По проблемите с 6-о, 7-о и 8-о упр-е в годините назад са търсени различни решения от множество братя и сестри. Ще се опитаме хронологично и по възможност безпристрастно да представим тези, до които сме се натъкнали до момента.
Първият архивен документ, с който разполагаме е нотният запис от 19.05.1932 г., открит в архива на Мария Тодорова. Там виждаме, че трите упражненията са нотирани с четен брой – 38 такта.
В машинописа от 1933 г. първите десет упражнения, включително 6-о, 7-о и 8-о упражнение, са описани с тръгване на десен крак напред. Дори накрая със специална забележка е написано, че „при всички упражнения се тръгва с десния крак“.
В изданието от 1938 г. отново са описани всичките десет упражнения с десен крак напред, същата забележка от 1933 г. („всички движения започват с десен крак“) е поместена и тук, но вече е в самото начало на книгата. А в принципите Учителя обяснява защо в Паневритмията всяко упражнение винаги започва на десен крак. Тук обаче нотите на трите упражнения са с нечетен брой тактове и няма как те да се изпълнят с десен крак напред.
След като през 1947 г. на Изгрева разбират от френското Братство, че има разминаване в описанието на упражненията в книгата от 1938 г. и нотния запис, братята и сестрите започват да търсят решение. Вероятно е някой да е повдигал и по-рано този въпрос, но до момента няма такива данни, така че приемаме това, в което сме сигурни. По сведения на братята и сестрите никой на Изгрева не е гледал описанията в Паневритмията от 1938 г., както и никой музикант не е свирил по тези ноти – те просто са ги знаели и не им е била нужна книгата. Когато започват да разучават Паневритмията детайлно във Франция през 1947 г., оттам задават въпроси за това разминаване между музика и описание. На участниците в тези процеси още тогава става ясно, че трябва да се избере едно от двете – или да се коригират движенията, описани през 1938 г. на десен крак, или да се оправи музиката на четен брой тактове.
Първият архивен филм, посветен на Паневритмията, е сниман на Изгрева през 1947 г. Там съвсем ясно се вижда, че упражненията започват с десен крак напред, т.е. играят се спрямо описанието от 1938 г., но нямаме информация на каква музика са изпълнявани.
През 1957 г., когато Ярмила Менцлова описва упражненията при първия си опит (заедно с Мария Тодорова и Елена Андреева), се прави компромис с движенията, като на три от упражненията се променя огледално профила и те започват с ляв крак напред, в противовес с описанието от 1938 г. Музиката остава с нечетен брой тактове.
Явно още тогава се пораждат някакви съмнения и несъгласия в Братството, защото се променя нещо, отпечатано по време на Учителя, което е принципно заложено в изданието от 1938 г. – всяко упражнение в Паневритмияата да започва с десен крак напред. Така през 60-те и 70-те години на ХХ в. се търси и другото възможно решение, а именно с оправяне на музиката. Тогава водеща роля имат Димитър Грива и Асен Арнаудов, като последният именно е участвал в първоначалното записване на музиката на Паневритмията. По думите на Димитър Грива в отпечатания нотен текст се е допуснала очевидна грешка и те двамата, като едни от най-авторитетните музиканти в Братството, оправят нотния запис на 6, 7 и 8 упр-е да е с 38 такта.
През 1973 г. Димитър Грива записва аудиозапис в Монте Карло с тамошния радиооркестър, по онова време един от най-добрите в Европа. Там 6, 7 и 8 упражнение са с четен брой тактове – 38.
Александър Периклиев, Марта Александрова и Александър Берендеев обсъждат помежду си и в цялото Братство тези проблеми и тогава всички заинтересовани са били наясно с тяхното решение, което е да се оправи музиката. Пред тях тримата сестра Ирина Кисьова, пианистка на братството по времето на Учителя, прави изявление, че Кирил Икономов сам признава, че по заръка на Учителя през 1938 г. в нотирането е трябвало да участват още двама музиканти освен него – Ангел Янушев и Асен Арнаудов.
През 1977 г. на Рила, под Мусала, е записан втори филм за Паневритмията с Мария Митовска и Григорий Кьосев, в който 6, 7 и 8 упр-е започват на десен крак, т.е. както са описани през 1938 г.
Виола Бауман издава Паневритмия в Америка през 1979 г. Там описанията на упражненията са съобразени с 1938 г. и са описани, че се тръгва на десен крак, но музиката е оставена с 41 такта и това на практика няма как да се съвмести.
През 1979 г. Димитър Грива записва още веднъж Паневритмия за оркестър, но вече в зала „България“. Участие взема и Петър Ганев, тогава току-що завършил консерватория цигулар. Записът е със същия аранжимент и отново трите упражнения са с 38 такта.
