КОНТРАСТИ В ЖИВОТА
„Добрата молитва“
Ще ви прочета само 11-и стих от 28-а глава на Матея.
Защо човек трябва да живее в живот, защо трябва да учи, защо трябва да спи, защо трябва да яде, защо трябва да умира? Това са все въпроси, на които човек все трябва да даде някакъв отговор. Защо трябва да живее, то е един личен въпрос. Преди да е започнал човек да живее, къде е бил?
Пишете тогава върху темата „Преди да е започнал човек да живее, къде е бил?“ Тогава има друг един въпрос. Какво допринася сегашният живот на човека? Всеки един човек има стремеж. Вие сте млади. Преди вас други са били млади и са остарели. Един ден и вие ще остареете. Какво допринася младостта и какво допринася старостта? Млади сте били, невежи сте били. Стари сте били, учени сте били. Като невежа млади сте имали условия, когато нищо не знаехте, имахте условия да живеете. И направихте много работи, все глупави работи. Като стар много знаехте, и пак умряхте. Нищо не можахте да направите. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младите са невежи в живота. А старите са невежи в смъртта. Следователно младите пожънват последствията и старите пожънват последствията.
Фиг. 1
Представете си, че аз ви туря числото 6 в дадения случай представя човек. Допуснете, че този човек умира, какво ще стане с него? Ще изкопаят гроб и ще го заровят и ще се свърши всичкият въпрос. -6 стар и +6 млад . С кои числа бихте желали да оперирате? Единият е стар, другият е млад. При умирането по-малки разноски ще имаш. Ще платиш за изкопаването на гроба, ще платиш на гробаря, ще дадеш едно угощение на околните и прочие. Разходите отначало ще бъдат много големи, а после – много малки. На умрелите ще полееш малко вода, половин кило вода. Това струва един грош. Ще му вземеш за 10 стотинки едно цвете и ще му туриш като китка. А числото 6+ е детето, което се ражда. Отначало има малки разноски, но колкото става по-възрастно, той има повече разноски. Числото 6+ има много претенции, а числото –6 иска само един гроб, един ковчег, иска няколко души свещеници, няколко хора да му държат една надгробна реч и се свършва въпросът. А пък +6 иска слугиня около себе си, пелени, всеки ден три пъти да му готвиш и през вечерта плаче, заповядва. След това иска да то пратят на училище, иска професори, иска музика. 6+ навява воля навсякъде на хората всичките му желания са неизброими на числото 6. И досега числото 6+ не е могло да се задоволи.
Мъдрите хора създадоха мъдрия човек в света. И той не е могъл да се задоволи. И небето се е намерило в чудо, и тогава те мислили, мислили и измислили смъртта. Започнал той да остарява, и тогава младият като не се задоволява, пращат му смъртта. Но най-напред смъртта не иде така. Тя иде дегизирана като стар мъдрец. Примамва. И младият казва: „Аз, като остарея, ще направя нещо умно. И като остарея, казва, не е като в младините. Предпочитам да умра.“ По какво се различават смъртта от животът? В живота нещата се събират, а в смъртта нещата окапват. В живота плодовете зреят, а в смъртта гният. В смъртта имаме един обратен процес. Аз смъртта вземам като общо понятие. За пример едно желание умира. Едно чувство умира. Тогава и доброто умира, и злото умира. Доброто умира и оживява. Злото, и то умира и оживява. Вие ще кажете, че доброто никога не умира. Тогава как е възможно животът да умира? Животът умира ли? Животът умира в следния смисъл. При умирането животът изчезва, временно изчезва. В едно място животът престава да се проявява. Животът на едно място може да спре. Смъртта е един процес, който има отношение към живота.
