Словото

КРЪГОВЕ НА СЪЗНАНИЕТО

КРЪГОВЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде името Му благословено!

Размишление.

Ще ви дам следното мото: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.

Какво разбирате под думата дух? Когато се говори за човешкия дух, вие разбирате човека в неговата форма; всъщност под думата дух се разбира съзнателно движение. Движат се само разумните неща; където няма дух, където няма разумност, там не може да има движение. Следователно мъртвите работи не се движат, движат се само живите, разумните неща. Често се говори, че духът обсебил някого; не, духът не може да обсебва, той може само да движи човека. Тъй щото за да говорите за духа, вие трябва да имате ясна представа що е дух.

Мнозина говорят за душата – що е душа? Под думата душа се разбира възвишеното и благородното в човека, т.е. разумното начало в него, което твори и съгражда. Душата не е нещо отделно от човека; в него тя се изявява като принцип, който твори, съгражда нещата и ги пази от разрушаване. Душата представлява мекия принцип в човека, чрез който се изявява Любовта; Духът пък представлява силният, мощният принцип в човека. Духът и душата са в такова отношение помежду си, в каквото отношение са умът и сърцето.

Ако приемем, че душата е подобна на топлината, а духът – на светлината, могат ли те един без друг? Духът е плоскост, върху която душата се отразява. Същото става и със слънчевата енергия – ако слънчевата енергия не срещне на пътя си някаква плоскост или по-гъста среда, която да я отрази, тя никога не би се изявила като светлина и топлина. Докато дойде на Земята, слънчевата енергия е срещнала в пространството ред плоскости с различни гъстоти, през които се е пречупила неколкократно. Какви и колко пречупвания е претърпяла слънчевата енергия – това е известно на истински учените, обаче обикновените учени не знаят тия неща, те едва сега навлизат в положителната наука, в науката на Битието. Истински учените знаят, че Земята е обвита в особена материя, която служи като трансформатор на слънчевата енергия, за да я превърне в светлина, която ние възприемаме чрез очите си; част от слънчевата енергия се трансформира в топлина, при температурата, на която нашият организъм расте и се развива. И топлинната енергия претърпява ред пречупвания. Ако един ден трансформаторът на слънчевата енергия се развали, животът на Земята ще изчезне. Това са научни данни, които могат да се проверят.

Много данни има в науката, много учени хора има в света, но малцина от тях са мъдреци. Например учени, интелигентни хора казват, че Духът обсебил някого и го задигнал – какво разбират те под обсебване от Духа? И в Писанието е казано, че Духът задигнал някого – това значи, че Духът, който разполага с мощните сили на Природата, е задигнал някой човек; той може да задигне не само един, а цяло събрание от хора и да ги пренесе от едно място на друго. Ако един асансьор може да задигне стотици и хиляди хора или стотици и хиляди тона и да ги пренесе от едно място на друго, защо Духът да не може да направи това? Духът има знания, той знае законите, с които Природата си служи; той може да трансформира материята, той може и да я поляризира.

Като говоря върху тези въпроси, едни от вас ги разбират по-добре, а други не разбират всичко – защо? Защото не са учени, но искат да бъдат наред с учените и по този начин се поставят на крива основа. Те трябва да знаят, че никога няма да се постигне равенство в знанието; в неравенството именно седи красотата. Всички хора са братя помежду си, но с различни разбирания; и волът е наш брат, но с рога и копита; и птицата е наша сестра, но с човка, с крила и с пера. Като ни срещнат тия по-малки наши братя и сестри, те бягат от нас, защото не се отнасяме с тях както трябва.

