Словото

КОНКУРСНИЯТ ИЗПИТ

КОНКУРСНИЯТ ИЗПИТ

5 ч. с. Сняг долу от снощи. Меко времето. Изгрев

Нарядът.

Добрата молитва.

Хвалата.

Молитва на царството.

Ще прочета последната част от 11 гл. на Евангелието на Йоана:

В начало бе Словото.

Еднообразието е опасно в живота. По възможност човек трябва да избягва еднообразието в какъвто и да е смисъл. Разправяше ми една музикантка една своя опитност. Тя е следвала при Шевчик. Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо. Ти не си за Бетховен. Той не е за тебе. Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно. Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет. И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен. Замина и майка ми за другия свет. И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен. И предаде ми урока, как да свиря Бетховен. А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие. Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея. Престани да скърбиш за майка си. Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони. Казвам: Почни да свириш Бетховен. И тя казва: Аз започнах.

И в християнството, някой път в ранната възраст ви предават Някои леки неща. Вие сте радостни и весели. Но Бетховен не може да свирите още. Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа. За страданията е предал. Ти не си опитала страданията. Как ще свириш Бетховен? Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата. Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл. Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща. Казваме: Трябва да се живее добре. Е, разбрах, трябва да се живее добре. Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш. Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега. В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не са хранителни. Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят. И да стане яденето вкусно, припържено. И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука. И тогава другата опасност. И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето. И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикват в другия свят. И идва другата снаха. Сега, тя не знае, как да прегорява лука. И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво. – Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука. Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие! И чакала с трепет. Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене! И тя казала, как да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече. Там е сега.

Природата когато иска Някои неща, да ги снеме от дърветата, и тя ги прегорява. Нещо като го прегори на дървото и тя го снеме, и го предлага за ядене. Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят. Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране. Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Казваме: Установен възглед да имаме. Питам като се установи характера на човека, какво остава от него? Че всичките хора имат установени характери. Какво става с тях? Заминават за другия свят. Който замине, там за някакъв чин го готвят.

Питам тогава, ако установеният характер е по-хубав, защо старите хора не са доволни от старостта си, а пък облажават младите, и искат да бъдат млади. Защото младите хора не са установени, той е зелен; а при това винаги старият човек въздиша, и казва: ония младите години, колко беше весело и радостно. Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите? Аз ще ви попитам – на първото място да седнеш или на последното място да седнеш? Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед. Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета? Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището? Като излезеш е последното. Първото е като влезнеш в училището. Но си на последното място – в началото си. А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така. Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място. Ако много знаеш, вземаш място най-отпред. Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо? Той никому не турга 6-рка. Той казва: Аз шесторка тургам само на себе си, на всички ученици тургам 5. Никой не може да знае предмета, както аз го зная.

Следователно, как ще му турна на един урок 6? Защото не е само да се определи от един урок. И 5-рката е хубава. Петорката показва, че доста хубаво е работил. 5-рката е сърп. Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш. А с 6-ката ти можеш да биеш хората. Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата. Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 – рка? И тогава ще се разделят на партии. И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен? Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трябва да се учи. И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място. По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място. Ще се учиш. Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не. Човек има около стотина способности и чувства. Не са всички еднакво силни в чувствата. Не са всички еднакво силни във вярата. Някой път вие мислите за вярата. Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит. Някои хора имат много слабо развит органът на вярата. Затова вярата им е слаба. Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито. У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита. Казваш, че имаш вяра. Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра. Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му. Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица. И като стане специалист, и като даде един концерт, той за 10 години ще се осигури. Ако знае как да пее.

Та сега ние всички искаме да бъдем благоугодни на Бога. Е, как можеш да бъдеш такъв? Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд. То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш. И милосърдието, милосърдният човек е пръв. Защото милосърдието е отпред на главата. А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен. Честността е отзад. Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен. В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си. Децата са много майстори за това. Понятието за честност е слабо у децата. Старият човек като наближи да умира, той става честен.

Той казва: Трябва да бъдем честни хора. А младите – виж, милосърдни са децата. Дели хапката си. Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава. – Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера. Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите? Няма да ги сади. Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъв е този морал. Ама сегашния морал какъв е? Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър? Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лук? Във всички ви има една характеристика. Дойде някой, ще почне да се укорява. Казва: Не съм добър човек. Аз го слушам. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам. Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука. Казвам си, че как го е научил той това? Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане. Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки. – Че как ги правиш? Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата. И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука. Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи. И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям. И станах добър човек. Не страдам вече. А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне. И ние сега седим и защо грешим? Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък. И сме турили Божествена табела. Искаме да бъдем съвършени по човешки. То е невъзможно. Ти напусни пържения лук. Не трябва пържен лук! То е човешка работа. Даже не трябва никакво варене. Суров лук яж! Той е сто пъти по-хубав отколкото пържения.

