КОЕ Е ТОВА УЧЕНИЕ?

КОЕ Е ТОВА УЧЕНИЕ?

И всички се смаяха, щото разискваха помежду си, и думаха: „Що е това? Кое е това ново учение, щото с власт повелява и на нечистите духове, и послушват го?“ (Марка 1:27)

Ще ви прочета първа глава от Евангелието на Марка, до 29 стих.

Начало на благовестието на Исуса, Христа Сина Божия; (2) както е писано в пророците: „Ето, аз проваждам вестителя си пред лицето ти, който ще приготви твоя път пред тебе:“ (3) „Глас на едного който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки.“ (4) Дойде Иоан та кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете. (5) И излязваше към него всичката страна Юдейска и Ерусалимляните, и кръщаваха се всичките от него в реката Иордан като изповядваха греховете си. (6) А Иоан носеше дреха от камилски косми и кожен пояс около чреслата си, и ядеше акриди и мед див. (7) И проповядваше и казваше: След мене иде по-крепкият от мене, на когото не съм достоен да се преклоня и да развържа ремика на обущата му. (8) Аз ви кръстих с вода; а той ще ви кръсти с Духа Светаго.

(9) И през онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и кръсти се от Иоана в Иордан. (10) И тутакси като възлязваше от водата видя че се разтваряха небесата, и Духът като гълъб слезваше на него. (11) И глас биде от небето: Ти си Сън мой възлюбленний в когото благоволих. (12) И тоз час Духът го извожда в пустинята. (13) И там бе в пустинята четиридесет дни и се изкушаваше от Сатана, и беше с зверовете; и ангелите му служеха.

(14) А след като биде предаден Иоан, дойде Исус в Галилея и проповядваше благовестието на царството Божие. (15) и казваше: Времето се изпълни, и приближи се царството Божие: покайте се и вярвайте в благовестието.

(16) А когато пътуваше покрай, Галилейското море, видя Симона и Андрея брата му че хвърляха мрежа в морето, понеже бяха риболовци. (17) И рече им Исус: Елате след мене, и ще ви направя да бъдете ловци на человеци. (18) И тутакси оставиха мрежите си и последваха го. (19) И като позамина от там малко, видя Якова Заведеева и Иоана брата му, и тях в ладията че си кърпеха мрежите. (20) И тутакси ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с наемниците, и отидоха след него.

(21) И влезоха в Капернаум; и наскоро в събота влезе Исус в съборището и учеше. (22) И удивяваха се на учението му; защото ги учеше както някой който има власт, а не както книжниците (23) И имаше в съборището им человек с нечист дух, та извика (24) и казваше: Остави ни! Що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? дошел си да ни погубиш ли? Познавам те кой си, Светий Божий. (25) И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. (26) И нечистият дух, като го покъса, извика с голем глас и излезе из него. (27) И всички се смаяха, щото разискваха помежду си и думаха: Що е това? Кое е това ново учение, щото с власт повелява и на нечистите духове, и послушват го? (28) И разчу се слухът негов наскоро по всичката околност на Галилея.

Ще взема 27 стих.

„И всички се смаяха, щото разискваха помежду си, и думаха: Що е това? Кое е това ново учение, щото с власт повелява и на нечистите духове, и послушват го?“

Днес всички казват: „Де е писано за това ново учение?“ Казвам: „Ще го обуславя на Евангелието“. Ето кое е то. За него се говори: Кое е това ново учение, щото с власт повелява и на нечистите духове и послушват го. Това е за новото учение, освен ако преводът е крив. Тогава, нека се сравни с гръцкия.

Съвременната култура се отличава със своя широк замах. Във всички епохи е имало опити за сближение на човеците. Аз употребявам думата сближение в смисъл, сближение по особен начин, разумно сближение, защото има сближение между слуга и господар, сближение между вола и господаря му. Сближение е това. Да, но разумно сближение трябва. Разумното сближение, в съвременна научна форма казано, е акт на човешкото съзнание. Има акт на разумната човешка душа, защото някои хора приемат, че човек няма разумна душа.Човек има разумна душа. Щом двама души страдат еднакво, те се разбират. Следователно, вие може да ме запитате: Защо са страданията? Страданието, това е един велик закон, който примирява хората. И в съвременния свят страданието съществува като един Божествен акт да сближава хората. Когато хората се сближат, туй великото, Божественото в света ще вземе друга форма. Това не значи, че ще изчезне от света. Не, енергиите само се менят в природата, не се изменят.

В този свят, в който сега сме поставени, има много противоречия, не се поставяйте и вие в туй противоречие. Много философи създават такива бариери, такива мъчнотии в живота. Има действително такива мъчнотии в живота, но те са изкуствено създадени, затова на тия философски въпроси трябва да се спрем, трябва да разрешим тия философски въпроси. Има мъчнотии, но трябва да работи човек. Не мислете, че мъчните въпроси може да се разрешат с едно перо и в един момент. Не! Във всички стадии на човечеството е имало мъчни въпроси, и в нашия век има и ще има такива мъчни въпроси. Радвайте се, че има такива въпроси, който ще трябва да разрешавате. Един въпрос е: Кое е това ново учение? Едни обясняват, че това ново учение е туй, което разрушава обществото, а други определят, че новото учение е това, което съгражда обществото. Е, питам сега: Кое е вярното? Едните казват прямо: Новото учение е учение, което разрушава обществото. От това ново учение няма да очакваме добро. Другите казват: „Новото учение е това, което носи нови условия за повдигане на обществото“. Кое е вярното? – Второто. Новото учение не разрушава, но законът в природата е такъв, че когато дойде новото учение, то ще отдели всички ония елементи, който не вземат участие в работата, който няма да допринесат нещо. Дядо ми прави нова къща. Ако аз събарям старата къща, за да направя нова, ще избера само ония греди, ония елементи, който могат да влязат в работа, но онези греди, който са изпоядени от червеи, ще ги изоставя. Ще кажете: „Как, тия греди са свети, дядо ми ги е поставилъ!“ Може да ги е поставил тия греди дядо ти, но що от това? Ще ги заменим с железни. Ами дървените? Защо не поставите дървените? Грехота е! Чудни са съвременните хора, като казват: „грях” , „грехота е!“ Аз бих запитал съвременните хора какво нещо е грях. Аз бих искал съвременните хора да ми определят какво нещо е морал. Не че отричам съвременния морал, но всяко нещо в ума ми трябва да има една мярка. Любовта и за мене и за вас трябва да е едно и също нещо, трябва да я разбираме еднакво. Мъдростта и за мене и за вас трябва да я разбираме еднакво, не в нейната същина, но в нейната проява. Ако Истината за мен значи едно нещо, а за вас друго, ако любовта за мен е една, а за вас друго, ако мъдростта за мене е едно, а за вас друго, ако Правдата за мене е едно, а за вас друго, ако добродетелта за мене е едно а за вас друго, ние ще си говорим на един непознат език. Туй новото и старото, това са човешкият език. Всичкият антагонизъм, който съществува в човешката душа е създаден от човешкият дух. Всички противоречия в света съществуват по причина на човешкия дух, а не на Бога, на висшето.