Теоретически какво нещо е смъртта? Всеки от вас може да я чувства. Това, което постепенно те ограничава, то е смърт. Всяка една болка е предвестник на смъртта. Всяко едно недоволство на човека е предвестник на смъртта. Всяка лоша мисъл е постъпка е предвестник на смъртта. Всяка лоша постъпка е предвестник на смъртта. Всяко едно мъчение, всяка скръб, всяко страдание, все са предвестници на смъртта. И обратното е вярно. Всички онези хубави чувства, хубави мисли са предвестници на живота.
Сега може да философствате, че страданията са необходими в живота. В какво отношение са необходими? Когато казваме, че са необходими, В каква насока са необходими? Всяко страдание е необходимо, за да те спре, за да се върнеш към онова, което не е страдание. Страданието има смисъл дотолкоз, доколкото трябва да ти покаже, че не трябва да страдаш. Когато се прояви в тебе страданието, то е; за да се появи у тебе желание да дадеш това, чрез което няма да добиеш това, чрез което няма да страдаш. Трябва да добиеш желание да живееш в един свят, дето да не страдаш.
Представете си, че страданието прилича на едно дете, което свири на цигулка. Целия ден издава неверни тонове с цигулката. Каква е целта на това упражнение? Целта е цигулката да издава правилно тонове, хубави тонове. В това дете има усилие. Защото чрез тези дисонанси, които са и нему неприятни и му причиняват страдание, постепенно в него се заражда желание да се освободи от невярното. Аз наричам неверните неща страдание. Та чрез тях да дойдем до онова, което е вярно. Казвате – трябва да се мъчим. Ако мъчението може да те доведе до онова, в което няма мъчение, тогава ще вървиш към целта. Доброто към какво трябва да те доведе? Доброто е път за живота. Ако доброто не е път за живота, то тогаз самото добро няма смисъл в себе си. За нас доброто е отвлечено вън от живота, няма смисъл. Доброто е дотолкоз добро, доколкото може да те доведе до живота, и тогава то седи като едно правило в нас да ни показва посоката, правилната посока в живота. Това, което всякога показва посоката в живота, е доброто. Това, което ни отдалечава от живота, е злото в света.
Следователно злото води към смъртта, а доброто води към живота. И двете сами по себе си отвлечени, нямат никакъв смисъл. Психологически съвременните хора разискват въпроса, дали трябва да се живее добре. Ние живеем добре, обаче при все това умираме.
След това казвате – той умря, отиде в онзи свят. Ако е отишъл в другия свят, тогава е добре. Но ако никъде не е отишъл, тогава? Ако онзи скъпоценен камък е отишъл в някой прах, тогава? Да кажем, аз съм изгубил един пръстен и ако този скъпоценен пръстен е отишъл на един по-благороден пръст от моя, това е на мястото си. Но ако е паднал в калта някъде да го тъпчат целия ден, тогава какво е добил? Един скъпоценен камък върху човешкия пръст представя нещо. А когато не е там, той губи. И ще изгуби всичките си качества, когато по-дълго време е вън от пръста на човека. Така че има неща, които вън от живота губят своята стойност, която съдържат в себе си. Или казано другояче, те нямат условия да се развиват.
Следователно онова, което ни радва в живота, е, че ние един ден ще се избавим от ограничението на смъртта и ще влезем в живота, дето няма смърт. А сега което ви радва, то е преходно. Вие не се спирате, че един ден ще умрете. На човека не му се вярва това. И действително той няма защо да вярва. Защото той е умрял и без да вярва. И без да вярваш, пак ще умреш. И като вярваш, ще умреш и като не вярваш, ще умреш. И като вярваш, ще живееш и като не вярваш, пак ще живееш. Те са относителни неща. Вярваш, да кажем, че еди-кой си човек говори истината. Доколко е истина, то е въпрос.