Като дойдат до науката за отношенията, хората се спъват. До едно място и светските, и религиозните хора вървят добре, но като дойдат до ония тънки, деликатни вътрешни отношения, всички спират и казват: „Опасна е тази зона, по-нататък не може да се върви“. Като дойде до това място, майката казва: „Не си струва човек да става майка, да ражда деца“; като дойде до това място, бащата казва: „Не си струва човек да става баща“; учителят пък казва: „Не си струва човек да бъде учител, да учи и да възпитава тия неблагодарни деца“. Като дойдат до тази зона, всички хора спират и казват: „Не си струва повече да вървим“. Това е зона на замръзване, която непременно трябва да се премине и да се върви напред; зад тази зона има още една, по-опасна, която също трябва да се мине. За да минете благополучно тия две зони, вие трябва добре да се екипирате. Зад тези зони ще влезете в областта на красивия живот.

Като ви наблюдавам, виждам колко често се менят състоянията ви: един ден сте вдъхновени, разположени, готови да обхванете целия свят, а два дни след това отпадате духом, вървите с наведена глава, тежко ви е нещо – защо ви е тежко? Много причини има за това. Преди всичко не сте дишали правилно, вследствие на което е станало свиване на кръвоносните ви съдове, затова мозъчната ви енергия не тече правилно; етерното ви тяло не е в хармония с физическото – тия състояния предизвикват вътрешно подпушване в човека и той започва да се съмнява, да вижда всичко наопаки.

От вашето разположение зависи дали виждате нещата налице, или наопаки. Например купувате си лотариен билет и спечелвате 50000 лева; вземате парите в джоба си и тръгвате към дома си весел, разположен и където когото срещнете, виждате все сияещи лица, щастливи, доволни – във всеки човек виждате доброто. Друг някой носи в джоба си 50000 лева и минава през една гора, срещат го разбойници и го обират; като остане без пет пари, където когото срещне на пътя си, счита за разбойник – този човек вижда навсякъде лошото. Питам: кое от двете положения е право – първото или второто? Добри ли са всички хора, или са лоши? В първия случай всички хора бяха добри, защото вие бяхте добре разположени; във втория случай всички хора бяха лоши, защото разбойниците ви обраха. Значи дали хората ще бъдат добри, или ще бъдат лоши – това зависи от вашето разположение или неразположение.

За да не изпадате в заблуждения, за да не правите криви заключения, вие трябва да проучавате състоянията си. Разположение и неразположение – това са състояния на съзнанието; съзнанието представлява плоча, подобна на светлочувствителната плоча във фотографията, вследствие на което върху него се отпечатват и най-малките промени, които стават в психиката на човека. Когато забележите и най-малката промяна в съзнанието на човека, вие трябва да бъдете внимателни, да не го безпокоите, да не философствате върху това, което той преживява, защото и вие можете да се натъкнете на същото положение въпреки вашата философия, и вие можете да направите същата погрешка. Какво трябва да направите? Дайте пример на човека, за да разбере от вас как трябва да постъпва. Обрали някого – не му казвайте, че Господ е добър, че ще му помогне, че ще се уреди работата му, но ако е беден, а вие разполагате с пари, подпишете му един чек, за да види Божията помощ, изпратена чрез вас; а тъй: че Бог ще му помогне, че работата ще се уреди, че „Аз те обичам“ – това са празни думи, които нищо не струват. Стои пред теб гладен, гол, бос човек, а ти му казваш, че го обичаш; докажи това по някакъв начин – облечи го, нахрани го, задоволи го и този човек без твоите изявления в любов ще разбере, че го обичаш. Гладният да се моли – разбирам; той се моли, за да го нахрани някой. Но ситият да се моли – не разбирам. Трябва ли ситият да се моли за гладния? Не, ситият трябва да повика гладния у дома си, да го нахрани, да го облече, а после може да му поговори малко за Божията Любов. Иначе думи без добри дела създават противоречия в живота.