70-те години на ХХ в. Ярмила вече е във Франция и работи над Паневритмията. Тя приема, по думите на Мария Митовска, мнението на двамата уважавани музиканти – Грива и Арнаудов, както и на други братя и сестри по онова време в Братството, и оправя музиката по тяхна препоръка. По този начин излиза нейната книга през 1984 г., в която тактовете са четен брой, а всички упражнения започват с десен крак, както са описани през 1938 г.
Аида и Георги Куртеви в Аржентина издават също Паневритмия през 1988 г. Но изданието, подобно на това в Америка, не решава проблема, тъй като първите десет са описани всички с десен крак напред (по 1938 г.), но музиката си остава с нечетен брой тактове.
Илия Узунов, по сведения на Вергилий Кръстев, започва своята работа над Паневритмията през 80-те години на ХХ в., която работа продължава и в началото на 90-те. През 1991 – 1992 г. Узунов заедно с Александър Станчин и с Мария Арсова подготвят машинопис, в който първите десет упражнения са описани на десен крак, подобно на 1938 г., като тяхното решение е оправяне на музика с четен брой тактове.
Дейвид Лоримър работи в тясно сътрудничество с Крум Въжаров и по негова препоръка през 1991 г. се издава Паневртимия във Великобритания. Изданието като описание на упражненията до голяма степен следва това на 1938 г. и на Ярмила Менцлова от 1984 г. Тогава нотите не са оправени, но по инициатива на Лоримър през 2000 г. се осъществява запис с четен брой тактове, за да се синхронизират движенията на упражненията на десен крак с музиката. В този запис, направен в известното студио „Abbey Road“, прославило Бийтълс, участва Здравка Баръмова и още двама известни музиканти
В България Крум Въжаров и Мария Митовска издават Паневритмия през 1993 г. По описания на упражненията, с много малки изключения, тя е пълно копие на тази от Франция – 1984 г. Но за разлика от изданието на Ярмила, тук нотите не са оправени и са с нечетен брой тактове. Така не се постига синхрон на движения и музика.
През 1996 г. по инициатива на Ина Дойнова се издава за първи път описанието на Ярмила и другите две сестри от 1957 г. Там описанията на три от упражненията от първите десет са променени на ляв крак, за да съответстват на нечетните тактове на 6, 7 и 8. Картинките обаче са объркани и те показват всички упражнения от първите десет с десен крак напред, което внася допълнително объркване в цялото издание.
Симеон Симеонов има свое предложение за решаване на проблема от 1997 г. Той предлага 6 и 7 упражнение да се свирят с нечетни тактове – 41, а 8-о с четни. Така има само едно упражнение, което да започва на ляв крак – 7-о.
Светозар Няголов има също описание на упражненията в свое издание на Паневритмията от 1999 г. Там той описва първите десет също с десен крак напред, в съответствие с 1938 г. Няма обаче поместена музика.
През 2001 г. по предложение на Александър Стойчев, Антоанета Янкова предлага свое решение на проблема, в което музиката да остане с 41 такта, а целият първи такт на 7 упр-е със стъпка напред с ляв крак, да се разглежда като преходен. По този начин последващите отварящи движения на ръцете в упражненията са на десен крак, но тръгването на проблемните три упражнения си остава на ляв крак.
В Италия се издава за първи път Паневритмия през 2002 г. Там описанията на упражненията са с десен крак напред, но музиката е с нечетен брой тактове.
През 2004 г. отново се отпечатва Паневритмията, която е описана от Ярмила и двете сестри през 1957 г. Там решението е същото, както в първоначалния вариант – три от упражненията започват с ляв крак напред. Музиката на 6, 7 и 8 е на начетен брой.
През 2006 г. в архива на Мария Тодорова се открива нотен запис на 6, 7 и 8 упр-е с 38 такта, който е с дата 19.05.1932 г., а именно времето, когато са нотирани първите 10 упражнения от Асен Арнаудов. Би било много интересно, ако този нотен запис е бил в ръцете му, когато заедно с Димитър Грива са търсили решение през 70-те години на ХХ в. Те съвсем интуитивно, а вероятно посредством музикалната логика, са стигнали до извода, че тактовете на трите упражнения трябва да са 38.