Сега, не е време да се спирам, вие сами можете да проучите разните философски системи. Вземете сега, двама души религиозни, християни, който вярват в един Бог, вярват в Христа, питам защо някой път на чисто психологическо, философско гледище изпъкват въпроси, който ги разединяват? Започват догматически да разискват, въпроса, и се разделят като врагове. Единия казва, че по един начин се спасяват душите, другият казва, че по друг начин Христос спасява душите, и като не могат да го докажат, спорят се и след като спорят дълго, остават на особено мнение. Такъв спор има между католическата и православната църква – в символа на вярата. Православната църква казва, че Дух Святи произтича само от Отца, а католическата църква казва, че Дух Святи произтича и от Отца и от Сина. Един спор. До колко са прави едните, и другите, нека те сами разрешат въпроса. Аз казвам: „Това е домашен спор” . Когато мъжът и жената спорят, нека се набият, и когато мъжът счупи крака на жената, или жената счупи крака на мъжа нека ме викат мене, аз съм хирург, ще дойда, ще питам: Как стана това? – Е, тъй. Няма нищо, кракът трябва да се поправи, аз няма да се ровя в причините. Сега, има причини. Мъж и жена се бият. Защо? Ще кажат: „Ама мъжът набил жена си“. Но защо? Не е достатъчно само да кажат това нещо, но математически трябва да го докажат, да намерят основните причини на тия неща. „Ама“, казват, „бил жена си“. Не е, не е това философия. Основните причини са важни, от де произтича туй биене. С един замах: Бил жена си! Това не е философия. И онези, които разказват за новото учение, казват: „Новото учение е анархическо учение“. А що е анархизъм? Казват, че анархизмът бил беззаконие. А що е беззаконие? Някой път законът, това е един метод да впрегнеш една известна сила в природата, да я туриш в полезна работа. Но, когато онзи изобретател в света намери тази сила, и я впрегне, тури я в дулото на едно оръдие, и от туй оръдие изхвръкне един шрапнел на разстояние 40–50 клм, или пък един снаряд, една бомба, с 20–30 кг. пироксилин вътре, и тя избухне, не е ли това един закон? Закон е, но неправилно използван. Не е ли това съвременната култура. Съвременната култура се отличава със своята грамадна разрушителна сила. Майстор е да разрушава. И съвременните хора са майстори, могат да хвърлят половината земя във въздуха, могат да я пукнат, но само че господарите, които имат грижа за земята, имат едно средство против съвременните учени хора, че могат да намерят вода върху техните научни изобретения. А барутът, като го овлажниш, цъкай колкото искаш, не хваща. И на всички спорни философски въпроси, те, господарите, имат такава вода, че като натопят едно тяхно съчинение в тази вода, тъй се забъркват философите, че и те не знаят, какво да правят, какво да мислят. И действително, много философи, в края на краищата, са дошли до едно мнение. Един американски философ като измислил своята теория, дошъл най-после до туй заключение, да пита за себе си: Да ли съм аз или не? Пипа си ръката, пита се: Какво съм? – Нищо не съм. Нищо не си. Този философ е дошъл до положението на децата, които, като разчоплят листата на лука, казват: „Няма нищо тука, няма го лука“. Как казват тия листа на лука? – Люспи. Е, ще намерите 15 люспи вътре в лука. Питам: Кои са съображенията на лука да направи 15 люспи? Ще кажете: „Е, то е лук” . Лук, но му е дошло на ума да си направи 15 люспи. Защо 15 люспи? Ще кажете: „Това не е философия да знаете защо лукът има 15 люспи“. Не, една велика философия е това, да знаеш защо лукът има 15 люспи. Една отлична философия е да знаеш защо орехът има твърда черупка. Някои от вас ще кажат: „Така иска Господ“. Всички вие съвременни хора много лесно разрешавате въпроса. Някои казват: „Тъй рекъл Господ“, и спират там. Учените хора казват: Науката тъй казва. В обществото казват: Обществото тъй казва. Държавата тъй казва. Църквата тъй казва. И всички се осланят, скриват зад своята позиция, и стоят там, очистват си ръцете като Пилата, и казват: „Науката тъй казва“. Чакай да видим какво казва науката! И дошло това ново учение, което с власт заповядва. На кои? – На нечистите, на неразумните духове. Новото учение е дошло да изхвърли всички тия паяжини и да създаде здрави, нови къщи, да ни научи на новото учение. Туй новото учение е дошло най-първо да научи хората да ядат. Ама как разбирате вие ядене? В съвременния свят яденето е култ, но те не са научили този култ, не са научили как да ядат. Ако ти си опечеш един пуяк от 12 кгр. и го изядеш цял, а след туй цяла нощ се обръщаш, и не можеш да спиш, питам: Яденето на тази пуйка на място ли е? И после изядеш втора, трета пуйка. Аз нямам нищо против, че си изял една пуйка. Не е въпросът защо си я изял. Казваш: „Много хубаво беше опечена пуйката, зачервеничка, отлична беше.“ А после, цяла нощ се обръщаш, не можеш да спиш. Защо се обръщаш, като е била толкова хубава? Едно от двете: Или пуякът е много добър, или ти не си добър, че не можете да се спогаждате. Този пуяк е много честен, той казва: „Слушай, господарю, аз отвънка се жертвам заради тебе, но ти си се научил да лъжеш, да крадеш, ти не си научил закона на самопожертването, ти не си разбрал любовта“. Пуякът е разбрал закона на самопожертването; 12 кг. пуяк са го пекли на огън, а сега, господарят се мъчи с него. Той иска да служи на господаря си. Аз турям тия думи от себе си, искрен съм, не казвам, че този пуяк тъй казва, това е мое тълкувание. Защо този господин трябваше да пъшка и да казва: „преядох” . Защо този господин трябваше да яде и да преяжда. Някой ще каже: „Не трябва да се яде, трябва да се гладува“. Защо трябва да се гладува? И гладуването не е философия, и яденето не е философия. философия е само когато тия енергии могат да се трансформират, да минават от едно състояние 6 друго, да разбираме дълбокия смисъл на Божествения живот, който трябва да се развива у нас.