Следователно преди да учите хората как да постъпват, вие трябва себе си да научите – тази наука е най-мъчна, тя е особен род педагогика, която малцина имат търпение да изслушат, а още по-малко търпение да я приложат. Не е лесно човек да възпита себе си, да си създаде правилна обхода към всички живи същества. Изнасям в беседите си един пример, но вие казвате: „Този пример се отнася за еди-кого си“, друг казва: „Този пример визира мен“ и се обижда; не, примерите, които се дават в Школата, са общи за всички живи същества – те са обиколили и обикалят целия свят с цел да поучат хората и се отнасят до живите същества, а не до мъртвите, не до камъните. Следователно, ако искате да се ползвате от тях, тълкувайте ги в положителен смисъл.

Не е лесно да се възпита човек, да придобие добра обхода, външна и вътрешна. Мъж и жена се скарали – жената казала няколко обидни думи на мъжа, той се ядосал, потъмнял, не може да преглътне тези горчиви думи, носи ги забити като гвоздеи в съзнанието си и не може да се освободи от тях. Срещате този човек на пътя си и се чудите защо не иска да ви поздрави – зает е човекът, бори се с тия обидни, горчиви думи, които жена му е казала; оставете го спокоен, време се изисква, докато асимилира тази отрова в себе си.

Един българин от Костенец Баня23 имал обичай да по-натупва жена си по всички правила на Евангелието. Той наскоро се обърнал към евангелизма, започнал да чете и да изучава Евангелието и като понабивал от време на време жена си, се оправдавал с един стих, според който се казвало: „Когото Бог обича, него наказва“. Един ден жена му била нещо неразположена, преживявала някакво особено състояние, което раздразнило мъжа и и той я набил; огорчена и обидена, тя му казала: „Да знаеш, че цял живот няма да ти простя за този бой!“. Той отишъл на лозето и започнал да копае, но работата не му вървяла – защо? Измъчвало го нещо – съжалявал, че бил жена си. Отново започвал да копае, но копаенето не му се отдавало. Върнал се най-после от лозето, отишъл право при жена си и казал: „Моля ти се да ме простиш, не постъпих добре с теб. Отидох на лозето да копая, но не можах, мъчно ми е, искам да ме простиш“; „Иначе – мисли си той – отиде моят евангелизъм“.

Питам: защо този човек пъшка и се мъчи? Когато е ударил жена си, той е възприел нейното тежко състояние, затова се мъчи; в този случай тя е станала господарка, а той – слуга и целият ден се разправял със състоянието, което е било в нея. Той се запитвал: „Като си толкова голям евангелист, любиш ли жена си?“, а нещо отвътре го запитвало: „Ами тя покорява ли се на мъжа си?“. Където има Любов, там има покорство; където няма Любов, никакво покорство не съществува. Следователно подчинение, покорство може да съществува само при Любовта; щом няма Любов, това вече е насилие. При Любовта подчинението иде по естествен път, защото който люби, той не злоупотребява със своята власт.

И тъй, всичко, което се случва в живота на човека, трябва да се обяснява разумно. Всяка промяна в съзнанието има своето разумно обяснение. Не е достатъчно само да кажете, че ви е мъчно, но трябва да знаете причините, защо ви е мъчно. Мъчнотиите могат да бъдат от физически характер – яли сте някаква мъчносмилаема храна; те могат да се предизвикат и от някаква сърдечна или умствена причина. Следователно човек трябва да знае причините за промените, които стават в съзнанието му.

Всяко съзнание може да се представи във вид на кръг и според това доколко е широко и пробудено, дотолкова и този кръг ще бъде голям. В такъв смисъл съзнанията на всички същества се представят във вид на безброй концентрични кръгове, от които вътрешният е най-малък, а външният кръг, като най-голям, прониква през всички останали съзнания, които неизбежно трябва да му се подчиняват – те съставляват органи на външното съзнание, което, от своя страна, ги направлява. Значи всяко вътрешно съзнание трябва да се подчини на всяко външно, което е над него, а всички заедно трябва да се подчиняват на най-външния кръг.