Та казвам, всичките ни погрешки произтичат от вярата ни в човешкия порядък. От там произтичат. Ти искаш да бъдеш честен. То е човешка работа. Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде. Казваш, тия пари ще ги платиш. Но честността показва сиромашия. Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли? Не, с кое ще заместиш? Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд. Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе. Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци. Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко. Казва някой: Повярвай. Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят. Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш. Щом не мислиш, никаква вяра не може да има. И после казвам, сега във вас, думата „честност", вие я свързвате, в честността вмъкнаха вече един елемент, тя е едно нещо, но справедливостта е друго нещо.

Трябва да се прави разграничение: Справедливостта е едно нещо, а честността друго нещо. Вярата е едно, а Надеждата е друго нещо, и Любовта към Бога, пак е друго. Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност. Нямаме една ясна представа за нещата. Та и сега тези сестри, неразбиране имаме. И в старо време и сега все говорим за другия свет. Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим. Е, коя е причината, че тъжим? Мария /От Евангелието – тази глава/ казва на Христа: „Господи, ако беше Ти там, нямаше да умре брат ни, но понеже Тебе Те нямаше там, той умре". Христос й казва: „Ако вярваш, не е само за последния ден, и сега може да стане възкресение".

Та казвам, аз ви говоря за една опитност: Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък. Има нещо, което ви смущава. То е човешкото. Това трябва да го знаете. Щом си в Божествения порядък, там има изобилие. Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари. Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде. Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде. Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там. Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там? – Не може. Нямаш. И да искаш не можеш да дадеш. В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават. И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи. Вярата е закон в Божествения порядък. И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра. Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш. Ти благоугоден можеш да бъдеш. А за да служиш, трябва да имаш Любов. А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш. Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме. И не можем добре да служим, ако Любов нямаме. Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога. Щом е слаба вярата ти, не можеш да бъдеш и благоугоден на Бога, и на хората не можеш да бъдеш благоугоден. А щом нямаш надежда, няма да знаеш как добре да постъпваш.

Та казвам сега, на всичките съвременни хора. Има три неща: Любов за служение, вяра, за да бъдете благоугодни (на Бога), и Надежда, – да знаят как да постъпваш добре. Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът. Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия? Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка. Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща. Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща. Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка. И ние с нашето знание, ако идем при една комисия в другия свят, най-малко сто години има да чакаме, за да ни вземат за кандидати. Да влезеш да свириш в един Божествен оркестър.

Та двама китайски мъдреци се състезавали. Та ги изпитал един беден човек. При първия мъдрец той ходил 99 пъти, и той все му помагал като че за пръв път отивал. А при другия мъдрец като отишъл 19 пъти, той му казал: Прекали го. И Бедният му казал: Ти не си толкова мъдър, колкото другия. Аз 99 пъти ходих при него, и той не ми каза, че го прекалих, а при тебе като дойдох 19 пъти, ти казваш, че аз го прекалих.

Та всички вие сте като китайския мъдрец при 19 път казвате: Прекали го вече! Аз не ви казвам, ние в себе си казваме. Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече. В себе си казваш това. Аз не говоря за онова. Това е човешкото естество. Казваш: Прекали го малко. Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи. И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме! Казва Господ: За какво да те помилвам? Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли? Аз считам препържения лук… Сега, запример, аз как гледам на нещата. Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани. Много одумничество има у тях. Постояно ми казват. Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се. Че тъй, за кореспонденти се готвят. И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни. Като одумваме един човек, ние го правим знатен. Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен. Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани. И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато. Злато ставало всичко. Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов. Че Йов се освобождавал от червеите, а те имали злато. Та нашите червеи, които ни безпокоят, като дойде някой просяк, дай му едно червейче.

Сега важното е, че трябва да се учим да превеждаме. Трябва ни една наука за превеждането. Нали в математиката има ред правила за превеждане на разните дроби към еднакъв знаменател. Трябва да имаме една основна мярка.

И тогава мярката е такава: Всякога когато правиш нещо, и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога когато правиш нещо, и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък. Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия. Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък. Туй са порядъци, това са полюси. Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване. Трябва да има едно истинско забогатяване в света. Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така. Казва: Аз не искам това. Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин. Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда. ТЕ са сиромаси. Казват: Ние ще спечелим сами богатство.

Та сега и вие всички трябва да се откажете от всички ония лъжливи възгледи на живота, които ви свързват с човешкия порядък на нещата. И ви внасят нещастия в сегашния живот. А да се свържете с Божествения порядък. И туй е най-лесното.