Вие сте дошли да ме слушате – имате някаква цел. Ние всички имаме цел. Някой път моята беседа може да не е интересна за тебе. Защо? Ти си седнал да ме слушаш, аз ти проповядвам за новото учение, а ти има да плащаш полица от 10,000 лева. Ти казваш: „Новото учение ли, ела да ми помогнеш да си платя полицата! Щом това учение не казва как да си платя полицата, и то е празна работа.“ Ако ти вървиш по туй учение, ще научиш начина как да платиш полицата си. Силата на новото учение е там, че ти можеш да си платиш всяка полица. Наистина ви казвам, че ако приемете това ново учение, няма да остане неплатена полица. Тази полица наричаме ние карма. Съвременните европейски народи страдат от своята карма. Да оставим всички тия езически и други народи, които са били.

Сегашните народи нямат ли един модус, по който да може да се примиряват? Съвременните европейски народи не могат ли да направят една конфедерация? – Могат. Как? Умни народи като американците, умни народи като англичаните, умни народи като французите, умни народи като германците, умни народи като русите, и като се дойде до нас, балканските народи, все са умни, власт имат, и държава, народно събрание имат, закони прокарват, умни са всички, и питам: Тия умни хора, защо не могат да се спогодят? Казват: „Не можем” – Могат, допустимо е. Ако не могат, значи има някаква причина.

Сега, аз се обръщам към един велик закон вътре в природата. Допуснете, че този пръст, показалецът за пример, има в мене съзнание, свързан е с моята става, и аз му казвам тъй: „Слушай, за да може да бъдем ние двамата в общение, да се разбираме, ти никога не трябва да ме напущаш, и на другата ръка не можеш да ходиш” . Не, този ми пръст не може да стане пръст на другата ми ръка. Моят пръст не може да бъде едновременно на двете ръце. Туй е един морал. Някой казва: „Една жена не може да бъде едновременно на два мъжа.“ Може. Може ли? „Един мъж не може да бъде едновременно на две жени.“ Може. Може ли? Това е въпрос на разбиране, това е до вашите понятия. Питам: моят пръст не може ли да има двама господари? – Може, но щом се опита да напусне моята ръка, неговата съдба е решена от великия закон, и той ще изсъхне. Той е изключен от цялото битие. Той ще седи тук на моята ръка. Такъв е законът. Тук го е турил Господ. И когато Христос казва там, в Писанието: „Ако човек види чужда жена, и я пожелае в сърцето си, той е извършил едно престъпление“. Защо? Ти си един пръст, ти си видял Бога, искаш да напуснеш Божията ръка, и да станеш пръст на тази жена. Това е идолопоклонство. Коя жена досега е дала щастие на мъжа си? Кой мъж досега е дал щастие на жена си? Кой син досега е дал щастие на баща си? Коя дъщеря досега е дала щастие на майка си? Кой слуга досега е дал щастие на господаря си? Кой господар досега е дал щастие на слугата си? Аз задавам въпроси, не ги решавам. Това е една философия, която трябва да се разреши, философия, върху която почива бъдещето общество, философия, върху която почиват бъдещите разбирания. В съвременния свят ние нямаме една норма, с която да можем да съдим кой неща са морални и кой не. Досега, морал беше това, дето ние считахме че човешкото тяло никой не може да го бутне. Ако някоя жена тъй както е облечена, я бутне някой друг мъж, да я хване за дрехите, мъжът ѝ завежда дело, углавно дело, и го осъжда, може да го затворят. Защо? – Че бутнал жена му. Хубаво, но когато твоята жена, за която ти си затворил 4–5 души в затвор, утре тази твоя жена заболее, и ти я подложиш на някоя хирургическа маса и дойде лекарят, разреже корема ѝ, прави операция, питам те тогава: Кой му дава това право? Той няма право да бърка там! Ако цялото е нещо свето, никой няма право да бърка там! Мъж, който разрешава на лекаря да бърка в корема на жена, трябва да се разведе с нея. А сега? И в мозъка, и в дробовете, и в червата, навсякъде е бъркано. Ама то е ваше гледище! Няма сега свето място в човешкото тяло, дето да не е бъркал лекар, или фелдшер, или даже най-простата баба. И сега, тия хора говорят за морал, за чистота! Аз питам: За какъв морал говорят тия хора? От где са тогава тия болести у вас? Ако вие сте толкова морални, то от где се взеха тия нечистите духове, които са влезли вътре в човешките тела, и са образували всички болести? И всички лекари сега са само баби, които слушат, чакат да се родят, да се образуват болестите. Дойде някой, такъв, голям цирей, туй е детето, и хайде операция. Ще започнат сега лекарите, ще го изрежат. Утре пак ще зачне тази жена. Едната ѝ гърда, едната ѝ ненка, виж отишла. Мине време, прехвърли се на другата гърда, и то с усложнение. Хайде тази ненка, изрязват я. И двете ненки изрязани. После, явило се на гръбнака ѝ. „Голямо усложнение“, казват, „се явило“! И човек си отива на онзи свят. Ще си върви, не можем да го спасим. Това морал ли е? Ние всички трябва да се стремим да имаме чисто тяло, дробовете, мозъците, сърцето, нашата нервна система, венозната и артериалната ни кръв, всичко трябва да бъде чисто! Чиста кръв трябва да имаме!