Казвате: „Аз не вярвам в Бога“ – ти риташ против остен; „Аз не вярвам на Ангелите“ – ти риташ против остен; „Аз не вярвам в светиите и в гениите“ – ти риташ против остен. Светиите, Ангелите, гениите – това са кръгове, които съществуват в самия теб и стоят над твоето съзнание. Ти можеш да виждаш само това, което е под теб, но не можеш да виждаш онова, което е над теб, а това, което е над теб, всякога може да те вижда. Понякога вие усещате влиянията на външните кръгове – Съществата от тия кръгове предварително знаят какво ви чака, какви страдания ви се готвят, затова вземат мерки да ви помогнат. Те виждат, че вие сте тръгнали в крив път, и започват да ви въздействат; ако не можете да ги разберете, те ще ви създадат такъв род страдания, които събуждат вашата мисъл, и щом започнете да мислите, започвате правилно да чувствате и тръгвате в правилния път.

Да допуснем, че имате всичко 30 кръга, т.е. 30 съзнания, които се проникват едно друго. Най-външният кръг има сила и власт да заповяда на останалите 29, обаче най-вътрешният няма никаква власт, никаква сила – той се чувства сам, всички могат да му заповядват, той заповядва само на себе си. Съзнанието на всеки човек постепенно се разширява и в този процес той изживява различни състояния. Когато се намира в най-вътрешния кръг на съзнанието, човек се усеща съвършено сам, изоставен от всички, никой не го обича и мисли, че нищо не може да направи – това състояние продължава около два-три часа, след което съзнанието му започва по малко да се разширява, той минава през всички останали кръгове, докато най-после дойде до 30-ия кръг. Щом влезе в това съзнание, човек започва да се чувствува свободен, доволен от себе си, мисли, че много знае, че всичко може да направи.

Според законите на астрологията и на хиромантията може точно да се определи в кой кръг на съзнанието се намира човек. Никой не може да остане постоянно в един и същ кръг, в съзнанието му стават постоянни слизания и качвания – това именно представлява красотата на живота. Художникът може да нарисува тия кръгове, според които всеки ден можете да определяте в кой кръг на съзнанието се намирате. Всеки кръг е свързан с известни сили на Природата, вследствие на което човек е носител на тия сили. Добре е да нарисувате тия кръгове с цветни моливи, а в средата им да поставите човека – ще имате една хубава картина, която трябва да изучавате. Тези кръгове представляват новите съзнания, които действат в света.

Сега, като говоря за съзнанията, мнозина могат да се изложат на противоречия – да кажат: „Защо трябва да изучаваме кръговете на съзнанията, през които минава човек? Днес ние се нуждаем от хляб и само от хляб – нямаме време да учим“. Всеки гледа да изкара нещо, да се прехрани. Според мен какъвто и да е човек, каквото и положение да заема, пак има малко време да учи. „Търговец съм, нямам свободно време“ – и като търговец имаш малко свободно време да учиш. Учението е необходимост за всяка душа. Що се отнася до сиромашията, до болестите и страданията в света, те са условия, които подтикват човека към учение. Аз не искам сега да демонстрирам тия работи – и без да ги демонстрирам, вие сами имате много случаи в живота, в които проверявате истинността на моите думи.

Наскоро един наш брат заболя от нищо и никакво – на врата му се явил малък сърбеж, той се почесал няколко пъти и с почесването разранил мястото; потекла малко кръв, но като нямал памук, нито чист плат, с който да попие кръвта, станала инфекция на кръвта, вследствие на което вратът му се подул. Ако не бяха се обърнали за помощ, кръвта му щеше напълно да се отрови. Като отидох да го видя, намерих положението много сериозно; почудих се как се е оставил до това положение – да се инфектира кръвта му, но както и да е, въпросът беше по-скоро да му се помогне. В това време близките му го убеждавали да му се направи операция.

– Защо ще ти правят операция?

– Остави се, съвсем капитулирах.

– Не си капитулирал, но отсега нататък ще учиш уроците си. Сега научи първия урок.

