога отговорът е отрицателен, а често не получавате никакъв отговор. Като не знаете, че отговорът на молитвата ви, отправена към някои хора, е продиктуван от Светли, Разумни същества, вие се сърдите, наричате ги лоши, жестоки хора. Има случаи, когато отправяте молитвата си към някой човек в неблагоприятен момент, когато или инсталацията му за възприемане е повредена, или няма нищо в себе си, което може да ви даде. Вие трябва да бъдете прозорливи, да знаете във всеки даден момент какво е положението на възприемателя и на предавателя.
Представете си, че двама души отварят бакалници на две различни улици. Единият е напълнил бакалницата си с различни стоки; каквото пожелаете, всичко ще намерите в неговата бакалница. Вторият е купил само два-три артикула, той иска да влага малко, а да печели много; който мине край бакалницата му, отбие се за малко, но както влиза, така и излиза – не намира това, което търси. Отбие ли се в другата бакалница, всичко намира. Трябва ли вторият бакалин да се сърди на хората, че не го посещават, не отговарят на молитвата му да забогатее по-скоро?
За да обърне вниманието на Господа, човек трябва да е напълнил дюкяна си със стока. Може да го напълни само онзи, който живее добре, който прилага Божествените закони в живота си. Каквато стока има в себе си – красота, здраве, сила, знание, богатство, човек трябва да я изложи в дюкяна си за продан. Който иска да купи една от тия стоки, той веднага отива в бакалницата, където са изложени, и започва да прави избор коя първо да купи; влезе ли при втория бакалин, където стоката е стара, вгорчена, веднага ще излезе навън и втори път няма да помисли да го посети. Чистота, искреност се иска от всеки човек.
Когато става въпрос за проява на човека, всеки трябва да се прояви така, както е създаден, без никакви преувеличения. Говори ли нещо, трябва да говори истината, т.е. онова, което сам е видял и чул и което разбира; не постъпва ли така, той заблуждава и себе си, и обкръжаващите. Ако ученикът излезе на изпит и не говори върху това, което е учил, непременно ще бъде скъсан. Учителят не се интересува от произхода и положението, което ученикът заема в обществото; той иска да знае доколко ученикът е учил и как е асимилирал материала.
– „Ама аз вярвам в Христа, в Бога.“ Това не е важно. Всеки човек вярва в нещо, но важно е доколко неговата вяра се проявява в живота му, важно е можеш ли с вярата си да местиш гори. – „Едно време имах силна вяра, бях силен, учен човек.“ Важно е какво си днес. Вяра, която се губи, не е истинска. Това, което е ставало в миналото, а днес не става, наричаме илюзии на живота. Това, което някога е ставало, трябва да става и днес; то представлява реалността на нещата. – „Едно време бях добър, сега не съм добър. Едно време не правех погрешки, сега правя.“ Според мен човек има възможност да греши, но има и възможност да живее добре, да не греши; това зависи от усилията, които прави, както и от будността на неговото съзнание.
Като ученици, вие трябва да правите усилия да преодолявате спънките, които се изпречват на пътя ви; без усилия нищо не можете да постигнете. – „Ама Бог е милостив, ще ни помогне.“ Ученикът не трябва да очаква на Божията милост и не трябва да злоупотребява с милостта на Бога. Щом е ученик, трябва сам да работи, да разчита на своите сили. Как ще му се помогне отвън – това е друг въпрос. Ако разчита на външна помощ, човек ще остане невежа; ако разчита на това, че греховете му ще се простят, той ще остане завинаги грешник. Който иска да бъде ученик, трябва да работи съзнателно върху себе си. За да постигне желанията на своята душа, ученикът трябва да прави това, което не иска. Да прави това, което не иска, и да не прави това, което иска, подразбира изпълнение на Волята Божия; който постъпва така, той е поставил своята воля на заден план, а Волята Божия – на първо място. Когато човек се откаже от своята воля и изпълнява Волята Божия, Бог изпълнява неговата воля.
Мнозина се стремят към Христа, искат да живеят като Него. Те се спират върху силата, която Христос е имал, но не се запитват как е живял Той, как се е справял с мъчнотиите и противоречията в живота Си. По цели нощи Христос се е молил, размишлявал е. Той отивал на планината, където прекарвал в уединение, в пост и молитва. Малцина могат да следват пътя на Христа. Усилия, Любов се искат от човека, за да върви в правия път. Право разбиране се иска от него; има ли право разбиране за законите на живота и на Природата, той вижда, че между външните, механични закони и вътрешните, т.е. психическите, има пълна аналогия. Този човек чете от книгата на Природата и се учи от нея. Като пътува сред природата и наблюдава как канарите издържат на големи бури и ветрове, без да се рушат и събарят, той си казва: „Ако канарата може да издържа на бури и ветрове, не мога ли и аз като нея да устоявам на противоречия и мъчнотии?“. Види ли, че някоя канара се е напукала, той си казва: „И аз мога да се напукам като нея“. Този човек се учи от дърветата, които растат нависоко, както и от тия, които изсъхват, и намира пълна аналогия между външния, обективен свят, и своя субективен свят и се поучава.
