Словото

КРИСТАЛИЗИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

КРИСТАЛИЗИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Матей, 17-а глава

Децата обичат детинските работи, възрастните – възрастни работи, старите – стари работи. Богатите говорят само за богатството, сиромасите – за сиромашията, учените – за науката, светиите – за великото и красивото в света. Изобщо всеки говори за това, което обича и разбира.

При каквото положение и състояние да се намира човек: като млад, възрастен или стар, като богат или сиромах, като учен или прост – той трябва да се събуди. Кой трябва да събуди човека? – Бог трябва да го събуди. Защо? – Защото Бог е слънцето на Живота. Когато това слънце събуди човека, то ще отвори очите му – правилно да вижда и да разбира света, да работи в него. Като се събуди от сън, човек трябва да очаква нещо. Ако няма какво да очаква, животът е безсмислен за него. Очакването е незавършен процес. Човек вижда как нещата постепенно прииждат. Отивате на концерт или на театър. Очаквате да се вдигне завесата. След вдигането на завесата очаквате встъплението на пиесата или на музикалното парче. После очаквате вътрешното съдържание – развитието на събитията или картините, и най-после иде краят. Също така и в речта има три положения: въведение, съдържание и заключение.

Когато започне да говори, духовният човек първо ще третира въпроса какво нещо е Бог. Ако искате да чуете какво нещо е Бог, викайте децата. Те по-ясно ще определят какво нещо е Бог. Оставите ли този въпрос на учените и на философите, вие съвсем ще се объркате. Каквото знаете, ще го объркате. И учените правят погрешки. Един учен археолог, англичанин, намерил една стара златна монета, която била отгоре зацапана. За да прочете надписа ѝ, той дал на слугата си да я изчисти, за да може свободно да чете написаното върху нея. Слугата взел монетата и започнал щателно да я търка. След дълго търкане монетата лъснала. Зарадван от това, слугата я занесъл на господаря си и казал: „Господарю, изчистих монетата. Сега лъщи, свети – чисто злато.“ Археологът взел монетата, погледнал я и със скръб отговорил: „Да, ти я изтърка добре, лъсна я, както трябва, но заличи написаното върху нея.“ Цената на старата монета седи в написаното, а не в златото, от което е направена.

Много от съвременните учени и философи като този археолог изтъркват добре Истината, правят я лъскава и светла като злато, но заличават написаното върху нея. Обаче важното в старините е написаното върху тях. Такива погрешки правят не само учените и философите, но и обикновените хора. Всичко това те правят несъзнателно: те искат да покажат пред хората, че са добри, морални, свети хора, но в този стремеж заличават хубавото, което Бог е написал върху тях. Те светят, но тяхната светлина не е реална – тя е отразена светлина, както светлината на свещта в огледало. Какво ще видите в огледалото? – Отражение на вашия образ. Но отражението не сте вие. Четете една книга: намирате нещо хубаво в нея, но книгата не сте вие.

Жива книга е човекът, жива Светлина е той – на нея всеки може да чете. Нейната светлина очертава пътя, пробужда съзнанието му.

Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! В този процес човек едновременно вижда в миналото, в настоящето и в бъдещето. Той се намира в особена обстановка: всичко, скрито в неговото съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, се буди; животът му се разкрива пред него и той чете. Вижда се сам – от всички изоставен, без жива душа около себе си: майка му, баща му, братята и сестрите му, роднините и приятелите му са измрели – седи той сам, с едно голо съзнание. Плаче, нарежда, окайва съдбата си. По едно време отнякъде излезе баща му, бутне го по гърба: „Синко, защо плачеш?“ После дойде майка му: „Синко, защо плачеш?“ Така се изреждат братя, сестри, роднини, приятели – и той се чуди защо е плакал. Такова е положението на всеки човек, на когото съзнанието се пробужда.