Например, който разбира тия числа: – 6 и+6, той знае какви са качествата им. Питам тогава, – 6 може ли да изпълни задълженията, които ти е дало? Не може да ги изпълни. +6 може ли да ги изпълни? Има възможност да ги изпълни. Но сега както поставихме въпроса, аз разглеждам един философски въпрос, който ви интересува толкоз, колкото философията на някой философ. Той говори за натоварените коне и той върви с тях и им казва, че трябва да работят. Но те са натоварени. Той им разправя за света, за небето, за слънцето, за онази култура, която съществува, за къщите, за хората, за университетите, за онези великите задачи и пр. И им казва: „Разорахте ли?“ Какво ще кажат конете, кажете ми. Те ще кажат: „Какво ни интересува нас тези работи. Какво ни интересува – 6 и +6.“
Някой лекар ще отиде при болния. Болният постоянно се оплаква на лекаря. Нека да му даде живот, да го избави от смъртта. Лекарят си казва: „Аз те лекувам, но един ден смъртта ще дойде, ще те задигне, пак мене ще задигнат.“ Лекарят казва на болния: „Ще живееш, няма да умреш.“ И болният вярва, че няма да умре. Но се случва, че в случая не умира, но на втория ден може да се случи да умре. И лекарят се чуди защо е умрял. И му направи една дисекция. И казва: „Той не щеше да умре, но стана разрив на сърцето, дробовете му се развалиха, развалила се е пищеварителната му система.“ Утешава ги той сега. Казвате: „Защо умря?“ Пукна му се сърцето. Това са утешения сега. Турците имат една поговорка. Източните философи обичат философията, не обичат много да дрънкат. Един източен философ, след като му говориш много дълго време, ти казва: „Е, какво трябва да се прави? Какво му е чайрето?“ Един българин казва: „Какво трябва да се прави?“
Всичката тайна е в тези тайни: –6 и +6. Минуса аз мога да го съживя. Как? Ще го оженя, нищо повече. Плюсът – това е женитбата. Като ожениш този мъртвия, го възкресяваш. Като му туриш една линия отгоре, този мъртвият излиза от гробищата навън. Но същевременно това показва и страдание. Вие имате едно зрънце, очаква го смърт – да го клъвне някоя птица. На пътя го очаква явна смърт от някоя птица или мравка, или какво и да е друго животно. Но аз вземам това зрънце, турям го в пръстта, обвивам го, покривам го и няма да се мине дълго време, и в това зрънце ще се яви животът. Следователно в този смисъл страданията – това е малко пръст, която се туря, за да се избави това зрънце от смъртта. В това отношение страданията имат смисъл и ако не е така, страданията нямат смисъл. Доколкото страданията те подтикват към живот, дотолкова имат смисъл.
Ние разглеждаме числото 6 и другите числа като самостоятелни числа. Но аз те питам: „Откъде сте дошли?“ Например един пристига в хотела и вие го питате откъде иде. Той казва – от еди-кой си град, от еди-коя си държава. Учителят пита детето: „Откъде идеш?“ Детето казва. Вас ви питат откъде идете. Преди да дойдете на земята, били сте на слънцето. Вие имате една идея, и вас ви е страх да си кажете идеята. И тогаз играете една роля, както едно време истината в света. Хората като не обичали истината, тя се криела зад вратата и като измъчвали някого, той казвал: „Има ли истина в света?“ И тя казвала: „Тук съм, тук съм.“ Истината сама по себе си не е в сила да оправи света. И правдата не е в сила. Ако правдата може да оправи света досега, светът би се оправил. Правдата и истината са в сила дотолкоз, доколкото влизат в човешкия живот. Но вън от човешкия живот не е все едно, ако туриш кибритена клечка до дървата. Тя няма да произведе никакъв резултат. Но ако я запалиш, тя ще произведе резултат.