Следователно човек трябва да се учи от минералите, от растенията, от животните, от хората. Защо едно дърво се развива добре, а друго изсъхва? Има причини за това. Ето защо, иска ли да стане учен, богат, силен, човек трябва да работи върху себе си, да придобие това, което желае, и да го приложи както за свое добро, така и за доброто на своите ближни. Има смисъл човек да бъде учен, но да внася светлина в умовете на хората, а не да ги заблуждава; има смисъл да бъде богат и силен, но да повдига ближните си, а не да ги събаря.
Съвременните религиозни казват: „Добре е човек да бъде учен, силен, богат, но той трябва да признава Бога, да обича хората“. Какво нещо е обичта? Така, както съвременните хора разбират обичта, тя е особен род търговска сделка: ако даваш нещо, ще получиш; ако нищо не даваш, нищо няма да получиш – значи обичта подразбира плащане за свършване на някаква работа. В българския живот има обичай – когато момата се жени, целува ръка на свекъра и мята на рамото му нова риза; той я целува по челото и дава в ръката и златна монета. Това е особен род обич, в която целувката представлява заплата за нещо дадено. Такива са отношенията на бакалина и неговите клиенти – като отиде в бакалницата, клиентът взима стока и плаща. Докато плащането е редовно, отношенията между търговеца и клиента са правилни; щом престане плащането, отношенията се развалят, т.е. обичта изчезва.
И най-малката лъжа в отношенията на хората е в състояние да ги отдалечи едни от други, да намали обичта им. Така гледат на човека и в Невидимия свят – Разумните същества изменят отношенията си към човека и за най-малката лъжа, с която той може да си послужи. Казано е в Писанието, че ако праведният се върне в света и сгреши, правдата му няма да се вмени, т.е. няма да се спомене; ако грешникът измени живота си и влезе в правия път, грехът му ще се заличи. Това показва, че животът на човека се определя от началото и от края.
Като се говори за религиозен, за духовен, за учен човек, намирам, че такива хора не съществуват, но съществува религиозно, духовно чувство. Съществува разбиране на учен човек, а не учен. Сам по себе си човек не може да бъде нито религиозен, нито духовен, нито учен, нито добродетелен, но той се ражда с възможности да бъде такъв и впоследствие става духовен, учен или добродетелен. Някой човек е добър, защото е правил усилия да бъде добър; друг е учен, защото е правил усилия да бъде учен. Обаче нито духовността, нито учеността, нито добродетелта са присъщи на човека качества. Някой чел един автор, втори, трети, възприел техните теории и възгледи и после минава за учен; това не е учен човек. Ще дойде ден, когато авторите ще си вземат своите теории – какво ще остане от учените хора? За да не изгуби това, което е придобил, човек трябва да плаща. За всичко, което сте придобили, трябва да платите, с лихвите даже.
Сега, като ученици, вие се нуждаете от положителна наука, която може да организира мислите и чувствата ви. Дойдете ли до тази наука, ще имате абсолютна мярка за нещата. Ако още не сте придобили тази наука, това не трябва да ви обезсърчава; достатъчно е да имате образец как да работите. Щом искрено се стремите към нея, един ден ще я придобиете. Трябва ли ученикът в първи клас да се обезсърчава, че не е в осми? Той ще минава от един клас в друг, докато дойде до университета. Щом завърши университет, ученикът има още да учи и да прилага, докато се усъвършенства. Животът изисква съвършени хора. Мислите ли, че ако отидете на Небето със сегашните си знания, ще ви приемат? Влезе ли човек неподготвен в Небето, веднага ще му дадат някоя долна служба, която скоро ще го отегчи.
Една баба се молила дълго време да отиде на Небето, да поживее малко между Възвишените същества, да си почине от тежкия живот на Земята. Една вечер тя сънувала, че е отишла на Небето. Като влязла вътре, първото нещо, което видяла, била една голяма маса, пред която седели 24 старци с бели, светли дрехи; пред всеки старец имало по една отворена книга. Като я видели, един от тях я запитал:
– Бабо, защо си дошла тук?
– Дойдох да си почина малко, да си поживея свободно, да не мисля за тежкия земен живот.
– Знаеш ли да четеш?