Сега на мене някой път някой ми каже: Ама ти не си толкова добър, колкото говорят хората за тебе. – Е, казвам, да излезем на КОНКУРС, нали аз с тебе? Да излезем на конкурс, няма нищо. В какво седи, че хората за мен мислят добре? Каквото хората мислят, то е тяхна работа. Нямам нищо против. Аз какво може да мисля за мене? То е моя работа. А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа. Сега аз искам да имам мнението на Бога. Най-първо какво Бог мисли за мене. После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене. Но вземам какво Бог мисли за мене? И виждам аз дали съм прав. После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене? И ако някой човек намери нещо вярно, казвам: Прав е този човек. Много пъти седя и казвам: И аз да съм, така ще мисля.

Тогава и аз по някой път си правя джумбюш. Дойде някой при мен и иска пари назаем. Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода? Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода? Казва: Няма ли някой, който да донесе вода? Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари. Аз нарушавам своята чест. Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари. А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш. Пък ти се свениш тук за вода да донесеш.

Та ще се съпоставите на една самокритика: Турете си Трите Правила: Какво Бог мисли за вас, и вие какво мислите за себе си, и какво мислят вашите ближни за вас? Това са три неща, които ще внесат едно вътрешно разнообразие вътре в живота ви. И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие. Аз зная човешките възгледи. Доброто мнение на хората всякога може да имате. Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър. Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе. Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение. И прави са. Направи на човека една малка услуга, този човек е доволен.

Сега най-голямата мъчнотия в живота е, човек да угоди на себе си. Няма по-мъчна работа от това. И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си? Ти си недоволен от хората. Но туй недоволство е от самия тебе. Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен. Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича? Каква е мярката на Любовта? Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш. Тук се изисква голямо изкуство. Не знаем мярката на Любовта. Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо. Защото ще изкараш пръста навън. Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята. Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода. Аз от Тях съм се научил. Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода. От тук-от там полива. Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук – от там полива. Аз съм ги наблюдавал. И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя. Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам. Малко капвам. Той изведнъж иска да му налея. Полея на едно място, после на друго, и пак гледам. Аз от тази жена съм научил така да правя. И в края на краищата той е един много добър метод. И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода. Аз съм доволен от себе си. Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка. Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка. И 12 коша събраха. Нищо да не остане. Така хубавите работи в света трябва да се събират.

Сега при мен като дойде някой, аз виждам един човек, който много обича да одумва. Вие казвате: Лош човек е. Много добър човек е този, който одумва. Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва. И в единия и в другия случай той ще разправя. И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася. Та казвам, много добър човек е този. Ама че Господ защо търпи дявола? От вашето гледище, защо го търпи. Че без да иска дяволът разнася доброто в света. И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата. Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря. Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка? Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха. Един ден идва при мене, казвам: Защо седиш зад джамовете, та се мъчиш? Че той ми разправя, казва: Не зная, хванала ме е една кашлица, че ме безпокои, та излизам от вънка, да не безпокоя другите.

Казвам, прав е човекът. Питам го можеш ли да чуваш нещо? – Е, долавям нещо, тъй като си мърдаш устните все долавям нещо.

И тъй, всякога подържайте Любовта в служението; подържайте Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога, и подържайте Надеждата си в постъпките си. Защото всяка добра постъпка усилва Надеждата. А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата. Благостта усилва Вярата. Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си. А за да усилиш Любовта си, служи! Туй е сега, за да може Любовта да се прояви. И Вярата и Надеждата трябва да употребявате. Това е едно практическо приложение. Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни. Едно практическо приложение в живота. Това са новите неща. Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите. И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога. И в Надеждата, да бъдете – добри в постъпките си. И конкурсния изпит ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили? Значи, каква е Любовта ви? После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бъде за вашата вяра. Каква е вашата вяра? И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни? Как сте постъпили спрямо тях? Значи, каква е вашата Надежда? Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете. Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят. И да може да живеете там колкото време искате. И да си излезнете, когато си искате. И да дойдете на Земята, когато си искате. А щом тия три неща не са турени, не сте ги придобили, тогава ще останат там на особено мнение, и ще ви държат на вратата. Аз вярвам сега, че всички вие тия три неща ще ги турите, и вие ги имате пред вид.

За усилване на Любовта си, усилвайте служението си; за усилване Вярата си, трябва да усилвате благостта си; за усилване на Надеждата си, постъпвайте добре.

Някои искат да им се даде един метод. Ето го: Постъпвайте добре за Надеждата си! Мисли добре за Вярата си; служи добре за Любовта си! Туй са начини за усилване тия чувства. И тогава животът става сладък и по-весел.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека!

На поляната направихме всички упражненията си!

6. 30 ч. с.

11-то Неделно Утринно Слово, държано на 14. 02. 1937 г.

Категории