Следователно животът не е толкова страшен и тежък, както хората го представят. Жабата седи като философ, мълчи и размишлява. Муха кацне на носа ѝ. Жабата отвори устата си – мухата хвръкне; после пак кацне, пак хвръкне. Жабата въздъхне и казва: „Тежък е животът!“ – Не е тежък животът на жабата, но кога? – Когато е в блатото. Там са нейните условия за живот, там е нейната сила. На същото основание и човек не трябва да роптае против живота си, но трябва да използва условията, които му са дадени – да черпи сила от тях. Дали е беден или богат, прост или учен, грешен или праведен – това са условия, необходими за неговото растене и развиване. Ако е грешен – ще работи, ще произвежда стока; ако е праведен – ще продава изработената стока. – „Ама аз съм грешен.“ – Щом съзнаваш, че си грешен, не остава нищо друго, освен да се впрегнеш на работа: да изпредеш вълната, която ти е дадена, за да има какво да продаваш. В работата седи силата на човека. В какво седи силата на търговеца? – В стоката, която има за продан. Когато полиците и шкафовете са пълни със стока, той е радостен, чувства сила в себе си. В какво седи силата на учения? – В книгите, които е изучил, в работата, която е свършил, в документите, които е придобил. Като погледне библиотеката си, той се чувства щастлив, силен, има на какво да уповава. Веществени доказателства се искат от човека, а не само празни думи.

Не е въпрос теоретически да се изучава животът, както мнозина правят, но животът се нуждае от практика, от приложение. Има учени например, които познават цялата геология наизуст. Дето ги пипнете, всичко знаят: какво казал един учен, какво казал друг учен. Поставите ли ги обаче всред Природата някъде, те не я познават. Защо? – Едно е теорията, друго е практиката. Много певци пеят днес на грамофони, на радио. Обаче аз бих желал да чуя самия певец. Ще дойде някой да ви препоръчва една или друга грамофонна плоча от някой забележителен певец. – Не, каквато и да е плочата, тя дразни ухото. Турете надалече този грамофон. Той е добро забавление, но за децата. Възпроизведен е гласът на певеца върху грамофонната плоча, но въпреки това много неща липсват. Който слуша, той сам трябва да допълва празнините. На Земята се допускат грамофони, кина, но в Божествения свят те не се позволяват. Който влезе в Божествения свят и мечтае за кино, пращат го на Земята. В Божествения свят има живи кина, живи грамофони. Ако много желаете кино, там могат да ви устроят такова, но то коренно се различава от киното на Земята.

В Божествения свят няма авторитети. Там не можете да уповавате на този или онзи авторитет. Там всичко се подлага на опит. Опитът доказва нещата. Ако победиш противника си, признават те за герой. Ако не го победиш, никакъв герой не си. Всеки има по един силен противник, с когото един ден ще се бори. Като го срещне, мускулите му ще изпъкнат, косите му ще настръхнат, но ще се бори, докато победи. Черен е вашият неприятел, но ще се борите с него, няма да го избегнете. Победата е първо във физическия свят, а после в по-високите светове. Значи човек трябва да развие първо физическата си сила – и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. В какво седи силата на човека? – Във вярата му. Човек трябва да вярва в онова, което е вложено в него: да вярва, че може разумно да го използва. Силата на човека седи в правилното дишане. Дишането е свързано с мисълта, с чувствата. Който диша правилно, той мисли и чувства правилно. Този е пътят на човешкото развитие.

Следователно всичко, което заобикаля човека, трябва да бъде стимул в неговия живот. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце – всичко това трябва да стимулира вашия живот. Във всяко нещо е скрит Божественият Дух, Който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат. Дето се обърне, той навсякъде е обкръжен с любов. Когато не иска да го събуди, Бог ще го прати при най-неблагоприятни условия за развиване. Кога спи човек? – Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване от това – да отрича човек живота, да отрича Любовта, Мъдростта и Истината?

Безсмислен е понякога животът и може да се отрече, но само когато човек живее в еднообразие: яде еднообразно, моли се еднообразно, мисли еднообразно. Еднообразието убива, а не съживява. Какво трябва да правите? – Никога не се молете два пъти по един и същ начин. Не яжте два пъти по един и същ начин. Не мислете два пъти по един и същ начин. Когато сте щастливи – радвате се, че са ви дали сладки работи. Когато сте нещастни – оплаквате се от горчивите работи. Какво лошо има в горчивите неща? – С горчиви хапове се лекуват много болести. Горчивите работи предпазват човека от много злини. Когато организмът се приспособи към някои отрови, човек придобива имунитет – не се поддава на заболявания, не се поддава на отрови и злини в живота. Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат да вкарат в кръвта му серум от отровата на кобрата и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвта си, той може да плати с живота си.

Човек трябва да се присади и срещу греха – да стане неуязвим за него. Що е грехът? – Ухапване от духовна кобра. Ако тази кобра ви умъртви, това показва, че сте слаби, нямате вяра в Бога. Казвате, че вярвате в Господа, но умирате. Каква е тази вяра? За да издържите на змийската отрова, на отровата на кобрата, съзнанието ви трябва да бъде чисто, будно. Има факири в Индия, които устояват срещу отровата на кобрата. Те имат имунитет, не се поддават на змийската отрова.