Важното е, че домашните на този наш брат решили да му правят операция и той се убедил, че не може без нея. Не, и без операция ще мине – как? Имай търпение, ще видиш. Не се мина много време, на врата се отвориха няколко дупки, откъдето изтече около кило и половина нечиста материя. След това братът се усещаше отслабнал – как да не се усеща отслабнал?

Мнозина от вас се плашат дали ще оздравеят, дали ще мине болестта им, те се боят от смъртта. Писано е на човека дали ще умре от дадена болест, или не. Лекарите казват за някой болен, че ще умре; няма да умре – когато трябва да умре, и здрав да е, човек пак ще умре, ще го вземат по някакъв начин и той няма да разбере как е станало това. Досега аз съм казал само на един човек кога ще умре – определих точно деня и часа на неговото заминаване: казах му, че след шест месеца ще замине за онзи свят. На друг човек досега не съм казвал кога ще замине и няма да кажа, но на всеки човек е определено точно кога ще замине.

Като ученици, вие не трябва да се страхувате от смъртта, нито от болести и изпитания – болестите и изпитанията ще дойдат, но зад всяка болест, зад всяко изпитание има кръгове, които играят важна роля в процесите на съзнанието. Всички болести се дължат на известна дисхармония в човека: когато черният дроб се разстрои, това показва, че в човешките низши чувства има нещо неправилно; когато го боли главата, това показва, че в мисловните му способности, в неговите мозъчни центрове има някаква дисхармония – това значи, че той не мисли право; когато сърцето на човека се свива, това показва, че в милосърдието му има някаква дисхармония. Досега не съм срещнал милосърден човек, на когото сърцето да се свива; щом сърцето ти се свива, ти трябва да проявиш своето милосърдие – като го проявиш, сърцето ти ще започне да се разширява. – „Ама сърцето ми тупа неправилно.“ Как да не тупа – ще тупа, защото не си милосърден; преди години ти беше по-милосърден, отколкото сега. Щом проявиш милосърдието си, сърцето ти ще започне да бие правилно. Децата са по-милосърдни от възрастните, но майките им не дават да проявяват милосърдието си. Какво искате от човек, който държи ръцете в джобовете си, или от онзи, който държи ръцете си под мишниците – за такъв човек ние не можем да имаме добро мнение.

Вие не можете да си обясните причината за тези неща, но те се дължат на известни недъзи у хората. Всеки недъг показва, че един от кръговете на тяхното съзнание не функционира правилно. Някой обича да почесва главата си – това показва, че един от кръговете на съзнанието му не действа правилно. Друг държи главата си малко накриво – защо? Един от кръговете на неговото съзнание не действа правилно. Всички кръгове на съзнанието трябва да се поставят в ред и порядък. Тези кръгове представляват известни сили, известни енергии, които заобикалят човешката душа; тези сили се предават именно чрез кръговете на съзнанието и от тези кръгове зависи успехът или неуспехът на човека.

Това, което ви говоря за кръговете, представлява положителни знания, които всички трябва да придобиете. Ще кажете, че знаете тия неща, че сте ги учили. Който казва, че знае тия неща, нека се опита да превърне желязото в злато. Може ли да има мъчнотии онзи, който е в състояние да превърне желязото в злато – невъзможно е да има мъчнотии, които да не може да разреши. Този човек ще вземе сто килограма желязо и ще го превърне в злато; с тези пари ще има най-скъпите книги, ще обиколи света и ще придобие много знания. Ще кажете, че това не се отнася до вас; това знание е достъпно и за вас, но кой досега е могъл да превърне желязото в злато? Други ще кажат, че не се нуждаят от такова знание, с което да превръщат желязото в злато; това е друг въпрос, важно е, че желязото може да се превърне в злато. Наистина, вие сте далеч от това знание – както ви гледам сега, за да дойдете до него, трябват ви поне още хиляда години учение, и то само половината от вас могат да го направят; на останалата половина трябват още хиляда години, за да дойдат до положение да превръщат желязото в злато. Изобщо, изискват се още три хиляди години, докато част от човечеството бъде в състояние да превръща желязото в злато.

