КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА
„ Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Четоха се темите „Разлика между мъртви и живи тела“.
Пишете сега върху тема „Признаците на сития и гладния човек“.
Питали едного що е стар човек. Отговорил – който се е прегърбил и побелял. Кой е млад човек? Който се изправил и почернял. Гаранцията, която се движи, жива ли е? Или всичко, което стои, мъртво ли е? Сега това са относителни разсъждения. Вас ви трябва малко да проучите четвъртото измерение – не тъй, както сега го знаете. После разпадането на телата какво означава. Разпадане има и когато се размножават телата. Когато една клетка се разпада на 2, на 1, на 8, 16, мъртва ли е тя? Не. Това са все процеси. Но когато дойдем до безсмъртния живот, трябва да мислите. Вие никога не сте засягали какво нещо е смъртта и какво животът. Вие го засягате религиозно. Това е друг въпрос. Така не се мисли. Научно не се мисли така. Казвате – умира някой. Научно човек не умира. В религиозно отношение е така – умира. За вас всеки може да умре. фурнаджията, като не дойде да донесе хляб за вас, той е умрял за вас. Банкеринът, като е престанал да ви дава пари, и той е умрял за вас. И вие, като престанете да внасяте пари в банката, и вие сте умрели за банкерина.
Но това е религиозно схващане, че умрял някой, че изгнива. Чудна работа. Че плодът, като го посееш, умрял ли е този плод? Ни най-малко. Най-първо, като съблекат дрехите на един човек, умрял ли е той? Тогава казват – този човек е излязнал из тялото си. И казват, че думата умрял е дума религиозна. Две такива схващания има. Вие имате две различни понятия, които не отговарят на същината. Следователно, щом вие имате един мироглед, който не е меродавен, той ще ви спъне, и вие ще влезнете в стълкновение с това, което е. Запример сега мислите, че някой е умрял, заминал, изчезнал. Едно време той ви говори, сега не ви говори. Казват – живите тела говорят, а мъртвите не говорят. Тогава питам, как е възможно този, който е умрял, да не говори? Този, който е умрял, сега говори във вас. Защото все ви говори някой. Казваш – той е изчезнал. Но това, което е изчезнало, ти не можеш да мислиш за него. И ако мислиш, то е преповторение на минали събития. И щом мислиш за него, то е един признак вече, че той не е умрял – вие мислите за него.
Съвременната наука има едно погрешно схващане. Тя иска да обясни живота по един механически начин. Има едноизмерно движение, двуизмерно движение, триизмерно движение, четири-, пет-, шест-, седем-измерно движение. Сега едно същество, което е дошло до триизмерния свят, ще каже – до триизмерния свят има живот, а другото не е живот. И после, ако механически може да се изясни, така астролозите искат някой път да обяснят, и физиогномистите, и те правят същата погрешка, искат да обяснят живота помеханически начин. За пример казват, ако пръстът е такъв и такъв или ако лицето е обло или друго, такъв ще бъде човек. То е схващане. И може би нещо могат да кажат, например, че Юпитер му влияе или Меркурий. А, че от Марс или от Юпитер можеш да кажеш нещо положително, много се съмнявам. Общо можеш да кажеш, но точно какво може да стане от човека, може ли да ми предскажете, ако аз съм един юпитеров тип, какво ще направя утре. Вие можете да изучите орбитата на Юпитер, да знаете какви са движенията и какво състояние има, но аз как ще постъпя в съчетанията на вашия хороскоп, какво ще ми кажете? Общи работи можете да кажете, но общите работи и френологията ще ги каже. Но те повече интуитивно се схващат. Че веждите са дебели на един човек, това може да е обективно, а други са такива тънки – това е едно съвпадение – неговите тънки вежди.
