КРАСИВИ ЛИНИИ В ПРИРОДАТА
(Слънцето грее.)
Добрата молитва
„Грее Слънцето“
Ще прочета 4-та глава от I-во Послание към Коринтяните от началото до 19 стих.
„Всичко в живота е постижимо“
За да бъде човек учен в този смисъл е едно благо. Той трябва да се освободи от всички ония философски заблуждения на миналото. Има неестествени опитности. Има опитности, които са останали от неразумните деца. Има опитности, които са останали от неразумните мъже или от неразумните стари хора. Туй го наричат: старите истини. Старите истини на глупавите деца. Старите истини на възмъжалите хора, които не знаят как да живеят и старите истини на старите, които са оглупели. Това го наричат все истини. То е една страна, на която човек трябва да се спре, да разбира. Той се явил на Земята. Че не е снесено яйцето да се търкаля по земята, да се търкаля като камък. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не става.“ Никъде не може да го туриш. И понеже ние от сегашното положение, в което се намираме, вземаме мярка, мислим, че сега както живеем, то е идеално. – Не е. То е фаза на живот. Идеалният живот е в Бога. Някой ще попита: „Къде е Бог?“ Не чопли този въпрос. Който изгуби баща си и майка си, пита къде е баща му и майка му. Който не е изгубил, той никога не пита. Той знае всеки момент къде е баща му. А който го изгуби, все го търси. Казва: „Знаеш ли къде е баща ми? Знаеш ли къде е брат ми?“ Сегашните хора са изгубили своите ближни. И даже като срещнеш някой, погледне те и казва: „Не е той.“ Търси баща си и майка си. Едва в света ще намери един брат, а пък за другите казва: „Тези не ги познавам.“
Сега в разбирането има една хубава страна. Някой път в човека има една такава естествена амбиция, подтик има. Подтик е да се развива човек, да развива онова, което е вложено в него, не каквото са придобили хората. Ние трябва да се радваме на онова, което другите придобиват, и на онова, което ние можем да придобием. А онова, което е вложено от Великата природа в нас, туй трябва да развиваме.
Та рекох, у човека има неща, които са останали недоразвити. Не са проявени. Туй, неразвитото, то трябва да излзе, то е Божественото. Когато то се развие, тогава работите вземат съвсем друга форма. Вземете онова малкото дете, което майката носи и не знае в 3-4 месеца, първата, втората, трета година плаче това дете. Като стъпи, веднага се проявява една музикална дарба. Туй дете, което плака, започва да свири и всички започват да се възхищават. Започва да се разкрива един талант. Сега някой от вас може още да плачете. Против това нямам нищо. Когато майка ви ви носи, може да плачете, пък когато майка ви ви тури в коритото, пак можете да плачете. Хубаво нещо е плачът. Плачът в природата показва, той е първата жертва, на която детето се учи, да даде нещо от себе си. Чрез плача да се научиш да жертвуваш. Като не даваш, поне от твоите сълзи да капнат на земята и ти нещо си направил. Защо плачете? – Учите се да жертвувате. Може да се направи известна аналогия.
Вие ще кажете: „Това вярно ли е? Тази аналогия вярна ли е?“ в природата съществуват известни хармонични линии. Животът върви по известни определени линии. Когато се отстраним от тези линии, идват всичките страдания, беднотия. Кръщаваме ги с всичките имена. Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Ще премахнете дисхармоничните линии, които сте турили. Писанието казва: Напуснете ли своето нещастие и тръгнете ли в Божия път, това са линиите, които Бог турил, които ангелите са турили, когато вселената била построена. Светлината върви по тия линии, топлината върви по тия линии. Всичките добри чувства, всичките хубави мисли вървят по тия линии. Всяко хармонично движение върви по тия линии. Когато вървиш по тази линия, усещаш радост и веселие, ти си млад. Щом изгубиш тази линия на движение, веднага ще дойде изкушението. Ръка те боли, глава те боли. Казваш: „Какво ми стана, урочасах. Условията не са добри. Баща ми е лош, майка ми е лоша, такава галиматия266.““ Търсиш причината. Като дойдете до стрелочника, кажете му: „Дайте ми правата линия на Царството Божие.“ Казваш: „Дай ми линията за света.“ Той ти отвори линията на света. Ти вървиш по линията на света и търсиш Царството Божие. Кажи на стрелочника: „Дай ми линията на Царството Божие.“
Вие като отидете, не знаете как да говорите. Онзи българин, който работил в Румъния, казва: „Хей, домнуле267.“ Ще говорите на румънски. Ако говориш на български, той не разбира. Казва: „Не разбираш ли румънски?“ Та ние говорим по своему. Ние трябва да напуснем нашия език и да научим езика на природата. Спасението е там. Докато не научим този език на живата природа, щастието не може да дойде. Може някой да разправя, че е царски син, но основната линия, това са красивите линии в природата. Сегашните техници, инженери познават тия линии. Когато се построи един мост, ако турят тия хармонични линии, тогава товарът се разпределя по всичките части на този мост, не се строшава, той е устойчив, каквато и тежест да мине върху него, се разпределя равномерно, по всичките пресичания на линиите. Когато тия линии са хармонично поставени, тогава стават много важни работи.
И вие имате сега мостове във вас. Вашите мостове здрави ли са? Вие искате да живеете един идеален живот, знаете ли какво нещо е идеалния живот? Вие искате да ви обичат хората. Но то е второстепенно. Най-първо се научете на изкуството вие да обичате. Най-първо се научете на изкуството, когато Бог ви обича, оценявайте Неговата Любов. Да възприемем Божията Любов и да я оценяваме, да я различаваме, някой път ние не можем да различим Божията Любов. Божията Любов се отличава по това, че носи живот. Когато възприемеш първия лъч, Божествените лъчи всякога носят същото. Никакво страдание няма. Щом като Божественото тече в човека, човек е мощен. Щом престане Божественото и дойде нещастието, веднага се изменя твоето същество. Щом се изменя твоето същество трябва да знаеш, че не са хубавите, красиви линии.