И тъй, виждате какво нещо е съзнанието, колко бавен е процесът на разширяване и пробуждане на човешкото съзнание. Аз сам ще се чудя, ако мога да превърна една желязна пръчка в златна – сила е това! Кой няма желязо в своята мисъл? Изкуство е обаче това желязо да се превърне в злато.

Представете си, че имате едно любовно чувство в себе си, обичате някого – значи се намирате под влиянието на Венера; това е Божествено чувство. Но по едно време се яви Сатурн, понеже и той обича Венера, и пусне микроскопична част от своето желязо в кръвта ви; това желязо веднага пуска отровата си и вие усещате, че е станала някаква промяна у вас. Тази част от желязото, която Сатурн е внесъл в кръвта ви, е микроскопична, съставлява една милионна част от милиграма, но тя създава известна пертурбация у вас, вследствие на което по цели нощи не можете да спите – какво трябва да направите при това положение? Ще вземете това желязо и ще го превърнете в злато. По кой начин? Ще внесете слънчевата енергия у вас – като повикате на помощ Слънцето, бог Аполон, то веднага ще ви покаже начини как да превърнете желязото в злато; щом успеете да превърнете желязото в злато, веднага в ума ви ще просветне една светла, красива мисъл.

Така постъпват и християните – като се намерят в някакво затруднение, те дълго време се молят на Бога, докато най-после в ума им блесне някаква светла мисъл и по този начин разрешават своята мъчнотия; след това колкото и да ги бият, те са радостни и весели: пеят и благославят Бога. Те се обръщаха към своите братя с думите: „Братя, няма защо да се страхувате. Бог е дошъл на Земята и е превърнал желязото в злато“. Следователно намерите ли се в трудно положение, ще се молите ден, два, три, седмици и месеци наред, докато превърнете всичкото желязо в кръвта си в злато. Понякога не са нужни много дни, достатъчни са няколко часа, за да стане това превръщане.

На какво се дължат отрицателните състояния у вас? Те се дължат на това, че кръговете на вашето съзнание още не са уравновесени. Няколко часа сте радостни и весели и след това казвате: „Тежко ми е нещо на душата“; няма какво да ви е тежко, трябва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва. Има начин, по който всеки от вас трябва да се научи специфично да се моли; Учителят няма да ви даде наготово тази специфична молитва, всеки сам трябва да я намери. Тази молитва е магическа, тя е в състояние да превръща неблагородните метали в благородни; тази молитва е Сила Божия, тя е формула, пред която няма нищо невъзможно.

Питам: вие вярвате ли в това? Ще кажете, че вярвате; според мен наполовина вярвате, защото ще се запитате дали сте проверили това нещо. Вие отчасти знаете, защото сте още в началото на своето учение; в бъдеще с това знание никъде няма да ви приемат. Не е въпрос само да се проповядва, в този живот се изискват сили от човека. Не е достатъчно само да обърнете човека към Бога, но трябва да му покажете начин как да работи. Като отидете на Небето, можете да останете няколко години там, но трябва да знаете как се работи. Не е достатъчно да заведете приятеля си в университета, но той трябва да учи, за да завърши успешно. Казвате: „Ние знаем тия работи, знаем, че трябва да се любим“; това знание, което имате, може да ви помогне, но има едно съществено Знание, към което всички се стремят – то е Знанието на безсмъртието.

Казвате, че много работи не ви са ясни. Питам: изучавали ли сте кръговете, знаете ли имената на всички кръгове? По-нататък в тридесет последователни лекции ще се спра да говоря за всеки кръг специално, да ви запозная с техните отличителни черти. Вие наистина имате много знания, но едно, което ви пречи, е, че имате високо мнение за себе си – това подразбира, че мислите себе си за повече, отколкото сте всъщност. Някой казва, че е много силен; за да познае колко е силен, ще го подложим на подигравките, на закачките на всички ученици от класа, да видим доколко ще издържи. Ако някой брат каже нещо лошо за него, той веднага ще започне да се оплаква: „Знаете ли какво ми каза еди-кой си брат?“. Какво е казал брат ти – случайно езикът му се е подхлъзнал и казал нещо лошо; кой от вас не е казал лоша дума за някого, кой от вас не се е заканвал на някого?