– Не зная нито да чета, нито да пиша. Когато бях на Земята, не исках да уча, виждаше ми се мъчна работа.
– Щом е така, ние ще те назначим на служба да носиш вода. Който дойде между нас, той непременно трябва да работи – тук не се приемат хора без работа.
Като поседяла малко, бабата си казала:
– По-добре да се върна на Земята, да уча, че като дойда втори път на Небето, да ме назначат на по-висока служба.
Казвам: много хора, учени и прости, като отидат на Небето, ще бъдат назначени на служба да носят вода. Не е лошо да носи човек вода, но година-две; остане ли с десетки години да носи, той ще се отегчи. Ако носи вода механично, без да разбира дълбокия смисъл на тази работа, скоро ще се отегчи; разбере ли носенето на вода като символ, ще се насърчи. Водата е символ на живота; като я носи, човек изучава законите на живота. Истинският живот чисти, мие, разтваря утайки. Следователно, пуснете ли този живот в себе си, той като водата ще разтвори утайките, нечистотиите, останали от миналото, и ще ви въведе в новия живот. Утайките в живота представляват старите мисли, чувства и възгледи, от които човек трябва да се освободи. Това значи да носи вода, това значи да изучава законите на Великия живот и да ги прилага.
Сега, пазете се от онези неща, които постоянно ви спъват. Например често говорите много, но не на място; мислите много, но не на място; тревожите се много, но не на място; почивате много, без да имате нужда; спите много, но не лягате навреме и не ставате навреме; търсите лесния път, но без време; очаквате да станат чудеса в живота ви, без да разбирате законите на Природата. В Природата чудеса не съществуват. Всяко неразбрано нещо е чудо, а всяко разбрано е естествено – то е постигнато по естествените закони. Непостигнатите неща са чудеса, а постигнатите – естествени резултати, които почиват на разумни природни закони.
Съвременните хора се нуждаят от силна, мощна мисъл. Силната мисъл не се заключава в многото говорене, в тревогите, в отричането на нещата. Каква мисъл има в отричането на Живота, на Любовта? Не е въпрос човек да отрича нещата, но той трябва да прояви Живота, Любовта и Доброто в себе си. Как трябва да прояви Доброто и Любовта си? Като дойде в дома му някой гладен, уморен пътник, той трябва да стопли вода, да измие краката му; после да му сготви чорбица – да си хапне добре; най-после да му предложи чисто легло – да си почине. Ако не е доволен от приема, пътникът не е разбрал и оценил Доброто; няма да мине много време и ще го заставят да плати за всичко, което му е дадено. Ако е благодарен, ще го поканят и втори път да ви посети.
Неблагодарният е лош човек; той иска с лъжа да си пробие път в живота. Благодарният е добър човек и където отиде, е добре дошъл. Който лъже, той е длъжен да плати за всичко, което му е дадено; който говори истината, той получава всичко даром.
Следователно, приемат ли ви добре в един дом, благодарете, че сте срещнали добри хора, които изпълняват волята на своя Господар. Никога не пожелавайте да лежите на гърба на добрия човек, да ви носи постоянно със себе си. Благородство се иска от човека. Днес от всички хора се изисква знание, светлина и свобода, да пазят благата, които им се дават, а същевременно правилно и разумно да ги разпределят. Това може да се постигне чрез Божествената наука, която наричаме Наука на вечно движение.
Следователно, когато иска да бъде господар, човек трябва да разполага със знание, за да се справя с трудните условия на живота; няма ли знания и светлина, за да се ориентира в живота, той ще бъде играчка на условията. Представете си, че един неподготвен човек стане господар на десет умни слуги. Знаете ли какво ще бъде неговото положение? Той ще се намери в положението на един лист, подхвърлян от вятъра на всички страни. Този господар трябва да бъде съобразителен, да отдаде правото на своите слуги, да ги признае за свои професори, от които да се учи; те ще нареждат работите, а той ще се подписва.
Като ученици на Велика Школа, всеки от вас ще бъде поставен в това положение – да управлява десет умни слуги. Ако се справи с положението си, той оправдава службата си – господар; не може ли да се справи, ще се натъква на големи противоречия и мъчнотии. Това не значи, че трябва да се откажете от живота. Не, човек трябва да преобрази живота си, както растенията превръщат нечистата материя в елементи, необходими за тяхното развитие, както земните пластове филтрират водата и както огънят изгаря всичко нечисто, като остава само чистото, вечното. Божествените енергии – вода, въздух, светлина и огън, ще минат през човешкия ум, през човешкото сърце и през човешката воля, за да премахнат всичко непотребно и нечисто и да остане само вечното, чистото, като основа на бъдещия му живот.
Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас.
15 лекция, 4 декември 1929 г., София, Изгрев