Най-първо, онези, които имат, които подържат материалистическа философия, чиста кръв трябва да имат! И чудно е, когато онези, които ме слушат, изопачават думите ми! Нека дойдат онези умните лекари, онези вещите лекари, да бъдат асистенти на природата. Аз познавам за сега само един лекар специалист, това е природата, а всички други са асистенти на природата. Аз познавам само един свещеник, който знае да служи на Бога, а всички други, няма да им поменавам имената, от каквито религии и да са те, те са асистенти на този велик свещенослужител. Аз познавам само един философ, който знае да мисли, а всички други философи, няма да поменавам имената им, вие ги знаете, отворете речниците на вашите енциклопедии, ще ги намерите, те всички са само асистенти на този велик философ в света.

Сега, да дойдем до заключението. Всяко едно учение трябва да има свое приложение. Вие се безпокоите някога, че коремът ви боли. Нали? Не бързайте да се освободите от вашето коремоболие. Вие си задайте въпроса: Защо ви боли корем, и защо искате да ви мине? Вие се свивате от болка, но, спрете се и кажете: Защо ме боли сега корем? Започни да мислиш: Защо ме боли корем? Аз ще ти кажа защо те боли корем. Ти си настойник на някоя си Драганица, да не турям друго име, на някого от вас, мъжът ѝ умрял, той оставил 5 деца, 2 момчета и 3 момичета, и около 50–60,000 лв., и ти си изял всичкото им имане, а тях си ги изпратил на хаджилък. Изял си тяхното имане, как няма да те боли корем? После, ти си настойник на друга една вдовица, и там си изял имането ѝ. И ще те боли корем. На тази Драганица, трите ѝ деца умрели от глад, а другите две с в болницата. Казвате: „Каква епидемия дошла!“ Дошла разбира се! А този настойник го боли корем. Това е един изпит. Като те заболи корем, питай се: Защо те боли? Ще повърнеш тия 50–60,000 лв. на сирачетата на тази вдовица, ще преровиш всички свои минали грешки, всички свои престъпления, ще ги изправиш, ще изпълниш този Божи закон, и тогава Господ ще каже: „От онзи свят те викаха, но ние за сега ще спрем, ще отложим делото“. И коремоболието ти ще мине. Всяка една болест е форма на едно престъпление в миналото или в сегашното. Нищо повече. От чисто морално гледище, това са болестите. И сегашните лекари тичат да лекуват болестите. И съвременната лекарска наука не само че не е успяла да спре болестите, а се увеличават. Защо се увеличават? Защото тия вътрешните причини трябва да се премахнат, и то не само привидно, а съществено.

И тъй, новото учение, което Христос е проповядвал, трябва да се приложи най-първо в училищата. Умните, специалистите учители най-първо трябва да го приложат. Майките и бащите също трябва да го приложат. Казват: „Туй новото учение разрушава обществото“. Не, не, туй новото учение ще ви даде правила и начини как да се създаде бъдещето общество.

Сега, като говоря, някои ще се спрат, ще мислят, какво искам да кажа 2 × 2 е 4, но и 2 + 2 = 4. При това 2 × 2 и 2 + 2, законът не е един и същ. Защо? Защото 1 + 1 = 2, но 1 × 1 = 1. Защо като събереш 1 + 1, броя се увеличава, а като умножиш 1 × 1, остава едно и също число. Нека отговорят математиците професори, защо единицата умножена сама на себе си, (се запазва) а събрана с друга единица се увеличава? И защо при умножението на числата се получават едни резултати, а при събирането им други? Някои ще кажат: „Това е много проста работа“. Не, туй има приложение вътре в живота. 2 + 2 = 4, закон е това, закон на противоречия. И всички съвременни противоречия съществуват от неразбиране. Когато аз говоря за този закон, разбират, че е Божи закон. Не, великата основа на света, от която ние излизаме, великата същина на живота не може да се измени. Същината, от която нашият ум е създаден, същината, от която той произтича, не може да се измени. И законите, които ръководят нашите мисли, и те не могат да се изменят. Аз и ти можем да мислим само по определени методи, по определени закони. Някой ще каже: „Аз мога да мисля, както искам” . Заблуждавате се. Двама цигулари как могат да свирят? Само по един и същ начин. Те имат основни правила. И техните цигулки трябва да бъдат нагласени по тия правила, Аз не мога да държа лъка по един или друг начин. Не, само по един начин правилен ще държа лъка, цигулката. Двама художници за да рисуват еднакво, и те си имат правила в художеството, по които могат да рисуват. Не е достатъчно само да цапат, и тук си има правила. Добре, казвам тогава: „Животът, това е едно велико изкуство“. Какви са законите, по които ние трябва да живеем? Как трябва да живеем? Казвате: „Ние трябва да се обичаме“. Много добре казвате, но в какво седи любовта? Първият акт на любовта, с който тя се определя, това е законът на самопожертването. Учили ли сте какъв е този закон? Ама ако вземете вие да пожертвате една ваша кокошка, едно ваше агънце, това жертва ли е? Не, това е чужда жертва още. Самопожертването разбира ваша жертва. Защото има жертва без любов, която произтича вън от закона на любовта, а има и съзнателна жертва, която произтича от закона на любовта. Сега, да ви приведа един пример. Влюбва се един момък в една мома, но тя не го иска. Той взима револвера и се самоубива, Това е несъзнателна жертва вън от любовта. Защо трябва да се убива този момък? Нека остане този момък в света, да работи, та като се ожени, тя за някой, да остане той да живее заради нея, негде скрито от нея, като някой ангел, да ѝ урежда живота. Това не е ли по-велико? А той – взема, че си тегли един куршум, убил се от много любов. Любов от картошки. Трябва да разбираме любовта! Дойде някой, казва: „А, сърцето ми гори!“ Гори, но твоето сърце още не е образувало светлина на лицето ти.