Сега по някой път ние хората се спираме и казваме: „Аз принадлежа към еди-кой си народ.“ Не говорете така. В света съществува един народ на красивите линии. Той е Божествения народ, избрания народ. Всички тия линии, които са членове на този народ, техните лица се отличават. Нали сте гледали някой път как някой става кисел, недоволен. Недоволството какво е? Само бедният може да бъде недоволен. Богатият всякога е доволен. Тогава аз вземам думата „богат“ и „сиромах“. Под думата „богат“ разбирам човек богат с добродетели, с мисли, с постъпки; богат с разбиране в мъдрост и знание. Сиромах, разбирам от престъпления. Всички трябва да бъдем такива сиромаси. Голяма сиромашия. Казвате: „Аз не искам да бъда такъв сиромах.“ Сиромах от добродетели не го желая, сиромах от престъпления. Трябва да бъдеш един беден човек, да не знаеш какво нещо е престъпление. Вие тогава казвате: „Защо станахме сиромаси?“ – Защото забогатяхте в престъпления. Казват: „Какво трябва да правим, за да станем богати?“ – Станете сиромаси в престъпления и непременно богати ще станете. Всеки може да стане богат в материално отношение, ама ще станеш първо сиромах в престъпления.
Трябва сега едно разбиране, което може да се приложи. Сега във вас има известни стари навици. Вие не може да се примирите. Казвате: „Аз съм вече на 40 години.“ Какво означават 40-те години. Вземете 7, 14, 21, 28. Каква е разликата между 2 по 7 равно на 14; 3 по 7 равно на 21; 4 по 7 равно на 28? Сега следующето число какво ще бъде? – 35, 42, 49. Някой път щастието, ти искаш да дойде във вас без никакъв труд. Човек трябва да знае да мисли, да разбира. Числата имат отношение към физическия свят. Ако вие не разбирате простатата аритметика, ако вие не разбирате алгебра и математика, тогава вашият живот не може да бъде уреден. На физическото поле вие трябва да бъдете един добър математик. В духовния свят трябва да бъдете един отличен музикант. Две неща човек трябва да има. Ще кажете: „А, в Божествения?“ За да бъдеш музикант не е лесна работа. Най-първо у тебе трябва да има един тон, после трябва да знаеш какво нещо е време. Трябва да знаеш какво нещо е пространство. Трябва да имаш отлична памет, да помниш всичко от създанието на мира, какво е станало.
Казваш: „Може ли да бъде това?“ – Може. Има хора, които помнят от създанието на мира. Помни човека, че е бил в рая. Ще намери Адама в рая. Казва: „Бях в рая, изпъдиха ме.“ Вас ако попита къде сте били, откъде започва вашата история? Адам ще каже: „От рая започва моята история.“ И Адама има нещо, което не знае. Той не знае как Господ го е мачкал. Казва: „Това, как ме мачкал Господ, не го помня.“ И Ева ако попитате, когато я направиха от Адама, ще каже: „Не зная. Че и аз не зная нещо.“ Че Господ живее в рая и че я направил, не знае. Ева знае едно нещо. Казва: „Аз помня онова дърво, от което ядох. Помня онзи, който ме изкуси за пръв път. За любовта ми говори.“ Първото нещастие в любовта беше на Ева. Вярваше на всичките хора. Казва: „Този човек като говори, говори истината.“ Тя му повярва и яде. Рекох, първото разочарование на Ева беше като повярва на онзи и направи това, което и каза. Тя се разочарова и казва: „Не си струва човек да вярва, кой каквото е казал.“ Господ казва едно нещо – не, не той иска да коригира. Казва и Той иска вас да изпита. Те са неща на миналото. Вие не знаете каква е алегорията. Вие не знаете каква е била обстановката. Вие не знаете какво е било туй дърво, вие не знаете каква е била тази змия. Само си представяте какво е било. Това са символи, но има една реалност.
Питам: когато един съвременен писател описва ония чувства, които се събуждат в душата на младия момък и ония чувства, които се събуждат в душата на младата мома, той ги изнася, как ги знае? Вярно ли е или не? По какво познавате любовта? Казвате: „Еди коя си мома се е влюбила.“ По какво я познавате? Няма никакво влюбване. Ако момата се е влюбила, като пипна пулса ѝ, има едно малко повишение на пулса. Един градус има повече, тя имала 36 – 37 градуса, а сега има 37-38. Всяка болест в света е любов. Все от любов боледуват хората. Всичките болести в света се дължат на любовни чувства. Влюбил се човекът, повишила се температурата. Влюбил се някой в някое ядене, някоя майонеза или печена кокошка или печено прасе. Яде, и гледаш на другия ден температурата се е повишила. Любовни работи. Това е пак влюбване. Но туй повишение на температурата, то върви по известни правилни линии. Мнозина от вас се плашите, когато се повиши температурата. Повишението на температурата не трябва да ви плаши, когато спада температурата е по-лошо. Когато спада или се повишава, трябва да има съответствие в температурата, която върви по тези линии. Рекох, не е лошото в повишението на температурата. В вас се повишава температурата, вие ще се плашите. Казвате: „Аз съм болен човек.“ Ако във вас се повиши температурата, вие се радвайте. Значи трябва да се превърне този външен огън. Трябва да се превърне на един вътрешен пламък, да се определи. Когато огънят не се определя правилно, пречи се на растенето. А когато се определя правилно, спомага за растенето на човека. То е определянето на огъня, за да може всяка част на човешкото тяло да се подига и да расте.
Първите хора, които взеха идеята за Христа, разбираха. Сега хората, които дойдоха, разбират по един механически начин. Гледат на външната страна. Целия ден искат да видят Христа и казват: „Видях Христа, видях светлото лице, погледна ме.“ Че видели светлото лице, че погледнал Христос, какво искал да каже Христос? Вие се намирате в положението на онзи руски студент, който бил в една академия и видял Христа. Христос му казал: „Не ти харесвам очите.“ И той казва: „Щом Христос не ми харесва очите“, взима една свещ, туря си едното око на свещта и го изгаря. Идват студенти, спасяват го. Той казва: „Не ми харесва Христос очите.“ Но той не е разбрал Христа. Защо той трябва да изгори очите си? В гледането не са виновати външните очи. Начинът, по който очите трябва да се определят, е важно. Та рекох, в гледането очите се изопачават, когато тия линии не са правилни.