Тогава казвам: „Една дебела река.“ Сега може ли да се каже „една дебела река“? Вие ще кажете – човек може да бъде дебел, а реката не може да бъде дебела. Защо? Право е. Понятията са различни. Реката може да бъде пълноводна. Допуснете сега, че един има дебели вежди. Значи този човек, който на физическото поле има дебели вежди, има по-силни мускули. Едно съвпадение е това, но и космите му са по-дебели. А който е тънък в организма си, и веждите му са тънки. Не може да има човек тънки вежди и дебели кости. Ако рече да направи дебели мускулите си, и веждите му ще станат дебели. Или казано, между тънките вежди и постъпките на човека има връзка. И съвременните физиономисти постоянно поддържат твърдението, което е от хиляди години. И френологията като дойде до научната каша да определи нещата, тя все по същия начин.
Сега вземете думата „каша“. Тя не може да прогресира. Иска да докаже, че от изпъкналостите на черепа има нещо. Но само изпъкналостите не могат да обяснят всичко. И после казват, че от дебелината на черепа, от устройството на мозъка, от дължината на нишките не може да се определи живота – ни от дължината на нишките, ни от гънките на мозъка, ни от количеството на клетките. Сега не е само по механически начин. Животът не може да се обясни, от резултатите не може да се съди за един човек. Ако може от резултатите, тогава човек трябва да определи съвременната култура от фабриките, къщите, всичко това. Но какво ще определи той?
Можеш ли ти да определиш от църквата колко хора са религиозни? От многото църкви можеш ли да определиш колко хора са добри? Най-първо свещениците, които са в тия църкви вътре, не са добри. Защото вземат пари. Църквата е едно духовно заведение. Проповядва той на амвона. Библията я считат като една свещена книга. Но Библията за съвременните хора е една доходна книга. За едни тя е свещена, жертва, а за други тя е да печелят с нея. Тогава не можеш да определиш от многото църкви, че хората са религиозни. Хората имат известен възглед. Но всъщност да определиш, че църквите са добре дошли? И мога да ви кажа, че там, дето няма никакви църкви, животът е по-добър, отколкото дето има много църкви. И там, дето няма никакви училища, хората са по-напреднали, отколкото дето има повече училища.
Многото училища ни най-малко не показват, че хората са мъдри и имат знание. Там, дето има много училища, там хората може да са по-учени от там, дето няма училища. Всички учени хора приличат на бакали. Това не е наука. Може да кажете, че човек се учи. То е друг въпрос. Но бакалинът да е учен човек, не може да се каже. Или някой учен човек, който реже жаби, да е учен човек? Не. Това е бакалин, който продава пастърма. Ученият човек реже животното и иска да покаже как функционира сърцето, и оттам иска да обясни живота. Имаме микроби животни, които нямат никакви сърца, и пак са умни животни. Но то е предположение. Ние предполагаме, че са умни. Аз не съм се разговарял с една микроба, но предполагам, че е умна. С една маймуна не съм се разговарял, но предполагам, че е умна. Все таки с някой човек не съм се разговарял, не мога да предполагам, че е добър.
Аз искам само да ви наведа на следното. Човек има, пък и всичките имат едно материалистично схващане на живота. На живота не можете да дадете никакво определение. Това, което никак не може да се определи, то е животът. Това, което никак не може да определиш, това е животът. А това, което може да определиш, то не е животът, то е проява на живота. Какво нещо е животът, това ще оставите. Движението, човешката мисъл, човешките чувства и постъпки имат известно отношение към живота. Това са отношения. Тях може да ги изучавате. Но от мислите да определите какво нещо е животът, не. Разбира се, този въпрос търпи спор. Но спорът нищо не допринася.
Сега онова, което вас ви смущава, е, че има известни установени възгледи. Малкото дете го турят в количката, но като израсне, то не живее в тази количка. Ние казваме, че човек може да се мени, може да стане голям. Как ще обясните пробуждането на съзнанието от това гледище? Съзнанието е една проява на живота. Най-първо това дете нищо не съзнава. После дойде до известна степен на съзнание, после пак изгубва съзнание. Най-първо, като се пробуди съзнанието, усилва се движението, усилва се, усилва се и като дойде до известна височина, намалява се, намалява се и най-после, както е започнало, така и изгасва.
