КООРДИНАЦИЯ НА СИЛИТЕ
VI година (1926-1927)
Тридесет и първа лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 8.V.1927 г.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
Размишление
Всички сте изучавали математика. Това е координация на силите. Туй е една от най-сложните системи – да си координиран. Аз вземам думата координиране за разумните сили в живота. Кръговете – това са възможности. Всеки един кръг представлява една форма, която известни разумни сили са координирали (Фиг. 1).
Фиг. 1
Следващият кръг е разделен на две равни части. Едното – положително полушарие, другото – отрицателно. После, и всяко едно полушарие има два знака (+ и –). Къде е положителната страна в малкия кръг, къде е пролетта, къде може да е Меркурий положителен?
Отговор: Дясната част на кръга е + (плюс).
Ако разделим кръга на четири части, тогава имаме това: дясната част е положителна. Ако вземем горната част – пролет и лято: горната е положителна, долната – отрицателна. Това е философията на живота. Когато Слънцето е отделяло всички тези възможности, всички тези планети – при какви условия са създадени? Нептун – когато Слънцето е създало Нептун, какви са били условията? Когато Слънцето е създало Земята, условията едни и същи ли са били? Значи различават се. Тук са условията, при които се е образувала Слънчевата система. Тази слънчева система, тези кръгове съществуват и в човешкото тяло. Има известна част от материята, има известни атоми, които трептят с трептенията, които има Нептун. Всяка една планета упражнява известно влияние върху органите на човека. Например Марс върху кои органи действа най-много специално?
Отговор: Управлява цялата глава, понеже Овен се намира под неговото господство.
При сегашното състояние на човека Марс е във възходящо движение. Той не е на зенита си. Коя друга планета има силно влияние, освен Марс? – Венера.
Сега в координиране на органите съществува следният закон: за да се прояви силата на един орган, всички други органи трябва да въздържат своята сила. Ако искаш да усилиш окото си, непременно трябва да спреш малко вниманието от ухото си. Ако едновременно гледаш и слушаш, зрението не може да бъде силно. Някой път пък, ако искаш да слушаш по-добре, ще затвориш очите си. Окото ще изпрати енергията в ухото. Затуй хората сега замижват, когато искат да чуват по-добре. Туй е координиране на органите, взаимно подпомагане. Когато искаш да се концентрираш вътрешно, тогава окото и ухото престават да гледат и да слушат отвън – те се координират вътрешно. Когато този вътрешен орган на съзнанието изпълни своето предназначение, той се координира с тях – изпрати енергиите си навън и окото се отваря.
При вашето самовъзпитание всеки ден ще се наблюдавате: кои органи у вас не се координират. Например някой ходи тъй: клати се – това не е дефект. Туй е едно падане през ред други съществувания. Това изкривяване на органите показва, че нямат никаква координация. По този начин човек, без да иска, ще извърши известно престъпление. Или той си ходи, казва си тъй – с пръста си маха: „Псст!“ Или вземе някоя броеница, или някой върти бастуна си, но тъй лошо, че ако бях учител по фехтовка, щях да го набия. Едно време маймуните, като се повдигаха, носеха своите бастуни. А като станаха хора, като маги взеха да ги носят, като пръчици – тъй, под ръкавите. Аз говоря принципно. Аз ви казвам: не носете никакви бастуни, никакви тояги. Ако носиш една тояга, да е както един овчар – кривака си. Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги. Даже и аз ще хвърля бастуна. С бастун се отвлича вниманието ви. И всички велики философи, всички посветени в древността са ходили без бастуни. Бастун ако ще носите, трябва да го носите съзнателно. Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун. Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуна.
В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея. Сегашните бастуни знаете ли кой ги въведе в света? Не са лоши, те са един добър признак, но като махнеш със своя бастун, ти трябва да знаеш, че бастуна, който го имаш, трябва да го пазиш. Счупи ли се бастунът ти, туй влияе върху твоята воля, ти губиш силата си. Всяко нещо, което носиш в ръката си, ти трябва да го пазиш – изгубиш ли го, ти губиш от силата си. Трябва да имате един бастун толкова гъвкав, да го пазите да го не счупите. Не искам да паднете в суеверие, да идете в другата крайност. Туй е координиране на вашата мисъл. За да имате един бастун, вие имате обич към него. Но никога не носете един бастун по модата. Преди години имаше мода в гимназиите да носят учениците очила и тъй те си даваха вид, че са някои професори. Мода – понеже някои учители носеха очила. След туй дойде друга една мода: всички ученици носеха дълги коси, защото философите носеха такива коси. Вдигна се дълга разправия между ученици и директори. Заставиха учениците да си отрежат косите. Подражанието не е идея. Когато човек има известна свещена идея, трябва да знае предназначението ѝ какво е.