Да кажем вие сте сам, какъв трябва да бъде моралът на човека? Аз да ви кажа: вие мислите, че сте сам. Седите в стаята и искате да извършите Нещо и си казвате: „Няма кой да ме гледа.“ Погледнете нагоре и казвате, че има Господ, има ангели. Тогава искаш да направиш нещо, но хиляди очи има в тъмнината. Мълчат, но нещо те безпокои, гледаш насам-натам. Гледаш през прозорците, идеш, върнеш се. Но щом направиш престъпление, веднага нещо казва: „Видях.“ Ти казваш: „Кой ме видя?“ Пак искаш да се успокоиш. „Кой ме видя?“ Не хората те видяха, но Онзи, от Който ти не може да се избавиш, от Който зависи твоята съдба в света. Нашият успех на Земята не зависи от хората. Те са само условие, а зависи от тези, които виждат. Когато един студент влезе в кое и да е училище или в университета, или в гимназията, или в основното училище, от кого зависи този прогрес? – От учителя. От какво зависят условията на онова дете, което се ражда? – От майката зависят. То казва: „Не искам нищо да зная за майка си.“ Но, детето приема всичко от майката. Зад майка си човек има нещо по-далече.
Ние трябва да дойдем до една линия, дето трябва да бъде разбрана. Сега има линии на недоволство. Явява се едно чувство на недоволство. Или да кажем някой човек ти говори нещо, казваш: „Този човек дали ми говори истината или не?“ То е най-простата работа. Явява се едно шише с чиста вода. Казваш: „Чиста ли е водата?“ Чиста ли е водата или е злокачествена? Ще видиш. Ти сега си малко болен, пий от тази вода. Ако след половин час се подобри твоето положение, няма какво да се съмняваш във водата. Рекох, Божиите блага, които всеки ден идват в нас – живеем добре. Казвате: „Какво ще стане с нас утре или след 20 години?“ След 20 години ще бъдете пак същият, както сега. Ще се изменят условията, но ти ще бъдеш пак човек, пак ще разрешаваш известни въпроси. Казваш: „Като ида на Небето, като ида при ангелите..Че и то там има работа.
Като си в болницата, какво трябва да правиш? Рекох, ще лежиш на кревата, сестри милосърдни ще те обличат, ще те събличат вечерно време, ще има ядене, пиене. Ще те пренасят от едно място на друго. Сестрите ще ти говорят полекичка, ще те утешават. Ами, като оздравееш, какво ще бъде? Няма да има около тебе никакви милосърдни сестри, никакви лекари. Ще ти дадат мотиката, ще идеш на лозето да копаеш и ще научиш какво нещо е мотиката. Мотиката наричам човешката воля. Аз употребявам търнокопа, мотиката, брадвата, това е човешката воля, във всичките свои приложения. Ти като идеш да копаеш, няма да изкопаеш цялата земя. Ще изкопаеш една част и ще се ползуваш. Или ще имаш едно упражнение, с което да развиваш своята воля.
Сега, в какво седи развитието на човешката воля? Каквото и да кажем, вие сте свили вежди, че в къщи синът или дъщерята бутнали една чаша и я строшили. Вие седите и мислите, вие сте се разгневили. Колко струва чашата? – 10 лева. Вие сте се разгневили и казвате: „Ще го набия. Как да строши чашата!“ Нещо ти казва: „Спри се. Ти, като го набиеш, чашата няма да стане здрава.“ Детето е набито и чашата е строшена. От две злини една добродетел може ли да се роди? Ти, който така мислиш, да набиеш другите, не си ли счупил някоя чаша? Колко мисли, желания са изпочупени. Ако Господ рече да те набие, от тебе нищо няма да остане. Господ има хиляди и хиляди счупени чаши. Господ ще отвори тефтера и ще види, че ти си изпочупил много чаши. Той с пръст не те е бутнал. А ти за една чаша от 10 лева, вдигаш цял скандал. Какво е знанието ти тогава? Една цел има. Щом детето счупи една чаша, ти иди купи втора чаша и купи една чаша за една бедна вдовица. Вторият път детето като счупи, купи една за вас, две за вдовицата. Третия път като счупи чашата, купи три чаши за вдовицата, четвъртия път като счупи, купи четири за вдовицата. Ти казваш: „Къде ще иде края?“ Сега къде отива краят? Краят много добър ще бъде. Това е философия. Ако по този начин вие не разсаждавате, тъй както сега вървите, ние ще дойдем до едно голямо противоречие.
Ти казваш: „Ще ида да взема хляб от фурната, имам пари.“ Дотогава, докато фурнаджията пече хляба, имаш възможност да вземеш, но един ден фурнаджията казва: „Не искам да пека хляб.“ Зарзаватчията казва: „Не искам да продавам зарзават.“ Ти тупаш джоба си, пари имаш, но никой не иска твоите пари, какво ще правиш? Ами ако ти влезеш в един свят, дето всичките хора са глухи. Ти носиш цигулка, на кого ще свириш? Аз се чудя на ума ти, ще свириш на глухите хора. Глухите хора от музика не се нуждаят. Слепите хора от художество не се нуждаят. Куците хора от ходене не се нуждаят. Мъртвите хора от хляб не се нуждаят. Това не е разбиране. Всеки човек, който страда, е мъртъв. Ти, като страдаш и се мъчиш, умираш. Борбата в страданието седи в туй. Ония възможности, които служат за смъртта, да ги превърнеш да работят за живота. Така правят растенията. Онези, мъртвите материали, те вземат, внасят ги като строеж и растат нагоре. Всичките страдания, които съществуват, това са възможности. Има две неща: ако ти не ги превърнеш в полза на самия живот, то те ще те отровят, те ще бъдат твоята смърт. Те ще те заринат, ти ще се погребеш.
Сега не искам да ви изнасям една философия, да се уплашите. Искам да говоря за едно знание, с което да ви помогна. По някой път и учените хора се намират в едно голямо противоречие, как да изяснят известна истина. Ако разправя на някой човек за появяването на някоя болест, тия признаци могат да го уплашат. Той, като чете за болестта, мисли, че тази болест го е хванала. Има условия, при които никаква болест не може да те хване. Болестта е нещо живо. Като дойде в тебе, ако има храна, ще живее, ако няма храна – заминава си. Тя болестта, като дойде в тебе, ако има нещо заради268 тебе – остава, ако няма – заминава си. Ако болестта остава в тебе, има какво да яде и пие. Остави я да изяде всичко, и като изяде и ти ще се освободиш.