Един християнин индус описал една своя опитност. Една вечер той замръкнал в една пещера. На сутринта видял пред входа на пещерата една голяма кобра, свита на кълбо. Трябвало да излезе на работа, но входът бил задръстен от кобрата. Да мине край нея, било рисковано – кобрата може да го клъвне и умъртви. Какво да прави? Да разчита на имунитет в кръвта си, не може – нямал такъв. Той можел да разчита само на Бога, на своята вяра. Затова се обърнал към Бога с думите: „Господи, помогни ми да мина край кобрата, без да ме ухапе. Кажи ѝ да се отстрани малко, да мина.“ След това той тръгнал към входа. Кобрата го погледнала и внимателно се оттеглила настрани, направила му път да мине. Всеки не може да мине през кобрата безопасно. Този индус бил истински християнин, със силна вяра в Бога.

Питам: какъв вярващ е този, който при едно силно положение, при голямо вътрешно изпитание, не може да види Силата Божия? Какъв вярващ е този, когото кобрата може да ухапе и умъртви? Какъв вярващ е този, който не може да се помоли на Бога да каже на кобрата да се оттегли настрани и да му стори път да мине? Сегашните вярващи не се обръщат с молба към Господа да ги запази от кобрата, но започват да разсъждават ще ги ухапе ли кобрата, или не. После правят опити да я фиксират с погледа си. Те я фиксират, но кобрата е силна, не се поддава на техния поглед. Един българин правил опити да фиксира мечки. Един ден отишъл в гората по работа и отдалече видял мечка. Той започнал да я фиксира, но мечката спокойно продължавала пътя си: не се спряла от неговия поглед, нито се върнала назад. Като се видял натясно, той си казал: „Защо ми е дал Господ ръце? Сега ще приложа своето акробатство.“ Хванал се за едно високо дърво и се покатерил: „Отвисоко по-добре ще я фиксирам.“ Той разбрал, че по-безопасно ще бъде да се качи на дървото на живота, отколкото да остане долу, в грубата материя. Мечката минала край дървото, помирисала малко и заминала.

Мечката – това е една от мъчнотиите в човешкия живот. Има големи и малки мъчнотии, големи и малки мечки. Как ще се справите с тях? Не само мечки, но и тигри, и лъвове има в живота. Как ще се справите с тях? – Има един начин, една наука, с помощта на която човек може да се справи. Обаче той трябва да познава тази наука, той трябва да я опита. В какво седи този начин? – В самообладанието. Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да запази присъствие на духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствие на духа, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния от чуждите. Много навици, много състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете защо ги правите. Вие се намирате в положението на дете, което декламира някое стихотворение. Майката избере едно стихотворение, прочете го няколко пъти, и детето го заучава, започва да декламира. Добре е детето да декламира, но майката трябва да знае полезно ли е това стихотворение за него. По същия начин майката дава на детето си храна, която не му е приятна. Обаче тя настоява то да яде, защото според нейното разбиране тази храна е полезна за детето. По необходимост детето яде тази храна, но организмът му не я приема.

От този и от ред други примери из живота ние виждаме колко хората са груби, невнимателни: те често си служат с насилие под предлог, че вършат това за наше добро. Който веднъж само е приложил закона на насилието, той неизбежно е опитал последствията му. Един познат разправяше своя опитност, за която скъпо беше платил. Той казваше: „Отивам един ден при един свой приятел, който отдавна страдаше от треска. Исках да видя какво е положението му. Гледах, гледах как се тресеше от болестта и без да кажа нещо, излязох вън, взех един котел, напълних го със студена вода и влязох в стаята. Приятелят ми не разбра какво мисля да правя. Бързо вдигнах котела със студената вода и го изсипах върху него. Той започна да трепери, да вика от студ, но треската му мина, като че с нож се преряза. Той оздравя, но аз заболях от треска и цели три месеца се огъвах от нея. Приложих насилието, но опитах неговите последствия. След това накарах своите близки да ме залеят със студена вода. Заливаха ме един и два пъти, но моята треска не се пресече. След време, като изтече срокът ѝ, аз се освободих от нея.“