Е, представете си сега, как всеки би могъл да ме осъди. Вървя си по пътя, и виждам, вашият вол избягал от някъде. Хващам го за юларя, водя го със себе си. Виждат ме, завеждат дело против мене, че съм взел вола на Ивана. Казвам им, че го водя в дома на господаря му. „Не“, казват, „за да се избави от престъплението си, казва, че го води на господаря, а в същност той в дома си го води.“ Е, питам: Как ще се оправдая сега ? Доказателство което да ме обвини има, чужд вол е този. Има, обаче, един вътрешен закон, който определя какво е било моето лично мнение вътре, да заведа този вол при господаря му, или у дома си. Ако съм мислил да го заведа на господаря му, прав съм, но ако съм мислил да го заведа у дома си, прав си. Питам: Ако искам да го заведа у дома си, има ли някакъв морал там? Тук няма никакъв морал. Великият закон, великата същина седи в това, че ние съвременните хора имаме такъв юлар. Сега, всички ние съвременни хора бягаме, но не ни стига ума, та и юларът си влачим. И тогава, някой ни хване за юлара, и ще ни води, казва: „Трябва да се води“. Най-първото нещо: човек трябва да се научи сам да си хвърля юларя от главата. Казвате: „Ето една анархия“. За да си хвърлиш юларя сам, това показва, че имаш ум, и можеш да се учиш. Нима като пратиш твоето дете с юлар на пазаря, та то ще се върне с него? То няма ли да го хвърли? Това морал ли е? Ще кажеш: „Иванчо, моето пиленце, иди, маминка, да купиш половин кг. нещо от пазаря, ти си умно дете“. То ще отиде и ще се върне. „Мамо, ще отида, аз те много обичам” . Туй дете има ли нужда от юлар, от углавник? Не, няма нужда.

Е, сега, ние търсим великата същина на живота, нали? И великата същина на живота седи в това, че ние всички трябва да се върнем в живата природа, да забогатеем. Ние съвременните хора сме крайно обеднели. Ние сме сиромаси, у нас има едно органическо демагнетизиране на мозъка, едно органическо демагнетизиране на белите дробове, и трето, едно органическо демагнетизиране на стомашната система, навсякъде сме демагнетизирани. Туй демагнетизиране го наричат неврастения. Бедни хора сме ние, и най-малките полици не можем да ги изплатим, и все ги отлагаме. Ще се върнем към този велик източник на природата!

Ти имаш дъщеря. До известно време твоята дъщеря била откровена към тебе, дойде, прегърне те, целуне те. Гледаш в лицето ѝ, очите ѝ са чисти, невинни, но по едно време, целунеш я, гледаш, в очите ѝ нещо блуждае, има една преграда. Казваш: „Не зная какво е станало с моята дъщеря.“ Станало ѝ нещо. Туй, което е станало е много малко, едно малко отдалечаване е станало. Туй отдалечаване сега съществува навсякъде в обществото. Да кажем, дойде например, една партия в съвременното общество, и един от партизаните ѝ постепенно се отдалечава, отдалечава, влиза в друга партия. Казват: „Този наш партизанин изменил се нещо, не е както по-рано“. Какво е станало с него? – Друга някаква идея е влязла в ума му. Този пръст е почнал да се отдалечава. Когато аз имам един пръст, този мой приятел може да хване пръста ми, да го милва, да го целува, но рече ли да се намести на неговото място, да го вземе, той няма право. Това не е морал. Следователно, ние трябва да се върнем в този Божествен организъм, и всеки да си заеме своето място, което първоначално той е държал. Питам: Колко пъти са дохождали добри мисли във вашия ум и като дойде една такава мисъл и ви казва – направи това, вие отговаряте: „Не му е времето сега“. Като казваме, че не му е времето сега, това култура ли е? Питам: Ние отговаряме на туй Божественото, което говори у нас? Кое е това, което говори у нас? „То е илюзия“, казвате. А кое е реалност? В света трябва да имаме една реалност. Към какво се стремим? Младият момък казва: „Аз искам да намеря една мома, за която да се оженя, с която да бъда щастлив” . Кажете: Такава мома има ли? Младата мома казва: „Аз искам да намеря честен момък, с който да бъда щастлива?“ Такива момци има ли? Има ги, но тия моми и момци живеят при особени условия, при особена почва живеят те. В нашия съвременен климат не могат да живеят те. Всякога в човешката душа, аз ви показвам, има един закон, според който всичко можете да разберете, няма нищо скрито-покрито. Когато аз кажа, че обичам някого от дълбочината на своята душа, какво се подразбира под това? То значи, че му желая всичкото добро, да постигне всичко велико, да се реализира всичко благородно и възвишено в растежа на неговите мисли и чувства. Всичко това ще ме радва. Аз се радвам на неговата широчина в мисли, чувства и действия. Това е приложение на любовта. У вас туй чувство го няма. Сега, вие се въодушевите, казвате: „Ние ще приложим този закон” . Но аз съм видял много сестри и братя, които казват: Не върви този закон. Не че не върви закона, но няма приложение този закон у вас. Вие ще правите добро на хората, без да знаят те. Вие ще ги обичате, без да знаят. Нека знаят само резултатите. Туй е новото учение вътре. Гледам сега, някои от вас младите се делят от старите, казват: „Ех, тия стари, млади сме ние!“ Но и ти утре ще остарееш. В какво седи твоята младост? Някоя мома седи пред огледалото, оглежда се, казва: „Хубавичка съм!“ Да, но до колко време можеш да запазиш тази красота? Аз бих желал да запазиш за винаги твоята красота. Изкуство е да запазиш красотата си! Най-силен човек е онзи, който може да пази своята красота, който може да запази своята мисъл.

Днес аз не искам да хвърлям упрек, но казвам къде сме се отдалечили. Ние вървим в един крив път на разбиране, и като нямаме реалност, ние се лъжем. Казваш: „Обичам те; а, ти си отличен човек, като тебе втори няма. Ти си написал едно стихотворение, ти си по-горе от Шекспира!“ Хвалиш го, а после, като си замине той, казваш: „Малко му понамазах главата, хайде да се повдъхнови“. Тоз ти намаже главата, онзи ти намаже главата, и ти оглупяваш. Не, ще му кажеш: „Слушай, братко, свириш донякъде хубавичко“! Ти си цигулар, нали? Утре ще се даде един концерт, един първокласен виртуоз идва сега в България, ще даде своя концерт. Аз ще те пратя да го послушаш. Но, беден съм. „Аз ще платя за тебе, иди да сравниш твоето свирене с неговото“. „Много съм занят, ето, вземи този билет, на десетия ред е твоя стол, съжалявам, че не мога да послушам този концерт, но затуй ти плащам, иди ти вместо мене, и после, ела да ми разправиш за ефекта, който е произвел концерта“. На другата вечер се връща той, пъшка: ох-ох. Какво има? – Не върви тази работа. Е, аз вече разбрах, не върви моята работа. Аз му казвам: „Хубаво свири този човек, нали?“ Да!… „Хубаво свири този човек, майстор е, и ти можеш да свириш тъй? Аз ще ти разкажа историята му. Този човек е свирил по 10 часа на ден, при един велик учител, а ти си един самоук, уповаващ на себе си че имаш талант. Обаче, за този талант, за да се разработи, трябва да имаш един велик учител. Пръста е хубава, но трябва гърнето, което се направи от тази пръст хубаво да се опече.“ Отлично гърне съм! Да, но майстор трябва за това гърне. И сега, Христос, който иде в света, Той е този майстор, новото учение, което се е разчуло.