Казваш сега за красивите линии в живота. Рекох, къде са сега вашите хармонични линии на 7 години? Какво мислех, като бях на 7 години, или когато бях на 14 години? Сега някой са на 49, на 50. Някой са на 50-60, на 70 години. Казвате: „Остаряхме.“ Каква е вашата старост със старостта на Адама? Вие сте едно малко дете. Вие казвате: „40 години имам.“ Какво показват годините? Годините не са, които състаряват човека, неговото неразбиране го състарява, а не неговото разбиране. Изменете начина на мислене и веднага старостта ще престане.
Фиг. 1
Рекох, ще обясним положението. Този триъгълник какво означава? Вие сте изучавали триъгълника. Този триъгълник означава човешкия нос. Триъгълникът е мярка, с която трябва да започнем. Казвате: линията АС и ВС. Те са двете страни. Отдолу имате В основата на този нос. Разширението на АВ е отдолу. Двете линии показват интенсивността на движението. Тази дължина АС и ВС показва вътрешната интенсивност на вашия ум. Линията АВ означава какво е вложено вътре. Чувствата ни са вложени в ума. Ако вашето сърце няма участие във вашия ум, нищо не може да се постигне. Следователно когато тази линия се разширява, чувствата вземат участие, тогава може да се реализира нещо. Всяка мисъл се реализира дотолкоз, доколкото има чувство, вложено в нея. Чувствата вземам като Божествена възможност, която подхранва човешката мисъл.
Не говоря за желанията. Желанието е нещо човешко. Има желания, които трябва да се преодолеят или страсти има. Казвате: „Пристрасти се.“Те са пак от второстепенен произход. Рекох, чувството в човека е чисто Божествено. Ако в тебе тази линия АВ няма съответствие, тя трябва да има съответствие според този триъгълник, трябва да е симетрично устроена. Ако носът не е построен както трябва, дишането няма да стане правилно. След туй теченията, които излизат от твоя мозък, няма да стават правилно. От мозъка излизат течения. Не мислете, че е проста работа. Носът на човека е един акумулатор, по повърхността минават всичките енергии и отиват по цялото тяло. От него зависи какво ще бъде твоето състояние.
Ние, съвременните хора разваляме живота, защото не знаем как да поправим носа. Някой си пипа носа. Те са уловки на черната ложа. Когато човек дойде до носа, той трябва да се спре. Поспри се, извади кърпата, поспри се малко и пипни носа си много деликатно. Ти го хванеш изведнаж, мислиш, че си играеш и така разваляш цялото си бъдеще. Сега казваш: „Имам морален живот.“ Какъв е носът ти? Ще го погледнеш и казваш: „Не е красив носът ми.“ Кой е красивия нос? Един човек, който не говори истината, той няма красив нос. Един човек, който не знае как да гледа, той няма красив нос.
Носът постоянно се мени, не мислете, че той е нещо като статуя. Всеки ден вашият нос се изменя. Вие не сте го изучавали. Носът е жив. Носът се изменя. Ако знаете закона, от Невидимият свят искат да поправят вашия нос и вие го разваляте. Пак дойдат ангели, поправят, поправят, вие разваляте. Те поправят, вие разваляте; те поправят, вие разваляте. Най-после казваш: „Не ми струва носът.“ Пак го хванеш и казваш: „Не ми струва носът.“ Значи имате една идея. Вие искате да имате красив нос. Ако ви попитам да начертаете един красив нос, как ще го начертаете? Най-първо детинските носове имат такъв характер:
, с криви линии. Възрастните имат друг характер: 
И двете трябва да ги съедините. Туй, което е, и туй, което е в младите, образува един кръг. 
Тия двете положения, те се допълват. Като имаш един кръг, това показва, че постъпките, които си имал в детинство, които си имал и в средна възраст, те се съединяват, завързват се и имат, и образуват едно цяло. Една възможност вече се крие.
Рекох, с този нос, с този детския трябва да възприемаме. А този нос (на възрастния) дава. Туй, което си възприел, ако то не ти служи за никаква полза, защо ти е? във възприятието трябва да знаеш как да възприемеш любовта. В даването трябва да знаеш как да дадеш светлината, която излиза от тебе. Всеки човек се нуждае от светлина. Любовта не се дава. Всякога се възприема. Но любовта винаги ще се прояви в някоя добра постъпка. Бог, след като прояви своята любов към нас, ние възприемаме любовта Му. Ти не може по същия начин и ти да дадеш. Ти ще проявиш своята любов във вид на светлина. На туй дете, което седи и плаче, ще му купиш цигулка, ще му покажеш да се учи. Като се научи, това дете да се радва, че е придобило нещо. Няма да го потупкаш, да кажеш: „Ще станеш добро дете.“ Такава философия, да стане добро като се научи да свири, то знае. Като не знаеш да свириш, казваш:, Да бъда добър човек.“ Ако ти не знаеш да пееш, добър човек не може да бъдеш. Ти искаш да направиш едно добро. Най-първо попей. Доброто ще го направиш тъй както пееш. Седни, че попей. Казваш: „Как ще пея, ще ми се смеят.“ Ами как ще направиш доброто? Ти ще дадеш на един човек 20 лева и мислиш, че правиш добро, ти го съблазняваш. Ти му даваш дрехи, че какво добро има в това? И Бог направи на Адама кожени дрехи и като го облече, изпъди го из рая навън. И ти, като го облечеш, ще го изпъдиш из рая навън. Щом те облече някой, той е намислил да те изпрати из рая навън. Ти казваш: „Мъжът ми да ми купи един хубав костюм.“ Из рая навън ще те прати. Като купи един хубав костюм, из рая навън ще идеш. Докато хората бяха голи, бяха в рая. Като се облякоха в дрехи, излязоха из рая навън. Щом поискаха костюм, облече ги Господ и ги изпрати из рая навън.