Защо в първия случай студената вода даде добър резултат, а във втория не можа? Резултатът на студената вода се дължи на обмяната, която е станала между болния и здравия: здравият е предал своята вяра на болния, а болният е предал болестта си на здравия. В първия случай виждаме силата на вярата. Някой иска да помогне на някого, да го повдигне. Той успява да го повдигне, но в замяна на това сам пада. Тъй щото, който помага на хората, той трябва да бъде силен, да не възприеме състоянието на онези, на които помага. Като правят добро, хората получават зло – и като не разбират закона, казват, че не трябва да се прави добро. Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? – Защото като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени. Не, правете добро заради самото добро, без да очаквате нещо. Какво ще кажат хората, дали ще го оценят, или не – това да не ви смущава. Правете добро според правилата на Божествения закон, в който няма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го според изискванията на Божията Любов, а не според човешката любов.

Каква е разликата между Божията и човешката любов? – В човешката любов има гниене, разлагане, болести, грехове, престъпления, смърт. В Божията Любов грях и престъпления не съществуват, гниене, болести и смърт не съществуват. В човешката любов има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. В Божията любов тези неща не съществуват. Тя включва всичко онова, което носи живот, знание и свобода. Който има Божията Любов, той разполага с всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза в живота си, за да познаете с коя любов оперирате – с човешката или с Божията.

Говори се за човешки и за Божествен порядък в света. Те се явяват като последствие на двата вида любов – човешка и Божествена. Докато живеете в човешкия порядък, вие сте в света на постоянните промени, във временните, преходните неща. Не е лош човешкият порядък, но не трябва да се смесва с Божествения. Човешкият порядък може да бъде правилен и неправилен – това зависи от хората. Добрите, разумните хора живеят в правилния човешки порядък. а неразумните – в неправилния. Правилният човешки порядък води към Божествения порядък на нещата. Той е естествен, преходен път към Божествения порядък.

Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясня различието между правилния човешки порядък и Божествения. Човешкият порядък може да се уподоби на парче въглен, което може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло. То може да поглъща нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта. За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и на висока температура. Колкото по-голямо е налягането и по-висока е температурата, толкова диамантът по-добре кристализира. Красив е Божественият порядък! Там става пречупване на лъчи, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини.

Съществува известна аналогия между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно каквито методи се прилагат за превръщане на въглена в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура – на огъня на Любовта, и на голямо налягане – налягането на Мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат лесно поносими. И тогава душата-диамант ще се постави на короната на някой цар – отдалече да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да ѝ се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен, никой не се спира пред нея, никой не я поглежда.

Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и през голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии и изпитания. За този огън се говори и в Свещените книги. Това е огънят на Божията Любов и налягането на Божията Мъдрост. Огънят и налягането ще пречистят човешката душа-въглен, ще я кристализират. Когато се превърне в Божествена душа, в душа-диамант, тя ще пречупва Божествената светлина и ще образува около себе си аура от светли, нежни цветове. Такава е душата на всеки съвършен. Към това съвършенство се стреми човешката душа.

„И преобрази се пред тях: лицето Му светна като Слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. Явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него. Допря се до тях Христос и рече им: Станете, не бойте Се! Никому не съобщавайте за това видение, докле Син Человечески не възкръсне от мъртвите.“

И до днес религиозните третират въпроса за какво са се разговаряли Мойсей и Илия с Христа. Те разправяха на Христа за огъня, за голямото налягане, през които ще мине Неговата душа, докато кристализира. Те Му обясняваха какви са резултатите на тази кристализация. Като знаете това, трябва ли да се обезсърчавате? Ако съзнавате, че живеете в свят, който се ръководи от Бога, трябва ли да се смущавате? Защо трябва да се страхувате, като знаете, че всички добри, праведни, възвишени и съвършени Същества, които са завършили своето развитие, вземат участие в това, което сега се твори?

Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят, че никой не се грижи за тях. Да, докато са въглени, никой не мисли за тях така, както Бог мисли. Той мисли на какъв по-голям огън и на колко по-голямо налягане да ги тури: да светнат, да кристализират и да се превърнат в диаманти. Той ще ги постави под голям стъклен или металически калпак, ще пусне силен ток и докато усетят, докато скръцнат веднъж със зъби, всичко ще бъде свършено. Голямо ще бъде напрежението, но кратковременно.

Желая на всички душите да кристализират, да се превърнат в диаманти. Това се постига по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

Любовта е път за кристализиране на човешката душа.

Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина.

Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи Свобода.

Беседа, държана от Учителя на 6 септември 1935 г., 10 ч.с., София, Изгрев21

Категории