През 2007 – 2008 двама от изявените музиканти в Братство – Петър Ганев и Танечка Желева дават свое решение. Към нотния запис с 41 такта да не се отнемат ноти, а да се прибави една четвъртина, за да станат общо 42 тактовете. Така през 2009 г. Петър Ганев, заедно със своите колеги от „Софийски солисти“, прави запис на първите десет упражнения с 38, с 40, с 41 и с 42 такта, както казва тогава: „Нека има за всички!“
През 2014 г. Тонка Петрова и Диан Семов дават предложение с 40 такта, където да има баланс между отваряне с лява и дясна ръка (20 + 20 такта). За целта в първата част на упражнението ще трябва да се добави един такт, а във втората – да се отнеме един.
През 2017 г. за първи път на български се отпечата пълното издание на Ярмила Менцлова от Франция – 1984 г., където музиката е с 40 такта, а описанието на упражненията е с десен крак напред.
Легенда:
Изводи:
1. От всички 25 източника в 10 от тях има пълно разрешаване на въпроса по зададените 7 показателя. В тези 10 източника са коригирани нотите, за да са в съответствие с движенията и принципите. От таблицата става ясно, че единствено чрез такъв тип корекция е възможно пълно и трайно решаване на този проблем, който остава неразрешен десетилетия наред. Така не се налага да се прави ново описание на три от упражненията, а те си остават, както е при Базовото издание от 1938 г. Имаме спазване на всички принципи, пълнота във ХФ, както и пълно съответствие м/у описание и музикален текст.
2. В 10 други източника не е предложено решение на проблема или липсва конкретна корекция там. Така решението остава висящо и не може нито да се приеме корекция на нотите, нито корекция на движенията, т.е. всичко е стопирано. Това се вижда в Базовия източник от 1938 г., където на практика е заложен проблемът. Много от последващите източници просто не искат да се различават от Базовия и затова го преповтарят наред с нерешения въпрос – несъответствие м/у музика и описание на упражненията.
3. В четири от източниците за решаване на проблема са коригирани движенията, а музиката е оставена с нечетен брой. Това налага описание на три от упражненията да тръгват с ляв крак напред. По този начин освен че се сменя изцяло описанието от Базовия източник, се променя и енергетиката, нарушават се принципите и хореографската фигура. В три от тези източници има съответствие между описание и музика, а в четвъртия дори това липсва.
4. Единият от източниците разрешава въпроса частично, тъй като там не се прави пълна корекция нито на нотите, нито на движенията, а по малко и от двете. Така и резултатът е половинчат – нито кардинално се променят движенията, както е в четирите източника, нито изцяло тактовете стават четен брой, както е в посочените по-горе 10.
Общо може да се каже, че най-много от източниците описват проблематичните упражнения с десен крак напред – 20 от общо 25 на брой. По равно източници съществуват с четен и нечетен брой тактове – 10 на 10.
До момента разполагаме със седем предложения за решаване на проблема с музиката на трите упражнения. Първото е, да остане тя, както е отпечатана, с нечетен брой – 41 такта, като обаче три от упражненията ще трябва да тръгват на ляв крак Това се различава кардинално от тяхното описание в Базовата Паневритмия от 1938 г. Има още едно предложение за решение с нечетен брой тактове – да се тръгва отново на ляв крак, като това се счита за преходно движение, а ръцете да се отварят на десен. Третото предложение се опитва да намери изход с най-малък разход на енергия, като премахва само едното отпяване и то само в едното упражнение. Така 6 и 7 да останат с 41 такта, а 8-о да бъде с 40 такта. Има и четири предложения с четен брой тактове. 38 такта откриваме в най-ранния архив от възникване на Паневритмията, същият брой по-късно предлага Д. Грива и Асен Арнаудов. Ярмила Менцлова прави описание на упражненията на 40 такта, като премахва 19-ия такт и в трите упражнения, като става 18 на 22 такта. Със същият брой тактове – 40 – има и друго предложение, в което тактовете да са 20 на 20, т.е. да имаме равномерно отваряне и затваряне на двете ръце. Четвъртото предложение с четен брой тактове е 42 или – 20 на 22. С това решение най-лесно се постига хармоничен преход от дългогодишната игра на нечетен брой към четен, тъй като играещият не трябва да прави никакво усили, нито да брои тактове, както се налага при останалите решения на четен брой. Носителите на това решение твърдят, че са открили от Учителя да казва, че при възникване на проблем не трябва да се отнема нещо, а да се прибави, затова и те са взели това решение.
Най-цялостно и кардинално въпросът е разрешен в изданието на Ярмила Менцлова във Франция и България, докато най-непълно и временно – в предложението на Антоанета Янкова.
От всичките 25 източника се очертават общо три от тях, чиито описания се повтарят или компилират в останалите издания през годините. Именно тези трите би трябвало да се изследват като основни: Базовото от 1938 г., последващото от 1957 г. на Ярмила с двете сестри и френското от 1984 г., отново на Ярмила.