Вие искате да се облечете. Имате всичките блага на Земята. Искате богатство да ви даде, искате знание да ви даде и след като ви го даде, ще ви покаже вратата на рая и ще ви тури да работите. Казва: „С богатството, което ви дадох, идете да работите, да направите нещо.“ То е иносказателно. То е противоречие, което съществува във всинца ви. В всинца ви има едно противоречие. Няма някой, който да е щастлив. Защото аз не виждам щастливи лица. Като ви погледам, по моя език бих ви писал. Чета всичките противоречия, които станали, носите ги. Някой върви, дрехите му оцапани. Казва: „Времето беше лошо.“ Той се оцапал, но не говори истината. Миналата вечер бил в кръчмата и като излязъл тук падал, там падал. Не казва: „Бях на угощение, посръбнахме си.“ Дрехите му нечисти, казва, че ще ги очисти. Не е лошото в яденето и пиенето. Но яденето и пиенето, което оставя отрова в човека, то не е на място. Всяко едно ядене, всяко едно пиене, когато човек седне, едно от правилата е: след като искаш да се нахраниш, ти веднага трябва да помислиш за онази велика жертва, която Бог прави, като ти дава яденето. Колко разумни същества са вложени в това ядене. Ти казваш: „Това ядене не е хубаво, онова не е хубаво“, и от всичко си недоволен. Ще намериш някаква погрешка, че яденето не е сготвено, като че ти си цел, като че целият свят е направен за тебе да ти слугува. То е крива философия в живота.
Сега туй, което изнасям, не искам вие да кажете: „Ние сме лоши хора.“ Да кажа, че съм лош, за мене въпросът не е така. Ние трябва да бъдем добри. Но, че сме невежи, ние трябва да бъдем умни. Знанието е, което трябва да се добие. Има пътища, по които знанието може да се добие. Има начини, по които знанието може да се добие. Може да вземеш една класическа книга. Мнозина от вас са чели Платона. Коя е основната мисъл, която Платон е казал? Коя е основната мисъл, която Кант е казал? Коя е основната мисъл, която Гьоте е казал? Коя е основната мисъл на Толстоя. Всеки човек има по една основна мисъл, откъдето започва разтакаването. Трябва да знаеш какво писал Толстой. Основната мисъл коя е на Толстоя? Може онези, които изучават живота на Толстоя, да кажат. Като изучаваш своя си живот, трябва да намериш своята си основна мисъл, на своя живот. Една мисъл, която е като основа, върху която се гради. Ако намериш основната мисъл, ще зависи бъдещето състояние на твоето тяло. Ако намериш основната мисъл, от нея ще зависи бъдещето състояние на твоя ум и на твоята симпатична нервна система.
Сега имаш едно неразположение на духа и не знаеш на какво се дължи. Ти най-първо трябва да се учиш да вярваш в невъзможното. Кои са невъзможни работи. Те са необикновени работи. Необикновеното и невъзможното в света, то носи благото. Ами тази вселена, която ние не разбираме, туй благо, което не разбираме, всеки ден в него живеем. В онова, което не разбираме, онова страшното, великото, в тия звезди, които са далече, не знаем какво е тяхното предназначение, нито можем да имаме истинско понятие за слънцето, но туй, което не знаем, от него очакваме благо. Макар да не знаем за Слънцето, но от топлината и светлината на Слънцето ние се ползуваме, въпреки че не знаем нищо за Слънцето.
Ако река да ви говоря на един език, вие ще се изпоплашите. Трябва да се подготвите най-първо. Вие ще се изпоплашите, че нямате онази любов, която изпъжда страха. Любовта във вас е отвън, а страхът е отвътре. Ако имате баща умрял и ви се яви, вие, като го видите, ще се изплашите. Не допускате в ума си, че може да го видите, вие мислите, че баща ви е умрял. Ако майка ви е умряла и се яви, ще припаднете от страх. Не допускате, че може да я видите. Ако майка ви може да е умряла, не е ваша. Ако вашият баща е умрял, той не е ваш баща. Ако приятелят ви е умрял, той не е ваш приятел. Когато ние ги допускаме, после се страхуваме.
Рекох, сега вие се плашите от страданието. Защо? Защото нямате любов. Вие се плашите от една мечка. Защо? – Защото нямате любов. Тогава няма ли да бъдете в положението на онзи българин, който ходил за дърва в гората и не можал да намери дърва. Мислил човекът и вече искал да се върне. По едно време иде една мечка, държи си лапата и иде към него, дига си лапата и той вижда един трън, влязъл в крака ѝ. Той взема, хваща лапата, изважда тръна, малко масло имал, взел, намазал. Тогава мечката го хваща, води го към изсечени дървета: „тук да си вземеш“. После го завежда при едно дебело дърво, в него имало кошери и му казва: „Вземи си мед“, и тя си заминава.
Вие ще кажете: „Това е за насърчение.“ Това са иносказания. Може да е така. Но всъщност какво се крие в една мечка? Или: какво се крие в една змия? Христос е казал: „Бъдете хитри като змиите.“ Не казва: бъдете хитри като таралежите, бъдете хитри като маймуните, а казва: бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите? Гълъбът защо е незлобив? Защото се храни само със зрънца. Гълъбът като птица в хилядите векове, дето минал досега, не е изменил своето меню, всякога е бил вегетарианец. Убеждение има, воля има. При всичките лоши условия, той никога не е изменил начина на своето хранене. Значи каква вра има гълъбът, че Бог е промислил заради него! Орелът се е научил да яде месо, славеят, който е певец, и той отстъпил. Единственият между птиците, гълъбът и гургулицата няколко екземпляри само са запазили своя начин на хранене. Как ги наричат? – Кротките птици. Питам: колко хора има на Земята, които са запазили своето вегетарианство? Наричали ги хората на любовта. Човек, като му направиш най-голямото зло, да прощава. Казва: „Аз прощавам.“ Не само да кажеш, но да не го засега.
Едно дете вчера дойде при мене, един млад момък иде и разправя: „Вярвах в Бога по-напред, но хвърлих Евангелието, Библията, изпаднах в безверие. Извърших много престъпления. Най-после извърших убийство.“ Осъждат го, стои в милиона269 две години. „Много време лежах в букаи, но намерих истината.“ Започнал да чете новите течения, просветил се. И казва: „Като гледам на своя си живот, тия букаи, които ми дрънкаха, най-първо исках да ги махна. А сега, като си помисля за тях, много ми е приятно, понеже като бях в тях, в мене се роди нещо хубаво. Като помисля за букаите, онзи път, по който се върнах, онова новото разбиране, което имам за живота, стана цял един преврат. Благодаря на Бога, че ме туриха в тия букаи, че ме ограничиха, да намеря пътя в живота, да намеря този вътрешен мир.“ Казва: „Какъв ще бъде краят? По пътя, по който съм тръгнал, много нещо преживях.“ Преживял човека, но цени, понеже става в туй единство. Гледам, очите му са още разногледи. Гледам ушит му и му казвам: „Имаш още тежък път, трябва да работиш над себе си до край.“
Човек, докато не стане съвършен, трябва да работи. Съвършенството е цел, докато достигне онази граница, дето няма да има възможност вече за падане. Докато ти вървиш из планината, ти знаеш, че всякога има възможност да се хлъзнеш и да паднеш. Като слезеш на полето е равно, а докато си в Балкана, дето има канари и трапчинки, ако в тия места ти не обръщаш внимание, всякога можеш да бъдеш подложен на едно вътрешно изпитание.