Като дойдете до тази система на координиране, трябва да знаете как са поставени планетите. Всяка една планета е поставена в даден момент в някоя част на тялото и трябва да знаете в живото тяло къде се намира Марс, къде се намира Сатурн, Меркурий, Венера и т.н. Планетите се местят в тялото. Вие ще разбирате тяхното състояние, или присъствието на известни планети, от мислите, които се намират в ума ви в даден момент. Необходимо е например да се яви Марс, понеже ще направи главата ви малко по-обла. Необходимо е например да се яви Сатурн, да упражни влияние върху главата ви, понеже ще я направи малко продълговата. Необходимо е да упражни влияние Юпитер – той ще даде височина на главата. Влиянието на Юпитер върви по радиуса на координатните сили. А влиянието на Марс и Сатурн върви по синус и косинус. Ако влиянието на Марс се увеличава, на Сатурн се намалява, и обратно. Там, където философията престава, започва войната. Когато искаш да се биеш с някого, много мислене не трябва. Англичаните, които са много практични, щом срещнат някого, който ги е обидил, казват: „Господине!“ – едно-две, едно-две – набият се, шапките им паднат, ръкуват се после: „Квит сме вече.“ Няма съд, няма обида. И двамата се набият. Много добре, това е английска черта. И в Америка е тъй. У славяните къде може да има Сатурн своето влияние? – Българинът е отмъстителен. Години минават и българинът държи една зла мисъл – и му търси времето да си отмъсти по един начин. Туй е влиянието на Сатурн – и се вкисва човек. Когато влиянието на Сатурн дълго време се е упражнявало, човек става сух – очите са изпити, носът е сух, тънък, вратът е тънък, вените изпъкват, устните стават черни, човек изгубва своите чувства и всичко отрицава. Той е крайно интелектуален тип, отрича чувствата, а при това този тип, който отрича чувствата, има стремеж към чувствата.
В живота всички трябва да започнете с влиянието на Слънцето. Туй влияние може да съвпада със слънчевия възел и със симпатичната нервна система – и тя трябва да се координира с мозъчната система. Когато се увеличава влиянието на симпатичната нервна система, престава деятелността на ума. А щом симпатичната система се координира с мозъчната, тогава се усилва деятелността на мозъка. Затуй трябва да има преливане между тях: на симпатичната нервна система, свързана с чувствата, и на мозъчната, свързана с мисълта. Между едната и другата трябва да има пълна координация. Щом има такова координиране, тогава може да има координация между костната и мускулната система. Например в ходенето: всички ученици бих желал да се отличавате – да имате едно пластично ходене. Като ходите, вашите движения да бъдат в координация с движението на Природата – и тогава се добива красотата. Някой човек, като върви, харесвате го, понеже пластично върви и така по-малко енергия се изразходва – като се върнете у дома си, усещате се освежен. Зародила се е някоя нова идея в теб, а вървиш дисхармонично: връщаш се у дома недоволен и губиш повече от силата си, понеже не си в координация с Природата.
Първото нещо: ще се стремите да се координирате. Какво струва 5-10 минути, половин час, за да обърнете внимание как ходите? Направете един опит. Извадете часовника, тъй щото крачките ви да бъдат отмерени. Да не прегрешавате нито с половин секунда. Да кажем тъй: една крачка вземате за 2 секунди, а друга – за 3 секунди, за другите няма никакво координиране. Крачките ви трябва да бъдат отмерени. Сега в ходенето се явява някой път известна дисхармония. След като ходите половин час, заражда се един закон, измените гамата на вървежа си. Ако сте дълбоко замислени и решавате някой велик въпрос, вземате големи, широки крачки. Всички философи вземат много големи крачки.
Уточнение: Учителя ходи бавно, но прави големи крачки.
Ако някой иска да спечели, той ходи тъй: ситно-ситно-ситно – каквато му идеята, такива му и крачките. Щом върви с дребни крачки, той няма никаква идея в себе си. Ако искате да бъдете велики в характера си, трябва да правите големи крачки. Ако ходиш дребно, ти не можеш да развиеш характера си. Следователно някой път, като излезеш из гората, вземи позата – направи едно движение тъй: широка-широка крачка. Трябва едно механическо въздействие, но то не е само механическо въздействие. При сегашните условия вие не трябва да бъдете изпити, но аз не искам да бъдете и пълни, а да има у вас развита мускулна система и лицето ви да бъде пластично. Който погледне, да види, че идея имате. Очите ви не трябва да са изпъкнали като на бухал, нито хлътнали, но който ви погледне, в погледа ви да има нещо – не изпитателно, но гледането ви да има интензивност. Може да ви погледна за 1/10 от секундата, но погледът ми може да е толкова интензивен, че дълго време след това вие още ще усещате, че ви гледам. Ако някой дълго време те гледа, за да те хипнотизира или ти да го хипнотизираш, това не е правилно. Той може да те погледне малко и след туй да си отдели погледа – впечатлението от погледа ще остане, то е много силно – тогава вече мисълта е насочена към тебе. Когато насочвате своята мисъл, гледайте за вас тази мисъл да бъде хармонична. Понеже каквото е отношението ви към хората, такова ще бъде и тяхното отношение към вас. Аз желая вие, като ученици, да виждате погрешките, без да имате този циничен характер. Погрешката да я считате като един факт в света, без да ѝ давате личен характер. Допуснете, някой от вас пада в някой трап и се окалва – какъв характер ще му дадете? Представете си, някой върви покрай някоя телена мрежа и палтото му се скъса – какъв характер ще му дадете? Върви и палтото се развява.