Религиозните хора ще кажат, че старият човек умрял, отишъл при Бога, а като се ражда човек, значи дошъл е от Бога. Добре, дошъл от Бога, а е невежа. Отишъл при Бога, а е грешен. Бог е най-разумното същество и пълно с вечен живот. Как е възможно едно същество да иде от Бога, от вечния живот, и да е простак? И едно същество, което отива при Бога, да е грешно? Ние казваме – човек е дошъл от онзи свят. Онзи свят – това не е от Бога. Ние се спираме върху думите „Дар Божи“. Как е възможно такъв Бог да ни дава гнили круши. Не отговаря такъв дар на съществото, което го дава. Дарът трябва да съответства на съществото, което го дава.
Аз ви намирам много повърхностни. По този начин всички вие ще фалирате до един. Вие всички сте материалисти, първокласни материалисти, и най-голямото невежество в света е материализмът. И най-голямото идиотство това е идеализмът. Казвате, идеален е той. Мислите за неща, които не са. Идеалист бил. Идеалист е той. Взел парите на баща си и ги раздал. Това било идеализъм. Значи да раздадеш чуждото, това било идеализъм, а да събираш чуждото, това било материализъм. И единият е материалист, и другият е материалист. Той, ако е идеалист, не трябва да борави с материята. Без материя да борави. Да е без мозък, без сърце, без бели дробове, без ръце, без мускули. Идеалистът и материалистът са се опълчили и двамата един срещу други. Единият бил идеалист, а другият – материалист. Така не се мисли. В известна епоха една река тече надолу, но това е насилствено. Тази река тече не по свои съображения и желания. Утре, като замръзне, не тече. Вие мислите, защото другите мислят. Вие желаете, защото другите желаят. Вие грешите, защото другите грешат. Вие сте добри, защото другите са добри.
Веднъж дойде при мене един и ми казва: „Имаш ученици, на които може да разчиташ.“ Аз си мисля. Аз разчитам на мечката толкоз, колкото на един човек и на един човек разчитам толкоз, колкото на една мечка. Разчитай на един човек, когато разчиташ на себе си. Щом не разчиташ на себе си, на никого не разчитай. Другото няма никаква философия. А някой разчита на другите, понеже не разчита на себе си. Той разчита на професора да му тури добра бележка, а пък не знае, не учи. Да разчита на себе си, това значи да не съществува в твоята душа никакво противоречие.
Когато ядеш, това е работа. Кой от вас не работи? Всеки работи. Няма същество, което да не работи. Всички работят. И ангелите, и те ядат. Ако те не ядяха, щяха да бъдат без енергия. Те по-често се хранят, отколкото хората. Вие ще кажете, че светиите по-малко се хранят. Който не се храни, той не е светия. Разбирате, че като напълни стомаха си с храна, това е ядене. Хранене е, като ядеш, да ти е приятно. Светиите най-много се хранят. Но това са посторонни въпроси. Съществени въпроси са: срещам между вас някои хора, които минават за много учени, но изкривил се е вратът им. Това са анормални движения. Един кораб, когато е натоварен на една страна, се изкривява. Изкривил се е вратът му, иска да знае кои са причините. Не е направен корабът както трябва. Ще поместиш някои неща в кораба. Натоварен е корабът на едната страна повече, отколкото трябва. Може вратът ти да е подут, защото има циреи. Като изпразниш цирея, ще се оправи вратът ти. Ще се премести материалът малко от другата страна – тогава главата отива в малко противоположна посока.
Намираме, че хората, както сега вървят, постепенно започват да се поляризират. Остаряването е процес на анормална мисъл. Старият не мисли за Бога. Той мисли как ще свърши живота си, кой ще го гледа на стари години. Мисли, мисли, и остарява. И най-после казва, че е остарял. Остарял е от жена си, от дъщеря си, от синовете си, от внуците си. Иска да каже, като че ли има кой знае каква опитност. Никаква опитност няма. Сто и двадесет години е живял, по три пъти на ден е ял, каква работа е свършил.