Рекох, първото нещо: като пипнете носа, трябва да мислите за вашата любов. За онова новото, което Бог е вложил в света. Старото е вложено долу. (стомаха) Новото е горе. Но и двете са незавършени. Има трето нещо, което Бог е вложил в човека. Третото нещо, което е вложил, е Духа си. „И ще ме познава.“ Третото нещо, което иде, е влагането на Духа. Не знаете кога ще дойде влагането на Духа. То обединява силата на главата и силата на сърцето и тогава ще се роди онова състояние, което хората наричат „нов човек“. Той вече е господар на своето положение, той няма да бъде изложен на сегашните страдания и заболявания.
Някой път може съвсем да изгубиш своето равновесие. Но някой път изгубваш своето равновесие, не по своя вина. У всичките хора има едно отклонение. Има едно сблъскване със света. Ако ние не знаем как да се пазим, всякога можем да излезем из своите релси. Знаете какво нещо е колективната мисъл на човечеството? Ако не си под влиянието на колективната мисъл, под влиянието на Небето, на Божествената мисъл, на ангелите на арахангелите, на серафимите, на всичките светии на Земята, ако ти мислиш сам да направиш нещо, ти се самоизмамваш. Човек, за да издържа, трябва да има тил. Когато влезеш в университета, какво е мощното и силното? Това са хилядите учени хора, които седят. В лицето на тия професори, виждам всичките учени хора на миналото. Те са зад тия професори. Имат една мощна сила професорите. Чувствуват, и учениците чувствуват. Има нещо мощно и велико в света и всички трябва да го чувствуваме. Ако ти не можеш да чувствуваш туй, великото в света, не само един момент, но постоянно, като на зазоряване, като че Слънцето изгрява и да се възраства.
Рекох, в туй отношение вие седите и не знаете по кой начин вашият малък нос, който имате, то е нещо, което е хвърлено на екрана, вие не сте изучавали носа на някой светия, на някой ангел. Ангели има даже на Земята въплотени. Ти, като бутнеш носа, трансформира се състоянието. Жадният човек, щом изпие чашата и веднага жаждата изчезва. Ако знаеш как да бутнеш носа си, умът е в съприкосновение с твоята воля, ако знаеш как да бутнеш, между твоя ум и твоята воля има съответствие и като бутнеш, ще се измени състоянието на твоята симпатична нервна система. Ти станеш радостен и като си болен казваш: „Оздравях.“
Христос знаеше как да бута. Той знаеше красивите линии. Той взе, плю на земята, забърка малко кал, тури я на очите на слепия и му каза: „Иди Силуаме и се умий и ще прогледаш.“ Мнозина казвате: „Да може аз да отварям очите на слепите.“ Не е въпрос за отваряне на очите, трябва да знаеш, ти си сляп, направи кал, намажи очите си. Имаш едно разположение, което помрачава ума ти. Вземи малко кал и ако ти може да измениш твоето състояние, вътрешното състояние, което може да ти причини много вреди, но ако не знаеш, не съжалявай, че страданието е дошло. Съжалявай, че не си могъл да използуваш това, което се е случило.
По някой път младата мома се спира. Тя се поглежда и казва, че е красива, но че не е достигнала до върха на своята красота. Казвате: „Аз съм добродетелен“, но вие не сте достигнали до върха на вашата добродетел. Или казвате, че сте силен, вие не сте дошли до върха на силата си. Туй, което имате, нека да бъде подтик. От туй има още повече да добиете. Качете се по-горе. Н[а] тази добродетел, която вие имате, на туй знание, има още. Казвате: „Мене това не ми трябва.“ Тогава питам ви, ако тръгнете на дълъг път и днес сте извървели 20 километра и казваш: „Не искам да вървя, какво ще спечеля, този път като извървя?“ – Вие ще имате опитност. Този живот трябва да се изходи. Да се извърви докрай. Ако се спрете, ще остане вашият живот неразбран. Досега искате всички да разбирате живота на другите хора. Вашия живот не можете да разбирате. Най-първо разберете вашия живот и ще разберете живота на другите хора. Никога не може да разберете живота на другите хора, ако не разберете вътрешния живот. Понеже ти си само огледало, в което животът на другите хора може да се отрази. Може да ви кажа какъв е животът на другите хора. Ако вие станете толкоз чувствителни, ако дойдете до един човек, може да знаете какъв е. Не само това, може да знаете какво ще му се случи. Нали някой хора предсказват. Гадателите, пророците, което са предричали, те са хора, които като дойдат в съприкосновение, веднага животът се отразява върху тях, отразява се Божествената мисъл. Всеки, което е чист, в чистата вода веднага ще стане отражение.
Рекох сега, знанието е достояние на чистите умове. Някой ще каже: „Много мисля“, а каквито идеи дойдат, не ги помни. Че ако не помниш, нямаш този трансформатор, тогава, щом не помниш мястото, мястото не знаеш, времето не знаеш, гласът какъв беше не помниш. Казваш: „Ама видях нещо.“ Най-първо трябва да знаеш тона на този, който ти говори. Първият тон. Да знаеш този тон колко време е продължил, на кое място. Защо и за какво ти казал. Трябва да бъдете паметливи. Трябва да знаете най-добродетелните места къде са. След туй, кое време се проявяват. На тия добродетели и тона трябва да знаете. На една добродетел какъв е тонът.