Казвам: в тази система ако живеете, най-първо трябва да се роди във вас идеята за координиране. Като ученици трябва да почнете да се координирате. Където може, вие да помагате – след време ще дойдат на вас да ви помагат. Взаимно трябва да си помагате умствено и сърдечно. А тъй, както сега се развивате, както сега вървите, вие вървите по пътя на вашето минало – връщане има.
Да допуснем сега, че синусът (sin) у вас се увеличава – какво представлява този радиус в дадения случай? Аз го наричам този радиус насока на съзнанието. Синусът показва усилване на съзнанието. Косинусът (cos) показва резултат – което е резултат. И когато този косинус се слее с оста на кръга, плодът е узрял, растението е завършило своя процес, следователно започва другият склон – пролетта. Втората част на кръга – това е вече законът на старостта. И в старостта пак имаме координиране. Ако се координира, човек ще се подмлади, ако не – ще изгуби съотношението на силите си. В старини не се координират хората и всички стари хора почти са под влиянието на Сатурн, а Сатурн засега е в низходяща степен. Той е минал своите младини, той се намира в противоположното полушарие на човешкия живот. При него трябва да отивате само в крайна нужда, за съвет. Но как трябва да прекарате своите младини – не Сатурн, не него ще питате. Ако искаш да знаеш как трябва да прекараш своите младини, иди при Венера, богинята на любовта. Ако искаш да знаеш как трябва да прекараш своя живот, иди при Меркурий. Той е младият секретар на боговете. Пък ако искаш да знаеш дълбоката философия на миналия живот, иди при Сатурн. При Сатурн по-рядко трябва да се ходи. Засега ще се пазите. Тези, крайните планети – Сатурн, Уран и Нептун, изобщо според мен върху младите упражняват едно отрицателно влияние. Не че туй влияние е лошо, но в младите няма онези органи съградени – като дойде влиянието на Сатурн, усилва се деятелността, и като не могат да развият духовна деятелност, те употребяват духовните си сили за физически нужди и тъй се огрубяват. Ако на тези сили не можеш да им дадеш онзи израз на духовност, непременно ще се огрубиш.
Колко часа трябва да работи човек? Щом работи много, огрубяват се ръцете. Някой път не трябва да жертвате кожата си. Аз не съм и за онези, които никак не работят. Така пак се огрубява човек, понеже става много впечатлителен, епикуреец става, удоволствия търси. Но и когато много работи, той съвсем огрубява, изгубва своята деликатност на ръката и като те пипне, ти ще я чувстваш като ръката на един труп. Тя изгубва онази деликатност на чувствата, не може да схване онези деликатни вибрации. Ако ние дойдем като окултни ученици – ако идеш да копаеш на една нива, трябва да имаш една мотичка много лека и пръстта, където си сял царевица или дини, трябва да бъде много рохка и лекичко да копаеш. Леките упражнения – те са в Природата, а онези, грешниците, нека се занимават със своите чукове, със своите мотики. Няма никаква философия в това. Да чукаш камъни, няма никаква философия. А и да седиш целия ден и в писането пак да се безпокоиш – казвам, това пак е чукане. Ако имаш вдъхновение, пиши; ако не, ще си намериш някаква друга работа. Не оставайте никога празни. Ако не можеш да пишеш, научи един занаят. Някой от вас ходи със скъсани обуща – научи един занаят, да си закърпиш обущата. Щом един Толстой научи занаята обущарство… Набий клечки на обущата си – това е хубаво. Всеки един от вас трябва да знае да си зашие дрехите в дадения случай.
Ще се научите на самостоятелен живот. Първо, за да бъдете самостоятелни, трябва туй, от което имате нужда, да знаете да си го правите сами. Туй трябва да бъде ваш идеал. Не че дрехите си трябва да ги шиете сами, но по някой път… Вървите по пътя, скъсат ви се обущата – какво ще правите? Ти на път отиваш, като екскурзиант ще имаш едно шило, едно малко чукче, клечки, конец – ще ги туриш в раницата; имаш една кръпка, ще го носиш това. После, някой от вас ще си носи едно парче плат, игла, конец – ако се съдере нещо, ще го закърпи. Казвам: това са от малките работи – в тях трябва да се координираме. Как, по кой начин? Светът не трябва да се механизира. Ние трябва да се координираме с Природата. Аз искам да ви насоча да се координирате с Природата. В Природата съществува един живот, разумен живот. Ако вие се координирате с нея и я обикнете, тя има методи, разумни методи – за един ден ще ви научи толкова, колкото за двадесет години ще научите при някой професор. Но ако не се координирате с нея, ако не я обикнете, може да минат няколко прераждания – нищо няма да научите. Природата – и тя си има характер. Когато те обича – учи те; когато не те обича, тя не ти предава: седи тя, чака, докато се пробуди съзнанието ти.