Вие, направихте ли един опит да имате връзка? Не че нямате връзка но, ако отидете на умерения пояс, ще имате една връзка – със слънцето; ако отидете на северния полюс, ще имате друга връзка; ако отидете на екватора – друга връзка. И при това, важно е, какъв смисъл ще има от тези връзки. Каква велика наука има в тия връзки! В слънцето има повече от 10 магнетични пояси, които опасват земята, прекръстосват се. И през разните векове тия пояси са образували една егоистична култура, каквато е сегашната култура на егоизма, на силата, а други едни пояси, които се спущат сега, ще образуват една култура малко по-мека, култура на любовта. И ако вие не се поставите в благотворното влияние на тия слънчеви лъчи, какво може да излезе от вас? Ако вашият ум е на мястото си, тия лъчи ще можете да ги анализирате. Ще имате една призма вътре в мозъка си, с която ще можете да разложите тия лъчи, и да схванете тия нови проявления на светлината. Слънцето днес не е такова, каквото е било преди хиляди години. Мистиците са знаяли тия закони: да възлюбиш Господа, да се стремиш да бъдеш умен, да обичаш истината. Това са все форми. Ако обичаш истината, коя част от вашия мозък ще бъде по-развит? Да любиш, да бъдеш мъдър, и да обичаш истината, това са 3 различни проявления. Да си мъдър, значи всички твои постъпки да са отмерени. Пред умния човек всички може да благоговеят, но всички няма да го обичат, А човекът на любовта всички го обичаш. Да любиш, значи всички да те обичат. Не мислете, че онзи човек, когото обичате, трябва непременно да бъде много умен. Хората може да те обичат, без да мислят, че си много умен. Познаят ли, че си много учен, не може да те обичат вече. Трябва ли да ви доказвам това? Дай на майката един стар дядо на гърдите ѝ, и виж, може ли той да ѝ произведе едно хубаво чувство? Но дай на майката на гърдите ѝ едно малко, глупаво детенце, да поритне малко, то произвежда едно толкова хубаво чувство, каквото дядото, 100 пъти да ритне, не може да го произведе. Кой е по-умен? Детето е по-умно. Детето със своите глупави ритания произвежда в душата на майка си, такива чувства, каквито дядото със своите ритания не може да произведе. Новото учение е едно такова дете, което като ритне, произвежда такива хубави чувства. Казват: „Ритна!“ Да, но всяко махане, всяко ритане внася един нов живот в умовете и сърцата на хората; един нов подем ще дойде.

Следователно, любовта, тя се развива само при известни условия, вие трябва да развивате тия условия. Мъдростта се развива при други условия. Френологически, мястото на мъдростта е отпред на челото, любовта – е отгоре на главата, а истината къде? За истината, това са човешките очи. А знаете ли, че човек може да мисли чрез своите очи? Само очите са място за истината и оттам човек може да мисли. Този велик човешки дух, който иска да разгледа, да изучи нещата в своята пълнота той трябва да влезе вътре в нас, и когато очите на хората почнат да мислят, те са на великия път на истината. И когато Христос казва: ако твоето око е лукаво, извади го; в този смисъл Той предава това – очите, като израз на истината. Ако твоят дух влезе в окото ти, и вижда разумно нещата, и има един велик стремеж към Бога, казвам: „Този човек мисли за истината“. Тогава, ако ти горе на главата си не можеш да живееш, ако отпред на главата си не можеш да мислиш, как ще мислиш с очите си истината? Казваме:

„Ние да мислим, че…“

И тъй, новото учение, което иде сега в света, иде да внесе този новия живот, защото, тъй демагнетизирани, всички сме недоволни. Туй е моето желание сега, и на млади и на стари, които сте недоволни – да приемете новото учение. Защото старите хора сте с едни стари създадени навици, казвате: „От нас нищо няма да стане“. Младите казват: „От нас нещо ще стане“, но какво, и те не знаят. И от стари и от млади, може да стане нещо от вас. Старите утре могат да се преобразят.

В една от строфите в поезията на един индийски философ, се разправя за една млада мома, която се влюбила в един индийски принц. Облича се тя хубаво, показва се на прозореца. Пита я майка ѝ: Какво правиш? Обличам се, принцът ще мине. „Но ти си бедна дъщеря, той няма да те погледне“. Облича се тя, не чува. Показва се на прозореца. Взима си тя всичките гердани, и ги хвърля пред краката на неговите коне. Радва се тя, че неговите коне минали през гердана ѝ, но принцът никак не я погледнал.

И ние съвременните хора хвърляме всички наши гердани – своята чест, ум, сърце, съвест, – пред конете на нашия въображаем принц. Той си дигне главата, отмине без да ни види, а нашите гердани остават в калта. Не, не, великият принц когато дойде, не трябва да му хвърляш герданите си. Твоят принц като мине, ако те познава, ще се обърне, ще изправи погледа си към прозореца ти, няма да ти кимне с глава, а само, така, ще те погледне, и пак ще си отмине. И след туй, младата мома може да каже: Поздрави ме. С какво? – С истината ме поздрави. Питам ви сега: Вие като се срещнете, поздравявате ли се с истината? Питаш: Защо ме гледаш? Аз още не съм те гледал.