Как ще определите онзи подтик у човека, че всеки е недоволен от себе си. Защо е недоволен? Понеже не е разбрал какво нещо е животът. Сприятелите се с някого, мислите, че ще намерите живота там. Ти ще направиш съдружие, и тебе те убеждават, че там ще намериш живота. Някои от вас сте свършили. Някои ще свършите. По какво се различавате? Онези, които сте свършили, лъжете повече, отколкото онези, които не сте свършили. Сегашната култура е довела хората да мислят за себе си. Човек, който мисли за себе си, по-скоро ще умре. Аз зная, тук има един ученик, който е мислил за себе си, много е мислил за себе си, не може да спи. Гледам ума му, той мисли. Туря му 10 кг раница на гърба му. Търси някой да му я откопчи и всяка вечер все с раницата спи. Казваше – защо са му я турили. Ти остави този въпрос. Снемете раницата от гърба си. Вие ще кажете: „Ти отричаш живота.“
Не, аз отричам вашите заблуждения. Вие не сте влезли в живота, не знаете какво нещо е животът. Днешната култура не е животът. Вие трябва да знаете най-първо какво нещо е животът. Да знаете тази истина, че животът е нещо, което не може да определите. Може да го желаете. Твърдението, че животът е страдание, то е глупаво. Глупав е възгледът, че животът носи страдание, както източната философия казва – животът носи страдание в себе си. Като туриш примес във водата, тя изгубва своя естествен вкус. Естествената вода съдържа много по-хубави качества, отколкото какъвто и примес да турите в нея. И тогава според вашето разбиране всички щяхте да бъдете все разочаровани. Нищо повече. Турците казват: „Какъв е церът на това?“ Ако ножът е остър, трябва ли да се режат човешките глави? И ако чукът е тъп и тежък, трябва ли да се пукат човешките глави.
Сега всички вие мислите, искате да осигурите живота си. Това е първото заблуждение. Ако досега вие не сте осигурени, помнете, че никога няма да се осигурите. Ако сега мислиш да се осигуряваш, това е една крива идея. Когато някой човек казва, че трябва да се осигуряваме, че трябва да работим да се осигурим – не, не, ти не внасяй мисълта, че не си осигурен. Ти си осигурен. Искаш и втори път да се осигуряваш. Някой човек иска втори път да се осигурява. Осигурил се е веднъж за 10 хиляди лева и втори път иска да се осигури. И след 20 години като умре, неговата осигуровка я използват. Тогава нека да бъде ясно понятието какво трябва да разбирате под думата „сигурност“. Вие може да работите каквато и да е работа, каквато и да е работа може да си изберете, тя е законна. Дали тази работа ще ви подигне, те са относителни неща. Важно е в работата дали животът ще се прояви, дали ще можете да дойдете до познанието на живота.
Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Ти казваш: „Знаеш ли аз кой съм?“ Мислиш ли, че ти казваш една истина? И аз ти казвам: „Ами ти знаеш ли аз кой съм?“ Тогава вашата работа прилича на следното. Един полковник отива в агенцията на „Сингер“ – това било в Русе, при Илия Стойчев и полковникът казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?“ „Кой си?“ „Аз съм полковник еди-кой си.“ Онзи му казва: „Моите уважения. А ти знаеш ли аз кой съм? Аз съм ефрейтор Илия Стойчев.“ Каква е разликата между един ефрейтор и един полковник. Полковникът може да вади ножа си, но по-умен е ефрейторът. Може да е по-горен. Ни най-малко полковникът не подразбира някой умен човек. Сега не считайте това за критика. Това не е критика. Бих се изразил така: да не критикуваш нещата. Аз тук правя разбор. Това сега е разбор, а не критика. Разбор на нещата е.