Сега вие ще изучавате астрологията. Къде се проявява сега Сатурн у човека?
Отговор: Той управлява костната система и кожата. Лицето, слухът и ушите се намират под влиянието на Сатурн. Други, Парацелзус например, смятат, че Марс управлява жлъчката, и даже казват, че движението на жлъчката съвпада с движението на Марс.
Какво разположение трябва да имат планетите, за да бъде един хороскоп хармоничен? Къде трябва да бъдат поставени планетите Венера, Марс, Меркурий и др.
Отговор: Има разлика между хелиоцентричната и геоцентричната астрология. Първата засяга психологическия живот, а втората – физиологическия. Според хелиоцентричната астрология има един вътрешен живот и той не зависи от онова влияние, което дава знакът. Тя, планетата, има и второстепенно влияние, но се управлява и от положението, което дава едно второ влияние на самата планета. Но то е по-друго, вътрешно, психологическо. Затова например може да имаме случай, където някой аспект, дисхармоничен от геоцентрично гледище, координиран от хелиоцентрично гледище, може да излезе добър.
И двете тези системи може да ги хармонизирате, понеже същевременно и Слънцето, и то си има свой зодиак. Меркурий, Венера, Земята също си имат зодиаци. Ако искате да имате правилно понятие, трябва тези седем зодиака да ги имате едновременно в ума си.
Всяка една енергия, която не е използвана в младини, има обратно движение в старини. Ако известно желание не е постигнато в младини, ще се породи в старини, и тогава има обратно движение. Затуй желанията трябва в младини да се постигнат, а на старини да имаме техните плодове. Защото няма по-опасно от това, желанията да се появят на старини. Ако в младини не реализираш своите желания, тогава те на старини ще се зародят. Имаш, да кажем, едно желание да учиш – понеже тогава не може да се реализира, ще се зароди едно недоволство; туй недоволство ще спъне човека за бъдещото му прераждане. Затуй в младини всички условия, които ви се дават, знанието, което може да придобиете, всички онези възвишени и благородни чувства, които може да развиете, развийте ги, за да не дойдат тези желания да ви безпокоят на старини и да ви мъчат. Най-първо човек ще прекара целия си живот в желания, без да ги реализира; и на старини ще ги прекара в друг живот и ще се измъчва, че това не е постигнал, че онова не е постигнал; докато дойде от Невидимия свят едно по-напреднало същество – такива има – и ги кредитира, и той започне наново живота си. И ако туй прераждане не ставаше, хората биха претърпели един адски живот: да седиш със съзнанието си и между живите хора да ходиш – и да нямаш органи да се проявиш. Никой не обръща внимание на теб: и от хората си забравен, и от Небето си забравен – и ти сам се занимаваш с голото съзнание. Вие имали ли сте тази опитност в пустинята? Представете си, турят ви в Централна Африка да живеете десет дена. Вие не видите нито мушичка, нито тревка – какво ще бъде състоянието ви?
Това са крайни идеи. Не че тези планети упражняват такова влияние. Венера сама по себе си не ви влияе, но има вещества във вашия организъм, които са подчинени на трептенията на Венера. Тези вещества, ако вие не можете да се координирате, ще ви причинят вреда. Има други, които се подчиняват на трептенията на Сатурн – те ще ви причинят вреда, ако не знаете законите. Допуснете: седите, неразположен сте, с една мрачна идея сте. Казвате: „За мен никой не се грижи.“ Питам сега: кога се е родила тази идея във вашия ум? Как е възможно – вчера седите радостен, весел, а сега седите мрачен, как е възможно? Такъв бърз преход – има ли някоя истина в това?
Туй е вярно по отношение на целия свят. Вие сте влезли във връзка с разумни същества, на които животът не е хармоничен. Радвайте се, че имате една опитност – тя не е ваша опитност. Някой път може да изпитате едно такова горчиво чувство – то не е ваше. Някой път може да се чувствате тъй – някой дядо 80-годишен влезе във вас, но това не сте вие. Някой ваш дядо или прадядо, умрял преди стотина години или прекарал 200 години в пространството, е научил за вас, че сте в България, в Школата, и казва: „Знаеш ли, дядовото, толкова години как са прекарани, я ме кредитирай, ти си богат!“ И той ти предаде своето настроение – и ти се чувстваш като дядо, откъсват се краката ти. Търси този дядо! Ще му кажеш: „Слушай, дядо, ти млад трябва да станеш. Ще ти дам един съвет – ще забравиш, че 200 години си седял в пространството. Нищо повече.“ – „Е, какво ще правя?“ – „Тури само една свещена идея, че си готов да изпълниш Волята Божия – и ще се подмладиш. Какво ще ми разправяш за твоите двеста години и за всичката тази философия!“
Сега, когато ние разискваме хороскопите, трябва да забравим всички лоши аспекти на живота си. Един лош аспект – това е едно дисхармонично състояние. Ние сами се поставяме в тези аспекти. Едновременно, когато човек се ражда, той има три хороскопа. Има един физически хороскоп, където са турени най-добрите условия за неговото физическо развитие; един духовен, където са турени най-добрите условия за развиване на неговите чувства; и трети хороскоп, където са поставени най-добрите условия за развитие на неговия ум. Щом влезете в света, той може да ви накара да злоупотребите с тези ваши условия. Само богатите хора могат да злоупотребяват. Бедните не могат да злоупотребяват. Човек, който има очи, може да греши; който няма очи, не може. Който има ръце, той може да греши. Ако вие нямате никакви чувства, ако сте едно малко семенце, затворено в някой камък, какъв грях ще направите?