Туй новото учение във всинца ви трябва да пробуди съзнанието ви, и да знаете, че съвременното общество може да се преобрази вътрешно, да се реорганизира вътрешно, и тогава, във всички слоеве на обществото, тия закони могат да се приложат. И аз се чудя, защо трябва да се поставят те в антагонизъм пред такова едно учение което е тъй необходимо, както светлината. То е една Божествена светлина. Тази светлина не може да влезе само в една църква. Тя е толкова голяма, ще мине през всички църкви, през всички народи, през всички светове, ще осветли земята; ние не можем да вземем всичко, ще вземем само толкова, колкото ни трябва, колкото е необходимо за нашата култура.

Аз като ви проповядвам, гледам на вашите лица, вие се безпокоите. Ами, като умрем де ще идем, в онзи свят дали ще ни посрещне Христос, ще Го видим ли, майките си, бащите си, дедите си и бабите си ще видим ли, кой ще ни зарови тук на земята, с колко попа ще ни заровят и т.н.? … Слушайте, не се занимавайте с въпроса, кой ще ви зарови. Светът, в който отивате, аз ви казвам, е толкова велик, и отсега нататък трябва да живеете. За да живеете в този свят, в който едва сега се пробужда вашето съзнание, вашите чувства трябва да се разтоварят, да видите онази красота, да видите онези възможности, които ви очакват. Отсега нататък вас ви очаква живот! Досега е било само едно приготовление за вашите души. И аз се опасявам някой път, че вие може да се спрете в своето развитие. Не искам да ви накарам на сила да приложите туй учение. Това учение за живот, учение, което ни кара как да държим тази своя първоначална връзка с тази същина на живота. Ние не идем да примирим света, ние не идем да отмахнем противоречията, ние учим как да може всеки сам да се примири, всеки сам да премахне противоречията. Онзи, който е в състояние да греши, той сам е в състояние, да си помогне в живота. Новото учение иска да създаде условия. Тия условия ще се създадат по един строг Божествен начин, или по един научен начин. Вие сте в следующето положение: Вие седите и си казвате така: От мене нищо няма да излезе. В коя книга четохте това изречение? Питам: В коя Божествена книга четохте този надпис? Минавате покрай някой гроб, четете: Тук почиват останките на Драган Стоянов – умрял. В коя Божествена книга намерихте туй изречение, че тук почиват останките на еди-кого си. Останки могат ли да почиват? Когато един кораб се счупи, може ли едно парче от кораба да почива? Може да почива само едно разумно същество, което се е свързало с Бога, разбрало е Бога и вижда законите. Само това същество почива, а нашите останки, нашите кости не само че не почиват, но започва – един червей тук ги помръдне, друг червей там ги помръдне, след няколко години пък, друг някой от вашето семейство умре, хайде разровят те, съберат костите ти в една торбичка, пак те заровят. След няколко години пак те разровят, гробарите те побутват със своите лопати – пак те заровят. И след туй четеш: Тук почиват останките на еди-кого си. Това е криво разбиране на нещата. Душата може да почива, само когато тя разбира тази велика жива природа, когато ние живеем с Бога. Казва Писанието: „Бог е Бог на живите, а не на мъртвите“.

Сега, ние сме живи, ние сме в онзи свят. Аз искам да вярвате, че в онзи свят сте вие. Да не мислите, че сте в този свят. Кой е този свет? Вашият свят е свят на заблуждения. Онзи свят, т.е. светът, който ще внесе радост и веселие у вас, трябва да ви направи като удове на този велик Божествен организъм, да чувствате че сте една жива част, една съзнателна част от цялото Божие тяло, и Бог мисли за вас. Какво по-хубаво учение от това? Един пръст съм, и някой път Господ сложи ръката си отгоре ми и казва: „Много хубаво ми служиш, аз те обичам, доволен съм от тебе, ти си едно хубаво детенце, и докато седиш на моята ръка, докато си пръст на моята длан, не бой се!“ Туй е то новото учение! То е основата, която трябва да се тури, и всички ние трябва да бъдем свързани с това ново учение, с тази велика мисъл на любовта.

Някой път някои казват: Вие сте много миролюбиви хора, не воювате ли? Да, и ние воюваме, как не! Ами не е ли по-голяма война това положение, когато бъдеш поставен при следната обстановка, и ти издържиш? За пример, пред тебе вървят двама души, единият от тях изважда револвер срещу другия, свой противник, и иска да го убие. Ти, който вървиш след тях, достигаш ги, хващаш ръцете на този, който иска да убива, взимаш револвера му и казваш: „Не, приятелю, ще скриеш револвера, от тебе така ще стане по-добър човек, отколкото, ако убиеш” . Кой е по-голям юнак от двамата? – Вторият е по-голям юнак. Не е въпросът ние да отстъпваме, не, ние трябва да бъдем герои, да посрещаме всички мъчнотии в този свят, защото и геройство е потребно. Съвременните хора се бият, защото това е една потреба вътре в природата. Хората трябва по някой път да се бият. Това е една необходимост. Има два начина, по който Бог се проявява. Единият начин е външен, и в този външен начин Бог се проявява. Четете в книгата на царете, дето Давид се обръща към Бога и казва: „Господи, от коя страна да нападна неприятеля си?“ И Господ му дава упътвания от коя страна да напада. Когато Моисей прекарваше израилския народ през пустинята, побеждаваше противника си, докато си дигаше ръцете нагоре, а щом отслабваха ръцете му, противникът побеждаваше.

Сегашните хора не питат Господа, да воюват или не. Евреите бяха умни хора, те питаха Господа: Да се бием ли? Господ чрез пророка им каза: „Идете да се биете“. А сегашните християнски народи казват: „По свои съображения, ние сами решаваме, няма защо да питаме Бога.“ Във външния свят, по закона на необходимостта, войната се допуща; и когато казваме, че войната – за нас не е потребна, разбирам, че не е потребна за вътрешния живот, защото той е живот абсолютно без война. Там живеят всички разумни същества, и между тях няма причина за никаква война, за никакъв спор. Ако живеем вътре, няма нужда от война, ако живеем вън, ще има война. Следователно, ако хората не се подчиняват на Бога, на Божия закон, войните ще дойдат, ще се бият. Ако не вярвате, ще отидете на войната. Сега, туй ново учение, тази нова култура иде да ни покаже вътрешните връзки, вътрешната страна на живота, да станем силни.