Ти казваш: „А човекът има право да мисли така.“ Хубаво. Какво имаш право да мислиш? Ти, разумният човек, нямаш право да спъваш живота, който изтича от тебе. Ти. разумният човек, нямаш право да затваряш, да туряш канелка на живота и да го точиш, да го продаваш като кръчмар. Нямаш право на това. Тогава питам, вие продавате ли живота? Продавате го. Вие като казвате: „Ти знаеш ли, че аз те обичам?“, тогава вие продавате живота. Казваш: „Ще платиш за тази чаша.“ Ти си кръчмар тогаз. Живот, който се продава, живот ли е? Не е. Това, което не се продава, е живот. Това, което се продава, не е живот. Това, което се казва за любовта, не е любов. Това, което не се казва за любовта, е любов. Ти считай, че още не си проявил любовта. Никой още не е проявил това, което трябва. Аз досега не съм разбрал защо ме обичат хората. Казвате: „Ти си добър човек.“ Разбирам защо ме обичат. Не, че им забранявам да ме обичат. Аз когато искам да обичам някого, никой не може да ми забрани. Може да обичам когото искам и както искам може да живея.
Животът не търпи никакъв закон, никакво мнение. Може да го налагате, но то е като водата. Водата носи всичката кал. Но един ден тази кал ще се оцеди. И нейната вода ще бъде пак вода. Ти може да правиш някои неща, да туриш смърт в живота си, но един ден животът ще се освободи от нея. Някой път се цапате. Казвате: „Аз съм това, аз съм онова.“ И после за малки работи се докачате. Какво нещо е докачението? Защото, като се качи едно дете на гърба на баща си, бащата не се докача. А пък като се качи на гърба му, той се докача. Вие ще мислите по това. Втория път искам да мислите върху тази тема.
Казвам следното. Да определите какво трябва да се прави сега. Ако аз пиша, както вие пишете, ако аз правя, както вие правите, и работя, както вие работите, отлично. Но при всички тези работи хората страдат и умират. Да пееш, без да страдаш. Да пишеш любовни писма, без да се разочароваш. Да търгуваш, без да губиш. Да спиш сладко и никак да не те боли главата. Да ядеш сладко. Човек има три инсталации: стомашна инсталация, белодробна и мозъчна. Те са най-големите фирми, които съществуват в природата. И с големи капитали са. Всички вие сте кредитори на тези фирми. Вие сте представители на тези фирми, кандидати сте. Всеки един от вас препоръчва фирмата на стомаха си. За да му докажеш, казваш: „Дайте ми ядене.“ Ще видите, че това е фирма и половина. А пък друг препоръчва фирмата само за пиене, а някой препоръчва фирмата на мозъка си. И казва: „И знаете ли нашата фирма какво прави?“ Фирма е това. Фирмата у вас е отлична. Аз я познавам. Само че вие фалирате. Ту се появява, ту изчезвате. Три фирми има, но това не е още животът. Нито стомахът е животът. Тук-там се появява животът. Нито в дробовете е животът. Те са места, дето животът се проявява и минава. Има хиляди начини, по които животът се проявява, но вие не сте намерили още онази постоянна фирма, където животът се проявява устойчиво. Тогава вие падате духом, обезсърчавате се и казвате: „Закъсахме.“
Човек, който има живот, никога не закъсва, никога не заболява, никога не умира. Човек, който има живот, грях няма да има – той е свободен от всички противоречия. Там, дето има противоречие, вие не сте дошли до онези извори на живота. Тепърва трябва да дойдете до тях. Хиляди години вие сте изучавали материализма в миналото. Аз бих гледал, да кажем, на Ивана – къде е бил, какъв е бил, какво се е мъчил. Това е научен извор. Какво нещо е животът, но не съм свършил още към извора си.
„Отче наш“
Втора лекция на Младежкия окултен клас, 30 септември 1932 г., петък, 6 часа
София – Изгрев