Сега от миналото вие преживявате вашия минал живот, пък трябва да живеете и настоящия. Вие сте във връзка със сегашния свят, който преживява своя минал живот. В света ти трябва да познаваш хората. Как трябва да постъпиш със силния човек? Много лесна философия – когато някоя мечка идва насреща ти и може да се нахвърли върху теб, а до теб има голяма скала, качи се на скалата, па наблюдавай оттам мечката. Какво ти коства да се качиш на скалата? Качи се горе на дървото.
Въпрос: Ако ни срещне на равно поле?
Питам ви сега: кой от вас го е срещала някоя мечка на равно поле? Едва е имало само някои ловци, които ги е срещала в гората, но те, ловците, са ходили подир мечката. Но досега в полето да срещне някого мечка – не зная. После, ще учите закона – ако вие знаете закона за координиране на органите на кое и да е животно, може да отклоните неговия поглед отдалече, да не ви срещне. В закона на координирането вие ще избегнете известни неприятности, които може да ви се случат. Трябва да избегнете неприятностите. Например ще се срещнете някой ден в пътя с някого, с когото може да се скарате. В координирането ти ще избегнеш тази среща – или десет минути ще минеш по-рано, или десет минути ще минеш по-късно. Координиране е това вече, тази система.
Астрологията е една наука много отвлечена. Според мен тя е философия, която мъчно се разбира. Но ако вие искате да изучавате астрологията, вие я оставете за най-после. Засега започнете да изучавате координацията на вашите мускули на лицето. Започнете да изучавате вашите мускули на носа, на челото, после изучавайте вашата брада. Както виждам брадите на някои от вас – хей, че вие с брадите си отдавна сте фалирали! Вие имате сили, които не сте турили в обработване. Върху вашата воля никак не сте работили. Ако вие тука не можете да имате влияние върху вашата брада, отвън никакво влияние не можете да имате. Отвън всеки човек упражнява своята воля. Ти ще му внушиш, но и той ще ти внуши. Ако две еднакви сили си противодействат, те се унищожават.
Веднъж Буда заспал в една китна ливада. Дошъл един змей, увил се около него, щял да го удуши. Тогава Буда, като се видял в гънките на змея, почнал да се смалява: станал толкова малък, че се изхлъзнал от тези гънки на змея – тъй се освободил. Хубаво, ако змията ви е обвила, какво ще правите – ще искате да се увеличите ли? – Не, ще се смалите. Да минеш – туй е философията на живота. Що е нещастие? – Змията ви е хванала. Там, където има едно ограничение, змията те е хванала. Смалявай се. Знаеш ли какво е смаляване? – Започнете маневра, така: „Туй не ми трябва, онова не ми трябва“ – от всичко се откажете: да остане в теб само Божественото съзнание, с което ти си дошъл на Земята. Ти, като се изхлузнеш от гънките на змията, отново пак създай своята форма. Твоите идеи не са изгубени, пак ги създай: ти ще излъжеш змията само. Например ти искаш тази година да завършиш училище, но змията те е вързала: пари нямаш, дрехи нямаш. Какво ще правиш – змията те е вързала. Ако нямаш условия тази година – другата; ако не – тогава по-идната.
Сега аз говоря за изключенията на живота. Не казвам, че който от вас има условия, не трябва да завърши. Имаш ли условия, не отлагай – навреме завърши, а щом нямаш условия – отложи. Ще чакаш, докато благоприятни условия дойдат – това е изключение. Аз говоря сега за изключенията – с тях как да се справите. Те може да дойдат, понеже сте в края на века. Може да дойдат 5-10 изключения, но ще знаете как да се справяте, защото едно изключение може да ви спре на пътя ви – да ви въздейства. Ако вашият нос почне да се спитява, носа вие трябва да вземете под внимание. Или ако носът ви почне да става по-широк, отколкото трябва – пак няма координиране. Вие още не знаете колко трябва да бъде широк вашият нос според сегашната ви височина. И после, ако вашите уста почнат да стават по-тънки, но и ако стават много дебели – това са две крайности. Всякога, тъй както са устроени лицето, бърните – в това има математическо съотношение. Чрез устата вие приемате онези фини впечатления на Живата Природа. Ако нямате туй поле, да възприемате тези вибрации… Пък ако е много широка устата, ще станете епикуреец. Пък ако са много тънки устните, вие ще се лишите от тези фини чувства. Много пъти се оплаквате от едно апатично състояние – знаете ли на какво се дължи това? В туй апатично състояние се забелязва едно движение на тези две крила на ноздрите, дисхармония има между тези две течения в носа: между разумното течение – ума, и сърцето няма хармония. Тези, малките органи, оставят едно неприятно впечатление вътре в човешкия мозък.