Една ученичка от осми клас в една от софийските гимназии разправяше следното. Един ден дошъл инспектор да ревизира един от учителите. За да покаже, че има добра дисциплина в класа, от време на време учителят се обръщал към ученичките и им се заканвал с пръст – с това искал да им обърне внимание да се държат добре пред инспектора. Като видели това, ученичките започнали още повече да се смеят, видяло им се смешно.

Сега ще ви дам една елементарна формула, която можете да употребявате при всички случаи на живота си, добри или лоши; каквото и добро или зло да ви се случи, веднага произнесете в себе си тази формула и вижте какво ще стане в душата ви. Формулата е следната: „Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти“. Кажете формулата само тогава, когато не мислите нищо лошо. И в най-голямото зло или нещастие да се намерите, не казвайте: „Господи, аз ли съм най-големият грешник в света?“, кажете си новата формула: „Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти“. Докато се считаш за голям грешник, ти си в най-вътрешния кръг, сам, изоставен; щом кажеш: „Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти“, веднага ще се намериш в най-външния кръг, ще имаш сила и живот – веднага пътят ти ще се отвори навсякъде, по най-естествен начин ще се справиш с мъчнотиите си и ще постигнеш всичко онова, за което си роден.

Всеки човек е роден за нещо. За да обясня своята мисъл, ще взема за пример Библията или Евангелието. Виждате, че тези свещени книги са съставени от много листи. По какво се различават листите на Свещената книга? Листите на Свещената книга се различават по това, че всеки от тях съдържа специфично знание, при това всеки лист е съставен от определен брой редове; всеки ред се отличава от другите по своето специфично съдържание и не само това, но всяка дума, всяко изречение се отличава от другите също по своето специфично съдържание. Слоговете, думите и изреченията на всеки ред се различават едни от други. Ако липсва един от слоговете на една дума, той лесно може да се възстанови; ако липсва цяло изречение, възстановяването му е вече по-мъчно. При това всеки трябва да знае за себе си какво представлява в тази Свещена, в тази Божествена книга – дали е само буква, слог, дума или цяло изречение. Ако сте само буква, трябва да знаете колко пъти се повтаряте в цялата книга. Броили ли сте например на колко места се среща буквата Б в Библията? Колко време ще употребите, ако трябва да преброите на колко места се съдържа всяка буква в Библията? Това е една трудна задача, която в бъдеще ще ви се даде.

Има една наука – Кабала, според която по един правилен начин може да се направят изчисления, да се види колко пъти се среща в Библията буквата Б например. За това се изисква постоянство. Тази задача не може да ви се даде сега, понеже нямате време да я изпълните. Ако направите това изчисление, сега то ще представлява за вас безполезен труд – вие няма да знаете защо и за какво ще ви послужи това изчисление. Като правите тези изчисления, трябва да имате специален дневник, специален бележник, в който да си отбелязвате всички неща.

Някои си държат дневник за всичко, каквото им се случва в живота. Една госпожица пише в дневника си: „Днес ми дойде на гости моята добра приятелка, с която разменихме доста остри думи – тя ме обиди и аз на свой ред я нарязах както трябва“ – това не е дневник. Когато човек говори или пише, той трябва да регулира чувствата си, да знае какво да каже; за всяка дума се държи сметка – Христос казва: „За всяка празна реч ще бъдете съдени, ще давате отчет“. Като знаете това, вие трябва да държите сметка за всяка изговорена или написана дума.

Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде името Му благословено!

Десета лекция, 28 декември 1927 г., София

Категории