Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове на „Опълченска 66”, за мили срещи със сестри и братя. На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на земята.” Това беше през 1925 г. Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от съборите, от лични срещи и писма.
Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя – брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска 66” и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню.
За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета”, както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки”, 1912 г. пише:
По-важни събития в живота ми.
· На 23 юли 1900 г., ден неделя, 5 часа заранта, се освободих от греха и спогребах в Христа Господа (кръстих се) в река „Девня”, при моста на ж.п. линията в гр. Варна от брата в Христа Господа Петър Дънов.
· На 30 октомври 1906 г. в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам, „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф”.
· На 9 декември 1906 г. в 4.30 часа в гр. Берковица каза ми се, че моят дух има синьо зарящ цвят.
· На два пъти ми се каза, че аз съм крилат дух, тоест от предопределените. При това съобщи ми се, че моето духовно име отгоре е четверовластний Перуил.
· Моят духовен водител се именува Полимен.
· На 13 февруари 1907 г. в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два-три пъти.
· На 14 февруари 1907 г., сряда, в 11 часа преди полунощ, в гр. Карнобат, в хотел „Балкан” като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец. Подир малко стояне на тази гледка, всичко се изгуби.
· Като ставах от сън на 3 май 1907 година, четвъртък сутрин, минаха през ума ми следующите два стиха и то докато не съм си отворил още очите:
Върви, върви в полето, в бунището клето.
Не стой тук при морето, няма нищо вехто.
Тях просто ми ги каза други чрез мен.
· Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? – Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2. Какво ще бъде поведението спрямо жена ми? – Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? – Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от техните примки; 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? – Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци – също; 5. Каква работа ще работя? – Или комисионерство, или търговски книговодител, или в служба.
На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок духовен в гр. Бургас, на който мене избраха за председателствующий ръководител и това продължи 7 години – или до 25 юли 1914 г.
Френологически профил.
В „Първо тетрадче с духовни бележки” на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор” брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов „Френологическа карта” – измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице. Нормална дължина на лицето – 18 см, високо чело – 6 см, малко по-високо от нормалното. Нос нормален – дълъг 5 см, дължина на брадата – 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната – 6 см, веждите – 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално Ухо. С идеална ръка по размерите на китката и дланта, а пръстите – с едно превишаване, особено палеца. Лицето с възчервеникав цвят, възжълти очи, възчерна коса и черни вежди. Погледнат, портретът на брат Пеню напомня библейските пророци, фрапиращ със своята идеална глава. Чело просторно и ведро като безоблачно небе; поглед благ, галещ душата.
Ранни години и женитба.
От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен – мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота.
През 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите.
Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот, поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония – как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, ú отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре.
Среща на П. Киров с Учителя.
От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. В последствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания „Здравословие” и „Нова Светлина”, а от 1895 г. – списание „Виделина” или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието”, на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол.
Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров, за първата среща на брат Пеню с Учителя: „През 1898 г. на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, казано му е, че ще му се открие. Тръгва. Параходът – пред пристанището. Народ, посрещачи много. Той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години”, написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват.”
Магическият кръг на България.
Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание. След това събитие през 1900 година на 13 август, в 5 часа и нещо сутринта, архангел Михаил му съобщава, че Бог ще му даде Божествено богатство. И така, получил вече това богатство, през 1903 и 1904 години с торбичка на рамо, напълнена с духовна литература (сп. „Виделина”, романа „Безсмъртна любов”, „Стела”, „Лумен”, „Тайнството”), той тръгва пеш из страната от село на село, от паланка в паланка и от град в град да проповядва за Господа, като се издържа изключително със свои средства, придобити с труд, оставайки верен на заветите на апостол Павел и на апостолите, дали личен пример с живота си. Тогава той е на 35 години, в разцвета на своите сили и живот. Тръгвайки от Бургас през Анхиало, Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава в придунавските градове Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, Кула, Берковица, Белоградчик, Трън, София, южната граница – Странджа планина, се спира в манастира “Света Параскева“, “Свети Пантелеймон” при село Коджа бук – Карабунар, след което се завръща в Бургас. Както е казал на брат Минчо Сотиров, това пътуване му е било наредено от Небето, от Отца. С него той прави един магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората. Предан служител на Бога, той изпълнява Неговите поръчения и върши Волята Му. Така, опасвайки страната в един кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата.
Началото на Бургаското Братство.
За председателстващ (ръководител), е бил избран брат Пеню на 27 юли 1907 г. (деня на св. Пантелеймон) и остава на тоя пост до 25 юли 1914 г., тоест – 7 години. Това пише самият той в Първото си тетрадче.
Заминаване от този свят.
Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г. извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в Скопие, за да се видят. Брат Пеню беше вече на легло. Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. От сега нататък ти ще го раздаваш”.
Наскоро след това получава съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случва така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памти века. Идваме един след друг на земята и така един след друг си заминаваме като онзи, който е раздавал хляба на гладните го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото Господне.
Двадесет дни след заминаването на П. Киров брат Минчо Сотиров си дошъл от фронта в отпуск. Той бил полкови командир на Трети Бдински пехотен полк, намиращ се тогава на Битолския фронт на Кота 1248. Отива да се срещне с Учителя в град Варна, където е бил интерниран от тогавашната власт. Учителят го приема в стаята си в хотел „Лондон”. Брат Минчо го запитва защо така рано си заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Учителят му отговорил: „Сега Христа няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва”. И добавил: „Ако бе дошъл половин час по-рано, щеше да свариш тука при мен брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме…Но вие може да се срещате с него… Като запеете песента „Благославяй, душе моя, Господа”, той веднага се явява и можете да си беседвате с него…Тая песен е в негова памет.”
От това изказване на Учителя за брат Пеню се вижда най-добре кой е брат Пеню. Той е същия Йосиф по времето на Христа.
Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността ú с брат Пеню по време на неговото заминаване. „Чуваме в Сливен, че брат Пеню Киров е доста болен. Моят брат живееше в Бургас. Събрахме се приятели и решихме, че най-удобно е аз да отида. Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах. Заедно със снаха ми, жената на брат ми Минчо Сотиров, отиваме надвечер у брата. Сварихме го на легло. Поздравих го от приятелите от Сливен и му поднесох букета. Той много се зарадва, мириса го и го тури на сърцето си. Той беше наредил, който отиде да го посети вместо приказки, да чете подред по един-два псалма. И ние сторихме същото. Вечерта си отидохме. На сутринта рано иде дъщеря му Стойка и съобщи, че тая заран татко ú починал. Изненадахме се. Към обед отидохме – той вече беше положен в покоите си. Ерифили – жена му – ни посрещна плачейки с думите: „Елате да ви кажа какво стана нощес – посреднощ той ми поиска една бяла копринена кърпа, която държах в скрина си. Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън. Всички излязоха – дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана, останах там. Исках да видя какво ще прави. След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме. Ида, Господи!” Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина.” Жена му, много скърбеше за тия негови прояви и все плачеше и нареждаше: „Пеньо, Пеньо, светия беше, Пеньо, но аз не те познах.”
Така свърши земния си път нашия брат и старши ръководител брат Пеню Киров.