Всяка сутрин, като станеш – животът седи от безброй клечки, и сутринта като станеш, ще цъкнеш най-напред, и ще живееш целия ден – от сутринта до залеза на слънцето. Втория ден пак ще цъкнеш. И когато цъкнеш и се запали кибритената клечка, тогава си щастлив. А ако тя не се запали, тогава целия ден ще бъдеш нещастен. Но на един ден само една клечка се запалва. Същата клечка на втория ден не може да ти служи. За утрешния ден не можеш да живееш днес. Какъв ще бъде твоят живот утре, това е въпрос. Да допуснем, че днес времето е хубаво. Ти ще ходиш облечен в тънки дрехи, но утре веднага се изменят климатическите условия и вие с вашите тънки дрехи ще бъдете неразположени, ще се свиете, ще търсите къща да се приютите, ще търсите вълнени чорапи, обуща и т.н. Няма да търсите слаба храна, но мазна храна, мазнини.
Това трябва да го пренесете в истинския живот. Съвременните окултисти говорят за известни постижения. Има правило за постиженията. Природата ги е дала. Един има правото за постижения като музикант, друг – като архитект, а трети – като учител. Хиляди, милиони занаяти има в природата. И човек, като хване едно занятие, може да има успех. Но трябва да намери за какво занятие трябва да се захване. В областта на природата – тя изисква да имаш едно изкуство. Природата не обича никога празните хора. Празният човек като влезе в нейния свят, тя го интернира. Щом направиш най-малката погрешка, тя ще те интернира на общо основание. Ти казваш, че живееш 6 живата природа.
Аз ще ви приведа един психологически факт, много близко до вас. Много пъти питате кои са били подбудителните причини, за да реши човек. Аз не разрешавам този въпрос, но аз поставям въпроса в нова форма, в сегашна форма. Вие сте баща, имате едно дете родено като ангелче, разумно дете, отлично дете. Това дете е ангел. Майка му го обича, трепери над него, но един ден това дете си позволи да излъже майка си. Това дете не е ходило в света навън и това дете казва вкъщи една малка лъжа. И този ден какво става? Като хване майката тази малка лъжа, майката вече го изпъжда из своя рай. Това дете може да живее вкъщи, но тя си казва: „Излъга ме това дете.“ И тя го изважда из своята мисъл, туря го отвън и взема тоягата и казва: „Кой те научи да ме лъжеш?“ И като го нашари хубаво, го изпъжда вън от рая. И това дете не е вече в рая на майка си и на баща си. Тоягата седи като закон там. И детето се чуди, и то не знае как е станала тази работа.
Коя беше змията, която го съблазни? Майката е направила сладко от плодовете на дървото. Майката е давала на детето. Но майката е турила сладкото в едно гърне и казва: „Няма да бъркаш в това гърне.“ Тя е излязла и детето поглежда към гърнето и казва: „Няма да ям, не.“ Но пак дойде при гърнето. Приближи се, дигне гърнето, вдигне капака, извади похлупака. Майката, преди да тръгне, го е теглила и като се върне, пак го тегли. Вижда тя, че гърнето е изгубило своята тежест и казва: „Защо гърнето е олекнало?“ Защо гърнето ѝ е разместено? Защо тя вижда, че е разместено? Детето казва: „Мамо, не зная.“ А то знае, то е бутало гърнето и е взело сладкото. И като го нашари майката, като дойде законът, то казва: „Аз взех.“
Това са психологически моменти. Това е драмата, която става в нашия живот. Човек съгреши някой път пред себе си. Направи човек погрешка, и той е извън рая. Значи има едно Божествено начало в човека и това Божествено начало те нашари хубаво, като направиш една погрешка. Ти си извън рая. Това начало те погледне, изпитва те. Казва: „Излъга ме.“ Това е майката, подсъзнанието вътре. Защо детето може да не каже истината още когато идва майката. Защо да не каже: „Мамо, ще ми простиш ли, аз бутнах гърнето.“ Защо излъга? Никой не е могъл да даде отговор на това. И в самовъзпитанието на човека седи следният факт. По два начина човек може да се изправи. Ако ти не казваш истината, майка ти ще намери погрешката и ще дойде законът и отношенията между тебе и майката ще се изменят. Любовта пак ще си остане, но нейното отношение към тебе ще се измени. И тя ще знае, че това дете, което тя е обичала, ѝ е казало първата лъжа. Детето имало едно желание, което е много по-силно, отколкото желанието да слуша майка си. Следователно това дете обича гърнето в дадения случай повече, отколкото обича майка си.