Имайте предвид, че всяка една мисъл има свой мирис: усещате я вие, ухание си има тя. И не само че човек схваща мисълта, но ако някой човек не те обича – и това си има свой мирис. Тогава какъв ще бъде резултатът, щом се координирате? – Добър. Щом координирате всички мускули и всички органи, първият признак е – ще усетите да излиза от тялото ви една приятна миризма. Правили ли сте наблюдение, че тялото ви навсякъде не мирише еднакво? Щом се координират системите ви, органите ви, ще усетите да излиза една приятна миризма от тях. Затуй ви дадох туй упражнение с топлата вода и фрикциите – не през целия си живот да го правите, а за десет седмици само – за координиране. След туй ще турите други – за контраст.
Всички трябва да бъдете смели. Ще бъдете искрени, ще се стараете погледът ви да бъде устойчив. Не така, както когато очите играят. Едно бързо движение на очите има – туй движение не е хубаво. Но и пък да бъдете като маска – също не. Очите ви трябва да имат едно пластично движение. Забележете как се движат очите ви – туй е едно самонаблюдение. Ако вие вашите очи не ги наблюдавате, кой ще ви гледа? Ако вие сами не наблюдавате очите си, кой ще ги наблюдава? Ако вие сами не наблюдавате вашата мисъл, кой ще я наблюдава? Един човек, като направи нещо, трябва да бъде доволен сам. И като гледа очите си, да е доволен. На туй твое доволство ще бъде доволно и Небето. После, като си погледнете носа, трябва да бъдете доволен. Тези физически дефекти ще се стараете да ги премахнете. Какъвто и дефект да имате, ще турите волята си да го премахнете. Може да ви вземе месец, два, година, десет години – и като го премахнете, ще имате съзнанието, че сте волеви човек.
Аз желая, като срещна един ученик, да мяза тъй, на мъж. Аз ще ви дам един път образец какво трябва да бъде мъжкото лице. Като те срещна, тъй, трябва благородното да излиза от очите ти, от лицето, да има една черта постоянна, пък лицето постоянно да се движи – пъргаво, тъй, живот да кипи. Пък и този брат, като го срещна, тъй, да има принципа на Правдата. Няма по-низко нещо за мъжа от това – да лъже. За жената по как да е, но за мъжа… На мъжа да бъде малко груб е простено, но на жената да бъде груба не е простено. Мъжът да бъде несправедлив – това трябва да бъде изключение в него. „Мъж съм аз: лъжа – никога!“ А у жената – никаква грубост! Тя трябва да има такова благородно сърце, отзивчиво – по това се отличава. Жена е само тази, която никога не се обижда. Аз наричам жена тази, която никога не се обижда. Аз употребявам тази дума – обиждане, в много хубав смисъл. Ти не можеш да размътиш океана. Разбирам жената да бъде като едно езеро дълбоко, че какъвто камък да хвърлят, тя да си е бистра. А мъжът трябва да бъде като една планина, че каквито и бомби да хвърлят отгоре му – той да си е все същият. Каквито бомби да хвърлят отгоре му, той да е като онези непоколебими скали – да не се чупи.
Сега аз да ви кажа как се влияем в координацията. Мъжът ако обича лъжата, жената се е научила от него; пък ако жената не е благородна, мъжът е научил грубостта от жената. Мъжът не е родил грубостта. Благородството, търпението е свойствено на жената и мъжът учи търпението от жената. Мъжът трябва по женска линия тези неща да ги получи от майка си. Откъде трябва да дойдат сега някои добродетели? Аз говоря сега за Космичната Жена, за Девата – от нея идва туй търпение. Или, казано на наш език – то идва от областта на Божествената Любов.
Сега не да посветите на това цялото си време, а само празното си време, но у всички трябва да се зароди желанието да бъдете красиви. Все за красотата говорите, но дайте ми един пример какъв трябва да бъде красивият човек. Като се срещнете, как се поздравявате? Като видите един свой брат, ще се спрете – искаш да му дадеш почитание: ще се спреш, ще го поздравиш, той като си тръгне, тогава ще тръгнеш и ти. А не да му кимнеш тъй, набързо – това го прави светът. Ако искате да се координирате, това е вече едно упражнение и не е тъй лесна работа да се справиш някой път. Ако го правите съзнателно, ще усетите един прилив, една благородна черта. После, срещнете някого замислен, скръбен – не търсете лошата страна на това. Някой човек е скръбен – търсете истинските причини на неговата скръб в дадения случай, отгадайте не привидните причини: че той е изгубил 1000 лева, това е привидно – по-далечна е причината. Открийте истинската причина. Неговата тъга, тя е по-далечна. Той ще каже, че е далече от дома си – не е и това причината.