Да кажем, че два народа имат помежду си спор. Техните държавници не могат ли да изменят нещата? – Могат, и то по два начина: или чрез война или чрез мир. Двама съседи спорите за нещо. Вие можете или да се дадете под съд, или да разрешите въпроса по мирен начин. Новото учение трябва да влезе, да изпъди всички тия духове на размирието, и да внесе правда между хората. Защото, някой казва: „Няма да съдя този човек, за да не ми докара някоя беля на главата“. Да, но това е от страх, не го правиш от страх. Не, ако не съдя някого, то ще го направя от дълбоки съображения, от великия закон на любовта. Питай Господа: Да го съдя ли този или не? Ако ти каже: „Не“, няма да го съдиш, ако ти каже „да“, съди го. Нека го осъдят, да стои 5 години в затвор, и ти тогава ще му кажеш: „Аз много съжалявам, че стоиш затворен тук, донесох ти книги да четеш. Децата ти, наистина, остават сами, но аз ще работя зарад тебе, ще се грижа за фамилията ти, а ти ще стоиш тука, и като излезеш от затвора, ще живеем по братски. Ако искаш пък, ти ме осъди, аз ще вляза в затвора вместо тебе, ще уредим въпроса“. Умните хора могат да уредят всички въпроси. Но казвам сега, онези между вас, у който съзнанието се е развило, имайте предвид едно нещо в ума си, а то е следното: Онзи, който може да ви направи щастливи, то е онази същина, която живее във вас самите, а когато вие имате изблик на тази енергия, ще я дадете навънка, за да не би товарът да ви тежи, да ви причини зло. Когато аз любя някои хора, то е, защото имам толкова много товар, имам много богатство, нося голямо изобилие на гърба си, че съм се изпотил. Срещна някой беден човек, дам му една крина от моето жито, срещна друг – дам му още една крина, срещна трети – също, докато ми остане само една крина, за мене, олекне ми, олекне, и казвам: „Слава Богу, че им дадох. “ Казвам на всинца ви: „И на мене една крина, и на всинца ви по една, и въпросът е разрешен” . По една крина жито на гърба е достатъчно за всекиго! Отсега нататък, този жив вътрешен принцип, който работи вътре в нас, той иде да ни научи. Дръжте си вашите религиозни възгледи! Онзи, който си е православен, нека си е православен. Тебе са те кръстили Иван Драганов, влезнал си в новото учение, какво ти препятства това име? Ти си Петкан Стоянов. Какво ти пречи името? Влез в новото учение! Не е името, което препятства на човека. Носете си името, което ви е дадено! В някои църкви както и в монашеството, имат обичай да променят името. Не е до името ви. Казват: „православен” . Думата православен е много добра. Думата евангелист е много добра. Думата българин е много добра. Думите англичанин, французин, турчин, е много добра. Това не ви препятства. Друго нещо има, което трябва да разберем всички. Ние всинца се нуждаем от онази същина на любовта. Кое сърце не се нуждае от онази топлина на любовта? Кой от вас не се нуждае от онази светлина на мъдростта? Всички се нуждаем от тази топлина, от тази светлина. Кой от вас не желае да бъде любовен, кой от вас не желае да бъде умен, кой от вас не желае да говори истината и да му говорят истината? Това е стремеж на всяка душа. Бихте ли желали на всяка стъпка да ви лъжат? Като те срещна, ще кажа: „Братко, искам да ти се изявя“, а не да ти казвам, че те обичам. Вие сте странен пътник, на 100 врати сте хлопали, и на всякъде ви казват: Няма място! Братко, много съм отмалял, ходих на толкова места, и навсякъде нямаше място. „Заповядайте, в моя дом има едно малко местенце.“ Заведа ви дома си, нахраня ви, дам ви топла вода да се измиете. Това е, което дава новото учение. И на млади и на стари, на всяка една отрудена душа да се даде подтик. Вие сте дошли като пътници на тази земя. Предназначението ви е велико, не се обезсърчавайте! Турете кръст на вашите противоречия, но не ги забравяйте, помнете ги! Някой се оплаква, казва: „Ти вчера ме обиди“. Как? Обидих ли те, по какъв начин? – Ето на, на ръката ми ми направи една голяма рана. Ти ме удари по ръката, и виж каква голяма рана ми направи. Тъй ли? Аз съм готов да поправя грешката си. Аз имам знания, владея туй изкуство. Чакай! Изваждам шишенцето си, туря от този еликсир върху раната измия добре ръката, и след 20 минути раната заздравява. Сега доволен ли си? Дай да ти целуна ръката. Извини ме, аз съм направил една погрешка несъзнателно. Друга някоя погрешка, друга някоя обида има ли сега? – Няма. Срещна друга някоя сестра. Обидих ли те с нещо? – Я виж каква рана си ми направил! А, много съжалявам, чакай, аз ще я поправя, ще я излекувам. Заемам се, и я излекувам. Друга рана има ли? Няма. Навсякъде тъй ще постъпя. Това е новото учение! Всички тия рани от сърцата ви, от умовете ви, ние трябва да ги извадим, да извадим шишенцето с този еликсир, и да кажем: „Братко, извини, аз не знаях, че толкова време си страдал, че съм ти създал толкова обиди!“ Извадя от този еликсир, туря го на раната, и казвам: „Втори път ще бъда много внимателен” . По-хубаво учение от това има ли? Така да живеят помежду си мъже и жени, така да живеят дъщери и синове, слуги и господари. Но тук, на думи, много лесно става, лесно го направих, обаче, това е едно изкуство, за което, за да се приложи, векове се изискват. Ние имаме една окултна школа, имаме начини, методи, и щом дойде Учителят, ще ги приложим, тъй както музикантите прилагат правилата в музиката.

И аз съм уверен в едно нещо: Този пръст (Учителят дигна показалеца си нагоре) никога няма да напусне своята служба, а щом моят пръст няма да напусне своята служба, и вие никога няма да напуснете своята служба в този велик Божествен организъм, в който сте поставени.

Това е поздравът на новото учение. Извършете волята Божия, осветете Неговото Име, приложете Неговата светлина, и нека Доброто даде своите условия за широки схващания, за приложение на Доброто в живота!

Беседа, държана на 4 февруари, 1923 г., неделя, 10 ч. с.