Рекох сега, на някой съвременни хора носът е дебел, искат да се изтъни. Не е дебел носът, но много отлагания има. Като разглеждате човека, тази линия на носа трябва да бъде много правилна. Тия две отвърстия трябва да бъдат хармонични. Тази крива линия над ноздрите показва какво можеш да вземеш. Горната линия показва какво може да възприемеш, а долната, изпъкналата показва какво можеш да дадеш. Едновременно красивият нос има тия двете линии, изразява тия двете състояния. Тази изпъкналата част показва какво може да дадеш, а горната част, която е вдлъбната, показва възможността, какво може да възприемеш. Най-първо туй, което ти възприемеш от Бога. Долната линия показва какво си придобил. А другата линия показва какво можеш да дадеш. Ако изчезнат тия линии, носът става гладък и твоята работа и свършена. Никога не оставяйте тази част на носа да се изравни. Нека има тия издадени и вдлъбнати линии. Туй показва една възможност. Туй показва състоянието на твоето сърце, състоянието на твоята душа. Ти искаш да си красив. Някой път носът ти се завърта накрая като човка. Да бъде като планински връх, то е най-високото място, от дето като погледнеш, да виждаш всичката красота. Не трябва да бъде начупен, но да бъде навсякъде гладък.
Да остане мисълта: Не разваляйте онова, което Бог върши за вас. Не разваляйте вашия нос. Като развалите носа си, ще развалите ума и сърцето си. От външното ние садим за вътрешното и от вътрешното садим за външното. Аз това вземам само за емблема, не да се изпоплашите. Вашият нос сега е в строеж. Аз говоря за нормалните носове. Някой казва: „Малък е носът ми.“ Нищо не значи. Той е в строеж. От него за 1000 – 2000 години може да израсне. Но носът показва онова нормално състояние, което имаш в мозъка, онова нормално състояние, което имаш в симпатичната нервна система. Следователно непременно трябва да се урегулират носовете на хората отвън. А после човешката мисъл. В всичките школи на миналото са се старали да уравновесят носа, очите, ушите. Тия главни органи да вземат нормално състояние, за да бъде здрав човек. Здравият човек е силен, може да преодолява мъчнотиите, които се срещат в света.
Та рекох, сега аз искам да ви наведа, че има едно нещо, което вие трябва да държите в почит и уважение, засега на Земята. Да почитате носа си, да знаете, че е свещен. Имайте едно правило: Пазете носа си. Дотогава, докато вашият нос е здрав, очите ще бъдат здрави, ушите ще бъдат здрави. Докато е здрав вашият нос, устата ще бъдат здрави, стомахът ще бъде здрав, гърдите ще бъдат здрави. Дойде ли най-малкото нарушение в носа ви, от там насетне всичко започва да се разглобява. Но сега може да дойдете до друга крайност. В онова, което се проектира, вие като мислите, всичката ви деятелност, къде е съсредоточена? Каквото мислите, къде е съсредоточена мисълта? Знаете ли, да се махне носа ви, ще бъде нещастие. Ако се махнат изпъкналите части на ноздрите и това е нещастие. Това е един хубав планински връх, където става трансформиране на човешката енергия. Вие не може да оцените какво благо е носът, при сегашното състояние.
Ти седиш, не ти върви, погледни носа си. Докато имаш този нос, нещо под лъжичката ти казва за носа: „На место е.“ Когато носът ти е на место, Господ и в сърцето говори, и в ума ти говори. Когато носът не е на место, Господ не говори. Мнозина от вас, като срещнат един човек, къде го гледате? Централната част на човека къде е? – Носът. Очите, ушите, устата, това са украшения на този триъгълник. Триъгълникът всякога показва да бъдеш съвършен. Когато искат да представят Бога, представят го триъгълник. Бог се проявява в нашите мисли, Бог се проявява в нашите чувства, Бог се проявява в нашите постъпки. Онова, което ние можем да направим в дадения случай, всичко туй се отпечатва върху носа. Аз говоря за този нос, който ще имате на вашето духовно тяло. След като заминете за другия свет, като погледнете, пак ще имате нос. В онзи свят няма да бъдете без нос. Като погледнете, носа ще трепти с всички най-хубави цветове. На какво да го уподобим? На една красива градина, обрасла с най-хубави, красиви плодни дървета. То е външната красота в човека. Като срещнеш кой да е пророк, като срещнеш кой да е учител, като срещнеш кой да е светия, неговата сила седи в носа. За този нос разбирам това, което е скрито, невидимо, но от видимото ние ще вървим към невидимото. Ако по някой път забелязваме някой дефект, ще знаем, че е недоизкаран, трябва да се работи.
Някой казва: „Да умра.“ Какво подразбираш? Има нещо, което липсва. Човек иска да умре, защото губи онова младенческото, добрините, което в детинството имал. Казва: „Трябва да се освободя от този, стария живот.“ Ако иска да умре, за да стане светия, на място е смъртта. Но, ако иска да умре и да се не връща на Земята, смъртта не е на място. Смъртта подразбира да се измени едно състояние в друго.
Сега да остане хубавата мисъл върху знанието. Всички трябва да се радваме в сегашния век. Всички имате повече знания. Хубаво неща има в книгите, четете ги, учете ги. Но вие не оценявате хубавите работи. Ние, когато срещнем един красив човек, не го оценяваме. В какво седи красотата на една мома. Тя седи [в] известни черти. Когато тия черти се изгубят, красотата изчезва. Има една вътрешна целокупност, която не трябва да се изменя. Всяка сутрин като станем, трябва да гледаме красивите линии на нашето лице. Някой път хората турят триъгълника на челото, но този триъгълник включва човешкото лице и всичките възможности. Значи туй, разумното в светлината и в топлината, всичките възможности, които са скрити, не един човек да погрознява. След всяко погрозняване трябва да дойде една вътрешна красота. Погрозняването става ноще. След всяка нощ, на следующия ден човешкото лице трябва да има известен израз, известна красота. Погледнеш, да видиш устойчивост в погледа, да няма раздвояване.