Това са упражнения, които трябва да правите. Най-първо се научете всички да имате един спокоен поглед. Като се гледате, да ви харесва погледът ви. Гледайте се 10-15 секунди, ако не се харесате, турете огледалото настрана. Разхождайте се 10-15 минути, пак се наблюдавайте. Не се безпокойте. Докато един ден забележите нещо хубаво в погледа си. И тогава забележете какви мисли и чувства действат във вас, с какви хора сте се срещнали, каква е средата около вас.
Аз съм за всичките естествени прояви. Ако плачеш, ще плачеш, както трябва. Има един плач – тъй, отдълбоко да излиза. И когато ще скърбиш, тъй да се разклати душата ти, до дъното, че да е скръб. Всички неща тъй да бъдат, като на герои. Когато ще страдаш, да има за какво да страдаш. Пък и когато ще учиш нещо, туй да е равно на ума ви. Че ако искате да ви обичат, вие казвате: „Тази идея не е за мен.“ Ти искаш да те обичат – искаш най-многото в света. Щом искаш да те обичат, ти си герой, който може да върши всичко в света. Тогава, каквато работа ти дадат, трябва да я свършиш. Пък ако се откажеш, трябва да се откажеш от Любовта. Нищо повече! В Природата тъй седи законът, щом искаш да те обичат. Че ти искаш туй, което боговете искат, ти искаш туй, което ангелите, архангелите искат – най-многото искаш ти. Най-големите претенции имаш ти. Ти си един мошеник, пък казваш: „Никой не се грижи за мен.“ Ти искаш Бог да напусне работата Си, да мисли за тебе, да се спре Той в Космоса. Ееее, слушайте!
Веднъж на Брама, великия Бог в света, Му подарили едно яйце – целия този Космос в едно яйце. Брама взел, измътил това яйце, образувал сегашния свят. Благодарение на този подарък станал този Космос. Питам: ако Господ ви даде един подарък, какво ще правите сега? Трябва да бъдете в сила да го турите в работа. Не че Бог не е в сила. Но ние не сме в сила: идеите, които Бог ни даде…
Това са ред разсъждения. Аз правя сега във вас само разкъртвания. Около вас има ледове, обвити сте в твърда стена – турете сега оттук-оттам, оставете да се разкърти всичко това. Закоравели сте с известни заблуждения и казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Великите работи в света стават най-лесно, а лошите работи в света стават най-мъчно. И следователно, ако най-мъчните работи досега сме ги направили, какво ни остава сега да направим? – Най-леките. Какво ще кажете, като излезете в света, какъв идеал ще дадете? Как ще определите окултната наука, или как ще определите вашия идеал, или как ще убедите някого, че действително пътят, по който вървите, е по-добър, отколкото неговия път?
Допуснете, че вие имате туй знание на един маг. На този, който не вярва, ще му кажете: „Елате с мен на една разходка.“ Завеждате го на планината, махнете с ръка, отклонявате неговото съзнание, въвеждате го в една пещера, показвате му всички тези богатства, скъпоценни камъни. Казваш: „Искаш ли да имаш всички тези работи? Вярваш ли?“ Той пипа, пипа, пипа, след туй пак махнеш с ръка и на другия ден го питаш: „Какво видя там?“ Какво ще каже този светски човек? Той ще каже: „Че видях нещата – видях, но как влязох и как излязох оттам, не зная.“ Света няма какво да го убеждавате, няма и какво да отричате. Ние ще държим онези методи, които съществуват в Природата. Цветята имат ли език, с който да ни говорят? Онзи карамфил, като усетиш неговото благоухание, отиваш при него, отдаваш му всичкото почитание. Ако в нас има туй ухание, което светът иска, те ще дойдат. Вие ще се нагърбите с онези възвишени идеи – с всичко онова, което е възвишено и хубаво във вас. Да мязате на един извор, който извира, на едно цвете, което е разцъфнало, на едно дърво, което е отрупано със зрели плодове; да мязате на една статуя завършена, да мязате на един храм, на когото всичките свещеници служат с певците му – и хората ще дойдат. Към това трябва да се стремите. Не трябва да бъдете сухи чешми, нито сухи дървета.
Сега някои от вас може да попитат, искат да знаят своето минало. Аз рядко се спирам на това – за мен в миналото на човечеството няма голяма красота. Но виждам красотата в настоящето и в бъдещето – с туй оправдавам нещата. А в миналите неща тъй, както сега виждам хората, от онова състояние, когато човешкият дух е слязъл в материята вътре – човек трябва да бъде гениален, за да може да изтърпи онези големи противоречия, на които човек е подложен. Но като гледам настоящето и бъдещето, оправдавам тези противоречия. Да се връщаш назад – миналото, това е жертвата, която сме дали. Бъдещето оправдава настоящите страдания. Сега трябва да се приготвите за бъдещето. Ако живеете, както в миналото, няма смисъл.