Следователно между две същества, между два предмета, при полюсите на любовта плюс и минус се раждат грехът и страданията. Грехът и страданието се раждат, когато има борба между любовта към Бога и любовта към света. Светът това е гърнето. Ти се изкушаваш. Ние казваме: „Нямаме ли право да вкусим от гърнето?“ Нямаме право. Не всичко човек трябва да вкуси. Има нещо, което човек трябва да вкуси, но има нещо, което не трябва да вкуси. Всяко нещо на своето време. Има неща, които могат да се вкусят. Защо ще вкусиш едно желание през времето, когато то е още стипчиво. Чакай 4-5 месеца, не бързай толкова. Онова киселото грозде защо ще го вкусиш? Чакай да узрее гроздето. Ние казваме – културата и науката ще просветят хората. Как ще ги просветят? Ако съвременната наука ни учи да съградим къщата си хубаво, какво ще ни допринесат къщите? Ще ни помогнат при студа. Науката може да ви помогне за дрехите, за обущата, за много работи може да ви помогне. То е външната страна. Но има и друго, което е необходимо за човека, а не само в едно отношение.
Аз съм привеждал примера за магарето и солта. То било натоварено със сол и като се потопило в реката, през която минавало, солта се стопила. И товарът олекнал. При солта магарето е било умно. Но веднъж било натоварено с вълна, и пак се потопило в реката. При вълната направило погрешка. Като се потопило, не е могло да се освободи. Онази наука, която ни разтоварва от солта, е на мястото си. Нека се осоли водата, но когато магарето се потопило във водата и наквасило вълната, тази вълна не може да се преде. Солта да се стопи във водата, това е в реда на нещата.
Вие може да приведете примера с магарето и солта. Вие можете да приложите този въпрос на магарето в своя живот. При лошите астрологически аспекти ще имате минус. Минусът е при лошите аспекти на Юпитер с другите планети. Отде се родиха тия астрологически аспекти? Да допуснем, че слънцето е във възходящи или низходящи знак. Какво влияние упражнява слънцето във възходящ или низходящ знак? Ако посеете едно семе през пролетта или го посеете в началото на есента, ще имате различни резултати. Един аспект се отнася към времето. Лошият аспект означава лоши условия, но трябва да се знае един аспект какво влияние упражнява.
Да допуснем, че върху човека имат грамадно влияние Сатурн и Луната. Какъв ще бъде човешкият характер в лошите аспекти? Човек ще бъде мрачен, болен, ще има въображение, ще преувеличава и от страх ще умре. Сатурн ще му даде всичките условия за хилаво тяло, а пък месечината ще тури нещата на кино. И ще ги увеличава, че човек от страх ще умре. Месечината, без да иска, ще го умори от страх. Месечината има предвид да му помогне, тя иска да го събуди към дейност, а пък Сатурн като му е турил лошите условия, той ще иска да събуди неговата енергия. А човек не иска да живее в тия лоши условия: „Не искам да живея при лошите условия, предпочитам да умра.“ Тогава при тия две влияния, при този лошия аспект коя планета трябва да турим? Може да турим Слънцето и Венера. Слънцето казва едно, Венера казва друго. Венера без слънцето не ходи, защото Венера, която е тръгнала, все при Слънцето ходи да пали свещта си. Запали свещта си, тръгне навсякъде и на път е по-добре, но някой път е шегаджия, че запалва и плевнята.