Ловецът, като види заека, за какво мисли. Като види заека, мисли да вдигне пушката. Онзи ловец, който има знание, като види заека, сложи пушката. Онзи ловец, като види онзи слон – да сложи пушката на земята. Ако дигне пушката и гръмне, неговата глава ще страда. Онзи, добрият ловджия казва, като изправи пушката, казва: „Досега стрелях, но няма да стрелям вече.“ Какво трябва да прави? Може да вземеш перото да пишеш. Ще вземеш цигулката, ще свириш. Ще извадиш нотите, ще пееш. Ако детето плаче, ще вземеш, ще изпееш една песен. Ако му изпееш една песен, веднага ще престане. Мене ми разправяше един приятел, лекар, оставили го една вечер да гледа детето. Жена му отишла на представление и той останал сам с детето. И казва: „Като че всички дяволи влязоха в него. Плаче, не може да се умири. Че го носих насам-натам. Ще се разпокъса от плач, да му пя – не мога. Най-после дойде момент да се моля. След като се помолих, утихна. За пръв път почувствувах какво нещо е човек да се моли от зор. Не ми е приятно, като се помолих да употребя едно средство, като не може, то е лесна работа. Аз знаех как се помолих.“
Да се помолиш, то е цяла музика. Трябва хармония между чувствата и твоите мисли. Под думата „пеене“, аз разбирам да знаеш да говориш сладко. Като говориш, музика има. Аз разбирам човешката реч, тя е музика. Тя има две страни. Едната е вътрешната страна, музикалната страна, която трябва да се изрази чрез външния говор. Казваш: „Аз не искам да пя.“ Ти говориш и туй говорене трябва да бъде музикално. Сега говоренето почти няма музика, то е състояние на грешни хора. За бъдеще кажи две думи, три думи, изпей ги. Преди няколко деня вземам, че пя български думи, момък казва на някоя мома: „Ти не разбирани» какво нещо е живота.“ Аз, като започнах да пя, исках да дам израз. Той казва, че не разбира живота, тя казва: „Знаеш ли аз защо не разбирам живота? Баща ми беше се оженил за една млада мащеха, тя беше много зла, умори баща ми, взе всичко, изпъди ме на улицата, затова станах груба.“ Като пя това, че всички слушат. Всичките тонове съвпадат. Тогава всичко придобива смисъл.
На кой от вас бащата не се е оженил за тази зла мащеха, за тази красива мащеха? В човека има една неестествена мисъл, едни неестествени чувства. Кой е млад?
Ами, че в тебе действува една нова мисъл, ново чувство, веднага ти напуснеш дома си, баща ти те изпъди. Тебе ти хрумне глупавата идея в ума, да напуснеш баща си, да тръгнеш по тази младата мащеха. Какво ще стане с тебе? Ще стане туй, което стана с онзи син, който напусна баща си. Един ден и ти ще се върнеш. Това са все обяснения, да покажем лошевината. У нас доброто преодолява, не лошото. В нас Бог е вложил добро, вложил е в нас най-хубавите възможности, които той е намислил, и всичко туй трябва да се разработва. Туй, което е вложено в нас, във всяка една душа, цената на душата зависи от онова, което трябва да се разработва. Туй е нашата любов, да разработваме дарбите, които Бог ни е дал. Нищо в света да не е в състояние нас да ни спъне: ни глад, ни сиромашия, ни хорско мнение. Единственото нещо: трябва да развием бъдещето на човека. Някой ще каже: „Че какво има в мене?“ в тебе има толкоз хубави работи. Едно велико богатство има вложено в тебе. Не очаквай твоето богатство отвън. Туй богатство е в тебе.
Когато изясняваме нещата за човешкия нос, трябва да има нещо реално. Някой път човек може да се обезсърдчи, който не знае. Някой път човек може да прецени, има две опасности: някой път човек подценява, а някой път надценява. Една ясна представа трябва да имаме за онова, което е в дадения случай в нас. Трябва да знаеш, че ние живеем в Божественото съзнание. Ще се изправиш и ще кажеш, че знаеш. Хубаво е да знаеш нещо, но не знаеш онова всъщност, което трябва да знаеш. Ти искаш да бъдеш добър, добър си донякъде. Каква трябва да бъде твоята доброта? Да не ни спъва. Ти нямаш добротата на ония светии, които са завършили живота си. Като се спречкваш, в Божественото съзнание да чувствуваш Любовта на Бога, която трепти. Усещаш Неговия свещен трепет, у Него да лъха. Ако ти, за любовта към Бога не може да спреш и искаш да направиш нещо лошо. Лошото не е в твоето естество. Второто естество е такова. Но не е в естеството на човека да греши. В греха няма никаква облага. Първоначално може да има облага, но после идват страданията. Истинската облага е от туй, което Бог е вложил в нас, туй, което Бог е вложил в нас, то е вложено във всичките хора. Туй, което всичките хора имат, то един ден ще бъде наше. И това, което ние имаме, един ден ще бъде тяхно. Всичко онова, което хората съдържат в себе си, те като го разработят, един ден и ние ще се ползуваме от него. И от онова, което аз съм изработил, другите ще се ползуват. Всичките блага, които Бог е вложил в хората, ще се ползуват всички от тях. Понеже в един човек не може да се изявят всичките добродетели, в милиони същества с хиляди векове трябва да работят, за да се развие всичкото Божие благо.
Сега туй, което аз мога да ви кажа. Всеки казва: „Слушай ме!“ Да слушаш един цар, разбирам, но да слушаш един пъдарин?!“ Пъдаринът, като дойде, ще каже: „Ще минеш 4-5 крачки по-далеч от плета на лозето.“ Царят в какво ще го слушам? Има известни закони, които не можем да пристъпим. Ние сме в природата и Бог е турил известни закони, пътища, ще го слушаме. Ако ходим по Неговите пътища, ние ще придобием всичко. Ако слушаме пъдарина, какво ще придобием? Аз ви похвалявам, пъдарите вие много ги слушате. Няма някой от вас, който да не е слушал пъдарина. Хубаво е. Аз нямам нищо против туй. Похвалявам всички, които слушате пъдарина. Но човек от слушането на един пъдарин, нищо няма да придобие. Той ще му каже: „4-5 крачки от границата на лозето.“ Като слушаш един цигулар, като слушаш един професор, казват: „4-5 крачки назад.“ Професорът мяза на онзи стопанин, който като мине, казва: „Отбийте се в градината, седнете, донесете от плодовете.“ Кое е по-хубаво: да слушаш пъдарина, който казва да бъдеш 5 крачки от градината или да слушаш стопанина, който казва: седни и си почини? Кое е по-хубаво да слушаш: пъдарина или стопанина? Стопанинът е този, който казва: „Тази сутрин да влезеш в градината ми и да си починеш.“
Отче наш
43 лекция на Общия Окултен клас, държана на 12.VІІ.1933 г., Изгрев, София.