Никой астролог досега не е проверил, че Марс упражнява такова влияние. Туй е факт, че упражнява, но не е истина. Истина е само ако този астролог може да отиде до Марс и да се върне. Може да кажат, че Слънцето упражнява влияние. Енергията от него – туй е един факт, но не е истина. Ние още не знаем дали Слънцето упражнява туй влияние. Съвременните окултисти намират, че в мозъка има известен център, в неговия етерен двойник – той събира тази енергия от пространството и когато тази вътрешна енергия на мозъка се координира с енергията, която идва отвън, човек усеща топлина в себе си. Пък ако тази енергия не се координира, той казва: „Тъмно ми е.“ Има 25-30 градуса топлина, а той казва: „На мен ми е студено.“ Питам: защо в неговото тяло я няма тази топлина? – Неговите трептения не са координирани с тези в Природата.
В нашата душа има известни органи, които трябва да координираме правилно. Затуй се изисква да координираме ние слънчевия възел със слънчевите енергии. Тогава трябва да координираме своя черен дроб със Сатурн; после трябва да координираме своя мозък с черния дроб, да координираме задната част на главата с Венера, долната част на мозъка – с Меркурий. Когато човек наблюдава, той е меркурианец. Тъй, наблюдава хората, ходи, не като онези, които ги дебнат, но интересува се от всичко – той е меркурианец. И като ги види, казва: „Какво правите? Туй какво е? Много са хубави тези неща, щастлив си, че ги имаш.“ Туй е още детинското състояние. А Сатурн като дойде, той гледа тъй, философски – ще извади някое философско заключение. Питам: кое е по-хубавото състояние? Седят например вашите моливи, аз минавам: ще каже някой, че не трябва да им обърна внимание. Но аз сядам до вас – трябва ми нещо да напиша и ще ви кажа: „Моля, може ли да ми услужите с един молив?“ Казвам: от тези, малките постъпки, ще дойдете до благоприличието. Аз ви казвам: „Може ли да разгледам вашите моливи?“ Знаете ли защо питам? – Зачитане е това, понеже този, на когото принадлежат моливите, е турил в тях част от своята чувствителност. Като ги мръднете, ще произведете малко сътресение. Но като кажете: „Моля, може ли да ги прегледам?“, той вече се координира.
Не само това, но и на вас, когато си говорите в клас, същото ви препоръчвам. Вие не си говорите хармонично. Спрете се – и думите, които ще кажете, да си хармонират, в ума си да имате една свещена идея, да имате нещо определено, без да визирате някого в ума си. Ще говорите принципиално. Най-първо, всички трябва да се научите, в клас и където и да се срещнете, и в поздрава си между братя и сестри – да си имате доверие. Като ходите, да спазвате известно самоуважение. Вие ходите двама, а целият невидим свят гледа на вас. Когато вие любите, цялото Небе гледа на вас. Бог насочва Своя поглед: вие проявявате любовта си – вие сте едно видно лице, вие извършвате един от най-видните актове на вашето съществувание – и всички ви наблюдават. Когато проявявате любовта си, това е един свещен акт. От този акт ще зависи как вие ще се повдигнете – не пред окръжаващите, а пред онези, невидимите очи, които ви наблюдават. Като се върнеш у дома, усещаш се радостен и весел, сърцето ти се е разширило, умът ти е повдигнат – и дойдат новите идеи вътре. И тогава казваме тъй, фигуративно: „Бог простря ръцете Си и ви благослови.“
Аз не говоря за обикновената любов, но за Любовта, която има за обект Истината. Когато говоря за Любовта на Истината, това трябва да бъде един свещен акт. Дойдеш ли до там, в твоя ум, в твоето сърце – всичките тези противоречия в света трябва да ги примириш: пред лицето на всички онези, които са завършили своето развитие, пред Бога, Който те гледа. От този момент зависи твоето бъдеще. И само заради най-малката гримаса, която би направил и която се провери от тях – свършено е. Няма по-страшно нещо от Любовта на Истината. Щом нямаш Истината, никой не може да те обича. Любовта – това е един свещен акт за всички ви – свещен, общ. Дойдеш ли ти да боравиш с Любовта, цялото Небе е отворено и всички се радват като един човек. Когато видят, че ти обичаш, всички от Невидимия свят те похвалват. Когато те видят, че не обичаш, всички обръщат гръб и те забравят. А щом ти обърнат гръб, ти се усещаш малък, по-малък и от най-малката буболечица, без никаква идея, без стимул, отпаднал духом.
Давам ви тези идеи, за да ви избавя от онази връзка. Мнозина от вас имат дяволски въжета още. Мнозина от вас искате да бъдете свободни, без въжета. Вие сега стъпите една стъпка: вързани сте, ходите като някоя коза. Не – свободен да си, тъй, като птица да ходиш, сам да се връщаш. Аз наричам това свобода. Желая всички тъй да се научите, тъй да мислите. Аз ще ви кажа: във вас има прогрес, но аз не искам вие да се спирате. Туй, което сте постигнали, още е малко в сравнение с онова, което има да постигнете. Един други ще се координирате, и с това ще се координирате с Живата Природа, с това ще се координирате с всички добри хора по света – млади хора, които работят в тази посока. Щом се координирате, тези сили отвсякъде ще потекат.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