Казвам, има едно ново направление в съзнанието. У всинца ви трябва да се зароди това ново съзнание. Докато не дойде новото съзнание в човека, той не може да се повдигне. При старото съзнание веднага човек да се повдигне. То е стара дреха. Всинца вие се стремете да повдигнете у вас новото съзнание. Някой път аз може да ви кажа кои са качествата на новото съзнание. Много пъти вие сте при старото съзнание. Вие го наричате стари привички, атавистически навици. При новото съзнание се изключват всички възможности за спънка, ще имате здрав организъм. При него са изключени всички болезнени признаци. Една птица по-лесно може да измени своите условия за живота, отколкото едно млекопитающо. Тя може да прехвръкне и да отиде при добри условия. Един разумен човек, който разбира законите на природата, много лесно може да се справи.
Минава едно куче покрай един кон и му гледа букаите. Казва му: „Какво са ти направили, че са ти турили букаи?“ Конят казал: „Господарят не иска да хойкам, че ми ги е турил.“ Кучето казало: „Защо не си направил краката тънки, че да не може да ти ги турят?“ Огледал се конят и казал: „От дядо си ги получих такива.“ Кучето върби и среща един вол. Казва му: „Защо ти туриха този юлар?“ Волът казва: „Свърза ме господарят.“ Защо са ти турили рога?“ „За да се браня.“ Кучето казало: „Ако нямаше тия рога, можеше да се изхлузиш от юлара.“ Кучето си казало: „Аз не съм глупав като коня и вола, не турям рога.“ Но един ден конят поумнял, освободил се от букаите. Гледа, кучето вързано със синджир. Казва: „Много ти благодаря, че ми показа как да се избавя от нещастието. А какво е твоето нещастие с тази гривна?“ Кучето казало: „Нашият господар намери цаката – за врата ми ме хвана. Моята глава е по-голяма, отколкото врата. Сега там е моето нещастие. Трябваше да направя моята глава по-тънка, за да мога да се изхлузя.“
Това са символи сега – краката, главата, букаите и т.н. Дотолкоз, доколкото сегашното знание води човека, както вярват сега окултните науки в Запад и на Изток. Има една страна. Науката води човека в една много опасна област. Най-първо ти трябва да изучаваш условията, онези необходимите качества, елементите, които животът съдържа. И мъртвата материя, и живата материя, и силата, и мисълта, и желанията, и постъпките, които съществуват, и те си имат плюс и минус, положителна и отрицателна страна. Непременно човек трябва да проучва живата природа – и там има една вътрешна страна. Някои от младите ми казват: „Покажи ни сега.“ Мога да ви покажа.
Една млада мома нямало какво да прави. Тя била красива, седи и е замислена. Казва: „Каквото и да правя, лоши са условията, дотегна ми да ходя да шетам, не ми се живее.“ Среща я един и ѝ казва: „Не ти трябва да шеташ, но играй.“ И тя запява, затропва. Банкеринът казва: „Утре пак да ми затропаш.“ Минава един стар дядо и казва: „Дъще, какво става с тебе? По-рано ми се оплакваше.“ Той бил беден, просяк. Тя казва: „Тръгна ми работата.“ „Как?“ „С тропане.“ И той отишъл да тропа. Той казва: „Не върви.“ Момата като тропа, на място е, а дядото друго трябва да направи, не върви с тропане.
Та казвам. Научните методи на старите и на младите са диаметрално противоположни. В един случай ти може да употребиш един метод, в друг случай
друг метод. Затова умният човек трябва да употребява всяко нещо на своето място. Игрането е много хубаво положение, здравословно положение, отколкото момата да шета в някоя кухня. По-добре да играеш, отколкото да седиш в кухнята. Това е за момата, а не и за стария. Какво трябваше да прави дядото? Как да превърне това състояние? Нека да каже идущия път в дадения случай какво трябва да направи дядото, за да му тръгне работата.
„Отче наш“
Осма лекция на Младежкия окултен клас, 11 ноември 1932 петък, 5 часа София – Изгрев
